Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Mindfield

Изкуството като професия

Recommended Posts

Настройката която изкуството дава... ?

Повече гъвкавост, отвореност към живота...?

В хората на изкуството наблюдавам нещо медитативно - дали изкуството е по-различно и им дава такива качества ?

Те сякаш не са с толкова логични типове възприятие, а с интуитивни типове.

Дали е по-различно изкуството от другите занимания и начини на вадене на хляб ? Друго световъзприятие, предполагам по-голяма гъвкавост, оригиналност, за кoято е нужно алтернативно мислене и въображение...

Какво мислите, приятели на изкуството. Някой ще ми помогне ли да разбера повече за него. Може би напр. Ина ще каже нещо повече. :rolleyes:

:):feel happy: :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Настройката която изкуството дава... ?

Повече гъвкавост, отвореност към живота...?

В хората на изкуството наблюдавам нещо медитативно - дали изкуството е по-различно и им дава такива качества ?

Те сякаш не са с толкова логични типове възприятие, а с интуитивни типове.

Дали е по-различно изкуството от другите занимания и начини на вадене на хляб ? Друго световъзприятие, предполагам по-голяма гъвкавост, оригиналност, за кoято е нужно алтернативно мислене и въображение...

Какво мислите, приятели на изкуството. Някой ще ми помогне ли да разбера повече за него. Може би напр. Ина ще каже нещо повече. :rolleyes:

:):feel happy: :feel happy:

Здравей ,драги Любо !

Радвам се много на темата , която отвори !

Изкуството моделира душата на този ,който прави изкуство .

Може да се каже,че хората на изкуството са много близо до медитацията като състояние на ума . Човек се ражда творец , няма как да придобие творческите си качества или дадености . Талантите могат единствено да се развиват и да стават дълбоки , да стигат до истински, мистични същини ,но да се придобие талант отвън не става.

Човек се ражда с чувството си за цвят и форма , за ритъм и композиция , за трептене на цвета , той самия вибрира и трепти чисто енергийно на определена честота .

Трептенията от цвета в една картина дават информацията за много фини съотношения и хармонии ,които създават в нас определени чисто енергийни усещания ,а понякога и цели структури от усещания .

Изкуството е много интересен начин на живот и на духовно съществуване .

Затова и хората на изкуството са интересни ,необичайни , отвлечени , търсещи ,създаващи .

Вдъхвайки живот на една картина , музикално произведение ,поезия или танц , хората моделират и собствените си душевни състояния ,дадености и посоки на съществуване . Това се отнася за тези ,които създават изкуството ,но и за тези които го консумират ,те също се моделират и създават психическия си пейзаж и вътрешност ,благодарение на изкуството . То е част от духовния и мисловния свят на човека .

Много философски и чисто хуманни проблеми ,са поставени именно чрез изкуството и от хора на изкуството .

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По темата, тия дни чета една книга на Марио Варгас Льоса - "Раят зад другия ъгъл". в която перуанецът описва две съдби - на социалистката Фрида Тристан и внукът й Пол Гоген...Зашеметяваща книга! Не просто животописи, а показваща в най-фини детайли душевността на един артист като Гоген...Трудно е да се предаде с думи усещането, което остави описанието на живота му в мен...Търсещ, експлозивно емоционален, вечно в протест срещу посредствеността, ежедневността, битовизмите...Колоритен почти колкото платната си...

Ина е права - не се става артист...Това особено светоусещане е дар Божи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Настройката която изкуството дава... ?

Повече гъвкавост, отвореност към живота...?

В хората на изкуството наблюдавам нещо медитативно - дали изкуството е по-различно и им дава такива качества ?

Те сякаш не са с толкова логични типове възприятие, а с интуитивни типове.

Дали е по-различно изкуството от другите занимания и начини на вадене на хляб ? Друго световъзприятие, предполагам по-голяма гъвкавост, оригиналност, за кoято е нужно алтернативно мислене и въображение...

Какво мислите, приятели на изкуството. Някой ще ми помогне ли да разбера повече за него. Може би напр. Ина ще каже нещо повече. :rolleyes:

:):feel happy::feel happy:

Изкуството дава нов прозорец към света!Дава нов поглед върху живота, заобикалящия ни свят, възприятията развива и вътрешния свят обогатява! Но не е лесно да си човек на изкуството, ти просто си различен!А разликите са много! Изкуството дава много неща, но и отнема много от човека понеже го прави различен от повечето хора около него, а по този начин е трудно да се впишеш в света на хората в чийто живот липсва изкуство- при тях липсва цвета и обемността на възприятията, докато при тези които знаят що е изкуство, за тях красотата е повече от колкото еднотипното възприятие на останалите! Хората на изкуството са пълни с идеи! За мен това са хора с богата душевност, те са неизчерпаем източник на енергия, в тях е скрит цял свят от красота и магия! Те са скрито съкровище, само някой успяват да се докоснат до тях и до техния вътрешен свят!Който за мен лично е неописуемо красив и необятен!

За мен изкуството не може да се обясни, то трябва да се практикува и човек сам да се докосне до това, за да го определи по свой начин!

