Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Мари

Нeсигурността?!

Recommended Posts

В какво по-точно си усещала несигурността, когато ти е било трудно да вземеш решение?

- в бъдещето

- в начина, по-който възприемат поведението и решенията ти другите

- в техните реакции на поведението ти

- в правилността на решението според някакви критерии

- в критериите ..... или в нещо друго?

Можеш ли със сигурност да прецениш кое ти е приятно да направиш, а кое би направила с досада или страх или примирение...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

НЕСИГУРНОСТА никога не трябва да изчезва(напълно)!

Несигурноста е двигател, без който човешкото развитие може да се забави и дори да спре! Сигурния човек е самодоволен човек! А този тип хора не са от двигателите в човешкото развитие!

Затова Толтеките говорят по този начин за сигурноста! Доста преди нас са стигнали до извода, чи несигурноста те кара да мислиш, действаш, да взимаш решения и да постигаш целите, които имаш, или преследваш!

Сигурноста те кара да се отпуснеш, да загубиш бдителноста си и реалния си поглед върху живота!

Именно за това ни е страх от несигурноста! Тя ни принуждава да правим нещо, да действаме, а не сме сигурни ще постигнем ли нужните ефекти от действията си!

И идва страха от несигурноста! Ето тук трябва да се пребори човек със себе си! Да действа точно тогава, когато е най- несигурен! По- лошо няма да стане! Само може да спечели!

"Не се съмнявам само в едно; че се съмнявам"

Не помня вече кой го беше казал, но съмнението и несигурноста, когато са овладяни са положителни състояния на духа! КОГАТО СА ОВЛАДЯНИ!

Ще дам простичък пример, за да стана по ясен!

Сигурни сте, че сте обичани, след като месеци и години дори, сте се борили за любовта на човека до вас! И спирате! Спирате борбата вече, за да се насладите на "победата" си! Създали сте фирмена дейност и сте спечелили милиони с невероятни трудности и борба с конкуренцията. Сигурни и спокойни сте, че вече нищо не може да ви спре! И отново спирате, за да се насладите на постиженията си!

И от този момент започвате да губите! Защото вече сте сигурни. До толкова, че забравяте да обичате! Забравяте да работите!

А любовта не е само думи, а дела! Любовта се "доказва" ежечасно. Доказва, а не казва! Бизнеса се доказва ежесекундно! Не се лежи на стари успехи и постижения. А за това се грижи НЕСИГУРНОСТА!

Сигурния човек е ленив и самодоволен! А това не води до нищо добро!

Да живее несигурноста!

Тя ни кара да се чувстваме добре, когато се надвием:))))), защото борбата е само със самите нас!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:v: Здравейте!

Сигурността и О-сигуреността , Несигурността и Неувереността нали са различни неща....:hmmmmm:

както и Несигурността за /в Неопределеността.... :1eye:

Нищо никога не е напълно СИГУРНО ...Несигурността...ура че е така , за мен това е разнообразие в преживяванията и опитностите... :thumbsup2:

Диамантен Двигател на прогреса.обаче е и ..СИГУРНИЯТ човек който е СПОКОЕН/Уверен защото е Знаещ+Убеден+Силен+Справедлив+Вярващ...

Толтеките го казват като подсещащо/предпазващо ...за да не се възгордеем+възторгнем+отплеснем+за да не се отпускаме след постиженията...да няма застой/ръждясване...защото губим всички...губи и вибрацията на Светлината :angel:

Да бъде Виделина!

:feel happy: Любов+Светлина+Мир+Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли несигурноста да ви накара да правите грешки,за които да съжалявате след това?

Мислите ли че тези грешки са осъзнати или всичко се дължи на обърканост и на страх от неизвестното?

Живота е пълен с изненади! :І

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Несигурност-Несигорност- Не си Горност= Не си Горе! Несигурен си когато не си горе, когато не си на високо, когато не си на ниво! Какво е да си сигурен - да си горе! Горе си когато си на високо енергийно ниво, когато Любовта прелива от теб, долу си когато поради неразумни действия, поради служене на удоволствията си я загубил - тогава си долу. МНого боли да си долу когато имаш за база за сравнение горе!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup: Има нещо вярно.

Скоро имах подобен "пациент". Налагаше се да му помогна да преодолее несигурността си в личния си живот. По време на разговорите ни "изплува" нещо, което ми се иска да споделя с вас.

