B__ Добавено Ноември 24, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2011 А как стигна до извода, че като замениш механично "Любов" с "просветление", ще получиш свобода? Получи ли вече свободата като смени тези две думи? Добре, винаги съм казвал, че учител и просветлен няма как да бъдат разпознати и обяснени от нас, тъй като са вън от нашето осъзнаване. Всъщност,част от смисъла ,който съм вложил в думите си е, че горецитираното ми дава свободата периодично да изживявам „мигове на просветление“. Друго си е да си просветено завършен през цялото време. Аха, и кога ти беше последният миг на просветление??? Разкажи за него. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mecholari Добавено Ноември 24, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2011 Аха, и кога ти беше последният миг на просветление??? Разкажи за него. Когато светлината излезе от мрака. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 24, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 24, 2011 (edited) Хайде прочети си пак последното мнение и помисли доколко ника то подхожда на явната гордост, която демонстрираш. И с какво право говориш за просветление едва ли не от позицията на постигнала го, след като написаното от теб е пропито от толкова субективизъм? Ако има проблем между нас, той е следният. Аз комуникирам с теб от друго ниво и от друга позиция, а ти не можеш да надскочиш себе си. Не можеш да видиш това, което виждам аз. А аз гледам на теб като на прочетена книга. Не би могъл да не откриеш в мен недостатък, които да не притежаваш самият ти. Невъзможно е да посочиш в мен нито едно качество, което лиспва в самия теб. Всичко, което си способен да видиш в мен е само това, което притежаваш в себе си. И това е неизбежно. И аз го приемам. Това, което за теб е моята гордост, за мен е моята увереност. Твоето мнение за мен няма никакво значение, просто защото никое мнение няма значение. Но когато става въпрос за абсолютната и вечна истина, която разглеждам в тази тема, съм готова да воювам заради нея, не заради себе си. Съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но разминаването между теб и мен се получава поради липсата ти на достатъчно развито вътрешно (духовно) зрение. Това с виждането и субективизма много те обърква. 1. Субективизмът, като философско направление отрича външния материален свят - не съм неосъзнат последовател на тази философия. Света съществува. Тук и сега. Живота е за да се живее. По тази точка нямам нищо общо със субективизма. 2. Пристрастното ми отношение е неизбежно. Ще ти обясня защо. В този свят, трябва да си физически мъртъв или ментално болен за да нямаш мнение. Всички живи, здрави и нормални хора са субективни. Незная каква е представата ти за просветлен човек, но бъди сигурен, че тя е само представа и няма нищо общо с действителността и истината. Прекрасно разбирам колко си ядосан и как се чувстваш. И така. Истината си е истина. Колкото и да се кълчим, да я загърбваме, нея я има. Редактирано Ноември 24, 2011 от no_self Виктор и erendil 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 25, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2011 Виж сега. Аз не претендирам да съм просветлен. Даже напротив – знам, че не съм. Пишеш: Аз комуникирам с теб от друго ниво и от друга позиция, а ти не можеш да надскочиш себе си. Не можеш да видиш това, което виждам аз. А аз гледам на теб като на прочетена книга. Сега, ти може да си убедена, че пишеш истината, но не можеш да убедиш мене, че е така. Аз мисля, че написаното е израз на твоята гордост, дори надменност и в никакъв случай не е отражение на моята гордост (съществуването на която в известна степен не отричам, но в случая не съм й дал израз). Съжалявам, че ще трябва да ти го кажа, но разминаването между теб и мен се получава поради липсата ти на достатъчно развито вътрешно (духовно) зрение. Незная каква е представата ти за просветлен човек, но бъди сигурен, че тя е само представа и няма нищо общо с действителността и истината. Прекрасно разбирам колко си ядосан и как се чувстваш. Това сигурно отново е отражение на моята гордост, която виждам в думите ти. Хайде помисли малко, защо просветлените не парадират с просветеността си и може би ще видиш разликата между теб и тях (всъщност едно от многото разлики). Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
