Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Обичам когато....


Иво

Recommended Posts

Обичам, когато срещам себеподобни. След като и тук намерих, има надежда за Вселената:-))))

Митът за сродните души е жив.

:D:angel::3d_108: !!!

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 103
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Да. Вярно е, жив е :3d_039:

И сродните души.. са много повече, отколкото предполагаме вероятно дори. Щастлива и благодарна съм, че имам около себе си такива.

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

Не обичам да произнасям на глас думите "обичам те". Обичам да ги живея. Непрекъснато.

И ако "непрекъснатото" спре?

Усещам моята недоизказаност. Необратимост!

Линк към коментар
Share on other sites

И ако "непрекъснатото" спре?

Усещам моята недоизказаност. Необратимост

И когато "непрекъснатото спре", настъпва МРАКЪТ на собствената ти душа. И знаеш ли какво означава това? Да навлезеш в пустинята на собствения си ад, да срещнеш собствените си демони и най-големите си страхове. И ако успееш да ги победиш, разбираш че след Любовта идва още по-голяма Любов. ВИНАГИ, докато станеш чиста светлина.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

:feel happy: :feel happy: Обичам, когато порасналите ми деца, които вече наричам най-близките си приятели, се връщат у дома за Коледа...Обичам, когато им сложа на трапезата любимите им ястия от детството им и те се превръщат отново в малкото ми момченце и момиченце...

Обичам да си поплача тогава скришом от щастие... Обичам, когато се смеем отново заедно... Обичам, когато ми разказват колко са щастливи някъде там, далеч от дома, но винаги знаят, че домът им е отворен и топъл за тях... каквото и да им се случи, каквото и да направят...

Благодаря на Бог, че ми ги подари докато бяха деца, за да ме научат какво означава да обичам.. и да живея щастливо... :feel happy:

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам детските очи, потънали във чистотата на съня,

обичам и очите им, отварящи се всяка нова утрин,

докоснати от слънчев лъч несподелена светлина,

изпълващ погледа им със искри надежда -

със хиляди искри от вече споделена светлина,

и тихо шепнещи ми вечер: "Пак ще дойде утре!",

изпращайки ме в тишината на нощта...

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам, когато всички заспят

и е тихо,

да отворя широко прозорец

и очите ми

в нощна тъма да заскитат.

Там, при звездите,

там... у дома да отлитна.

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам когато луната изгрее

очи да притворя

и с вятърко леко, полека, далече ...

здравей ... у дома...

жадувам те...чакам те ... идвам

Линк към коментар
Share on other sites

  • 10 months later...

Обичам,когато навън е студена зимна вечер,вкъщи да мирише на току що изгладено пране :feel happy: и за миг отново се връща детството.

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам да слушам - т.е. живо-енергийно да възприемам - музика, която е част от мен.

Същото се отнася и до думите, изворната вода, жените, картините, цветята, огъня, глупостта, непознатостта, планините (физически и духовни), математиката, моята Духовна Майка, сънищата, смеха и други такива.

Това ми помага да се себеизразявам по-пълноценно.

Хич ме няма с думите. Ако нещо ме е научило да мисля, то това със сигурност са думите на сърцето, а не на страстта и "затворените приятелски кръгове".

Животът има вкус, когато сърцето не е робиня на Времето, в което всеки е заключен.

Обичам разскъсаните вериги, макар че те пак си си остават вериги.

Предпочитам мъртви вериги пред мъртво време.

П.П. Проблемът е в това, че повечето хора предпочитат собствената си вменена от някого си идея за щастие - но не и истината, която е в тях. Нещо повече, наричат истина фактите у околните, отричайки и прикривайки (къде неосъзнато , къде къде нарочно) собствената си болка. Тя пък е симптом за усилието да съществуваш - не е просто да бъдеш.

Малко хора познавам, които са се сприятелили със своята болка.

Благословена е http://www.youtube.com/watch?v=RUAPf_ccobc.

Редактирано от aorhama
Линк към коментар
Share on other sites

Обичам да слушам - т.е. живо-енергийно да възприемам - музика, която е част от мен.

Същото се отнася и до думите, изворната вода, жените, картините, цветята, огъня, глупостта, непознатостта, планините (физически и духовни), математиката, моята Духовна Майка, сънищата, смеха и други такива.

Това ми помага да се себеизразявам по-пълноценно.

Хич ме няма с думите. Ако нещо ме е научило да мисля, то това със сигурност са думите на сърцето, а не на страстта и "затворените приятелски кръгове".

Животът има вкус, когато сърцето не е робиня на Времето, в което всеки е заключен.

Обичам разскъсаните вериги, макар че те пак си си остават вериги.

Предпочитам мъртви вериги пред мъртво време.

П.П. Проблемът е в това, че повечето хора предпочитат собствената си вменена от някого си идея за щастие - но не и истината, която е в тях. Нещо повече, наричат истина фактите у околните, отричайки и прикривайки (къде неосъзнато , къде къде нарочно) собствената си болка. Тя пък е симптом за усилието да съществуваш - не е просто да бъдеш.

Малко хора познавам, които са се сприятелили със своята болка.

Благословена е http://www.youtube.com/watch?v=RUAPf_ccobc.

Обичам, когато... някой или нещо докосва сърцето ми... като твоето мнение aorhama - свежо, нестандартно, проникновено! Разбира се, докосването може да е радостно, вдъхновяващо, възторжено... но може и да е скръбно и болезнено. Важното е да е автентично, защото тогава не само с ума си разбираш, но усещаш с цялото си същество, че си истински и изцяло жив, по - жив от всякога!

Не можем да ампутираме Живота и да го лишим от болката. Трябва да го приемем такъв, какъвто е... И да се наслаждаваме на всеки миг, който ни е отреден да изживеем, защото... както в радостта, така и в болката има красота - те са части от едно цяло! Неслучайно се раждаме в болка... Животът се ражда с болка... както и най - прекрасните неща на този свят!

Всъщност... обичам нещата, които са способни да изтръгнат от очите ми сълзи... като тази песен

http://www.zazz.bg/play:095378d0

Линк към коментар
Share on other sites

Обичам когато....

как бихте продължили това изречение?

......няма "когато"........без условия.... :rolleyes::D

"Обичам" си е "обичам", стига човек да е достатъчно смел да приеме света ... и себе си <_<

Линк към коментар
Share on other sites

Линк към коментар
Share on other sites

Guest НиколаДамянов

Обичам,…когато седя си спокойно,

Със мисли обгръщам Земята навред,

Душата се радва на всичко достойно,

Направено нейде от някой Човек.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...