Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Що е Щастие?


Иво

Recommended Posts

Страданията са неизбежни. Щастието понякога ни спохожда като подарък, неочаквано, и също толкова бързо може да си отиде. Да бъдеш щастлив понякога е лесно, понякога е трудно. Трудно е, когато човек си науми , че само определено нещо и нищо друго може да го направи щастлив. Лесно е, когато не очаква нищо конкретно, а светът за него е пълен с изненади, коя от коя по-интересни, някои трудни, други лесни.

Ще решим задачата, когато се научим да минаваме през страданията без да губим щастието, че сме живи, че дишаме, че усещаме по някакъв начин Божия свят, че сме част от Жива, Разумна, Любяща Вселена. Щастлива съм, когато съм с децата си, когато съм сред природата, когато решавам задачи, когато свърша нещо полезно, когато направя добро, когато простя, когато се уча, когато общувам, когато се моля, когато Бог е с мене. Наистина голямо щастие е насред голямо изпитание да получиш доказателство, че не си изоставен, че си обичан и че ти се помага. За Бога трябва да сме готови и на страдание, такава жертва никак не е напразна. Така можем да покажем колко е голяма любовта ни.

Линк към коментар
Share on other sites

Хм ще отговарям преди да чета... Не се сърдете... и Ви моля за извинение... :(

Щастието е лично, т.е. е вътре в Нас (мен) Чувствам се щастлив, защото разбрах тази сила точно по този начин... когато съм се чувствал нещастен, съм търсил щастието извън себе си и винях други за своето нещастие... Не, не съм бил прав... За щастието или нещастието, за доброто и злото, за всичко, което ни се случва сме виновни (и в двата смисъла на думата) Само ние и никой друг... :v:

Останете със Здраве и Любов! :D

Линк към коментар
Share on other sites

За начина на възприемане на ставащото само ние сме виновни, но з някои неща, като генното наследство, причина е и родът в който сме родени, както и моделиера, инжинера, който ни е направил такива кекави и болнави - не съм съгласен че ние, респективно аз съм виновен за това че тялото ми остарява, разболява се, умира - това е пълен абсурд - дори и най-светлата психика да имам, пак умирам - кой ни е създал такива, ръцете си е оставил!

Линк към коментар
Share on other sites

За начина на възприемане на ставащото само ние сме виновни, но з някои неща, като генното наследство, причина е и родът в който сме родени, както и моделиера, инжинера, който ни е направил такива кекави и болнави - не съм съгласен че ние, респективно аз съм виновен за това че тялото ми остарява, разболява се, умира - това е пълен абсурд - дори и най-светлата психика да имам, пак умирам - кой ни е създал такива, ръцете си е оставил!

Ще кажа: Който гледа повърхността не вижда същността...

Ако искаш да го тълкувам ще го направя:

Тленността на телата ни е преходна, но душата ни не е... Смея да твърдя, че Ако духа е Здрав и тялото е такова... :D Това е известно от древността и е познато "Mens sana in corpore sane" и тук не се има предвид (както се чете най-често), че духът е здрав ако тялото е здраво и че са обвързани... Единствената възможна връзка е Дух => Тяло, а не Дух <=> Тяло...

Mens - незнам дали Ви направи впечатление, че това е и ум разум и дух...

Нека да Ви напомни, че всичко е в ума...

Sanus - Според мен (не съм сигурен) е със същия корен както Sanctus, което е свят... та дали Светостта и Здрав не са еквивалентни? :D

Приемам поправки защото не съм сигурен, а карам по памет... :D

Линк към коментар
Share on other sites

Оцеляване на вида - оцеляване на индивида.

В Разумната Природа първото е с по-висок приоритет. Разумно е да има смърт на индивида, да има раждане, да има заменяемост. Това дава по-голям шанс за подобряване на вида, за приспособяването и усъвършенстването му. Тялото, умът и психиката на идивида имат ограничен капацитет и още по-ограничена използваемост. С времето се амортизират. Колкото и да е помъдрял един човек, не може да даде в принос всичко за вида, дори да е безсмъртен, да остава вечно млад и здрав. Той не може да предаде целия си опит, а само някаква част от него, някаква есенция, да речем. Обучението не е само индивидуален процес, то е в някакъв смисъл и обществен процес. Всяко следващо поколение стъпва на изграденото от предишните. Масовостта е предпоставака да се отсява грешното и излишното. Знанието придобива все по-концентриран вид, поради нарастващата си широкообхватност и диференцираност. Шепа безсмъртни индивиди не могат да се справят с всичко това.