erendil Добавено Ноември 25, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2011 Хаха, но-селф, казах ти за скоростта и ускорението на светлината. Нашия свят е направен да изглежда точно обратния на отвъдното, за да може тук повече да се отдалечиш от истинската си същност. И това, което тук виждаш като светлина (бяло), там е обратното - черно. По своята природа е същото, светлина, обаче там тя не свети. То там друго и няма освен светлина - всичко е едно, затова е черно, хем те няма и хем си всичко. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 25, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2011 Нивото, за което говорех е ниво на разбиране. Разбирането е както за теб, така за и всичко останало. Това, че ти не можеш да се справиш с мислите си, е твой проблем. Затова не се разбираме. Аз идвам от там, където ти, може би, искаш да отидеш. И нося знанието си от директен опит. Това е разликата между нас. Но това знание, не е за външния свят, не е на външен план, а е знание за така нареченото духовно. Най-елементарно казано, има два плана на съществуване: вътрешен – духовен и външен-светски живот. Ако притежаваше нещо в изобилие, не би ли искал да го споделяш с всички около теб? Просто съм, пребивавам. Към това бъдене, няма нищо прикачено, нищо излишно, а когато все пак го има, аз винаги зная, че то е фалшиво и не може да оцелее задълго. Проблемът при всеки, който не се е събудил, е че когато не знае кое е истинско, взема фалшивата монета за чиста. Това, което ти вземаш за вярно, за себе си, аз никога не мога да го сбъркам с теб. Аз зная кой си ти и какви сме всички в същността си. Затова казвам, че виждам през това, което си мислиш, че си. Не мога да ти се сърдя за нищо, защото знам това, което ти не знаеш. Моето аз, е един биологичен организъм, който живее и нищо повече. Никакви надстройки, претенции за интелигентност или знание в сферата на външния свят нямам, а и да ги имам знам, че те не са истински. Всичко, което може да се добави или отнеме е фалшиво. Ще използвам аналогия. На външен план е само вихъра на торнадото. На вътрешен план, в средата, е празно. Аз те каня в центъра му. Там ще изчезнем и аз, и ти, защото там е небитието. Външният план е само повърхността на нещата. Най-общо казано, мислите и емоциите се вихрят само на повърхността. За сега, ти се плъзгаш само по повърхността и не искаш да се вглъбиш навътре. Да погледнеш към себе си и вътре в себе си за да видиш какво ще откриеш там. Истината е там. След просветлението, завръщайки се отвътре-навън откриваш, че няма как да го покажеш като трофей. Просветлението или събуждането ти, е процес, който се случва вътре в теб, в психиката или в душата ти. Би могъл да се опиташ да го почувстваш. Шестото ти чувство или интуицията ти, биха могли да потвърдят това, защото те никога не лъжат. Те ще бъдат твоите най-верни водачи в духовното пътешествие. Ще разбереш и ще видиш истината благодарение на тях, но за целта ще трябва да им се довериш. Силно наблягам на факта, че говоря за просветлението, а не за състояниe, в коeто външно буквално излъчваш светлина, защото сферата на магията е под сферата на просветлението. Всичко, за което бихте могли да си помислите в духовния свят, е под него. В твоя вътрешен свят има интериор, който не си разчистил. Има какво да защитваш там, защото вярваш, а да вярваш, означава да не знаеш. Вярваш, защото не си проверил, за да видиш в директното знание. Там, вътре в теб, са всички измислици и насадени граници, които ти пречат да виждаш ясно. Надникни през купчината боклуци, които са натрупани и не се страхувай да излезеш на открито. Там е свободата. В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. А когато се появи нещо – мисъл или чувство, то не би могло да се задържи, защото няма за какво, няма кой да го задържи. Всичко там вътре се движи и преминава свободно, минава и заминава. Виктор и Viva Caselli 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 25, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2011 no-self, а как постигна просветлението? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Viva Caselli Добавено Ноември 25, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 25, 2011 В моя вътрешен свят покоят е вечен. В моя вътрешен свят е празно и пусто. Там няма нищо. А когато се появи нещо – мисъл или чувство, то не би могло да се задържи, защото няма за какво, няма кой да го задържи. Всичко там вътре се движи и преминава свободно, минава и заминава. Аз съм най - малко просветлен, а и най - малко се стремя да бъда. Но това, което си написала е най - точното определение, доколкото човек може да даде за това: " Що е то просветление ". Оставам невероятно впечатлен от тези твои думи ! ! ! Поради невъзможността написаното от теб да се случи ние си оставаме хора. С мисли и чувства. Което е по - добре за нас. Тук сме, за да мислим и чувстваме. Нашите мисли и чувства по - късно ще бъдат наши досиета. Кой е правия път ще разберем едва в деня на Страшния съд! Ние си оставаме преди всичко програмирани частици, които на този етап от развитието си ( човешко развитие ) могат да вярват и бъдат сигурни ... и дотам. Не ме бива много, много в духовното израстване, но