devasuri Добавено Август 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2007 (edited) Със или без секс - едва ли това е хамлетовския въпрос на нашето битие; поне за мен не е ! Бъдещето е без-телесно и асексуално. Не виждам някакви проблеми. Нека не раздухваме излишно темата, не ми се види толкова значима.... Баба знае 2 и 200; и аз като нея... А... и борбата я има в подтискането и т. нар. целомъдрие, а не в спускането и пре-живяването на някакви страсти... Редактирано Август 15, 2007 от devasuri Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 .... е, devasuri както каза " ... всеки изследва сам себе си и реши за себе си кое е добро и какъв е пътят му...." нека да уважаваме хората които споделят лично мнение придобито от опита, и бъдем по-толерантни Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
devasuri Добавено Август 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Ако си видяла нетолерантност - моля посочи я и се обоснови! Аз, уви, не виждам такава ..................... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Да, и аз се учудих на нетолерантността - не виждам такава, поне в последните няколко изказвания. Освен това не цитарм нищо и никой, говоря от собствен опит. А колкото до подтискането - нали се уточнихме вече, че няма подтискане, на човек започва така да си му идва отвътре. До целомъдрие може да се стигне дори и ако преди това не е имало такова. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 )) ... ако не разбираш е излишно да посочвам и да се обосновавам Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
devasuri Добавено Август 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2007 А така...Баш така е...Съгласен Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Еси Добавено Август 15, 2007 Доклад Share Добавено Август 15, 2007 Здравейте, приятели, иска ми се да пусна темата за натрапчивите, постоянно повтарящи се мисли по няколко причини: обмен на опит, съвети, назоваването на нещо, за което рядко се говори и признава, липсата на гласност и най-вече нехайното отношение, което често имаме към себе си, не търсейки помощ. Ще се радвам темата да събуди интереса ви и да ви подтикне да споделите и напишете нещо от опит или да споделите какво мислите по въпроса. Аз страдам от това от доста време и досега не намирам лек. Не вярвам в медикаменти, а в добрата терапия, но това с което съм се сблъскал непряко досега ме кара да съм скептичен към психолози и психиатри. Това е засега. В хода на темата ще споделя повече )). С поздрав! Да си припомним, че това беше началото на темата ))) и да направя препратка към темата за анонимността. В първите постове се случва някой да се заблуди, и да "протегне ръка" ... но после....? ... се показва кой какъв е Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
devasuri Добавено Август 15, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2007 (edited) Еси, това са изказвания от ниско ниво. Недей така A pro po можеш да ме цитираш направо от лични. Аз стоя зад думите си и нямам нужда от анонимност.... Ти наистина си сапунено мехурче, не се сърди Редактирано Август 15, 2007 от devasuri Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
devasuri Добавено Август 16, 2007 Автор Доклад Share Добавено Август 16, 2007 Назад към основната тема както се казва ! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Август 29, 2007 Доклад Share Добавено Август 29, 2007 99. Трудно е да съсредоточиш мисълта си. Не е лесно и да се избавиш от мисли. Придобийте тази способност. Наличието на натрапчиви мисли е констатирано от лекарите. Подобно състояние най-често говори за неподвижност на мозъчните центрове. Учете се да отхвърляте ненужните мисли. За целта правете малки упражнения, като умишлено скачате от мисъл на мисъл - нещо като масаж на мозъка. Мнозина изобщо няма да разберат за какво става дума, но мозъкът трябва да се раздвижва чрез различни задачи. Старайте се предходната мисъл да не придава окраска на следващата, защото това лишава новите мисли от отчетливост Агни Йога - Огнен свят ІІ Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Роси Б. Добавено Август 30, 2007 Доклад Share Добавено Август 30, 2007 Доколкото разбирам, става въпрос за промяна на мисленето, или :Как мога да променя начина си на мислене? Сещам се за два начина.Първият е като замениш мисълта с друга. Правилото гласи:Ако не харесваш мисълта си, помисли пак! За това е писал и Станимир преди мен:" скачате от мисъл на мисъл". А ето го и втория начин, който се нарича "промяна на изначалната мисъл": Най-бързият начин за промяна на мисълта, която лежи в основата на нещо, е да обърнеш обратно процеса мисъл-слово-действие...