Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Мари

Нeсигурността?!

Recommended Posts

Може ли несигурноста да ви накара да правите грешки,за които да съжалявате след това?

Мислите ли че тези грешки са осъзнати или всичко се дължи на обърканост и на страх от неизвестното?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено ни раздвоява :)

Даже понякога и малко ни размножава :P но това е друга тема...

Несигурността може да подкопае основите и на най-добрите намерения, затова откриването и "лечението" и навреме е жовотоспасяващо :angel:

Страхът оределено е най-лошият ни съветник, разяжда душата и убива. Но казват, че човек го е страх, докато вземе решение. Веднъж взето, душата се успокоява, погледа се прояснява и всичко ще се нареди.

Вяра може да помогне, и надежда ;)

Поздрав :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да така е несигурността много пречи на ясното виждане

мисля, че ако успеем да приемем, че най-сигурното нещо в този свят е, че всичко е несигурно и че всичко постоянно се променя - това успокоява и помага :rolleyes:

във всеки човек като, че ли е заложен стремеж към сигурност и той е естествен само, че не трябва да се търси такава в материален план, а в духовен - там можем да намерим сигурността и спокойствието, за които всички мечтаят :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Несигурността и сигурността са вътре в самите нас :)))Те са субективното ни усещане в обективни ситуации :)))

А щом зависи от самите нас , значи е контролируемо :))))))))

дано не е прозвучало прекалено сложно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако нещо е вътре в нас, от това не следва, че нещото зависи от нас и е "контролируемо". Пример за това са чувствата ни. под "нас" разбирам съзнанието ни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А според мен чувствата са нещо независещо от разума и волата ни. Ние разбираме, че сме радостни или тъжнии, сигурни или колебаещи се.

Не ви ли се е случвало да ни ви харесва дадено нещо - дреха, име, човек (или пък да ви харесва) без никаква разумна причина?

Не сте ли се питали защо сте тъжни, когато нищо тъжно не ви се е случвало, или пък защо сте радостни, когато външно няма никаква причина затова?

И самата дума "чувство" предполага според мен пасивност и възприемане, регистриране на нещо. (твърде опростено казано, разбира се:) )

Т.е. чувствата са по-скоро индикатор за това какви сме, гласът на разумното сърце може би. Може би те са връзка в душата ни, с висшето ни "аз"...

За да избегнем недоразумения - под"нас" разбирам съзнанието, не цялото висше "Аз".

Ти не можеш да си кажеш "аз съм радостен" и да станеш радостен веднага и безусловно. Ще станеш, ама друг път...:) Чак като тази "заявка " мине през свръсъзнанието и подсъзнанието, може да се реализира.

Разбира се, това е моя теория, с всички шансове да не е адекватна. Но доколкото имам опит, тя се потвърждава.

Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)) Говорехме за несигурността , а обобщихме с чувствата :))

не че е лошо :))))))

В едно Васил е прав :))чувствата са трудно контролируеми:)

Можеш да получиш помощ отвън -когато си на подходящото място :))за мен това е била Рила. Там имаш възможност да се погледнеш отстрани и да подредиш нещата в себе си :)) и то не по обикновена човешка важност , а по друга , по- вярната :)

Друга помощ можеш да получиш , ако попаднеш сред точните хора , които ще ти помогнат да намериш друг смисъл на дните си :))

Или пък , ако си напред с материала можеш и сам да ги контролираш:))

за мен е трудно , понякога мога , понякога са по силни от мен :))

но Ради е прав :)))от нас зависи какви ще бъдат те :)

а това е по- важното според мен :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет! Благодаря за темата.

За мен Любовта е единственото състояние на душата ни, което не предполага несигурност. Всичко друго трябва да бъде несигурно.

"Сигурен съм" би означавало че съм стигнал предел, спрял съм спиралата на развитието си. Това, което днес ни изглежда сигурно, утре може да се разруши или да се окаже мираж.

