Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало: Псалом 91, Добрата молитва, Господнята молитва

Беседа: Ето Човека - НБ, 29.03.1914 г. (16.03.1914г - стар стил)

Молитвен наряд за край: Молитва на Братството, Кажи ми ти Истината (песен), Господнята молитва

Бележка: Преди да прочетете беседата е добре да прочетете 19 глава от Евангелието на Йоана. Има и аудио: Можете да чуете ТУК

Можете да изтеглите целия том с Неделни Беседи: ТУК

Ето някои от мислите, които ме впечетлиха при сегашното ми препрочитане на беседата Ето Човека:

Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човека"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.

Силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат.

Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ и аз ви казвам: "Ето човека, който ви носи светлина." Вие обаче виждате свещта, не виждате човека. Него кога ще видите? – Когато изгрее Слънцето. Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите.

Какво ви впечетли вас?

Размисли и коментари?

Въпроси, които са ви възникнали?

Какво бихте искали да приложите от прочетеното в беседата?

Или може би вече сте прилагали и искате да споделите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат.
Из Ето Човека

Или търсете първо Царството Божие и неговата правда и всичко друго ще Ви се даде!

Ето това съм се стремяла да прилагам и продължавам със стремежа си. Хубаво би било ние днешните хора да достигнем до такива мисли и стремежи.

Задава се вечер отдалеч човек с малка свещ и аз ви казвам: "Ето човека, който ви носи светлина." Вие обаче виждате свещта, не виждате човека. Него кога ще видите? – Когато изгрее Слънцето. Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите.
Из Ето Човека

Това е изречението и мисълта които най - силно ме впечатлиха в беседата и ме накара да се замисля върху смисъла. Ние днешните хора сме стигнали до този момент, в който последно търсим и виждаме Човека и неговата Светлина, което значи, че сме направили един завой, който ни е отклонил от верния път. Но има надежда, защото който реши ще намери винаги верния път към светлината.

Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва да Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас.
Из Ето Човека

Ето това би било хубаво да се прилага относно свободата, точно в този смисъл, както е добре описано в беседата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята.

всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ. И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много. ... Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ. И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ.

Питате: „Какво да правим?“ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли на своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.

Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът.

Ето човекът

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: „Какво дири тук богатството?“ – Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.

Ето Човекът

Какво се разбира под богатство? Означава ли това, че ако си беден значи нямаш почва за развитие на Силата, а от там и на Топлината и Светлината?

Редактирано от Бина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едно от първите неща, които попиха в съзнанието ми, когато започвах да чета словото на Учителя, беше примерът с житното зърно:

И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите.
Ето Човека

Четирите неща, които са необходими за нашето израстване - както са необходими на житното зърно:

- почвата, в която го засаждат - богатството.

Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно.

Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек;

Ето Човека

Ние сме родени сред богата почва - имаме всичко, което ни е необходимо, за да растем в изобилие. Усещането за бедност е от нашата слепота да видим богатството, което ни е дадено. Същата тази почва, която съдържа храната за нас, е едновременно и това, което ни натиска и държи на тъмно.... Значи точно в тези мъчнотии и натиск се състои богатството ни - нашият учебник. Всеки психолог знае, че най-силно влияние върху развитието на интелекта и личността има решаването на проблемните ситуации! Само проблемите могат да ни заставят и помогнат да вникнем в същността на света около себе си и да видим в неговата динамика, връзки, смисъла на всяко нещо, което е и се случва....

Само в почвата на трудностите може да се развива

- силата - тя

внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат.
Ето Човека

Започне ли освобождаването на нашата Сила - на ума ни, на сърцето ни, на благородните ни пориви и стремежи - започва усвояването на

- Знанието.

Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот
Ето Човека

Но не самоцелно натрупване на знание е този растеж. Щяхме да сме избуяващ плевел, не житен клас, ако усвояването на знания не се осмисля от

- добродетелта.

Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
Ето Човека

И трудностите, в които сме посадени, и силата, която ние е заложена в човешката ни същност, и знанието, което сме придобили по време на растежа

са имали един първоначален План - замисъл - да отгледаме клас със семена - семената на Добродетелта.

За да бъдат тези семена отново засяти....

Дълго време си задавах въпроса: А защо богатството, силата и знанието трябва да бъдат приковани? И какво означава това в житейски план за мен лично?

Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“
Ето Човека

Защото мога да се изкуша да приема трудностите като наказание, а не като почва. Защото мога да се изкуша да използвам силата си и натрупаните от мен знания, за да избуя плевелите на моята гордост и суета...

Сега често осъзнавам моментите, в които почукват по гвоздеите ми. :) И съм благодарна за тях! Те ми осигуряват свободата да насоча енергията си кън "главата"...

Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста
Ето Човека

:thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз го разбирам буквално - ако един човек е беден, значи той не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства. Т.е това означава, че действително няма почва за развитие на всичко останало.

Сега очаквам да се получат пак разни спекулации, как богатите хора са лоши хора и как има хора богати на душевни качества (добродетели) например, а материално са в пълен недоимък, дотам, че страдат. Това просто няма как да стане. Не съм чувала за беден и умиращ от глад светец или Учител - просто те са в състояние да привлекат богатства от всякакъв порядък. Вярно, при тях липсва луксът и излишъците, по причина, че никога не са се стремили към това, но всички необходими материални средства, дори по разни неведоми пътища, винаги са в пълна наличност при тях. Човек се учи първо да придобива и стопанисва материално богатство (за да отцелее в буквален смисъл тук в материалния свят) и чак след това напредва в по-висшите планове - на душевно и духовно ниво.

Но все пак богатството е само едно от условията, които е изброил Учителя и бих казала с езика на математиката: необходимо (т.е не може без него), но не и достатъчно условие.

П.П. Донка ме е изпреварила и много хубаво се е сетила да обърне внимание на усещането за недоимък. Богатството е около нас, просто трябва да се отворим към него, да го приемем в себе си. Не е нужно да вземаме много, а само толкова, колкото считаме за достатъчно; важното е да можем да го правим, да се научим да го правим!

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз го разбирам буквално - ако един човек е беден, значи той не е в състояние да привлече към себе си и задържи нито материални, нито душевни или духовни богатства. Т.е това означава, че действително няма почва за развитие на всичко останало.

Сега очаквам да се получат пак разни спекулации, как богатите хора са лоши хора и как има хора богати на душевни качества (добродетели) например, а материално са в пълен недоимък, дотам, че страдат. Това просто няма как да стане. Не съм чувала за беден и умиращ от глад светец или Учител - просто те са в състояние да привлекат богатства от всякакъв порядък.

Не смятам да обобщавам, че богатите хора са лоши тъй като не е вярно. Но обобщението, че ако един човек е беден, то той си е единствено виновен за това също не е вярно. И способният човек може да бъде беден, както и неспособеният - да бъде богат. Така че материалното богатство дори не е и необходимо условие за развитие на духовните качества на един човек.

Всеки човек е нужен:

Всеки от нас е нужен и много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, Който ви е пратил на земята, оценява нашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, Който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога.

Ето човекът

Мисля, че в беседата не става дума само за материално богатство? Ако Учителят е смятал така, нямаше да каже в друга беседа:

Къде е богатството: в сянката, или в реалността? Богатството е в реалността; то е заровено в човека. Затова човек трябва да изучава неизчерпаемото богатство в себе си, за което той сам няма ясна представа. Понякога той поглежда тялото си и мисли за него, без да подозира какво богатство е вложено в него.

Ние не говорим за сиромашията, която прави хората нещастни; не говорим и за богатството, което носи страдания. Ние имаме предвид онова богатство и онази сиромашия, които крият в себе си доволството на душата.

Какво иска човек за себе си? – Живот – едно от ценните богатства. Второ – сила – друго богатство, здраве – трето богатство.

Граници в живота

Още нещо,което ми направи впечатление в беседата:

Сега ще ви кажа друго нещо. Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“. А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на земята.

Ето човекът

Мисля, че това осмисля идеята за съвместното четене на неделните беседи.

:feel happy:

Редактирано от Бина

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Богатството това са условията, средата. Почвата не съществува заради едно семенце (ние), а заради всички. То е средство, което трябва да използваме разумно, но да напуснем, да излезем на бял свят, да поникнем. Почвата, богатството е безмислено, ако останем заровени в него. Ние трябва да използваме богатството като основа върху която да стъпим. Напускайки почвата, попадаме в средата на въздуха, която е по-финна, по-одухотворена, където слънчевите лъчи могат да се движат безпрепятствено. Отказвайки се от едно богатство, ние получаваме друго, много по-ценно.

Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа.

И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други.

