Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Юли 7, 2006 Абе, май на сивия дракон просто трябва да му позволим да бъде, че като се позамислим, той не зависи от нас, какво да му отнемаме живота. Видиш ли може да си имаме едно грозно патенце и уж придобива оцветявка, ама то ние сме имали ахроматично възприятие. Дали на някой му харесва тази алтернативка, или не, ще изгуби значение когато всички противопоставяния са се оказали напразни ( дори напразни - не, а напълнили ни с мъка )... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Валентин Петров 195 уведоми модератор Добавено Юли 7, 2006 Човекът е човек когато е на път. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Благост 61 уведоми модератор Добавено Юли 7, 2006 как така ---да му позволя да бъде...това значи да си предам Светлинката на душата.... на сивотата това не ми харесва а за ахроматичното възприятие ...ще пооомисля. А тези, които си го "отглеждат+подхранват" навика да мислят сиво -драконова " реалност " ( добре си го казал)...те да си му мислят... Любов + Светлина + Мир + Радост Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Юли 7, 2006 Кой каза: това не ми харесвадали може да е този дето трябва да е победен? Кой се плаши и страхува и недоволства и сивовижда? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Благост 61 уведоми модератор Добавено Юли 7, 2006 може и да е този, а може и да не е...аз да си кажа, че предпочитам да съм от страната на Светлината...другото ни мъ вълнува, че и не ми се философства даже, а всеки си има мнение и щом си му е хармонично/харесва си му в неговата си "локвичка"...да си цамбурка си там няма да го дърпаме насила в езерцето чисто...мойта си задачка е да не допусна нечистота/сивота в езерцето що да си отварям излишна работа...освен ако Отец наш не е намислил друго тогаз...и всякогаш обаче важи : Отче наш, Твоята Воля - моя воля, Твоят Дух - мой дух! Любов + Светлина + Мир + Радост Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Юли 9, 2006 Последен Калин Донков Тайно се плашим от всеки възторг неуверен По-понятна тъгата ненужна-но ярка Всъщност света ни така справедливо измерен Просто не може на всеки да бъде по мярка Нервно живеем, а нервите станаха здрави Празнично светим- а празника пак ни прескача Грижата само човек на човека подава Като излъскано в хиляди длани петаче Колко наивно закривах от срам синините Лекувах по лицето тревожните знаци Мигар са малко онези юнаци, които Носят усмивка, както се носят мустаци Нека когато завърша гнева си безвреден Когато затръшна горчивата своя тетрадка Най-талантливият вече да не е най-беден Най-храбрият да не живее най-кратко Най-красивият да е поне веднъж обичан Най-нежният да е най-сетне погален Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален Имам да чакам в този живот неизгледан Дълго ще чакам. Последна е мойта задача Да се засмея. Но тъй да се смея последен, Че да се чува как повече Никой не плаче източник Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Благост 61 уведоми модератор Добавено Юли 9, 2006 Благодаря за припомнянето Туй чудесно стихотворение е в личната ми топ класация..след "Вяра"/ Вапцаров. В него толкова много истински неща има казани и още толкова недоисказани... Любов + Светлина + Мир + Радост Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Силвия СД 52 уведоми модератор Добавено Юли 9, 2006 Тук, в тоя сайт, направо ме омагьосвате. Чакай да постна и аз едно от любимите ми, мисля, има връзка с темата: ЗАКЛИНАНИЕ НА БЕЛИЯ ДУХ Аз съм авлигата - посестрима на свободата: от слънцето долитам, кацам с песен на земята. След миг се гмурвам пак в омаята на необята и оживявам в звуците, с които съм разпната. Не слушай совата - обречен е тирана! Прогонвай призрака, дошъл от вчерашната нощ! Ще се разсъмне от изгарящата рана, а от тирана ще остане само спомен лош. Напразно ти преглъщаш честното си слово. Преглътнатата истина е с дяволска цена - ще те разяжда като пъклена отрова. Изречената истина е стрък от светлина. Говоря ти като посестрима на свободата - от слънцето долитам, кацам с песен на земята. След миг се гмурвам пак в омаята на необята и оживявам в звуците, с които съм разпната. Иван Бориславов от стихосб. " Гнездо над бездната " изд. къща Нов Златорог Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Благост 61 уведоми модератор Добавено Юли 9, 2006 мнооого ми хареса... Напразно ти преглъщаш честното си слово. Преглътнатата истина е с дяволска цена - ще те разяжда като пъклена отрова. Изречената истина е стрък от светлина. Говоря ти като посестрима на свободата - от слънцето долитам, кацам с песен на земята. След миг се гмурвам пак в омаята на необята и оживявам в звуците, с които съм разпната. ей, приятели... някой някъде да е виждал някакъв сив дракон и особено тууука... Любов + Светлина + Мир + Радост Сподели това мнение Link to post Share on other sites
