Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ива

Методи за възпитание на децата

Recommended Posts

Според мен правилното възпитание на децата е много трудно във времето в което живеем. Затова щесе опитам да споделя моят личен опит в това отношение.

Най-важното нещо, което трябва да се обяснява на детето още от малко, за да може то като порасне успешно да понася "ударите на съдбата" е това че родителите му и близките му много го обичат. Според мен любовта трябва да е основният фон, на базата на който се възпитава детето. Ако то се чувства обичано от околните, ще чувства целият свят, който го заобикаля като едно прекрасно място, ще бъде дружелюбно с всички, които вижда - независимо познати или непознати, постоянно ще бъде радостно и ще изявява спонтанно емоциите си, които обикновено са положителни. Когато то е сигурно в чувствата на околните към него е много спокойно и самоуверено - понятието страх не съществува в едно малко дете - средата в която живее допринася да се формира или не това чувство в него.

Другото според мен много важно условие е да се отнасяш към детето като към отделен индивид - с уважение и разбиране, въпреки че е още много малко - то не се глези изобщо ако към него се държиш като към възрастен човек. Да му обясниш за природата, за цветята, за растенията, за животните, начина им на живот и да се опитваш да запазваш връзката му с нея - според мен тя е естествена. Например някъде в беседите бях чела, че движенията които едно малко дете прави не са случайни - те са съобразени с природните сили. Също както движенията на животните. Така че според мен е вредно да учим децата на изкуствени движения, които например са ни учили в детската градина. Да извеждаш детето сред природата, където то само да наблюдава животът, който кипи в нея - малката буболечка например му прави огромно впечатление.

Да го научиш на труд от малко и на радост от труда - вместо да се чуди какви пакости да измисли, малкото дете много успешно помага в домакински дейности като простиране на прането, подаване на щипките, занасяне на прибори на масата, поставяне на салфетки, метене на пода, бърсане на прах и т.н.

Според мен не по-малко важно е също да научиш детето си да споделя всичките си проблеми с теб - това разбира се става на малко по-голяма възраст, но взаимното доверие и разбирателство се гради още от първият ден.

Има още много правила, които могат да се спазват, но според мен най-определящ е принципа да не се дразниш от детският плач или да го приемаш като непослушание и глезене, а да се опиташ да разбереш какво се крие зад него. Едно бебе не може да се глези докато е съвсем малко. Но понякога малките бебета плачат от липса на ласка, на прегръдка, на топлината, от която имат нужда в някои случаи повече от храната. Защото ние възрастните четем в книгите и казваме ето това е глезене - нахранено е, не е напишано или наакано, нито е жадно. Защо плаче? А в този голям и нов свят най-голямата нужда на детето е нуждата да бъде обичано. Аз мисля че тя остава до края на живота на човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей,

Тази тема и мен много ме вълнува съгласна съм за любовта – детенцето съвсем мъничко вече има много трезва преценка, за това от какво се нуждае и то е чистата, всеотдайна, родителска любов. Много често сме свидетели на родители, които затрупват децата си с материални подаръци и разкош – а децата са толкова нещастни, те са търсели само вниманието им, родителите пък си мислят, че са им дали всичко – и тук мисля стигаме до един много важен момент - знаят ли родителите как да дадат любовта си

Любовта за която говорим към детето – тя е процес – със зачеването на детето се зачева и тя, с неговото раждане се ражда и тя и после расте, променя се и има все по-нови и по-различни измерения – това е велико усещане

Интересното е, че докато ние възпитаваме децата си и те възпитават нас – процесът е двупосочен и ако сме готови да приемаме техните уроци и техните послания отново виждаме света чист и прекрасен

Силно въздействие върху децата оказва и примера на родителите, който виждат ежедневно – това е модел на поведение, който те просто запечатват – един добър метод за възпитание и една голяма отговорност за родителите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да споделя, че след като прочетох книгата" Звънящият кедър и неговите необичайни лечебни свойства Анастасия идеалната жена" на Владимир Мегре издателство Хелиопол 1997 год. моят мироглед се промени. По отношение на възпитанието на децата /стр.149-155/ в книгата пише следното:

" Като задавах на Анастасия въпроса, по какъв начин участъкът земя с насаждения, дори и посадени по специален начин и намиращи се в контакт с човека, може да способства за възпитанието на децата, аз очаквах да чуя отговор от типа, че е необходимо да се възпитава в децата любов към Природата. Обаче, сгреших. Това, което Анастасия ми каза, ме потресе с простотата на аргументацията си, и в същото време, с дълбокия си философски смисъл.

