Jump to content
Порталът към съзнателен живот

02.03.2008 г. - Кой е първият баща на човечеството?


Recommended Posts

Мисъл на деня - 2 Март 2008 г.

"Казват патриотизъм или патер – то е любов към бащата. Питам: кой е първият баща на човечеството? – Бог е първият баща. Следователно всички трябва да Го обичаме. Ние трябва да се стремим да очистим тази Земя от всички нечистотии, да я очистим от всички неправди, които съществуват. Това е бащиния и тази бащиния трябва да имаме предвид – не само подобрението на един народ."

Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Христос донесе в Себе си тази абсолютна доброта. Не като човек. Донесе една абсолютна справедливост. Туй, което някои го наричат една слабост. Евреите искаха да ги освободи, да им донесе една физическа свобода. Христос казва: „Ако приемете Моето учение, ще станете първият народ, но ако не приемете Моето учение, хиляди години ще има да страдат вашите еврейски глави.“ – Тъй ли? Ти не си националист.

Един народ не е само в света, за да бъдат националисти. Че в какво седи национализмът? Човек трябва да бъде националист. Цялото човечество, всичките хора може да бъдат националисти, не само българите да бъдат националисти. Всичките народи трябва да бъдат националисти. Но нека видим какво ще ни донесе национализмът, тъй тясно, както го разбират. Националността трябва да я разбираме много широко.

Народите са като синове при Бога. Един народ може да бъде по-голям народ, по-големи усилия ще прави. В един дом след най-големия син идват втори, трети, четвърти, пети, но всички трябва да спазват известни правила, известни отношения. Не мислете, че първородният, най-големият може да е най-умен.

Казвам: Сега трябва да имаме една ясна представа за Христа. Не тъй, както Христос е бил преди 2000 години, защото, когато Христос се яви на Земята, евреите казваха: „Ние знаем, че Бог на Моисея е говорил, а на този човек – не знаем. Моисей беше на Синайската гора, с Бога се разговаряше, даде ни закона, подигна нашия народ, а този нищо не е направил заради нас.“ Казват: „Ние сме под римско робство, освободи ни от тях и ние ще повярваме.“ Христос казва: „Ако вие Ме последвате в Моето учение, Аз ще направя римляните ваши братя и добре ще живеете, не като роби, но като братя. И вие ще бъдете като братя на римляните.“
Линк към коментар
Share on other sites

Роси! :thumbsup:

Ние трябва да се стремим да очистим тази Земя от всички нечистотии, да я очистим от всички неправди, които съществуват. Това е бащиния и тази бащиния трябва да имаме предвид – не само подобрението на един народ."

Много пъти съм се питала дали е реално това - да се очисти нашата ""бащиния" - света, който ни е подарен да живеем в него, от нечистотиите, с които сме го замърсили самите ние. Как да стане това?

Може би като се стараем да запазим все повече места чисти...Няма как да спрем съвсем създаването на нечистотии, а и ще продължим да обичаме и да прощаваме на себе си и на други, които ги създават в периода на израстването си. Сигурно ще са ни нужни специални места и начин да ги събираме там и да ги преработваме - да се учим от грешките си и опита си, да ги трансформираме в добро - както природата рециклира естествените си отпадъци...

И може би под "един народ" можем да разбираме не само една нация, но и една група хора, които се събират по някакъв признак?

Линк към коментар
Share on other sites

размисъл върху беседата

Да се отсее житото от плявата, може би значи и да се видят всички стойностни неща вътре в нас. Всички качества, които носим.

Много пъти ние казваме, че науката доказала това. Науката е доказала, че страданията са необходими. Науката е доказала, че радостите са необходими. Науката е доказала, че светлината е необходима и тъмнината е необходима. Съвременната наука се стреми да подобри живота на хората, но се стреми по един път, по който щастието на човека не може да се постигне.

Нуждата от знание е безспорна, но науката за човека е наука, върху която можем да изграждаме. Човекознание. Нужен е определен опит на душата, за да стигне до "Разумната енергия". Има хора, на които им е нужно доказателство за всичко. Готови са да спорят. Но знанието, за което ни говори Учителя няма нужда от доказване. То е невидимо, вътрешно знание. Достотъчно е да повярваме и да го изпитаме в живота си.

Обичаме да казваме-това направих, онова направих... Да, ама кой ни научи?

Майката-Природа и нашият Отец. Ние сме техни ученици.

Сега може да ме попитате: „Как да го разбираме?“ Разбирайте го както искате, аз ви давам свобода. Според мене да се повтарят нещата не е наука. Наука е да се учи човек и да се прилагат нещата. Това е наука. Онзи художник, който рисува, поставя линиите и най-после нарисува една картина. Гениалният художник, той, като постави една линия, тя остава. Той никога не трие. Този, който никога не трие, той е гениален художник. Този, който трие, не е гениален. Докато вие триете погрешките, вие сте ученици. Когато един ден няма да имате гума и няма да триете, тогава ще бъдете гениални. Аз разглеждам обективно, реално. Така е в училището.

Да, ние се учим тук, на Земята. Правим грешки и си ги поправяме. Придобиваме опитност.

Когато обикнем Христа, обикнем Учителя, ние имаме вяра, прилагаме учението им. Щом Христос заживее в нас, в сърцето ни ще усетим "Разумната енергия" на думите, на Словото.

Ще разберем, че не е важен само нашият народ, ще сме построили отново Вавилон и ще се съберем англичани, българи, руси...

Нужно ни е знанието, дори и в приятелските отношения е нужна разумност-приложение на френология, хиромантия... Тази наука да придружим с Вяра и Любов-разбиране.

В Закона на Вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. Щом имаш най-малкото съмнение, законът не работи.

Силата на Вярата ни идва от опита, от истината, която намираме и пускаме в себе си.

Да сме изпълнени с щастие, но не само като отделни частици във физическия свят, но и като части от Цялото, да няма ограничения в Любовта ни. Да черпим сила в проявената, вътрешна свобода... Доброто сърце, ражда и справедливостта. Ето за това се ни нужни знанията.

Любовта е силата, която внася здравина на сърцето. Светлината е силата, която внася здравината на човешкия мозък, на човешката мисъл. Силата на истината седи в здравината на човешката воля. Някой иска да има силна воля. Ако твоята воля се подхранва от истината, ако твоето сърце се подхранва от любовта, ако твоят ум се подхранва от мъдростта, ти може да си един от тези хора, тогава всичко, каквото искаш, то ще ти бъде. Любов с вяра и надежда без никакво съмнение; мъдрост, в която да няма никаква тъмнина и истина, свободен да бъдеш, без никакво противоречие да няма в ума ти. Никъде да не се съмняваш, да не се чувствуваш, че си ограничен – нищо повече.
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...