Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Холистично лекуване


Recommended Posts

Интересният линк е доста тревожен. За съжаление или за радост ние също участваме в холистичното лечение. Или казано с други думи ако пациентът не участва в лечението - лечение няма. Помислете какъв е смисълът на думата ПАЦИЕНТ.

Във всяко едно лечение решаваща роля има пациента.

Само пълното доверие към терапевта или терапевтите и желанието за излекуване могат да доведат до успешно лечение.

Дори най-малкото съмнение е пречка за лечебния процес.

А каква е ролята на лечителя?! Каква е неговата отговорност.....все пак взима пари а те не се намират на улицата, ако не всички лечители то 99%.

Не трябва ли да уведоми клиента си че лечение е възмовно само ако той е силно вярващ, и след това ако клиента приеме това условие да си даде пари

Всеки съвестен лечител казва истината на своите пациенти и никога не дава празни обещания.

Ако пациента приеме назначеното лечение, означава, че има доверие на този, който го лекува.

Друг е въпроса дали всички лечители постъпват по този начин...

Не, не постъпват така, това е само в сферата на пожеланията! Празните обещания са основен елемент в 95% от случаите.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 64
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Не, не постъпват така, това е само в сферата на пожеланията! Празните обещания са основен елемент в 95% от случаите.

За съжаление е така, и би било разумно да се създаде механизъм, който да гарантира обезщетение на пациента в случай на измама.

Линк към коментар
Share on other sites

Интересният линк е доста тревожен. За съжаление или за радост ние също участваме в холистичното лечение. Или казано с други думи ако пациентът не участва в лечението - лечение няма. Помислете какъв е смисълът на думата ПАЦИЕНТ.

Във всяко едно лечение решаваща роля има пациента.

Само пълното доверие към терапевта или терапевтите и желанието за излекуване могат да доведат до успешно лечение.

Дори най-малкото съмнение е пречка за лечебния процес.

А каква е ролята на лечителя?! Каква е неговата отговорност.....все пак взима пари а те не се намират на улицата, ако не всички лечители то 99%.

Не трябва ли да уведоми клиента си че лечение е възмовно само ако той е силно вярващ, и след това ако клиента приеме това условие да си даде парите.

Съгласна съм с това, което казвате и двете.

Но се чудя, ако се каже такова нещо на пациента, дали той ще повярва, че това е важно условие? Дали няма да го изтълкува, като измъкване и оправдание, ако не се получи добре лечението. А и болшинството хора предпочитат да не вземат участие в лечението, а да бъдат лекувани - от хапчето, от лечителя и т.н., но те да не правят нищо.

Има и друг момент, пациентът заявява, че да, силно е мотивиран да оздравее, но действително да не е така. Хората подсъзнателно искаме да сме болни, привличаме просто с мислите си, нагласите си, предубежденията, чувствата и т.н. точно тази болест, която имаме.

Другото е по-интересно - каква е ролята на лечителя и каква е неговата отговорност?

Тук може би ще скандализирам много хора с моите разбирания :)

Ами ако аз съм болна от нещо и не мога да си помогна сама, то дали съм в позиция да търся отговорност от лечителя (тук смятам, че си говорим за истински лечители, а не за разни шарлатани)? Длъжен ли е въобще той да ме лекува?

Ролята на лечителя е да ми даде насока, метод, при по-сериозни състояния да ме подпомогне за излизане от състоянието, но оттам насетне отговорността и лечението са си изцяло мои. А помощта на лечителя е безценна. Пак напомням - истински лечител, а не шарлатанин. Колкото и пари да му дадем, явно ги е заслужил, щом сами не можем да се излекуваме, а мъртви вече няма да имаме никакво отношение към парите.

Линк към коментар
Share on other sites

Другото е по-интересно - каква е ролята на лечителя и каква е неговата отговорност?

Тук може би ще скандализирам много хора с моите разбирания :)

Ами ако аз съм болна от нещо и не мога да си помогна сама, то дали съм в позиция да търся отговорност от лечителя (тук смятам, че си говорим за истински лечители, а не за разни шарлатани)? Длъжен ли е въобще той да ме лекува?

