Какво е да си просветлен?

[Guest Христо]

Може да посочите какво е да не си просветлен.

[Станимир 2776]

Всички виждат слънцето, но колко разбират причината за неговата светлина?

Става земетресение – то е видимо за всички. Колко обаче са наясно, защо това земетресение се случва?

Приказваш с човека до себе си. Виждаш го: лицето, дрехите, движенията му, чуваш гласа му, долавяш аромата му, дори може би неговите емоции, чувства и мисли. Виждаш ли обаче истинския му аз, неговата духовна същност?

Всеки в един момент вижда следствията. Всеки вижда това, което е пред очите му. Това не е просветление. Да виждаш и осъзнаваш корена на нещата, тяхната същност и причини – това е просветление.

[mecholari 309]

Потвърждавам ! Но с условието, че сравнението с лебеда е несполучливо. Небитие няма. Терминът "небитие" много хора го употребяват, а той не е особено коректен и точен.

Съгласен съм.

Божественият Разум изпълва целия Космос. Пусто и празно е комуникационна осакатеност.

[no_self 149]

Всъщност, като се замисля, нашата вселена е построена перфектно и не е необходимо да разсъждаваме над строежа на нещата, защото има една сила, която ги владее, която е много по-интелигентна от нас и която знае смисъла, далеч над нашите възможности да го проумеем. Говоря за онази интелигентна сила, която анимира света. Ако човек се остави в ръцете и, ако се предаде и остави на нея да го ръководи, няма да остане разочарован. Егото му със сигурност ще остане дълбоко разочаровано, разбира се. Може да мине време, но той ще открие, че тя е много по-умна и предвидлива, че тя 'вижда' всичко и всички отгоре, и че само тя е наясно защо нещо сега се случва така, защото то има определена цел. Ние можем никога да не разберем крайните и цели, но тя винаги ще изпълнява предназначението си. Тя е безпристрастна и от нейна гледна точка всичко е перфектно, тя владее съвършенството на всяка причина и следствие.

Редактирано Декември 23, 2011 от no_self

[mecholari 309]

Всъщност, като се замисля, нашата вселена е построена перфектно и не е необходимо да разсъждаваме над строежа на нещата, защото има една сила, която ги владее, която е много по-интелигентна от нас и която знае смисъла, далеч над нашите възможности да го проумеем.

Ако не е необходимо да разсъждаваме нямаше да имаме разсъдък. Но само Господ може да ни научи как да ползваме този божествен инструмент. Защото той е като гайда в ръцете на маймуна. Но маймуните летяха в космоса преди човека, също и кучетата. Направиха го без да знаят как става.

[Вятър* 173]

"не е необходимо да разсъждаваме", ама отговора е в бъчвата от райското дърво

излезли сме от градината, а сега пътя обратно не е във формата на четириного и доверието не е предпоставено пред опита, а вярата води до него.... така изказано твърдение е или от умник или от глупак, а ти ми кажи кой от тях е ял от ябълките?

Редактирано Декември 25, 2011 от Вятър*

[Eлф 2949]

Сатори

[erendil 206]

Много малко хора успяват да се преборят с егото. Малцина успяват да носят Властелина, без да се пречупят под него, както Фродо и Самознай Майтапер. Другите не успяват: нито най-силния – Бороми, нито най-мъдрия-Арагорн, нито най-чистия – елфа, нито най-трудолюбивия – джуджето.

Единствено успяват упоритите, смелите, не много умни, простодушни хобити със здрави крака да продължават винаги напред, напред.

А егото трябва да бъде унищожено, там, където е родено, в източника му - в огъня на Малдун. Сауроновото на Саурон, нищо друго не може да го победи.

За тази цел трябва да преминеш през целия Мордор, самичък, воден единствено от един вътрешен глас (Ам-гъл – Смеагол), който ту иска да те убие ту ти показва пътя, но така или иначе ще те заведе до целта.