- Природата и разумът на Вселената, са направили така, че всеки нов човек се ражда като властелин, като цар. Той прилича на ангел - чист и непорочен.Незатворената още фонтанела, възприема огромния поток на вселенската информация: способностите на всяко новородено, му позволяват да стане най-мъдрото същество във Вселената, подобно на Бога. Съвсем малко време му трябва, за да дари своите родители с щастие и благодат. Времето, за което детето осъзнава същността на мирозданието и смисъла на човешкото съществуване, е само 9 години и всичко, което му е нужно за това, вече съществува. Родителите само не трябва да изкривяват реалното, естествено мироздание, но технократичният свят не позволява това да бъде направено. Какво вижда бебето със своя първи осмислен поглед - тавана, края на креватчето, някакви парцалки, стените, атрибутите и ценностите на изкуственото, създаденото от технократичното общество. "Навярно така и трябва" - си мисли бебето. Неговите усмихващи се родители, като скъпоценност му поднасят дрънкащи и пищящи предмети и играчки. С каква цел? Бебето дълго време ще се дърпа и ще пищи, като осмисля това с подсъзнанието си. След това, тези усмихващи се родители ще го връзват с някакви си парцали и на бебето ще му бъде неудобно. То ще се опитва да се освободи, но единствено възможният начин за протест е викът, викът на протеста, молбата за помощ, викът на възмущение. От този момент, ангелът и властелинът се превръщат в бедняк, в роб, който проси подаяние. На детето един след друг, му се поднасят атрибутите на изкуствения свят. Като нещо добро, му се дава нова играчка, нова дрешка, с него се лигавят, като по този начин, неволно се отнасят с него като с несъвършено същество и дори в тези заведения, където, както вие си мислите, става обучението на детето, му говорят пак за достойнствата на изкуствения свят. Едва към 9-годишна възраст, между другото споменават на детето за съществуването на Природата, като приложение към нещо друго, към главното, за каквото приемат ръкотворното. Голяма част от хората, до края на своите дни, не са в състояние да осъзнаят истината. Въпросът - в какво е смисълът на живота - така и остава неразрешен.

А той - смисълът на живота, е в истината, радостта и любовта. 9-годишното дете, възпитано от естествения свят, притежава повече точност в осъзнаването на мирозданието, отколкото научните учреждения на вашия свят.

- Стоп, Анастасия. Ти, вероятно имаш предвид познаването на Природата, ако животът на детето ще протича така, както протича твоя. Тук аз мога да се съглася с тебе. Обаче съвременният човек е принуден, хубаво ли е това или лошо - е друг въпрос, но той е принуден да живее именно в нашия технократичен свят, както го наричаш ти. Той ще познава Природата, ще я чувства, а в някои други неща, ще бъде пълен профан. Има освен това науки, като математиката, физиката, химията, просто знание за живота и неговите обществения явления.

- Всичко това за опозналия същността на мирозданието, е просто нещо обикновено. Ако такъв човек смята за необходимо да се прояви в областта на някоя наука, то с лекота ще надмине всички останали.

- Това пък какво означава?

- Човекът на технократичният свят все още не е изобретил нещо такова, което го няма в Природата.

- Добре, нека бъде така, но ти обеща да ми разкажеш, как може да бъде възпитано едно дете в нашите условия и да се развиват неговите способности. Само че, говори за това ясно и ми го покажи с конкретни примери.

