Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

Какво е да си просветлен?

Recommended Posts

Просветлението е вид физическа смърт.

Христос се превъплъти в Иисус в ада за да ни покаже как да се измъкнем от него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И за да я достигнеш Светлината ( да не казваме къде е, че тогава и светлина може да не ), е нужен един

вид физическа смърт
. Не е ли естествено - да се освободиш от мрака, че да достигнеш светлината...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали физическият ни живот ще бъде в мрак или светлина, зависи си от нас. За който е в мрак, нима мисли че със смъртта му идва светлина?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Петър Дънов се трансформира в Беинса Дуно, което е вид физическа смърт.

Смъртта е и живот, възможност за освобождение.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Духът на Учителя се вселява в тялото на Петър Дънов когато става на 33 години. Аналогичен е процесът при Христос и Исус.

Но ние тук говорим за просветлението, което постигаме в живота си, а не за процеса на Вселяване на Миров Учител на Земята, в тяло подготвено от Посветен.

Смърт трябва да има при просветлението но това е смъртта на недостатъците, заблудите, грешките, невежеството,...

А не нашата физическа смърт.

По-подходящата дума е трансформация, а не смърт. Думата смърт все още има друга вибрация в нашият свят.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Смърт трябва да има при просветлението но това е смъртта на недостатъците, заблудите, грешките, невежеството,...
По-подходящата дума е трансформация, а не смърт.

:thumbsup2: Бих добавила:

Просветлението е смъртта на Паразита в съзнанието ни - трансформацията на Съдника и Жертвата, които са източник на страданията и злото, в Съюзник

Просветление е смъртта на зависимостта ни от ценностните системи, натрапени по време на възпитанието с цел да заместят единствения закон, даден от Бога - Любов към света, сътворен от Него и Любов към ближния си колкото към себе си. :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да почувстваш себе си като Света и Света като себе си. Това предполага сливане, а сливане без хармония е невъзможно. /... и хармония без прошка..., и прошка без Любов.../ Да се освободиш от всяко отрицателно отношение, за да бъдеш достъпен за действието на свързващата всичко Любов. Тя идва, когато човек е готов за нея и не се поддава на изкуствени тактики. За гордост, осъждане и самонадеяност да не говорим. Има висши сили и същества, които също участват в този процес. Има учене. Няма Мъдрост и Просветление без Любов.

Да изместиш Центъра извън себе си. Това означава да приемаш случващото се с тебе като случващо се с някой друг. Това не е признак на безчувственост, само на опит да се излезе извън кръга на собствения едностранчив и ограничен усет за действителността. Така се живее по-лесно и по-мъдро.

Да изместиш чуждия Център в себе си, да си способен да обичаш ближния си като себе си. Да си способен да се жертваш.

Центърът е навсякъде и никъде. Където, в каквито и условия да си поставен, да си доволен. Да си способен да изпитваш висша радост при всякакви обстоятелства. Падаш ли, ставаш ли, винаги да си щастлив и благодарен.

Да гледаш себе си и другите с очите на Бог. Да си способен да преценяваш обективно, според това, че всички сме равни пред Него. Бог обича и враговете ни, Той се изявява и чрез тях. Ако ги мразим, мразим Бога, Който ги е допуснал в живота ни. Когато трябва да направиш избор между себе си и някой друг, не винаги да избираш себе си, а според интересите на Цялото.

Да излезеш от личните си граници, да надраснеш егото. Това е да подчиниш действията си на други, по-висши интереси. Тогава ще получиш достъп до много по-големи сили, ще ти се даде власт, но да слугуваш с нея на останалите.

Да се научиш за всичко да благодариш и да не роптаеш срещу Бога и Съдбата.

