Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Школата на Беинса Дуно - първи стъпки. Учението на Учителя.

Recommended Posts

АЗ съм от 4 дена при ВАС и чета и уча опитах се да обясня на приятели това което съм прочел и което наистина без да знам как душата ми го приема и какво беше разочорованието ми когато се присмяха как според ВАС да постъпя а аз съм само един обикновен занаятчия златар 125948_fr.jpg

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Добре дошъл при нас :)

Искам да знаеш, че това е 'нормалната' реакция на повечето хора. :feel happy: Обикновено невежеството, непознаването на нещо кара хората да го отричат, да съдят... Защо да си задават въпроси, да търсят нещо различно?... Нормално е, всеки прави своя избор. Различни сме и в това е красотата.

Лично съм изпитала това отношение, около 10г. криех, че чета и съм пленена от тава Слово. Но мина време, хората около мен постепенно приеха тава, което съм. А тези, които не са, си е техен проблем... ;)

Поздрави и светлина по пътя!

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Когато придобиваме сила, изопачаваме своя характер. Дайте на човека малко пари, малко власт, ще видите какво може да направи. Какво ще направи? – Ще си направи една голяма къща, ще си купи автомобил, ще си вземе слуги, ще им плаща, ще им заповядва. Ще намира погрешки, че те не са му очистили, паниците не са му очистили, обущата и казвате: „Защо е светът такъв?“ – Този свят ние сме го създали такъв. Защото, когато турите глупавите на мястото на (умните), не сте разбрали великите закони, по които Битието се нарежда"

Божествено ръководство

не желая да оценям тези слова тъй като съм много малък но този който ги е писал е ВЕЛИК УМ

Редактирано от Ася_И

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето малко информация какво е Учител и може би всеки ще разбере нещичко за Учението. Тази беседа много ми хареса и за това предлагам откъси от нея:

Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят така, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетел, например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна, реална истина или истина, която се изявява в живота. В света има и неизявени истини. Земята е пълна с богатства, скрити в центъра, но те не ви интересуват, защото не са изявени. Вас ви интересуват богатствата в касите на богатите, златото по короните на царските глави и т.н. Има знание, скрито в слънцето, но какво ви интересува то, щом не е изявено, щом е предположение? Богатството, което е в книгите, ви задоволява. Аз ви говоря за знание, което е изявено в Учителя. Когато говоря за Учител, аз разбирам същество, което нагласява Вселената, т.е. нагласява учениците си, защото Вселената съставлява сбор от мислещи същества, които са атомите на този велик, разумен свят. Като питате, какво са духовните хора, трябва да знаете, че те са мислещи същества.

И така, Учителят има отношение към човешкия ум и воля. Той носи в душата си онези вибрации, които може да дадат подтик на ума и волята ви. Вие изпращате дъщеря си на училище при някой учител по музика, но тя се влюбва в него и по този начин не може правилно да схване подтика, който учителят дава на нейния ум и воля. Музиката и поезията са опасни занятия за младите моми и момци, особено за слабохарактерните. Като се влюби в учителя си, ученичката започва да му носи всеки ден цветя, без да изучава упражненията си. В такъв случай вашата дъщеря няма да завърши музика. Ако този учител е момък и може да се ожени за своята ученичка, добре, но ако е женен, какво ще произлезе от това? – Ще се яви многоженството, което се среща навсякъде в света. Под „многоженство“ се разбира раздвояване в живота. Раздвояването е всякога във вреда на единството. Ученик, който отива при учителя си, трябва да научи съществените принципи, да разбира качествата на законите, силите, да разбира своя мозък, стомах и дробове.

Христос казва: „Вие ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, защото съм“. Той е говорил много важни работи, незаписани в Евангелието. Да, Христос дойде да ви научи как да живеете. Някои казват: „Достатъчно ви е това, което Христос е говорил“. Да, за спасението ви е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. А Йоан казва, че Христос е говорил толкова много, че ако би се написало всичко, то книгите на целия свят, не са в състояние да поберат това. Аз зная, че от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част. Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цветче, съставляват азбуката. Аз постоянно превеждам от тази Велика книга. Като взема един лист от някое дърво, аз започвам да го разглеждам и чета по него, къде и при какви условия се е образувал този лист; къде е расло това дърво, защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какви времена е живяло, какво е било състоянието на слънчевата система и т.н. Всичко това аз проверявам по отпечатъците на всеки лист и клонче. А вие се спирате пред дърветата, разглеждате ги и си мислите, че те нямат свои преживявания, че не говорят и не виждат. Колко красиво говорят и виждат цветята и дърветата! Всеки лист има свое око, чете всичките ви мисли и като седнете под някое дърво да размишлявате всяка ваша мисъл се отпечатва върху дървото и отделните листа. След време, вие ще можете да четете по дърветата вашия живот, както и този на вашите предшественици. Колко пъти, като съм се спирал под някое дърво, то ми е разказвало мислите и действията на разни философи, свещеници и други хора, които са се спирали под него! Трябва да знаем, че пред Бога всичко е открито, няма нищо скрито в този свят. Вие казвате, че дърветата са безсловесни същества, а човекът бил словесно същество. Аз съм против това: няма безсловесни същества в Природата, но по различен начин говорят. За мене всичко е словесно.

