Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ива

Методи за възпитание на децата

Recommended Posts

простъпка - провинение, нарушение, грешка, вина, престъпление, грях, прегрешение|опущение|закононарушение, злосторничество, злодеяние|престъпване

Съгласна съм с Диди и Илиана, че всичко е индивидуално и е хубаво да научим децата си да поемат отговорност за това което правят. И че личният пример е много важен. Но не можеш да очакваш едно дете да носи 100% отговорност за всичко, иначе не би било дете. Нали затова ние възрастните отговаряме за тях. Значи първо ние не сме се справили с нашата отговорност, как да търсим тяхната? А иначе да се наказва за простъпка - самата дума има толкова значения, че винаги може да се намери за какво да накажеш, ако си решил да го направиш. Децата гледат едно от друго и тъй като лошият пример обикновено е заразителен, често искат да подражават на лошия, нали така и на тях ще се обърне внимание. Но тогава пак опираме до това, че ние като родители не сме си свършили работата. После идва ред на обществото.

Моите деца ми помагат изключително много и за да няма недоразумения от рода на 'какво е трябвало да се направи / как е направено' винаги обяснявам и питам: ясно ли ти е? Ако не е ясно, тогава почваме отначало. Ако сме се уговорили за нещо и видя, че не е свършено, тогава първо питам: защо? Едва след като се убедя, че е нарочно и разговорът, че не е редно това не дава ефект решавам да накажа. То моите наказания са едни - да не гледа ТВ или да не е на компа, да не излиза днес. Като цяло не ми се налага да наказвам. Това с 'марш в ъгъла да се срамуваш' не ми е по сърце. Макар че има хора, които са способни да държат децата си с часове прави, голям възпитателен ефект, няма що.

Стигнала съм до извода, че децата, когато са убедени в любовта на родителите си и са добре възпитани (не насила принудени да спазват определени норми на поведение), когато те самите те обичат, няма нужда от наказания. А че криввания от правия път ще има - тук спор няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата трябва да се учат на труд от малки. После вече е късно, ще си търсят други, които да се грижат за тях. В семействата често има спорове кой каква работа трябва да върши. Едно дете трябва да се учи постепенно да се грижи за себе си и останалите членове на семейството, да се съобразява с тях. Тези качества няма да се придобият изведнъж. Аз като майка имам конкретен проблем. Разглезила съм си децата, научила съм ги да очакват от мене да свърша всичко и ако не го свърша, то просто си остава несвършено. Научила съм ги аз да слушам тях, да им угаждам колкото мога. Осъзнавам, че това ми отнема прекалено много сили, не съм в състояние да успявам с всичко, нямам време да науча нещо ново например, да си повиша квалификацията, да правя нещо за себе си. Когато като майка се опитам да си наложа мнението за нещо, получавам отпор. Те не са свикнали да се съобразяват и макар да са малки и неопитни, са убедени по навик, че правилно е те да взимат решението за нещата, които се случват вкъщи, а аз да ги послушам. Безусловно малките бебета и дечица разчитат на родителите си за всичко, но постепенно могат да се научат да пазят чистота, да си подреждат нещата, да се грижат за личната си хигиена, да спазват добър тон в семейството, да се съобразяват с останалите, да умеят да подтиснат егото си заради някой друг, да бъдат част от екип - понякога да взимат решение, понякога да бъдат ръководени, да придобиват постепенно все повече житейски умения, за да могат един ден да бъдат самостоятелни, свободни, полезни за себе си и другите. Могат постепенно да се научат да почистват, да подреждат, да перат, да готвят, да шият, да се трудят, дори да изкарват свои пари. А аз съм пропуснала много от тези моменти и сега е наистина трудно. Те сега си живеят като бебета - чакат всичко на мама. Е, стига толкова!

Бих се радвала и ще бъда много благодарна да получа съвети от вас!