- Ще се постарая - отговори Анастасия - аз вече моделирах подобни ситуации и се опитах да подскажа на едно семейство, какво трябва да се направи. Само че те никак не могат да осъзнаят ключовият момент и да зададат на своето дете въпроса.... Родителите пристигат със своето тригодишно дете на вилата си и носят любимите играчки на детето. Това не трябва да се прави. Детето може да се захване и увлече с друго, по-интересно нещо, отколкото безмисленото и даже вредно общуване с ръкотворните предмети. Преди всичко го помолете да ви помогне, само че го направете напълно сериозно, без лигавене. Още повече, че детето действително ще ви помогне. Ако засаждате нещо, то помолете детето да подържи подготвените за засаждане семена или да оформи лехата, или само да положи семенцето в подготвената ямичка. При това, разказвайте на детето, какво правите, може и така: "Ние ще сложим семенцето в земята и ще го засипем с пръст. Когато слънцето засвети и нагрее земята, на семенцето ще му стане топло и ще иска да погледне слънцето, и ще се покаже от земята зелено кълнче, ето такова." Тук трябва да му покажете някаква тревичка. "Ако на кълнчето му хареса, ще става все по-голямо и по-голямо и може да се превърне в ето такова дърво или по-малко. Аз искам дървото да ни даде вкусни плодове и ти ще ядеш от тях, ако ти харесат."

Всеки път, когато отивате с детето си на вилата или в градината, или когато то се събужда сутрин, първата ви работа е да му предложите да погледне не се ли е появило някое кълнче. Ако самите вие видите някое току-що появило се кълнче, зарадвайте се. Когато садите не семена, а разсад, е необходимо да обясните на детето какво правите. Ако садите разсад от домати, нека детето ви подава по едно стъбълце. Ако без да иска счупи някое от тях, вие вземете в ръце счупеното стъбълце и кажете: " Аз мисля, че то няма да оживее и няма да роди плодове, защото се счупи, но хайде да опитаме." И посадете заедно с другите, поне едно счупено стъбълце. След няколко дни, когато вие отново отидете с детето при лехата, с вече укрепналите стъбла на доматите, покажете му и счупеното, увехнало стъбълце и припомнете на детето, че стъбълцето е счупено по време на засаждането. Не говорете на детето с назидателен тон. С детето трябва да се говори като с равен на вас човек. В съзнанието ви трябва да залегне мисълта, че детето ви превъзхожда по чистота на помислите. Детето е ангел. Ако ви се удаде да разберете това - по-нататък вие ще можете да действате вече интуитивно и действително детето ще бъде човек с вас, и ще ви направи щастливи. Когато спите под звездното небе, вземете със себе си и детето, сложете го да легне до вас, нека да погледа звездното небе, но в никакъв случай не му казвайте имената на планетите, нито как вие разбирате техният произход и предназначение, защото не го знаете, а догмите, съществуващи във вашия мозък само ще отклонят детето от истината. Неговото подсъзнание знае истината и тя ще премине сама в съзнанието му. Вие можете само да му кажете, че ви харесва да гледате светещите звезди и да попитате детето, коя от тях му харесва повече от другите. Много е важно да умеете да задавате въпроси на детето. Следващата година трябва да предложите на детето да има своя леха, да я украси, да му дадете възможност да прави там всичко, което поиска. В никакъв случай не го карайте да прави нещо насила и не поправяйте направеното от детето в лехата. Може само да го питате, какво желае, какво иска. Можете да окажете помощ на детето едва след като поискате разрешение от него да поработите съвместно. Когато започнете да сеете житните култури, дайте на детето да хвърли в лехата зърна със своята ръка.

- Това е хубаво - казах аз на Анастасия - действително така детето ще прояви интерес към растителния свят и може да стане добър агроном, но откъде все пак в него ще се появят знания в други области?

- Как откъде? Работата не е само в това, че детето ще знае и чувства, как и какво расте. Главното е, че то ще започне да мисли, да анализира и в неговия мозък ще се събудят клетки, които ще работят през целия му живот. Те ще го направят по-умно и по-талантливо от тези, при които тези клетки спят. Що се отнася до вашето битие, до това, което вие наричате прогрес, детето може да се окаже ненадминато във всяка област, а по-голямата, отколкото при другите, чистота на помислите ще го направи в най-голяма степен щастливо. Осъщественият контакт с неговите си планети ще му позволи постоянно да възприема все по-нова и нова информация и да обменя информация. ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен вече трябва да се отделя много голямо внимание на развитието на духовните качества у децата. До известна степен и езотерични познания. Пак е свързано с понасяне ударите на съдбата, но по определен начин. Все пак нашите деца ще бъдат от основоположниците на новата философия свързана с прехода в ерата на Водолея. В това се крие и нашата роля за развитието на живота на планетата ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_Катинка_*