Извърши действието, по отношение на което искаш да промениш мисълта си. После изречи думите, които търсиш за новата си мисъл. Прави го достатъчно често и ще успееш да тренираш разума си да мисли по нов начин. Нийл Доналд Уолш-"Разговори с Бога" Това е контрол на мисленето, защото: Умът ти е пълен с мисли, които са реакция на чужди преживявания. Много малко от мислите ти са породени от лично събрани от теб данни, а още по-малко- от лично оформени твои предпочитания. Нийл Доналд Уолш-"Разговори с Бога" Ето още един автор-Дон Мигел Руис ; "Гласът на Знанието". Така нареченото мислене е гласът на знанието, което измисля разкази, казва ви какво знаете и се опитва да обясни всичко, което не знаете. Проблемът е , че гласът ви кара да правите много неща, които не са полезни за вас. Гласът в главата ви е като див кон, който ви води накъдето той поиска. Щом укротите коня, ще го обяздите и знанието ще се превърне в средство за общуване, което ще ви води в желаната от вас посока. ffqeegqg 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Септември 4, 2007 Доклад Share Добавено Септември 4, 2007 Иска ми се да разгледам натрапчивите мисли в контекста на нещо, което написах по-рано в темата за егото. Във същия контекст бих могъл да разгледам и страховете, и навиците, а и други неща свързани с човешката психика, но засега ще се въздържа. Представете си едно малко пламъче - една съвсем слаба искра. Ако поставите това пламъче на открито, светлината му ще се разсее с разстоянието и ще се изгуби. Ако поставим това пламъче в една стая, то ще я изпълни със светлина, ако стаята е малка, и ще я освети. Но ако увеличим размера на стаята, тъмнината отново ще вземе превес, т.е. тя ще стане повече от светлината. Стаята е като егото. Колкото по-голямо става, толкова светлината се оказва по-притисната от мрака. И още, колкото по-отдалечени са стените, толкова по-големи изглеждат и сенките върху тях. Значи, ние трябва да усилим светлината, за да можем да виждаме по-ясно; да се освободим от излишните предмети (мисли, желания и стремежи, които егото е натрупало в себе си), за да не хвърлят плашещи сенки върху стените; и да ограничим обема на стаята според действителните ни нужди. Ние сме източника зад светлината в центъра. Съзнанието ни е светилника, който я проявява. Когато се научим да светим ярко и нуждите ни от собствено пространство изчезнат, стените ще станат излишни и ние ще разчупим черупката на яйцето, в което до момента сме се развивали. Тъй като в настоящия момент човешкото съзнание не може да обхване изцяло периметъра заграден от егото му, то има нужда от концентриране, или с други думи от насочване на вниманието. Тъй, че ако заменим светлината в центъра на стаята с прожектор ще получим по-ясна представа за действителността. Тъй. нар. натрапчиви мисли представляват съвсем реален обект вътре в споменатата стая. За да се освободим от тях е нужно просто да насочим прожектора на съзнанието ни в друга посока. На думи звучи лесно, но е нужна практика, както по отношение на концентрирането на вниманието, така и в свободното му насочване в избрана от нас посока. В случая внушението би означавало пред образа който искаме да променим, да издигнем друг с желаните от нас качества, но това не би работило при натрапчивите мисли защото би означавало да създадем още по-натрапчива мисъл и да създадем по-силна зависимост. Подхранваме натрапчивата мисъл единствено с вниманието си и липсата на такова ще я унищожи. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Максим Добавено Септември 5, 2007 Доклад Share Добавено Септември 5, 2007 В случая внушението би означавало пред образа който искаме да променим, да издигнем друг с желаните от нас качества, но това не би работило при натрапчивите мисли защото би означавало да създадем още по-натрапчива мисъл и да създадем по-силна зависимост. Подхранваме натрапчивата мисъл единствено с вниманието си и липсата на такова ще я унищожи. Абсолютно вярно! ffqeegqg 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Март 23, 2008 Доклад Share Добавено Март 23, 2008 (edited) Здравейте! За да получите съвет (още повече компетентно мнение) би било добре да дадете малко повече информация. На каква възраст точно се появиха първите симптоми? В какво се изразяваха те? Постепенно ли се засилваха или доста бързо и внезапно са се разразили? Можете ли да ги свържете с някакво по-особено събитие в живота на детето (като казвам по-особено, нямам предвид непременно нещо в