Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
ris_78

Зло за добро - как става на практика?

Recommended Posts

Всеки се е сблъсквал с поне един недоброжелател или някой който е нахълтал в личното ви пространство.Знаем ,че ако отвърнем на злото със зло се започва едно завъртане на колелото,водещо до безмислено изнемощяване и на двамата на въртелешката.Как да се отнасяме към другия в конфликтна ситуация,без да му причиним зло ,но и да не се унижаваме,търпим несправедливости в името на мира и спокойствието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен, вместо да се отговаря на злините е по-добре да ги използваме за израстване. Т. е., външното зло да увеличи и укрепи вътрешното добро. Възможно е някои атаки да са уроци за нас и е добре да ги приемаме за такива, само с Любов се неутрализират злините...

Да се използват всички условия за вътрешно израстване, а от там и всяко зло, за добро.... :hypocrite::smarty::wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Единственото спасение е да не се реагира със същото. За съжаление това често става едва след като човек си е поизпатил. Изникват непрекъснато нови ситуации, в които ни се налага да осъзнаваме какво става. Положителното е, че наистина от тези ситуации човек може да се поучи, макар и невинаги да се получава от първия път.

Излишното преувеличаване на образа на "врага" може също да е пречка. В моя живот провокаторите или се превръщат в мои приятели, или в крайна сметка биват изолирани така, че да не пречат на хармонията - тоест или израстваме заедно или аз се променям и излизам извън обсега им. Може и да е грешка, но на всеки човек общо взето давам шанс да стане мой приятел. Не го отписвам веднага като враг, а и във врагове много не вярвам. Така въпреки агресията, с която често се сблъсквам поради своята директност, имам много свестни приятели, вкл. и сред бившите си "врагове".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки се е сблъсквал с поне един недоброжелател или някой който е нахълтал в личното ви пространство.Знаем ,че ако отвърнем на злото със зло се започва едно завъртане на колелото,водещо до безмислено изнемощяване и на двамата на въртелешката.Как да се отнасяме към другия в конфликтна ситуация,без да му причиним зло ,но и да не се унижаваме,търпим несправедливости в името на мира и спокойствието.

Да отвърнеш на злото (ако наистина е зло) с добро е лицемерие. Да му отвърнеш със зло е глупаво и създва порочен кръг, в който губят всички. Моят отговор е безразличието. Просто си тръгвам, често без да казвам и дума дори.

Според мен унижението е самозаблуда - на хората им е много удобно да се използват взаимно, манипулирайки егото си. Често с гордостта си, с желанието да бъдем добри, да запазим мира и спокойствието, прикриваме слабостта си и нежеланието да променим реално нещата. Гордостта и унижението са капани, които другите или самите ние си поставяме и оттам трудно се излиза. Но веднъж освободили се от тях, виждаме че единственото значимо нещо е собствената ни свобода и отговорността към собствения ни живот. Единственият мир, който си заслужава да се борим за него, е вътрешният ни мир, дори когато е на цената на сгромолясването на собствените ни пясъчни кули (самозаблуди).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Това с унижението и гордостта доста прилича на Лазарев. Но той казва и следното, с ковто съм съгласна: никой не може да унижи любовта.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм чела Лазарев, но това е моето усещане за нещата. А че никой не може да унижи любовта - съгласна съм и аз. Любовта е над всички предръзсъдъци.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Случайно обърнах внимание на подписа, който си е избрала Ваня Златева:

Не се стремете да премахвате злото, а увеличете доброто в себе си. Учителя

Просто няма какво повече да се добави.

Редактирано от Атлантида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

yatrā dharmas tatrā jayah

Където е доброто/закона/добродетелта (дхарма) там е победата.

Важно е какво става в нас, а не да се борим с това извън нас.

П.П. Когато отвърнем на злото със зло, тоест борим се с него, и двамата изнемощяват, да, защото хранят някой невидим трети.

Редактирано от azbuki

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зло за добро? Как става на практика? В своя изумителен танц те са преплетени- това, което виждаме като зло и като добро. Едното преминава в другото и другото- в едното и е голяма заблуда да си мислим, че можем да задържим, да фиксираме едното, или другото. Още по- нелепо е да го избираме и обгрижваме, или да се борим за, или против.

Едно възможно обяснение на тази въртележка е, че те са само проявите на една съвсем различна същност. Всъщност не знам да е възможно друго обяснение, но може и да има.