Мисля, че не трябва да забравяме следното: Освен времето, през което ги възпитаваме съзнателно и целенасочено, децата се самовъзпитават посредством това, което чуват и виждат около себе си. Можем да говорим на детето за добродетели и духовност, но ако не ги проявяваме вкъщи, в отношенията помежду си, към света и живота, детето ще копира модела, който реално използваме, а няма да се вслуша в думите, които му говорим. Следователно, на каквото искаме да научим децата си, първо трябва да научим себе си. Когато адден навик или отношение стане неотменна част от нашата същност, само тогава детето ще го възприеме като истина. Така децата ни принуждават да се променяме, за да ги възпитаваме.

Това, което пиша, е опита ми в отглеждането на дъщеря ми, която е на 11 месеца, а скоро очаквам и второто си детенце. До тези изводи стигнах, когато си задавах въпроси как да я възпитам в еди-какво-си.

Какво мислите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено е невъзможоно да възпитаваме в нещо, което сами не притежаваме. По принцип обаче при пълна липса на определено качество у нас, не би се появило желание за притежаване на това качество у друг, включително и децата. Но това в по-повърхностен план. Иначе, ние също много трябва да учим заради децата, но и много от самите тях. Те възприемат много по-лесно и по-обективно - това благоприятства дейността на добрия и искрен възпитател... Мир и Любов!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Знаем със сигурност, че човекът съдържа в себе си...Космоса/Вселената...Всеки един от нас ...притежава точно това, което му е нужно за да се прояви...в хармония със себе си и средата....за да даде нужните плодове...

МОЖЕМ И ЩЕ ОБГРИЖВАМЕ/възпитаваме ДЕЦАТА СПОРЕД ЗАКОНИТЕ НА СВЕТЛИНАТА/БИТИЕТО/ЛОГОСА/ХРИСТОС

Малко подсещане от съкровищницата на вечността:

За децата

А една жена с детенце на ръце продума: Кажи ни нещо за Децата .

А той и рече: Вашите чада не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас, но не са из вас.И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,

защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си,

защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.

Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ,

така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.

Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост;защото както Той обича литналата стрела,

Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

"Пророкът " на Джубран Халил Джубран

Любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

Здравейте,темата за възпитанието на децата наистина е необятна и интересна и едновременно с това и много ясна на всички родители. Всички знаем и четем какво трябва да правим и какво нетрябва но винаги има едно но....Знаем че разбира се трябва да обичаме децата си и правим най доброто за тях(кой колкото може) но в един момент то се оказва напълно или недостатъчно или предозирано.Мисълта ми е че на думи можем да си говорим много и всички си вярваме но какво е в действителност?Аз имам три деца който обичам безумно като всеки родител.Непрекъснато чета и се ограмотявам относно възпитание образование промени в различните фази на растежа и тн.Тоест правя всичко възможно да съм в час с нещата а след това се старая да ги прилагам уж.....Трябва да спомена че и 3-те деца са много желани и обгрижвани с внимание и от моя страна и от страна на баща им , но незнам защо като че ли все нещо не се получава .Кажете ми има ли модел на образцов родител и какъв е той защото на мене ми убягва формолата . До скоро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Гост_Йона_*

Здравейте,

Винаги когато чета нещо по темата всичко е до болка познато и също така неосъществимо!Единствено любовта може да се изрази безпогрешно!!!

Какво имам предвид?

Аз имам едно дете на 2,5години, то ходи на детска градина, често го гледа и неговата баба, с която имаме много разногласия по много въпроси относно възпитанието и понеже не разбира детето ми много от нещата, които то върши я дразнят.Под неизбежното влияние на яслата и поведенческия модел на баба си детето ми се променя и се държи по начин, който не ми харесва.Не искам да се извинявам с това, че работя, а искам съвет как да постъпвам в двата дни, които имаме със сина ми един за друг, че да намаля негативното влияние от това ,че през седмицата не съм била до него!?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е необходимо да предприемаш нещо екстремално, просто си се дръж нормално и естествено и просто демонстрирай любовта си и радостта от споделените мигове. Мое мнение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще кажа аз как възпитавам децата с които съм в контакт - не ги възпитавам. Възпитават ме те, защото тяхно е Царството Небесно, а аз се опитвам да го достигна всеки ден.

