Jump to content
Порталът към съзнателен живот

"Дяволът да плаче, а вие да се радвате"


Guest Ла Горда

Recommended Posts

"В света съществува един закон. Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа да тикне тебе, а той да остане вън от капана. Ти ядеш, хапката в капана, тебе ще те съдят, ще те затворят, а той избягва. Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола. И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр. И ако работите ви не вървят, дяволът не се е хванал във вашия капан. Ти казваш: „Аз съм лош човек.“ Не се е хванал в капана дяволът с тебе заедно. Казваш: „Не ми върви.“ Не се е хванал дяволът в капана. Щом се хване в капана, ще ти върви вече.

Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро!“ – Ти не го знаеш, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами. Той иска да те бутне в капана. Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога, не зная как да кажа, ние много обичаме дяволът. След като се хване в капана, ние от голяма обич, отворим вратата от капана и казваме: „Хайде, ти си върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри. Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И си заминава.

Нито един дявол в света не е хванат в капана. Все се хващат хората. Не отваряй капана и не пущай дявола! Кажи му: „Много те обичам. Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим, тук в капана.“ Аз виждам сега, вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче. Вашите се смеят, а пък моят дявол плаче. Та често, моят дявол ми казва: „Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно.“ Аз казвам: „Те се радват, а пък ти ще плачеш.“ Нека да поплаче малко и вашият дявол. Докато вашият дявол се радва, вие ще плачете. Когато дяволът почне да плаче, вие ще се радвате. По-добре е да си замените ролите: той да плаче, а вие да се радвате. Сега ви желая дяволът да плаче, а вие да се радвате."

Из Възвишеното в човека

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 35
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

:))

''..Аз казвам: „Те се радват, а пък ти ще плачеш.“ Нека да поплаче малко и вашият дявол. Докато вашият дявол се радва, вие ще плачете. Когато дяволът почне да плаче, вие ще се радвате. По-добре е да си замените ролите: той да плаче, а вие да се радвате. Сега ви желая дяволът да плаче, а вие да се радвате."

Това с ролите за дявола в нас ми напомни

за едно фантастично филмче

всеки човек си имаше душа ходеща до него като животинче

и си говореха...

Да можем да се преборим с ''дяволите''

но само в нас... а изкушени и неузрели хора много, за тях какво?

Линк към коментар
Share on other sites

дяволът да плаче, а вие да се радвате.

:thumbsup: Предлагам тези думи на Учителя да сменят сегашното заглавие на темата.

От един филм запомних много точни думи:

"Ако започнеш да се вглеждаш в Бездната, Бездната започва да се оглежда в теб." :thumbsup:

Вместо да изучаваме това, що човешкият ум е сътворил и нарекъл Дявол, дали не е по-Добро за нас да изучаваме как да правим така, че дяволът да плаче, а ние да се радваме?

А може би точно когато си въобразим, че ни е дадено да "борим дявола" не само у себе си, а най-вече у другите "неузрели и изкушени хора" - точно тогава го изпускаме от капана и го радваме, а Божественото в нас започва да плаче?

Вместо да търсим и борим дявола, не е ли по-добре да си го държим в капана си да ни е под око-

Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти си се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола.

Как да се освободим?

Носете тогава една детинска вяра: Бог е, Който царува. Каквото и да стане в света, обръщайте си ума към Бога. Боли те нещо, спри се и кажи си: „За добро е това. Аз не го знам, но е за добро.“ Някой ще каже: „Но как е за добро!“ – Ти не го знаеш, но е за добро. И да не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами.

Ася! - Благодаря за думите на Учителя!

Линк към коментар
Share on other sites

Това с ролите за дявола в нас ми напомни

за едно фантастично филмче

всеки човек си имаше душа ходеща до него като животинче

и си говореха...

май си гледал Златният компас (The Golden Compass) :D

Да можем да се преборим с ''дяволите''

но само в нас... а изкушени и неузрели хора много, за тях какво?

Спокойно. И те се борят. Преди да се справим с нашите "дяволи" не трябва да се занимаваме с чуждите. Така ми се струва. B)

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм че е така, но само любов дали е достатъчна?

Ясно е че на злото не трябва да се отвръща със зло

, но глобално по света нещата не са добре просто факт.

