Guest Ла Горда Добавено Март 14, 2008 Доклад Share Добавено Март 14, 2008 Какво мислите за съвършенството, съществува ли, постижимо ли е, кой според вас е съвършен и т.н...? Поздрави! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Март 14, 2008 Доклад Share Добавено Март 14, 2008 (edited) Според мене всичко се развива. Съвършенство може да се търси единствено по-отношение на средата, на условията за съществуване в Космоса, т.е. Божествените Закони. Иначе всяко друго съвършенство е относително. Безкрайността и завършеността не мисля, че могат да се съвместят и единствено ако съвършенството се възприема като съществуване на безкрайни възможности за развитие, то има смисъл и е в тон с безпределността. Съвършенството е посока, а не цел. Сега може да се каже, че Бог е съвършен. Бог е триединен. Аз виждам съвършенство само в Отеца, първото му лице и Майката - второто. Синът, третото лице, представляващ сам по-себе си движение и който свързвам със съзнанието за щастие не би могъл да постигне завършеност. Разбира се това е само мое мнение. Редактирано Март 14, 2008 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Ла Горда Добавено Март 14, 2008 Доклад Share Добавено Март 14, 2008 Да разбирам вечен стремеж и навлизане от една дълбочина в друга ??? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Добромир Добавено Март 17, 2008 Доклад Share Добавено Март 17, 2008 (edited) Мисля си сега, че може би малко ни стряскат думите стремеж и съвършенство . И двете могат да доведат до тежки зависимости, ако се абсолютизират и изместят Любовта от позицията на смислоопределящ фактор..... За себе си бих го определила по-скоро като повишено внимание към процеса на самоусъвършенстване. Стремежът, ако е чист, определян от вътрешното усещане, че Животът, независимо какъв е, просто заслужава да Го обичаш - всичко тогава си е наред. Но обикновено чистотата на стремежа бързо се опетнява от сметкаджийство ("ако се стремя към нещо висше, ще ми се помогне от високо ниво") или се сменя поляризацията му, превръщайки го в претенция... Не само да претендираме за съвършенство, но и че сме (макар и в началото, но) на "най-правия път" към това съвършенство - това си е нищо повече от деформирано его и ще си остане такова, колкото и да го рафинираме чрез пламенност или многоученост и да го изразяваме чрез най-въздействащи интелектуално и емоционално изразни средства. Стремежът, когато е спонтанен и естествено (неидеологизирано) любвеобилен, е просто автентичен душевен импулс, горивото на Живота. Стремежът обаче, подклаждан от "неекологичното гориво" на двойния стандарт или задните сметки, създава безбройни усложнения. Трескавият стремеж, наричан често "амбиция", е най-силно проявен в милиардерите и политиците, той им помага да ръководят (поне във външните планове) реката на социалното, но накъде я тласкат, не се ли вижда?! А борбата... пак зависи от интерпретацията. Всеки жизнен импулс може да бъде тълкуван и като борба, и така да се каже, че борбата е начинът да се еволюира. По-често обаче борбата се асоциира с едностранно насилие към външния свят, с цел "да си пробиеш път в живота", дори да е за сметка на другите, както и въпреки загубата на собствената вътрешна хармония... Вътрешният мир е ако не постоянен факт, то поне твърде висока ценност за започналия осъзнаването си човек. Не разрушавайки го "в името на съвършенството", а обогатявайки го с повече значения, ние можем хармонично да се развиваме. И тогава не е толкова важно дали периодът ни в живота е на повишена или ограничена външна активност! Редактирано Март 17, 2008 от Добромир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 Темата е „Стремеж към съвършенство“, но аз искам да обърна внимание на несъвършенството. Мнозина си задават въпроса: как може, ако Бог е съвършен, да създаде свят, който не е съвършен? А това означава, че и човекът следва да е съвършен. Съвършен ли е обаче светът в който живеем? Не, светът не е съвършен. Светът обаче се развива, а възможностите за развитие са неограничени. Възможностите обаче още не означават реализация. В ябълковото зрънце съществува възможността то да поникне, израстне, разцъфне и да даде плод, но осъществяването е съвсем различно нещо. И ако в човек съществуват в потенциал всички възможности то това далеч не означава, че той е съвършен. Едва когато се научи съзнателно да ги реализира на практика, можем да говорим за съвършенство. Ако търсим съвършенство (и то не абсолютно, а относително) трябва да го търсим в постигането на заплануваното за дадения еволюционен етап. Само когато заложените в семето възможности бъдат осъществени, можем да говорим за постигане на предназначението му. Ако дървото не даде плод, възможностите са пропуснати. Значи съвършенството е в даването на плод. Разбира се човешкият дух е вечен и неуспехът в един космически цикъл не е краят, защото духът получава нова възможност да прояви заложеното в него в следващите космически цикли, но въпросът е да се направи разграничение между безкрайния потенциал, който съществува абсолютно във всяко живо същество във вселената и съвършенството, което се изразява в способността съзнателно и по желание да реализираш този потенциал и на практика. И докато потенциалът е един и същ, то способността за реализирането му от страна на различните същества обитаващи вселената винаги е различна. Съществуването на вечното и неизменното в човека (от една страна), и необходимостта от развитие (от друга), не е толкова трудно да бъдат съвместени. Същото е и по отношение на единството на всичко съществуващо (от една страна) и неговото безкрайно разнообразие (от друга). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Януари 2, 2012 Доклад Share Добавено Януари 2, 2012 Както аз го усещам, чисто човешки, без възвишени мисли. От съществено значение е човек преди да изгради идеал да проучи дали може да го следва. Стремежът към съвършенство влючва няколко дисциплини, като първа е моралната; втората е дългът към идеала. Идеалът, който изградим трябва да е изпълним, за да не ни разплаква. Какво може човек? Да махне предрасъдъците си, за да отстъпи място на здравата съвест. Съвестта чрез своята самоподдържаща се енергия по съвсем естествен път ще догматизира идеалите, без да наложи нещо отвън. Безпристрасността ще изплува иззад до скоро циментираната съвест, за да дадем своя човешки принос към света. Зловонната воня на порока ще бъде задушена, като на нейно място ще застанат човешките добродетели, за да посеят свежия вкус на свободата. Този път вече е проправен от хора, които умряха, за един по - чист свят и мисля, че е редно ние да го продължим! Защото е осъществим, защото е човешки, защото е нужен ... Роси Б. 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.