Ако се опитвате да възпитавате "децата" за да се учат да се предпазват от ударите на съдбата и т.н. просто явно не разбирате, нямате реализация, че съдбата е в сърцето - съдбата на всяко "дете" е добра, докато не му вменят понятия - това е добро, това е зло. Доброто е само едно - то е вечен извор от сърцето, който при децата работи, а при нас са го посмачкали и сега трябва да го чистим.

Просто трябва да се пазят тези същества от възпитателите на старата култура, които са болни от амнезия спрямо истинското си его и се опитват да заразят всичко, което срещнат в деня си, който е една зле съчинявана от управляващите илюзия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: здравейте, приятели!Здравей,Петър!

Никак не е достатъчно да те възпитават само ТЕ...сигурно така ти е добре, но трябва и... разумност във взаимоотношенията. :thumbsup2: Както и да е!

Има един тънък момент..."децата" ще влязат в Царството Небесно :angel: ...НО НЯМА ДА ГО ВЗЕМАТ!!!

Поразсъждавай/помедитирай по този въпрос!Много е съществен!Добре е да престанем да се заблуждаваме!

:hypocrite: любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"децата" ще влязат в Царството Небесно angel.gif ...НО НЯМА ДА ГО ВЗЕМАТ!!!

Винаги съм си мислела, че Царството Небесно е метафора за постигната абсолютна хармония - вътрешна и със заобикалящата ни вселена. Към нея се стремим, в нея се влиза (ако успеем да я постигнем). Децата се раждат физически хармонични и напоследък все повече се убеждавам, че имат и някаква интуитивна духовна хармония. Като че ли растящото човешко същество е изправено пред необходимостта да съхрани тази хармония в нашата реалност, а не тепърва да я създава. В този смисъл, ако ние успеем да запазим "детето" в себе си, ще получим шанс да "влезем в Царството Небесно". :angel:

Любопитно ми е кой се кани или си мисли че може да "ВЗЕМА!!! " това царство :hmmmmm: ..... А може би живее с усещането, че то е вече негова собственост??? :harhar:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравейте, приятели!

Цартвото Божие с Любов се взима, с Обич се държи и с Дух се крепи. Това е мотото, написано на вратата за Царството Божие.

Досега всички искаха да вземат Царството Божие със сила, но не успяха.

Отсега нататък вече всеки трябва да се освободи от този възглед.т.е. да се освободи от старата черупка на закона, от неговите окови, неговите възгледи….И сега аз поставям мотото на бъдещия ви живот на Земята....

…Да имате Любов, Обич и Дух, да стоите по – горе от всяко вярване, религиозно общество и схващания, да се обедините с Бога и да кажете:

„ Господи, ние с Любов ще Ти служим, с Обич ще поддържаме Царството Ти и с Дух ще го крепим. ”Амин   

22 март 1919г, събота б.С Любов се взима

Това е положението.Нещата не винаги са такива , каквито си ги мислим.Собственост = привързаност=заземяване... :feel happy:

:hypocrite: Любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да, но...

и каква полза от разумност, ако няма игра, забавление трансцедентално, топлина...

не обичам да говоря :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Голямо е користолюбието на съвременните хора, поради което не се разбират. Те се нагрубяват едни-други, било с пръчка в ръка, или с обидни думи, с груби чувства. В Божествения свят грубостта е изключена. Да се гневи човек на място и на време е едно нещо, а да бъде груб е друго нещо. Щом не се гневиш на място, ти ставаш груб. Ако видя едно дете, че посяга със запалена клечка кибрит към сеното в една плевня, веднага ще ударя ръката му, за да хвърли кибрита далеч от плевнята. Това не е грубост, но справедливо проявен гняв. Аз нямам време да му говоря – то е насочило вече кибрита към сеното. След това ще се приближа към детето и ще му кажа: „Ти искаш да направиш нещо хубаво, но не си избрал мястото. Ако запалиш сеното, животните ще гладуват, няма какво да ядат. Щом искаш да запалиш нещо, иди в църквата и запали всичките свещи“. Сега и на вас казвам: Когато искате да запалите нещо, идете в дома на някой беден и страдащ, който живее в тъмнина и в студ, и запалете свещта му, да се радва на светлина; запалете огън на огнището му, да се стопли, да се раздвижат замръзналите му стави. Това значи разумно живеене. Ходете в домовете на хората, да палите техните умове и огъня на техните сърца. Тази е задачата на всеки човек." (източник: тук)