Ролята на лечителя е да ми даде насока, метод, при по-сериозни състояния да ме подпомогне за излизане от състоянието, но оттам насетне отговорността и лечението са си изцяло мои. А помощта на лечителя е безценна. Пак напомням - истински лечител, а не шарлатанин. Колкото и пари да му дадем, явно ги е заслужил, щом сами не можем да се излекуваме, а мъртви вече няма да имаме никакво отношение към парите.

Според мен един истински лечител никога не се наема да лекува всеки, който е потърсил помощта му, нито има определена такса.

Ако пациентът прецени, може да даде пари, изразявайки благодарността си към човека, който му е помогнал.

Линк към коментар
Share on other sites

........

Според мен един истински лечител никога не се наема да лекува всеки, който е потърсил помощта му, нито има определена такса.

Ако пациентът прецени, може да даде пари, изразявайки благодарността си към човека, който му е помогнал.

Точно така... един истински лечител никога не трябва да се наема да лекува всеки който е отишъл да му даде парите си, каквата е реалната практика. Примамливо е, но...........и след това лечителя да се оправдава че онзи не бил вярвал достатъчно ако не може да му помогне.

нито има определена такса.

Ако пациентът прецени, може да даде пари, изразявайки благодарността си към човека, който му е помогнал.

Да това трябва да е схемата.

Алтернативния лечител е добре да има паралелно занимание носещо му доходи, от което да може да живее иначе мисленете му се разваля.

Редактирано от Ивайла
Линк към коментар
Share on other sites

Но се чудя, ако се каже такова нещо на пациента, дали той ще повярва, че това е важно условие? Дали няма да го изтълкува, като измъкване и оправдание, ако не се получи добре лечението. А и болшинството хора предпочитат да не вземат участие в лечението, а да бъдат лекувани - от хапчето, от лечителя и т.н., но те да не правят нищо.

Има и друг момент, пациентът заявява, че да, силно е мотивиран да оздравее, но действително да не е така. Хората подсъзнателно искаме да сме болни, привличаме просто с мислите си, нагласите си, предубежденията, чувствата и т.н. точно тази болест, която имаме.

Другото е по-интересно - каква е ролята на лечителя и каква е неговата отговорност?

Тук може би ще скандализирам много хора с моите разбирания :)

Ами ако аз съм болна от нещо и не мога да си помогна сама, то дали съм в позиция да търся отговорност от лечителя (тук смятам, че си говорим за истински лечители, а не за разни шарлатани)? Длъжен ли е въобще той да ме лекува?

Ролята на лечителя е да ми даде насока, метод, при по-сериозни състояния да ме подпомогне за излизане от състоянието, но оттам насетне отговорността и лечението са си изцяло мои. А помощта на лечителя е безценна. Пак напомням - истински лечител, а не шарлатанин. Колкото и пари да му дадем, явно ги е заслужил, щом сами не можем да се излекуваме, а мъртви вече няма да имаме никакво отношение към парите.

Подкрепям това мнение. Ако тук визираме истински лечители, то освен че казват истината, че преценяват кой е готов, то това са и хора, които обръщат пациента към неговия извор на сила, т.е. помощта и лечението да се пробудят вътре в самия човек, а не да дойдат пасивно отвън и да формират зависимост в него.

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

Точно това е - да се пробуди вътрешния лечител. Колко хора обаче реално са готови и желаят да се променят, повечето хронични заболявания са свързани с факта, че носят известни "дивиденти" като допълнително внимание, обгрижване и кротуване в старото...

Да се заплаща на лечителя - какво лошо има тук? Този човек посвещава сили, време, енергия! Това е работа! Фактът че съществуват шарлатани, според мен, е просто отражение на търсенето. Има търсене на такива - много, много хора, които желаят просто облекчение, но не и лечение.

Линк към коментар
Share on other sites

Но се чудя, ако се каже такова нещо на пациента, дали той ще повярва, че това е важно условие? Дали няма да го изтълкува, като измъкване и оправдание, ако не се получи добре лечението. А и болшинството хора предпочитат да не вземат участие в лечението, а да бъдат лекувани - от хапчето, от лечителя и т.н., но те да не правят нищо.

Има и друг момент, пациентът заявява, че да, силно е мотивиран да оздравее, но действително да не е така. Хората подсъзнателно искаме да сме болни, привличаме просто с мислите си, нагласите си, предубежденията, чувствата и т.н. точно тази болест, която имаме.

