Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Венцислав_

Думите

Recommended Posts

:thumbsup::thumbsup:

Точно попадение! Думата без словото не е дума, а е мъртва комбинация от звукови единици - фонеми.

Ето още малко научен подход:

Правен е експеримент от психолингвисти - дават на група хора безмислени съчетания от фонеми, но им казват, че това са изречения от някакъв език, който е напълно различен от познатите им. Помолени са да предположат какво биха могли да означават тези "думи" и съставените от тях "изречения".

Резулатите били - всеки от участниците дал свое предположение, но нито едно не приличало на другите. Очевидно, всеки е "напълнил" празните словоформи и фрази с това, което носи в себе си, в съзнанието си, използвайки структурите и звученето на своя роден език.

Това иде да покаже, че думите са неразривно свързани невербалната част на съзнанието ни и двете взаимно си влияят. Затова думите могат да лекуват и освобождават, но и да оковават и дори да убиват. Луиз Хей е написала книга за тях, която е помогнала на хиляди... Учителят също много често дава думи и формули за лечебно и хармонизиращо въздействие над собственото ни съзнание....

Недоразумението между говорещите се получава тогава, когато в думите на другия ние влагаме нашето съзнание, вместо да се опитаме да използваме този перфектно създаден канал, за да се доближим и опознаем неговото.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Недоразумението между говорещите се получава тогава, когато в думите на другия ние влагаме нашето съзнание, вместо да се опитаме да използваме този перфектно създаден канал, за да се доближим и опознаем неговото.
:thumbsup2::thumbsup::feel happy:

Приятна вечер на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:)

С риск да ти ДОСАДЯ препоръчвам Мантра йога или пеенето на песните които Благост беше така любезна да изпрати днес. Благост, можеш ли да пуснеш и линкове към самите музикални изпълнения?

:smarty: ДоСаждам...ПоСаждам...не досаждам / не досадил ...и идва да си ДоСади...ДоСажда :D бърза игра на думи + проба на търпение / издържливост + учтивост...за тези дето не практикуват манто - бръмчене :lol:

Линкове не знам как се пускат ( засега) :sleeping: но всичките песни в различни чудесни изпълнения са ми налични :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Линкове не знам как се пускат ( засега) sleeping.gif но всичките песни в различни чудесни изпълнения са ми налични

в цифров вариант на мp3 или в аналогов и на CD?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Определено трябва да се върви навътре в себе си, да се копае, да се чука на вътрешната врата, да се блъска даже, и с копнеж, докато не се отвори. Ние стоим пред прага на своя дом заключени отвън. В търсене на щастието, на осъществяването ние обикаляме красиви места, целия свят...но се връщаме само със слънчев тен и лека тъга от отминалите приятни дни. Думите са важни, но не достатъчни, трябва да преживеем истината с цялото си същество. Най-прекрасното място-то е вътре в нас, трябва да го търсим настойчиво. Запишете се на пътешествие до това най-прекрасно място във вселената, което е във вашето сърце. Тогава всеки ден ще е изпълнен с очарование и ще бъде празник. :)

Редактирано от Макс

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Думите, думите, думите...преди говорех доста много...рядко "глупости" :lol: като изворче неуморимо бях...понякога съм и като водопадче...дразнех доста его-стремящите се към изява ( не можеха да вземат думата от мен :1eye: )+ усещах завистта/ заядливостта при жените + при мъжете...беше друго чувството - тръгваха да " противодействат"/ уязвяват или мълчат ( по неосведомените от мен :sleeping: )...натрупах опитности - "комбали" и шамарчета разни + верни приятели също + имаше и етап на отработено наблюдение +изводи + нови опитности...беше си като супер игра на тенис маса...усещах кога слушащият "изключва" /спират да чуват/ възприемат...малко удържаха на скоростта ми на говорене...от бързореките съм си и сега - не се разделям с тази си черта, но мога да я владам / контролирам без усилие. Това е начин за пресяване/филтър в общуването за мен.

Но най - любимото ми състояние е да мълча и да не мисля.

Капанът на Ума е вербализацията...знаем много думи, знаем разни езици, знаем алгоритъма на мисленето...но знаем, че това още не е мислене...убийство на мисленето е, защото когато човек говори...той не мисли.

Думите действително стават затвор и препятствие...за медитативния/ молитвения дух в нас.Мога ли да опиша изгрева/залеза и доста други неща ...с думи...умът мигновенно "фиксира" чувствата и преживяванията в думи, думи. думи... Душата и Духът са безмълвни...

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:D:angel::feel happy::D:thumbsup2: и аз с вас !

