Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Стоянка

Състрадание, Обич

Recommended Posts

Как се моля да си права за всичко,скъпа Донка!Но каквото такова-правя това,което е редно/според мен/, а да става каквото ще.

Постовете ти някакси ме успокоиха :rolleyes: ,чак започвам да вярвам,че наистина и аз се "лекувам" като помагам.БЛАГОДАРЯ ТИ!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Състраданието е нещо простичко, далеч от всякакви умствени жонглирания - то е отклик на Любовта, която потича като река към нуждаещите се. И понеже то произтича от твоето естество (ако си познал това естество, за което говоря) за теб то е естествен процес, а не нещо свръхестествено, което да те кара да си мислиш, че заслужаваш поне благодарност или си извършил нещо велико, заради което трябва да се гордееш и превъзнасяш или пък да имаш някакви претенции към този, на когото евентуално си помогнал. Ти си направил просто това, което си почувствал, че трябва да направиш в конкретната ситуация... и си вложил в него сърцето си... без очаквания, без претенции, без мания за величие, а като едно обикновено човешко същество, помогнало на друго, изпаднало в беда... и влизайки му в положението, защото се поставяш на неговото място и знаеш, че и ти някога можеш да попаднеш в подобна ситуация, при която пък да се наложи някой друг да помогне на теб. нормално е, човешко е, хора сме и трябва де си помага според силите си. Разбира се, не трябва да забравяме и думите на Спасителя: "Никой няма любов по - голяма от тази, щото да положи душата си за приятелите си!", които са един висок идеал.

Специално за Принцеса - не можем да съдим в една конкретна ситуация дали даден човек е състрадателен или не - към едни хора можем да сме състрадателни, към други - по - малко, а към трети - въобще. Това е обусловено от много фактори и най - вече от нашите кармични взаимотношения, а чрез вас (теб и баща ти) явно се проявяват кармични врагове, които неслучайно са пратени като баща и дъщеря в едно семейство с надеждата, че общата кръв ще поуталожи враждата и ще хармонира и подобри малко от малко вашите взаимотношения. В това отношение действително помощта, която оказваш на баща си (макар да не е състрадание в чист вид), работи в тази посока и върши работа (поне във фините пластове, ако все още не е видно на физическо поле). Освен грижите, които полагаш за неговото тяло, е много важно да се молиш и за душата му. (Трудно е, но не е невъзможно!) Душите на хората са много отзивчиви и ако ти постоянстваш в това начинание, ще видиш как неусетно той ще променя отношението си към теб.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Освен грижите, които полагаш за неговото тяло, е много важно да се молиш и за душата му. (Трудно е, но не е невъзможно!) Душите на хората са много отзивчиви и ако ти постоянстваш в това начинание, ще видиш как неусетно той ще променя отношението си към теб.

Той няма специално отношение към мен,даже сигурна съм,че ме обича по свой си начин.Това,което винаги ме е дразнило е неговия инат,мързел,ЕГОИЗЪМ,липса на амбиция,а всъщото време претенции че кой знае какво е свършил.Просто никога не съм се чувствала ЗАЩИТЕНА!От тук идва моя негативизъм.