Другото е по-интересно - каква е ролята на лечителя и каква е неговата отговорност?

Тук може би ще скандализирам много хора с моите разбирания :)

Ами ако аз съм болна от нещо и не мога да си помогна сама, то дали съм в позиция да търся отговорност от лечителя (тук смятам, че си говорим за истински лечители, а не за разни шарлатани)? Длъжен ли е въобще той да ме лекува?

Ролята на лечителя е да ми даде насока, метод, при по-сериозни състояния да ме подпомогне за излизане от състоянието, но оттам насетне отговорността и лечението са си изцяло мои. А помощта на лечителя е безценна. Пак напомням - истински лечител, а не шарлатанин. Колкото и пари да му дадем, явно ги е заслужил, щом сами не можем да се излекуваме, а мъртви вече няма да имаме никакво отношение към парите.

Подкрепям това мнение. Ако тук визираме истински лечители, то освен че казват истината, че преценяват кой е готов, то това са и хора, които обръщат пациента към неговия извор на сила, т.е. помощта и лечението да се пробудят вътре в самия човек, а не да дойдат пасивно отвън и да формират зависимост в него.

Не, не визираме истинските лечители(истински лечител е относително понятие)....визираме съществуващите. Тези истинските честните които описвате те са в сферата на книгите, фанатазиите. Съществуващите, реалните замирише ли им на пари не отказват и не връщат!

Сигурно и тук в тази тема има лечители. Връщате ли?!

Линк към коментар
Share on other sites

Другото е по-интересно - каква е ролята на лечителя и каква е неговата отговорност?

Тук може би ще скандализирам много хора с моите разбирания :)

Ами ако аз съм болна от нещо и не мога да си помогна сама, то дали съм в позиция да търся отговорност от лечителя (тук смятам, че си говорим за истински лечители, а не за разни шарлатани)? Длъжен ли е въобще той да ме лекува?

Ролята на лечителя е да ми даде насока, метод, при по-сериозни състояния да ме подпомогне за излизане от състоянието, но оттам насетне отговорността и лечението са си изцяло мои. А помощта на лечителя е безценна. Пак напомням - истински лечител, а не шарлатанин. Колкото и пари да му дадем, явно ги е заслужил, щом сами не можем да се излекуваме, а мъртви вече няма да имаме никакво отношение към парите.

Според мен един истински лечител никога не се наема да лекува всеки, който е потърсил помощта му, нито има определена такса.

Ако пациентът прецени, може да даде пари, изразявайки благодарността си към човека, който му е помогнал.

Да, така е, истинският лечител не се наема да лекува всеки. Обаче, Ивайла, не само защото не е в състояние да лекува всичко, това е едната страна на въпроса, ами и просто защото не иска/не може да се занимава с някои хора.

Да, не бива да има определена такса; истинският размер на отплатата е различен за различните хора, дори и при привидно една и съща оказана помощ. Обаче е неразумно това "ако пациента прецени" - там е работата, че пациентът не може да прецени, ако можеше точно да прецени, той щеше да може и сам да се излекува. Понякога няма нужда от отплата - това е било задължение за лечителя (това са нищожен процент случаи, но препочитам да го спомена) и той го усеща, понякога отплатата е символична, понякога много голяма ... А да не се отплатим е голяма грешка. Натоварва и пацианта, и лечителя, защото тотално нарушаваме равновесието в природата. Ивайла, ти къде си видяла да се получава нещо за нищо?!? При това нещо голямо и ценно, каквото е здравето!

Сега ви чета - как така да не говорим за истински лечители - ами точно за такива си говорим, шарлатаните някой интересува ли се от тях?! И не съм съгласна, че истински лечители били в сферата на книгите и фантазиите - аз познавам такива и таксата им е неопределена и различна :)

Линк към коментар
Share on other sites

Ивайла, ти къде си видяла да се получава нещо за нищо?!?

Никъде не съм видяла, не го мисля дори, не съм го и написала никъде. Погрешно субективно тълкуване на думите ми.

Истински или шарлатанин и двете са относителни понятия. Ако един "шарлатанин" успее да сугестира добре човек примерно със психични или семейни проблеми, за него той е истински.