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Децата трябва да се учат на труд от малки. После вече е късно, ще си търсят други, които да се грижат за тях. В семействата често има спорове кой каква работа трябва да върши. Едно дете трябва да се учи постепенно да се грижи за себе си и останалите членове на семейството, да се съобразява с тях. Тези качества няма да се придобият изведнъж. Аз като майка имам конкретен проблем. Разглезила съм си децата, научила съм ги да очакват от мене да свърша всичко и ако не го свърша, то просто си остава несвършено. Научила съм ги аз да слушам тях, да им угаждам колкото мога. Осъзнавам, че това ми отнема прекалено много сили, не съм в състояние да успявам с всичко, нямам време да науча нещо ново например, да си повиша квалификацията, да правя нещо за себе си. Когато като майка се опитам да си наложа мнението за нещо, получавам отпор. Те не са свикнали да се съобразяват и макар да са малки и неопитни, са убедени по навик, че правилно е те да взимат решението за нещата, които се случват вкъщи, а аз да ги послушам. Безусловно малките бебета и дечица разчитат на родителите си за всичко, но постепенно могат да се научат да пазят чистота, да си подреждат нещата, да се грижат за личната си хигиена, да спазват добър тон в семейството, да се съобразяват с останалите, да умеят да подтиснат егото си заради някой друг, да бъдат част от екип - понякога да взимат решение, понякога да бъдат ръководени, да придобиват постепенно все повече житейски умения, за да могат един ден да бъдат самостоятелни, свободни, полезни за себе си и другите. Могат постепенно да се научат да почистват, да подреждат, да перат, да готвят, да шият, да се трудят, дори да изкарват свои пари. А аз съм пропуснала много от тези моменти и сега е наистина трудно. Те сега си живеят като бебета - чакат всичко на мама. Е, стига толкова!

Бих се радвала и ще бъда много благодарна да получа съвети от вас!

Да, така е. И аз съм напълно съгласна, че детето трябва да се учи от малко на труд и то не толкова на труд, колкото да поема своите отговорнисти. А когато родителите му се грижат за него по какъвто и да било начин или му помагат, да не читат, че това просто трябва да е всике път и те са длъжни да го правят по задължение.

Моето мнение по въпросите е следното: наистина не е бивало да ги свикваш така, но аз вярвам, че макар и късно те трябва да се научат на обратното и когато става нещо то да е на приятелски начала. Просто трябва да приложиш различни методи и да видиш, кой ще има ефект. Трябва да имат все пак някакво уважение и респект към теб, както и да съществува равнопоставената атмосфера и приятелските взаимоотношения. Ако е нужно може да си по-крайна в началото, но на тази възраст, на която са те и водно от това което пишеш - може би това ще се наложи. Трябва да усетят, че ти си възрастния, че ти си родителя, че ти си Майката, и да го разберат. Вярвам, че ще успееш да напипаш най-добрият метод /лечение/ за своите дечица. :3d_014:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Подкрепяйки Аделаида, ще разширя малко:

Аз бих започнала с обучението на децата да изпитват удовлетворение от добре свършената работа. Задължително е да се изключи всякакъв момент на принуда. Нека да бъде любимо действие или такова, свързано с любим резултат - садене на цветя, печене на любим сладкиш...И задължително да го правим заедно, като си говорим приятелски. Ще отнеме време, изпълнено с търпение и постоянство.

Друга стъпка, може и паралелна с първата - бих сблъскала детето с реалностите, например: "Много ми се иска да направя любимия ти сладкиш, но времето няма да ми стигне, освен ако ти не изчистиш орехите." Излишно е да казвам, че това трябва да е истина.

Също да използваме подходяща възможност, например:"Като излизаш за училище, хвърли боклука, моля те." И оставяте пликчето до обувките му.

На вероятните неудачи при първите две стъпки да се реагира леко, с необиждащ смях и "сега вече знаеш как, следващия път ще стане по-добре."

Във взаимоотношенията да има другарство, но до определена граница. А тя е следната - щом детето вече може да прави нещо само, аз не го правя вместо него, освен ако е болно, има изпит на другия ден... но понякога и то прави нещо вместо мен, когато съм в трудна ситуация. :3d_086: Това ми е било основен закон при възпитанието на децата , ние само им показваме как да станат самостоятелни!

Децата да вземат решения - това е чудесно, ако решенията са правилни. Рядко забранявам нещо. Казвам си доводите, защо съм против, изслушвам и тях - защо са "за'. Ако може да се изпълни тяхното желание, без да се излагат на опасността, от което ги предпазвам -

прави се. Ако не, тук се включва моето право на вето (не си спомням да се е налагало). Дори и в този случай бих казала: забранявам ти за следващите 3 месеца, после пак ще поговорим по въпроса. Пример: детето иска да е на гости в петък вечер у приятелче с пренощуване. Разрешавам да остане до 22 ч., ако е удобно за родителите, а в събота ние ще вземем другарчето на разходка сред природата. Аргумент:докато спите така и така не си говорите, а създаваш работа на майката, която е уморена след работната седмица. Така моите планове може да претърпят промяна (налага се да си направя късна разходка до другия край на града), но пък опознавам отблизо другарчето.