Иначе си прав/а-с определени хора сме състрадателни,с други груби и безцеремонни.Но понякога,поне аз съм лоша с хора,които не са ми безразлични,но някакси се чувствам наранена от тях.Ей тва незнам как да преработя.Споменаваш ,че тр да се молим за душите.Аз наистина незнам как-чистосърдечно моля да ме насочите.И макар,че чета астрология,все не мога да осъзная кармичмите връзки,техния смисъл...Ще ми е интересно вашето мнение,мисля обаче ,че е редно да е в друга тема,Ще потърся такава ако вече има и ви моля да поговорим за кармата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера само загатнах за още един аспект по темата, а днес ще го развия. Състраданието, като всяко движение на Любовта, не е егоцентрично и няма как да бъде! При любовта, при състраданието и милостта важен си не ти - важен е другият. върху него пада акцентът на твоето състрадание и ти не го правиш с идеята да помогнеш на себе си, да се почувстваш добре, не го правиш заради собствения си комфорт, за да си изчистиш кармата или за да прогресираш духовно, или просто да се издигнеш в собсгвените очи и в очите на хората. Когато състрадаваш, твоето отдаване и потапяне в болката на другия е толкова пълно, че забравяш всяка мисъл за себе си. Спомням си една история, разказана някъде от Учителя: един момък се влюбил в една красива мома и поискал да се ожени за нея. но тя пожелала той да докаже любовта си, като изтръгне сърцето на майка си и го занесе на своята възлюбена. Момъкът не се колебал дълго - изтръгнал майчиното сърце, сложил го на една тепсия и се завтекъл към дома на своята любима, но... се спънал в един камък и паднал на земята. Заедно с него паднало и майчиното сърце, което загрижено попитало: "Синко, удари ли се? Заболя ли те?" - това е същността на любовта и състраданието - в грижата за другия ти забравяш себе си! И това не е дълг, защото дългът е закон и той тежи, а любовта е над закона - с нея и най - трудното става лесно! Ако поставяш себе си в акта на милосърдие на първо място, ако го правиш за себе си, ти обръщаш нещата с главата надолу и започваш да служиш на себе си, а не на другите, не на Бога. Учителят ясно е разграничил три етапа, три фази в човешкия живот: живот за себе си, живот за другите и живот за Цялото, за Бога. По това дали движението на любовта е егоцентрично, или не, се познават служителите на Черната и на Бялата ложа. Нали самовлюбеността и прехласването по самия себе си доведе до възгордяване и падение най - прекрасния от всички ангели - Луцифер, а след него последва и падението на човека, и деформирането на човешкото естество? И затова днес хората се нуждаят от изкупление чрез Спасителя Исус Христос, а за да се случи това е необходимо да има обръщане към Бога и покаяние - един много важен и съществен момент, който в своята неосъзнатост (или гордост) често забравяме!

Така че, Принцеса, моли се за баща си да се осъзнае и да се обърне към Бога, да се покая, да бъдат опростени греховете му и да тръгне по спасителния път. И така, молейки се за него, същевременно, ще работиш и върху себе си, защото това, което безкористно правим за другите, най - добре моделира вътре в нас Образа, по който сме създадени и който е сме призвани да проявим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Той няма специално отношение към мен,даже сигурна съм,че ме обича по свой си начин. Това,което винаги ме е дразнило е неговия инат,мързел,ЕГОИЗЪМ,липса на амбиция,а всъщото време претенции че кой знае какво е свършил.Просто никога не съм се чувствала ЗАЩИТЕНА!От тук идва моя негативизъм.

Иначе си прав/а-с определени хора сме състрадателни,с други груби и безцеремонни.Но понякога,поне аз съм лоша с хора,които не са ми безразлични,но някакси се чувствам наранена от тях.Ей тва незнам как да преработя.Споменаваш ,че тр да се молим за душите.Аз наистина незнам как-чистосърдечно моля да ме насочите.И макар,че чета астрология,все не мога да осъзная кармичмите връзки,техния смисъл...Ще ми е интересно вашето мнение,мисля обаче ,че е редно да е в друга тема,Ще потърся такава ако вече има и ви моля да поговорим за кармата.

princessa, ти правиш всичко, каквото е нужно за баща ти, но се чувстваш зле заради това, че не се усещаш и емоционално ангажирана. Дълбоко в себе си се питаш: "Аз обичам ли баща си (достатъчно)?". Това те притеснява; сама казваш - затаила съм обида, изпитвам негативизъм ...

Не се притеснявай - обичаш го много, сигурна съм в това!

Ако не беше така, ти нито щеше да правиш нещо съществено за него, нито щеше да изпитваш такива угризения, още по-малко пък да споделиш терзанията си тук.

Но наистина си обидена, огорчена ...

Опитай се да му простиш, преодолей огорчението си от детството. Така ще помогнеш и на себе си и на него, ще освободиш и двама ви! Не е лесно, знам, аз самата съм в такава ситуация (въпреки че родителите ми са живи и здрави). Много ми помогна книгата на Лиус Хей "Излекувай живота си", но имам още доста да работя по въпроса.

