Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Венцислав_

Думите

Recommended Posts

Наблюдавали ли сте малките деца как добре се разбират без думи? Значи е възможно това общуване и даже е за предпочитане. Не води до недоразумения.

"Аз казах това, а ти чу еди какво си..."

Предполагам, че всички сме били влюбени. Когато погледнете в очите човека, когото обичате не са ви нужни думи, нали?

Друг е въпроса, че отдавна сме забравили да бъдем деца и ни трябват много думи, за да кажем простички неща.

Аз съм сурдопедагог и понякога се питам защо непременно трябва да учим децата да говорят... Не ви ли се струва, че отдавна сме обезценили значението на  думите?.. :angel:

:) Добре дошъл / дошла xameleona Напълно съм съгласна с голяма част от мнението ти. Аз също уважавам и ценя високо умението на децата да общуват без думи. Самата аз също съм се понаучила да общувам с тях и с възрастните си ученици без думи и с думи едновременно (редувам ги и дори понякога успявам да ги съвместя). Не може според мен да се сравняват по ценност, защото всеки начин носи своите предимства и ни служи за различен тип комуникация. И въобще, щом Бог ни е дал и двата начина, значи ние имаме нужда и от двата и ни се е доверил да си служим с тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:angel: Наистина имаме нужда от думите, но до определено ниво. Лично аз предпочитам малко думи и действие.

Но думите си имат своето място и лексикално и смислово, стига да не ги хвърляме на вятъра.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

обезценили са се защото много се лъже

Обезценили са се думите, и се лъже, защото такъв е ходът на това, което си мислим, че е еволюция, но изглежда е обратното. В рамките на този избор, на този човек, това е неизбежно. Ако не ни харесва, трябва да търсим корените на явлението.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:):thumbsup1::thumbsup2: единомислие значи забелязвам

Думите са клетка и могат да помогнат за придобиване на знания само в тази клетка, която ни ограничава точно като материално тяло. Извън клетката те са нищо, ама нищо-нищо. Използваме ги, но привързването ни към тях ни слага още пет-шест катинара отвън на клетката, както и всяко друго привързване, ама то и от катинар до катинар има разлика.

И, ако исках само думи да ви придавам приятели, щях да съм едно празно несмислено човеченце, но уж се опитвам повече да дам и който приема ме радва, който не ще, здрав да е, макар и затворен.

:) Сякаш пък не ви е ясно, че ако общувахме невербално, а ментално ( примерно ) много повече щяхме да обменяме. ( само малко поразместих туй изречение)

Все пак предполагам, че съдържанието е по-ценно и за вас, а то е ментален образ, много по-обширен от самата дума.

Е, има и мисли мънички и празни, но на вас желая освобождение от всички подобни.

Да поясня и че не ми се спори, а излагам мой възглед. Може да съм много объркан и изгубен в представите си, но съм и консервативно закостенял, тъй че не хабете излишно енергия да ме излекувате, безнадежден съм... <_<

докато четях и преживявах написаното, асоциация се появи...чували сте израза : Напира ми...затуй го казах! Или Не можах да се удържа...и т.н. което ме подсеща всъщност, че Клетката = затвора =болестно състояние= дисхармония е всъщност Следствие само на произнесените Думи, и че всъщност Думите са живи същества/енергия, която напира да се материализира. Произнесената "нечиста" дума предизвиква вибрации разни и разнообразни...опасни са си доста, защото зад тях стоят например нечисти/лоши духове :ph34r: сили/енергии... Думите веднъж произнесени стават внушения...може да те разболеят за минути...а благата дума ...знаем, че всички врати отваря - действат думите и като лекарство. Чистите думи са чиста енергия, нали и всеки от нас ги е усещал. Някъде из мъдростта на древността/ или в Библията май е казано, че за всяка дума ще плащаме :whistling: От нас зависи как ще ги възприемаме :sleeping: и какви ще ги произнасяме.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това не прилича ли на бариера, която сами си слагаме. От материална гледна точка, всичко е изпълнено с живот. Да не забравяме обаче къде живеем и колко сме отдалечени от Живота. Разбира се, че думите си имат енергийния заряд, но щом е достатъчен да ни оживотвори... Не! Въпреки, че не съм аз този който я дарява, но колкото и да искам да даря някому Светлина, няма как с думи да го направя, о, с тях мога да я отнема дори от намерението си, пък ще отнеме и слушателя... Примерче само.