Много ми беше (и още е ) трудно с дрогата. Първо беше въпросът за цигарите. Мъжът ми и аз не пушим, но казах:"ако ще пропушваш, иди купи една кутия и ела да пушим заедно в къщи, аз знам как става, да не кашляш и да се излагаш пред децата. Но 15 кутии цигари месечно се равняват на една хубава блузка или друго, каквото ти се прииска, избирай сама." Този подход е екстремен и не го препоръчвам на всички. На мен ми помогна фактът, че дъщеря ми беше започнала да ходи на йога и слушаше с уважение "господина"по йога. Беше чудесна изненада за мен. Предложих й, когато другите запалват цигара и си лафят, да лапва дъвка и да казва: това е моята цигара, защото аз ходя на йога. Проработи. Увода към тема наркотици пак съм направила без да искам, като в края на разговора казах: за всяко ново нещо, което искаш да опиташ, ми казвай и идвай да го правим заедно. Аз също искам да съм наясно какво е модерно.

Мога да пиша още, но ми е по-лесно да подхождам към конкретен проблем.

Най-важното е да сме искрени, принципни и да уважаваме себе си - така ги учим също на самоуважение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което е описала Късметче, за определените примери и ситуации е много добре. Разширила е прекрасно моите възгледи, като е дала конкретните примери. Наистина за всяка ситуация различно действие е нужно. Насоките са отново към Любовта в поведението и възпитанието, да се учим заедно с Любов! :3d_062: С желание! И мярка!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Няколко думи за цигарите, а и не само за тях.

За един тийнейджър е важно преди всичко как изглежда с цигара в уста. Въпросът за вредата от пушенето за него е второстепенен. Това, че другите пушат, т.е. имитирането на приятелите или желанието да се върши нещо непозволено, лесно могат да бъдат преодолени ако детето бъде убедено, че цигарата не подхожда на външния му вид, а оттам и на имиджа му пред останалите. Това всъщност важи за всичко и може да бъде използвана с обратна посока.

Екзюпери е казал: Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Темата е много интересна и полезна. Защото май няма родители и тинейджъри без проблеми.

Проблемът с пушенето и употребата на алкохол е, че ако не го правиш, просто не си от групата. Така се започва. Всички се скриват зад даскалото на 'пушка' и ако не пушиш просто не те взимат. Постепенно те изолират. Аз не пуша, сестра ми е заклет пушач. И говори тя, говори, и убеждава, че сега ако може ще ги спре, ама на - не става. Големият припалва. Водиха го и на фитнес. С по-големи от него - мъже - никой не пуши, всички му обясняват, че няма как да имаш здраво тяло с фаса в устата, но модата е друга. Така че е много трудно да се реши този проблем. Ако спреш да даваш пари - те просто не ядат, за да си купят цигарите и вредата е по-голяма. Но сега се появи решение на проблема. Изведнъж израстна - почти 30 см за една година. Естествено изкльощавя. И сестра ми веднага атакува - ако искаш да напълнееш, мой човек, трябва да спреш цигарите. Защо мислиш, че жените толкова много ги пушат? А идва и лято, къси панталони... Сега синът се гледа в огледалото и се замисля кое е по-правилно - да изглежда добре или да излезе на терасата за цигарка. Та при нас има светлинка в тунела.

За някои от нещата постъпвам почти като Късметче. Пробвал си трева? И как е? Споделят. Но при мен забраните са малко. Наложила съм твърда забрана за пиърсинг, татуировки и правене на кичури. Нищо че са момчета. Просто на моменти модата е пълен ужас откъм външен вид. За другото 'дискутираме', както те казват.

Но като цяло, не може да очакваме децата ни да са сериозни и отговорни, ако ние не сме такива. Половината родители не намират време да влязат в стаята на децата си. Да не говорим, че има такива, които ако детето не слуша просто го изгонват навън. Голямо разрешение на проблема, няма що. Има моменти когато вкъщи се събират по 4-5 момчета. Предствате си го като гледка. В кухничката не можеш да се обърнеш. Големи, хубави момчета. Но искат внимание. Колкото и да е странно, защото има едно-две пред които се губя като размер. Винаги намирам време да си поприказваме или да ги изслушам. А на шегуването - там няма спиране. Децата обичат да се смеят. То кой ли не обича? Този звук - на искрен детски смях си заслужава отделеното време.