Такова изпитание по принцип идва, за да промени много хора - то не е само за него, но и за теб, както и за цялото ви семейство (да, може да се поговори за кармата!). Моментът е много тежък и сигурно е много неприятно да се дават съвети така, отстрани, но ... точно сега е моментът. Успех!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ами разсъжденията на Бориславил са много красиви - 30 години съм живяла с тях....

Ако, обаче поразсъждаваме още малко по-нататък... включително и по примера с приказката, за който много благодаря.

Всъщност от тримата - момъка, любимата му и майката - този, който забравя всяка мисъл за себе си и се отдава напълно на другия е момъкът. Той забравя за любовта към майка си, забравя кой е той и коя е тя и отдава своя живот (и този на майка си) на своята любима.

Майката (сърцето и) не забравя коя е тя и кой е синът и. Въпреки неговата постъпка тя не престава да бъде себе си, изпитва същата грижа за сина си, каквато и преди е изпитвала и каквато би изпитала към всеки друг, ако се спъне и падне. Т.е сърцето на майката запазва своя център като източник на божествената любов, не го дава на никого освен на Бог.

Това е и състраданието, според мен. То не означава състрадващият да загуби своя център, да забрави кой е и да се идентифицира със страдащия. Това съвсем няма да помогне на страдащия, напротив - ще го затрудни повече, защото освен своята тежка раница той ще трябва да носи и отговорността за живота на другия, който е забравил за себе си заради него... И в живота има безбройни примери за това...

Колкото до Луцифер и възгордяването - ами то човек може да се възгордее и с това, че неговото състрадание и пълно отдаване лекува другия. И да забрави, че Бог е само този, който лекува.

На въпроса на принцеса как да се моли, мога да дам свой личен опит, но съвсем не мисля,че е рецепта за нея.

В малките часове на нощта заставах и си представях как нося на ръце детето си (в най-трудните моменти за тях) - после мислено ги "предавах" на Богородица като си представях как го облива постепенно с бяла светлина ефирна - почти диамантена, която "влизаше в сърцето им и след малко започваше да струи от него.... После си представях как Богородица го поема от ръцете ми и след малко ми го връща обратно - През съзнанието ми вървеше " Моля, научи ме и ми дай сили да направя за ... всичко, което Ти смяташ за добро за него, защото той е твоя рожба"

А ако аз имам нужда от състрадание, съвсем не бих желала някой да отдава напълно себе си за да ме облекчи, или да изпитва моята болка. О, колко ме е боляло когато виждах как родителите ми и децата ми изпитваха състрадание към мен в най-тежкия момент от живота ми! Тряваше да се справя освен с всичко друго, и с чувството за вина, че ги наранявам и им прехвърлям моите страдания.

Кое усетих тогава като състрадание и кое ми помогна?

Проблясъкът дойде една вечер, когато моята приятелка Мария (много добре запозната със ситуацията, а и всичко се изписваше на лицето ми) ме хвана за ръка докато се разхождахме, тя се опитваше да ме разсее и да ме накара да се усмихна. В един момент спря и тихо ми каза - "сигурно има някакъв много дълбок замисъл в цунамито, което те носи на гребена си сега. Какво си нямала досега?" Мислих доста преди да се чуя как изричам: Свобода.

"Е, може би сега се изкачваш по пътя към своята свобода". Първо си помислих: "Защо ми е тази свобода като изгубих всичко, за което бях живяла до 44тата си година..." Но мисълта се загнезди.... Следващите дни бавно започнаха да идва прозренията - какво всъщност съм загубила и наистина ли е това, за което съм живяла?

Мария нито веднъж не показа каквото и да било състрадание в класическия вид - напротив, винаги си беше Мария каквато я познавам - с чувство за хумор, много практична и "бясна". С нея ми беше спокойно, защото не усещах да я натоварвам със състоянията, които изпитвах тогава и с проблемите си. Само ми чуруликаше нещо и ми казваше - "Донче - каквото мога винаги ще направя за теб". Чакаше ме да свърша уроците и не ме оставяше сама в стаята ми, бъбреше нещо весело и ми разказваше за себе си, за своите житейски уроци. Никога не ме разпитваше за това, което се случваше с мен - само разсъждаваше над живота както го разбираше тя. Даваше ми от времето си, но винаги казваше, че много иска да сме заедно, защото и е много свободно да споделя с мен - а имала нужда от това... Излизаше, че аз и давам вниманието и времето си, не тя на мен.

