Стоянка Добавено Юни 3, 2004 Доклад Share Добавено Юни 3, 2004 Привет отново Някаде мярнах такава тема, но Ради предизвика в мен много въпроси без отговори а и слушам рокоперата ИсусХристос Мисля че това е била основната сила на Христос способноста ако мога така да се изразя да страда със страдащия и да обича друг е въпроса че благодърноста която е получавал е била болка и унижение В същия момент се сещам за една притча която прочетох във форума "Неизбежността на съдбата" от Миглена В следващия момент си задавам въпроса какво е това сърце което няма да протегне ръка и да помогне на дете в случая или просто на страдащ. И все пак как можете да контролирате онзи трепит в сърцето си които ви кара да подадете ръка и обичате. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Юни 18, 2004 Доклад Share Добавено Юни 18, 2004 Здравейте! И на мен смисълът и същността на състраданието не са ми безразлични. В последно време забелязвам, че за да можеш да изпитваш състрадание към някого, трябва ти самият да си "стабилен". Може би при състраданието душата ни се отваря, за да приеме "колебанията" на другата душа. Защо? Мисля си, че така нашата душа има възможност да премине през такова изпитание "виртуално" и така да провери и усъвършенства своята хармония и стабилност. Тогава, обаче, не излиза ли, че състраданието обслужва по-скоро нас? Е, разбира се, може би има и обмен на хармония и стабилност, но може би само ако страдащият е готов за тях... Ако в това има нещо смислено, тогава е обяснимо защо истинското състрадание не се нуждае от благодарност. Колкото до трепета в душата да помогнем и да обичаме, защо не следваме сърцето си, вместо да го контролираме със съмнителни принципи??? Защото се страхуваме да дадем любов без отплата??? С вяра в непресметнатата любов: Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Юни 19, 2004 Доклад Share Добавено Юни 19, 2004 Страхуваме се от това как бихме изглеждали пред другите хора, без да се замисляме как изглеждаме в очите на Бог. Това обаче не е толкова трудно за преодоляване. Освен това за мен понятието любов отхвърля всякакви възможности за пресметливост, така че тя е само една... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Милкана Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Днес протегнах ръка. Не беше човек, но беше душа. Малка, крехка, нежна, полусляпа и разплакана. В дъното на една шахта. На края на нашата късичка улица.Гласчето молеше за помощ, минавах наоколо. Много хора са минавали, но кои са го чули? Спрях се, потърсих с поглед. Гласчето идваше изпод земята. Видях малкото същество, което напразно се опитваше да се покатери и да изпълзи от уличната канализация. Ръцете ми са слаби и с мъка успяха да вдигнат циментовата решетка. Мина човек.Посъветва ме да оставя животинката там, на кого му била притрябвала! Отвърнах: "На мен не ми трябва, но това е душица и не мога да я оставя там." Не се срамувах, че прилегнах на асфалта, а косата ми омете прахоляка, опитвайки се да хвана мъничето. Хората предполагаха, че съм изпуснала пръстен или друга скъпоценност - кой можеше да си представи, че ще си правя усилия за нещо толкова смешно. Минаха две момченца, ще призная, че сърцето ми се сви при опита да измъкнат съществото. "Ами ако имат лоши намерения?" - казах си - нали едни такива детски ръце подхвърляха друго едно коте и пищяха с дива радост, щом гравитацията придърпаше летящото коте..." Не, тези нямаха лоши мисли, напротив. Две чудесни деца. По-дългата ръка на баща ми успя да стигне до котето. Малките ръце на децата го прегърнаха. "Има надежда" - помислих си. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Благост Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Здравейте! Четейки темата се замислих за разликата между СЪСТРАДАНИЕ и СЪЧУВСТВИЕ понеже отдавна когато чуя / видя думата СъСтрадание...знам, че вече е не е то...особено когато е дистанционно състрадването де по ми е вводолейска думата СЪЧУВСТВАМ съЧувствам и когато мога винаги съДействам Милкана за примера благодаря, съПреживях го. За Обичта... във форума има изписано доста. Любов + Светлина + Мир + Радост Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Никола_ Добавено Юни 4, 2006 Доклад Share Добавено Юни 4, 2006 Когато човек не е страдал достатъчно и в по-голямата част от своя живот се е принуждавал да бъде безчувствен, той не може да бъде нито състрадателен(защото не е страдал), нито съчувстващ(защото не е чувствал). Няма нищо лошо и срамно в това да подадеш ръка както на човек така и на животинче. Благословия за душата си е! Пък нека да се смеят безчувствените и несъстрадателните! Те на знаят да живеят, дори никога не са живяли правилно и истински. Незнаят какво е да дадеш ръка на една душа, какво е чувството!....