:D

Такива са трансцеденталните забавления на децата.

За да пали плевнята, това дете има причина - сигурно някой "възпитател" го е наказал за нещо от старите правила, например че пипа "олтара", яде масло предложено на "бога", вика силно, докато "мъдреците" пазят тишина...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възпитанието на децата е сложен процес , защото те правят това, което правим, а не това което говорим. Ето един текст, източник izvorite.com

КОГАТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ТЕ ГЛЕДАМ

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Guest

и нека ингиговите деца не се бъркат с тези от "индиго". ! ... умишлено или не , затормозяващо или подтискащо , избиващо или забавящо ... поколенията са ни задушени и трудно може да се възтановят загубите, които ще се проявят и страхът от 'неприетата от масата' проява не трябва да се подтиска, а да се поощрява като природноестествена, а не задушена от асфалт, бетон, вредни емисии и шум, и приютена от едно мнозинство което не се чувства като краен продукт с рекламна цел, а като извор на истинския житейски опит, :thumbsup::v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Възпитанието на децата е свързано с еволюцията. Все повече хора ще заживяват като деца и все повече деца ще си остават деца.

В шотландия от половин век насам има училище, в което децата са в междучасие, а учат по желание - учителите са на разположение. Те не стават добри по предметите, но се запазва въображението им.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Венци. :feel happy: Но кога другите ще мислят така... като дойде Божието царство ;) Не забравяй, че :hmmmmm: просто не забравяй :D

А за това за еволюцията какво ще кажеш, а? Много гръмко звучи. Дано да не съм лъжеучител, защото с такива изказвания... Sorry но такова ми е състоянието :wacko: или :wub: - всеки ще си прецени :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Божието царство не идва така-така и е изключително далеч от еволюцията на диалектиката. Всъщност е точно отсреща. Нали знаеш, че е по-близо от ръцете и краката ни, но ако тръгнеш да вървиш времепространсрвено само ще се отдалечиш... Децата са нова точка във времепространството, но Божието царство е толкова близо до тях, колкото и до всички останали. В интерес на истината еволюцията дори отдалечава от него... То на земята при земните човеци не е било и няма да бъде, но ако я изоставиш може и да го намериш. Въображението много не ползва за целта, но от край време то гради свое божие царство, което много човеци приемат за истинско... Горко им щото така си режат пъпната връв и губят връзка с родител абсолютно...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Кое число в дома играе важна роля при възпитанието на детето? Майката и бащата оставят детето в къщи, да играе, да скача, а те излизат на разходка. В стаята, дето детето играе, има един долап, пълен със сладка, но добре затворен, да не може лесно да се отваря. На една от стените на стаята бащата закача една пръчица. Като излизат, бащата казва на детето: „Ще те оставим да играеш свободно, но да не пипаш в долапа. Бутнеш ли без позволение, ще знаеш, че пръчицата ще играе по гърба ти“. Докато детето е малко, от 1- до 7-годишна възраст, те прилагат върху него закона на единицата, т.е. пръчицата. От 7- до 14-годишна възраст те прилагат друг закон. От 14- до 21-годишна възраст прилагат трети закон. Когато бащата остарее, синът му отговаря със същото. И той затваря долапите от баща си и му казва, че няма право да бута без позволение. Сега бащата опитва закона върху себе си. Защо? Защото законите, които родителите създават, трябва да бъдат еднакви – и за децата, и за тях. Те нямат право да поставят децата си на изкушения и след това да ги наказват. Стаята, в която децата играят, трябва да бъде съвършено празна, без никакви долапи, пълни с изкушения. Иначе какъвто закон създават, след време те сами ще го опитат върху гърба си. Какво трябва да прави човек, за да не опита закона върху себе си? Той трябва да го промени, преди да е дошло времето да го опита върху себе си."