Оказа се, че в основата на неговата несигурност лежи изкривена представа за сигурността. Като професионален програмист, той подсъзнателно възприемаше сигурността като вероятност модел от миналия му опит или комбинативен модел на определена ситуация, роден от неговото собствено съзнание, да се реализира близо 100% при подобни параметри в бъдещето. Естествено, почти винаги изпитваше измъчваща го несигурност.

Наложи ни се да преформулираме усещането за сигурност. То придоби следния вид:

Сигурен съм, че модели и причинно-следствени връзки от миналото никога няма да се повторят изцяло в бъдещето.

Сигурен съм, че не съм в състояние да предскажа реализацията на построени от мен модели на ситуации.

Сигурен съм, че всяка ситуация, в която ще попадна в бъдещето и всички последствия от моето поведение ще бъдат в моя полза и за мое добро.

(Много е трудно да включваш понятието Бог в разговори с програмисти, не мислите ли? :hypocrite::D )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как бе, те не си ли познават колегите?

:D:1eye::thumbsup::thumbsup2::lol::whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: Здравейте, приятели!

:thumbsup2: Усмихната и благодатна да ние 2006!

"Библията на програмиста" имаме ли я - някой да я постне накъде преди мен :1eye: за развеселяване :D

Иначе по темата, знам със силно проверена сигурност, че винаги ще го бъде така както ний не го знаем!

Големи творци и шегаджии - изпитвачи са от горе! То и ний сме си творци - веселяци!

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човек често е несигурен в нещо. Това е качество на душата, а не на ума. Упреквал съм се доста пъти, че съм постъпвал против себе си именно, защото съм бил неуверен, но няма смисъл. Един ден просто се предадох и станах едно цяло. Приех несигурността в мен и във всички ситуации около мен и мисля, че престанах да се безпокоя. Борбата в самите нас, борбата с притеснението, че отново може да се случи, пак да се вцепеня и т.н., просто ни влудява. Заради своята несигурност и в професионален план и най-вече в личен план изгубих много шансове и всъщност май нямам нищо, но въпреки това имам всичко, защото се приемам с всичките си комплекси, странности и оттенъци на неувереността:) И в един момент въпроса за неувереността, както и за другите човешки качества се губи в тебе самия и повече не изплува на повърхността и когато някой те попита: „Ти какъв си? Как би се определил? Добър ли си, лош ли си, смел ли си, неуверен ли си?“ ще можеш просто да се усмихнеш и да отговориш: „Не знам кой съм, защото всичко това, за което ме попита са качества на ума, а не на душата. Знам какво е мястото ми в този свят и независимо в каква ситуация ще се окажа или в коя точка на планетата ще ме отведе съдбата, аз ще си бъда просто АЗ и значи дори и сам няма да бъда самотен. Има цял един живот за живеене и само той може да разкрие какъв съм аз.“

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много мъдро пишеш. Наистина е много важно да приемем открито несигурността в живота си! В основата на несигурността е страха - а той е базисен за част от природата ни! Да приемеш страха, да го направляваш като една налична енергия, която ти дав сила - ето това е постижение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

"Заради своята несигурност и в професионален план и най-вече в личен план изгубих много шансове и всъщност май нямам нищо, но въпреки това имам всичко, защото се приемам с всичките си комплекси, странности и оттенъци на неувереността И в един момент въпроса за неувереността, както и за другите човешки качества се губи в тебе самия и повече не изплува на повърхността и когато някой те попита: „Ти какъв си? Как би се определил? Добър ли си, лош ли си, смел ли си, неуверен ли си?“ ще можеш просто да се усмихнеш и да отговориш: „Не знам кой съм, защото всичко това, за което ме попита са качества на ума, а не на душата. Знам какво е мястото ми в този свят и независимо в каква ситуация ще се окажа или в коя точка на планетата ще ме отведе съдбата, аз ще си бъда просто АЗ и значи дори и сам няма да бъда самотен. Има цял един живот за живеене и само той може да разкрие какъв съм аз.“ "

"Много мъдро пишеш. Наистина е много важно да приемем открито несигурността в живота си! В основата на несигурността е страха - а той е базисен за част от природата ни! Да приемеш страха, да го направляваш като една налична енергия, която ти дав сила - ето това е постижение!"

Поздрави за хубавите и точни мнения!:sorcerer:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е качество на душата, а не на ума
защото всичко това, за което ме попита са качества на ума, а не на душата.