Сега се връщам назад и си давам сметка кое ми тежеше тогава - страданието и страха за мен, изписани в очите на близките ми, и кое ме измъкна от ямата - Мария, такава каквато си беше. Само веднъж призна, че я е заболяло като ме е видяла първия път, и е решила, че сега на мен ми е нужна светлина, а не да виждам собственото ми страдание отразено в нея...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви от все сърце-толкова много ми помагате!Толкова трудно намирам хора като вас в ежедневието си-одухотворени и мъдри.Само дето наистина не мога да се моля-нали трябва да е искренно,от сърце?!Не може ли да сме щастливи без да се молим за това-то е ясно,че всеки го иска.И какъв е смисъла от страданието-чистело кармата!Да обаче,кога ще почувствам новата си щастлива карма???А живота ми наистина е само работа и грижи-никакви радости,никаква перспектива за хармония!Не съм депресирана и не съм се предала,и постоянно си повтарям,че от лошо по-лошо има,но не помага!И се отчайвам....

Вие наистина ли живеете в мир със себе си?И умеете да се радвате дори на това,че сутрин виждате изгрева???Ако е така,моля научете и мен!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Колкото до Луцифер и възгордяването - ами то човек може да се възгордее и с това, че неговото състрадание и пълно отдаване лекува другия. И да забрави, че Бог е само този, който лекува."

Да, човек може да се възгордее от всичко, стига егото му да го иска и да има склонност към това. Затова Учителя дава толкова много упражнения за одухотваряване на егото.

"Бог е само този, който лекува." Да, Той е всичко: и радостта и страданието, и болестта и здравето, и болния и лечителя - Алфа и Омега. Поне така твърдят тези, които са постигнали просветление. Но според мен, ние трябва да внимаваме дали това сме го наизустили или го знаем от опит. Иначе от царството на фантазиите няма да има излизане.

Но от друга страна това е велика идея, а вярата ни твърди, че е истина - да оставиш Бог да се изяви чрез теб, да кажеш и да осъзнаеш "не аз, а Христос в мен!" :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ви от все сърце-толкова много ми помагате!Толкова трудно намирам хора като вас в ежедневието си-одухотворени и мъдри.Само дето наистина не мога да се моля-нали трябва да е искренно,от сърце?!Не може ли да сме щастливи без да се молим за това-то е ясно,че всеки го иска.И какъв е смисъла от страданието-чистело кармата!Да обаче,кога ще почувствам новата си щастлива карма???А живота ми наистина е само работа и грижи-никакви радости,никаква перспектива за хармония!Не съм депресирана и не съм се предала,и постоянно си повтарям,че от лошо по-лошо има,но не помага!И се отчайвам....

Вие наистина ли живеете в мир със себе си?И умеете да се радвате дори на това,че сутрин виждате изгрева???Ако е така,моля научете и мен!

Разбира се, че не!

Всеки, който ти пише, че нещо е постигнал, и преодолял, и научил - да, сигурно е така, в някакво отношение е научил определен урок, но има толкова други неща, които все още никак не са му наред и тепърва му предстоят. И аз се чудя (с повече от 3 питанки ??? :P ), защо ли така пишат, като че ли са станали идеални вече :blink:

Има много хора, които само четат, а не пишат, именно защото се чувстват много "назад с материала".

Мили хора, съвсем недвусмислено ви уверявам, че няма идеални хора! Може някои постове да ви звучат много мъдро или по-точно е да се каже респектиращо, но авторите им все още са доста далеч от поникването на крилцата. :D Моля, пишете и не се чувствайте някакви изостанали, неизучени и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вие наистина ли живеете в мир със себе си?И умеете да се радвате дори на това,че сутрин виждате изгрева???Ако е така,моля научете и мен!