Като ни омръзне хубавичко непредсказуемия и неконтролируем техен танц, се устремяваме да търсим Третото. И това е най- хубавото, което може да ни се случи, след като сме избрали да живеем в света на познаващите плодовете на доброто и злото.

Така става на практика. Според мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest azbuki

Според мен думата дхарма затова е толкова трудно да се преведе, защото се отнася към това Третото :) Разбира се, че от гледна точка на доброто, интерпретирано като едната крайност на опозицията, не може да се види нищо по-надалеч от носа. Не вярвам в идеалните неща. Вярвам в развитието.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нашата грешка обикновено е,че започваме да се борим и да се стараем да изкореним или да поправим това, което в един момент сме преценили като "зло". А злото всъщност са закоравелите ни правила за етикиране "добро" - "зло". В момента, в който нарека в себе си нещо "зло", ми става студено и вече знам - време е за преразглеждане на правила някакви, които са се загнездили в мен. Сменя ли фокуса, злото първо става неутрално. После ми е необходимо да "налея" в неутралното безусловна любов, за да видя какво е доброто в него. Успея ли, става ми светло и топло...

На практика?

Приятел се обръща срещу нас с явното намерение да ни нарани - знае как, защото сме били близки. Всичко вътре в нас се усеща изцапано от злото. Самото зло се надига в нас - обида, недоволство, гняв или разочарование.

Всъщност злото е било в самите нас - в очакванията и изискванията, които сме имали към този човек. Ние сме ограничли свободата му да бъде и прави каквото е. Той за нас е станал фигура на нашата шахматна дъска на живота.

Когато осъзнаем в какво се състои злото и че то си е било в нас, а не е дошло отвън, постъпката на приятеля ни престава да се усеща като зло - става просто неутрална - ние сме го освободили да бъде себе си, не се отнасяме към него като "фигура" вече.

После наливаме безусловна любов към човека, който се е опитал да ни нарани. Казваме си - Благодаря на Бог, че ми е пратил този човек и това изпитание. Това дава стимул на ума ни да се опитаме да осъзнаем урока си - защо се е случило всичко това?

Първото - стигнали сме до идеята,че сме склонни да превръщаме хората в близкото ни обкръжение във фигури и да им даваме роли, които да очкаваме да изпълняват добре. Започваме проверка на останалите си отношения и разбира се откриваме доста бъгове.

Второто - проверяваме в какво точно и как е успял да ни нарани приятелят ни - той ни е показал къде са ни слабите места, скритите ни рани.

Е, вече наистина имаме за какво да благодарим... Превърнали сме злото в добро... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"У вас може да се зароди понякога желание да поправите някого. В Окултната школа не се позволява никой никого да поправя – това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, и двамата вършат престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и се върти, не е точно определено...... Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.” Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ти ще станеш дежурен."

"Аз намирам, че воля има само този човек, който, щом го обидят, може да прости. Воля има този човек, на когото, щом отнемат всичкото богатство, забравя стореното. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа."

"Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош."

Из "Великата майка", Беседа, 26.ІІ.1920 г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Злото само по себе си не може да прерастне в добро. Импулса за промяна трябва да дойде от доброто, което неизменно съществува в основата на всичко. Просто при някои хора е латентно и има нужда да бъде пробудено. Как да реагираме на злото отправено срещу нас? Ето може би идеалното решение:

138. За издигането на врага. Учението за Общината разглежда с особено внимание възможността за издигането на враговете. За целта врагът не трябва да бъде обременяван с преки предложения, но личният устрем към световните задачи може да достигне такова напрежение, че врагът неизбежно ще се обърне в същата посока.

Не бива да зъбравяме, че по линия на същата тази вражда врагът е вече свързан с нас. В тази обвързаност се заключава и неговата слабост. Ненавиждайки ни, врагът започва да изпълва своята същност с нашата представа. Той приковава съзнанието си към нас и често завършва като обикновен подражател, което, разбира се, никоге не осъзнава. Врагът ще ни подражава външно именно когато в ненавистта си достигне до подражание и тогава космичността на задачата би могла да го увлече и вътрешно.

Когато знаем, че врагът е свързан с нас, ние можем да гледаме на него като на неразумен член на семейството.

И така, вникнете в същността на враговете и им намерете място. Те могат чудесно да послужат за крака на работната ви маса. С невежа упоритост те ще напрегнат сили, за да ви следят, но вие нямате нищо за криене, защото работите в полза на човечеството. Тогава врагът трябва или да стане подражател, или да загине. Гибелта му, разбира се, не ще е от вашата ръка, а от искрите на световния апарат. Затова и настоявам за пламенен устрем.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Станимир!