стил трилър, ами дори тръгване на училище например)? Как реагирахте вие при проявите на първите смптоми? След колко време го заведохте на лекар? Той психолог/психотерапевт ли беше или невролог? Какво ви обясни медицинското лице, за да ви назначи медикаментите? Посъветва ли ви и нещо друго, освен лекарствата? Нормално е, когато не сме наясно какво се случва да се притесняваме и да се питаме какво става и защо става така? Но последния Ви въпрос малко ме смути. Сигурни ли сте, че е болест? Каква причина за болестта очаквате да откриете и как би могла да се открие причината според Вас? Редактирано Март 23, 2008 от Диана Илиева Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 23, 2008 Доклад Share Добавено Март 23, 2008 (edited) Съдейки по моя опит, човек може да мине през такива периоди и сам да се освободи. Лекарствата помагат, но най-добре е да се излекува без тях, като се научи да се владее. Да се научи да си позволява или не, да предизвиква или отхвърля определени чувства и мисли. Да се научи да приема нещата такива, каквито са и да се стреми да променя само тази част от тях, която си заслужава и му е по силите. Дисциплина на ума и чувствата - не е лесно, но е постижимо. Всеки е преживял нещо подобно, в една или друга степен. За пример мога да дам постоянното въртене в ума на някоя песничка. Друг пример е например влюбването, особено ако е несподелено и човек остава сам с мислите и чувствата си. Или пък страх от нещо. Когато съм имала подобни периоди, просто съм се стремила да ангажирам вниманието и ума си с други неща. Най-лесно е с четене на интересна книга или с друго увлекателно занимание. При достатъчна упоритост се получава. По-трудно е, когато по някаква причина човек всъщност е силно емоционално свързан с обекта на своята натрапливост. Малко повече усилия и се получава. Друг метод е съзнателното изучаване на обекта на натрапливостта или страха. Често това са някакви илюзии или лъжливи представи, неща, за които не си струва да се държи човек. След това осъзнаване на действителното положение на нещата, освобождаването се получава от само себе си. Човек трябва да е свободен във всичко, включително в мислите и чувствата. Струва си да вземе отново своята свобода, да владее силата си - тя му се полага по право. Този, който не е вътрешно свободен, той не може да бъде щастлив. Да спомена накрая за ролята на спортуването за освобождаване от различни невротични състояния. За мене бавното бягане е прекрасно средство. Също танци, колективни игри, туризъм... Варианти много - изберете сами. Не просто се отвлича вниманието, но се пречиства кръвта, отреагира се по естествен път на хормоните на стреса, отделят се повече ендорфини - хормоните на щастието и проблемът може да отлети бързо и неусетно. В 11 клас имах невроза, изписаха ми лекарства, които аз забравях да пия. По същото време започнах да тичам рано сутрин и две седмици по-късно нямаше и помен от болестта. Пожелавам ви много здраве и щастие! Редактирано Март 23, 2008 от latina ffqeegqg 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Март 24, 2008 Доклад Share Добавено Март 24, 2008 Да, наистина, това за което пише Латина е дало, дава и ще дава резултат, но се изисква огромно усилие на волята и психиката. Човек за да се излекува сам, е необходимо да осъзнае болестта си, което не е чак толкова лесно. То и това е в основата на излекуването на болестта - осъзнаването й. Две години сте тъпкали детето с разни лекарства и какво те пак не са помогнали. Не се ли разрови в психиката надълбоко да се стигне за да се търси причината за болестта, то ние нищо не правиме. Джи пи та та изписват едни антибиотици, ненужни хапчета само и само да си вземат парите и пациента ще се подобри временно, но само временно, защото причината не е открита, не е осъзната. За децата в повечето случаи и родителите сме виновни за техните болести, защото с нашите притеснения, страхове да не би да не стане нещо на детето, ау мале температура, леко баби да не паднеш, внимавай, седи седи аз ще донеса това и това, няма да ходиш на детска градина да не се разболееш. И какво детето се стресира, депресира, страхува се да не би да разочарова родителите си, получава страхове откъде ли не. И накрая какво страхова невроза и други тем подобни. И ние айде на лекар - антидепресанти, антибиотици и др. И какво нищо. Нашите страхове ги предаваме на децата си. Докато не се промени медицинската култура - само замазваме, и то остави това, но и трупаме отново проблеми, защото не сме изкоренили основният. И така, за всяка болест си има