Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Стоянка

Зависимостите

Recommended Posts

Промяната.

Това което днес видях е един типичен пример за силата на волята,осъщественото желание за промяна.Доказателство,че няма невъзможни неща.Има само желанието или нежеланието за постигането им.Че в човешката душа е съществува един голям енергиен източник,от който можем да черпим навсякъде и винаги и да променим всичко,което не харесваме в себе си и в живота си.

Преди седмици гледах предаването на Карбовски за наркозависимите.И като чели за пръв път си дадох сметка,колко страшно нещо са.Тези хора сами себе си смятат за „боклук” и въпреки това продължават.Искат да се измъкнат и не могат.Изход не винаги има -комуните не са лесно достъпно място за всички.Не винаги има и кой да им помогне и насочи,защото в много от случаите тези хора са сами,отритнати,обособени в групи по между си....

Но ето,че изход все пак има.Всеки може и сам на себе си да помогне,стига достатъчно силно да го пожелае.

Днес гледах интервю с изгонения Костантин от Биг Брадър-бивш наркозависим и наркопласьор.

Този човек пееше с душата си.Въпреки недостатъците си,той сякаш се приемаше.Успял е сам да се излекува само с молитвите на Учителя.Той не е чел всички беседи,не може да философства върху неизменните принципи и закони и го признава.Но е постигнал най-важното : Любовта в душата си.Приел е тази огромна пречистваща сила.Приел е себе си като такъв какъвто е бил и като такъв какъвто иска да бъде от тук нататък.

Дискретен е,не проповядва и не учи,а всъщност учи със своя собствен пример.

Кой е постигнал повече?

Доказателство е и за това ,че първо трябва да пожелаеш много силно да растеш и тогава ще дойдат и „помощниците”.

Защото съществуват ред други примери за хора уж излекували се от наркотиците,които отново се връщат в същия начин на живот.

Ние носим в самите нас и лекря,и приятеля,и любовта и щестието.Само силната воля може да ги изведе наяве.Ние притежаваме всичко,което ни е необходимо.

Искате доказателства?Ето ви едно – Константин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е! Зависимостта може да бъде школа по Себетърсене и Себенамиране! На волята за живот и радост и сила! А учителят е велик - в него има мъдрост, която те кара да се погледнеш отвисоко и така да се надмогнеш! Затова и при зависимости има мястото!

Ето линк към терапевтичната общност "Феникс" - клик в село Бракьовци. Там нещата са много сурови, но реални! Терапиите там са когнитивно поведенческа и аналитична. Директор е психиатърът Петър Василев, председател на българската асоциация по когнитивно поведенческа психотерапия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...Тези хора сами себе си смятат за „боклук” и въпреки това продължават.Искат да се измъкнат и не могат.Изход не винаги има -комуните не са лесно достъпно място за всички.Не винаги има и кой да им помогне и насочи,защото в много от случаите тези хора са сами,отритнати,обособени в групи по между си....

Но ето,че изход все пак има.Всеки може и сам на себе си да помогне,стига достатъчно силно да го пожелае.

Това изказване на Impulsa,както и следващото на Орлин,ме провокираха да препиша тук откъс от Автобиографията на Ерик Клептън.Световноизвестният музикант - китарист,певец,композитор(блусар, рокаджия, джазмен) е прекарал голяма част от живота си под зависимостта от наркотиците,цигарите,алкохола.Многократно е лежал в клиники за лечение от тази зависимост.Категоричен е,че единственият начин да се помогне на такива хора е те да не бъдат отхвърляни от обществото.Смята,че на алкохолизма не трябва да се гледа като на "социален срам",като неморално или греховно поведение,а като на болест,от която,за да се отърве човек има нужда от помощ и такава помощ затворите и социалните изолации не са способни да дадат.

Ето какво споделя той в един от най-тежките периоди от живота си:

...Бях напълно ужасен и абсолютно отчаян.

