Дина 1 уведоми модератор Добавено Август 22, 2007 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око. Старо езеро жабешки скок - пльок! Башо Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Guest Лагорда уведоми модератор Добавено Август 22, 2007 (edited) Благодаря Дина Някои неща с думи не се обясняват те се усещат. И сега, ако някой е следил нещата как се развиват, не би могъл да отрече това което казах за менталните войни . Е, красиво е все пак, всичко има своята красота дори когато те ограждат и атакуват от всички страни. Все пак, хубаво е когато нещо или някой обединява хората . А сега- Бог да те Благослови Дина! По-хубави думи от това здраве му кажи. Редактирано Август 22, 2007 от Лагорда Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Йордан Анов 203 уведоми модератор Добавено Август 22, 2007 (edited) Коя е най-великата дума? Може би "защо"? А защо хората се интересуват? Защо хората отчаяно търсят себе си в другите? Естествено отговора започва със защото, но как свършва? Думи.Защо хората ги крещят? Няма смисъл от тях. Редактирано Август 22, 2007 от Вендор Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Благост 61 уведоми модератор Добавено Ноември 7, 2007 (edited) Коя ли е ДУМАТА, която най - често е изговарял Учителя в беседите си Любов + Светлина + Мир + Радост Любов, Разум , Светлина . Мисля ,че и трите са най-често срещани . да, действително Учителя Беинса Дуно много често е използвал тези думи, но все пак думата, която най - често е изговарял Учителя в беседите си е думата ТРЯБВА Любов + Светлина + Мир + Радост Редактирано Ноември 8, 2007 от Благост Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Диана Илиева 1841 уведоми модератор Добавено Ноември 8, 2007 На мен думата трябва не ми харесва; особено когато я изричат хора много под ранга на Учителя. Аз избягвам да я употребявам. А защо ли в много беседи забелязвам, че П.Дънов казва "нужно е да разберете ...", "нужно е да развиете в себе си ..." и т.н.? Или кой каквото иска, това вижда? Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Станимир 2949 уведоми модератор Добавено Ноември 8, 2007 Дори и да кажеш, че някой трябва да направи нещо, все още не означава, че го задължаваш да го направи, а просто, че ти за себе си си сигурен, че това е правилния път на действие. Значи тя, за разлика от думата "нужно е" изразява сигурност в това, което се казва (това все пак не гарантира, че казаното е вярно). Ако се разгледа и думата "необходимо е", ще се види, че тя е най-задължаващата. Тя показва нещо което не може да се обходи (заобиколи). Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Guest N_Damianov уведоми модератор Добавено Ноември 8, 2007 Много хубава тема : " Думите, Слагат ли ни те ограничение? " Елементарно и абсолютно ясно за всички е ,че думите подобряват комуникацията между хората ... Та няма да се върнем в каменната епоха и със звуци "Уъ-уъ-ууу ,я-я-яяя ,ауууу ..." да кажем "искам да ям" - примерно! От праисторически времена насам обаче човек все повече се нуждае от подобряване на комуникацията си със себеподобните т.е. увеличаване на неговите материални потребности водят и до нови и нови измишльотини,които с времето се наричат "думи" ! Тук може много да се приказва ...,но важното е могат ли думите да осветлят духовните търсения на един човек? - мисля ,че много трудно ,ако думите не се трансформират в Слово ? Думи в Слово ...Как става това ? - че ако знаеха всички,нямаше да има ученици на земята...Всички щяха да са Учители. Всички неуспешни опити от хората за претворяване на Думите в Слова са произвели много "Професори"./често отпред се слага и прилагателното "дървени"/ Та има една енергийна компонента,която в съчетание с думите дава Словото,което е необходимо за израстването на човешката душа.Тук може и да се отбележи ,че тази енергийна компонента не се предава по писмен начин и всеки опит да "фиксиране" на Слово ще бъде безуспешен ! Тогава защо са книгите,когато в тях няма Слово? - Мисля ,че чрез книгите работи Духът ,който напътствува хората и от книга на книга да намерят Пътя и да стигнат до ниво да приемат Словото! А как се приема Словото без жив Учител ? - тема на други размисли ! 1 Ани reacted to this Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Пламъче 2635 уведоми модератор Добавено Декември 4, 2009 Думите са средство за общуване.За мен не е толкова важно какви думи използваш,а какъв енергиен заряд влагаш в тях(мисли,чувства). Може и да греша. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Cveta5 121 уведоми модератор Добавено Декември 5, 2009 Думите са средство за общуване.За мен не е толкова важно какви думи използваш,а какъв енергиен заряд влагаш в тях(мисли,чувства). Може и да греша. За мен е важно да намеря точната дума,която да изразява най-добре чувството ми в момента на говоренето.Ако събеседника не само слуша,а те разбира,недоразуменията се избягват.От известно време думите не само не ми стигат,но ми се струват бледи,за да изразят усещания.За тях е необходим поетичен език. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