Ето човека

Получава този, който дава. Духовно богатият човек отдава непрекъснато и затова получава всичко. Може би има някои изключения свързани с кармата, но принципът си остава. Богатството не е нещо, което трябва да пазим за себе си. То не е наше и ние няма как да го запазим за себе си. Ние можем да го използваме и от начина по който правим това зависи и това с което ще разполагаме за в бъдеще. То е средство, енергиите, които имаме на наше разположение и които трябва да използваме за да издигнем себе си и братята си. Ако не отдадем енергиите с които разполагаме, сами се ограничаваме, заравяме се в земята и оставаме изолирани от по-висшите светове, от по-добрите условия.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Като цяло беседата всъщност показва двете монети /страни/ на човека, какъв е днес и какъв всъщност би могъл - може да бъде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.
Из Ето Човека

Това е Човекът-пентаграм, който показва, че страданието е дало плод, посвещението. Отваря се за Новите енергии, за Любовта.

Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата.
Из Ето Човека

"Простичката вяра на децата"- ни помага да сме искрени и отворени към всичко и всички, да не сме предубедени., а да виждаме хубавите неща в хората.

Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя.
Из Ето Човека

Пълна отдаденост на Бога и дори в най-страшните изпитания пак на него да се уповаваме. Силата и Мъдростта ни помагат да разбираме Волята му и да я приемаме смирено, въпреки трудностите. Идва време, в което нашата сила и знание е в услуга на другите, щастливи сме, че живеем за тях. Чрез страданията /Мойсеевия закон/ се учим и придобиваме познанията от Дървото за познаване на доброто и злото.

И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: „Кесарят е моят цар“, но последствията ще бъдат същите.
Из Ето Човека

Любовта Христова иска да влезе в сърцата ни, от нас се иска смирението и желанието за това.

Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?“ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ? – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
Из Ето Човека

Като ни позашлеви Господ и вземем та се събудим, видим реалността. И идва мига, дето си казваме-Как съм могъл да не видя, като всичко е пред очите ми... Но е нужно да сме заедно със всички страдащи и любящи хора, чрез Любовта да се свържем и с общото съзнание на всички светли хора преди нас.

Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот. Живот е, когато човек е изпълнен с благородни чувства. Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.

Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други.

Из Ето Човека

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.

Ето човекът

Тази част от беседата ме наведе на мисли за личния ни избор.Заобиколена съм с хора,които могат да бъдат добри и всеотдайни само с по-далечни познати.С най-близките си са постоянно в спор,държат се арогантно и грубо,а в същото време знаят,че те са единствените хора,на които разчитат.И така живеят в постоянно неудовлетворение,което ги кара да боксуват - любезни и мили с непознати,даже с онези,които им забиват ножове в гърба(света) и мрачни,и заядливи в къщи,където би трябвало да цари равновесие и хармония за всеки(да бъдем в хармония със себе си,с Бога в нас).Опитват се да бъдат приятели с всички,но в крайна сметка остават без нито един истински приятел.Често обичам да им казвам:"Не си Слънце да огрееш навсякъде!"Смисълът,който аз влагам в посочения цитат е за личния избор,който всеки трябва да направи,а той изисква да се откажеш от определени неща в името на истински стойностните за теб и само тогава можеш да усетиш сладостта от богатството.

Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!“

Ето човекът

Ето това се опитвам да кажа на мои приятели и се отказвам,когато ми отправят репликата „Покажете ни Го да Го видим“! Но на помощ идва следващото:

Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус.

Ето човекът

Това,за което не спирам да се моля е да ми се дадат сетива да ги усетя - Светлината и Исус.Дай Боже всекиму!

Още много са мислите,които препускат в главата ми след като препрочетох беседата вчера.Споделям напълно казаното от Диана Илиева.Сещам се и за една мисъл,не помня от кого беше,че една книга си струва,ако те кара да я препрочиташ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението.

Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!“

Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света.

Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? – Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата.

в Доброто процесът е ... – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа.

Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне дълбоко в нас съзнанието ни да бъдем подобни на Него.

Ето Човека

Потомка на родове на свещеник и лечителка, аз израснах между вярата на бабите ми и атеизма на времето ми. Почитах, но не разбирах какво означава Бог до 45-тата си година.... Не знаех какво означава да казвам "Господи, Ти разполагаш с всичко, което имам!".