За мен лично хората на изкуството са най-богатите хора на света!Но може би и най-тъжните понеже виждат нещата с вътрешните си очи!

Ина е права - не се става артист...Това особено светоусещане е дар Божи.

Да, дар от Бога е! :)

Редактирано от Efirna_Nejnost

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... Изкуството дава много неща, но и отнема много от човека понеже го прави различен от повечето хора около него, а по този начин е трудно да се впишеш в света на хората в чийто живот липсва изкуство- при тях липсва цвета и обемността на възприятията, докато при тези които знаят що е изкуство, за тях красотата е повече от колкото еднотипното възприятие на останалите! Хората на изкуството са пълни с идеи! За мен това са хора с богата душевност, те са неизчерпаем източник на енергия, в тях е скрит цял свят от красота и магия! Те са скрито съкровище, само някой успяват да се докоснат до тях и до техния вътрешен свят!Който за мен лично е неописуемо красив и необятен!

...

Щом Айнщайн е казал че въображението е по-съществено от знанието, защото е по-обхващащо... B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

[

Щом Айнщайн е казал че въображението е по-съществено от знанието, защото е по-обхващащо... B)

:D Кое е по- съществено ли? Не бих търсила мястото и значението на взаимно свързаните... То и при хората на науката въображението е с голям приоритет... Чиста територия на рационалното е само теория.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората на изкуството са маята на обществото. Изкуството в различните му форми е връзка с творческата природа на живота. Хората на науката са лявохемисферно центрирани, а тези на изкуството - дяснохемисферно. Някои успяват да съчетават и двете и това са най-хармоничните хора.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Настройката която изкуството дава... ?

... e вяра в себе си. Изкуството е начина да изразиш себе си без съмнения и кланяне пред авторитети.

Творческият импулс е свързан с алтернативното мислене

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хората на изкуството са маята на обществото. Изкуството в различните му форми е връзка с творческата природа на живота. Хората на науката са лявохемисферно центрирани, а тези на изкуството - дяснохемисферно. Някои успяват да съчетават и двете и това са най-хармоничните хора.

Хахах, дори си правих и тест специално за мозъка, с кое кълбо функционирам повече. Оказа се ,че съм много особен вид

креативен наблюдател , дясно полукълбо , триизмерно мислене . Точно това съчетание са и Ван Гог, Айнщайн и Бил Гейтс , това ми бяха резултатите от теста.

Пожелах си да съм гениална като тях . ХАхахаха. :3d_139: Мисля в образи , не в букви и цифри , така да се каже .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донякъде съм съгласна с казаното от Диана Илиева. Всеки се ражда със своите дарби,въпросът е да ги открие и използва пълноценно.Но не всеки превръща дарбата си в професия,в постоянно занимание и мисля,че тук е разликата между Хората на Изкуството и онези,които избират или просто така се стича животът им,да изкарват хляба си по един начин,а дарованието им остава само тяхно хоби,любимо занимание в свободното време или несбъдната мечта,по която тъгуват до края на живота си.Човекът на изкуството,онзи,който му се посвещава изцяло,много често е обречен на самота и неразбиране от обкръжаващите го,няма семейство,лишен е от най-обикновените човешки радости,(така,както са наложени и приети от обществото),и една от причините за това е,че на него обикновено му липсват прагматизма,практичността,губи му се връзката с материалния свят.Той живее,заради изкуството си,но в същото време е човек,като всички останали и нищо от човешките мечти не му е чуждо.Отдаването на изкуството е и много изразходващо откъм енергия - не е случайно например,че един концерт рядко надвишава 2 часа.А за подготовката на тези 2 часа е необходима минимум 1 година,в много случаи и няколко години.Затова има творци - музиканти,артисти,художници,при които в един момент настъпва по-дълъг период на "мълчание".Настъпва "изчерпване"на сили и енергия,а за да се презареди "резервоара" много от тях се усамотяват(което също ги лишава от възможността да бъдат родители,съпрузи).Има и други,които тласкани от жажда за успех или манипулирани от мениджъри,не спират,а се ориентират към наркотиците,в тях намират източник на сили и подкрепа да продължат.

Хората на изкуството са тези,които дават,а останалите тези - които получават.

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той не беше само диригент. Той беше виртуоз в музикалното изкуство - свиреше от малък на пиано и на акордеон като бог, той се беше родил с красотата. Бог да го прости. Не наркотиците го убиха, а грозотата на света.

Хората на изкуството имат онова сетиво, с което или се раждаш, или не. Сетивото за красотата. И този дар е огромно задължение. Защото ако не го понесеш, това те убива.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Едно от качество на хората на изкуството е егоцентизма.

Имаше примери в темата ;)

Да.

Ако изразът "хората на изкуството" бъде заменен с израза "силни характери - личности!" горното твърдение би прозвучало далеч по-малко "сектантско". Хората са си хора.

Да бъдеш себе си в Цялото - това е целта!

Редактирано от Ина Трифонова

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквото и да работи и създава, човекът на изкуството умее да предава на хората своите прозрения - при това хората не осъзнават това. Изкуството е един от каналите за сугестивно общуване между хората.