Христос казва: „Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто“. Доброто има своята лоша страна, както и лошото има своята добра страна.

Из Учител и Господ

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ,

аз не съм от запознатите с Учението,а от прохождащите.

Доста време се ориентирах хаотично ,влизайки в този сайт и свързаните с него чрез линкове .Четях молитвата и мъдростта за деня,беседа някоя ,която се коментираше тук и споделените мнения на участници в този форум.

Постепенно и стъпка по стъпка Душата продължавше да иска още нещо и по -систематизирано.

Това желание се засили през тази година ,след курс по Паневритмия и реалното и практикуване на открито.Не мога ,а и не искам ,да спра да търся и чета.

Доста време се чудех от къде да започна и взех две книги ,които в момента чета паралелно така да се каже:"Трите живота" -сборник беседи общ Окултен клас в два тома и "Великата майка" .И двете книги съдържат беседи на Учителя Петър Дънов,първата от общия окултен клас,а втората е цикъл беседи пред духовни сестри ,т.нар. четвъртъчни беседи.

Езикът на който са стенографирани и стигнали до нас ,приспособен към времето,в което са изнасяни -началото на миналия век,първоначално ми създаде известно затруднение ,но бързо свикнах и сега ми е приятно да ги чета в тоя вариант.

Имах същото усещане и с песните на Паневритмия в началото,,но колкото по-често ги слушам,а това е всяка сутрин ,толкова повече стават част от мене.

Мисля, е нормално да бъде така,когато прохождаш.Първо се клатиш и си несигурен,но после вече не си помисляш да спреш .

Днес за пръв път прегледах електронното издание на вестник Братски живот.Попаднах на 36 брой от тази година.Бих искала да знам дали някъде може да се сподели мнение или зададе въпрос по материал от този вестник.Знам,че тук в този форум могат да се правят такива коментари в съответни теми,но има ли друга възможност за материали от изданието,за да не се обременява форума?

И накрая бих искала да споделя следното с други като мен прохождащи или все още колебаещи се дали да се занимаят с Учението.

Паневритмия е невероятно преживяване.Ако все още не сте пробвали да се занимавате ,горещо ви съветвам да не губите време и да се лишавате от това толкова естествено,красиво и много зареждащо преживяване.

Малко съм чела все още ,но също казвам,че словото на Учителя събира в себе си ВСИЧКО.

Преди да стигна до тук, минах през доста автори.Поддържам интереса си към тях и продължавам да ги следя и чета.Бях удивена ,че всичко това вече е казано от Учителя в беседите му преди 100 и повече години.

Това завещание можем всички да разучим и приложим.

То е писано на нашия роден език и ние сме неговите преки наследници .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Пътят на Ученика, според мен стои в това да изпълнява думите на Учителя. Който го прави, той е Ученик. Затова и го наричаме Учител, защото ни учи, защото ни помага, защото е загрижен за нас. На всеки бих препоръчал - четете беседите на Учителя, четете Словото.

Словото на Учителя е Светлина, то е като Слънцето, то дава безплатно лъчите и Духът. Както е казал свети Августин (цитирам по памет): "Бог смирено хлопа по вратата на нашата душа и чака да му отворим", и както пише в Новия Завет: "Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене." (Откровение 3:20).

Учителят е наш велик, най-верен приятел, по-голям брат в Христа. Нека не забравяме заръките му, нека изпълняваме по възможностите си съветите му, той ни мисли само доброто. Ние си казваме, че няма да забравим, но само след малко една малка критика влиза в нас и ние вече сме забравили, затова четенето на Словото на Учителя облагородява цялосния характер на човека и ако той не злоупотребява с това Слово, може само да получи Доброто от него. Словото на Учителя е контакт със Словото на Христа, със Словото Божие и трябва само леко да побутнем душите си, леко да разширим умовете си, да позволим на Доброто и светлото да се проявят чрез нас. Живеем в такова време, за което важи следното: колкото по-добър ставаш, толкова по-малко ще си лош; колкото по-смел ставаш, толкова по-малко ще те е страх, и т.н., а също така и колкото по-топъл ставаш, толкова по-топли ще са и околните с теб; колкото по-свобода даваш, толкова и повече свободен ще си, и т.н. Само трябва леко да открехнем сърчицата си и да допуснем Доброто в душите си, да се слеем със Светлината, струяща към нас от Вселената. Всеки атом, всеки миг ни казват: "Обичам те", всяко птиченце, всяка тревичка, всеки камък, всяка частичка на този свят е Любов, която иска да се слее с теб, защото знае, че сте Едно. Колко малко всъщност ни трябва, а колко много искаме!