По пътя трябва да се внимава за белите хора. Някой от тях ще ти помогнат да стъпиш на пътя, като Гандалф. Други ще влязат под кожата ти като Саруман и ще те приспят за десетилетия със замъглено съзнание, както се е случи с крал Теоден. Така или иначе преди да влезеш в Мордор, където става истинската промяна, трябва да убиеш белия човек: ” Да убиеш Буда”. В Мордор влизаш сам. Това е точката, от която връщане назад няма. Другите хора ти пречат, искат да те върнат назад, подобно Фарамир иска да върне Фродо. И когато е най-трудно в тъмните часове на ноща идва бялата светлина на неугасващата звезда, за да ти дава сила. Останалото е лудост и упоритост.

[Eлф 2949]

Много малко хора успяват да се преборят с егото. Малцина успяват да носят Властелина, без да се пречупят под него, както Фродо и Самознай Майтапер. Другите не успяват: нито най-силния – Бороми, нито най-мъдрия-Арагорн, нито най-чистия – елфа, нито най-трудолюбивия – джуджето.

Единствено успяват упоритите, смелите, не много умни, простодушни хобити със здрави крака да продължават винаги напред, напред.

А егото трябва да бъде унищожено, там, където е родено, в източника му - в огъня на Малдун. Сауроновото на Саурон, нищо друго не може да го победи.

За тази цел трябва да преминеш през целия Мордор, самичък, воден единствено от един вътрешен глас (Ам-гъл – Смеагол), който ту иска да те убие ту ти показва пътя, но така или иначе ще те заведе до целта.

По пътя трябва да се внимава за белите хора. Някой от тях ще ти помогнат да стъпиш на пътя, като Гандалф. Други ще влязат под кожата ти като Саруман и ще те приспят за десетилетия със замъглено съзнание, както се е случи с крал Теоден. Така или иначе преди да влезеш в Мордор, където става истинската промяна, трябва да убиеш белия човек: ” Да убиеш Буда”. В Мордор влизаш сам. Това е точката, от която връщане назад няма. Другите хора ти пречат, искат да те върнат назад, подобно Фарамир иска да върне Фродо. И когато е най-трудно в тъмните часове на ноща идва бялата светлина на неугасващата звезда, за да ти дава сила. Останалото е лудост и упоритост.

Уникално мнение! Сложих си го на видно място да не го загубя, да си го чета и препрочитам постоянно. Наистина, размисляла съм върху тези персонажи черпейки познание от всеки един от тях по отделно. Удивлявайки се как всеки постепенно бива направляван и заема своето място/ тръгва по своя път/ и по този начин свършвайки своята работа която му е отредена от по- висшата сила от една страна сам израства от друга с действията си допълва цялостната картина на нещата и спомага за реализирането на дълбокия план на Еру, но по този начин не съм ги свързвала признавам. Изумително е! Поздравления!

Редактирано Декември 26, 2011 от Eлф

[B__ 1920]

Нали се сещате Таро карта Обесения.....Или Один, който се е самопожертвал.

Защото Обесения значи самопожертване, самопосвещение, обръщане с главата надолу. Докато всичко на човек му изглежда подредено, продължава да живее в подредения свят на Майа.

Сетих се за това като гледам Ерендил какво е писал.

[ivail 201]

По-ясно обяснено и в същото време показано нагледно, (аз непросветления) не съм открил:

Беседата на св. Серафим Саровски

[veselinvalchev1981 437]

Според вас какво е да си просветлен?

Под просветлен човек разбирам мъдър човек .

[no_self 149]

За съвременният човек съществуват няколко състояния:

1. Невежество – духовна незрялост
   
2. Съзнателност – духовна зрялост
   
3. Просветление.
   

Повечето хора всъщност търсят духовната зрялост, мислейки си, че тя е просветлението. Духовната зрялост е да си събуден в съня, но все още да си част от него т.е. да не си продължил напред. Мъдростта се придобива по време на духовното съзряване.

Просветлението е тогава, когато си стигнал до края, когато нямаш повече никакви въпроси и когато с теб е свършено.

[mecholari 309]

За мен просветен човек , мерило е Учителя Дънов. През неговата душа Бог е говорил, смея да твърда говори. А когато Господ говори, това е Христос и в мен не съществува никакво противоречие по този въпрос.

[Станимир 2776]

За съвременният човек съществуват няколко състояния:

1. Невежество – духовна незрялост
   
2. Съзнателност – духовна зрялост
   
3. Просветление.
   