Много вълнуващ въпрос ... Всеки, който си мисли, че е търсещ, явно не живее в мир със себе си. Няма никакъв проблем да се научи човек да се радва на изгрева на слънцето. След това ще открие, че на нещо друго трябва да се учи да се радва. Като станат повечко такива неща, може и да се замисли: "Защо трябва да се уча да се радвам? Не би ли трябвало радостта да е изначалното ми състояние?" . Тук стъпваме на един вододел: от едната страна са хората, които се задоволяват да се научават да се радват на едно, друго пето, десето, стотно, радват си се на уменията и считат, че те са достатъчни за да са в мир със себе си. И други, които разбират, че върволицата от неща, " на които трябва да се научат" не само е подозрително голяма, а и колкото повече напредват по нея, толкова повече неща трябва да се научават и всяко научаване на всичкото отгоре ги отдалечава от мира със себе си. Те може и да разберат, че всички тези неща, които "не умеят", са сенки на една единствена, но основна причина. Ако я открият, имат шанс да тръгнат към мира със себе си.

Е, ти от кои си?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... И други, които разбират, че върволицата от неща, " на които трябва да се научат" не само е подозрително голяма, а и колкото повече напредват по нея, толкова повече неща трябва да се научават и всяко научаване на всичкото отгоре ги отдалечава от мира със себе си. Те може и да разберат, че всички тези неща, които "не умеят", са сенки на една единствена, но основна причина. Ако я открият, имат шанс да тръгнат към мира със себе си.

Е, ти от кои си?

Защо всяко научаване да ни отдалечава от мира със себе си? Наистина, всеки отговор води след себе си нови въпроси, но защо това да е проблем? Точно обратното – това е прекрасно. Проблем е за тези, които искат да постигнат всичко „тук и сега“ или в близкото бъдеще. Какво ще правят след това не е ясно, а и те като че ли не желаят да насочват съзнанието си толкова напред в бъдещето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Домът на Павлина Даскалова в Търново. Годината е 1989. Младежкият окултен клас провежда редовното си седмично събиране. Но една от присъстващите приятелки Х. изпитва силни болки в кръста. Нареждаме се в кръг около нея, хващаме се за ръце, насочваме целебна мисъл, изпълнена с любов към Х. и започваме да пеем песни от Учителя, да казваме определени молитви, формули и псалми. Завършваме с тайна молитва за здравето на Х. И тогава се случва нещо неочаквано, но илюстриращо същността на състраданието (според разбирането на Учителя и на Бялото Братство) - болката напуска Х. и се прехвърля частично върху всеки един от нас (хората от кръга). Заболяват ни кръстовете за около 5 минути. След което болката и при нас отшумява, така както е отшумяла и при Х. Радостни, щастливи и вдъхновени сме от резултата, а душите ни са пълни с благодарност и славослов към Създателя, загдето в милостта Си е благоволил да ни направи Свои проводници, през които да протече Неговата целебна енергия.

Дори и сега, когато пиша тези редове, си припомням сладостната болка, която изпитахме тогава в искреното си желание да помогнем на нашата мила, страдаща приятелка.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

... болката напуска Х. и се прехвърля частично върху всеки един от нас (хората от кръга). Заболяват ни кръстовете за около 5 минути. След което болката и при нас отшумява, така както е отшумяла и при Х. Радостни, щастливи и вдъхновени сме от резултата, а душите ни са пълни с благодарност и славослов към Създателя, загдето в милостта Си е благоволил да ни направи Свои проводници, през които да протече Неговата целебна енергия...

А защо не го превърнете в практика? :o

Има толкова страдащи хора...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

аз Васко Димиров демек zlatnia56 бих добавил с моето не компетентно мнение и което от месец тук при НАС съм го испитал на гърба си пуснете си форума независимо за кое и що концентрирайте се върху екрана на пс и поемете положителната енергия на съфорумците попийте я за около 5 минути почуствайте как преминава през целият ВИ гръбначен стълб и отам се разпространява по цялото ви тяло поискайте я пожелайте я ВЗЕМЕ ТЕ Я повярвйате ми в мойте несръчни слова и правопис бизнеса ми главоломно се покачи с 200 процента децата ми ме заобичаха така както бяха на 5 годинки а сега са на 30 и 26 наистина чудо където и да ида за моят бизнес или проблеми в нещо по институций що така всичко се решава на момента и куп други благодати се леят върху мен благодаря че ВИ има приятели