Човекът на изкуството умее да отвори сетивата и съзнанието на останалите за Хармонията на вселената, за Красотата и мъдростта.

И при това човекът на изкуството ги оставя свободни - не просто - той събужда в тях тяхното истинско Аз (не им налага своето).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже темата е за Хората на Изкуството,( ето определението,което енциклопедия Британика дава за Изкуство:"Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други",за да не смесваме понятията),затова и писаното от мен лично засяга онези сфери - и хубави,и не чак дотам,които познавам по-добре,"отвътре",както се казва.По-скоро исках да се опитам да предложа обяснения за някои негативни резултати в живота на тези хора,които обикновено останалите осъждат или не одобряват,за да вникнем по-надълбоко в психологията на живота им.Но това в никакъв случай не означава,че омаловажавам който и да е друг труд и професия.Лично аз,преди да стана музикант,съм работила и други неща,(не чак толкова привлекателни на пръв поглед).Предполагам,известно ви е,че има много известни артисти,например,(Дъстин Хофман,а и не само),които започват артистична кариера едва след 40 години,след като са работили много други неща,и всичко това е част от опита,от уроците,за които си говорим в други теми).Моите родители не искаха да се занимавам с музика и не ме подкрепяха.Всичко,което съм постигнала - и като оборудване,и като музикално усъвършенстване,е благодарение на вътрешния пламък,който не ме оставя на мира и до сега.Не бих се нарекла човек на изкуството,нямам това самочувствие.Човекът на изкуството не винаги е материално обезпечен,неговият "продукт" може да има,но може и да няма признание приживе,може да тъне в охолство,но може и да изгние в мизерия - това е така,защото изкуството няма ясно очертани материални линии,като ястието,прическата,автомобила.То може да бъде признато от едни хора,едно време,едно място на земното кълбо,докато в други може да бъде отхвърлено и творецът никога няма "гаранции",той просто живее и твори,защото това е неговото призвание,защото трябва да предаде някакви послания на всички нас.

Мисля,че просто се разминаваме с някои от вас в семантиката на думите,които използваме,но това не означава,че не сме на едно и също мнение.

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже темата е за Хората на Изкуството,( ето определението,което енциклопедия Британика дава за Изкуство:"Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други",

Ми ето, нали и аз това казвам, че изкуството не е само пеене, рисуване, игра на сцена, или писане на книги и стихове

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За да избегнем "играта на думи":

Изкуство по предназначение [редактиране]

* Архитектура

* Литература

* Сценография

* Фотография

* Изобразително изкуство

* Музика

* Киноизкуство

* Танц

* Цирково изкуство

* Балет

* Театър

Уикипедия

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът, който се занимава с изкуство - всеки както разбира това - като правило се чувства самотен. Много съм мислила над това - защо? Много съм наблюдавала такива хора с очите на приятел, психолог и просто страничен наблюдател.

Да, отвън изглежда егоизъм и гордост и суета... Но когато ги опознаеш отблизо - не е това.

Човекът, който твори изкуство (Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други") комуникира с Вселената, когато създава своите творби - без значение как и какво точно създава. Естетичен обект означава Вселената, материализирана в нещо - звук, образ, цвят, предмет, действие, дума... всичко, което може да създаде едно човешко същество, с уменията, които му е дала вселената. Въображението е призмата, през която творецът пречупва светлината на вселената, за да създаде дъгата на своята творба. Тази творба - дъга притежава уникално свойство. Когато творецът я сподели с останалите хора, тя на свой ред се превръща в нова уникална призма, през която всеки поотделно се свързва с Вселената и започва по свой начин да пречупва нейната светлина. Т.е. човекът, който създава изкуство помага на хората да се свържат с вселената. Без значение как. И точно затова остава с усещането, че е с всички, но е сам. Без тази особена самота не би имало и призма, и дъга... Затова повечето я приемат с любов и разбиране.

Много често поради своята роля тези хора стават привлекателни за онези, които искат тяхната "дъга" само за себе си...

Случва се и самите хора на изкуството да се изкушат да пазят дъгата за себе си или да я използват, за да поставят другите в зависимост от нея, или те самите изпадат в зависимост от нея... Краят е винаги един и същ - губят призмата, с която я създават - или въображението, или живота си...

На едни се налага да се справят с известността, на други с анонимността...

Никак не им е лесно.... Но на кого ли е?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много приятели с артистични професии , са ми казвали ,че самотата ,а дори и нещастието е истинска муза за тях.

Споделяли са ,че когато са нещастни в житейския си път са плодовити в изкуството си.

Знам ,че самотата е нужна до толкова ,доколкото би осигурила свобода и необвързаност на ума , но това би могло да се случи и в компанията на много хора .

И все пак има едно такова особено вътрешно пространство ,което е напълно непристъпно във всеки един човек на изкуството .

Тъкмо тази креативна стая на ума ,където той изобретява и разсъждава над новите си идеи.

Когато тя е пълна с хора , тази вътрешна стая на ума ,човекът -творец няма нужното пространство на ума за създаване на идеи. И процесът се блокира .Аз така си обяснявам нещата. :3d_031:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×