Това е пътят на Ученика - да не забравя и да изпълнява.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Мислех да избегна лични подробности, но ще отговоря.

Моите първи стъпки бяха през 1997 г. с "Книга за здравето" (и досега ми е настолно четиво), но по-сериозно от 2001-2002 година нататък с "Изворът на Доброто", "Път към съвършенство" (компилация), други компилаторни книги, беседи, томовете "Изгревът" (те много ми помогнаха навремето, особено когато се научих да отсявам Вергилиевите вметки), и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вместо предговор

Днес намерих нещо изключително важно като информация, което важи с абсолютна сила и днес за Словото на Учителя.

...В тези лекции и особено в неделните беседи слушателите и учениците често са задавали на Учителя или мислено на себе си въпроси, които са ги вълнували, слушайки Словото Му. Учителя е долавял тези техни мисли във вид на въпроси и макар те да не са били в унисон с темата на лекцията, много често в хода на беседата Той е отговарял на тези мислени питания. Но трябва да подчертаем, че това е ставало безлично. Само задалият въпроса е осмислял отговора, макар и да не е осъзнавал, че това е направено заради него. След това Учителя е продължавал развитието на темата, върху която е говорил. Така се създавала илюзията, че Словото му е разпокъсано, непоследователно, разхвърляно, неподредено, ненаучно. Опонентите на тази школа са използвали ситуацията, за да отправят критиките си към Него. За непросветения читател критикарите са се оказвали прави. За просветения това не е така. Ето един пример: веднъж на такава една беседа решил да отиде един любител на това Слово, който бил военнослужещ. Когато тръгвал за салона на Изгрева, разсъждавал мислено дали да си вземе пистолета. И го взел. Когато пристигнал в салона, беседата вече била започнала, Учителя говорел. Влизайки вътре, той чул Учителя да казва на глас, прекъсвайки логичния ход на лекцията: „Когато отиваш при Бога, не е необходимо да носиш пистолета със себе си“. Казал и продължил развитието на темата. Читателят, изучавайки Словото, ще се натъква на такива вметнати мисли отговори. Те са отговори на отделната личност, но са отговори и за всички, които още не са си задали този въпрос и може би ще си го зададат по-късно през времето, когато събитията около него ще наложат това. Тогава такъв читател ще има вече готов отговор.

За тези, които смятат, че нивото на Словото не е в научна форма, каквато те си представят, ето какво казва Учителя на с. 195–196 от томчето лекции на общия окултен клас „Великата възможност“ – 1941–1942 г., издадено в София през 1999 г.: „Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето след хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате „обикновена мисъл“. Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си. Това е задача.“...

"Имало е и такива, има ги и сега, които си позволяват да променят словореда, като разместват думите според техните приумици или заменят със синоним някои думи. Ето защо Учителя казва на с. 245 от серията „Сила и живот“ в томчето беседи „Ето човека“ следното: „Сега хората, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупува с ред страдания. Писаните неща във великата книга на живота са за разумните хора. Те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони“. И още за тези, които си позволяват да мислят, че Учителя употребява мислите произволно, а не според законите на тяхната граматика, съществуваща единствено в техните учени мозъци. В трета серия на „Сила и живот“, озаглавена „Солта“, на с. 177 можем да прочетем: „Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетели например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна реална истина.“....

Много ми се иска и си пожелавам да работим разумно и да следваме Законите, дадени ни от Учителя, в името на бъдните поколения.

Редактирано от xameleona

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, не съм писал никога във форума, да съм честен не го и следя много. Но тая тема ми стана интересна и реших да споделя моето първо докосване с Учителя.

Бях на 15-16 години(95та някъде) тепърва се замислях че нещо в света е изключително странно и особено и не е само това, което виждам. Почнах да се интересувам от особени неща феномени, езотерика(само Едгар Кейси и Пако Рабан бях чел). Бях станал вегетарианец, но просто така, без особени причини.Но преди всичко си бях весел ученик. Случайно в един разговор с една особа си говорихме, коя личност в българската история я е най-впечатлила и аз без замисляне казах Левски, отсреща ми казаха Петър Дънов. Аз млъкнах и гледах тъпо!

Кой е това, има българско име ама, кой е това?

На въпроса кой е това, и човека отсреща не ми отговори много, много. Може би е трябвало само да ме закачи, той човека незнам дали е знаел, защо го каза. Така реших сам да си намеря кой е Петър Дънов и отидох на Славейков да питам. Там намерих една книга Утринни слова - Новото разбиране.

Седях в къщи и бях в дълбок размисъл. Това промени много неща. От самото начало съм чел преди всичко, само беседи, така ми се стекоха нещата.

Интересни са пътищата, по които ни събират в дадени начинания.

Но за мен винаги основното си е било Любовта.

Прекрасна вечер или ден от мен

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Stiliyan, добре дошъл и благодаря ти за споделеното!

Наистина както ти каза: "интересни са пътищата, по които ни събират в дадени начинания."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×