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Домът на Павлина Даскалова в Търново. Годината е 1989. Младежкият окултен клас провежда редовното си седмично събиране. Но една от присъстващите приятелки Х. изпитва силни болки в кръста. Нареждаме се в кръг около нея, хващаме се за ръце, насочваме целебна мисъл, изпълнена с любов към Х. и започваме да пеем песни от Учителя, да казваме определени молитви, формули и псалми. Завършваме с тайна молитва за здравето на Х. И тогава се случва нещо неочаквано, но илюстриращо същността на състраданието (според разбирането на Учителя и на Бялото Братство) - болката напуска Х. и се прехвърля частично върху всеки един от нас (хората от кръга). Заболяват ни кръстовете за около 5 минути. След което болката и при нас отшумява, така както е отшумяла и при Х. Радостни, щастливи и вдъхновени сме от резултата, а душите ни са пълни с благодарност и славослов към Създателя, загдето в милостта Си е благоволил да ни направи Свои проводници, през които да протече Неговата целебна енергия.

Дори и сега, когато пиша тези редове, си припомням сладостната болка, която изпитахме тогава в искреното си желание да помогнем на нашата мила, страдаща приятелка.

А имате ли въобще представа (извън изкуствената нагласа) какво се е случило?

Ако за мен направите нещо подобно ще ви играя шамари наред. (макар сами да сте си поели последствията, неотнели, а напротив усложнили и онези за мен...)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Деян

Състраданието е хубаво чувство и бива засищано единствено чрез волята в дадено действие. Състрадаващият обича и това е изблик на душата му.

Състраданието е винаги субективно чувство и разгърнато между много хора носи винаги енергията на колективно деятелство. Колективната дейност, колективната молитва, колективният живот носят винаги голяма сила и имат дълбок смисъл.

Доброто е винаги в съборността, в колективността, в събирането, в плюса, а злото всякога търси разграничение, индивидуализация, отмахване, минус. Но колкото и да се перчи злото, колкото и да се индивидуализира, зациментирано в студения си разсъдък, Доброто ще спаси и него, против волята му, защото волята му не е негова, а на Отца.

Бъдещето е в братството между хората, в колективността между тях и искреността на душите и делата им. Пътят е труден, но възможен. С всяка изминала година, с всяко изминало десетилетие, ще става все по-необходимо братството между хората и ако Доброто само не осъзнае, че трябва да се обединява помежду си, то злото силом ще го накара!

Истинският център на братството е Христос, Всемировата Любов, към когото трябва да са насочени съществата на всички, и който работи съзнателно за изграждане и развитие в душата си на това чувство - Всемирова Любов към всички и всичко, той ще може все повече и повече да достига по-истинската си същност, изоставяйки наплъстените от старовремската традиция щения на своя нисш Аз... Небето е безкрайно търпеливо към нас, но злото не чака...

"Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тех" (Матей 18:20).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Бъдещето е в братството между хората, в колективността между тях и искреността на душите и делата им. Пътят е труден, но възможен. С всяка изминала година, с всяко изминало десетилетие, ще става все по-необходимо братството между хората и ако Доброто само не осъзнае, че трябва да се обединява помежду си, то злото силом ще го накара!" 

Истинският център на братството е ------------доброто.Запомни го,центърът винаги е бил и винаги ще бъде жаждата за Добро.Знанието и трудът са начин с който Доброто се постига.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Деян:

"Състрадаващият обича и това е изблик на душата му."

Да! Колкото човек е по-духовно развит, толкова в по-голяма степен и пълнота усеща състоянието на другия. Това в психологията се нарича емпатия. Това усещане на съществото до нас като самите нас, е висша проява на любов. И тази любов не пита егото дали да помогне или не, не се съобразява с него, а помага и то по най-добрия начин.