Да, но здравословните проблеми не се свеждат само до семейни и психични и душевни!!!

Линк към коментар
Share on other sites

Спасението на давещите се е техен личен проблем,а не на някой друг...Другият може да помогне при желание от своя страна и то ако е на съответното място, в съответното време.

Заплащането на лечението на лечителя е двустранен процес.Парите са енергия,която се дава в замяна на отделената от лечителя.Ако не си платите в този живот,ще плащате в другия...Създава се карма между пациента и лечителя.

Когато официалната медицина не ви излекува,а само замаже положението законно,и след това ви се появи "нова" болест,ходите ли да си искате парите и обвинявате ли я в шарлатания?

Темата се е изродила,преминавайки през призмата на участници,при които съмненията , страховете,и желанието да не се минат, доминират.Моят съвет е да не търсят холистични лечения,докато не добият желание вътре в себе си за себе- Промяна,без него никое лечение и никой лечител не е в състояние да им помогне,даже и да го позлатят.

ПП Колко струва в пари състоянието на хармония,творчество и радост от живота?

Защото здравето не е отсъствие на болка....то е нещо много повече...

При холистичните методи лечителят лекува ДУШАТА,а не просто част от материята,в която има диагноза.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Темата не се е изродила по принцип, изродила се е само за лечители на които тази тема засяга притока им на пари!

Въпроса е че в нея пишат "лечители" попаднали в следната ситуация:

Сграда с четири фасади и плосък покрив. Петте повърхности на сградата са боядисани в различни цветове: червен, жълт, зелен, син, лилав. Поставяме лечителя фронтално срещу лилавия цвят и го питаме "какъв цвят е сградата". О тя е лилава! Да, ама не!!! Който иска да разбере какъв цвят е сградата трябва да я погледне от всички ъгли.

В официалната медицина има проценти на успеваемост което го знае сигурно дори и най непросветения. Пациента в повечето случаи е наясно на какво се подлага!!!

Какви са тия давещи, създаването на карма ако не се било платило за посещение при лечител?!?! Подчертавам посещение!

Това е изроденото!

Парите наистина са много силна енергия! Май най силната!

Линк към коментар
Share on other sites

Ивайла, в думите ти има доста горчивина, явно си имала разочароващ опит с разни "лечители" - ти или твои близки. Всъщност, не ми е трудно да ти повярвам, защото ми е ясно, че шарлатаните преобладават. Моят опит е различен - с хора, на които съм сърдечно благодарна (другите са из книгите и за тях не говоря). Миналата година минах през един добър терапевт, който наистина не приемаше хора, които не бяха готови да преминат през програмата за детоксикация на организма - с определен хранителен режим, билки и пр. (една програма, която тестваше и волята и готовността да се лишиш от някои стари навици). Той самият не печели нищо от въпросната програма, защото влизаше в рамките на самата ирисова диагностика, но реално имаше сито, защото знаеше, че без прочистването на организма, без опита за промяна на вредните навици, нямаше да има ефект после от мануалната терапия, акупунктурата, масажите. И добре го е измислил.

Та - за кои говорим, тези, които мамят и преобладават или онези редки единици с призвание? Тях ги има, зависи с какви нагласи сме самите ние. Срещала съм и от другите. Най-добрата ми някога приятелка се записа за едни измислени лечителски курсове и подкара влака да лекува наред. Хората с призвание са рядкост. Но ги има.

Редактирано от jul
Линк към коментар
Share on other sites

Лечението с Холистични методи е за човеци,стъпили на Духовен път,търсещи контакт с Душата си.Това не се измерва с проценти.

Темата не е за шарлатаните и за пари,а за холистичното лечение в чистия му вид.В темите за лечители съм сложила един цитат от УЧИТЕЛЯ,чийто смисъл е следния:Не го ли насочиш в Духовния Път,по-добре не го лекувай...Всички хора,които е излекувал Учителя,са станали вегетарианци,по негова насока,а както знаем,вегетарианството е част от Духовния път.

Докато измервате всичко във пари,ще имате срещи със шарлатани...Каквото вътре,това и отвън...Природен закон :3d_079:

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление шарлатаните преобладават, но за радост има и истински лечители.