В този момент почти от само себе си краката ми се предадоха и паднах на колене.Бях сам в стаята и помолих за помощ.Нямах представа към кого си мислех,че се обръщам.Знаех просто,че съм на ръба и нямам повече сили за борба....Знаех обаче,че сам няма да успея да се справя и помолих за помощ.Паднах на колене и се предадох.

След няколко дни осъзнах,че нещо се бе случило с мен.Един атеист сигурно би казал,че е настъпила просто промяна в поведението и до някаква степен е вярно.Но всъщност бе нещо много повече.Аз бях открил място,към което да се обърна,място,което винаги съм знаел,че съществува,но никога не бях искал или не бях изпитвал нуждата да повярвам в него.От този ден нататък никога не пропускам да се моля – всяка сутрин на колене,за да искам помощ,а вечер,за да изразя благодарност за моя живот и най-вече за това,че съм трезвен.Избрах да коленича,защото чувствах нуждата да се смиря,докато се моля,а за моето его това е максималното,което мога да направя.

...

Преди да започне възстановяването ми,бях открил Бог в музиката и изкуството,сред писатели като Херман Хесе и музиканти като Мъди Уотърс,Хаулин’Улф и Литъл Уолтър.По някакъв начин и в някаква форма моят Бог винаги е бил там,но сега се научих да разговарям с него.

След излекуването си сам построява лечебен център за зависимите от алкохола,който нарича Кръстопът и въпреки трудностите,които среща,довършва до край започнатото,защото единственият отговор на въпросите,които не му дават мира е:

...За да запазя това,което имам,трябваше да го раздам.За да остана трезвен,трябваше да помогна на други да станат трезвени.

И независимо от съветите на приближените му,че центърът е на загуба,той казва,че и един единствен излекуван да излезе от него,пак ще чувства удовлетворението на изпълнения дълг.

... Звучи ни познато от това,което сме чели,от разговорите ни по различни теми...Написах го,не за да ви кажа нещо ново,а за да "споделя" опита на един човек,който заслужава уважение и възхищение.

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Китайски билки лекуват алкохолна зависимост : http://az-jenata.com/?page=article&aid=7396

Чух за това и по новините, и реших, че на наякого наистина можеби ще му е от полза подобна информация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest pleven

Имам страхотен алколик в семейството.Ще го откажа,акоще да не му остане и една здрава костица.

Кажете все пак някоя терапия,която да приложа успоредно с боя. :rolleyes:

Напълно сериозен съм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз имам зависимост към колата!!!

От 6-годишна винаги съм пила кола!!!

Вода съм пила сигурно 6-7 пъти в живота си !!! :(

Знам, че ми влияе много зле, но продължавам и не мога да спра. Постоянно корема ми е подут.На ден пия по 2 литра кола.Дайте ми съвет!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами аз имам зависимост към колата!!!

От 6-годишна винаги съм пила кола!!!

Вода съм пила сигурно 6-7 пъти в живота си !!! :(

Знам, че ми влияе много зле, но продължавам и не мога да спра. Постоянно корема ми е подут.На ден пия по 2 литра кола.Дайте ми съвет!!!