И ето сега ще пожелая искрено на всички: Благодат и Мир! За жалост обаче, нито аз, нито вие приемаме непосредствено съдържанието, а само формата. Иначе отдавна да бяхме всички ангелчета... :P

Редактирано от Венцислав_

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Думите са живи същества/енергия, която напира да се материализира. Произнесената "нечиста" дума  предизвиква  вибрации разни и разнообразни...опасни са си доста, защото зад тях стоят  например нечисти/лоши  духове :ph34r: сили/енергии... Думите веднъж  произнесени стават внушения. ..може да те разболеят за минути...а благата дума ...знаем, че всички врати отваря - действат думите и като лекарство. Чистите думи са чиста енергия, нали и  всеки от нас ги е усещал. Някъде из мъдростта на древността/ или в Библията май  е казано, че за всяка дума ще плащаме :whistling: От нас зависи как ще ги възприемаме  :sleeping: и какви ще ги произнасяме.

:thumbsup::feel happy: Благодаря, сестрице :feel happy:

Да припомня само колко формули и полезни утвърждения ни оставил в наследство Учителя... :feel happy:

И ако и когато ги смятаме думите, словото, което излиза от нас в ежедневието (не другото - без думите) за бариера или причина за недоразумения, ние не оставяме ли тези енергийни същества да управляват съзнанието и живота ни (или някой друг да ги използва, за да го прави)? :hmmmmm:

Какво ли е нужно, за да се научим на изкуството на благата дума ? Не много - само любов и търпение и внимание когато пускаме или каним тези същества в съзнанието си. Да почувстваме първо вибрациите на това, което чуваме и това, което се каним да кажем, после да го пуснем навътре или навъм себе си обработено, почистено, светло... :angel:

За жалост обаче, нито аз, нито вие приемаме непосредствено съдържанието, а само формата.

Да напомня само - няма съдържание без форма и формата е винаги на някакво съдържание. :) Ако ни се струва, че нещо е само форма, това значи, че още не сме осъзнали съдържанието и. Ако само съдържание виждаме, не сме осъзнали, че то съществува в разнообразни форми и непрекъснато ги сменя и развива... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

“Беззвучните съгласни представляват земята, съскавите – небето, гласните – “небесата”.

Беззвучните съгласни представляват огъня, съскавите – въздуха, гласните – слънцето? Беззвучните съгласни представляват окото, съскавите – ухото, гласните – съзнанието”

това намерих тук

Тук може да бъде разгледана голяма част от писменостите на народите

Още за езиците

Думите произлизат от буквите - тяхната подредба и съчетание.

Буквите са звуци.

Звуците са вибрации.

Подреждайте така вибрациите, за да ви е добре.

:smarty:

Ауммм

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:

Да напомня само - няма съдържание без форма и формата без съдържание.  :) Ако ни се струва, че нещо е само форма, това значи, че още не сме осъзнали съдържанието и. Ако само съдържание виждаме, не сме осъзнали, че то съществува в разнообразни форми и непрекъснато ги сменя и развива...  :)

Абсолютно единомислие с Донка !

Колко верни , верни неща !

Форма без съдържание и съдържание без форма , няма в нашия хубав , много пластов , свят .

Думите са отговорност , която трябва да носим , защото те както вече се досетиха повечето хора са живи същества .

Те , драги съфорумци излизат от нас , ние си ги раждаме и създаваме битийна среда . Как тогава да не са възможност за творене .

Ако приемем , че са някакъв остатък от общуване , което е било на по високо , вибрационо ниво и ние само се залъгваме , че общуваме по този начин чрез думи .