borislavil 488 уведоми модератор Добавено Февруари 22, 2010 Думите наистина са важни катомаркери, но в същото време могат и да подвеждат. Но за това вината не е тяхна, а изцяло наша, тъй като сме на различно поле на съзнание и поради тази причина сме склонни да им придаваме различно значение. Освен това те не могат адекватно да изразят това, което чувстваме и преживяваме. Дори се забелязва, че колкото по-висше е преживяването ни,толкова по – отчетливо изпъква това. Да, могат да бъдат красива опаковка, която много силно да въздейства, ако е в съзвучие с нас по някакъв начин, но не бива дори и за миг да забравяме, че те са само форма, не и същност. В противен случай попадаме в тяхната клопка. Особено уязвими са филолозите, които са поддатливи и могат да се упоят от магията на словото! А за да създаваш тази магия, първото необходимо условие е да станеш проводник - защото в мига на творчество истинският творец дава възможност на Небето да целуне земята. И То (Небето) му е благодарно, а и творецът е благодарен на Небето, Което е благоволило да се прояви чрез него. За да се стигне обаче до това, е необходима усилна вътрешна работа по изпиляване на егото,което е пречка за проводничеството. Безусловно думите са важни, но нека да не им придаваме по-голямо значение, отколкото им подобава. Понякога тишината на един човек или на двама може да е много по-дълбока изразителна и многопластова, отколкото думите. А що се отнася до душите - те могат прекрасно и хармонично да се сливат и без думи. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Ирина - Horus - Чебурашка 605 уведоми модератор Добавено Февруари 22, 2010 Думите наистина са важни като маркери, но в същото време могат и да подвеждат. Но за това вината не е тяхна, а изцяло наша, тъй като сме на различно поле на съзнание и поради тази причина сме склонни да им придаваме различно значение. Да, във всяка дума (било то като писано или изречено слово) има кондензирана светлина (информация и знание) и тази светлина преминава индивидуално през всеки по различен начин, предвид индивидуалните ни характеристики (интелектуални, психо-емоционални, духовни и т.н.). Но, не съм съгласна, че ТЕ са маркерите. Напротив, ние сме маркери, които се подвеждат от собствените си предубеждения и тълкуваме различно "видяната" в думите светлина. Да, могат да бъдат красива опаковка, която много силно да въздейства, ако е в съзвучие с нас по някакъв начин, но не бива дори и за миг да забравяме, че те са само форма, не и същност. В противен случай попадаме в тяхната клопка. Тук си противоречиш с горното си мнение... Напротив, думите си носят много точно съдържание, но ние напъхваме неговата интерпретация в различна опаковка, според собственото си възприятие, отношение и разбиране.. Понякога тишината на един човек или на двама може да е много по-дълбока изразителна и многопластова, отколкото думите. А що се отнася до душите - те могат прекрасно и хармонично да се сливат и без думи. Това е нещо различно.. И е вярно само понякога. Тишината често е просто мълчание и много рядко е "хармонично сливане" на душите. Последното е възможно само при резонанс на души, при които има обмен на въпросната кондензирана светлина (информация и знание), отвъд думите. А това, знаеш, че става рядко и зависи от степента на отделеност на душите от материалното. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Валентин Петров 195 уведоми модератор Добавено Февруари 22, 2010 ...те не могат адекватно да изразят това, което чувстваме и преживяваме. Дори се забелязва, че колкото по-висше е преживяването ни,толкова по – отчетливо изпъква това. Мисля че това е искрено и е така. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Февруари 23, 2010 Еееее, как бе... Ето, колко ясно звучи - "висше преживяване"... И мен също не ме побират думите сега за да изразя отношението си. Добре, че има емотки... Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Станимир 2949 уведоми модератор Добавено Февруари 23, 2010 Дума – мисъл – идея. Думата разбира се винаги е нещо конкретно, но изричайки я ние никога нямаме за цел да предадем самата дума, а определена мисъл. А мислите ни в повечето случаи са неясни дори и за самите нас. Думата е като тялото на човека – то има някаква (относително) определена форма, но то не е самия човек. Последният не е нещо определено и никога няма да бъде. Колкото в по-голяма дълбочина вникваме през думите на някого, толкова по-неопределени стават нещата. Ако продължим дори и отвъд идеята ще достигнем до някакъв принцип, който е вечен и неизменен, универсален и неподлежащ на словесно дефиниране. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Валентин Петров 195 уведоми модератор Добавено Февруари 23, 2010 (edited) колко ясно звучи - "висше преживяване"... Мисля че когато някой се е опитвал дълго и безрезултатно да опише нещо божествено което е преживял, той много добре разбира думите на Борислав. Колкото в по-голяма дълбочина вникваме през думите на някого, толкова по-неопределени стават нещата. Интуицията някак успява да интегрира значенията и да се справи с разбирането. Но дори тогава може да се окаже че говорещият и слушащият имат пред вид различни неща, макар и двете значения да са верни. първото необходимо условие е да станеш проводник - защото в мига на творчество истинският творец дава възможност на Небето Да. Тук е много на място един цитат от Локатор в темата "Мисли за думите": Словото е проявление на Бога в Духовния свят, Словото подразбира Ангелите. ...когато евангелистът казва: „И Словото стана плът и всели се между нас“, той подразбира, че от Ангелите Словото следва надолу, приема друга форма и слиза в човека. Когато говорим за Словото, което в начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме всички ония Същества... Те са нещо велико, Синове на мисълта, на разума – това са те. ... когато Христос се е въплътил на нашата Земя, Той е дошъл да проповядва това Слово в членоразделна реч. Нашата реч е превод на Словото. Аз съм чувал веднъж това слово. Беше като бликаща светлина ангелският руски език на Небесната Русия. Изобщо не може да се опише с нашия български или със съвременния руски. Всяка дума беше част от неземна поема издигаща се нагоре в радост и любов. Говореше се само в мерена реч. Сигурно друга беше невъзможна. Най въздействащото свойство на този език-музика беше красотата. Нямаме такива думи сега в земните езици. Нарекли са Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният. Ето такива думи ми трябват, а ги няма. Редактирано Февруари 23, 2010 от Валентин Петров Сподели това мнение Link to post Share on other sites
Венцислав_ 88 уведоми модератор Добавено Февруари 23, 2010 нещо божествено което е преживял, Тъй де, тъй... И аз баш за туй говоря... За справка - емотките. Сподели това мнение Link to post Share on other sites