лек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mvm Добавено Март 29, 2008 Доклад Share Добавено Март 29, 2008 Не давайте на детето си анти депресанти в никакъв случай. Не е трябвало да го лекувате така. Не са ли ви казали, че към антидепресантите се привиква и при всеки следващ прием се преминава към все по-силни. Ще уморите детето си, не в буквалния смисъл, но ще го повредите неизлечимо. Говорете с него, разберете от какво се страхува, наблюдавайте го. В горните постове са ви го казали вече. При подобен род неврози много помагат билките. Поровете се в интернет. Предполагам сте го правили вече. Има един чай на Биопрограма - биокардио. МНого помага за успокояване на нервната система. И за уравновесяване. Пиша го от личен опит с мой познат, който от един месец пие по 2 чая на ден и видимо се подобри. А беше доста зле психически. Сигурно има и други комбинации от билки. Търсете всякакви други начини, но за антидепресантите забравете !! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Латина Добавено Март 29, 2008 Доклад Share Добавено Март 29, 2008 Сетих се още нещо. Като бях малка, внушаваха ми разни суеверия. Ако еди какво си направиш или не направиш, еди какво си ще стане или няма да стане. Ако човек позволи да му се изгради подобен модел на мислене, скоро сам започва да си втълпява разни зависимости. Спомням си как си приготвям чантата за училище и "чувствам", че ако сложа някой учебник наопаки - край, няма да ми върви, ще се изложа нещо. Е, не ми харесва да се страхувам и да съм зависима. Нарочно слагам учебниците обратно, да видим какво ще стане. Нищо лошо, естествено. Важно е човек поначало да не допуска подобен тип "мислене". Страх ме е да скоча в басейна - скачам! Страх ме е да ме изпитват - завърших две висши образования, с по два или три изпита дневно понякога. Страх ме е да не се изложа на изпит, понеже не съм подготвена - явявам се, нека се изложа! Моята победа не е оценката, а преодоляването на страха, на егото, на зависимостта от това, какво ще си помислят другите за мене. От малко притеснително момиченце, което все гледа в земята и се свива от всеки поглед, сега не ми пука, така съм свикнала да се излагам, че ми е забавно и сама да се иронизирам. По този начин хем се смея, хем никой не ми се сърди. Наскоро по телевизията видях една млада жена, чиято възраст по документи беше доста напреднала. Ами тя непрекъснато се смее. Има стегнато лице, изпълнени бузки, страхотна фигура и излъчване. Тя каза, че каквото и да става, с изключение на помен и погребение, тя го обръща на смях. Най-смешни й били хората, когато се ядосват. Тогава си умирала от смях, не можела да се сдържа. Всичкото това страдание и ядосване за дреболии са доста комични, всъщност. Всичките там отрицателни чувства и постъпки, са си направо за смях! Прекалено сериозно се вживяваме в глупостта си. Смешна работа! Ползвам и една друга техника - само след сто години наистина няма да имат значение 100% от нещата, които ни притесняват. Стремя се да гледам на проблемите по-отгоре и по-отдалеч. Я по спокойно! Много ценно за мене е уточнението на hip за това да не се съпротивляваме на нежеланите мисли и че те по този начин губят силата си. Отдавна се отказах от вътрешното лицемерие да се мисля за нещо, което няма как да се изцапа. Ами като дойде някоя нежелана мисъл, направо я приемам като добре дошла, питам каква е причината да се яви, гледам да я разбера, да я успокоя. Да разбера и себе си. От Истината по-хубаво няма, от "лошата" - също. Отрицателните чувства и мисли ме карат да се чувствам зле и изчерпана, затова се отървавам бързичко от тях без капка съжаление. Чудя се на някои хора как обичат и все намират повод да се ядосват и злобеят... Не могат ли да си прекарват времето спокойно и с усмивка! От своя гледна точка бих се изразила така - да се приемеш такъв, какъвто си, да се обичаш такъв, какъвто си - ти си най-доброто, което е можело да се получи при обстоятелствата, при които си живял. Други на твое място можеше да са къде-къде по-зле. Пък и нали все с нещо трябва да се отличаваме от другите, всеки си има особености. И основното - истинската сила, истинската власт за промяна и лечение са вложени в самите нас. Понякога е достатъчно просто да поискаме да се излекуваме, останалото се оказва неочаквано лесно. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кристиян Добавено Март 29, 2008 Доклад Share Добавено Март 29, 2008 В детска възраст натрапливостите са изключително рядко явление. Много по-често се среща аутизъм. Диагнозата "натраплива невроза" поставена ли е след изключване на аутизъм ? Аутизъм и антидепресанти, изобщо аутизъм и медикаменти като вариант на "терапия" е обречена на неуспех, а вредата е гарантирана. Аутизмът у нас е сред най-често пропусканите състояния, или диагностицирани като други състояния- натрапливости, дори се поставят диагнози като шизофрения и т.