В будизма състраданието е основна добродетел. Да видиш аза на другия като свой - това във всички религии е върховен мистицизъм.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Една история за състраданието и обичта към хората:

Веднъж Рамакришна праминавал от единия към другия бряг на Ганг близо до Дакшинешвар. На другия бряг няколко човека били наобиколили един рибар и го биели. Рамакришна се намирал по средата на реката. Той започнал да плаче и да ридае, викайки: "Спрете, не ме бийте!" Учениците му, които седели с него в лодката, не можели да повярват на ушите си: "Кой те бие?" - попитали те. "Какви ги говориш, да не си полудял?!" Той отвърнал: "Гледайте! Там на другия бряг ме бият." Тогава те погледнали и видели хората, които биели мъжа. А Рамакришна казал: "Погледнете гърба ми." Той оголил гърба си и там имало кървави следи. Учениците се спуснали към другия бряг, хванали бития мъж и открили гърба му: на него се виждали абсолютно същите следи!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може ли съчувствието да бъде вредно? Почти към края съм на една книга, в която съчувствието се отрича. Според автора, можем да помагаме и без да съчувстваме и че ако човек съчувства, броят на слабите може да се увеличи. Както и че ако ще се занимаваме с някакви слаби и страхливи хора, по - добре е да им окажем помощ в това да станат силни и да си стъпят на краката, вместо само да ги изслушваме и да тъжим за ставащото с тях. 

Авторът ми се струва много краен относно отричането на съчувствието. Не можах да намеря информация за него на английски (може би неправилно търсене). Част от написаното от този човек:

Съчувствието, което даваме на другите, е само губене на сили. Те поемат всичко дадено като пиявици и жадуват за още. Докато го получават, съчувствието ги поддържа, но разрушава тяхното самоуважение от една страна и от друга отслабва даващия, докато не го принизи до нивото на умствена бедност. Ако той не спре навреме, ще потъне в блатото на зависимостта, оставяйки себе си и другите без някой достатъчно силен, на когото да се облягат за подкрепа. Това поведение буквално се оценява като подаряване на нечия личност, на нечия сила без ответна благодарност, защото справедливостта за всички включва и справедливостта към един. Това е нарушение на Вечния закон и наказанието е загуба на сила и последващо намаляване на способността да се грижиш за себе си.

Така вече имаме двама души, неспособни да се грижат за себе си, два товара на обществото, докато преди е имало само един. Това не означава, че извисеният човек не трябва да има добрина и добри мисли за всички. Просто не позволявайте на когото и да било да се увие около вас и да смуче животворна кръв от вас, изисквайки постоянно съчувствие. Има такъв вид умствено съчувствие, което може да бъде прието. То подтиква човек да прави подаяния на бедстващи семейства, да се грижи за болни, да подпомага победните съседи, но това не означава да подарявате живота си чрез разпростиране на състраданието си върху всеки, който го проси.

Като помагаме на другите, разрушаваме самоувереността и самоуважението им. Помощта не трябва да се оказва чрез открити подаръци и по всяко време, защото някои грабителски приемат всичко, което им даваме, без значение какво е и в същото време мразят подаряващия. Те инстинктивно усещат, че той е бил инструментът, който е причина за по-малката им способност да се грижат за себе си и на свой ред се чувстват задължени към него, което създава чувство наподчинение, чието естествено последствие е омразата.

Но ако все пак някой реши да дава, трябва да дава пари или нещо материално, а не съчувствие. Съчувствието е твърде ценно, за да се подарява. Човек трябва първо да се погрижи за себе си и за семейството си. Постоянното себе раздаване разрушава основните преимущества на човека. То е като да си отрежеш ръката и да я дадеш на друг, унищожавайки по този начин собствената си способност да печелиш и да правиш добро на хората. Има хора, които са толкова състрадателни, че сърцето им се отдава на всеки мъж, жена и дете, както и на безсловесните животни, които изпитват мъка или страдание. Те не могат да спрат да го правят изведнъж, а и промяната в тях трябва да се извършва, без да спират да правят добро на другите. В крайна сметка човек може да защити един кон от бруталност и без да плаче за него или да се чувства като него.

