Думите

[Донка]

Всеки казва своята истина, която носи в своя личен ум.

На едни само Душата им е от Бог.

За други всичко създадено и дадено ни е от Бог и сме благодарни за него.

Добрата Молитва

Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.

Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.

Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.

Храни душите ни с Небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, да успяваме в живота си.

Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.

[Guest BENITA]

Бог ни е дал всичко - и Душата, и тялото, и ума, и емоциите, и думите, и... всичко.... Всичко ни е дадено от Бог за Доброто ни.

"Дяволът" подава рогата си тогава, когато не използваме подареното ни от Бог, за да проявяваме Любовта му (безусловна да уточня), а използваме даровете му, за да отсъдим НИЕ кое от създаденото от Него е Добро и кое Зло, несъвършено - после да кажем ние с нашите ограничени мерки как ТРЯБВА да го поправим и на каква цена.

Така че дяволът не е вън от нас, не е и вътре в нас по природа - той е Гордостта, ниските егрегори, на чиито гласове понякога се поддаваме...

Ето Бог ни е дал думите за наше добро - ние гордо и с презрение му "връщаме" дара, защото го таксуваме за несъвършен, вместо да се учим да проявяваме Любовта с негова помощ... Или използваме думите, за да злословим, отричаме, надсмиваме се, осъждаме, оплакваме се...

Благодаря на Бог за всяка дума от всеки език, който всеки един човек говори и е говорил някога в този свят. Благодаря на Бог и за майсторите на думите, които ни е изпратил като Велики Учители и техни последователи...

Няма нужда да изброявам имената им, нали...?

Псалми 19:13

Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления

Псалми 56:2

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

Псалми 59:12

Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

Псалми 73:6

Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.

Псалми 76:12

Той снишава гордостта на князете, Страшен е за земните царе.

Притчи 8:13

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

Притчи 11:2

Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

Притчи 13:10

От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

Притчи 14:3

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

Притчи 16:18

Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Притчи 21:24

Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.

Притчи 29:23

Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест

.

[Роси Б.]

Цитат от Венцислав:

"Та значи думите...

Повече от ясно е, че нещата недостъпни като информация и знания за човечеството като цяло нямат и съответно название ( дума ). Малко или много човешкият разсъдък се ограничава от образите и думите които познава. Това не е ли пречка за търсещите? Не ни ли затваря вече познатото за достигане до непознатото?

И още нещо - за повечето абстрактни понятия ( под абстрактно имам пред вид всичко което няма точно определена материална форма ), представите на хората май са различни и всеки човек под някакво название усеща различна същгост.

Какво мислите по тези въпроси? Споделете опит и съждения."

И аз мисля така.Прочетох почти всичко,особено твоите разсъждения,с които съм напълно съгласна.

Благодаря ти за нещата,които си написал в тази тема!

Редактирано Юли 10, 2007 от Роси Б.

[Венцислав_]

Хе, благодаря ти! Не съм свикнал на подобно отношение, че ме смущаваш!

Дано освен харесан съм бил и полезен.

[Благост]

бил си + бил си

Любов + Светлина + Мир + Радост

[mihailo]

На мен Господ ми е дал само Душата.

Другото е от Дявола.

Къде е дявола . Ако е някой в теб ли е .Какво е тъмнина липса на Светлина. Бог е Всичкото.Няма АД И РАЙ. Друго е.

[Guest Мона]

Защо трябва всичко да се приема толкова буквално? Откъде-накъде?

Това е метафора на съня. И на любовта. Когато обичаш, няма съизмерими разстояния с болката, има радост от това, че те боли...

Затова душата е от Бога, а тялото, че е от Дявола - това е тема за друг разговор и на други маси...

[Guest BENITA]

Защо трябва всичко да се приема толкова буквално? Откъде-накъде?

Това е метафора на съня. И на любовта. Когато обичаш, няма съизмерими разстояния с болката, има радост от това, че те боли...

Затова душата е от Бога, а тялото, че е от Дявола - това е тема за друг разговор и на други маси...

Е да де , само дето и дявола нищо не може да сътрори без Волята на Бога

Пожелавам на дявола в теб, да се покае и да стане вярващ

[Йордан Анов]

Вярата на Дявола е много голяма, а и няма за какво да се покайва, може би само за това, че сега можем да мислим и да сме свободни.