Спри да пиеш кола :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Джинджър, колата ти дава удоволствие, от което иначе упорито се лишаваш, както пишеш в другите теми. Може би основната работа при теб засега са натрапчивостите. Когато те отпаднат, тогава в теб спонтанността при преживяване на удоволствие ще се увеличи, радостта от живота ти ще нарасне многократно и тогава нуждата да се вкопчиш в колата като в спасителна сламка, дваща ти удоволзствие ще намалее силно! Тогава много лесно ще я замениш с друга напитка. Освен това за колата може да се работи директно с хипноза - но с терапевт. Струва ми се, че имаш нужда от цялостна работа. При натрапчивостите съм забелязъл, че с времето стават все по-силни, по-разнообразни, закостеняват, разклоняват се, депресират. Вземи мерки, обърни се към терапевт. Хип ти е дал добър съвет в темата за натрапчивостите - прави засега това упражнение. Зад натрапчивостите обаче или пиенето ти на кола стоят психични комплекси, които е добре да осъзнаеш и изкорениш. Иначе ще те мъчат във всяка една сфера на живота ти - социална, професионална, любов, семейство и т.н. Самите натрапчивости или колата са само външните прояви на тези несъзнавани комплекси в теб! Вземи мерки! За около три месеца психотерапия можеш да разчистиш ненужното в теб. Сама е малко вероятно да успееш - трудно е да се хванеш сама за косата и да се измъкнеш от блатото като барон фон Мюнхаузен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Джинджър, колата ти дава удоволствие, от което иначе упорито се лишаваш, както пишеш в другите теми. Може би основната работа при теб засега са натрапчивостите. Когато те отпаднат, тогава в теб спонтанността при преживяване на удоволствие ще се увеличи, радостта от живота ти ще нарасне многократно и тогава нуждата да се вкопчиш в колата като в спасителна сламка, дваща ти удоволзствие ще намалее силно! Тогава много лесно ще я замениш с друга напитка. Освен това за колата може да се работи директно с хипноза - но с терапевт. Струва ми се, че имаш нужда от цялостна работа. При натрапчивостите съм забелязъл, че с времето стават все по-силни, по-разнообразни, закостеняват, разклоняват се, депресират. Вземи мерки, обърни се към терапевт. Хип ти е дал добър съвет в темата за натрапчивостите - прави засега това упражнение. Зад натрапчивостите обаче или пиенето ти на кола стоят психични комплекси, които е добре да осъзнаеш и изкорениш. Иначе ще те мъчат във всяка една сфера на живота ти - социална, професионална, любов, семейство и т.н. Самите натрапчивости или колата са само външните прояви на тези несъзнавани комплекси в теб! Вземи мерки! За около три месеца психотерапия можеш да разчистиш ненужното в теб. Сама е малко вероятно да успееш - трудно е да се хванеш сама за косата и да се измъкнеш от блатото като барон фон Мюнхаузен!

Благодаря безкрайно много за това мнение !!! :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Прочетох мненията във форума по тази заключена вече тема и ми идва да изкрещя: Мен , пък, въпреки кармата, въпреки свободната воля, ме боли душата, защото съм човек и съм сестра на всички, които си отиват по този начин и за всички, които остават в своето безразличие.

ИЗПОВЕД

Аз съм наркоман!

Да!

Аз отивам при вас, за да дам поредните си крадени пари.

За да си купя глътка въздух!

Глътка въздух,която ме убива...

Отивам да си купя Слънце,

Което не свети за мен в този Свят!

Свят,създаден от моята майка и моят баща!

Аз съм наркоман!Да!

И отивам да поема поредната глътка светлина

В мрака на изоставените мазета и руини-

Там,където пикаят плъховете и бездомните кучета;

Защото Бездомник съм и аз!

Нямам родители,

Защото ме изгубиха в детските ясли!

Нямам идоли,

Защото само парите са идол тук!

Нямам религия,

Защото тук тя е порнография!

Нямам дом,

Защото го запалих!...

Нямам приятели,

Защото тези,които са с мен

Ме търпят, за да съм като тях,

А тези,които са срещу мен

Ме търпят за да си напомнят колко са супер!

...Нямам живот-

защото всеки път,когато глътка въздух поемам-

тя задушава живота в мен...

Защото моята глътка въздух е моето бягство от Битието,

Защото моята глътка въздух

Е моята земна смърт!

Ти, Отче, който си на Небето-

Не ми помагаш с това,че безпристрастно гледаш

Как ще дойда при тебе

Преди да съм разбрал ЗАЩО СЪМ ТУК!

Не зная да се моля, защото не съм научен;

Но знам,че те има!

За това се обръщам към тебе:

Господи,

Направи нещо за моите малки братчета и сестри-

Тези, в чиито очи още свети чистотата на Небето

И светлината на Слънцето!

Направи нещо – по тази красива Земя

Да ходят красиви хора!

Защото нашите майки и бащи

Я направиха черна ...