Забравих, та нали са безчувствени-не биха го разбрали! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 5, 2006 Доклад Share Добавено Юни 5, 2006 "как можете да контролирате онзи трепет в сърцето си които ви кара да подадете ръка и обичате." поддава се на промяна, както към безчуственост, така и обратното Като свикне някой да гледа филми с насилие и кръв, става "трениран" - нищо не може да промени. И като се прибавят забележки на съученици "той не е мъж", дебелата кожа е готова. Обратно, ако изпълним думите на Исус Христос, Да възлюбиш Господа твоя Бог и обичай ближния си като себе си - практически, напредваме много. По-лесно е да обичаш проявения Бог в човека. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 6, 2006 Доклад Share Добавено Юни 6, 2006 По-лесно е да обичаш проявения Бог в човека. Не е по-лесно,а е най-лесно,стига да не заглушиш "онзи трепет в сърцето си",като слушаш "съучениците си",да не ти пука как изглеждаш в очите на другите хора,че дори и в очите на Бог,обаче много да ти пука как изглеждаш в собствените си очи.По това се познава истинският мъж и изобщо човек. Надявам се,отдавна си го разбрал. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 6, 2006 Доклад Share Добавено Юни 6, 2006 как изглеждаш в собствените си очи Да, важно, но се променя много през време на собствената еволюция. За мен по-надеждно е виждането на Бог. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Добавено Юни 7, 2006 Доклад Share Добавено Юни 7, 2006 Да, важно, но се променя много през време на собствената еволюция. За мен по-надеждно е виждането на Бог. Особено,ако го търсиш този Бог в себе си,ще откриеш,че ти може да се променяш,но Неговото виждане винаги е константно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Inatari Добавено Юни 7, 2006 Доклад Share Добавено Юни 7, 2006 Наистина е сила ,състраданието ,да не говорим за Обичта. Неподозирани са възможностите ни в това отношение ,какво преобразяване настъпва с нас ,когато изпитваме тези чувства наистина ,открито без да им се съпротивляваме. Можем да спасим живот ако владеем силата на състраданието ,съчувствието ,можем да отворим врати ,можем да съградим щастие ,радост и красота за всички нас и около нас , .... колко много можем Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Валентин Петров Добавено Юни 7, 2006 Доклад Share Добавено Юни 7, 2006 Да,java script:emoticon('') smilie и което е най важно, можем да спасим и собствената си душа, и другите "Защото ако човек спечели света, а загуби душата си", губи всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 Странно нещо е състраданието. От една страна, чуждата болка понякога е толкова изведена на видно, че обхващата съболезненост е просто поглед. Но тези извеждания всякога целят нещо конкретно и за себе си, независимо от умишлеността. От една страна човешките несгоди са точно толкова преходни, колкото и материалните придобивки и сериозното отношение към тях е нещо като езотерично лекомислие. От една страна, приемането на нечие страдание показва не друго, а приемането на нашето превъзходство, поне в това отношение. Високомерие. От една страна нашите лични недъгавости са достатъчно съразмерни с всички чужди, а ние не умеем дори клъм себе си да проявим чиста съпричастност. От една страна, бивайки некултурно да причиняваш болки на другите, то показването на повод за сътрадателност към теб, си е чиста агресия. И още много страни... но обичта все е нещо, което опитваме да лепнем върху си, за да запушим привидно всички евентуални пробойни в себевъзприемането около подобни и други психически взаимодействия. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 Състрадание това е жертва, това е приемане на болката и хаоса от околната среда, трансформирането им в нас и връщането им там, откъдето са били взети (но вече във вид на хармонични вибрации). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 10, 2009 Доклад Share Добавено Август 10, 2009 (edited) От една страна, приемането на нечие страдание показва не друго, а приемането на нашето превъзходство, поне в това отношение. Високомерие. дали? От една страна нашите лични недъгавости са достатъчно съразмерни с всички чужди, а ние не умеем дори клъм себе си да проявим чиста съпричастност. От една страна, бивайки некултурно да причиняваш болки на другите, то показването на повод за сътрадателност към теб, си е чиста агресия. И още много страни... но обичта все е нещо, което опитваме да лепнем върху си, за да запушим привидно всички евентуални пробойни в себевъзприемането около подобни и други психически взаимодействия. ... и в крайна сметка какво? ... ако няма отговор е словоблудство Редактирано Август 10, 2009 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Душата, която не познава страданието, е сляпа и мъртва. Душата на човека е мъртва и извън състраданието. Състраданието е основа на любовта към ближния. Това е не жалостта, а съвместното възкачване – съвместен път, съвместна работа. Думата „съ-страдание” означава „съвместна работа” (съ- и – страда). Този път може да бъде съвсем кратък и може да бъде по-дълъг. Съгласна съм с Инатари: Можем да спасим живот ако владеем силата на състраданието ,съчувствието ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
borislavil Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Когато обичаме някого и той, по една или друга причина, се нуждае от помощта ни и страда, съвсем естествено е ние да му съ-страдаваме, т.е. споделяме, отваряме се за неговата болка и я приемаме в себе си, съ-преживяваме я, така че тя става наша болка, неговото бреме става наше бреме, което понасяме с радост, защото обичаме този човек и знаем, че всеки товар се носи по - лесно от двама. Но тук състраданието е все още в начална фаза, защото то не напуска кръга от близки и любими същества - роднини по дух и по плът. Истинското състрадание е всеобхватно, като Любовта, Която го поражда и чрез Която познаваме единосъщността на всичко съществуващо - духовното си родство с цялото Битие. Тогава, изхождайки от това съзнание, отново по естествен начин, но на по - висока октава, ти желаеш благото, успеха и щастието на всяко едно същество, защото го чувстваш като частица от себе си, и там, където има болка, си готов да я попиеш в себе си и да я носиш дотогава, докато тя се оттече. Доброволно, съзнателно ти ставаш канал, отдушник, през който изтича чуждата мъка. Затова, освен всичко друго, се изисква саможертвен дух - да загърбиш собственото си безоблачно съществуване, да внесеш дисхармония в своя хармоничен свят, за да я трансформираш, и от тъмата на болката и скръбта да изпредеш светла спасителна нишка. Величието на човешкото сърце се измерва с обхвата на неговата милост и състрадание. Същества като Буда, Христос и Учителя притежават силата да носят болката на света. Те са велики трансформатори и благодетели на човечеството, които, подобно на Шива, са готови да изпият отровата на света, но да го спасят! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Доброволно, съзнателно ти ставаш канал, отдушник, през който изтича чуждата мъка. Не ми се навлиза в спор, но това е начин да удължиш мъката на една душа като поемеш част от урока й. За мен състраданието е адекватно само когато изпитваш това чувство към личноста като я гледаш как се лута обезверена и живееща в страх и илюзии. Но нека да не забравяме, че само душата знае каква опитност си е пожелала. и особено "любимо" ми е как някой който се има за лечител натриса собствената си нечистотия върху човечеца който "лекува" да не говориме пък за платените рейки настрочици ... и това е все от състрадание и грижа към ближният. Редактирано Август 11, 2009 от Еси Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Еси! Да поема чужда болка и страдание? - Това ми звучи като гордост - видите ли той е слаб, а аз силен, ще му нося раницата.... Да, обаче после отгоре си мислят, че тази раница му се е видяла лекичка за урока му и - хоп - по-тежка... Докога така? Докато поредната раница го смаже? Състрадание - да разбера, че другият носи раница по нагорнището и да не изпитвам дискомфорт, че върви бавно.... Да спираме по-често за почивка и да му подавам ръка по сипеите и когато се смъкне надолу под товара си... А не да се чудя "Е как може..." Или да го обявявам за лъжец, или двуличник, или страхливец и т.