Много може да се изприказва, но нека да дам за пример вечните, хлебарките. Това вероятно е най-старият вид на земята, именно поради своята приспособимост. Не съм сигурна, но чух, че ако майката се е срещнала с някаква отрова, докато не е изхвърлила яйцата си, децата й вече може да са си изградили надеждна генна защита срещу същата отрова. При другите видове изменяемостта и приспособяването не са толкова бързи, но имат значение. За Бог хиляда дни са като един ден. В Библията има нещо в този смисъл /простете, не ми се търси цитата сега/.

Исках да кажа, че който ни е направил, направил ни е добре, но ние не използваме както трябва това, което ни е дадено. Искам да кажа, че смъртта /физическата/ е необходима, разумна и целесъобразна. Дори мога да кажа, че затова е добро нещо. Разширете се, излезте от егото си, надскочете себе си, помислете да другите, за света, за децата, за поколенията и може да усетите нещата по този начин. Зная, че някога ще плача много за свои близки хора, когато си отидат /ако не ги изпреваря/, болката е неизбежна. Дядо ми е казвал, че вече иска да си отиде от света, понеже вече всичко е видял, деца е отгледал, къща е построил, работил е, изпълнил е каквото трябва и не вижда защо да остава повече. Подобни изказвания съм чувала и от други хора, които считат, че са дали каквото са могли от себе си. Често тези хора вече са се срещали насън със свои близки починали и дори нямат търпение да се отърват от земния живот, и да идат при тях.

Няма да забравя една жена, която почина по време на мое дежурство. Тя беше с рак в краен стадий, със силни болки. Болките й спряха около час преди смъртта. Тя сякаш бълнуваше, понеже говореше със затворени очи. Каза: "Майка дойде!" Накрая почина с думите: "Мамо, идвам." Беше спокойна и усмихната, в стаята нямаше страх, а спокойствие, умиротворение и дори бих казала, любов. Тогава разбрах, че смъртта не е страшна.

Щастие е да си отидеш от този свят, когато си готов.

Линк към коментар
Share on other sites

:) Преди години един мъдрец ми каза следното :

Щастлив човек е този, който сутрин с радост бърза за работа , а вечер с радост бърза за дома си:thumbsup2:

Усетих , че е дълбоко и истинско...и си го преосмисям и до сега...

:thumbsup2: Щастие е ....когато съумееш да влезеш в хармония с ритъма на състоянията Работа - Почивка!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост :v:

Линк към коментар
Share on other sites

:)  Преди години един мъдрец ми каза следното :

Щастлив човек е този, който сутрин с радост бърза за работа , а вечер с радост бърза за  дома си:thumbsup2:

Усетих , че е дълбоко и истинско...и си го преосмисям и до сега...

:thumbsup2: Щастие е ....когато съумееш да влезеш в хармония с ритъма на състоянията Работа - Почивка!

:v: Любов + Светлина + Мир + Радост  :v:

Хм... Това бих казал, че не е точно щастие... това е да си щастлив от работата си и да си в хармония с нея... доста е странно... ще помисля... :(

Линк към коментар
Share on other sites

  • 6 months later...

Боян Боев предава думите на Учителя ("Хармонизиране на човешката душа") : "Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пие, нито пък другите работи върши както трябва... Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Топлината и Светлината в него. Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие на Земята. А Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място."

Да... Щастие е да се учиш, щастие е да си научиш уроците, щастие е да стигнеш до Мястото, за което говори Учителя, и разбира се, не само той!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че за всеки щастието е съвсем различно понятие...но най-вече то би трябвало да бъде здраве, успех, любов, и пр....Въпреки че някаи хора са щастливи и при отмъщение например или мръсотийка и прочеее.