това по никакъв начин не ми пречи да забелязвам нечии прозрения. Възхитен съм от теб ! ! ! Това, че вкарваш в мнението си известна доза високоморие ми допада ужасно много, защото усещам, че ти отива. Макар и с излишна гордост будиш в мен дълбоко уважение. Просто защото студената надменност, която лъха от поста ти е много на място. Докосваш ме и изпитвам неописуемо чувство. Ти по един много студено - топъл начин успяваш да покажеш на останалите, на мен, че просветлението е " мисия невъзможна ". Приемам точните ти нападки, защото обръщайки се към Станимир ти се обръщаш и към всички останали. Следователно и към мен. Точното ( на място ) пренебрежително поведение, което демонстрираш ти стои перфектно! Отричайки написаното от теб просветлението се спира. Всички осъзнават колко невъзможно и " отвратително " звучиш.С Това, че " отблъскваш " показваш, че просветлението не е наше право! Не ни се дава, защото не това е целта ни. Незнам къде си се учила, от кого, но лично мен ме порази ! ! ! Мнението си е мое лично! Лично ( грешно) ! Лично мое, с което по никакъв начин не искам да ангажирам някого! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
pavli82 Добавено Ноември 26, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2011 Интервю с Владимир Данаилов, гражданин на планета Земя, син на Бога вътре в нас... Карбовски директно, Нова телевизия http://www.youtube.com/watch?v=GUBB9Tl_lkA&list=PLB61DCE88F2D18008&index=33&feature=plpp_video Какво е да си просветлен? - Това момче отговаря без да го питат на този въпрос. Забележете отношението му към баща му, майка му, света в който живеем. Това е духовност на практика, а не по учебник. Дори няма нужда да отговаряме с думи какво е просветлението - виждаме го у това момче и то по най-красивия и ясен начин... Пожелавам си в живота ни да срещаме по-често и да живеем сред такива хора - тогава личния им пример всеки ден ще ни напътства и възпитава, докато постигнме просветлението, което толкова желаем. Слънчева 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 26, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2011 Всъщност много хора с радост приемат идеята за отказ от мисли, чувства и др. подобни. Причината е проста: те просто не могат да мислят и да чувстват правилно. Затова и предпочитат отказа, като един вид бягство, вместо да развият ума и сърцето си. Добре, нека да се откажат от мислите и чувствата си, но нека първо да се научат да мислят и да чувстват. Иначе от какво се отказват? От качества, които тъй или иначе не притежават. Какъв отказ е това? – Просто една илюзия, че се отказват от нещо. Просветлението е съвършенство. Когато видя съвършенство в мислите и чувствата в някого, когато усетя силата на присъствието на вечното, безпределното и неизменното в него, тогава ще позная, че този човек е просветлен. За да бъдат заменени човешките мисли, чувства и воля от нещо по-високо, надличностно, те първо следва да бъдат доведени до своя предел. Как иначе ще бъдат надскочени, как иначе ще бъде прехвърлена границата? На човек трябва да му стане тясно в обвивката на своята личност, за да излезе от нея. Личностните мисли, следва да му станат тесни; личностните чувства следва да му станат тесни; личностните стремежи следва да му станат тесни. И отказът от тях не е лишаване от мисли, чувства и стремежи, а заместването им с нещо по-високо. В природата няма вакуум. Никъде! Можем да наричаме това, което не познаваме нищо, но строго погледнато това е неправилно. При просветлението човек излиза от себе си, от аурата си, и започва да живее в цялото. Неговите граници се разширяват. Сега някой ще каже, че за просветления няма граници. Аз казвам, че има. Много от познатите граници изчезват, но безкрайното винаги изисква граници за да се прояви. Просветлението е само един етап. То не е краят на развитието на духа. Много учения правят грешката да търсят някакъв завършек на духовното развитие – някакво окончателно осъществяване. Но всеки завършек е само относителен и да се опитваме да му придаваме някаква абсолютност е грешка. Нека не се плашим от безкрайността. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Галио Добавено Ноември 26, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2011 Интервю с Владимир Данаилов, гражданин на планета Земя, син на Бога вътре в нас... Карбовски директно, Нова телевизия http://www.youtube.com/watch?v=GUBB9Tl_lkA&list=PLB61DCE88F2D18008&index=33&feature=plpp_video Какво е да си просветлен? - Това момче отговаря без да го питат на този въпрос. Забележете отношението му към баща му, майка му, света в който живеем. Това е духовност на практика, а не по учебник. Дори няма нужда да отговаряме с думи какво е просветлението - виждаме го у това момче и то по най-красивия и ясен начин... Пожелавам си в живота ни да срещаме по-често и да живеем сред такива хора - тогава личния им пример всеки ден ще ни напътства и възпитава, докато постигнме просветлението, което толкова желаем. ей това видео как ми повдигна духа , благодарности. Винаги съм смятал, че Истинската мъдрост съдържа смисъл (закономерност и пропорционалност), а не информация..