Как и по какво можем да различим истинския лечител от шарлатанина?

Линк към коментар
Share on other sites

За съжаление шарлатаните преобладават, но за радост има и истински лечители.

Как и по какво можем да различим истинския лечител от шарлатанина?

Има такава тема във форума.Тя е в Хомеопатия,но нещата важат с пълна сила за всички холистични методи.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8604

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Какви са тия давещи, създаването на карма ако не се било платило за посещение при лечител?!?! Подчертавам посещение!

Това е изроденото!

Парите наистина са много силна енергия! Май най силната!

Твърде често т.н. лечители прибягват до сплашване на клиентите си, за да се домогнат до парите им.

Сплашването става чрез внушението, че ако пациента не си плати, няма да се излекува, освен това ще утежни кармата си.

Мургавите врачки често сипят проклятия върху тези, които им откажат услугите или не им заплатят за тях.

Лично аз не виждам разлика в похватите на неграмотните или полуграмотни мургавелки и т.н. лечители.

Ако при посещение на лечител започнат да ви внушават подобни глупости - бягайте далеч, защото сте попаднали на шарлатанин.

Линк към коментар
Share on other sites

Докато измервате всичко във пари,ще имате срещи със шарлатани...Каквото вътре,това и отвън...Природен закон .

Природния закон не е такъв! Ако направя на някой нещо добро и той не ми плати в пари или в нещо друго със сигурност няма да му се напише лоша карма!

Парите са енергия,която се дава в замяна на отделената от лечителя.Ако не си платите в този живот,ще плащате в другия...Създава се карма между пациента и лечителя.

Това звучи като някаква клетва и е антидуховно! Автора на цитата измерва в пари, а не другите!

Лечението с Холистични методи е за човеци,стъпили на Духовен път,търсещи контакт с Душата си.

Нима хората с малък, голям или много голям здравословен проблем задължително не са чували за духовния път и не са в него.....?!. Това е сериозен пропуск!!! Ако ти самата си лечител защото едностранчивото ти мислене на там води, имаш и други пропуски, един от тях се казва-толерантност. Хора с някакъв здравословен проблем не са давещи, има вероятност и да са по мъдри и по духовни примерно от теб.

Миналата година минах през един добър терапевт, който наистина не приемаше хора, които не бяха готови да преминат през програмата за детоксикация на организма с определен хранителен режим, билки..........

Говорим за различни неща. Мануална терапия, масажи, акупунктура та дали това е алтернатива.?! За съвсем традиционни невролози, физиотерапевти и други лекари и професори това е част от работата им, във съвсем традиционни кабинети и болници.

Детоксикация, вегетарианство не са гаранция за нищо, нито пък за духовна напредналост, физическо изпълнение на някакви неща......

Хората с призвание са рядкост. Но ги има.

Разбира се че ги има. Противно мнение не съм изказвала.

Редактирано от Ивайла
Линк към коментар
Share on other sites

Има теми във форума специално за духовните причини на болестите,затова няма да се впускам в подробности.

Болестта показва отклонението на човека от Духовния път или нежеланието му да чуе гласа на душата,както и прилепване към материални неща,към други хора,към отношения, и желанията.....И главно-липса на ЛЮБОВ.

Това е отклонение на човека от Пътя на Любовта,на Мъдростта и Истината,където всеки е частица от Цялото-Планетата Земя+животински свят+растителен свят+човечество.Основното е развиването на Добродетели и осъзнаването,че сме едно цяло.Съзнателно изчистване на недостатъците и още по-съзнателно придобиване на ДОБРОДЕТЕЛИ.

Болестите са начин да отработим всичко това чрез болка,когато се върви несъзнателно,тоест няма съзнателен Духовен път.

Холистичните методи разглеждат човека като троичен-Дух,Душа и Тяло.Тялото е най-ниското ниво,тоест нарушенията са на горните две нива и минава време,докато се проявят в материалното ниво-тялото под формата на симптоми,които носят дискомфорт и болка.Те са сигнал за човека да се замисли къде бърка .За духовните нива е важно да се запази Душата,а не тялото.