pcheliza 19 уведоми модератор Добавено Януари 8, 2008 Е, ако пък и двете се препокриват т.е. нито ни харесва нито си решаваме задачките с него, а е от принуда Дракончето не е само сиво, ами направо си отива към черно, ама нали сме си от смирените си стискаме забките и си викаме "то, скоро ще му се види края" - ех, нали сме си и оптимисти Ето,мойто драконче е точно такова..тъжно е/може би и жалко/,но за момента не мога да намеря решение на този проблем. Този статичен начин на живот/от работа в къщи,дете,у-ще и т.н./ е направо убиващ,но въпреки всичко успявам да балансирам себе си. Определено изисква много,много усилия и силна воля,която за съжаление не винаги успявам да приложа. Благодарна съм,че имам истински приятели около себе си/това е голямо богатство!/,благодарна съм и на това,че открих този сайт и много близка сродна душа в него Impulsa. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Afflatus 0 уведоми модератор Добавено Януари 8, 2008 Сивият дракон е скуката,инерцията,лошите мисли,тъгата... Какъв е вашия начин да ги пдеодолявате? Гляма е жертвата и състраданието на тъмния дракон,слизаики в наи мрачните долини на съзнанието за да помага на съществат,които обитават там,защото само този,който стои най високо има силата да слезе и работи в най ниското. Опитвам се да разбера посланието,което е дошъл да ми донесе.Благодаря му от сърце и отценявам тежката работа,която извършва в името на доброто. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Силвия СД 52 уведоми модератор Добавено Януари 9, 2008 Не се боря, гъделичкам го. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Guest Кристиян уведоми модератор Добавено Януари 9, 2008 Такъв дракон не съществува в реалността. В персонифицираната реалност, съществуват какви ли не неща- в моята няма сив дракон...и да е имало някога, върху него сигурно има няколко "пласта" цветни емоционални "графити"..А там, където свършват пределите на съзнанието ми, където има загадъчен тунел, затворен с тежки врати и неонов надпис "подземия и дракони" и табелка по-долу "риалити шоу за пълнолетни", и още една табелка още по-долу "за да се отворят портите "подземия и дракони" на твоето подсъзнание, пусни си лептата в това..не, не е джудже, Фройд е, и е "психоаналитик-касичка"- цена на час (...лв)"... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
pcheliza 19 уведоми модератор Добавено Януари 9, 2008 Май съживихме тази тема Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Слънчева 10280 уведоми модератор Добавено Януари 9, 2008 Не се боря с него, обличам го в цвят..... Днес ми беше в розови дрешки, утре ще видим... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
veselinvalchev1981 437 уведоми модератор Добавено Януари 9, 2008 (edited) Здравей, Не мога да дам сигурна рецепта, но лично аз се опитвам да открия красотата и уникалността на дребните и незабележими на пръв поглед неща. Нищо не се повтаря - ние сме тези, които не винаги успяваме да съзрем новото, различното. Опитвам се да "инвестирам" повече любов в онова, което ме отегчава, натъжава, изнервя. После - малко търпение, смирение, разумно мълчание и усещането за щастие идва точно когато не го очакваш. Красивото на такова щастие е, че го приемаш като подарък от съдбата, но дълбоко в себе си благодариш на Любовта, че ти е помогнала да го "изработиш". Откакто открих този сайт, се наслаждавам на минутите, прекарани с приятели по душа, на шанса да споделям Любовта и светлината, които промениха живота ми. Благодаря на Бога и онези, които са вложили частица от себе си в това благородно дело. Донка както винаги ни насочва във вярната посока,аз ще потчертая това да се радваме на малките неща,дори скоро Димитар Захариев го каза,на пръв поглед и малки и глупави за някой като например нова четка за зъби и т.н.,и след това добави че след малките радости идват и големите ,ще добавя и да правим това което оби4аме,и да избягваме това което необичаме.Сега се сещам и че децата много се радват на малките нещица,а Христос казва "докато не станете като децата,няма да влезете в царството небесно" а кое е царството небесно,според мен е щастието,любовта и хармонията. Редактирано Януари 9, 2008 от veselinvalchev1981 Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Cveta5 121 уведоми модератор Добавено Януари 14, 2008 "Хей живот здравей здравей мой живот и моя песен и с Любовта огрей..."Една песен на Христо Кидиков от 70-те години.Сега се усмихвам и пея все по-често но преди 4г.не сива а направо черна бях от черни мисли.Започнах с ровене в душата си.молитви и "намерих" Учителя и вас и добри хора/всъщност всички са добри по един или друг начин/.После-работа-търсене.четене.осмисляне и т.н.А сега даже готвя с любов/преди винаги ми е било най-тежко задължение/и става по-вкусно/поне така ми казват/.В резултат на което напълнях-а това вече е повод за светлосиви мисли. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Пламъче 2635 уведоми модератор Добавено Декември 3, 2009 Спасява ме четенето на хубави книги. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Слънчева 10280 уведоми модератор Добавено Декември 3, 2009 Още сутринта ставам и се усмихвам. Казвам си-предстои ми един страхотен ден. Благодаря Ти, Господи за него... И така денят става прекрасен... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
loraip22 5 уведоми модератор Добавено Декември 3, 2009 Една мислена разходка по любимите планински кътчета винаги ми "окъпва" и вдъхновява душата..и още- музика,песен,танц . Хубав ден ви желая . Сподели това мнение Link to post Share on other sites