и в последната част от видеото Карабовски предлага на въпросния гост да цитира нещо от Библията а тoй казва ,,аз мисля че всяка дума е еднаква'' )) pavli82 и Слънчева 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 26, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2011 (edited) Мислите и емоциите идват и си отиват. Има мисъл-няма мисъл, има емоция-няма емоция. Никоя мисъл или емоция не е постоянна. Има тяло. То се видоизменя непрекъснато и в един момент ще престане да функционира. Всичко е в движение и всичко се променя. Кое е вечно и непроменливо? Редактирано Ноември 26, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
B__ Добавено Ноември 26, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2011 (edited) Гальо. да ти пикам на заблудите приятелски го казвам И аз имам същите заблуди Редактирано Ноември 26, 2011 от БожидарЗим Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Ноември 26, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 26, 2011 Мислите и емоциите идват и си отиват. Има мисъл-няма мисъл, има емоция-няма емоция. Никоя мисъл или емоция не е постоянна. Има тяло. То се видоизменя непрекъснато и в един момент ще престане да функционира. Всичко е в движение и всичко се променя. Кое е вечно и непроменливо? Кое ли, ами...този self, дето го нямаш. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Към просветлението Освобождаването е изоставяне на цялата дуалност и на аз-ът настрана. Осъзнаваш, че има само единство. Личността, аз-ът и източникът му са едно и също. Същестуването, не е отделно от творението. Търсещият е единството, което търси само себе си. Илюзията, която трябва да се види, е че има отделен аз, търсещ единство. Тази илюзия трябва да бъде видяна, защото единството няма нужда да търси себе си. Отделния аз е, който го търси. Това е много важно да се разбере. Тъй като егото вижда себе си отделно от вселената човек страда. Колкото по-голямо е чувството за разделение, толкова по-голямо е страданието. Егото е заето с негативни мисли, то се страхува от своите проекции и се бори с противоположностите. Егото се страхува от смъртта. Отделният аз е авторът на този страх. Той създава собственото си страдание. Когато успеем да премахнем илюзията създадена от нашето възприятие, ще познаем истинската природа на реалността. Това може да стане чрез осъзнаването, че реалността е отвъд формата. Формата също е единство. Редактирано Ноември 27, 2011 от no_self Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Кое е вечно и непроменливо? Ами нали точно това ти разкрива просветлението. Всяко нещо е вечно и непроменливо в своята същност. Вечното и непроменливото е навсякъде. Съществуването на илюзии предполага съществуването и на действителност, и вниквайки в действителността зад илюзиите, последните престават да бъдат такива. Действителността е много истинска и съществуваща, и не знам защо е необходим толкова нихилистичен подход към нея от страна на някои учения. Видимата светлина е сянка на истинската светлина, но това не прави истинската светлина мрак. Мракът е в човешкото невежество, а не в светлината. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Постигнахме единство. Мир. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Освобождаването е изоставяне на цялата дуалност и на аз-ът настрана. Последното осъзнаване е, че има само единство. Личността, аз-ът и източникът му са едно и също. Същестуването, не е отделно от творението. Търсещият е единството, което търси само себе си. Илюзията, която трябва да се види, е че има отделен Няма последно осъзнаване. Личността е илюзия, но над нея е атман, който е вечен, неизменен и безпределен. Безпределното не може да бъде осъзнато, защото осъзнаването изисква форми. Няма осъзнаване извън формите. А доколкото формите не могат да отразят безкрая в неговата пълнота, то и осъзнаването никога не може да бъде последно. Да, всичко е едно в своята същност, но индивидуалността е нещо съвсем действително. Единството на всички съществуващи монади и в същото време тяхното обособеност като отделни единици не бива да се противопоставят като взаимно изключващи се. Индивидуалността продължава своето съществуване от живот в живот и от манвантара в манвантара. А това вече означава, че тя не е илюзия, защото илюзиите винаги са временни. Илюзорна може да бъде представата ни за нашата индивидуалност, но не и самата индивидуалност. Редактирано Ноември 