Желая на всички повече поводи за смях. И приятна вечер.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря от сърце за отговорите! Също за духовната подкрепа, защото днес има голяма промяна, особено в дъщеря ми. Трябвало е по-рано да споделя... Днес вкъщи падна голямо миене на чинии - много повече, отколкото поисках. По едно време следобяд споменах, че огладнях и след малко тя дойде с две филиийки - едната с маргарин и шарена сол, другата - с маргарин и мед. После донесе вода, защото който яде сладко, ожаднява. Цял ден ми обяснява колко ме обича. Вечерта падна голямо метене, бърсане на под, подреждане. Чувствам се много по-добре като зная, че не съм сама във всичко. Даже и синът ми попреизпълни "нормата" да измие пет неща. Утре, ако е хубаво времето, ще ходим на вилата да поработим. Ще разказвам...

Човек понякога "улучва" как да се държи с децата, друг път "забравя". Благодаря за споделените примери. Например този с орехите за сладкиша си е част и от нашето минало. Засега не съм се сблъсквала с проблема за цигари и се надявам да не се наложи - синът ми и приятелите му тренират на лостовете, записал се е на фитнес от училището. Там цигарките не вървят.

Гледам да не ги уплаша в началото, радвам се на малко свършена работа. Важното е да не се поддавам на предишната инерция, да бъда последователна, да не забравям целта си. Лесно налагам наказания при неприемливо поведение и лесно ги отменям за определена работа, извинение или друга проявена добрина. Наказанието е малко, но ефикасно - лишаване от компюър. Трудно се понася - там са игрите, общуването с приятели, песните... Затова щом мама отменя един такъв ден наказание за три измити чинии или няколко сгънати дрехи, няма отпор. Получават се нещата.

Другото, което прилагам е да не се канят гости, съответно техни приятели, ако вкъщи е разхвърляно. Но това сякаш не ги впечатлява особено.

Следващата ми цел е да въведа някакви режимни моменти. Засега правя компромиси и си лягаме твърде късно. Оттам нататък всичко закъснява.

И още веднъж ви благодаря от сърце за подкрепата, защото атмосферата вкъщи наистина е по-лека и добра! :3d_015:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И навярно ще става все по-добра и все по-добра, от тук насетне. Децата също обичат да са полезни и да се радват че са направили нещо в полза на близките си, стига до тяхната полезност да не стига на сила.

Тъй като и стоенето дълго пред компютъра е вредно, както и късното лягане побвай да намалиш часовете на едното за сметка на другото. Нека те си изберат...Вярвам ще изберат даси легнат по-рано.

И леко почистване днес :3d_011: времето е чудесно за вила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-ефективният метод на възпитание е когато детето само стигне до убеждението за ценността на качеството, което ние се опитваме да възпитаме в него. Т.е. - това вече не е точно възпитание, по-скоро е самовъзпитание.

Препоръчвам приказките - особено тези, които се раждат сами в определена ситуация. Децата разбират и приемат опита най-вече през приказните ситуации, защото абстрактните понятия все още не означават нищо за тях.

На мен много ми е помагала Граматика на фантазията на Джани Родари. -

http://bookz.ru/authors/djanni-rodari/fantasia.html ( на руски език)

Тук намерих интересна разработка на идеята на Джани Родари:

http://ekoskazki.narod.ru/tdf/tdf41.htm

Най-подходящият вариант за съвместно фантазиране с възпитателна цел е развиването на приказни сюжети с герои от детските анимационни сериали или компютърни игри. За съжаление част от тях натрапват агресивност и убеждават детето, че живее в свят, в който всеки е негов враг... С малко изобретателност и много добра воля и любов можем да обърнем сюжетите и внушенията като предложим на детето да развие друга сюжетна нишка...

Колкото и несериозно да изгежда това за един възрастен, практиката ми на педагог и майка ме е убедила, че това е най-ефективният начин да се развива духовният живот на детето и да се формира мотивационната му сфера (това се разбира под възпитание - НЕ налагане на модели на мислене и поведение)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много верни, полезни и интересни неща сте казали! Аз за сега ще си замълча. Понякога съвсем нескромно се смятам за мъдър човек, въпреки годините си. Опита не е всичко в живота! Но и опит е нужен! За сега само теории имам. И се сещам за една дама, която беше казала: "Някога имах шест теории за отглеждането на децата! Сега имам шест деца и нито една теория!"

Може да се каже, че това е моето кредо! Преди да родя си мислех: "това така ще правя, това няма да правя..." и т.н. И още от сега "изневерявам" на тези си принципи. На пръв поглед изглежда, че правя нещата както дойде, но не мисля че е така.

Мисля, че просто знам какво е нужно на детето ми и как да се погрижа възможно най-добре за него! Мисля, че всяка майка го може, само трябва да си поваярва! Никой друг не може да ти каже как да облечеш детето си, как да го нахраниш, как да го държиш и дори как да го възпитаваш!