Да нелошо филмче.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Съгласен съм че е така, но само любов дали е достатъчна?

Ясно е че на злото не трябва да се отвръща със зло

, но глобално по света нещата не са добре просто факт.

Глобалната лошотия по света не е запазена марка само на настоящето. В миналото е имало много по-тежки ситуации. Но ако човек реши да се бърка в работата на Провидението, може да направи големи бели.

Все пак те разбирам напълно. :huh:

Редактирано от Бина
Линк към коментар
Share on other sites

Да, борбата с дявола в нас е на първо място лична. В езотериката има една алегория за борбата между обитателя на прага и ангела на присъствието. И двете са част от самите нас и само откривайки втория можем да преодолеем първия. Обитателят на прага представлява (в едно от значенията си) нашата нисша природа, нашите скрити и често несъзнавани стремежи и желания, които изкарани на светло често изглеждат дотолкова плашещи, че не можем да приемем, че ние сме ги създали. В "Занони" имаше следната реплика по отношение на това (цитирам по памет): "По-скоро трябва да се страхуваш от него когато не го виждаш, отколкото когато е пред тебе". Дяволът действа с посредници. Това важи както за нисшата ни природа, така и за черното братство. В първия случай тази роля заемат нашите мисли и чувства, нашата способност да намираме какви ли не оправдания, но да продължим да действаме по-стария вече утвърден начин, пропускайки да забележим че той е погрешен. Единствено непрекъснатата бдителност, непрекъснатото самонаблюдение над мислите и чувствата, които минават през съзнанието ни и поддържането на последното насочено (и във връзка) с висшата ни природа, могат да предотвратят контрола от страна на нисшата ни природа над нас самите. Обитателят на прага е невидим, тогава когато е постигнал контрол над нас. Щом го виждаме, той е безпомощен.

Малко ще се отклоня и пак ще кажа няколко думи за тъмното братство. Преди всичко е необходимо да се разбере, че силата и способностите, които имат т.нар. паднали ангели е в резултат на усилията и напредъка който са осъществили преди тяхното падение. Те са си заслужили тези сили, но след това са злоупотребили с тях. Това което са постигнали не може да им бъде отнето, то си е тяхно по право. Чрез следването на злото човек не може да придобие нищо съществено - то е движение назад. Много се заблуждават като си мислят, че могат да придобият нещо (най-вече сила и власт) чрез следването на тъмните братя. Такива хора не са нищо повече от марионетки, неосъзнаващи че тези които следват не са придобили силите си чрез служба на злото, а са попаднали в оковите на последното поради злоупотреба със същите тези сили. Ако се поразсъждава над това може да се разбере и несъстоятелността в преставянето на дявола като антипод на Бога. Злото е крайно за разлика от доброто.

Линк към коментар
Share on other sites

ЕДНАКВО ВИНОВНИ

/Един от разказите на Тодор Божков/

Отдавна войната между Германия и Русия бушуваше на Източния фронт на руска земя. Трудно човек може да си представи ужаса и размерите на това ужасно събитие. Милиони армии от едната и другата страна, въоръжени с най-съвършена техника, се биеха на живот и смър.Десетки хиляди оръдия, стотици хиляди картечници, пушки, минохвъргачки, десетки хиляди танкове и самолети ежеминутно бълваха своя Смъртоносен огън за смърт и унищожение.

И това продължи не с часове и с дни, а с много и много месеци и няколко години. Безумието и безсмислието на всичко това бяха на най-голяма висота. При това положение човек не можеше да дойде до никакво човешко и обосновано обяснение, за да оправдае това чудовищно безумие.

При един случай, когато бях при Учителя, Го запитах: "Учителю, кой е виновен за тази ужасна война? - Хитлер или Сталин"?

За мене беше ясно, че Хитлер е виновен, защото той пръв изненадано и бързо, с голяма военна сила и с голяма предварителна подготовка, с голяма самоувереност се нахвърли с ожесточение срещу Съветска Русия. За мен този въпрос по човешка логика беше разрешен, но все пак аз исках да чуя по този въпрос какво ще каже Учителят.

За моя голяма изненада Учителят даде следния отговор: "И двамата - Хитлер и Сталин са еднакво виновни".

Този отговор за мен остана не напълно разбран и обясним. Но думите на Учителя баха думи на Небето, на Великата Разумност в света.