То мисля , че сме го развили този остатък от високо вибрационен език и начин на общуване .

И ще има още доста да го развиваме . Или мисля , че сме го превърнали в език и начин на общуване , който ще продължава да търпи своето еволюционно развитие . Именно да се влага голямо съзнание в думите и да се владее изкуството на благата дума . /както каза Донка /

Не мисля , че бъдещето на Човечеството е в онемяването , загубата на езика ,като начин на общуване с цел да преживяваме истинските , неизказани неща .

Никак не ми се чини да стане това . А обратното - ще трябва да творим светлина и благост в думите си и да повишаваме вибрациите си .

Което мисля , че е прекрасна перспектива за развитие .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да живеят телата, че без уста какво щяхме да правим - да, има и души, но те не са важни. Само някой да се осмели да помисли и за Дух, забранявам! :D А Господ - точно думите са ни отделяли от непосредствения ни контакт с него. Първоначално не, но в последствие... Та да живеят и егрегорите, голяма част от които дължат на думите живота си, ама горките са си псевдоживи...

Пък си и мисля, ако някой смята, че може много добре да опише с думи мисълта си, то друг ще сметне, че доста му е плитка мисълта. Ама какво да се прави, ръка имам - ръка ви давам, а като придобия и Любов, ще се надявам, че бихме могли и от нея да си обменим. Само ще кажа, че няма чрез думи да стане това, аз и сега ви виждам - хубави, светли, ама искам неизразимо хубави и светли да ви видя. :D:whistling::D:rolleyes::D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Нека всеки се чувства както му е хубаво на душата и на тялото и на връзката с Бог. :)

Тялото и устата и думите, всичко от Бог и от Духа ни е дадено - от нас само свободният избор май зависи - какво точно и как да използваме. И вместо да ги късаме душата от тялото и двете от Духа и Бог, хубаво е струва ми се да се учим на изначалната хармония...

Нищо отделено, нищо противоположно, нищо греховно или маловажно няма от Бог създадено - и благи думи за всичко си има с лечебни вибрации, както хубаво Благост ни припомни. Благодаря! :)

Е, има и други думи... на страха, суетата, гордостта са енергийни същества. Но ако ги нямаше, нямаше и свободата на избор да имаме, нали? :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според описанието ти на света пак нямаме свобода на избор, понеже ги няма двете алтернативи. Че ние още в Едем си стоим...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) става интересно...относно:

няма съдържание без форма и формата без съдържание

няма, ама има все пак...празно шише - пълно шише...както и да е, туй мисля си, че не е най съществено,и още ние действително приемаме само формата, съдържанието и смисъла...кой както и колкото според степента си на осъзнатост...дааа, благодаря за гимнастиката и малко за думите :

ФОРМА - СЪДЪРЖАНИЕ - СМИСЪЛ

ФАКТИ - ЗАКОНИ - ПРИНЦИПИ

ТЯЛО - ДУША - ДУХ

МАТЕРИАЛЕН - ДУШЕВЕН - ДУХОВЕН

СМЪРТ/ПРОМЯНА - БЕЗСМЪРТИЕ/ ВЕЧЕН ЖИВОТ....Духът и Принципа...само и единствено в Духа има Светлина и Пълнота, докато само една малка частичка от душата е безсмъртна, а формите са лишени от безсмъртие/ трайност/ вечност и трябва да се променят...нашата сегашна форма/тяло трябва да се промени, за да може в новата форма/новите дрехи Светлината да се прояви, иначе всичко ще гори...излишното всъщност вече гори.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето как съдържателната форма - три думи - три живи светли същества могат да лекуват:

Любов, Радост, Веселие - за лекуване и при неразположение

Благодаря на екипа на сайта за богатството, събрано на неговите страници! :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Формата е само материалното проявление , материалната дреха на енергията , на светлината , на любовта .

Формата , както всички знаем е преходна , сезонна и абсолютно необходима за да се прояви светлината , енергията , живота , в материалния, видим свят.