От първия миг, в който разбрах, че съм бременна, бях уверена в себе си! Знаех във всеки един момент какво трябва да направя и вярвам, че винаги ще знам... а съм само на 22... Знанието всеки го носи със себе си, то може и да се предаде. Но Познанието идва само с опита и ничий съвет не може да ти го предаде... И честно да си кажа ужасно ми е жал за тия родители, които разчитат някой друг да гледа децата им! Всеки ден по форумите срещам абсурдни теми като "Как да го облека?", "Яде ли достатъчно?" и прочие... А всичко е толкова простичко - просто трябва да вярваме в себе си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Lady Frost,

Добре дошла :3d_043:

Много ми харесва това което си написала за теориите и децата. Абсолютно вярно :)

Аз си имам двама хубостници, които са като деня и нощта - толкова са различни, че чак се чудя на моменти. Това не им пречи да се допълват взаимно.

Всяко дете е различно - уникално - и колкото по-скоро, като родители разберем това, толкова ще ни е по-лесно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хубаво е дацета да се възпитат в една емоционална адекватност,като им се обръща внимание на техните чувства.Добре е детето да израства в емоционално здраво семейство.И ще цитирам малко,отново едно Българско научно списание,което хваща и тази тема:

Способноста да намираме утеха е основно житейско умение,а понякога като че ли е най-същественото от всички наши психични умения.Според теорията на Джон Баулби и Д.У.Уиникът,емоционално здравите деца се научават да се успокояват като се отнасят,както са се отнасяли и хорат,които са се грижили за тях,а това ги прави устойчиви към прищявките на емоционалния мозък.А дали това се получава,когато детето расте в семейсто,поразено от емоционален дисбаланс.От самото си раждане то живее и се развива в нехармонична среда.А от най-същественоо значение е детето да расте в среда,в която дават да разбере,че неговите емоции се посрещат с разбиране,приемат се и им се отвръща в един процес,наречен хармонизиране.Той възниква неуловимо - като част ритъма на взаиморъзката.В този процес майките създават у децата си усещането,че и те чустват онова,което детето изпитва.Бебето пищи от удоволствие и майката потвърждава това удоволствие като леко го люлее,гука или синхронизира височината на гласа си с неговия писък.При подобно общуванеутвърдителното послание,повече или по-малко,съответства на синхрона между майката и нивото на вълнение у бебето.Тези незабележими моменти на хармонизиране създават у детето успокояващото усещане за емоционална връзка.Хармонизирането е съвсем различно от имитацията - ако просто имитираме някое бебе,това му говори само,че усещате какво изпитва,трябва да се отвърне по друг начин на неговите вътрешни изживявания.Тогава бебето ще е сигорно,че е разбрано.Чрез повтарящите се моменти на хармонизиране,детето започва да развива усещането,че другите могат и желаят да споделят неговите чуства.Подобно усещане изглежда възниква на около осем месечна възраст,когато децата започват да осъзнават своето различие и продължава да се оформя при интимните връзки,които те изграждат в своя живот.Липсата на хармония във взаимоотношенията между родител и дете се изживява като дълбоко разтройство.Когато майките вместо да потърсят хармония с децата си,преднамерено ги пренебрегват,или реагират остро в контактите си с тях,те откликват с непосредствена тревога и усещане за нещастие.Продължителната липса на хармония между родител и дете се превръща в огромен емоционален товар за детето.Когато родителят системно пропуска да демонстрира емпатия по адрес на определен диапазонемоции у детето - радост,тъга,нужда от близост - детето започва да избягва израза,а вероятно и изживяването на тези емоции.Така цял диапазон от емоции постепенно се заличава от репертоара на интимните отношения,особенно ако в детските години,същите тези чувства продължават да бъдат подтискани.Аналогично,децата могат да започнат да предпочитат определен негативен набор емоции,в зависимост от това кои техни настроения намират отклик.Дори в най ранна възраст децата "улавят" настроенията : тримесечните бебета на депресивни майки отразяват състоянието,в което техните майки играят с тях,като по-често демонстрират чуства на гняв и тъга и в много по малка степен спонтанно любопитство и интерес,в сравнение с деца,чиито майки не страдат от депресия.Когато майката не реагира адекватно на нивото на активност на своето бебе,,в крайна сметка нейното дете усвоява пасивна позиция.То научава,че когато се развълнува,не провокира същото ниво на вънение у майка си и затова може да си спести усилията.През целия живот взаимоотношенията (с приятели,роднини,келеги) ,непрекъснато повтарят този модел на взаимовръзки.