Не бива да зъбравяме, че по линия на същата тази вражда врагът е вече свързан с нас. В тази обвързаност се заключава и неговата слабост. Ненавиждайки ни, врагът започва да изпълва своята същност с нашата представа. Той приковава съзнанието си към нас и често завършва като обикновен подражател, което, разбира се, никоге не осъзнава. Врагът ще ни подражава външно именно когато в ненавистта си достигне до подражание и тогава космичността на задачата би могла да го увлече и вътрешно.

Когато знаем, че врагът е свързан с нас, ние можем да гледаме на него като на неразумен член на семейството.

И така, вникнете в същността на враговете и им намерете място. Те могат чудесно да послужат за крака на работната ви маса. С невежа упоритост те ще напрегнат сили, за да ви следят, но вие нямате нищо за криене, защото работите в полза на човечеството. Тогава врагът трябва или да стане подражател, или да загине. Гибелта му, разбира се, не ще е от вашата ръка, а от искрите на световния апарат. Затова и настоявам за пламенен устрем.

Врагът понякога си служи с доста добри средства и може да ни обърка, да проявим някои негови енергии. Но наистина той не издържа на стремежа към Бога и най-доброто, което можем да направим е да използваме тези бясчета "да ни изорат нивата", т. е. да научим някои уроци и да се освободим от очакванията, изискванията и зависимостите си.

И точно, както казва Донка превръщаме злото в добро. И даже му благодарим с радост. :)

Злото има цел, да ни забави по пътя, да ни обърка, но с Любов вътре в нас и към него го неутрализираме. :yinyang::harhar: И друго съм изпробвала, когато има насъбрана енергия вътре в мен и я изхвърля се очиствам и макар да се чувствам малко гузна за това, в последствие разбирам, че е било за добро. За това и разбирам другите, които понякога изпускат "парата". Все пак сме само хора..... :feel happy:

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup:

"Човек може да прави каквото иска, но после ще търпи каквото не иска. Човек може да прави добро и зло, но злото не води до свобода, злото води до външни ограничения и вътрешни разрушения и пакости на положителните сили в него, води към израждане. Не е свободен онзи, който прави каквото иска. Свободен е онзи, който може да даде свобода и да не ограничава никого. Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен."

"В природата действат положителни и отрицателни сили. И едните, и другите изпълняват своята работа, необходима за Природата. При тонирането на силите, няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, а ще правим опит да впрегнем отрицателните сили в служба на доброто."

"Ние не знаем кому какво дължим. Любовта, доброто, което проявяваме, са в състояние да очистят пътя ни, да премахната силите на злото, което някога сме направили някому и никога не трябва да се отказваме да направим добро, на когото и да е, дори и на врага си. Проявим ли любов към врага си, ние го обезсилваме."

Из спомените на Елена Андреева „ Образът на Учителя през моите очи”

Не мога да си спомня къде прочетох следната мисъл на Учителя: Доброто е безкрайно, докато злото е крайно. Така че отговорът за мен е прост - опитваш се да даваш / правиш добро. Другото се нарежда от самосебе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тази думичка "Враг" не я харесвам.

Предпочитам думичката "противник".

Думичката "враг" лично ще я употребя, когато потенциално насрещастоящият ми опонент не подлежи на практика / обективно от нашето съзнание / на нищо друго освен на унищожение. Съответно срещу такъв опонент е взета най-крайната мярка, неподлежаща на преразглеждане. Такъв опонент вече не е способен да се обърне към Доброто. Следователно и той ще употреби всичко възможно за унищожение. Тук има само "или- или". За целта обаче трябва да се стигне до познаване корените на Дървото за познаване на Добро и Зло. И съответно се премине към Дървото на Живота като инструмент.

Думичката "противник" за това я харесвам много повече. При противника има вероятност за разбирателство.

Според мене ако се замени думичката "враг" с думичката "противник" в цитата от Агни йога, може и да свърши работа с известни условности.

Само си разсъждавам. Ясно ми е, че ще има несъгасни. Би било парадоксално ако няма несъгласни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, Ян съгласна съм с поправката ти. Въпреки, че разбирателство може и да няма, но пък всеки има право на противоположно мнение.

Човек може да понесе външни ограничения, но вътрешно да е свободен, да се чувства свободен.

Много ми хареса тази мисъл. Благодаря ти Ася! Защото външните ограничения ни карат да търсим нови посоки във вътрешния си свят и стигаме до нови открития. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера успях да превърна на практика злото в добро.

