Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Какво значи мекотата в отношенията?


Ася_И

Recommended Posts

- Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови. И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте и, макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата , така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.

На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Прекрасно е AL414, благодаря ти! :angel:

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 52
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Мекота в отношенията... Може би това постигаме когато позволиме на другия да се огледа в нас. Не да отвърнем на лошото с лошо, на агресията с агресия, на критичността с критичност и др. под., защото така другия няма да може да отдели лошите постъпки, които произхождат от него самия от нашите, т.е. за всичко отрицателно вероятно ще бъдем обвинени ние. Това е естествена защитна реакция на низшето "аз". Ако обаче ние изявим положителната си природа, другия ще я забележи, поради яркия контраст с неговите собствени отрицателни действия. Възможно е в своята гордост и заслепение да си въобрази, че тези качества идват от него самия, че са част от отражението, но какво от това, ако в резултат на това, същите качества в него самия се разбудят?

Разбира се когато мекота бъде проявена не само от едната страна, тогава връзката придобива ново измерение. Тогава всеки може да види истинското лице на другия и своето собствено, без наслояванията на себичността и егоизма. В такива случаи е възможно дори и думите да се окажат ненужни. Има ли егоизъм и себичност не може да говорим за мекота в отношенията. За последната са необходими смирение, разбиране, приемане/вместване, търпение и разбира се любов.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Като се качвам на Витоша си ходя на "моето място" - има морени, случайно останали там. Наблизо тече река. Мястото е покрито с прекрасно ухаещ здравец (такъв не съм срещала другаде) и сядам на някои от камъните. Трудно стигам до тях, но усещането за хармония си заслужава усилията. Малко сантиментално звучи, но ми липсва това място. :(

Учителя често е говорил за разумната природа и как във всичко, което става в природата, можем да намерим съответствие на някои процеси в човешкия живот. Та си мислих, че мекотата е точно показана от тези морени. Хората живеят заедно и искат или не, имат някакви взаимоотношения. Постепенно се научаваме да общуваме така, че да не се нараняваме (ако искаме разбира се). Така и камъните - търкалят се заедно и постепенно заглаждат ръбовете. Процесът е дълъг - отнема хиляди години. Та май и ние цял живот се учим как да се държим с другите, проявявайки мекота - без да ги нараняваме, но и без да ни се качват на главата отгоре. Хубаво е, ако ние сами поогладим нашите ръбове. Защото когато другите почнат да те дялкат, може да отчупят нещо, което да наруши същността ти, красотата в теб, а от това няма голяма полза.

Отворих темата преди няколко месеца. Тогава ми подариха книгата 'Доброто разположение' и много ми хареса как лесно и достъпно са обяснени основни неща за живота. През тези няколко месеца Порталът беше затворен за известно време - може би прекалено много си търкахме ръбовете и от искрите не се получаваше нищо полезно. Промениха се доста неща. Дали се е променило и нещо в нас през тези няколко месеца? Съобразяваме ли се повече с човека отсреща? За мен мога да отговоря - да, или поне се надявам да е така. :)

Беседата "Мекота" може да прочетете тук.

Линк към коментар
Share on other sites

На мене пък това понятие "мекота в отношенията" ми изглежда много изкуствено да се нарече по този начин. Това, което вие по-напред обяснявате не бих го нарекла мекота , а добронамереност. И този израз "от мен да мине" не означава проява на мекота. Означава по-скоро, че отстъпваме от някаква позиция, не защото сме се съгласили и са ни убедили, а защото вече ни е омръзнало да спорим с някого, видели сме, че спора е безполезен нататък и затова просто се оттегляме.

Мекушавост, да, това съществува...според мене я проявяват слабохарактерните хора, които не могат да се борят за позицията си и се съгласяват с всичко, само и само мир да има. Те дори вероятно въобще нямат позиция, а се носят по течението, както дойде.

Линк към коментар
Share on other sites

Това, което вие по-напред обяснявате не бих го нарекла мекота , а добронамереност.
:thumbsup: mvm!

Мекотата и добронамереността са невъзможни една без друга. Мекотата в отношенията е израз на нашата добронамереност.

Свързвам понятието мекота с пластичност и еластичност - т.е. със способността ни да се променяме, но в същото време да запазваме основната си същност - любовта и благостта.

Пластичността според мен е по-скоро качество на отношението, мисленето, емоциите. Тя означава, че умът ни навреме и и адекватно обработва постъпващата информация и отчита емоционалния контрол. Налице е хармония между ум, емоции и воля... Пластично отношение означава да запазим положителното отношение (качеството на материала) при външна промяна на формата му (винаги е различна - не се връща в старото състояние).