Ще продължа утре с цитата :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Емоционалната цена на липсата на хармонизиране в детството се изплаща цял жиот и може да се окаже голяма - и то не само за детството.Докато емоционалното пренебрежение притъпява емпатията,то интензивното,системно емоционално оскърбление,прибягването до жестоки наказания,унижения и низости е с парадоксален ефект.Подложените на подобно насилие деца могат да станат свръхчуствителни към емоциите на околните,да развият посттравматична сетивност към всичко,което загатва заплаха.Понякога (а това е доста често) ,подобни уроци предопределят житейските насоки.Семейният живот е нашата първа школа за емоционално образование.В интимноста на семейството се научаваме как да се чустваме по отношение на себе си и как другите ще реагират спрямо нашите чуства.Как да мислим с тези чуства и с какъв избор от реакции разполагаме.Как да тълкуваме и изразяваме надеждите и страховете си.Тази емоционална школа функционира не просто чрез думите или действията,които родителите адресират директно към децата,но и чрез моделите,които предлагат,когато се справят със собствените си чувства и онези,които разменят помежду си.Някои родители са талантливи емоционални учители,а други - те просто са поразени от емоционалния дисбаланс.Доказано е експериментално,че начинът,по който родителите се отнасят с децата си - независимо дали със сурова дисциплина,с емпатия и разбиране,с безразличие или топлина - е с дълбоки и тайни последствия за емоционалния живот на детето.Трите най-често срещани модела на емоционална некомпетентност се оказват:

Пълно пренебрежение към чуствата на децата - За подобни родители емоционалните травми на техните деца са тривиални или досадни,нещо което трябва да изчакат да мине.Те не съумяват да се възползват от емоционалните моменти като шанс да се доближат до детето си или да му помогнат да усвои уроците на емоционалната компетентност.

Прекалена безчуственост - Тези родители забелязват чувствата на своите деца,но са убедени,че всеки начин,по който детето се справя с емоционалните бури е добър,дори(казват те),чудесен.Подобно на онези,които пренебрегват чувствата на децата си,и те рядко проявяват инициативата да им покажат алтернативна емоционална реакция.Опитват се да уталожат всеки негативен отпор и са склонни да прибягват сделка или подкуп,за да уговорят детето си да спре да тъгува или да се сърди.

Демонстративна нетърпимост и незачитане ктм чувствата на децата - Обичайно такива родители показват неодобрение,склонни са към остра критика и сурови наказанияТе са в състояние да забранят всяка изява на гняв и децата си и налагат санкции и при най-слабия знак на раздразнение.Това са родителите,които гневно крещят ,когато децата им се опитват да изразят своята версия за случилото се.

И накрая - има родители,които се възползват от факта,че дето им е разстроено,за да се превърнат в своеобразен емоционален треньор.За тях чувствата на децата им са достатъчно сериозни,за да си направят труда да разберат какво ги е разтроило и да се опитат да им помогнат да намерят позиивен начин да се успокоят.За да бъдат родителите ефективни треньори в това отношение,трябва са много добре да са основните принципи на емоционалната интелигентност.Когато децата израснат,специфичните емоционални уроци,за които се оказват готови (и от които се нуждаят),се променят.

Следва продължение.Дано някой извлече позла от тази лекция.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Не съм сигурен, че постът е за тук, но видях че темата е за възпитанието. Защо децата се раждат при родители, които възпитават у тях отрицателни качества ( а може би и тези т.нар. отрицателни качества имат роля при еволюцията на душата... :hmmmmm: ), в същото време повечето родители наред с отрицателните възпитават и положителин качества у децата си, може би нарочно трябва да възпитат отрицателни качества у децата си, за да може те впоследствие да ги преодолеят и да постигнат по - голямо развитие. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва ли се планира точно определено дете да получи лошо възпитание. Просто такива са възможностите на родителите, а и родителите не винаги дават на децата си възпитание на 100% според възможностите си. Кармата привлича детето към определено семейство, на основата на определено съответствие, но това как детето ще бъде възпитано не е строго определено. От родителите зависи какво възпитание ще му дадат и от детето как и доколко ще възприеме съответното възпитание. Кармата създава определена ситуация и за детето и за родителите, но не определя как тази ситуация ще бъде изживяна.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Да, знам го това за привличането, но ако родителите са много мързеливи примерно няма как и детето да не стане такова, може би има някакъв шанс да не е като тях, но да е доста малък ...А пък и нали родителите определят характера на децата си не само с външните си постъпки, но и със своите мисли, чувства, характери, нали сме взаимосвързани, злобата на родителите се предава и на децата. Доколкото съм запознат, човек преди да се роди избира родители,дори съм чел че има напреднали духове, които му помагат при избора. В такъв случай явно са ясни евентуалните поражения върху възпитанието, или поне предположими. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересна тема. Бих се радвала да науча повече за кармичния товар и избора на новородените. Имам дъщеря на месец и половина и често се питам как да я опазя чиста... ако зависи от мен, или с какво ще се променим една друга... И как бих могла да и дам повече, ако аз самата не притежавам.