Да така си е . Мълчейки , мисля спокойно , като повърхността на вода . Започна ли да говоря вече съм кораб , пътуващ за някъде . :king:

Обичам и двата вида мислене . :sorcerer::thumbsup2::yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето това не мога и сега да рабера. Като имаме тук хора, живеещи в светлината, въобще какво си говорим. :D

Мерси за мантра йога, напаво ме жегна, точно тя ми трябваше. :thumb down:

Синева, братко, колко можеш да повдигнеш човешкия си ум? Защото моя съм го проверявал донякъде само, не до края, ама съм благодарен, че разбрах какво ме чака на края. Не, благодаря. Да натъртя " Той трябва да расте, а аз да се смалявам "!

Знаем всички, че имаме посят у нас Божествен зародиш и чакаме Първородният да намери почва у нас. Да намери, да се развие - Той, Божият Син! Притчи не разказваха и разбрахме, че трябва чиста почва, а защо хвалим плевелите?! Точно тези плевели, които отнемат силиците на свещенния живот.

Ума навремето е бил просто част от Духа, но се капсулира и се превърна в затворена система. Този затворен ум как ще се отвори отново за Духа. Духа беше ум и искам отново Дух, но затова трябва да изхвърля повредения дух...

На основните аспекти на нашия ум им се казва Луцифер, не сме ли го чували тоя? На фона на повредената ни природа, той си е големия красавец, но като живеете в светлината, погледнете го, да видите най-отвратителното възможно същество-несъщество. После разкажете на слепците, аз ще съм сред тях, чакаш светлинния ви глас, надяващ се да прогледам с всички клети братя, знаещи бедността си (по дух). И как да не се надявам, понеже Светлината дарява щедро на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Той трябва да Ра-сте, а аз да се смалявам"

icon12.gif

Знаем всички, че имаме посят у нас Божествен зародиш и чакаме Първородният да намери почва у нас. Да намери, да се развие - Той, Божият Син! Притчи ни разказваха и разбрахме, че трябва чиста почва

Да. Е и?

защо хвалим плевелите?! Точно тези плевели, които отнемат силиците на свещенния живот.

icon14.gif

Ума [Артур] навремето е бил просто част от [ученик на] Духа, но се капсулира и се превърна в затворена система. [ожени се за материята Гуневир]

:)

Този затворен ум как ще се отвори отново за Духа. Духа беше [ръководителя на] ум и искам отново Дух, но затова трябва да изхвърля повредения дух...

Ами нали затова е и Ман-т-Ра?! Основна теза на Йога, че каквото и човек да е направил, може да го поправи. След достатъчно много мантра се чува Космическият звук, Дурга Бани, умът спира. Спи - Ра!!

Всяка погрешна мисъл оставя бразди в Акаш сякаш забити с пироните на Прана в умственото тяло. Нещо повече, този боклук се съединява със съответните негативни емоции и при извършването на неправилните действия се превръщат, както казва и Учителя, в опасни за здравето киселини.

На основните аспекти на нашия ум им се казва Луцифер, не сме ли го чували тоя? На фона на повредената ни природа, той си е големия красавец, но като живеете в светлината, погледнете го, да видите най-отвратителното възможно същество-несъщество.

Има и друг ум. Не си ли чувал?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурна, че има друг ум. Тук може доста да се забалтавим в излишни терминологични спорове. Което изобщо няма да промени състоянието ни, а ще отнеме още малко време в илюзия за търсене на правота... И да има друг ум, ние не сме при него. Иначе- прав е Венци, що щем тук? Ама може и да сме като хипопотама- хем до шия в тинята, хем ни е много хубаво... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Вальо, благодаря за Космическият звук и Спи - Ра :v: туй за пироните на Прана :1eye: ни го схващам от раз :sleeping:

На основните аспекти на нашия ум им се казва Луцифер, не сме ли го чували тоя? На фона на повредената ни природа, той си е големия красавец, но като живеете в светлината, погледнете го, да видите най-отвратителното възможно същество-несъщество.

:D Що обиждаш Луцифер :1eye: казват че е по големия брат на Христос...и че именно Луцифер поискал правото на творчество = СВОБОДНАТА ВОЛЯ за представителите на Вселената...Бог му дал...СВЕТЛИНА безмерна...и Луцифер...не я понесъл/ не издържал...угаснал/изгорял / паднал...ама казват още, че това е било дълбок замисъл...нещо като Юда в ролята на предателя. Та Луцифер е дълбока мистерия и си има степени...Сатана - Дявол...ти може би за тези същества - несъщества си чел и са те наплашили :lol:

Фир Фюр Фен - Тао Би Аумен

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Редактирано от Благост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира,

едното е като платноход с 5 високи мачти.

Другото е параход, колкото си искаш луксозен или разнебитен.

14 юли

Отрицателното у човека представя неговите неестествени мисли, желания и постъпки. Следователно, когато Христос проповядваше на учениците си да се отрекат от баща си и майка си, от братята и сестрите си, Той имаше предвид именно техните неестествени мисли и желания, които могат да ги спънат. Това всеки може да направи, защото стремежът на неговата душа е към красивото и възвишеното, към Доброто в света.