Според вас , ние какво обсъждаме тук , в тази тема , формата или съдържанието ?

Моят отговор е , че обсъждаме , как формата да изрази съдържанието .

Или как ,думите /материалната обвивка , формата / на мисълта , енергията , емоцията , намерението , съзнанието , са живи , поради тази причина , че са " телата на съзнанието за светлина или обратно , съзнанието за ....

Как използваме тези дрехи , какво , обличаме с тях , си е наша работа , въпрос на дизайнерско решение . :):):):):) /творческо решение /

Но , ако излезем , от презумцията , че думите са мъртви , те са едни висящи парцали на простора , и няма смисъл да ги използваме , ние предварително казваме , не искаме да бъдем творци в нашия малък човешки свят , защото нас ни е страх да бъдем отговорни и да имаме избор , какво ще облечем ангели , ли демони ли ?

Дар ли са или ограничение на творческата енергия думите ?

Хубав въпрос , е поставил Венци , за което аз лично благодаря .

Мисля , си че щом така или иначе ги използваме , трябва да ги използваме правилно . И разбира се да ги развиваме.

По тази логика имаме живота си като даденост . Знаем , че телата ни са само форма , дреха на духа , на енергията , на светлината , дар ли са телата ни или ограничение , материя , клетка на духа ?

Аз вярвам , че Бог си има план , непознаваем , план , неосъзнаем план .

Аз само мога да благодаря на Бог , че съм "жива " и съм част от Неговия Божествен План . :angel::D:angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проникването на Гносиса в светилището на главата е невербализирано разбиране относно земната действителност. Разбирането поражда в сърцето вълнение-топлина, едно спокойствие.

За Гносиса думита не съществуват. Той няма материално проявление и е неизразим. Всяка негова вербализация е умъртвяване на посланието Му.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D

И ми стана интересно относно желанието да творим в този малък свят. Ние го правим - щем не щем, ама точно когато престанем ще имаме шанс да се преместим в един малко по-голям. Хе-хе. Ама, който тук му харесва как пък казва, че и не твори. Те, нашите мисли, каквито и да са са си енергии, а творческия процес го знаете - през концентрациите и виртуалност към реалност, доколкото материята е. Абе е, ама мъртвичка сама по себе си. И колкото и живот да и наливаме с думи - ми не става. Хе-хе.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ахахха, ами Венци , тъй е , ама преди да престанем , ще трябва да сме достигнали предела , на творене , на еволюиране . Предела на съзнание , на широта на съзнание .

А щем нещем , не само творим ами и еволюираме/в съзнанието / , някои с желание , други опърничаво и недоверчиво . :D Но всички ще трябва да осъществят максималния си потенциал на развитие . До момента на тоталното сливане и трансформиране .

Значи няма да стават чудеса , освен , еволюционни чудеса . Нещо като приемането на България в Европейския съюз. Бавно и съзидателно , променяме съзнанията си .

Ще ги запълваме с любов към себе си и към целия свят , включително и към Земята/колкото и да не ни харесва тук / , тогава ще знаем дали обичаме Бог , и всичко , което ни е дал . Дали обичаме Бог във всичките му проявления .

Обаче , ако ни е страх , няма да помръднем от стъпалото на недоверието , неодобрението , нелюбовта , необичта към живота , неразвитието , непорастването и нетрансформирането . Ние все така ще си останем неосъществени , проявления на Бог . Ние трябва да се усъществим , по максимално позитивния и градивния начин . Иначе няма смисъл да бъдем проявления . Ще бъдем едни мъртви , вегитиращи проявления на гърба на всички растения и животни . Нали трябва да станем пеперуди , нали трябва да полетим .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Остава ни да бъдем будни с вихрите на астрала, впечатаните в него идеи и процесите на реализация/творчество + пламъчето на мисловната ни способност да гори устойчиво + да не се блокира пробуждането.

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:feel happy::angel::feel happy::D И аз ще лумна с теб в едно , Благост !