Принципно съм съгласна със Станимир, но ме тормозят зависимостите, тласнали избора...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И самото възпитание също е само условие. И донякъде то също е предопределено, защото, така или иначе, не може да се изпълзне от ауричните рамки на родителите. Все пак, те не са чак толкова тесни... Струва ми се, обаче, че ако специално за целта на възпитанието и само заради дететето се предприемат опити за астрално очистване, то по-скоро ще се постигне по-голяма обвързаност и зависимост между дете и родител. Мъдрите хора казват, че детето е ничие. Кръвната връзка, така или иначе, е налице и сякаш не е добре да се утвърждава, защото нововъплътената душа губи от свободата си. Тук дори се борят влияния на нейната лична карма и семейната... Не, че това е свобода, но... Най-доброто, с устрем към свободата, което родителите могат да направят, е да осигурят чиста (астрално) и хармонична среда. Обаче това означава, че самите те трябва да са постигнали това и лично за себе си. Тогава кръвта в самите тях вече притежава по-малка тежест, рефлективно и за детето.

То сега развива фините си тела (личността), като за целта събира и уплътнява около себе си астрални атоми от средата. Ясно е, че родителите не могат да го държат постоянно в конкретна обстановка, но събирането на астрални атоми се извършва и на принципа на съответствието - ако бебчо е понасъбрал чистички финоматериални съставки, няма да лепва много от "мръсна" среда.

По-горе използвах "астрал" като събирателно за финоматериалната земност - етер, астрал, ментал. В начална възраст детето развива основно физическото си тяло, в първоучилищна - етерното, в гимназиална - астралното, след пълнолетие и менталното. Това, разбира се, е малко или много - условно. Освен това (то е и поради условността де), според споменатата съвместимост, телата донякъде се и определят едно-друго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Не ми се искаше да се обаждам в тази тема. Мислех си основно, да, едно са теориите, друго реалността. И тук нямам предвид възпитанието на децата, в което нямам опит като родител. Става дума за опита "от другата страна" - като дете, възпитавано от някой. Един отрезвяващ опит.

Аз нямах никаква положителна емоционална връзка с родителите си. Ако съществуват погрешни модели на възпитание, то със сигурност родителите ми са приложили всичките. Най-накрая избягах надалеч, за да се измъкна от това негативно влияние. Иначе щях да стана като тях. Впрочем най-ужасното нещо е да се превърнеч в копие на човека, който ти е причинил най-много болка. Да откриеш в себе си негови черти, които си ненавиждал. Другото е чувството за вина, което имат такива деца. Те израстват с дълбоко убеждение, че са виновни, че заслужават да се отнасят към тях така, че нещо в тях е фундаментално объркано, и затова им се случва всичко това. Това са само щрихи на сложната психологическа картина, която се явява резултат на невежеството на много родители.

Колко от теоретиците разбират това? Впрочем, някои от най-добрите педагози, психолози, терапевти, са хора, които малко или много са минали през такива опитности. Човекът, който ги няма, освен ако не е наистина много развит и човеколюбив дух, си остава малко... как да кажа, с подсъзнателната нагласа - слава Богу, при мен е различно и е по-добре. Автоматичният извод на много хора, колкото и да са духовни е: "Аз съм по-добър." При всичката фалшива загриженост за такива деца, обществото рядко изобщо им помага. Което от тези деца е извървяло пътя на заръщането от ада, го е извървяло само. Труден, тежък път на откриване на себе си, на прошка и... не на последно място и особено за любителите на висшия пилотаж - път на превъзпитание на собствените си родители.

За първи път започнах наистина да споделям с майка си, когато бях на 32 години - след като я научих всъщност да чува. Същото важи и за баща ми. Не ми е помогнал никой. Имала съм си разговори с Бога за всичко това. С хората много не съм говорела. Повечето биха рекли, че е "лошата ми карма" или други подобни, за мен опростенчески тълкувания на случилото се, което и без това един външен човек не може да усети с цялата му сила. Тези приказки не помагат - само това се опитвам да ви кажа. Помага само едно, защото точно с това едно такова дете не е било заредено, когато е трябвало - любовта. Всичко, което бихте могли да дадете на децата си в по-късна възраст като един вид поправка на грешките във възпитанието, на липсата на любов в обкръжението, няма да може да компенсира лисата на всичко това в правилния момент на правилното място. Това, което не им е било дадено като деца, не може никога да им бъде върнато като възрастни. Дупките и раните остават за цял живот.