Повечето хора всъщност търсят духовната зрялост, мислейки си, че тя е просветлението.

Духовната зрялост е да си събуден в съня, но все още да си част от него

т.е. да не си продължил напред. Мъдростта се придобива по време на духовното съзряване.

Просветлението е тогава, когато си стигнал до края, когато нямаш повече никакви въпроси и когато с теб е свършено.

Когато се събудиш и с теб е свършено? Но аз, когато сутрин се събудя от сън, се чувствам много по-истински, отколкото в съня си. Е как тогава да приема, че при просветлението с мен е свършено, след като аналогията със съня ми посочва противното: аз в будно състояние съм много по-истински?

Редактирано Декември 27, 2011 от Станимир

[no_self 149]

Съня и събуждането са метафори. Просветлението е когато се събудиш от съня, който всички около теб продължават да сънуват убедени, че са будни.

[Станимир 2776]

Добре де, метафора е. Но защо с теб трябва да е свършено? Умира илюзорния аз от съня, но истинския аз си остава и след събуждането. Няма такова нещо като унищожаване на аз-а, а просто човек осъзнава себе си като дух, атман. При това индивидуалността обаче не се губи.

[Guest Христо]

Добре де, метафора е. Но защо с теб трябва да е свършено? Умира илюзорния аз от съня, но истинския аз си остава и след събуждането. Няма такова нещо като унищожаване на аз-а, а просто човек осъзнава себе си като дух, атман. При това индивидуалността обаче не се губи.

[erendil 206]

Изгледай "Венецианския търговец" по Шекспир, там ще видиш какво остава после.

[Мария-София 2006]

Добре де, метафора е. Но защо с теб трябва да е свършено? Умира илюзорния аз от съня, но истинския аз си остава и след събуждането. Няма такова нещо като унищожаване на аз-а, а просто човек осъзнава себе си като дух, атман. При това индивидуалността обаче не се губи.

Не аз,а Христос в мен.

[Станимир 2776]

Е да де, но аз, като се събудя сутрин, чувствам себе си като събудил се, а не Христос. Защо трябва да очаквам нещо различно когато се събудя при просветление? Мога да осъзная тъждествеността си с Христос, да разширя представата си за себе си, но не и да противопоставям себе си на Христос. „Христос в мен“ – всъщност изразът е достатъчно сполучлив. „В мен“, не някъде другаде. Ако мен ме няма, как може Христос да бъде в мен? Не, очевидно въпросът е до правилното осъзнаване на себе си, до изчезването на аз-а от съня за да изгрее истинският аз на човека, този аз в когото е Христос.

[no_self 149]

Добре де, метафора е. Но защо с теб трябва да е свършено? Умира илюзорния аз от съня, но истинския аз си остава и след събуждането. Няма такова нещо като унищожаване на аз-а, а просто човек осъзнава себе си като дух, атман. При това индивидуалността обаче не се губи.

Добре де, метафора е. Но защо с теб трябва да е свършено? Умира илюзорния аз от съня, но истинския аз си остава и след събуждането. Няма такова нещо като унищожаване на аз-а, а просто човек осъзнава себе си като дух, атман. При това индивидуалността обаче не се губи.

Ще бъде дълго, но надявам се, ползотворно обяснение:

Прав си за това, че илюзорният аз умира. Съгласявам се, че има осъзнаване на духа.

В просветлението духа се освобождава от оковите на предразсъдъците, убежденията, вярванията, надеждите, въображението, мислите и всичко това е малкият ти аз – егото. Нищо от изброените вече не бива вземано на сериозно, а само като част от цялото - някаква позиция, която винаги намира своята опозиция. Това е неизбежно и ти го виждаш, и приемаш. Живота е прост, ние го усложняваме, ние воюваме за собствените си вярвания, цели, идеи и убеждения. Няма ограничения, нищо не спира духа. Когато духът е свободен, той знае, че всичко е перфектно и няма какво да бъде променяно, защото законите, които движат света са закони. Духа се предава пред тях и им се подчинява безусловно. Смисълът на страданието е следният: егото е това, което страда. Когато то се предаде – с него е приключено и тогава имаме освобождаване от страданието – учението на Буда.