И сега дори сълзите от нашата смърт не могат да я осветлят.

И тогава ,може би,дори и за мен да има шанс?

Да! Аз съм наркоман!

А кои сте вие?

Когато го разберете,

Тогава,

Дори,може би и за мен ще има шанс...?

Да Аз съм наркоман!

…. Денят за мен ,бавно си отива.

Болка и страх вледеняват кръвта във вените .Очаква ме нощ,изпълнена с ужас - А ако не си доставя поредната доза?!...

Тялото ми се повдига с мъка.Тежи като на стогодишен старец.А съм само на 16...

Нямам пари.

Не мога да работя такъв,какъвто съм.

Нямам вече какво да продам-всичко ценно е в ръцете на търговците.

Трябва да изпрося нещо.

Или да открадна...

Зъл съм в своята безпомощност.Гладът напира и нищо не е в състояние да го прогони.

Аз отивам към поредната доза- хлябът мой насъщен.

Отивам да спася себе си.

И вас!

Вас,

спящите !

Какво знаете вие за мен?

Аз зная всичко за вас.

Аз ви помня,-

вие минавахте покрай мен,

Когато големите обръщаха джобовете ми за да ми вземат парите за закуска

И отминавахте;

Вие минавахте край мен,когато от сутрин до вечер висях в залите с електронни игри.

И отминавахте;

Вие минавахте край мен,когато свит в някой ъгъл дърпах първата си цигара

И отминавахте;

Вие минавахте край мен ,когато поредния пласьор ме зарибяваше

И отминавахте;

Вие минавахте много пъти покрай мен...

Така,

Както сега минавате,

когато в някое ,

но не вашето, мазе си слагам поредната доза

И отминавате...

Какво ви засяга това?

Вие дори не ме виждате.

Защото ако се вгледате в мен,тогава,когато гладът е утолен

Ще видете

Как върху раменете си нося цялата тежест на вашето минало,

Как вашата немилост притиска нозете ми в Майката –Земя,

Ще видите очите ми,които се молят.

Толкова добри,

колкото бяха тогава,когато ме подминавахте в моето детство.

И само блясъка на предстоящия живот го няма в тях

Погълнала го е една бездънна БЕЗДНА,

която моли:Помогнете ми!

И въпреки,че съм издигнал стена между вас и себе си-цялото ми същество крещи:

разбийте я

и ме спасете!

Но вие не виждате очите ми-

Нито тогава,

нито сега поглеждате във тях.

Не мога да ви мразя във вашето безразличие.

Не мога да бъда нито яростен,нито зъл към вас.

Не мога да изкрещя:

Майки,събудете се!

Бащи,къде остана мъжката ви сила?!

Не мога дори да се боря...

След поредната доза...

Мога само бавно да умирам пред очите ви...

Нямам дори силите да ви пожелая:

Спокойни сънища,

братя и сестри,

бащи и майки...!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На колко си години? Стиховете твои ли са?

Знаеш ли за клиника "Канчелов" и терапевтична общност "Феникс"?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Скъпи Орлин,

стиховете са мои. Родиха се преди 8-9 години, когато пред очите ми си "отиваха "момчета и момичета, без още да имат шанса, да разберат защо са тук, на Земята. Те са породени единствено от болката на душата ми, както и Петицията за основаване на училище на базата на валдорфската педагогика, чиито линк също пуснах във форума, в помощ на едни други деца, също така неразбрани и също така отхвърляни от "хуманното" ни общество.

Безкрайно ти благодаря, дори и неизказана напълно, светлината на съпричастността ти озари душата ми.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Уф, хубаво че са отпреди години, а не от сега... Това е тежък опит... Ти самата друсала ли си сериозно? А сега си чиста, нали?!

Понякога закачането си има "опашчица"-причина още в раните години, както пробожда вопъла от стиховете... Ако бъде преодоляно обаче, това е един невероятно труден и силен урок в живота!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Орлин,

стиховете са мои, но , както писах са породени единствено от БОЛКАТА, а не от някакъв личен опит. Болката, че си отиват хора които аз изживявам като жертва на общественото бездушие. Независимо, дали те са приели тази жертва като карма още в Духовния свят или не!