Ето за това си струва да се мисли навреме. На практика - теориите настрана.

П.П. Впрочем тъй като съм видяла кармичното минало на това семейство, напълно ясно ми е и какъв огромен успех съм постигнала с това, че "превъзпитах" родителите си на стари години. Моята болка и моето страдание бяха причината те да се осъзнаят и да се променят, нищо че старите белези остават. Самото им осъзнаване е голяма победа. Но каква цена има победата, това знам само аз и Бог.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

2 "Почитай баща си и майка си", (което е първата заповед с обещание),

3 "за да ти бъде добре и да живееш много години на земята".

4 И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно.

Ефесяни 6 глава

~~~

"Ще се спра на въпроса за децата,. Защо са децата? Знаете ли защо сте родили тези деца? Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: "Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си и хубавичка; ти много по-горе седиш от нея. Затова дръж се на положение!" И бащата дава морал на сина: "Ти, синко, знаеш ли, че аз не съм като еди-кой си. Ти имаш да наследиш добро имане, а пък той е един простак. Ти трябва да се държиш на положение, да не се унижаваш, но да си знаеш цената". Бащата надъха сина с гордост, с надутост — да бъде жесток към слабите, а майката надъха дъщеря си с гордост и кокетство; и всичката тази поквара идва от самите родители. Те дават зародиша на злите семена - гордост, съмнение и всяко друго зло. И казва Давид в своя псалом: "Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха Твоя закон, Господи".

Дънов, Петър Мисли за всеки ден

infinity1305 много се радвам за теб :) . Детето е на Господа, единственото с което можеш да го дариш е с Божествената си Любов т.е. съзнателно да я пропуснеш да преминава свободно през теб. Ръководството ще ти дойде отвътре. Просто се настрой на тази вълна и се отпусни в Божиите ръце :angel::3d_122::3d_043: Поздрави!

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

Не, не и пак не. При моите родители това би означавало да не съм с Бога.

Нали не живеем според цитатите?

И нека си дадем сметка, че някои от тези текстове се тълкуват много опростенчески и са писани, за да пораждат покорство у хората, да ги правят лесно контролируеми. Да се покориш на греха у родителите си, да не им кажеш, че не си съгласен, че това е погрешно. Моето християнство не е такова. Смирението не е примирение.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

Не, не и пак не. При моите родители това би означавало да не съм с Бога.

Нали не живеем според цитатите?

И нека си дадем сметка, че някои от тези текстове се тълкуват много опростенчески и са писани, за да пораждат покорство у хората, да ги правят лесно контролируеми. Да се покориш на греха у родителите си, да не им кажеш, че не си съгласен, че това е погрешно. Моето християнство не е такова. Смирението не е примирение.

За това е писано:

Матей 10:37

Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;

и съм подчертала: 1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа;

и след това написах: "Детето е на Господа, единственото с което можеш да го дариш е с Божествената си Любов т.е. съзнателно да я пропуснеш да преминава свободно през теб. "

Защото и аз мисля така както и ти :) + това мислейки го живея и затова много не се разбрахме с баща ми. Лека му пръст. Живата вяра в Бога освобождава.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Всичко е в нас и точно защото е в нас, няма нужда от цитати. Важно е да разбирам себе си. Най-глупаво е да вярваш, че разбираш нещо, което не си ти, и това разбиране да проектираш върху света като себе си.

Реагирах впрочем така, защото това беше любимият цитат на баща ми, с който оправдаваше поведението си, както и дълбокото си убеждение, че аз съм длъжна да го уважавам (и търпя), дори и да не проявява нито едно достойно за уважение качество. Впрочем баща ми е атеист, което прави ситуацията той да ми цитира библията още по-абсурдна.

Естествено, неговото поведение отдавна се промени, но то не е в резултат на моето безусловно уважение. Точно обратното. Беше резултат на моят бунт и на силата ми да издържа на конфронтацията докрай.

П.П. Все пак човек е много по-смел и много по себе си, дори и да греши в нещо, когато не цитира, а говори сам. Когато казва на другите директно какво мисли, а не се крие зад цитатите. Лесно е да си "мъдър" цитирайки.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×