Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

За оценките

Recommended Posts

Какво означават оценките за ученика? Реален показател ли са на знанията и уменията? Как се чувствате и как се чувствахте, когато ви оценяха и когато изискваха от вас "успех"?

Какво мислите за "средно-аритметичната" оценка?

Двойката стимул ли е или наказание?

Битката за добър и отличен успех наистина ли осигурява пълноценно развитие на детето или по-скоро го изкривява и свежда до удовлетворяване на изискванията на възрастните?

Ако вие - настоящите и бившите ученици, можехте да промените нещо свързано с проверката и оценката - какво бихте направили?

Какво е отношението на вашите деца към оценките им в училище?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От моя опит : двойката (като текуща оценка) е най-добър стимул, когато е вписана само в учителския бележник, не в ученическия, и се даде възможност да се поправи чрез повторно изпитване с резултат средно аритметично( или маалко повечко според случая ;) ). Това изисква съществен ангажимент от страна на учителя. А съм наблюдавала "учители", които дори нямат учителски бележник и при загубване на дневника не могат да оформят срочен успех :( .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво означават оценките за ученика? Реален показател ли са на знанията и уменията? Как се чувствате и как се чувствахте, когато ви оценяха и когато изискваха от вас "успех"?

Какво мислите за "средно-аритметичната" оценка?

Двойката стимул ли е или наказание?

Битката за добър и отличен успех наистина ли осигурява пълноценно развитие на детето или по-скоро го изкривява и свежда до удовлетворяване на изискванията на възрастните?

Ако вие - настоящите и бившите ученици, можехте да промените нещо свързано с проверката и оценката - какво бихте направили?

Какво е отношението на вашите деца към оценките им в училище?

Това са много интересни въпроси. Обаче не знаем отговорите им.

1. Много е трудно да се говори за реален показател на знанията и уменията. Бих казала - по-скоро- относителен. Правила съм най- различни експерименти. Всички те дават обикновено Гаусова крива в резултатите. Само е отместена при различни степени на трудност на изпитването. Понякога и даже не е отместена. Склонна съм да считам, че едно дете отговаря според собствена представа за себе си. Независимо от това дали са лесни, или трудни въпросите. Дали ги знае, или не. Децата със слаб успех просто някак са бетонирани в слабия си успех. Адски трудно ми е да изчовъркам от тях добри отговори. Дори когато сама съм работила за подготовката им и съм сигурна, че нещата са учени. Аз съм сигурна, а те- не... Три четвърти от времето ми отива за създаване на някакво самочувствие.

2. Двойката върши някаква работа. Но никога не съм сигурна на кого се пише- на детето, или на учителя...

Мисля, че най- важно при оценките е някак да не са фатално окончателни. Да има възможност да се поправят още, и още.

3. Единствената система, която излиза извън кошмарното Гаусово разпределие на успеха е системата на Шаталов. Само той успя да пробие това "проклятие" . Разбира се, това показва, че най- сериозния проблем на учениците е, че всъщност не ги учим как да учат.

4. Обаче никак не съм сигурна, че съвременното общество иска децата му да знаят и да могат. Иначе трябва да предположа, че това е едно съвсем олигофренично общество- иска едно, а прави всичко необходимо това, дето уж го иска, да не се случи...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съгласна съм с Багира. И аз съм наблюдавала подобни резултати.

Когато на мен ми се наложи да обучавам и да поставям оценки, макар че преподавах на студенти, дисциплината ми беше заложена да завърши с процедура "текуща оценка". По принцип трябваше през семестъра да се проведат 2 или повече контролни работи, евентуално да им възложа нещо като курсова работа, която да разработват през семестъра и накрая да оценя и през последната седмица да им напиша оценките в книжките.

