Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Музикални поздрави - 2


Донка

Recommended Posts

  • Отговори 318
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

На мен пък ей тази сцена ужасно много ми допада ;).

Казват, че докато е бил на кръста Исус, Христовия дух слязъл в най-дълбокото на ада.

И не много цененото, нито малоценното е безценното.

Безценно е съвсем неоцененото. Онова, което си няма никаква, дори нищожна цена.

В залеза има много повече истина, отколкото в изгрева.

Защото е незрима.

Линк към коментар
Share on other sites

Поздравявам всички души, които пишат в този сайт с това стихотворение и с този клип!

Магдалина

Суетнята празнична не спира.

Но далеч от всичко съм дошла

и с ведро в ръце измивам с миро

твоите пречисти ходила.

Търся аз сандалите къде са

опипом, не виждам от сълзи.

Пред очите ми виси завеса -

моите разпуснати коси.

Сложих върху скута си нозете

и в сълзи окъпах ги, Христе,

и гердан от бисер ги оплете,

като в кърпа в къдрите са те.

Бъдещето виждам най-подробно,

сякаш си го спрял самият ти.

Да предсказвам вече съм способна,

че Сибила в мен се въплати.

Тежката завеса в храма душен

ще се съдере след някой ден

и земята с тътен ще се люшне,

може би от жалост и към мен.

Докато конвоят се разтуря,

ще се разредят околовръст.

Ще се мъчи като смерч при буря

в свода да се вдигне твоят кръст.

Просната пред святото разпятие,

ще замра със сгърчено лице.

Колко само ще дариш с обятие -

твоите разпънати ръце.

За кого е тая мъка свята,

тая мощ и тия далнини?

Колко са душите, съществата?

И реки, села и планини?

Но такава пустота пред мене

ще разтвори кръстът полетял,

че ще дораста до възкресение

в тоя страшно кратък интервал.

Борис Пастернак

Линк към коментар
Share on other sites

Гост
Тази тема е затворена за писане.

×
×
  • Добави...