27, 2011 от Станимир Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Всичко е свързано с всичко друго. По-голямото е образувано от по-малкото. Ако погледнем към по-малкото, да вземем за пример атомите, всичко над тях изчезва. Премахнали сме ключовия елемент, който е бил необходим за по-високото ниво за да е възможно то да съществува. Атомите съществуват, преди това, което възниква от тях. Например, атомите са съществували преди клетките и атомите могат да съществуват без клетките. Ако отидем по-нататък, атомите не биха съществували, ако кварките бяха елиминирани от картината и така нататък докато основата на цялото съществуване бъде достигната. Наричай го както искаш – Атман или първоначалния творчески импулс на вселената. Цялата вселена на формата възниква от него. Думите са само етикети. Мир. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Аха, а интересно може ли да бъде достигната основата на цялото съществуване? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Ами не. А и това всъщност би било само материалният аспект на тази основа – праматерията, пракрити (и дори мулапракрити). Но последните са само названия за да се изрази нещо недостижимо. Атомът на атомистите (индийски и европейски) всъщност е просто един символ, бележещ само някаква относителна неделимост на материалните частици. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Трудно е за едно създание да постигне раждането в човешки образ. По-трудно е да постигне физическа сила и силна воля, още по-трудно – чистота. По-трудно и от това е желанието да води духовен живот. Най-трудното е да се разбират писанията. Не е възможно обаче да се постигне различаването между Атман и не-Атман, непосредственото познание за самия Атман, несекващото съединение с Брахман и окончателното освобождение – пък било то и чрез заслугите на сто билиона правилно живяни въплъщения. Съвсем редките предимства – човешко раждане, копнеж за освобождение и наставляване от просветлен учител – могат да се постигнат само с Божията милост. Все пак има хора, постигнали наистина онова рядко човешко раждане, едновременно физическа и умствена сила, както и разбиране на писанията, които обаче въпреки това са все още толкова оплетени в заблуда, че не полагат усилия за освобождение. Такива хора са самоубийци. Те се вкопчват в недействителното и се саморазрушават. Защото какъв по-голям глупак може да има от онзи, който е постигнал това рядко човешко раждане и заедно с него физическа и умствена сила, и който все пак вследствие на своята заслепеност пропуска осъществяването на своето върховно благо? Писанията могат и да се знаят наизуст, може да се принасят жертви на светите духове, може да се извършват ритуали и да се почитат божества, но докато човек не се пробуди за разбирането на своята тъждественост с Атман, той никога не може да намери освобождение – дори и след много стотици епохи. Шанкара „Перлата на различаването“ Редактирано Ноември 27, 2011 от no_self Виктор 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ники_ Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 (edited) Аз, макар и най-голям глупак в сред глупците, гледайки с окото на различаването, до колкото то не е сляпо, разбирам че нито едно чувстващо същество не е виновно за това, че е обхваното от неведение. Явно при повечето залисани в Мая същества, не е "пристигнала" онази, достатъчно по количество умствена сила, за да провидят и да се отдръпнат от своята заблуда, премахвайки воала на невежеството и ограничения възглед/разбиране. Щом неведението съществува, значи и силата не е достатъчно. При все това остава една по-добра надежда, в съдружие с красива вяра, както е и писано: І Коринтяни 13 9 Защото от части знаем, и от части пророкуваме; 10 но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати. 11 Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо. 12 Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат. 13 А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта. Лука 24:45 Тогава им отвори ума да разумеят писанията. Когато Любовта дойде в човека, тогава той разбира, че нищо друго не може да се сравни с нея, че само нея е търсил и че само тя го ощастливява. Само тогава, никога преди това, човека е свободен от клопката на вкопчването в мимолетното. Редактирано Ноември 27, 2011 от Ники_ Мария-София 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
no_self Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Не се надявам и не вярвам, а постигнах и знам. За мен остават само безусловната любов и вечния покой. Вървете по пътя си. Мир. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Добавено Ноември 27, 2011 Доклад Share Добавено Ноември 27, 2011 Би ли споделила как постигна? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.