Аз доста помислих и избрах друг вариант. Студентите ми, макар и не деца, в болшинството си бяха от дефинираната от Багира категория "деца със слаб успех", за първи път тук виждаха и пипваха компютър (действието се развива през 1990г.) и се обучаваха за инструктори по селскостопанска или автотранспортна техника, често без това да е кристалната мечта от тяхното детство (обикновено 1-2 години преди това бяха кандидатствали неуспешно за инженери, агрономи ...) т.е бяха и без никаква мотивация, както за образованието си по принцип, така и относно нуждата им от точно този предмет.

Съобразих се с обстоятелствата и хвърлих всичките си сили 1. да ги убедя, че само след 10 години компютрите ще са ежедневие, 2. да учим и правим упражнения през цялото време, без никакви контролни, без никакви оценки и 3. да ги окуражавам, че могат, че се справят... Предварително им бях обяснила, че няма никакъв смисъл да зубрят теория, че няма да има контролни или устно препитване последната седмица за оформянето на текущата оценка, защото и за мен и за тях е много по-важно не да рецитират наизуст що е то оперативна памет на компютъра, а да могат да свършат нещо полезно с тази машина. И тъй като имахме по 3 поредни часа упражнения в компютърната зала, последната седмица от семестъра ще им подготвя много варианти на практически задачки с различна сложност, такива, каквито сме правили през семестъра, разпределени в 4 купчинки: за 3, за 4, за 5 и за 6. Всеки ще има възможност да си изтегли листче от която купчинка иска, ако след известно време прецени, че не може да се справи, връща ми го и си тегли друга задачка по-лесна и обратно, ако си е изтеглил по-лесна, справил се е с нея и има още време, тегли си билетче за по-висока оценка и т.н.

Беше много интересно и от чисто психологическа гледна точка. Имаше такива, които силно подцениха способностите си, изтеглиха си листче за 3, после за 4, за 5 и за 6 вече не им стигна времето и обратно други, които започнаха от 6 и слизаха постепенно надолу, като накрая също ги притисна времето и вместо да се справят с повече мислене за 4, едва успяха да изпълнят за 3; някои ме питаха според мен от коя купчинка трябва да си изтеглят билетче, на други аз се изкушавах да дам тактичен съвет да изберат съседната купчинка :rolleyes: ... От една страна исках това да им е и урок, да не се подценяват и да не се изхвърлят, да се научат да разчитат на себе си, но си признавам, че се смилих и на някои им написах по-високата оценка, въпреки че не им стигна времето. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А кой ни пречи да ги учим как да учат?

От разказа на Диана Илиева се вижда точно това.

Аз също не толерирам заучаване наизуст. Дори стихотворенията искам да се учат с визуализиране, като използвам хубавата дума"представяй си".

Учители, силата е във вас. Тъкмо защото нямаме много права, нито облаги. Идват малко, остават призваните. Няма кой да ги замести.

Затова пък имаме свещеното право никой да не влиза в часа без предупреждение и да не се меси по време на учебния процес. Не го забравяйте. В този момент сме царе - бъдете достойни такива. Короната не е от злато, а от Дух. Ж и в е й т е в часа - смейте се , пейте, обяснявайте, разрешете на вас да ви обяснят, бъдете себе си.

Малко са благословените професии, където човек го може в такава степен. Отговорно и достойно - тъкмо по мярка за нас.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато преди 8 години излизах от системата и започвах да изграждам школата си, основното ми опасение беше дали децата ще имат стимул да полагат учебен труд при мен след като няма да имат оценки....

Сега след 8 години вече спокойно осъзнавам, че оценките ще са напълно излишни, ако животът на децата в училището (съзнателно смених думата обучение) се приближи до реалния им живот. Или както казва Боян Боев в книгата си за педагогическите идеи на Учителя - Училище-живот.

Децата не изпитват естествен интерес към оценките, ако възрастните не ги убедят, че това е важно за взаимоотношенията им и отношението им към себе си - т.е. да ги "зарибят" с наркотика бележкарство. Ето какво ги мотивира:

подготвихме 50 ученически работи за изложбата , която откриваме в сряда .