н. Когато толкова му натежи, че изгуби вяра и е на път да се откаже да носи и да се катери, да му дам кураж, че има още сили в него - достатъчно, за да си научи този урок... А аз до него не му помагам, защото и аз съм същия - и аз си уча урока - той с неговия урок до мен е част от моя урок... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Рассвет Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Когато толкова му натежи, че изгуби вяра и е на път да се откаже да носи и да се катери, да му дам кураж, че има още сили в него - достатъчно, за да си научи този урок... А аз до него не му помагам, защото и аз съм същия - и аз си уча урока - той с неговия урок до мен е част от моя урок... Съгласна съм. Какво ще направя с бедния? Ще видя неговите съществени нужди от които той е обвързан с вериги, че му хлопат веригите. Най-първо ще се яви в мене състрадание да му снема веригите от краката, да му снема веригите от ръцете, да му снема веригите от ума, от сърцето му. Гласни и съгласни – радости и скърби Какво представлява състраданието на ученика? Това е умението да слуша, да чува и да разбира всички, които искат да бъдат чути и разбрани. Редактирано Август 11, 2009 от AL414 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ани Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Защо думи като помощ, саможертва, правене на добро...така не ви харесват? Защо сте склонни да виждате веднага в казалия ги - възгордяване? Ами ако наистина си е разтворил душата и иска да помогне? Трябва ли да гледаме спокойно как най-близките ни се мъчат и да си казваме - "Да това им е урока. Не могат да го решат. Двойкаджии значи. Ами ще отидат на поправителен. " Има резон в това, само че лесно ли е? Всъщност по планината много често се случва някой да се нарани и другите да поемат товара му. Временно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Венцислав_ Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 Тези думи не ми харесват (на мен), защото са думи. А изпълнението е човешко, пречупено през ограничения ни поглед и критерии... в които същинският им смисъл е отлетял. А иначе, наистина, в казалия ги не мога да видя друго, освен възгордяване, поради факта, че го изтъква. Ако днес помниш, че вчера си помогнал на някой с планинския багаж, то явно не си го направил само за да го облекчиш, поради нуждата му. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Ани много добри въпроси. Не е и нормално да стоим и да гледаме как някой ближен се мъчи. Ако можем да му помогнем да разбере урока си, ако можем да му помогнем да разбере, че някъде е сгрешил би било прекрасно. Разбира се това може да се прави само с Любов. Не с високомерие и поучаване. Или на някой гладен да не му дадеш хляб?-Това си е престъпно. Постепенно ще се научим да различаваме кой, от какво има нужда, да му помогнем точно с това. Не си мисля, че мога с нещо голямо да помогна, но с чисто съчувствие и добронамереност-да. Понякога помощта може да е добра дума или усмивка, да кажеш на някого-не губи вяра, можеш!-не е малко, благодарна съм, че съм срещала такива хора. Разбира се, че понякога помощта е и материална, но пак в зависимост от случая. И с това са ми помагали. Иначе моето его добре ще се скрие зад думите-"не му преча да си учи урока..." Разбира се, не мога да нося товара на друг, но мога да го подкрепя, да му е по-лек. П.П. Но и помощ с търговска цел не е помощ. Ако помогна на някого, защото той с нещо ще ми помогне... Редактирано Август 11, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Донка Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Ами не че не я обичаме помощта, но дали човекът може на човека да помогне? Или само Бог ни помага на всеки от нас? Ако аз заживея с мисълта, че съм носила раницата на някого и съм му била в помощ, това автоматично задвижва механизмите за надуване на егото ми с агресия. (Венцислав! ) Ако аз направя нещо, което ми е по силите за или вместо някого друг, то не е защото съм му помагала аз - Бог му е помогнал, като е сложил мен до него тогава, когато е имал нужда от подкрепа и разбиране... Аз... просто съм изпълнила Божията воля за ситуацията... Редактирано Август 11, 2009 от Донка Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Слънчева Добавено Август 11, 2009 Доклад Share Добавено Август 11, 2009 (edited) Така е, да позволим на Бог да се прояви чрез нас, това е прекрасно. Бог се проявява чрез Любовта, Истината и Мъдростта, в Разумността. Редактирано Август 11, 2009 от xameleona Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.