Да обичаш себе си и другите като Бог. Да служиш на Любовта, Истината, Справедливостта, Доброто, понеже във всичко това е Бог. Злото е заблуда, която поради създалата се потенциална разлика е насочена право към Доброто, равновесието и хармонията, затова то съдържа в себе си нужните уроци за тяхното постигане. Ние преоткриваме Хармонията. Тя съществува на едно по-висше ниво. Хаосът е илюзия на ограничените ни сетива. Хаосът е до нашата врата, от вътрешната й страна, той не може да отиде по-далеч. Това разстояние е толкова малко, че се изражда в една абстрактна точка, макар на нас да се струва огромно.

Да достигнеш просветление е нужно да обяздиш собствения си ум, да поставяш на проверка всичко, което ти поднася, да го направиш свой съдружник в търсене на Висшата истина. Трябва да се почувстваш като единно хармонично цяло и да използваш всяко нещо, дадено ти от Бога, за да живееш в този свят. Да не пренебрегваш една част за сметка на друга, а на всички да отдаваш дължимото и от всички да искаш дължимото. Няма да изреждам тези части, понеже съм сигурна, че не познавам всички тях. Искам само да спомена интуицията, способността да се приемат висши прозрения вярно. Човек не може да знае всичко и това е нормално. И пак си казвам: без смирение няма просветление. Просветлението може да дойде след страдание, но то носи мир и радост.

Добре ми се отрази, че поразсъждавах върху тези неща. В момента се чувствам наистина щастлива! Благодаря на човека, отворил тази тема! /След малко ще погледна кой е./ Благодаря и на Донка за написаното!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравей Латина,

Толкова хубаво си го написала!!!

Да почувстваш себе си като Света и Света като себе си. Това предполага сливане, а сливане без хармония е невъзможно. /... и хармония без прошка..., и прошка без Любов.../ Да се освободиш от всяко отрицателно отношение, за да бъдеш достъпен за действието на свързващата всичко Любов. Тя идва, когато човек е готов за нея и не се поддава на изкуствени тактики. За гордост, осъждане и самонадеяност да не говорим. Има висши сили и същества, които също участват в този процес. Има учене. Няма Мъдрост и Просветление без Любов.

Да изместиш Центъра извън себе си. Това означава да приемаш случващото се с тебе като случващо се с някой друг. Това не е признак на безчувственост, само на опит да се излезе извън кръга на собствения едностранчив и ограничен усет за действителността. Така се живее по-лесно и по-мъдро.

Да изместиш чуждия Център в себе си, да си способен да обичаш ближния си като себе си. Да си способен да се жертваш.

Центърът е навсякъде и никъде. Където, в каквито и условия да си поставен, да си доволен. Да си способен да изпитваш висша радост при всякакви обстоятелства. Падаш ли, ставаш ли, винаги да си щастлив и благодарен.

Да гледаш себе си и другите с очите на Бог.  Да си способен да преценяваш обективно, според това, че всички сме равни пред Него. Бог обича и враговете ни, Той се изявява и чрез тях. Ако ги мразим, мразим Бога, Който ги е допуснал в живота ни. Когато трябва да направиш избор между себе си и някой друг, не винаги да избираш себе си, а според интересите на Цялото.

Да излезеш от личните си граници, да надраснеш егото. Това е да подчиниш действията си на други, по-висши интереси. Тогава ще получиш достъп до много по-големи сили, ще ти се даде власт, но да слугуваш с нея на останалите.

Да се научиш за всичко да благодариш и да не роптаеш срещу Бога и Съдбата.

Да обичаш себе си и другите като Бог. Да служиш на Любовта, Истината, Справедливостта, Доброто, понеже във всичко това е Бог. Злото е заблуда, която поради създалата се потенциална разлика е насочена право към Доброто, равновесието и хармонията, затова то съдържа в себе си нужните уроци за тяхното постигане. Ние преоткриваме Хармонията. Тя съществува на едно по-висше ниво. Хаосът е илюзия на ограничените ни сетива. Хаосът е до нашата врата, от вътрешната й страна, той не може да отиде по-далеч. Това разстояние е толкова малко, че се изражда в една абстрактна точка, макар на нас да се струва огромно.