Сега разбирам, че съм длъжна да събирам като пчеличка всичко което мога - знанията, които са ми нужни да служа на хората, уменията, опита, добродетели... НО да не ставам зависима от тях. Да не подчинявам ситуациите, в които ме поставя животът, на събраните от мен богатства, да не искам от света да бъде добър по някакви мои мерки...(Например, да не поставям еталон за добър ученик или съпруг или дете....). Моите богатства са ми нужни не за да променям света и живота към добро, а да осъзнавам кое е доброто в света и живота и да наливам богатствата си в него.

Как го прилагам?

Както ни съветва Учителя - докато работя с децата изчиствам редовно ума си от мисълта и усещането, че АЗ управлявам ситуациите и поведението на учениците, че "водя". Вместо това внимателно наблюдавам какво се случва и кой какво носи в себе си и му ставам слуга - помагам му - на всеки по начина, който той си иска. Нямам мои начини - слушам техните. На един му е нужно да се научи на внимание, на друг му трябва вяра в силите си, на друг - малко помощ за паметта.... Не ги вкарвам в едно русло с "единни изисквания" - оставям ги свободно да са различни и да се разливат на малки рекички - аз само да използвам ситуациите, които идват за да им помагам както мога...Точно тогава при мен идват моите уроци и моята радост.... Вчера 40 год. бизнесмен в края на часа ме погледна съсредоточено и каза - и днес се научих на нещо много ценно за мен....

Да, отстрани изглежда хаос и никаква система и ред.... но не съм аз която да създавам реда - има Кой да е мислил за това.... От мен само вниманието и службата, която ми носи усещането, че съм част от Цялото.

Редактирано от Иво

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И често хората задават въпроса: „Какво трябва да правим?“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: „Как?“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем – да се стремим към Бога. Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.

...

Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея.

...

Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“

...

Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.

Ето човекът

За мене дълги години беше трудно да осъзная защо страдам, търсех винаги вината в себе си. Сега се уча да благодаря за изпитанията, опитвам се да науча уроците, които ми представят, да развия и утвърдя добродетелите и най-вече да запазя Любовта в себе си дори когато ме боли. Лошите чувства са лукс, който не желая да си позволявам дори и за миг, понеже усещам как чрез тях за кратко време губя много. А най-лошо е усещането, че с тези чувства отблъсквам Светлите Сили и Същества, чувствам се осиротяла. Докато човек е в изпитание, боли, но когато мине известно време, чувството на болка се заменя с радостта от придобитото знание, от радостта, че си станал по-добър. Но защо да чакаме толкова - разумният човек се радва и благодари за всяко нещо, дадено от Бога.

Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.

...

И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам. Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мен, и да не е приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човека, който може да се ръкува с нас, който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта.

...

Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ. Предан, любящ, добър човек е запалена свещ.

...

Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас. Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всички ще се примирим.

Ето Човекът

Матей 11

28. Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

29. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си.

30. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.

Из Библията

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, отстрани изглежда хаос и никаква система и ред.... но не съм аз която да създавам реда - има Кой да е мислил за това.... От мен само вниманието и службата, която ми носи усещането, че съм част от Цялото.

Благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Исус е дошъл и работи. И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус.

Ето човекът

Това,за което не спирам да се моля е да ми се дадат сетива да ги усетя - Светлината и Исус.Дай Боже всекиму!

:dancing yes::feel happy:

Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? – В Любовта. Ако любите, Той е във вас; не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите – туй е Законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Ние, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други.

Ето човекът

Любовта е тихият глас в нас в тежки моменти на изпитания и съмнения.

Как да го различаваме сред глъчката на ниските егрегори?

Може би по това дали гласът иска нещо от нас или ни заставя да направим нещо? Или ако това е очкаване другите да направят или да не направят нещо за нас?

Какво нашепва гласът на Любовта - Христос? Може би Той ни дава свободата да избираме какво да мислим и правим? Може би той ни насочва към това, което ние самите можем да направим и променим в себе си?

Горивото вътре в нас - дали си го имаме по рождение или е необходимо да го създаваме съзнателно - да събираме и да си носим дървата и да си палим печката сами? В какво се изразява това в ежедневието ни?

Може би в умението ни да виждаме само доброто в нещата и хората около нас - не да чакаме или да искаме от тях да бъдат добри?