Успяхме и да ги експонираме в двете фоайета.

Остава само , плактата да се направи и организиране идването на местните телевизии .

Успях тази година , по- рано да мобилизирам учениците си да направят изложба , и колкото и да не си го признават си умират от удоволствие да работят по темите , които са им задала .

Събраха се около 100 неща , от които избрах 54 , които да са най - добре изведените , най - хармонични заедно като експозиция и най - силно въздействащи работи.

" Неоимпресионизъм ", ще бъде открита на 13 февруари .

Но понеже все пак темата е за оценките - моето лично мнение е, че обучаващите учители трябва да бъдат освободени от оценяването, за да могат да живеят и учат заедно с детето.

Какво е вашето виждане за външното оценяване?

Интересно ще ми бъде да чуя мненията на родители, чиито деца учат в системи с външно (анонимно) проверяване и оценяване на постиженията.

Още един въпрос ме вълнува - проверката и оценката винаги зависят от общото ниво на групата. При това се получава противоречие:

От една страна една и съща оценка има различно (до драстични разлики) покритие при различните училища, класове, учители.

От друга страна педагогиката изисква индивидуален подход и стимулиране на всяко дете според способностите и темпото му на развитие. (Иначе се получава "колкото и да се старая, все ще имам 3 - тогава какъв е смисълът да се старая".)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оценките са нещо много относително . Отличната оценка е добър стимул да продължиш да се стараеш , двойката пак е стимул , но за да започнеш да се стараеш ;) Настоящото ми положение налага запомнянето и усвояването на доста голямо количество знания , които обаче , независимо дали са оценени по мое мнение достойно , или не , развиват способността за бързо и лесно запомняне и свързване в логична последователност . Та , с извинение за лиричното отклонение , мисля , че не се налага промяна в системата на оценяване , а по скоро на оценяваните :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами според мене оценката отразява труда,който си положил над учебния материал.Това съвсем не означава,че ако веднъж си изкарал 2 за нищо не ставаш.Това ще ти даде стимул да се поправиш и да покажеш на какво си способен.

Отличните оценки са много хубаво нещо и не мисля,че това се повлиява от родителите или прекалено високото им изискване.ако един ученик иска да учи той ще го направи независимо какво му казват родителите.Ако не му е интересен материала или предпочита друга дейност той просто няма да седне да си научи пак каквото и да му кажат родителите.

Не казвам,че не оказват влиание,но все пак основния избор е на ученика. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Коментар по темата

Ако оценката е поставена реално от Учителя,

тя е огледалния образ от резултата на Ученика,като

постижение на неговия потенциал. Тя показва любовта

на съответното дете към дадения предмет / предмети/,

затова оценките трябва да са индувидуални , а не

"средно _ аритметични. Така желанието за отлична оценка

е стимола на всеки Ученик да докаже на " себе си" , че

Той може винаги повече !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Какво означават оценките за ученика? Реален показател ли са на знанията и уменията? Как се чувствате и как се чувствахте, когато ви оценяха и когато изискваха от вас "успех"?

Какво мислите за "средно-аритметичната" оценка?

Двойката стимул ли е или наказание?

Битката за добър и отличен успех наистина ли осигурява пълноценно развитие на детето или по-скоро го изкривява и свежда до удовлетворяване на изискванията на възрастните?

Ако вие - настоящите и бившите ученици, можехте да промените нещо свързано с проверката и оценката - какво бихте направили?

Какво е отношението на вашите деца към оценките им в училище?

За днешните ученици като цяло оценките не е толкова важно да се припокриват със знанията, камо ли с уменията. Добре се чувствах като ме оценяваха, особено с шестица. Двойката за мен беше стимул. Не мога да отрека, че съм се стремял към успех и за да направя кеф на нашите, макар че не винаги съм се напъвал особено, понякога ме е мързяло. Учил съм и за знания, за да не се излагам, за стипендия, защото съм свикнал от малък добре да се представям, защото ми е приятно да се представям добре. Образованието трябва да е с по - голяма практическа насоченост, да се намерят по интересни начини за преподаване, оценките трябва да съответстват повече на знанията.