туй за пироните на Прана ни го схващам от раз

представи си револвер

~ низшия ум

мисли-вихрите (вритти) минаващи през интелекта стигат до него и стават ~ пирони или куршуми когато се индивидуализират в астралния мозък и се "обличат" с прана - въплътяват-обективират - когато е отворен процесът е отгоре и работи като вечен двигател.

Мислите обективирани оставят следа в пространството на мисълта, етера, както и в по-долните етажи на материята заедно с особеностите [~ подписа] на този отделен ум.

Той е непрекъснат във времето и винаги може да бъде асоцииран с всичките си минали и настоящи мисли.

Когато умът върти върху вече оставените пътеки това може да се сравни с развалена плоча и действително сочи повреда.

Венци предлага да го унищоим, изхвърлим и пр., но това не е възможно да се направи по механичен начин. Той също отхвърля проверения начин на йогите който цели да предизвика разчистване на повредените и замърсени пътеки.

Рискуваш цайтнот. Времето тече и отминава. Физическото тяло има гаранция за определен брой цикли на вдишване и издишване и той е краен.

Но и такъв експеримент би могло да се проследи и резултатите - да се споделят. Надявам се да го сториш.

Редактирано от Валентин Петров

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето това не мога и сега да рабера. Като имаме тук хора, живеещи в светлината, въобще какво си говорим.  :D

Мерси за мантра йога, напаво ме жегна, точно тя ми трябваше. :thumb down:

Синева, братко, колко можеш да повдигнеш човешкия си ум? Защото моя съм го проверявал донякъде само, не до края, ама съм благодарен, че разбрах какво ме чака на края. Не, благодаря. Да натъртя " Той трябва да расте, а аз да се смалявам "!

Знаем всички, че имаме посят у нас Божествен зародиш и чакаме Първородният да намери почва у нас. Да намери, да се развие - Той, Божият Син! Притчи не разказваха и разбрахме, че трябва чиста почва, а защо хвалим плевелите?! Точно тези плевели, които отнемат силиците на свещенния живот.

Ума навремето е бил просто част от Духа, но се капсулира и се превърна в затворена система. Този затворен ум как ще се отвори отново за Духа. Духа беше ум и искам отново Дух, но затова трябва да изхвърля повредения дух...

На основните аспекти на нашия ум им се казва Луцифер, не сме ли го чували тоя? На фона на повредената ни природа, той си е големия красавец, но като живеете в светлината, погледнете го, да видите най-отвратителното възможно същество-несъщество. После разкажете на слепците, аз ще съм сред тях, чакаш светлинния ви глас, надяващ се да прогледам с всички клети братя, знаещи бедността си (по дух). И как да не се надявам, понеже Светлината дарява щедро на всички!

Повдигането на съзнанието не може да се осъществи без да се разрушат старите мисловни рамки. Те се плодовете на ума а не самият ум. Тялото е градина с цветя, която Бог е посял. Нито едно цвете в градината не е излишно.

За да дойде Духът трябва да се грижим за цветята си.

Умът е Луцифер в този му вид, на ако човек умее да впряга Луцифер на работа...

Луцефер "умира" при "Свърши се." - на Светият кръст.

Как ще разбереш за насладата ако не съществува Луциферовият свят от илюзия? Как ще се радваш, ако се вечно радостен ще разбереш ли радостта?

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Багира, едното е като платноход с 5 високи мачти.

Другото е параход, колкото си искаш луксозен или разнебитен.

Валентин, и единия и другия платноход е нужен на този, за когото пространството е проблем. То ест- който си остава в рамките на света на преходността, на двойнствеността. А това не е Божието царство. Ако то не ни интересува- няма да ни тежи да сме си една хармонична част от света на преходността. Но ако Божието царство ни вълнува по някакъв начин, ще ни преследва дълбоко усещане за дисхармония. Незапълнимо с нищо, освен с едно. В "Книгата на Мирдад", например, се говори за Дълбокия Копнеж. И какво може да го утоли! :)

Когато умът върти върху вече оставените пътеки това може да се сравни с развалена плоча и действително сочи повреда

Напълно съм съгласна и точно затова ми се струва, че плочата е развалена.

Венци предлага да го унищоим, изхвърлим и пр., но това не е възможно да се направи по механичен начин. Той също отхвърля проверения начин на йогите който цели да предизвика разчистване на повредените и замърсени пътеки..
Напълно съм съгласна, че не може да се унищожи по механичен начин. Но и без друго не ми изглежда, че Венци предлага такъв странен и и безперспективен начин!