[Донка]

Моята Свобода и мисленето са ми от Бог, от дявола ми бяха оковите, предразсъдъците, страховете, недоволството, съжалението.... И досега редовно проверявам за остатъци от тях. Усетя ли парченце от Огледалото в окото си, пращам Герда....при Кай.

И Вярата е от Бог - като намалее, значи Другият се е намесил....

И думите са ни от Бог, само дето не винаги четем и спазваме "инструкциите за употреба и съхранение". Като направим белята, думите са ни виновни - царе сме да се оправдаваме с неизбежността и "от дявола ни е дадено - няма начин".

[Guest BENITA]

Вярата на Дявола е много голяма, а и няма за какво да се покайва, може би само за това, че сега можем да мислим и да сме свободни.

Е всеки има своя път едни се учат от злото , други от доброто, целта винаги е една и съща -освобождаване от "Дървото, за познаване на добро и зло" и влизане в "Дървото на живота" .Рано или късно всеки ще го постигне, независимо колко прераждания ще му трябват , но както казах - всеки с пътя си, и с изборите си .

Редактирано Юли 12, 2007 от BENITA

[Силвия СД]

Да си мисли човек, пребиваващ на земята още, че си е вързал дяволите или се е избавил от тях, пък и да раздава съвети как става това, пак ще да е от дявола май. Ама всеки с дяволите си, стига да не станат много прилепчиви и като започнат и да ми цитират евангелието, моите ми се качват всичките на главата.

Та по темата нещо да пиша де - тая думичка дявол и изобщо подобни думи и оцветки в чии глави си виреят, в тези, кацнали на някой клон от дървото на живота ли?

[Guest BENITA]

Да си мисли човек, пребиваващ на земята още, че си е вързал дяволите или се е избавил от тях, пък и да раздава съвети как става това, пак ще да е от дявола май. Ама всеки с дяволите си, стига да не станат много прилепчиви и като започнат и да ми цитират евангелието, моите ми се качват всичките на главата.

Та по темата нещо да пиша де - тая думичка дявол и изобщо подобни думи и оцветки в чии глави си виреят, в тези, кацнали на някой клон от дървото на живота ли?

Мила , думите ти са огледало на самата теб , ако си забелязала, нямам в главата си идеята, че имам врагове, пък на земята съм, за да се уча и да се пречиствам, а за евангелието да ти кажа:"1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,

2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса,

3 И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си.

4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:

5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.

6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.

7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха.

8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.

9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.

10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират.

11 Прочее, ето значението на притчата. Семето е Божието слово.

12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.

13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.

14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.

15 А посяното на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.

16 И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.

17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве.

18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.

19 И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.

20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.

21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.

22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.

23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.

24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.

25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват?

26 И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея.

27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.

28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи.

29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.

30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него.

31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.

32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.

33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.

34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.

35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.

36 И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния.

37 И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.

38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но Исус го изпрати, като каза:

39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус.

40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.

41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;

42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,

44 се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й.

45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене]?

46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене.

47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.

48 А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир.

49 Докато той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.

50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.

51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.

52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.

53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.

54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!

55 И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.

56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото. "-Лука 8

Редактирано Юли 12, 2007 от BENITA

[Йордан Анов]

О, Сатана, защо при всичките ми молитви не ми се яви нито веднъж, а тези които те проклинат и отричат, търсейки светлина и любов, те виждат навсякъде.

[Венцислав_]

Ама как да ми се яви Сатанчо като е част от мен, а Люси е дори повече от част.

Вярата е от Бог? Да, разбира се. Вярата в кривия бог си е от кривия бог, вярата в природния е от него, в атропоморфен - от него и т.н.

Обаче всички богове не биха ти натикали никаква вяра в главата, ако си обезглавен. Сърцето сега е друга работа - то си е астрален сензор и е много лесно да му се въздейства и тага да изпитваш копнеж по някоя костенурка примерно, дето държи четири слона върху черупката си, а пък те - света.

Иначе ще да има и права вяра някаква, но просто ви подарявам критериите за менталното и определяне: НЯМА такива!

Категоричността е хубаво нещо, но когато идва от такава аморфна пихтия като човешкото съзнание.

И то било от Бога. Хм... Било е, ама не е било - зависи от бога. Когато съзнанието е било от Бога, то не е било човешко и не е било точно съ-знание, а съ-божественост. Съ-знанието е свързано с индивидуализацията, тя пък с падението, то пък с едни други, дето хората обичат да наричат "бог".