И наистина не знам за кого ме боли повече-дали за тях или за всички, които стоят от "другата страна", от страната на бездушието и по този начин склерозират в душата си, сковават всики импулси на Любовта и от там... знаем накъде! С бездушието не се свиква. Така че, когато, макар и малко късно, защото по това време, когато тази тема е била актуална във форума ме нямаше в Бг., прочетох мненията по нея, получих импулс да внеса още нещо, нещо противоположно в него.

Пък и аз нося такава чувствителност, че не ми е възможно да отминавам неща, като тези.

Извинявам се, ако съм внесла някакво недоразумение :(

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Дана, не си внесла смут и аз реагирах така в тази тема която си гледала, предполагам.

Истината е, че това е много тежък проблем с още по тежък изход, независимо положителен или отрицателен.

Още по- страшното е, че е освен личностен и социален, и международен, и предизвикан, и добре поддържан по най- висшите етажи на властта и точно от тези които правят после дарения за лечения на наркоманите.

Попадналите в този кръг са безпомощни и много малко са нещата, които могат да им помогнат.

Поради тази причина хората не искат да говорят за това и не искат да мислят дори, защото се чувстват безсилни.

А когато някой не може да промени нещо, какво да прави?

Личността деградира там, и само много силен вътрешен мотив и воля могат да върнат истинския облик на обезличеното съзнание.

Депресията поглъща и убива, лесното падение е в пъти по -силно от трудния стремеж към слънцето.

Говорим и Той казва: Толкова ниско съм паднал, срамувам се толкова много от себе си.Взех последните 20 лв от портмонето на баба ми.

-Защо го направи?

-Не знам.Вече не знам какво правя, просто го правя, за да си купя доза.

-Разбираш ли последствията?Всички в един момент ще се откажат от теб.

-Знам и се страхувам от този момент, защото тогава ще умра.

След това замина за комуна в Испания.

А неудобните ги приспиват за винаги с лоши смески.

Аз не знам какво бих могла да направя, затова се моля да не ми се налага да вземам подобни решения.

Истината е, че се страхувам от това не за себе си , а за близките си, защото видях безпомощността в очите им(на другите) и безисходицата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мила моя,

и аз съм се питала, каква е целта да се сблъскваме с безилието?Какво трябва да постигнем при това -Смирението?Вярата?Искаш да помогнеш и не можеш. Всяка вечер се отказваш, уморена от безсмислената борба и всяка сутрин ставаш с нови сили за нея. И това не е само за зависимостите. Една приятелка ми писа-трянба да се молим за всички, защото и бездушните са плод на същите тъмни сили. Тя е права.Дано само да не изгубим Светлината пред себе си!

А за комуните в Испания съм чувала само добри неща.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Диди е права, че наркоманията се поддържа от много високо, а официалнта и забрана е само димна завеса! И не само наркоманията идва от много високо политическо и икономическо ниво. Идват и бездушният материализъм и култът към безсърдечния интелект, преобърнатата ценностна система, егоцентризмът, грубостта, грубата сила и оскотяването, които видимо текат сега масово! За радост тече и течението на мъдростта, любовта и истината!

Дана, безсилието пред следствията от горните налагани антистойности наистина е ужасяващо! Едно нормално човечество би се спряло и преобърнало посоката си към сърдечен резонанс дори при вида на изоставено мяукащо за живота си котенце или убийството на кученце от кола!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

дана, радвам се, че има такава душа като теб. Усещаш болката и страданието. Преди няколко месеца видях безумието на обществото ни-една 'майка' крещеше да убият дете, колкото сина и. Защото е наркозовисим и е откраднал детската и количка. Крещеше, че иска да го убие или да дойде някой друг да го убие. А момчето молеше да извикат полиция.... Извиках, обзета от ужас. А 'полицията' ни каза да не питаме... да не се интересуваме...