Така се случи, че две момиченца (8г.) не могат да идват отделно - води ги един човек. Те, обаче, са много различни - във всяко отношение. Едното е много бързо, но започна много по-късно от второто. То пък има проблем с българския. Никаква съчетаемост дори по характер! Опитах се да ги разделя - не става! Тогава се смирих и реших да открия защо Бог ги е събрал една до друга.

Разбрах! Бавното дете имаше нужда периодично да се връща назад. Така припомняше думите и получаваше доза самочувствие, че знае нещо, което бързата и приятелка все още не разбира. Бързото дете имаше възможност да види приятелката си в друга светлина - на знаеща и можеща. В същото време бях принудена да свия упражненията за нея до минимум и да искам да работи по-самостоятелно, за да мога през това време да се занимавам с другото дете - то има нужда от подкрепа и повече обяснения. След 3 часа, обаче, забелязах, че Ели (бързото дете) слуша и помни това, което сме работили с Мелиса.

Благодарих на Бог, че не ми позволи да "поправя злото" и да ги разделя. :3d_064:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някога, когато бях съвсем млада, бях твърде импулсивна в желанието си да помагам, най-вече на приятелките си, с каквото мога, предимно със съвети/мислех си, че много съм живяла, чела и научила/.

Тогава имах една приятелка, която беше много честолюбива и постоянно се обиждаше, независимо какво й казвах. Всичко приемаше в отрицателен смисъл. Каквото й кажех, уж за добро, тя все го приемаше за зло. По едно време най-после се усетих и започнах все по-малко и по-малко да й давам съвети, докато стигнахме до там, че почти спрях да разговарям с нея, макар с действията си да й показвах, че все още я обичам и че съм нейна приятелка и че винаги може да разчита на мен.

Осъзнала най- после променените ни отношения, тя започна да се тревожи защо така съм се променила, защо съм станала толкова мълчалива, нерешителна, необщителна.

Казах й, че просто съм станала по-смирена /както си беше/, по-мъдра и че това положение повече ми харесва, прави ме по-спокойна, по-уравновесена, по-добра и че ако има нужда от мен, винаги ще й помогна, но инициативата за помощта няма да бъде моя, защото съм разбрала, че непоисканото направено добро не е добро. Нито за нея, нито за мен.

След този разговор и тя промени отношението си към мен. Смири се,стана по-добра и по-загрижена за другите, по-малко се обиждаше и отношенията ни станаха наистина приятелски. Все още сме приятелки, и макар че много рядко се срещаме и чуваме, винаги можем да разчитаме една на друга в трудни моменти.

П.П. Приятелката ми скоро ми се обеди, че си е купила компютър и вече има интернет и можем да си говорим по Скайпа. Това много ме зарадва, защото в действителност тя наистина е един много добър човек, вече с годините много улегнал и трезвомислещ. :) /А и аз не съм вече така импулсивна в говоренето и даването на съвети/. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

злото за добро действа по силата на седми Вселенски закон:

7. За поискано и получено добро, на което си отговорил със зло, ще заплатиш с най-тежкото кармично наказание

Този Вселенски закон е ясен, но мнозина не желаят да се съобразат с него, приемайки, че човечеството им е в непрекъсната услуга , и че те трябва непрекъснато да консумират блага.

Когато доброто дарено от нас е поискано и изконсумирано, идва мигът, в който трябва да бъде изречено с думи осъзнаването на стореното добро и благодарността. За съжаление са малко хората, които благодарят. Дори и една думичка искрено "благодаря" е достатъчна , за да си спести бъдещи проблеми получилият помощта. След време , забравил, че някой му е помогнал, възвеличал докрай егото си, той започва да получава Съдбовни удари - наказание за неоцененото получено добро. Вместо да се замисли на какво се дължат тези удари, човекът започва да търси несъществуващи врагове. В нашата власт е да си спестим подобни страдания.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В последно време ми се случиха неща,които аз възприех като зло.(Лъгаха ме и ме предаваха хора,които съм смятала за приятели.)

Сега съм благодарна на това зло."Разчистих" личното си пространство.Злото беше за мое добро.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки се е сблъсквал с поне един недоброжелател или някой който е нахълтал в личното ви пространство.Знаем ,че ако отвърнем на злото със зло се започва едно завъртане на колелото,водещо до безмислено изнемощяване и на двамата на въртелешката.Как да се отнасяме към другия в конфликтна ситуация,без да му причиним зло ,но и да не се унижаваме,търпим несправедливости в името на мира и спокойствието.