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всеки ученик приема оценката различно.Този за когото отличната оценка е самоцел(независимо от знанията които в повечето случаи не отговарят на оценката)чрез нея гради своето самочувствие.Този за когото са по-важни знанията иска да бъде оценен правилно,което не винаги става.Но всички се радват на шестиците и мразят двойките.

Много е трудно за един учител да оцени съвсем обективно ученика.

Двойката за едни е стимул,за други наказание,трети се правят че не им пука...

Битката за успех(бележкарството) води до изкривяване.

Според мен трябва да има промяна в начина на оценяване на знанията,но идея каква да е тази промяна и как да се осъществи нямам.

Моята дъщеря се дразнеше от несправедливи оценки(според нея) независимо на кого са поставени.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оценките са абсолютна липса на стимул. Аз като знам, че вече са ме изпитали, след това доста дълъг период от време не уча, защото знам, че няма да ме изпитат. Уча само когато наближи момента да ме изпитват и естествено изкарвах добри оценки, но това изобщо не беше критерий че владея целия материал! Оценките са извратен начин за стимулиране. Активен си кратък период от време, когато наближи да те изпитват, а след това ставаш тотално пасивен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pavletA

Оценката е нещо, което показва моментните знания на един ученик.Тя може да стимулира трудолюбието на един ученик, ако е ниска.Може да го накара да спи върху лаврите си и да се отпусне за известно време след това.Тя е качествен измерител за знания, но е твърде субективна.Зависи от изискванията на преподавателя, може да има високи оценки поощрение.Някои преподаватели считат, че съвременните критерии за знания са доста снижени, и сегашните шестици са приравнени с четворките някога.Не се практикува поставяне на единица.И все пак оценките на живота са най- важни, не академичните от дипломите.Златната среда в оценките е най-хубава за ученика.Всичко е много индивидуално.:3d_016:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Оценката не отразява обективно знанията.

Според мен знанията са богатство и човек трябва да учи за себе си,а не за пред хората,както е поощрявала и поощрява образователната ни система и голяма част от родителите.

Редактирано от Пламъче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

и да искаме нищо не можем да променим относно оценките някои хора си решават че ще има тестове и контролни всеки 3 седмици и това е. отделно учителите ни си решават, че не ни стига писменото изпитване ами трябва и да ни изпитат устно?!? нямам проблеми с ученето или "зубренето" 3d_034.gif за един ден, но мааалко се поувлякоха тези от МОН 3d_020.gif

Редактирано от vankata_97

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Vankata_97,днес четете поне пет пъти по-малко, отколкото са чели някога вашите родители и поне седем пъти по-малко, отколкото вашите баби и дядовци.Не знаете какво е 'руска'' матура от по няколко предмета /според мен- 6/ или как се пише ''тема''по български език и литература от три листа ,защото това е минимумът за тройка.

Ако има днес сериозен проблем в образованието ви ,той е в съдържанието на учебниците.Те са с голям обем и повечето -написани от университетски преподаватели ,които не са влизали в час като учители/ макар че уж имали при написването учители -консултанти/

И ваканциите ви са едни от най-големите в ЕС.Нищо ,че протестирате ,че са малки.

Но това ще го разбереш само ,ако следваш в някои от добрите университети по света,Там се учи всеки ден ,изпитва се всеки ден и се гради оценката всеки ден/в проценти/.Няма я кампанийността на българското висше образование и ученето около месец или два.

Преди повече от 15 години завършилите елитните училища в България се майтапеха ,че в чужбина учат материал за ''подгответа''/осми клас в езиковите гимназии/.Днес някои от тях се връщат в България ,защото не могат да издържат натоварването в елитните университети.