н., което явно на никой не прави впечатление или пък нагласата у диагностициращите е, че аутизмът се среща "по филмите", и в "щатите"... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mariah Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Бих искала да ви попитам дали някой страда от натрапчива невроза,при която симптомите да се изразяват в постоянен страх от замърсяване и заразяване и съответно непрестанно миене на ръцете и изобщо на всичко до което се докоснеш?Ако има някой,бих искала да ми каже как се справя с това състояние,а ако има някой ,който се е излекувал ще съм му много благодарна ако споделли как е постигнал това. Благодаря предварително! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Май 11, 2008 Доклад Share Добавено Май 11, 2008 Да mariah напълно е лечим Вашият случай чрез използването на цветни есенции на д-р Бах. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mariah Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Да mariah напълно е лечим Вашият случай чрез използването на цветни есенции на д-р Бах. Бихте ли ми обяснили как действат те в моя случай и ако може да ми дадете някакъв пример за някой-как и за колко време се е излекувал! Ще Ви бъда благодарна! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
dimitar Добавено Май 13, 2008 Доклад Share Добавено Май 13, 2008 Важен е организмът или човекът или всички тела взети заедно или както искате си го наричайте, т.е. системата която Ви обхваща да се лекува цялостно. Не да се хваща болка и болежка и да се третира както правят повечето лекари, а да се обхване системата човек като цяло и да се лекува. Болестите идват от емоционално, психическо , електромагнитно ниво или така нареченият стрес. Когато системата се постави под напрежение то някъде избива. И така можем да си пишеме много време. Значи има книга за цветните есенции на д-р Бах. Но като я прочете човек си вика, почвам да се лекувам самостоятелно. Да, добре. Но не всеки може да си намери кусурите, не всеки може да се види така както някой друг страничен човек може да го види, не всеки може да се пребори сам със болестите, не всеки сам може да си постави точната диагноза. При лечението на нещо си например главоболие или ниско кръвно или стомашни болки или каквото си искате вземете като физически проблем се подхожда различно и индивидуално. Защото всеки организъм е уникален, индивидуален. Търси се ПРИЧИНАТА породила съответният проблем. Не бива да се казва пий аналгин щото те боли главата или пийни CHERRY PLUM, защото избухваш и си нервен и ставаш неконтролируем, хвърляш предмети и така нататък. ПРИЧИНАТА за това състояние е важна или какво е породило това негативно състояние. А това за колко време може да се излекува човек пак е индивидуално. Зависи от това този човек има ли ЖЕЛАНИЕ да се излекува. В този прекрасен сайт се зачетете и ще видите колко много неща са написани за това как човек може да си подобри здравето и да тръгне по пътя който неговата ДУША желае. Така, че Вие си решете кое е най-добро за Вас и ако имате желание ми пишете на кю или мейл. Пак Ви казвам за да се стигне до същността на даден проблем, който е индивидуален много въпроси се задават за да се открие причината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
svetlan4ica Добавено Ноември 5, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2008 От години имам натрапливи мисли, но не се решавах да ида на лекар поради абсурдността. Снощи ми поставиха диагнозата Обсесивно-компулсивно разстройство, "доживотно, хронично, сериозно" заболяване. Има ли сред вас излекувани от това (или ваши познати), иска ми се да обменим мнения, защото просто не ми се живее, нямам сила и мотивация за живот, не мога да се храня и май е по-добре да си опъна въжето Извинявам се, но така се чувствам. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Мона Добавено Ноември 5, 2008 Доклад Share Добавено Ноември 5, 2008 (edited) Много е важно на каква терaпия си подложена. ОКР (Обсесивно-компулсивно разстройство или паническо разстройство) е натраплива невроза, сама знаеш. Доколкото съм чувала ОКР се повлиява добре от когнитивна терапия, но в България има малко специалисти в тези практики на лечение. Редактирано Ноември 5, 2008 от Мона Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.