Всички майки имат огромна вина. Ако даваме достатъчно любов и подкрепа на децата си може би няма да посегнат към дрогата. Бащите... те са друго. Сигурна съм, че и полицаят е родител. Знам, че никой от нищо не е застрахован. И докато си заравяме главите в пясъка, няма да се подобряват нещата.

Но не мисля, че с война към наркоманите ще се реши проблема. Ще има резултат само ако се постараем децата ни да са с достатъчно самочувствие, да са обичани и никога да не посягат към дрогата. Да могат да кажат достатъчно ясно на дилъра-НЕ!

Дори и на дилъра някой е промил ума, че не може друго да прави. Сигурно и той не е обичан и познава само насилието. И, за да се чувства 'голям' мачка и прави зависими други...

Истината е, че имаме нужда от много Любов, от разбиране и адекватна намеса. Защото нашите деца са прекрасни и просто искат обич.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На толкова много Светлина не съм се надявала! Благодаря ви - е малко! Поклон!

Ако е възможно, бих искала да кача една книга, която моя приятелка преведе от немски преди години-Наркотична зависимост/Олаф Кооб/.

Или пък, ако някой се интересува, ще му я изпратя по е-майл.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На толкова много Светлина не съм се надявала! Благодаря ви - е малко! Поклон!

Ако е възможно, бих искала да кача една книга, която моя приятелка преведе от немски преди години-Наркотична зависимост/Олаф Кооб/.

Или пък, ако някой се интересува, ще му я изпратя по е-майл.

Дана ,благодаря ти за стиховете.

Снощи ги четох на дъщеря си,а тя ме слушаше притихнала и съпричастна.Тя е на 16.И двете помним ,как при една лятна отпуска преди години, в далечно трънско село ,срещнахме едно семейство.Синът беше станал наркозависим ,докато родителите ,както мнозина от нас ,през годините на прехода, правеха кариера и пари.Разбрали късно за проблема,те бяха зарязали всичко и се бяха изолирали в това село.Момчето,хубаво като картинка ,ходеше по цял ден само .Навърташе километри.Беше мрачен и неконтактен.Минаваше край нас, но не искаше да общува.А и ние не знаехме как.

Виновни сме като родитители,че не даваме най-важното на децата си-обич.Заменяме я с грижа и материални придобивки, като не спираме да се надбягваме с времето и да щурмуваме вятърни мелници,които нищо не значат .Това се случи с нашето родителско поколение.И аз като didi_ts се моля да не ми се налага да вземам такива решения.

Същевременно мисля,че можем и трябва да участвуваме кой с каквото може в превенцията на това явление сред децата и подрастващите.

В тоя ред на мисли аз бих искала да получа тази книга,ако не е възможно качването и в Портала.

Преди време бях попаднала на материал в нета ,писмо на младеж,който е станал наркозависим.Това писмо,което съдържа цялата истина за проблема от първа ръка ,разбрах,че е въведено в учебната програма в Чехия.У нас в България спорадично се предупреждават родителите.Обикновено на някоя родителска среща в началото на учебната година ,раздават се листовки и това е.Няма достатъчна гласност по сериозността на проблема в обществото ни.

Поздрави

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето я книгата за теглене:

Наркотична Зависимост

от Олаф Кооб

Аз споделям , също, мнението, че Любовта и душевната подвижност е нещо, което помага много във възрастта, когато отчуждението от света навлиза с пълна сила. Понякога страхът от непознатото навлиза в нас и ни отдалечава от всичко това, понякога не знаем какво да кажем или да направим.В такъв момент аз отправям молба за светлина и помощ към съответния човек от Духовния свят.Но в мен остава, въпреки това, усещането, че не съм направила достатъчно.

Поздрав

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Успешно лекуване на наркозависим - филм

Преди 6-10 години по bTV са давали филм, направен от едно момче Станимир (Сомнат), което е било на прага на смърта поради силна зависимост от херойна.