"Сигурен съм" ,според мен, е подсъзнателна и косвена агресия към душите на другите и общото съзнание. Твърдата убеденост в нещо /освен в Любовта/ създава субективен модел, който индивидуалното съзнание се опитва да наложи върху общото. Неминуемите отклонения от този модел се преценят като зло, което трябва да бъде променено и подчинено на модела. Последствията са известни.

Когато се чувствам несигурна, викам на помощ Любовта и се опитвам да наложа на съзнанието си Разумното мълчание и Търпението. След известно време подсъзнанието ми предлага път или избор.

Когато обича, човек не се страхува от грешката. Тя е по-добър учител от успеха.

С много любов към всички приятели от този сайт! Благодаря ви че ви има! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет!

Аз се чувствам сигурен само когато съм жив.

А се считам за такъв само когато всичко правя с любов и от любов.

Единствено когато обичам.

Вън от любовта никаква сигурност няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Състоянието да сме във или извън Любовта, е само нашата представа за света. Всички ние сме в Любовта - важното е, да не го забравяме, да не го изключваме от съзнанието си. А също така вярно е- според мен - че несигурността е динамичността в отношенията ни със заобикалящото ни. Реакцията ни в такива ситуация е индивидуална. За един това може да дава усещането ,че е жив, за друг- да го хвърля в бездните на страховете му.

Пожелавам ви да се чувствате обичани и обичащи!

Весела

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли несигурноста да ви накара да правите грешки,за които да съжалявате след това?

Мислите ли че тези грешки са осъзнати или всичко се дължи на обърканост и на страх от неизвестното?

Привет,

:hmmmmm: Считам, че има много качестава които карат хората да правят грешки, и едно от тях определено е несигурността.Да считам че грешка причинена от несигурност е неосъзната. Считам че това е нещо като защитна реакция. Ако прекалено дъллго време си вярвал в нещо или някой и определен момент бъдеш наранен при всички случай нормално е да се почувстваш предаден и несигуре. Света около теб да се разпадне и да ти се налага да градиш нов. Трудно ще разбереш от каде да започнеш. В този момент вероятно започваш с грешките. Считам, че каквито и грешки да направиш въз основа на несигурността те не са чак толкова страшни. Ожасявам се от зависта.

По отношение на чувствата считам, че почти всички се водим от тях ,но прекалено много разчитаме на словата. Нормално е имаме уста и трябва да я използваме :feel happy: Не е много лесно да прецениш кога да се доверяваш на думите които чуваш или на чувствата които изпитваш.

Вярвам в Любовта и Обичта и маже би това е най-големия ми порок.

Исторяята познава личности които са ни показали какво се случва с тези които прекалено много Обичат "Христос" :feel happy:

Така че аз съм решила да се опитам да внимавам с Обичта, но все още не ми се отдава търся някакво друго приемливо чувство което да изпитвам ХааХааа

Ще съм ви благодарна за съвет

С много Обич Таня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Таня!

Не се страхувай да обичаш! Ако в определен момент от пътя си допуснеш грешка, това не бива да те смущава! Това е била личната ти реакция. Фактът, че си осъзнала постъпката си като грешка, вече говори за съзнателност. А без осъзнаването ни е невъзможно да се задвижи механизма за израстването ни. Тоест радвай се и на допуснатите си грешки- те са наши задачи, които ни учат!

Несигурността, която почти всеки от нас носи у себе си е може би плод на незнанието ни, неразбирането за механизмите, движещи света.

Желая ти да бъдеш смела, за да приемеш Любовта, която без съмение заслужаваш!

Весела

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някой може ли да ми разясни смисъла на несигурността? Това едно от нещата с които струва ми се трябва да се борим, обаче знайте, че според толтеките пък сигурността е един от четирите основни врагове по пътя към развитие. :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Венциславе! :rolleyes:

Доколкото разбрах от една друга тема, ти си почитател на Лазарев. Лично аз намерих отговора на проблема за несигурността в една от неговите книги, но за съжаление вече не мога да си спомня коя.