Преди около 30 години в някои езикови гимназии учеха по 200 думи на ден ,а днес -не учат и 20 на седмица.

Мен ме приеха в техникум заедно с още 20 пълни отличници.В университета,след казармата ,приеха да следват само 10 човека /по моята специалност/.Повечето от тях бяха завършили езикови и математически гимназии.А каква е конкуренцията днес?

Естествено ,останали са и талантливи ,и трудолюбиви деца ,които гонят упорито целта си.И бързо ги ''грабват'' от елитните университети по света ,след като бъдат забелязани на международни олимпиади.Но това са изключения.И то-все по-малко.

А за оценяването...Днес то е много по-добро.Няма събиране или делене на оценки.Има акценти.Толерира се възходящата линия ,па макар и тръгнала от оценка три или две.Често се случва и скок от две единици при оформяне на годишна оценка.Нямат толкова голямо значение и сроковете.Много по-често се пише за годишна по-високата оценка ,независимо от кой срок е-първи или втори. Преди годинини това беше изключение.Търсеше се сериозна причина за по-слабата оценка през врория срок и чак тогава се правеше компромис.

Естествено, по-добре е да има повече възможности /като скала/.Чувал съм ,че в някои държави оценката е до 20.Така лесно се различава българското 4,25 от 3,75.

Естествено ,често остава и чувството за несправедливост.Но да го няма зависи и от Учителя , и от ученика.Единият трябва да умее да обосновава оценката си ,а другият-да има точна представа за своите възможности.Защото някои ученици за написани няколко реда или за копиран текст от интернет, искат да имат поне четири.

Дано сегашният министър на образованието реализира идеите си за по-малко уроци за нови знания и повече за упражнения.Може би тогава и знанията на учениците ще бъдат повече ,и оценяването-по-справедливо и задълбочено.

Редактирано от solej

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Дриада

За мен настоящите оценки са много нереални, като се замисля,че на тест едва ли знанията са реални. Нямам особено доверие застойността и качеството на знанията при този метод на изпитване.Не се проследява писмената култура на ученика, не се усеща мисленето и стила на изразяване в писменна форма.Говорим за разказвателни предмети, литература и бълг. език.

За мен знанието по даден предмет не е просто зубрене.Стремежа е да се да вникне в светоусещането на преподавателя, в критериите му за важност на знанията които преподава, изискванията.Всеки преподавател има стил на преподаване, схващането на законите, логиката на нещата в дадена дисциплина са водещи във вярната посока.Постигне ли се равнището на изискванията, вече няма страшно.Разликите в оценките са много и различни.Средно-аритметичната оценка не е нищо, освен цифра, тя не показва стабилни знания.

Децата са много апатични към изпитвания и оценки.Има такива, които имат ясни цели.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има цяла наука, която се занимава с оценяването. Тази наука се нарича доцимология.

Много голямо значение има дали изпитването е устно или писмено. Ако е писмено, от значение е дължината на написания текст (в страници)...

Трудно е да бъде избегнат педагогическият субективизъм, но учителят трябва да се старае да оценява единствено знанията и уменията (респективно - грешките) на учениците и студентите си, а не - техния външен вид или тяхното поведение.

Оценката (била тя обективна или субективна) е валидна за момента, в който е вписана. Днес знаеш нещо, утре го забравяш. Утре не знаеш нещо друго, но по-късно животът те принуждава да го научиш... Така се върти светът.

Например - смятането (плюс и минус). Днес не можеш да сметнеш колко прави 2+2, ама утре, когато се наложи да пазаруваш нещо от магазин или от книжарница; когато започнеш да получаваш заплата и да изчисляваш колко от нея ще ти остане, след като си платиш данъците и осигуровките; когато станеш работодател и изчисляваш печалбата на своето предприятие... веднага ще се научиш да смяташ. Центърът за смятане в лявото мозъчно полукълбо ще се "отключи" и ще започне да ти служи.

Редактирано от ISTORIK

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×