Да достигнеш просветление е нужно да обяздиш собствения си ум, да поставяш на проверка всичко, което ти поднася, да го направиш свой съдружник в търсене на Висшата истина. Трябва да се почувстваш като единно хармонично цяло и да използваш всяко нещо, дадено ти от Бога, за да живееш в този свят. Да не пренебрегваш една част за сметка на друга, а на всички да отдаваш дължимото и от всички да искаш дължимото. Няма да изреждам тези части, понеже съм сигурна, че не познавам всички тях. Искам само да спомена интуицията, способността да се приемат висши прозрения вярно. Човек не може да знае всичко и това е нормално. И пак си казвам: без смирение няма просветление. Просветлението може да дойде след страдание, но то носи мир и радост.

Амин.Така да бъде!!!

Пожелавам на всички от Форума да получим такова просветление.

Да можем да виждаме красотата навсякъде и във всичко, да виждаме проява на Любов във всяко действие на околните, да изпитваме радост от всяко общуване, мирът и хармонията да изпълнят душите ни!!!

Добрината да изпълни сърцата ни,Светлината да избистри умовете ни, Правдата да съпроводи действията ни и Свободата да ни свърже с Истината. :thumbsup2:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересно, вие как мислите, че става слизането на мирови учител в тялото и какво мислите, че представлява. Като ви слушам, съмнявам се, че знаете - и вие бихте могли да постигнете същото...

Казахме " вид физическа смърт " и е такава - умира егото, а то има силна физическа изява, че и корени има в плътта, но да не се занимаваме с родословието му. Новия човек пък е и Първоначалния - точно този, който сме затрупали с пластове мръсотия и който търсим сред нея. Дано не се е задушил вече...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересно, вие как мислите, че става слизането на мирови учител в тялото и какво мислите, че представлява. Като ви слушам, съмнявам се, че знаете - и вие бихте могли да постигнете същото...

Остави поуките. И определенията.

Обясни спокойно и разумно как стоят нещата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кое качество изгря у теб, Изгрев?!

Слабият сарказъм, който непредумишлено съм използвал не изключва нито спокойствие, ни разумност, но ти пределно ясно изглежда виждаш липсата им и ще те приема за авторитет. Тогава, Извинете ме приятели, за заслепяващата агресия, обзела и обезумила ме!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:o Венци, тук е "Порталът към съзнателен живот"...Учителят е говорил на всички, дал е големи основи; авторите на тоя сайт се стараят да дават достъпни статии на ниво... Затова, няма да е нищо погрешно ако поне дадеш някакви източници... в днешно време има толкооова книги, интернет и библиотеки, че всеки обикновен човек може да намери което търси... :thumbsup:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Слабият сарказъм, който непредумишлено съм използвал не изключва нито спокойствие, ни разумност
:o:hmmmmm:

САРКАЗМ [от греческого sarkadzo — рвать, терзать] — один из видов сатирического изобличения. Как и сатира, С. заключает в себе борьбу с враждебными явлениями действительности через осмеяние ее. Беспощадность, резкость изобличения — отличительная особенность сарказма. В отличие от иронии в сарказме находит свое выражение высшая степень негодования, ненависть.  С. никогда не является характерным приемом юмориста, к-рый, выявляя смешное в действительности, изображает ее всегда с известной долей симпатии и сочувствия .

http://feb-web.ru/feb/litenc/encyclop/lea/lea-5561.htm

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще цетерам Беинса Дуно. В писмо до ученика си Пеню Киров Той пише:

"Плътта ни трябва да умре, духът ни да възкръсне"

Вероятно това са стъпалата водещи към просветлението!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2::thumbsup2:

Напълно съгласна. Интересно би било да поразсъждаваме кога води до просветление и кога до самоунищожение :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Самоунищожението е прераждане-застой, а просветлението на прага на възкресението.

Когато има самоунищожения липсва разбиране.

Защо ли си мисля, че точно Вие отговорите знаете...? :whistling:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз може и да зная нещо, но се надявам да науча повече. Нямам чувството да зная отговорите, затова си питам. Благодаря, Виктор, за подадената насока в разговора и личното мнение! Може да се включа по-късно с нещо конкретно, но сега нямам възможност. Следя обаче с интерес мненията по темата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,всички!