Минаха години - мъчителни и тежки. Войната свърши и всички народи преживяха тежките последствия от тази война.

Днес, след дълги години от тогава, човечеството стои изправено пред много страдания, противоречия, неразрешени задачи и като че ли без някаква определена и ясна представа за себе си и за своята съдба, без поглед за бъдещето.

Дойдоха нови поколения, много неща от миналото отминаха и се забравиха. Човечеството не поумня и се готви за ново още по-безумно човешко изтребление.

В моето съзнание и сега чувам Божествените думи "Еднакво виновни”.

Не са ли верни тези думи и за днешното човечество, което без разлика на това дали са религиозни или атеисти, капиталисти или социалисти, се ръководят не от Божествените закони, а от своите човешки инстинкти.

Да, еднакво са виновни, а за днешното време бихме казали! „Всички еднакво сме виновни".

Може ли да се избегне злото и да се намери изход и разрешение? - Може, но не по човешкия път на мисъл, чувство, воля, амбиция, омраза, алчност, егоизъм и пр., а с Божествените принципи на Учителя за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

Ето в тия съдбоносни времена нека се обърнем към Господа. Той единствен ще ни посочи правилния спасителен път и ще ни спаси от беда.

Ние всички сме еднакво виновни и отговорни за своята съдба

и за своето бъдеще.

Линк към коментар
Share on other sites

В книгата "Зеница на Вселената" за Слава Севрюкова също са описани Хитлер и Сталин. И двамата стават проводници на злото.

Сещам се и за приказката за двете козлета на моста, ако едното беше отстъпило нямаше да се удавят и двете. Но сблъсъкът между две сили води до разруха и на двете...

Не са ли верни тези думи и за днешното човечество, което без разлика на това дали са религиозни или атеисти, капиталисти или социалисти, се ръководят не от Божествените закони, а от своите човешки инстинкти.

Да, еднакво са виновни, а за днешното време бихме казали! „Всички еднакво сме виновни".

Може ли да се избегне злото и да се намери изход и разрешение? - Може, но не по човешкия път на мисъл, чувство, воля, амбиция, омраза, алчност, егоизъм и пр., а с Божествените принципи на Учителя за Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

Ето в тия съдбоносни времена нека се обърнем към Господа. Той единствен ще ни посочи правилния спасителен път и ще ни спаси от беда.

Ние всички сме еднакво виновни и отговорни за своята съдба

и за своето бъдеще.

У всеки от нас спи насилник. При определени ситуации на всеки се е случвало да си изпусне нервите и да се старае да наложи своето виждане, да докаже своята правота. Дори с оправданието - ама аз от любов, да те спася... и те задуших... /например/. Или сега не съм в настроение, за това ще е така, както искам аз...

Най-добрия начин е да сме обърнати към себе си, да сме наясно, че искаме да дадем път на Любовта и разбираме собствените си грешки. Смачкваме и обиждаме, нанасяме поражения неволно, само, защото не сме могли да се овладеем. Себевладеене-то е важно за всеки тръгнал по духовния път....

Линк към коментар
Share on other sites

''Ние всички сме еднакво виновни и отговорни за своята съдба

и за своето бъдеще.''

Много точно!

''...Смачкваме и обиждаме, нанасяме поражения неволно, само, защото не сме могли да се овладеем. Себевладеене-то е важно за всеки тръгнал по духовния път...''

Мисля си че за да има реален и всеобщ ефект за човеците

трябва да е за всички хора не само за тия тръгнали по духовния път

иначе си остава,като капка(и така немаловажна)в морето, но недостатъчна.

:)

Линк към коментар
Share on other sites

Не е възможно да е за всички хора, защото хората се намират на различно ниво на развитие.

Да, в началото капките са били малко и наистина като цяло недостатъчни, обаче постепенно капките стават все повече и в един момент ще бъдат достатъчно значим фактор!

Това си личи - ако се върнем назад в историята например, колко ценен е бил един човешки живот преди 2000, 1000, 500 или дори преди 100 години? Човешкото общество се развива, може би ни се иска това да става по-бързо, но едва ли е възможно :( .

А от друга страна това развитие зависи пряко от всеки от нас - един развиващ се, напредващ човек=една капка :thumbsup2:

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...