Тук сме обсъждали Диагностика на кармата-Лазарев,Луиз Хей,както и Лиз Бурбо-Твоето тялоказва-обичай се.В тези книги нещата са казани по диагнози.Всеки може да се анализира сам,стига да поиска да го направи и да си зададе въпроса-Защо на мен,защо точно тази болест....Както е казано в Библията-Поискай и ще ти се даде.Но когато не търсиш,по-лесното е да обвиняваш лечители,лекари и т.нт. ,че не те оправят при това безплатно.Както знаем,нищо не е безплатно/не се отнася само до кинти/безплатен е само обяда в капана за мишки.

Линк към коментар
Share on other sites

Много добра статия по въпроса.

Безплатно лечение?

Трябва ли лечителят да взема пари? Това е един въпрос, колкото и странен, но по който се дискутира напоследък, особено когато става дума за нетрадиционно (езотерично) лечение. Много често срещам следната спекулация. Лечителят А взима пари за лечение – значи е “лош”, а лечителят Б не взима пари – значи е "добър".

Елементарното заключение от подобно разсъждение е, че парите са “лоши”, защото те определят качеството на лечителя. Няма нищо по-глупаво от това да придаваме на един неодушевен предмет качества, присъщи на нас, хората. Парите са като чук – можеш да го използваш, за да заковеш счупения стол или за да убиеш някого. Но какво ще направиш – зависи от теб, не от чука.

Следователно качеството на лечителя не се определя от това дали взема пари или не, а от факта за какво ще употреби след това тези пари (чука). Ако ги употреби за повишаване на своята квалификация, подобряване условията за пациентите, за собствената и на семейството си издръжка – какво по-добро от това? За съжаление ние най-често не знаем за какво се употребяват парите, които даваме за нашето лечение или за каквато и да била друга услуга или стока. Поради това трудно можем да използваме този критерий за оценка.

Сега за тези, които не вземат пари. Това на пръв поглед е добре за пациентите, но една мъдра поговорка гласи “Сиренето е безплатно само в капана за мишки”. Така и тези, които не вземат пари, всъщност искат от нас нещо друго – нашето внимание, нашата енергия (да не забравяме, че енергията има много измерения). Те желаят да бъдат забелязани, да бъдат славословени, да бъдат обожествявани, да ни направят зависими от тяхната “целебна” сила. Мнозина наивни пациенти попадат в този капан и така вместо получатели, стават донори на енергия.

Има и друг тип лечители, които взимат пари за лечението, но и те правят зависим от тяхното “лечение”. Такава е всъщност традиционната медицина, в която хем си плащаш, хем ставаш зависим от медикаментите. Но така е не само в традиционната медицина…

ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ лекува независимо от факта, дали получава пари за лечението или не. Самият той е в идеално здраве и води природосъобразен начин на живот. Причината, която го мотивира да лекува е изцелението на пациента, а не неговата благодарност (под формата на пари, услуги, в миналото – храна, дрехи, подслон и др.)

Той обръща внимание преди всичко на духовните причини за заболяванията и разкривайки ги пред пациента се стреми да отстрани първопричината за болестта. Пациентът е активен фактор в процеса на лечение. Той трябва да осъзнае какво в неговото поведение (мисли, чувства, постъпки, начин на хранене и т.н) е предизвикало проблема. Чак след това лечителя използва своята дарба, ако се налага да даде начален тласък на изцелителния процес.

И най-вече той не прави пациента зависим от собствените си способности, напротив – стремежът му е да го направи независим, като активира себеизцелителните сили у лекувания.

Лечителят е длъжен да приеме благодарността на пациента изразена в пари (или по друг начин) и няма право да отказва помощ, ако последният е във финансова несъстоятелност да плати за лечението. Ако не постъпва така лечителя ще подпуши в първия случай потока на Целебната енергия (източник на която е БОГ) към пациента, а във втория случай - към себе си. Когато приема пари за лечението, той осъществява правилен енергиен обмен между себе си, пациента и Бога и така прави възможен процеса на изцеление.

Ако болният бъде освободен от страданията си, без да заплати по никакъв начин (освен при невъзможност), и без да промени към по-добро начина си на живот (т.е без да осъзнае какво в него е предизвикало заболяването), лечителя поема върху себе си част от кармата на пациента. Което в повечето случаи е излишно (и се посреща с неблагодарност). Излишно е, защото това е направил вече Христос, когато е поел върху себе си греховете на света. Затова и обръщането към Него, едновременно с покаянието (промяната в начина на живот), може да излекува човека от всички болести. Но без да бъде гаранция, че няма да се разболее отново, ако по един или друг начин наруши вселенските закони.