Редактирано Юли 12, 2007 от Венцислав_

[Guest BENITA]

О, Сатана, защо при всичките ми молитви не ми се яви нито веднъж, а тези които те проклинат и отричат, търсейки светлина и любов, те виждат навсякъде.

Аааааа, тук си много прав , трябва де се бди над всяка дума, нищо не трябва да се проклина и отрича ), защото проклятията са пак от Сатана, а думите са врати:

"1 Петрово 5:8

Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. "

За молитвата си прав -моли се -това е пътят, а това, че някои не го виждат , то е защото той ги е хванал, за шията А и сега се сещам )), как ще ти се яви Дяволът като се молиш, та той точно от молитвите бяга

Редактирано Юли 12, 2007 от BENITA

[Guest Мона]

Редактирано Юли 12, 2007 от Мона

[Guest aorhama]

<H3 align=center><H3 align=center>If

</H3>

If you can keep your head when all about you

Are losing theirs and blaming it on you;

If you can trust yourself when all men doubt you,

But make allowance for their doubting too;

If you can wait and not be tired by waiting,

Or, being lied about, don't deal in lies,

Or, being hated, don't give way to hating,

And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;

If you can think - and not make thoughts your aim;

If you can meet with triumph and disaster

And treat those two imposters just the same;

If you can bear to hear the truth you've spoken

Twisted by knaves to make a trap for fools,

Or watch the things you gave your life to broken,

And stoop and build 'em up with wornout tools;

If you can make one heap of all your winnings

And risk it on one turn of pitch-and-toss,

And lose, and start again at your beginnings

And never breath a word about your loss;

If you can force your heart and nerve and sinew

To serve your turn long after they are gone,

And so hold on when there is nothing in you

Except the Will which says to them: "Hold on";

If you can talk with crowds and keep your virtue,

Or walk with kings - nor lose the common touch;

If neither foes nor loving friends can hurt you;

If all men count with you, but none too much;

If you can fill the unforgiving minute

With sixty seconds' worth of distance run -

Yours is the Earth and everything that's in it,

And - which is more - you'll be a Man my son!

Rudyard Kippling

</H3>

[Guest BENITA]

http://www.occultism.biz/content/view/820/60/

[Ники_]

Където и да погледнат очите ми - все Бог виждат, но има едно местенце, където виждам и дявола. Това се случва като погледна към огледалото.

Опитайте, може и вие да го видите.

Който го търси, там да гледа.

Кой сътвори дявола? Този, дет го сътвори, защо му позволи?

"... , но избави ни от лукавия,

защото царството е Твое и силата и славата през вековете.

Амин."

[Силвия СД]

Лошо! Щото огледалото са другите хора. МНОГО ЛОШО!

[Багира]

Където и да погледнат очите ми - все Бог виждат, но има едно местенце, където виждам и дявола. Това се случва като погледна към огледалото.

Хъм-м-м... Светът е единен в изявите си. Каквото е на едно място, което можем да видим- това е на всички други места. Не си прави илюзии ... Може да е проблем на виждането ни, но то пък произхожда отсъстоянието ни...

[Йордан Анов]

Дяволът се роди когато думите се изопъчиха и хората престанаха да мислят върху значението им.

[Донка]

А! Точно за това си мисля от няколко дни като погледна подзаглавието на темата:

Думите - слагат ли ни те ограничение

На мен ми звучи по-смислено, ако я обърна малко наопаки:

Думите - как им слагаме ограничения

Думите сами не могат да се изопачат - хората, които си служат с тях го правят - и съзнателно, и несъзнателно...

Думите не могат да сложат ограничение - хората са тези, които ограничават думите в рамките на своята мисъл...

Думите не избират нас - ние си избираме думите и ги превръщаме в "лице на мисълта си".

Думите не са пречка на общуването ни - пречи ни нежеланието да приемем, че за да разберем другия, е нужно да разберем какво той е вложил в думите си (а не да припишем на неговите думи това, което ние влагаме в тях)....

[Венцислав_]

Първият Адам не познаваше думи, прекалено голям беше за тях. След като част от него избра пътя на кристализацията и стана безмерно малка и твърда, тогава се родиха думите - малки и твърди, според природата на създателя си. Докато ние продължаваме тази линия на развитие те определено ще са ни напълно достатъчни.

Редактирано Юли 15, 2007 от Венцислав_