Не искам да повтарям това, което вече съм писала в тази тема на 11 май за сигурността. Замислям се, обаче, над думите ти за борбата с несигурността. Наистина , чувството за несигурност предизвиква дискомфорт и ни разконцентрира и изнервя. Тогава защо не опитаме да сме сигурни в това, че:

- има повече пътеки и решения на един проблем, отколкото можем да си представим в момента;

- съществуват неограничено количество разнопосочни оценки на дадена ситуация, понякога диаметрално противоположни;

- личните ни планове и очаквания никога не могат да се покрият изцяло с действителността;

и.т.п.

Какво ни остава тогава освен:

- да приемаме нещата такива каквито са и каквито се случват;/смирение/

- да държим съзнанието си будно за да не проспим промените в света и хората около нас;

- да пазим разумно мълчание, за да чуем гласа на Бога /интуицията си/;

- да влагаме във всяко свое действие и дума закона на Любовта...

.... Ох, струва ми се, че май е по-добре вместо много да философстваме, от време на време да си препрочитаме Словото на Учителя...

:smarty:

Това беше една добра идея за тази вечер...

С много искрено уважение и любов!!! :v::wub:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много добре! Само че не бих казал, че съм почитател на Лазарев, Това обаче е друга тема. Иначе съм съгласен с теб и твърдя, че всичко това обаче противоречи на несигурността - може би е въпрос на гледна точка, но мисля, че несигурността изчезва още в началото на посоченият от теб път. Пак казвам - вероятно е въпроз на гледна точка, или на лично тълкувание. Според някои същества от отвъдното ? - за това което е далеч от нашите разбирания просто няма човешки изрази и предмет на споровете не са различните тези, а различното показване на една и съща. Не ангажирам никого с това твърдение, но за мен е неоспоримо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте ! Даааа, несигурността е действително един от сериозните врагове по пътя на развитието ни ! аз лично когато усетя несигурност - вътрешна или външна...се сещам да си казвам и преживявам следното .;

"Аз , добрият човек и всички добри хора в света с мен, плюс Бога с мен, който е над нази, всичко добро мога да направя!".

Учителят казва във връзка с това, че като работим с тази основна идея всички добри хора са готови да ни помогнат във всичко с което работим и професионално и духовно - и в науката, и в изкуството и в живота.

Любов + Светлина + Мир + Радост !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

нещата със сигурността касаят според мен различни аспекти.

От една страна човек трябва да се учи да контролира своите мисли чувства и постъпки, да филтрира ненужните и дисхармоничните и да ги замества с положителни.

От друга зависи на какво вибрационно ниво сме ние самите и оттук какви мисли и чувства привличаме.

Също така развитие на волята и накрая, има Един, който ВИНАГИ мисли за нас:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Считате ли,че отсъствието на несигурност( и наличието на свръх сигурност = свръх убеденост)...е доказателство за излишна самоувереност/ самонадеяност.....?

Човеците се дразнят , не обичат/ завиждат... на сигурните в себе си хора!!!

Любов + Светлина + Мир + Радост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всъщност, Благост, случвало ми се е да бъда несигурна в неща, които знам, че ще са сигурни, че ще се случат...как ти звучи това? :)

Някакъв вид предпазване, струва ми се, за да избегна едно евентуално разочарование.

А в повечето случаи просто става въпрос за неща, нашепвани от интуицията.

Сигурно на всеки от вас се е случвало?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен несигурността не е нищо друго но страх, и човек може да се отърве от страха само като се доближи до силата на висшата си природа. Но е вярно че има хора далеч от духовността и много самоуверени - защото имат много вътрешна сила. Всичко е до сила !

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!

Малко съм нова, но всичко, което се пише тук ми е адски интересно!

По темата за несигурността мисля, че човек без самочувствие е несигурен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

несигурноста ни разяжда от вътре малко по малко докато се почувстваме наистина слаби и безпомощни. всеки се е чувсвал някога несигурен но е трудно да се справим с това лично мен много ме раздвоява и не мога да взема решение за нищо :ph34r:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×