Бог е създал болестите като универсален регулатор на неразумното ни поведение. Не здравето, а болестта е най-голямото богатство, защото тя ни дава сигнал кога грешим и ни дава възможност да изправим навреме погрешката си. Както рецепторите за болка ни предупреждават, когато се допрем до огъня и без тях ще ни изгори ръката, така и болестите ни предупреждават, когато се отклоним от Пътя, без тях ще ни изгори Душата.

Проблемът е обаче, че хората на настоящия етап не се стремят към изцеление, т.е. не желаят да полагат усилия да бъдат здрави, а искат бързодействащо хапче, което да отстрани като с магическа пръчка симптомите на заболяванията. Това хапче напоследък се предлага под формата на различни видове енергия, която в краткосрочен план заглажда проблема, като всъщност го прехвърля напред във времето или върху друг орган.

Затова засега българите са склонни да плащат големи суми за хапчета и (макар и по-рядко) за енергия, а на истинските лечители (колкото и малко да са те) гледат с недобро око и казват: “Те вземат пари. И за какво!? Само ми говорят разни врели некипели – да се храня здравословно, да дишам чист въздух, да не мисля лошо за хората…”

Кирил Стойчев

Линк към коментар
Share on other sites

Антоанета Шишкова

Здравето представлява идеалното съотношение, баланса между трите плана на битието или трите страни на човешкото същество – ум или духовен план, душа или психичен план и тяло – физически план. Думата лекуване от англ. healing носи своя произход от гръцкото – holos – цялостност и от там лечението, което води до цялостно подобряване на здравето – холистично лечение. Да лекуваш означава да се върнеш обратно към целостта, към единството, отвъд границите на полярността и разделението. Но не просто към единство и хармония само във физическото тяло, а към баланс и хармонизиране в ума, душата и тялото. Всички духовни учения, произлезли от единната и древна езотерична наука насочват към себепознанието, към поглед към вътрешния мир и свят на човека, така че здравето също е израз на подредеността и хармонията на човека като единна и цялостна личност.

Нека обобщим, че болестта е състояние на човека, което сочи, че в неговото съзнание нещо не е в ред. Тази загуба в психично отношение се проявява в тялото във вид на симптом, който носи информация за дефицита на човека и съответно за липсата на баланс в духовно отношение. Веднъж разбере ли се разликата между симптом и болест, поведението на човека се насочва към възстановяване на хармонията в духовно и психично отношение. Такъв човек не гледа на страданието си като на враг, а като на приятел, който му помага да намери онова, което му липсва и да достигне до същинската болест в съзнанието. По такъв начин достигаме до необходимостта от проява на честност и откровеност към себе си, които не винаги се удават лесно.

Симптоматиката е наш приятел, който безпощадно ни казва истината, който не си отива щом го отпратим гневно и се появява винаги, когато ни е нужно. Симптомът ако го разберем и имаме смелостта да бъдем отговорни към себе си ще бъде нашия най-мъдър учител по пътя към изцелението ни. Когато ни казва какво ни липсва, той ни посочва какво да интегрираме в съзнанието си, като по този начин го правим излишен. Ето това е разликата между това да надвиеш болестта и да я преобразуваш. Преобразуването и води до изцеление, а това е доближаване до здравето до онази цялостност на съзнанието, която наричаме просветление.

Друг характерен белег на болестта е полярността, с която нашето съзнание възприема всичко, което вижда и което съществува. Ние живеем в дуален свят – тъмно и светло, съответстват на ден и нощ, мъж и жена, добро и лошо, солено и сладко и т.н ние можем да разделяме до безкрайност всичко с което оперираме като хора. В такова разделение попадат и понятията: болест и здраве. Често разглеждани от нас като две противостоящи състояния. Още при изричането на думата “аз” ние се разделяме от останалото съществуващо, ограничаваме се и се превръщаме понякога за цял живот в пленници на полярността. Егото не ни позволява да видим скритото единство зад дуализма, не си позволяваме да разширим съзнанието си, да излезем извън рамките си и да прозрем общото, цялото.