Приемам, че под „истински аз” имаш предвид Висшият Аз. Част от търсенето в съзнателното духовно развите е търсенето на Висшия Аз или на бог в теб. В етапа на духовното съзряване можеш да се усъвършенстваш като човек, можеш да се опитваш да бъдеш добър, обичащ, раздаващ се и да станеш мъдър от това. Можеш да търсиш бог или да искаш да му се посветиш безусловно, но все още няма да знаеш истината.

В просветлението, което е последният етап или краят на духовното търсене и развиване в безкрайни спирали... индивидуалността не се губи, но губиш илюзията, че тази индивидуалност си ти. Може да звучи сложно.

В просветлението откриваш, че си никой или никакъв като определеност, не успяваш да се идентифицираш постоянно с егото. Загубваш способността за отъждествавяне с него, тя започва да се изпарява, защото откриваш, че идентификацията ти с него е илюзия т. е. е играта на твоят ум, или твоето съзнание.

Да, егото остава, да, ти продължаваш да се идентифицираш с него, но знаеш, че то е егото и не го взимаш за нищо повече от его. Ако си мислиш, че си егото си в известен смисъл си абсолютно прав. Малкият аз - егото остава като една възможност или алтернатива за да пребиваваш или оперираш в света, т.е. да продължиш да живееш. Да, но в просветлението, ти знаеш, че това е фалшивият ти аз. Много добре го разпознаваш, както в теб така и в другите. Виждаш как те му се оставят да ги ръководи през цялото време и нямат никаква идея, че те са много повече от ограниченията, които са им били наложени мисловно. В просветлението оставяш контрола над нещата на законите, които ги ръководят. Няма его. И това е точно обратното на това да няма пауза, няма почивка, а да има непрестанно въртене в кръг. Тогава виждаш, че малкият аз е сбора от всички излишества и натрупвания, които пречат на духа да бъде свободен, необременнен от тежестта на егото. То остава като една операционна система за живеене в тялото или система за оцеляване на тялото. Но духът е свободен.

Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.

Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

[erendil 206]

Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.

Егото и Висшия Аз са едно и също. Винаги е Висшия Аз. Да тръгнеш на война срещу егото само прави разделението по-силно. Отдаване е нужно, приемане.

[Станимир 2776]

...

Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.

Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

А може би има, но ти не можеш да го видиш. Лесно е да кажеш: там няма нищо. Но там винаги има нещо. Колкото и да режеш, колкото и да премахваш, винаги ще остава нещо и то ще си остава винаги все така цяло и непокътнато.

[no_self 149]

...

Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.

Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

А може би има, но ти не можеш да го видиш. Лесно е да кажеш: там няма нищо. Но там винаги има нещо. Колкото и да режеш, колкото и да премахваш, винаги ще остава нещо и то ще си остава винаги все така цяло и непокътнато.

...

Как егото се разпада, бива разнищено и унищожено? Това става в процес, на съзнателно проверяване на мисленето ти, в който като със скалпел разрязваш слой по слой от собствената си духовна същност докато не откриеш какво има в сърцевината и. Това е войната, за която говорех по-рано, борбата за истината. И там няма да откриеш Висшия аз. Няма друг аз, няма никакъв аз - нито малък аз – его, нито Висш аз. „Там” няма никой и нищо. Тогава е свършено с теб. Търсенето приключва, когато търсещият изчезва.

Пълна заблуда е да вярваш в обратното, провери сам, убеди се за себе си. За това просветлението е безсмислено и всички търсят духовната зрялост, която е утвърждаваща живота, докато просветлението е отричащо го.

А може би има, но ти не можеш да го видиш. Лесно е да кажеш: там няма нищо. Но там винаги има нещо. Колкото и да режеш, колкото и да премахваш, винаги ще остава нещо и то ще си остава винаги все така цяло и непокътнато.

Ето това е разликата между събудения и сънуващия. Събуденият вижда това, което другите не искат да видят. Никой не иска да се събуди. Всички искат сладичко да си подремват. Започни да тръсиш, потърси го сам, за да видиш. Винаги ще има още и още, но накрая, на самия край, в просветлението... стигни там и ми кажи какво виждаш и какво има. Изобщо не е лесно да кажеш какво е. Има една истина и всичко останало са илюзиите, които остават.