За мен щастие е близките ми да са добре, да са здрави, да се разбират, аз също семейството ми да е цяло и сплотено и всички дребни неща...Да има мир, да няма природни катаклизми...хората да са добри , да се обичат, да се раждат повече деца иаз да съм добра....сигурно има и друго което не съм написала в момента, но надявам се ще ми простите.... :):):):v::thumbsup1:

Линк към коментар
Share on other sites

Във днешни времена,времена на насилие и озлобление между хората, времена на неспокойствие и стрес,на опустошение и разруха,на духовно съзряване за някои и пагубна алчност за други,щастието като термин е с много размит смисъл.За едни щастието се проявява единствено и само във физическия,материалния свят.За други щастието е много повече от задоляване на своите привични човешки удоволствия.За някои хуманоиди щастието се проявява във финния,душевния свят.Всеки човек от нашата планета има различни интереси,различен житейски път,различна целенасоченост,различна карма,от което би следвало и различна гледна точка за това какво представлява щастието.Щастието на човек предоставя много,но важното е да се наблегне на едно-стремежа на всеки хуманоид към щастие,към себеиздигане.И точно тук се намесва древната послание.РЕАЛИЗИРАЙ СЕ САМ.В началото на своето съществувание всеки човек има еднакви възможности за реализация.Някои стават белязани от съдбата и на тях им е утредено да са просветени.Други трябва да извървят дълъг и труден път до своето просветление,но думата е само една-Защо?

Поради тънката примамлива нишка на изкушение и алчност,преди нашата раса и лемурийците и атлантите са загинали.Питаме се-Защо?

Тяхната връзка с бога не е била скъсана,черпили са свободно знания от всеобщото информационно пространство,били са по усъвършенствани като цяло от нас,заблудените,непросветените.При тях принципа SoHm не е важал,но въпреки това и те са загинали.От тях е останало най-важното-Генофонда на човечеството.Духовното съзряване на човек,усвояването на древните знания-това е голямота щастие според мен.Възтановяването на духовната връзка с Всевишния,заздравяването на така наречената "сребърна нишка" е пътя към живото щастие на всеки един от нас.

И в целия този стремеж към търсене на щастие една истина винаги ще съпровожда човека като неизлечим белег.Истината за това,че ние сме хора,опитваме се да мислим логично и се стремиме,но при нос никога, ама никога няма да бъде позната божествената,неестествена логика на нещата,защото ние сме толкова противоречиви,колкото може да бъде само един хомосапиенс сам по себе си. :blink:

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Щастливи ли сте? Защо?

Щастлив съм напълно. Поне такова чувство имам. Защото чувствам, че всичко в живота ми си е на мястото. Всичко, което ми се е случило, е трябвало да се случи. Всяко нещо е там, където му е определено да бъде. Най-хубавото е, че нищо не зависи от мен, то се случва от само себе си. Аз нищо не правя, каквото трябва да се направи-Някой го прави чрез мен. Той поема отговорност и подрежда събитията, докато аз съм свободен.

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2: Щастлива съм, защото постигам вътрешен мир при доста сложни ситуации, които преди време ме ядосваха. Но още ми се иска хората около мен да бъдат щастливи, тогава сякаш има пълнота, но това си зависи от тях :feel happy: Когато чуя щастливия смях на децата...

Днес в магазина, в който работя дойдоха две съседчета от блока. Разглеждахме играчки, закачахме се, смяхме се и понеже нямаше клиенти седнахме на пода и си играхме с едни шарени камъчета в продължение на час и половина :harhar: Това са страхотни мигове...

Линк към коментар
Share on other sites

Щастието е естествено състояние на духа , имам своите моменти на щастие всеки ден от моя живот .

Твърде съм целеустремена за да бъда напълно щастлива 24 часа.

Но щастлив човек съм и хората около мен са щастливи . Просто си ги усещам . :D

Щастлива съм пред паното или картината , която съм започнала , там се надбягвам с времето , със себе си с цялото си разбиране за света . Какво по голямо щастие от това .

Щастлива съм ,наблюдавайки успехите си , вътрешно се поздравявам за тях.

Щастието и задоволството от постигнатата хармония в отношенията с някой ми дават най - хубавото чувство на света .