Болест и здраве са две понятия свързани едно с друго и живеещи едно от друго, както вдишването от издишването и прилива от отлива. Следователно полярното ни съзнание, често представящо ги като две взаимно изключващи се състояние трябва да се издигне на избора, обусловен единствено от или-или и да види единството им. В противен случай, когато за да бъдем здрави се борим срещу болестта, по закона на вселената за равновесие на всяко нещо от най-малкото до най-голямото, колкото по-вече се борим срещу болестта, толкова по-вече ще нараства тя. Нагледен пример в това отношение е медицината – колкото по-вече прави за здравето, толкова по-вече са заболяванията.

Този феномен в психологията се нарича фиксация или придаване на прекалено голяма важност на нещо, което искаме или да получим или да премахнем. Отдавайки сили на борбата срещу заболяванията те пропорционално нарастват със същия темп, с който се борим срещу него. Невъзможно е да премахнем единия полюс – болестта без да се освободим и от другия – здравето. Ако искаме да израснем, трябва да се издигнем над дуалното и да видим общото, да се научим да виждаме и двата полюса на едно и също нещо и да търсим позитивното в тях.

Всички прояви, които произтичат от сянката, човек проектира върху някакво анонимно зло, защото се страхува да открие у себе си източника на всичко лошо. Страхува се да го опознае и да поеме за собствената си цялост - отговорността. Проекцията означава, че превръщаме едната половина на принципа във видимо заболяване на вън – в тялото, защото отказваме да го видим и осъзнаем вътре – в душата си. Отхвърлянето и борбата ни карат да посвещаваме голяма част от времето и усилията си на външния, видим признак, като по този начин достигнем до възможността за интегрирането му в нашето съзнание.

В крайна сметка външния свят само отразява принципите, които са залегнали в съзнанието като цяло. В този смисъл нашето познание трябва да премине през полярността, защото чрез нея достига до знанието за неитегрираните от нас принципи и се качва на качествено ново стъпало в еволюционното си развитие. Човек като микрокосмос е отражение на макрокосмоса и съдържа в умален вид всички принципи на битието, дремещи латентно в съзнанието му. Пътят през дуалността изисква присъединяването и осъзнаването на тези принципи. Всяко човешко решение избира единия полюс и отхвърля другия като по този начин създава своя сянка, която често се проявява във вид на болест, при нея един елемент нахлува от съзнанието в тялото и се соматизира, превръщайки се в симптом. Той на свой ред ни кара да интегрираме и преодолеем чрез тялото си недоброволно изживения на ментално ниво принцип като възстановява равновесието.

И накрая да обобщим, че изцелението има за цел да постигне цялост и единство. Човекът е здрав, когато е открил истинското си Аз и се е слял с всичко, което е. Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството, ето защо тя е път към съвършенство.

Редактирано от Мария-София
Линк към коментар
Share on other sites

Много добра е статията от твоята субективна комерсиална гледна точка!

Любов, толерантност и добродетели липсват в твоите мнения, а не задължително у човека със някакакъв здравословен проблем.

цитатМария-София: " ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ.... Самият той е в идеално здраве" .

Сериозна заблуда!!! За истината не се съди от твоя личен живот, а се поглежда от повече ъгли.

1. Световноизвестният лечител Транс Медиум Жоао Тейшейра де Фария(Жоао де Деус).

"Преди много години получих инсулт /мозъчен удар/. В резултат на това останах с едно разногледо око, почти парализирани ръце, както и разкривени ръце и тяло.“ Следе време са го оперирали духовните същества които се въплъщават в него и се е оправил. Преди два месеца е бил в болница, поради проблеми със сърцето.

2. Петър Дънов .. мозъчен кръвоизлив и парализа за няколко месеца.

3. Ванга и слепотата и сигурно не е само това. Напътствала много хора в болестите им. И много други......

Сигурно тия всичките не са биле достатъчно духовни и са кривнали от Духовния път?!

Линк към коментар
Share on other sites

Можете ли да отговорите на следните въпроси?

Какво означава лечител?

Какво е лечение?

Лечителят лекува ли?

Какво се лекува?

Има и други, но тези са добро начало.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...