Този ум за който пишеш си е част от изявята на душата, дори е същината и.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля си, че не си ме разбрал добре. Умът е един от най-фините елементи на Пракрити (природата или видимата вселена). Той се формира в резултат на възпитание, опитност, среда, ситуационни моменти, комплекси, предразсъдъци, образование и т.н. Той е продукт на материалния свят или, както е по известен в източните учения, като Майя (илюзията). Умът е булото пред Душата и пада, когато умрем. Това, което е част от душата е Разумът. Той се проявява само, когато напълно се съединят индивида (джива) и Абсолюта (Брахман). Този Разум е свойство на Душата, което ни се дава, когато напуснем Пуруша (непроявената вселена или невидимият свят) и ни се дава възможност, която почти никога не използваме във видимия свят да достигнем отново собственото си свръхсъзнание или Разум.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено и за напред няма да се разберем, като ще си мислим, че събеседникът ни е ограничен в определени направления. Така обаче няма да можем да си изясним темата, но форумите са както прозорци, така и бариери...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Този събеседник е интелигентен и умен. Може да му е липсвало самочувствие(както сам казва), но не можеш да си позволиш да го смяташ за ограничен!

Прекалена самонадеяност има в това предположение, а тя пък крие несигурността. Сори, мнение!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не го смятам за такъв, но ако бях продължил спрямо първоначалния си импулс темата щяхме да стигнем до чрез полемика във взаимна задъдена улица в която всеки щеше да види у събеседника си твърдоглавост поради липсата на съвместимост между начините ни на възприемане. В подобно положение всеки щеше да приеме позицията на другия за ограничена поради собствената си убедебост... Има и още и съм доволен, поне за сега, че не продължих с първия си импулс, а написах само усещането си след това решение. Понеже обаче разбирам, че звуча агресивно се извинявам официално на Явор, но при добро желание може и да ме разбере правилно ( в смисъл на това което съм имал предвид ).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той се формира в резултат на възпитание, опитност, среда, ситуационни моменти, комплекси, предразсъдъци, образование и т.н. Той е продукт на материалния свят или, както е по известен в източните учения, като Майя (илюзията). Умът е булото пред Душата и пада, когато умрем.

Според мен описаното съвпада с егото ... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Св. Теофан Затворник

"Съзнавайки задължението си да угажда на Бога, духът не би знаел как да удовлетвори тези задължения, ако в това не го ръководеше съвестта. Давайки на духа частица от своето всезнание в естествения символ на вярата, Бог е начертал в него и изискванията на Своята святост, правда и благост, като е поръчал на самия него да наблюдава изпълнението им и да се съди сам за изправност или неизправност. Тази страна на духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е, какво е угодно на Бога и кое не е, какво трябва и не трябва да се прави - а като посочи, властно кара да го изпълним, след което за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествената скрижала на Божия завет, който се простира над всички хора. И при всички тях ние виждаме действието й заедно със страха Божи.

Да не вършите нищо, което съвестта забранява, както и нищо да не пропускате, което тя Ви заповядва да направите - голямо или малко. Съвестта е винаги нашият нравствен лост. Че вътре в нас нашите дечица - мислите, чувствата и желанията - се предават на неразрешена буйност, причината за това между другото е и тази, че съвестта е изгубила силата си. Върнете й я, изявявайки пълната си покорност пред нея. Вие сега я проверихте, след като изяснихте всичко - какво трябва да правите и какво не. Следвайте това неотклонно и така решително, че макар и да умирате, да не си позволите да направите нищо против съвестта си. Колкото по-решително постъпвате при подобни случаи, толкова по-могъща става тя, толкова по-пълно и по-силно ще Ви внушава необходимото и ще Ви отклонява от ненужното - и в делата, и в думите, и в помислите - и вашето вътрешно състояние по-бързо ще постигне умиротворение. Съвестта с благоговейна памет за Бога е бликащият извор на духовния живот."

източник

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Нeсигурността?

Интересна тема и позабравена.

Аз се питам обаче кое е пък сигурно, че несигурността да ме раздвоява; на моменти ме и разчетворява, но това се получава и с относителната сила на сигурността. Излишна дилема - сигурност/несигурност.

Най-добре е да не се мисли по въпроса - дали нещо е сигурно или не е, кое стабилно и кое не. Навикът - този убиец на мечти е единствената сигурност - маскирана печал, окова и тежка котва за приземяване - ето това е измамната броня на желаната сигурност.

Онези, за които мечтите са реализуеми, не висят на въжето на навика и на страха от промяната.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×