Духовните успехи на мен и на всички хора по света ме правят също щастлива .

Изпитвала съм тайно , скрито от хорските погледи , щастие . Нещо като не искам да знаете ,че съм щастлива , защото е тайна , защото е твърде лично .

И обратното изпитвала съм шумно и весело щастие , споделено от смеещите се погледи на всички .

Полегатото всекидневно щастие от добре свършена работа , чувството за развитие , за учение , за преодоляване на незнанието , това щастие също много си го обичам . :D

Малкото мимолетно щастие от погледа на усмихнато дете или случаен минувач .

От светлината и начина по който слънцето се прокрадва всеки ден , и накрая смело застава на хоризонта . :)

От нежните падащи есенни листа и невероятното чувство на сигурност за неизбежната зима и безкрайния кръговрат на живота .

От летния късен следобеден дъжд и желанието ми да си къпя най- сетне есенни обувки . :)

има толкова много видове щастие , че се питам , кое по - напред да изпитам . :king:

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy::feel happy:

Благодаря ти за красивия свят на щастието. Отговора на въпроса, който си задаваш е написан точно под него:

Затвори широко очи , остани обширен и всеобхватен, бъди неподвижен и изграден от много пространства !

Благодаря и за него! :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Щастие - разбиране на Вселената, чиста връзка с източника, а противоположността му е неразбиране, заблуди в които се опитваш да впишеш представите си за щастие и нещастие.

Ох, тези думи...

Линк към коментар
Share on other sites

Прочетох всички думи за Щастието, които сте споделили и усещам порива към Щастието толкова силно - като че ли всеки го свързва с песента на сърцето си......

За мен Щастието и Любовта са едно и също нещо, както и да го описваш. Човек в земния си живот при всичките страдания и уроци - има право да бъде щастлив, и то всеки ден, а не понякога и след "достойно положени усилия". Това е така, защото Творческия акт и процес е най-същностното проявление на Любовта - именно сливането с него ни прави щастливи всеки ден........ :yinyang:

Да се свържеш с идея в главата в пълна концентрация, която да усетиш като своя в сърцето и да изпиташ вдъхновение, после да родиш действие в нашия свят. Така от духа се ражда нещо в проявения свят и се въплъщава. С много обич. И за много добро. Човек може да бъде наистина щастлив всеки ден. :feel happy:

Тези три стъпки се отнасят до всичко - човешки отношения, работа, политика, изкуство, природа и т.н. - до абсолютно всичко......... :whistling:

Калоян :)

Линк към коментар
Share on other sites

:feel happy::thumbsup2::feel happy: Да - може!

И не след като го заслужи със страдание, а като се изчисти от заблудите, които му носят страдание.

Човекът е роден, за да бъде щастлив. :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Сещам се за една стара поговорка, която ще интерпретирам:

Един човек си търсил доста дълго очилата и не можел да ги намери, след всичкото търсене, до като един дрег го подсетил, че те били на носа му....

Такава аналогия би могла да се направи и относно щастието :dancing yes:

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup:

Чудесна аналогия! Поздравления.

Аз го знам с друг край - съвсем пасва на аналогията!

Като разбрал, че му няма очилата, започнал да разсъждава:

Аз много добре виждам, че ми ги няма очилата.

Извод: Щом много добре виждам, значи очилата ми са на мястото им.

И продължил да работи дори без да провери дали са на носа му.

Значи ако спокойно виждаме (приемаме) себе си и света около себе си, но не виждаме никъде Щастието, значи то е "на носа ни".... хм, стана интересно :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

:hmmmmm: Това означава ли, че ако искаме да сме щастливи е необходимо непрекъснато да "придобиваме" нещо? Какво по-точно?

Ами ако в момента нищо не придобиваме, това означва ли че има моменти, в които може и да не сме щастливи и такива, в които сме щастливи? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

Ако с всеки миг придобивам радост, красота и хармония от живота, съм щастлива :thumbsup2: Ако Любовта тече през мен, това е придобивка. Ако чувствам светлината и топлината като вдишване и издишване, значи придобивам, значи съм жива. А какво по-хубаво от това? :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...