Това не трябва да се тълкува в смисъл, че този тип ум, който излъчва постоянен поток от любов и благоразположение, трябва да се потиска. Напротив, любовта е специален и необходим елемент за подхранване на здраве и жизненост в човека. Но тя не достига до онези хора, които жадуват за състрадание. Те са неспособни да чувстват любов (тази емоция обикновено се бърка с любов, но има голяма разлика). Вашите мисли достигат само до хората, чието състояние на ума е подобно на вашето. Те се усвояват, поглъщат се от тях и се връщат при вас подсилени, за да ви заредят с енергия. Има студена, лукава, егоистична, бездушна нагласа на ума, притежавана от някои хора, при които външното изражение е скъперничество, злост и отчужденост това състояние е в резултат на задържането на излъчвания поток на любов и доброжелателство към всички. Те толкова се боят от бедност, че каквото и богатство да получат, го държат в стисната шепа и не го споделят с другите.

Ако наистина желаете да помогнете на зависимите хора (без да бъркате това с любов, организирайте столова за бедните за собствено удоволствие, без всякакво желание да си осигурите благодарността на другите заради добрите си дела), вменете в тези бедни и слаби умове повече самоуважение, вдъхновете ги с желание да се издържат сами, окуражете ги да започнат да полагат усилия в някаква насока, научете ги да стоят на собствените си крака. Тогава вие ще сте изградили човек, вместо да се само разрушавате, продавайки се на безценица и правейки нещастниците още по-неспособни на независимост.

...

И аз някога в младостта си се опитах да се разтоваря по подобен начин пред един твърдоглав стар бизнесмен и в отговор той, образно казано, ми тегли шута /Кон: има предвид, че се е оплакал на въпросния човек/. Това ме изправи на крака. Направи ме човек. Ритникът на реалността е ненадминат творец (може и да звучи грубо, но е твърде точно). О, ако искате да дойдете да изплачете мъката си, да получите съвет и да си идете с думите: „Толкова добре се почувствах, след като говорих с вас; товарът ми падна от плещите," не се колебайте елате, аз ще ви изправя на крака

"Преуспяване чрез силата на мисълта" (1907 г.), Брус Маклеланд. (http://awbs.alle.bg/библиотека/преуспяване-чрез-силата-на-мисълта-брус-маклеланд/).

В друга книга се казва, че всеки си избира това, което получава (включително страданията) и не бива да съчувстваме, защото така затвърждаваме съзнанието му на жертва. 

Според Лазарев - прекомерното състрадание е вредно за състрадащия, защото представлява агресия към Вселената. 

Редактирано от Кон

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На англ. е Bruce MacLelland. Не съм от прекалено съчувстващите, но пък написаното е наистина крайно. Не всяко страдание е следствие от човешкото минало, т.е. карма, а още по-малка част хората избират. Не на всички страдащи им е приятно да играят ролята на жертва, търсейки съчувствие и внимание. И нека да не бъркаме състраданието с помощта. Човек винаги трябва да е състрадателен, но се помага разумно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво е съчувствие , състрадание ? Това е чувството или действието извършвано спрямо страдащия ? Чувството което изпитваме дава познанние . Ала действието ? Освобождаването на диво животно от капана може да  коства няколко ухапвания .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен няма как да си посветил живота си на законите на любовта, (като  са съотнесени при всеки спрямо разбиранията му, религията, която изповядва) без да си вчувствал заобикалящия свят по един хармоничен начин и не си изпитал съчувствие, обич и общочовешка любов. Колкото и да се развива умът в посока просветление, интелект и дух, ако не вчувства света, умишлено използвам това езотерично понятие за прекарване на всичко, онова що ни заобикаля през сърцето и интуицията, според мен няма как да настъпи просветление, разширение на съзнанието, отваряне на сетивата за незримото. Само искреното и отворено сърце за болката на ближния, за проблемите на съвремието ни, за дефицитите в обществото ни може да преведе притежателя си до обетованата земя. 

Като искам да добавя, че безкрайно се възхищавам на ерудираните умове и развитите личности, но въпреки това, ако човек е индиферентен към нещастието на другите си е на крачка от социопатията. Разбира се тук не става дума за прекалена сантименталност и сълзливост, просто човешка съпричастност и хуманност, осъзнатост и предриемчивост.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×