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"  Те нямат право да поставят децата си на изкушения и след това да ги наказват. Стаята, в която децата играят, трябва да бъде съвършено празна, без никакви долапи, пълни с изкушения.

източник

Така. Обаче все си мисля за грехопадението. Или каквото е това, поради което човекът вече не е това, което би могло да бъде. И се налага да търси опипом какви ли не пътища за да се върне. А вече дори не знае къде... Какво се е случило? Невнимателен възпитател ли е отгледал Човека, който така лесно се е изкушил? Или пък изкушенията са необходими за развитието на Детето?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен децата трябва да се възпитават с много любов , търпение и взискателност и в никакъв случай с насилие.

В детето трябва да се възпитават както волевите черти на характера:

Организираност- умение на детето предварително да обмисля и планира постъпките и действията си. За формиране на това качество допринася всяка задача , поставена от родителите или учителите в процеса на играта, труда или обучението.

Самоорганизация- умение на детето само да организира своите игри и дейности.Възпитанието на това качество още от ранна детска възраст му дава възможност да стане добър организатор, когато порасне.

Решителност и издръжливост- това са волеви черти на характера, които се проявяват в бързо вземане на решения и в преодоляване на трудности при достигане на съзнателно поставена цел. При изграждането на тези черти е необходимо на децата да се предоставят повече възможности за самостоятелен избор на едно или друго решение, за борба с трудностите и самостоятелност при тяхното преодоляване.

Инициативност- черта на характера, която се проявява в самостоятелно поставяне на задачи. Инициативността зависи от това, какви вътрешни потребности са изградили родителите и учителите у децата. При възпитанието на тази черта голяма роля играят занятията по собствен замисъл и творческите игри.

Дисциплинираност- възпитанието на тази черта дава възможност на детето да изпълни точно поставената задача от възрастните. За утвърждаването на тази черта на характера изключителна роля има системното упражнение в прояви, изискващи дисциплинираност.

Упоритост и настойчивост- чертата на характера се изразява в умението на децата да достигат поставената цел въпреки външни и вътрешни пречки. Упоритостта и настойчивостта изискват съсредоточено внимание, силни задръжни процеси и най- действени за съответната възраст мотиви на поведение.

Така и нравствени черти на неговия характер:

Колективизъм- нравствена черна на характера, която се проявява в умението да се подчинят личните интереси, желания, настроения на интересите на колектива.

Трудолюбие- нравствена черта на характера, изразена в стремежа да се прави онова, което правят “големите” Този мотив е толкова силен, че само груби грешки на родителите и учителите могат да доведат до отрицателно отношение към треда. Ако на децата се възлага непосилен труд, ако наблюдават лошо отношение към труда у възрастните, ако ги наказват с изпълнение на трудови задачи, у тях ще се създаде страх и неприязън към всякакъв вид труд.

Хуманизъм – нравствена черта на характера , изразена в състрадание, взаимна отстъпчивост, културни обръщения, радост от успехите на другите деца. Изграждането на тези черти са предпоставка за по- нататъшното изграждане на хуманизмът като нравствена черта на характера на възрастния човек.

Критичност, самокритичност и скромност- нравствени черти на характера , изразени чрез отношението на детето към действията на другите деца и към собствените действия. Резултатите във възпитанието на критичност и самокритичност зависят до голяма степен от единството на въздействията във всички видове дейност на децата- играта, обучението и труда. Чрез тях се създават редица навици и привички, които стават основа за формиране на скромност, достойнство и самокритичност.

Честност и правдивост- тези нравствени черти на характера имат за цел да се преживеят чувствата на удовлетворение от себе си, когато постъпват честно и правдиво спрямо другите.

Справедливост- нравствено качество на характера, което дава възможност на детето да прави вярна оценка на нравствените постъпки и на мотивите, от които са продиктувани те.

Нравствените черти на характера съставляват основното съдържание на детската личност. Към тях могат да се отнесат още родолюбието, достойнството, чувството за дълг и отговорност, срам и вина.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега


×