Просветлен,според мен,е човек,който е научил законите на живота.

Животът,най-великото благо,което е дадено на човека,изключва смъртта,така,както светлината изключва тъмнината.

Учителят може да е казал,че плътта трябва да умре,а духът да възкръстне,но го е казал на свой ученик и е знаел,че ще бъде разбран правилно.

Защото е казал още:"Животът започва с плътта.Тя е почвата,тя е първото условие,при което животът може да се прояви.Щом изпълнявате нейните закони,ще бъдете здрави,богати,ще живеете отлично.Без живота на плътта не може да има никакво развитие.Мнозина мислят,че като се освободят от плътта,те като че направо ще отидат при Бога.Ами кой създаде плътта?Който и духа!Всичко излиза от Бога,с изключение само на кривите форми,в които днес духът е облечен.Плътта трябва да се одухотвори,да се облагороди,а не да се освободите от нея.Не смесвайте плътта с вашите желания,с вашите похоти,от тях трябва да се отречете,а не от нея.ВОЛЯТА в човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия,а не плътта,тя е носителка на лошото,но тя не го причинява.И не бива да измъчвате вашето тяло,този чуден храм,който Господ е създал."

Просветленият човек не се отрича от слабостите,той,работейки върху тях,ги е превърнал в сила.Просветлението е дълъг процес.

Има 7 степени,които ученика трябва да премине,за да достигне просветление.

Различните школи са им дали различни имена,но смисълът е един и същ.

Известни са ми три вида наименования на степените на просветление,само ще ги изредя,сигурна съм,ще ги разберете:Според Беинса Дуно:

1.Обръщане към Бога.

2.Покаяние.

3.Спасение.

4.Възраждане.

5.Новораждане.

6.Посвещение.

7.Възкресение.

Според християнският езотеризъм,дадени от Щайнер:

1.Измиването на краката.

2.Бичуването на Христа.

3.Слагане на трънения венец на главата на Христа.

4.Слизането в ада.

6.Погребение и Възкресение.

7.Възнесение.

Този метод,според Учителя,е метод на чувствата,на Любовта.Него следват хпистияните.По метода на Истината и волята вървят йогите,а теософите -по метода на Мъдростта.Розенкройцерите и учениците от Бялото Братство прилагат и трите метода.

В древните Посвещения на тези степени са дадени следните имена:

1.Врана.

2.Окултният.

3.Воюващият.

4.Лъв.

5.Наричана е с името на народа,към който принадлежи кадидат-посветения,напр. Израелтянин,Персиец,Елин,Халдеец и т.н.

6.Слънчев герой.

7.Отец.

Как ще позная един Просветлен човек на улицата?Труден въпрос!Ако изобщо срещна някога такъв човек,просто ще го позная!

Добро утро и прекрасен ден на всички!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря много!

Аз лично не смея да кажа, че със сигурност бих познала просветления, ако го срещна случайно на улицата, обикновено не проявявам такава чувствителност. Случвало се е да усетя енергетиката, мислите и излъчването на хора, при които има някаква грубост, натрапливост, нахалство, претенции, омраза, високомерие, изобщо някаква дисхармония, подхранена със сила. Познавам и други, да ги наречем екстрасенси, които в обичайни условия не бих могла да разпозная, очевидно не съм в състояние да уловя фините енергии, с които виждат света. Част от тях самите са болни, но това не пречи на ясното им виждане. "Здрав дух в здраво тяло", но има и друго, че плътта е немощна, а духът - силен.

2 Коринтяни 12

7 А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън {Или: Мъченически кол.}* в плътта, пратеник от сатана да ме мъчи, та да се не превъзнасям. 

8. Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мене;

9. и Той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

10. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.

Разбира се, проявявала съм чувствителност за Любовта, но понякога съм била и съвсем сляпа за нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×