Да отвърнеш на злото (ако наистина е зло) с добро е лицемерие. Да му отвърнеш със зло е глупаво и създва порочен кръг, в който губят всички. Моят отговор е безразличието. Просто си тръгвам, често без да казвам и дума дори.

Според мен унижението е самозаблуда - на хората им е много удобно да се използват взаимно, манипулирайки егото си. Често с гордостта си, с желанието да бъдем добри, да запазим мира и спокойствието, прикриваме слабостта си и нежеланието да променим реално нещата. Гордостта и унижението са капани, които другите или самите ние си поставяме и оттам трудно се излиза. Но веднъж освободили се от тях, виждаме че единственото значимо нещо е собствената ни свобода и отговорността към собствения ни живот. Единственият мир, който си заслужава да се борим за него, е вътрешният ни мир, дори когато е на цената на сгромолясването на собствените ни пясъчни кули (самозаблуди).

:) Да. Но не винаги е лесно да си тръгнеш. Иначе и аз съм на тоя принцип - премахни дразнителя и проблема ще изчезне. Но ако "лошия човек" ти е в къщата, или в работата... а те обикновено са там, къде другаде? Ако е в трамвая или в магазина, лесно ще си излезеш. Но ако си в една къща с него, или работиш с него?... :(

Пак съм го правила: напускала съм и работа, и дома си, по такива причини. Но проблема не е изчезвал - и на другото място пак го има. Една ситуация се повтаря дотогава докато научиш от нея каквото трябва да научиш. За унижението: никой не може да унижи човека, който не се чувства унижен. И друго: не е страшен врага, който излиза срещу тебе. Страшен е тоя, който идва зад гърба ти... А тия "врагове" никога не застават пред тебе, те винаги действат зад гърба на човека...и ти разбираш за тях и за гадното им дело едва когато е вече свършено... <_<

Начина е да не им обръщаш внимание. Което също не е лесно...но това е според мен...да ги игнорираш. Да не се занимаваш с тях нито в мислите си.Да не допускаш да бъдеш забъркан в тяхното зло. Ако открито те нападне, отговори му съответно на ситуацията и повече не се занимавай.Не да запазиш външно спокойствие, а вътрешно да се измъчваш и да го мислиш. Важно е според мен така да направиш, че вътрешно да не те засяга.Трудно е, но може да се получи с тренировка и контрол. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен да се отвърне на злото с добро е естествена реакция на разбиращия и уверения в себе си човек. Това не се получава, защото "така трябва", а защото "така е". Ако отговорим с добро, защото така трябва, то това нима е отговор с добро? Не. Това си е лицемерие и е по-зло от злото на което отговаряме.

А кога и как се отговаря с добро, защото "е така". Когато се нахвърлят върху нас, хората всъщност се нахвърлят срещу собственото си отражение в огледалото - винаги трябва да помним това. Когато някой ви обвини в "раздуто его" всъщност той вижда във вас собственото си раздуто его, благодарение на което ви обвинява... Респективно ние ще чуем истината за собственото си его от собствената си уста или мисли за другия, защото в него ние виждаме своите негативни черти.

Така че когато ме обвинят в лицемерие, вече знам, че човекът има проблем с искреността си, когато ме обвини в манипулиране на хората, той самият се опитва да го прави и подсъзнателно го усеща.

Да отвърна с добро, това за мен означава да отвърна с разбиране - няма значение в какво действие ще се изрази то - отдалечаване или оставане в близост. Възможно е да се отдалечим с добри чувства и мотиви, и да останем заедно с безразличие...

Как става на практика? Ами със спокоен размисъл, наблюдение и.... осъзнато следване на четирите споразумения, особено "Не приемай нищо лично".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато се нахвърлят върху нас, хората всъщност се нахвърлят срещу собственото си отражение в огледалото - винаги трябва да помним това. Когато някой ви обвини в "раздуто его" всъщност той вижда във вас собственото си раздуто его, благодарение на което ви обвинява... Респективно ние ще чуем истината за собственото си его от собствената си уста или мисли за другия, защото в него ние виждаме своите негативни черти.

Това в общи линии е вярно ама... как да отиде човек при психоаналитик след като прочете написаното? Той психоаналитикът в такъв случай ще анализира себе си, а не нас :) . Не всичко, което човек вижда в другите е отражение на собственото му его. Гледаме през аурата си. Нормално е това, което виждаме да се измени леко или по-силно според текущото ни психо-емоционално състояние и да се получи смесване. Но все пак смесване, а не отражение.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×