Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Сподели настроението си с музика или стих 2


Надеждна

Recommended Posts

Гъб :P прекрасен клип чеденце + радвам се, че ги разби на олимпиадата по информатика :thumbsup2: приятен полет за Москвата :3d_015: знам,че ще им съберете очичките в точка :3d_034: Успех :3d_057:

Еее много ти благорадя лельо! Ще се постарая да представим подобаващо България на международното :3d_135: !

Редактирано от Rihanna
Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 400
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

  • 2 weeks later...

Гледа Кабир воденичните камъни и ридае.

Нищо не остава непокътнато между небето и земята.

Учителят е майстор грънчар, ученикът ­ глинен съд.

Докато го извайва, с едната ръка го придържа, с другата го потупва.

· Нито илюзията умира, нито душата, само тялото го спохожда смъртта.

Надеждата и заблудата не умират, казва Кабир.

· Какво лошо ти е направила косата, че сто пъти си обръсваш главата!

Защо не си обръснеш съзнанието, изпълнено с отровни мисли?

· Тревогата е такъв злосторник ­ разяжда душата.

Какво би могъл да стори докторът, нима има лек за това?

· Бавно, бавно, човече, всяко нещо с времето си.

И сто ведра наведнъж да излее градинарят, плод ще има, когато дойде сезонът.

· Утрешната работа днес върши, днешната ­ веднага.

Ако в миг всичко свърши, кога ще довършиш започнатото?

· В страдание моли се всеки, а в щастие ­ никой.

Нима мъка ще изпита нявга онзи, който в щастие се моли?

· Когато си дошъл на този свят, хората са се смеели, ти си плакал.

Не прави така, че, когато си отидеш, някой да се смее!

· Казва Кабир: не бъди горделив, гледайки високия си палат.

Дойде ли смъртта, ще легнеш в земята и върху теб ще израсте трева.

· Дълго търсих злото и не го намирах.

Като потърсих в душата си, не открих по-лош от себе си.

· Когато аз бях всичко, нямаше Бог, сега има Бог, аз съм нищо.

Изчезнаха всички заблуди, когато прозрях вътрешната светлина.

· Както зеницата в окото, Бог живее вътре в теб.

Не знаят това невежите и търсят го навън.

· Ти си в очите ми, затворя ли ги, пак теб виждам.

Нито аз ще погледна другиго, нито на теб ще позволя.

Двустишия на Кабир

Редактирано от Fut
Линк към коментар
Share on other sites

Великолепни са.. Благодаря :)

За всички влюбени, светли душички.. за всички Вас.. В тишина и радост дишайте Любов...

Редактирано от neoscanner
Линк към коментар
Share on other sites

За теб :3d_043:

"При Ал-Кабир влезна човек. Мъдрецът седеше неподвижно, а отдясно беше Търговецът , който стана за да посрещне пътника. -Привет, пътнико – каза Ал-Кабир и осени с поглед новодошлия. -Привет , мъдрецо – поклони се човека.-Аз съм Али ибн Фатих, музикант в Дамаск, който странства , за да намери своето вдъхновение-Любовта. Помогни ми да я намеря. - Почини си първо, пътнико. Стана вечер, но мъдрецът не идваше, а музикантът седеше в стаята си и не смееше да го безпокои. Мина и вторият ден , но при него идваше само Търговецът. -Кажи ми , защо Ал-Кабир не идва при мен ? Обидих ли го? -Не, има време и ще дойде- каза Търговецът и излезе. На третия ден Ал-Кабир дойде привечер в стаята на Али и го викна да излезе. Отидоха на тераса, над тях беше небето, обсипано със сребърни звезди, пред се простираше пустинята. -Какво за теб е Любовта?- попита Ал-Кабир. -Любовта…това е най-великото чувство, което Аллах е създал. Това е чувството, което ме кара да пиша текстове и да свиря.Но ме напусна. -Любовта те е напуснала? -Да… -Синко, Любовта е създадена от Аллах , за да ни носи радост.Тя е във всеки от нас и ние я държим в сърцето си. Независимо дали е към жена, майка , сестра или баща- тя е тук, в сърцето ти. -Но аз не я чувствам …сякаш я няма. - Недей да търсиш любовта. Тя няма да дойде при теб, ако постоянно я дебнеш.Открий любовта в себе си , и тогава никога не ще те напусне. -Ти си мъдър, Ал-Кабир. Ще те послушам. -И помни , че любовта е , като сянката на човек – колкото повече тичаш след нея, толкова повече тя се отдалечава. Спри и отвори сърцето си , за да дойде сама при теб.

Мъдрецът Ал-Кабир и Любовта

п.п. това на първо време ще помисля за продължение :)

Линк към коментар
Share on other sites

Открих го за себе си. Ето малко от него /превод - Любомир Занев/

.......................................

Приснился сердцу листопад

И дама с розей на перроне...

На склоне лет бываешь рад

Воспоменаниям о горе.

Ах, листопад мой, листопад, -

Любовь последная. Наверно

Меня поймет лишь старый сад,

Покинутый листвой неверной.

---

Сънувах снощи листопад

и дама с роза на перона...

Старея, но се чудя как

сега ме радва този спомен

Ех, листопад като пожар,

любов последна си. Навярно

усеща същото и паркът стар,

простил се с листите неверни.

...........................................

Я так мал,

Что сам себя не вижу

В бездомной пропасти греха.

Я так велик,

Когда со мной Всевышний,

Что на звезду гляжу, безумец,

свысока.

---

Тъй малак съм,

че себе си не виждам

в бездънната греховна пропаст.

И тъй голям,

щом с мене е Всевишният,

че на звездите гледам

отвисоко.

...............................................

Разпорядится как Всевышний

Моей покорною судьбой?

Иль вновь вернусь на пепелище,

Иль пронесусь над ним звездой?

---

Какво ли ще реши Всевишният,

мойта участ щом реди?

Живот ли пак сред пепелище,

или комета сред звезди?

...............................................

Земная жизнь в метель летит.

Там буду вспоменать о ней,

Как в поездке

В пустом вагоне, где бродяга спит

В хмельных мечтах

О Царствии Небесном.

---

Животът ми сред бури пролетя.

За него ще си спомням там

като за път телесен

на скитник в празното купе заспал,

повит в мечти

за Царството Небесно.

...............................................

Я еще не умер,

Я еще не воскрес.

Сердце - это море

Горя и чудес.

Маленькое море

В зыбких берегах,

Капля Божей крови

На моих грехах.

---

Още аз живея,

още невъзкръснал.

Моят дух море е

с чудеса изпълнен.

Капка е морето,

с крехки брегове,

Божа кръв от небето

по мойте грехове.

..............................

Листопад – это исповедь

И молитва для нас.

Вновь раскрашена листьями

Придорожная грязь.

Где ты, Царство Небесное,

что мелькнуло во сне?

Может, карта той местности

на кленовом листе.

---

Листопадът е изповед

и молитва в печал.

Украсяват пак листите

руска есенна кал

Где си, Царство Небесно?

В сън сънувах те чист.

Карта с твоите местности

аз чета в кленов лист.

..........................................

Догорает в костре у дороги

В синей дымке сырая листва,

Это, может быть, письма от Бога,

Не нашедшие адреса.

---

Догарят в на огнището чертога

в пушек син шепа влажни листа.

Те писма са, писани от Бога,

ненамерили адресат.

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...