Ето (по спомен) неговата история, която съм я чула и на живо, защото имах шанс случайно да се запозная с него след вече бе излекуван и си имаше свой бизнес – внос и износ за Индия.

Той е от добро семейство, добре задоволен с материални блага, силен по дух, изследовател, авантюрист. ....След много “експерименти” стига и до силна херойнова зависимост. Бил е воден по всички клиники, болници. Стигнало се е до там лекарите да го върнат намайка му и да й кажат, че след като вече е станал само кожа и кости, има силни гърчове и изпада в ступор (разказвам по памет), то няма шанс за живота му – вече всичко е увредено.

Случайно на улицата тя среща Митко Мавров, йога, който й предлага на плачещата жена да вземе момчето у тях и да му пее мантри и да прави огнени церемонии – типични за Шивайстката традиция. Той пее с все душа и сърце и се моли за живота на това непознато момче. И така 40 дни.

А това е повече от времето, което лекарите предполагат, че момчето ще оцелее. Тогава майката, макар и върла атейстка, предлага да спонсорира пътуването на Митко и Станимир до ашрама на гуруто на Митко. Този ашрам се казва Haidakhan Vishwa Mahadam, district Nainital, Uttranchal, India. на брега на р.Гаутама Ганга. Там е Muniraji Mаharaj, който е вече много възрастен и не пътува по света, както преди.

Те отиват, не знам колко остават,но има огромно подобрение. Момчето се възстановява, храни се добре, чувства се по-добре. ... и така започва духовното ми пътуване и преобразяване.

Следват много посещения на ашрама и на други свети места в Индия.

За да се самофинансира, Станимир успява да развие бизнес внос-износ и така да се наслаждава на духа на Хималайте.

До този ашрам е село Херакан. Там е роден един човек – Пракаш (фамилията ми е Бувал, или Бовал – по спомен). Той е женен за Елена, българка и от около 8-10г. е в България. Преди години виждах негова реклама за йога курс в НСА, София, както и курс йога за бременни. Може би в интернет има информация за него и той би дал информация.

Организацията Haidakhandi Samaj има ашрами в Индия, Холандия - Sadha Shiva Dham, Полша, САЩ. В България е имало център, но след заминаването на Митко Мавров за чужбина нещата са затихнали. Митко Мавров сега мисля, че е още е в чужбина, той и Ангел са превели книгата “Аз съм Хармония”, посветена на Бабаджи, издадена е преди около 10-12 години.

В тези ашрами не знам дали има редовна практика да се помага на наркозависими, или Пътя само на определени души минава от там. Но дори само този успешен случай вероятно дава надежда на мнозина!!!

Успех!!!!

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Жалко, че в тази тема поетично се говори за наркозависимите.

Аз лично не виждам нищо поетично в това. Не се говори нито професионално, нито наистина граждански отговорно - говори се по принцип и се предлагат хипотетични лечения, без да се вземат предвид съвременните терапии. Интересно защо толкова се подценява науката и всеки иска да се спаси някак, ако може, по чудо. Няма такова нещо.

Говоря и казвам всичко това, защото през последните години имам досег с много хора, които са наркозависими и в момента единствено метадоновата терапия дава резултати. Има си оределени центрове и хората, които се лекуват отиват и взимат метадон. Миналата година се говореше за ново лекарство, нямам идея дали то е одобрено от НЗОК, но даваше обещаващи резултати.

Един от най-добрите лекари в тази област е д-р Игор Куценок; той прави невероятни групови терапии, тренинг семинари, и дава изключително добри съвети и примери от практиката си. Всеки, коийто има нужда може да се поинтересува кога и как се провеждат.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

Ако един наркоман извърши злодеяние под влияние на зависимостта си, отражението върху кармата му по - малко ли ще е отколкото на човек, който е извършил същото злодеяние без да е под влияние на наркотична зависимост ? И ако един човек е приел ролята на наркоман още преди да се роди, какъв би могъл да е смисъла от това ? Питам, понеже по - нагоре в дискусията мернах такова мнение ?

Редактирано от hrisko_89

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×