Лум , лум ,лум ! Ето това са ограниченията на думите . :D:D:D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) искрицата божествена щом искри...огънят лумнал гори и ще гори :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ей, не мой съ упрай тука.

Хем за предел говорим, а си го прегръщаме. Ами защо, се чудя.

Лошото било създадено за да се забелязва доброто. Друг път. Има ги и двете за да се показва илюзорността им в този им формат.

Добре, няма спор, че най-обхващаш е Абсолюта. Питам, как се стига до него, не е ли като се оставяи всичко което мислим за наше средоточие. Понеже ето - трупаме. Трупаме и така се взираме все по концентрирано в нашата си точка и тя, гледай, става по-малка. Ами, естествено е. концентрация, сгъстеност, плътност. Точно това си изработваме от ехееееееее, плътност. Не ни ли стига до къде сме я докарали в това направление.

Абсолюта е обартното на точката, значи навън трябва да се стремим, не навътре. Не си ща съзнанието, понеже е толкова ограничено, мръсно, ужасно. Нямам думи. Ако можех с едно движение да го унищожа щях да живея в Светлина. Сега обаче за нея ще се мъчим, понеже и дълго-трудно сме бягали от нея....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:hmmmmm: Сещам се за една притча, в която двама монаси вървели заедно. Повървели доста и единят попитал накъде са тръгнали, до къде трябва да стигнат? А другият отговорил, че не е важно докъде ще стигнат, важен е пътят...

Ей, не мой съ упрай тука.

...

Добре, няма спор, че най-обхващаш е Абсолюта. Питам, как се стига до него, не е ли като се оставяи всичко което мислим за наше средоточие. Понеже ето - трупаме. Трупаме и така се взираме все по концентрирано в нашата си точка и тя, гледай, става по-малка. Ами, естествено е. концентрация, сгъстеност, плътност. Точно това си изработваме от ехееееееее, плътност. Не ни ли стига до къде сме я докарали в това направление.

Абсолюта е обартното на точката, значи навън трябва да се стремим, не навътре.

Точката е Абсолют. Ако представим спектъра и в ред на Фурие, получава се равномерно до безкрайност по различните честоти разпределение.

Няма начин да се стигне до Абсолюта освен с навлизане вътре в себе си. Навън е безкрайното пространство но то е тримерно и целият сетивно-чувствен опит е ограничен от това и лимитиращ мисленето.

Груповото съзнание на животните единствено в човека се индивидуализира достатъчно за да е възможно самоосъзнаването на менталното и причинните тела.

Не си ща съзнанието, понеже е толкова ограничено, мръсно, ужасно. Нямам думи. Ако можех с едно движение да го унищожа щях да живея в Светлина. Сега обаче за нея ще се мъчим, понеже и дълго-трудно сме бягали от нея....

С риск да ти досадя препоръчвам Мантра йога или пеенето на песните които Благост беше така любезна да изпрати днес. Благост, можеш ли да пуснеш и линкове към самите музикални изпълнения?

"Каквото Браминът да прави или да не прави, спасението е от Мантра само"

Упанишадите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ох, как се смях, Венцислав!

За да намериш Светлината и да бъдеш нея, съзнание ти трябва, но повдигнато, ама ти си знаеш по-добре от мен.

Този инструмент и наи-важният - умът.

И думите преминават в Слово, изпълнено с тишина и трепет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето малко научен подход: "Речта е своеобразна форма на познаване на предметите и действията, и средство за общуване между хората... исторически създала се форма на общуване между хората посредством думи.... Речта е процес на общуване, а езикът-система от разработени от предходните поколения граматични, лещксикални и фонетични средства/думи....

Цялостното развитие на речта е свързано с формиране на психични процеси-възприятие, внимание, памет, мислене, въображение... Правилното овладяване на думата и ролята и в изграждане на изречение я определят като основна единица на речта... Тя е не само средство за общуване, но и оръдие на мисленето..."

Значи ако нямаме възприятие, внимание, памет, мислене, въображение думата я няма... Т. е. нужно е Словото, да и даде живот...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×