Обратното означава твърдост - умът прилага филтър от субективни изисквания и така изопачава картата на света и предизвиква негативни емоции. Волята реализира тези емоции в твърдо поведение, което често сме склонни да наричаме "принципно". Започва борба, която води винаги до дисхармония в отношенията и в крайна сметка до болести и неблагополучна съдба.

Еластичността според мен е характерна преди всичко за поведението - то се проявява в търпението (не се къса :) ) и благостта (запазва качеството си). Временно в зависимост от условията поведението ни може да се промени, за да отговори на някаква необичайна ситуация. Когато вятърът спре, тревата отново се издига нагоре - това е естественото и положение.

Ако е необходимо да сме далече, за да постигнем мекотата в отношенията си - Бог ни дава време и шанс да преосмислим позициите си и да се променим. Както и да преценим дали наистина до този човек и на това място сме поставени от Него или стоим въпреки волята Му, борейки се за някакви свои принципи и претенции... Понякога мекота означава да останеш на мястото, променяйки себе си. Друг път означава да смениш мястото си, защото усещаш, че то не е твоето, а само претенциите на егото.

Линк към коментар
Share on other sites

Понеже се намеси и твърдостта, трябва да се направи разграничение между закостенялостта, която ни кристализира, прави ни неподатливи на външни влияния, отразява всичко идващо от външния свят и твърдостта в смисъл на постоянство, стабилност и устойчивост, присъстващи и в мекотата. Като се каже примерно "твърд характер" се има предвид именно последното. Или с други думи твърдостта може да е външна и вътрешна. Вътрешната твърдост ни помага да не изгубим своя център, докато при закостенялостта се държим за периферията и съзнанието ни се измества там.

Линк към коментар
Share on other sites

Казали са го още в дълбока древност:

"Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши."

тук /гл. 25, ст. 15/ :smarty:

да, ама са казали и "да извадиш душата на човека с памук"

отчитате ли тази , измамната, лицемерната мекота? :hmmmmm:

Линк към коментар
Share on other sites

да, ама са казали и "да извадиш душата на човека с памук"

отчитате ли тази , измамната, лицемерната мекота? :hmmmmm:

Лицемерие има навсякъде. Просто трябва да го различаваме, а не да отричаме заради него изобщо мекотата в отношенията между хората. :)

Между другото, когато човек върви с рогата напред, не постига много. Това е искал да каже Соломон в притчата си.

Редактирано от Ани
Линк към коментар
Share on other sites

Ама чакай сега, Ани. Аз не отричам мекотата в отношенията. Просто я наричам с друга дума. Освен това исках да ви покажа, че мекотата има две страни - добра и лоша

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup2:

"Лошата" мекота всъщност не е мекота, а манипулативност, изнудване, измама и всичко от този ред. Последните съвсем не са меки, когато жертвата им окаже съпротива - те затвърдяват в намерението си да контролират чуждото поведение и мислене и да ги моделират по своята представа за добро. Така самият манипулатор попада в плен на желанието си да манипулира.

Мекият човек няма претенциите дори да оценя чуждото поведение като добро или лошо, още по-малко да го контролира или моделира - той оставя човека до себе си и самия себе си свободен.

Линк към коментар
Share on other sites

Мекият човек няма претенциите дори да оценя чуждото поведение като добро или лошо, още по-малко да го контролира или моделира - той оставя човека до себе си и самия себе си свободен.

Съгласна съм с тебе, Донка, че в свободата стои мекотата. :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ама чакай сега, Ани. Аз не отричам мекотата в отношенията. Просто я наричам с друга дума. Освен това исках да ви покажа, че мекотата има две страни - добра и лоша

:) mvm, разбирам те напълно. Просто уточнявах някои детайли. :)

А другата страна на мекотата, лошата, според мен е мекушавост, лицемерие, скрита агресивност, изобщо всичко друго, но не и истинската мекота за която пише Беинса Дуно (П. Дънов).

Мекота трябва на хората! Новият човек, който сега иде на света, носи две неща – мекота и чиста мисъл. Новият човек, новата култура, носят мекота, една пластичност и чиста мисъл. Мисъл, която е толкова лека, че почти няма никаква тежест. Не е безматериална, но тази материя е толкова чиста.

Увеличаване и размножаване

За мекотата (добрата :) ), можеш да прочетеш тук.

:feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

На мен редовно ми се случва следната ситуация - общувам с някого съвсем спокойно, отворено и добронамерено, с цел да се снижи границата между нас и човект пред мен да се почувства по-спокоен и да се открие...Гледам винаги да предразположа човек, когато общувам с някого...в много случаи обаче, с конктерни хора това не се получава, а напротив. Човекът отсреща, решава, че на доброто в отношението към него, трябва да се отговори с лошо - я с някоя нападка, я с някоя неоправдана подигравка...В следващия момент, в който аз самата започна да се държа по-резервирано и студено, сякаш добрият тон се връща...Всичко което исках да кажа е, че има хора, които наистина оценяват мекия тон, но има и такива, за които той просто не съществува...напротив, за тях този тон е признак на слабост и мекушавост...

Линк към коментар
Share on other sites

...В следващия момент, в който аз самата започна да се държа по-резервирано и студено, сякаш добрият тон се връща...Всичко което исках да кажа е, че има хора, които наистина оценяват мекия тон, но има и такива, за които той просто не съществува...напротив, за тях този тон е признак на слабост и мекушавост...

Да за съжаление има такива хора- първични. Ако ги удариш, в буквалния или преносния смисъл на думата, се изпълват с уважение към теб. :( . Но резервираното и студено държане (по отношение на такива хора), не означава липса на мекота. Може би малко по-стегната мекота... :hmmmmm:

Все пак не ги удряш. ;)

За такива хора май народът е казал:" Като не искаш мира, на ти секира". :P

Линк към коментар
Share on other sites

На мен редовно ми се случва следната ситуация - общувам с някого съвсем спокойно, отворено и добронамерено, с цел да се снижи границата между нас и човект пред мен да се почувства по-спокоен и да се открие...Гледам винаги да предразположа човек, когато общувам с някого...в много случаи обаче, с конктерни хора това не се получава, а напротив. Човекът отсреща, решава, че на доброто в отношението към него, трябва да се отговори с лошо - я с някоя нападка, я с някоя неоправдана подигравка...В следващия момент, в който аз самата започна да се държа по-резервирано и студено, сякаш добрият тон се връща...Всичко което исках да кажа е, че има хора, които наистина оценяват мекия тон, но има и такива, за които той просто не съществува...напротив, за тях този тон е признак на слабост и мекушавост...

Възможно е това да води човекът срещу теб до усещането, че навлизаш или опитваш да навлезеш в личното му пространство; че се опитваш да се доближиш прекалено много до него, дотолкова, че на него да не му е комфортно.

Всеки има различно по големина лично пространство, т.е различна граница, затова с някои се получава, с други - не.

Линк към коментар
Share on other sites

Може би се изказах малко неправилно...Нямах предвид, че имам специално отношение, да правя някакъв вид "психоатака" или да се вживявам в роля на психотерапевт, за да предразположа човека пред мен...имах предвид едно нормално човешко отношение - усмихнато и доброжелателно, без укори, макар и да са необходими в конкретни случаи...но решавам да ги спестявам и просто се усмихвам...Това имах предвид - тези хора не само, че не оценяват факта, че имаш желание с тях да общуваш нормално, да се учите взаимно, да споделяте опит и т.н., но дори вземат мекотата в общуването като убида ли, какво ли..не знам..може пък да го разбират и като признак на слабост...и естествено те взимат на прицел...Единственият начин да общуваш човешки с тези хора е просто да си по-студен и отдръпнат...

Но пък може и наистина да си права. Някак си едно е да гледаш през своите очи и съвсем друго - от чуждите...

Линк към коментар
Share on other sites

Много точни наблюдения! Благодаря.

Сега ми се струва, че в мекотата влиза и независимост на нашето меко отношение от реакцията, която то предизвиква. Ако ние очакваме адекватна реакция - на мекота - мекота, ако променяме мекотата си в зависимост от реакцията - то това дали вече можем да наречем мекота? По-скоро е твърдост.

Има и още - защо смятаме, че отдръпването от близост означава по-малко или липса на мекота? Може би точно в това се изразява мекотата в някои ситуации? Важно е с какви чувства и мисли го прави човек - дали с обида (твърдост) или с и от обич към другия.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

:hmmmmm: Аз пък съм чула, че студеното кафе се препоръчва против бръчки :P:D .

п.п. Това е важно, за жените нали знаеш. Има бръчки има проблем, няма бръчки няма проблем, ето ти идея за мекота и нежност в отношенията.

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...