А това, че някой отхвърля един проверен начин може най- малкото да означава, че за него има други начини. Кой може да каже за кого кой начин е подходящ? Но проблемът за истинността (например- на метода за откриване на Пътя) е друг и има интересни мнения в темата за истинността! :)

Рискуваш цайтнот. Времето тече и отминава. Физическото тяло има гаранция за определен брой цикли на вдишване и издишване и той е краен.

Но и такъв експеримент би могло да се проследи и резултатите - да се споделят. Надявам се да го сториш.

Направо си е така. И на мен ми се струва, че или времето ми е много малко, или изобщо го нямам. И че така е не само с мен! :dancing yes: Но каквото трябва да стане, ще стане за колкото време е необходимо. Времето е фактор в света на преходността! Ако Платон е прав за сенките и пещерата, има и още Нещо! :)

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Валентин, и единия и другия платноход е нужен на този, за когото пространството е проблем. То ест- който си остава в рамките на света на преходността, на двойнствеността.
Уважаема Багира,

Океанът в аналогията не е пространството.

"Светът на двойствеността и преходността" е илюзорен за освободените, все още реалност за другите. Илюзорен, защото е двойнствения ум.

"За този който е овладял своя ум, той е неговият най добър приятел. Но за онези които не са, той е най злия им враг." Хари Кришна

А това не е Божието царство. Ако то не ни интересува- няма да ни тежи да сме си една хармонична част от света на преходността.

Его-доминиран ум в консерва дрънчи глухо. Печална ситуация, съгласен съм.

Но ако Божието царство ни вълнува по някакъв начин, ще ни преследва дълбоко усещане за дисхармония. Незапълнимо с нищо, освен с едно. В "Книгата на Мирдад", например, се говори за Дълбокия Копнеж. И какво може да го утоли!

Не дочетох "Книгата на Мирдад". Когато успея да го направя, ще ти пиша.

"Грам практика струва повече от тон теория":)

Свами Вивекананда

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Абсолютно! :)

И най- подходящото твърдение в темата за думите!!! :thumbsup:

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Грам практика струва повече от тон теория":)

                                    Свами Вивекананда

:feel happy::thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чудя се- една врата в стена- ограничение ли е, или възможност да преминеш отвъд стената? Несъмнено- зависи от гледната точка, от желанието и възможността за употреба. Може да е така и с думите. Да, ограничават ни. Да, водят ни през Стената. От Другата страна. Без самите те да са Другата страна, разбира се. Но през тях може да се мине! От Тази страна- ясни форми, изразими понятия. От Другата страна- неизразими. Обаче за нас. И ги има, нищо, че са неизразими. И ги търсим. Жадуваме за тях. И не са хоризонта, до който все не можем да стигне, а Друга реалност. Може би така японците са измислили изумителната форма хайку. Мисля, че тя дава най- ясния образ на това, което имам предвид. Думи за 15- 23 срички... Самите те не са кой знае какво. Но са врата! Някои врати са по- тесни, други- по- широки, едни- за Там, други- Не за там... :)

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

ДУМИТЕ

Думите късат на усета жилата.

Думите грабят от делото силата.

Думите действат токсично на смисъла.

Ах ти, ръка, за какво си ги писала?

Те са на книжни играчки украсите.

Вие защо ги, уста, произнасяте?

Може би те, за души разнебитени,

са като пот от плътта на съдбите ни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали думите са проблемни или обмяната им? Според мен второто. За да станеш майстор на думите трябва добре да разбереш какво обменяш с тях, а именно - състояния на съзнанието. Има и други начини като зрителни (филми напр.), вкусови, обонятелни и прочие, но думите са най-лесният и най-евтин начин. А съзнанието е нашата основна и всъщност единствена собственост. Затова употребата на думите е един от критерите за състоянието на тази собственост. Но темата е голяма за постинги.

Западнярите са по-добри майстори на думите. На английски например "купувам" се използва и в слисъл дали приемам/вярвам на думите на някого. Българите лесно купуват докато накрая се окаже че са останали без доста капитали (време, сили, имотите на Симеончо и колко ли още примери). После думите били виновни. :dancing yes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако това е реплика към стиховете, смисълът им няма много общо с тези разсъждания. Не оспорвам, че в светски план думите са важни и колкото по-добре са овладени човек може да е по-успешен (в западния смисъл). Става обаче въпрос за това, че търсейки Истината, усещане за Която никакъв западен модел не е успял да породи у хората, ние осъзнаваме ограниченията на словесния израз, въпреки че и тук, поне на нашето ниво, ние имаме някаква потребност да споделяме - ако не можем точно, то поне със загатвания... Все е нещо, но не бива да си въобразяваме, че с това постигаме кой знае какво... аз го въприемам най-вече като споделяне, може би плюс някакво взаимно обогатяване на възприятията, но от тук нататък... Господ да си "каже Думата"!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×