Ако всеки от нас дава на другите от своето гориво, то ние пак ще си обменяме обич. В този случай, обаче, ще получаваме само подарена, но не-поискана и не-очаквана от нас любов. Човекът, който ни я дава и ние също ще изпитваме щастието в момента, в който я подаряваме - любовта към другия ще бъде и любов към себе си....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мненията на Благост и Орлин по темата:

(това са мнения от една много стара тема, от 2004г - първото предложение за подобно онлайн обсъждане)

Под думата "човекъ" или "человекъ" на български език се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, "човекъ" има друго значение - значи Исус, Човекът, който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво търси тук богатството?" - Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.
от беседата "Ето Човекът"

Това е една от многото ключови беседи от Словото на Учителя. Когато преди време я прочетох и...препрочитах - осъзнах , че искам да съм Добра + Разумна + Силна + Богата и си го поисках...молех се да съм... Добра + Разумна + Силна + Богата......поставих си го като спокойна цел...работейки с много любов и постоянство ( когато се сетех или когато животът ме подсещаше, пък и непрекъснато започнаха да ми се "предоставят " ситуации , за да съм такава....ставаш зрящ/различаващ...не че преди не ги е имало тези ситуации...но осъзнаването се случваше много бързо...и после в един момент молитвата ми съвсем естествено се промени със следната мисъл...защото вече го живеех и прилагах....

АЗ СЪМ .... ДОБРА + РАЗУМНА + СИЛНА + БОГАТА ...после - след време , добавих... израза... и В ТРИТЕ СВЯТА.... ( физическия , на чувствата и на идеите/мислите), после започнах да го ПИША и ПОЖЕЛАВАМ и на другите ...по следния начин....

ДОБЪР/ДОБРА + РАЗУМЕН/РАЗУМНА+СИЛЕН/СИЛНА+БОГАТ/БОГАТА И В ТРИТЕ СВЯТА ВИНАГИ БЪДИ И БОГ ДА ТЕ БЛАГОСЛОВИ !!!АМИН

Пожелавам го на всички съПорталци - ние можем да бъдем и сме...Добри + Разумни+Силни + Богати! Амин

Какво е човек, человек? На руски се чува чела век. Чела на санскрит е Ученик, век си е век, на български - моят мозък го интерпретира така: Ученик във времето и пространството!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Беседата започва с цитат от Евангелието от Йоана.

Ето малко мисли за това Евангелие от книгата Учителя за Библията - том 2:

"Какво трябва да научите от Йоана? Неговото Евангелие е проникнато с такива идеи, каквито другите ученици не са изнесли. Йоан е писал в мистичен дух."

"Йоан е евангелист на мекотата. Без мекота никакъв градеж не може да стане. Само меките неща се поддават на възпитание и самовъзпитание...."

"Йоан е олицетворение на двете най-силни качества на ученика: Любов към Бога и послушание на вътрешния глас, послушание към Учителя."

"„Йоан е ученик на Любовта, затова евангелието му ще наречем “Евангелие на най-високия връх”. Йоан е емблема на Любовта..."

Друг ключ за разбиране на беседата е символът на кръстът. Допълнителни теми за размисъл в тази насока могат да бъдат намерени в беседата Кръстът.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко“. Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа; Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем „Господи! прости – аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.

 

И най-сетне, трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба, и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват Пътя Му, то сме ние, хората: дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон, и докогато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне в нас дълбоко съзнанието да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане – на кого? – на нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела.

 

И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите – „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“, та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: „Кесар е моят цар“, но последствията ще бъдат същите.

 

~

Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: „Както даде Господ“. Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръни. Обработете лозето, посадете го, и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и добродетел, и сила, и богатство, и е потребно да ги имаме: условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието – това е добродетелта, законът – това е знанието, условията – това е силата, зародишът – това е богатството.

 

Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?“ – Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градината, в която има много хубави ябълки“. – „Но аз не виждам нищо“, отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница, и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ви зашие плесница, и ние видим. Онези от вас, на които са затворени очите, да искат да им се отворят. Съвременният свят аргументира и казва: „Къде е Господ?“ – Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи“. Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието на децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.

 

~

През летния сезон на 1899 г. в Новопазарско стана голяма суша; околните турци от 39 села се събират и се молят за дъжд, и завалява дъжд; българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“; обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти: и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш.

 

Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата: с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. – Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето“. 

 

Ето човекът

 

Благодаря на всички, които са писали преди мен! Светлина и Благост!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Поздравления и благодарност за идеята да се "възроди" темата с беседата "Ето човекът"! 

 

С удивление прочетох собствените си мисли от преди 6 години и се зарадвах на "новия" ми прочит днес.  :rolleyes:  

 

 Споделените разсъждения на всички са безценни и още веднъж - благодаря!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×