Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
selsal

Умението да "четеш" съновидението

Recommended Posts

Несъответствието!

Несъответствието е най-лесният за откриване елемент в един сън. Пътят към верния прочит на съня започва с посочването на несъответствията в него. След това иде далеч по-трудната за изпълнение задача - да не се премахнат, заобиколят или оправдаят вече посочените несъответствия.

Сън: изкачвам стръмна улица. С всяка следваща стъпка, улицата става все по-стръмна. Наближавайки края й, улицата е вече вертикална. И аз изпадам.

В деня улиците може и да ме затрудняват, докато преминавам по тях, но при всички случаи не ми се противопоставят така, както в съня. На какво се дължи това отклонение на съня от деня?

Ако кажа, че сънят ми има семантична стойност и е просто израз на "предусещането за обратен ефект на действията ми", ако си въобразя, че съновидението е метафора на някакъв личен фатализъм, то наместо да разтълкувам съня, ще съм го замазал.

Несъответствието от съня не бива да се подчинява на сухата логика от дневните съответствия. Напротив, несъответствието е добре да се подчертае. Как? Като притиснем дневните съответствия да не се налагат, а да се подчинят на съновното несъответствие.

Улиците от обичайния живот по начало са пригодени за придвижване, те го улесняват. Равни, с отчетливи граници от двете си страни, с ясна посока; улицата просто те води. Всъщност не улицата от съня ми е знак за моите склонности, а улиците от деня са знак за... Улицата. За духовния път.

Обществото създава улици не просто за практическо приложение, а като израз на несъзнаваното си желание улицата на живота да е гладка, с ясна посока и отчетливи граници. Колкото по-малко се вижда, че пътят не е лесен, толкова по-лесни стават пътищата от деня. Несъответствието на съня посочва несъответствията в деня.

Прочитът на съня: истината е, че Улицата в идейния си смисъл е стръмна. Стръмнината прави улицата Улица. Причина за катастрофите са не лошите пътища, а удобните пътища. Аз изпадам от улицата не защото тя е стръмна, а защото крача по нея с разбирането, че тя е длъжна да бъде равна и удобна.

----

Несъответствието от съня е като свредел в ежедневния свят, коректно би било да му позволим да пробие своята дупка.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стръмнината на улицата е нейния начин да се доближи повече до теб. Така тя намалява ъгъла на посоките ви с нея. Накрая ги изравнява, сливайки ги в една - следвайки своята стръмна улица, ти ставаш част от нея.

Правилната улица е тази, която чертае една посока с теб самия, а не с твоята сянка-перпендикуляр.

Но за да вървиш без да изпадаш от такава улица, ти трябва не само да вървиш...

Катерачите изкачват високите и отвесни скали като ги прегръщат с цялото си тяло.

Сънят ти е много хубав.

Ти изпадаш от улицата не защото крачиш с разбиране, а защото ръцете ти бездействат.

Краят на стръмната улица не ще те изхвърли само ако се вкопчиш в него, пренебрегвайки болката от тази остра прегръдка. Така той сам те превръща в негово знаме, забито на върха му.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Улицата в съня ти е един проблем, едно препятствие, може да е една идея, което ти си започнал. Може да бъде и едно твое желание да направиш нещо, една мечта. Но явно имаш затруднения, защото колкото повече напредваш се и се опитваш да го решиш и да го доведеш до края му, той се задълбочава, а не се разплита. Накрая падаш, защото проблемът/или желанието/ ти се оказва твърде сложен за тебе и ти си неподготвен.

И още нещо да добавя. Сънят ти показва, че пътя който си избрал, за да преодолееш проблема, респ. да постигнеш мечтата...не е верния. Трябва да промениш нещо, да преразгледаш, да преосмислиш, да избереш друг начин, и тогава улицата няма да става все по-стръмна, а точно ще те доведе до желаното място:)

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Доколкото съм чела и доколкото съм запозната, умението да "четеш", т.е. да тълкуваш един сън е доста сложна задача.

Освен това, думата съновидение е подвеждаща - обагрена е с една библейска словесност и може лесно да ни вкара в поетични анализи.

Понеже съм юнгианец по природа и по дух, си спомянм какво той казва за сънищата, които се тълкуват - необходими са поне 20/30 сънища на даден човек и то проследени в период от време; важни се онези детайли, които се повтарят, важно е развитието изобщо на сънния сюжет - дори това какви са цветовете - дали тъмното става по-светло и обратно...

Затова, умението да тълкуваш един сън е сходно с умението да асоциираш.

Улицата се асоциира с коридор, улей, проход, изход, канал, път, просека... После идва идеята за пътуването изобщо - и конкретно, и метафорично... И после идва идеята за целта, т.е. за финала на това пътуване и за края на една улица. Т. е. за човешкия живот изобщо. В чисто битиен план - това са перспективите за една успешна социална реализация, в психологически план - бягство, но не към естеството на архетипа, каквото би била една гора (не улица), а мост, определен от свръхконтрола на Аз-а.

Възможни са много интерпетации, както и спекулации по темата. Важното е да не се окажем в житейската ситуация на Сизиф с неговата стръмна улица, нагоре (в небесата) и с неговия тежък камък (кръст)...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Понеже съм юнгианец по природа и по дух...

...умението да тълкуваш един сън е сходно с умението да асоциираш. - Мона

Амплификацията е метод, който Юнг прилага при тълкуването на сънища. Тоя метод се изразява в употребата митологични, религиозни и културологични препратки (в качеството им на своеобразна колективна съновност), които обогатяват и спомагат проясняването на конкретния индивидуален сън. И да, въпросните препратки изискват широки знания, умение да се провеждат дълбоки и верни аналогии, както и сериозен интерпретативен капацитет.

Ала опасността при тълкуването на сънища (колкото психоаналитични или юнгиански да са те) е същата, както непосредствената опасност, която ни достига от обикновените съновници. Тая опасност има едно име - клише.

Клишето си остава клише независимо колко дълга асоциативна линия е изградена, или колко обща култура е натрупал онзи, който опитва да дава интерпретации. Срещу клишираните тълкувания, които възпроизвеждат старчески представи и суеверия, или пък залагат на научна прецизност и ерудиция, борбата е трудна. Истината е, че ако нещо се поддава лесно на амплифициране (разширяване), това е клишираната мисъл.

Умението да се чете съновидението намира своето най-ярко приложение в силата да се отметне клишето, което живият ум без да иска приема (поради умора, затруднение, или просто заради недостатъчна интелигентност и въображение).

Има две основни клишета, които зачитат съня, но рядко прочитат нещо от него. Първото е в съня да се виждат факти и преки пророчества. Второто е да се мисли, че сънят е алегорично отражение и то най-често наивно алегорично отражение на действителността (на деня). Казано по-накратко, едното клише е, че сънят "ми казва нещо" в прав текст, а другото е, че сънят "означава нещо" и затова подлежи на тълкуване.

Само ако човек си даде сметка за несъзнаваната инстанция у себе си, която произвежда клишета на конвейер и изтиква действителното мислене, е възможно едно адекватно отношение към съня.

Редактирано от selsal

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Да, амплификацията е метод въведен за пръв път от Юнг. Прав си, че свободните асоциации (доколкото са свободни), са една условност.

Много е важно, при тълкуване на сънищата да се отчете, че има лично несъзнавано, има и архетипно. Докато първото, дори и да се клишира при тълкуване, се тълкува условно лесно, то за архетипното несъзнавано, където символиката и митологията на съня, е отвъд конкретната житейска ситуация, идват и проблемите, защото познанията особено по сравнителна митология са задължителни.

Така наречените големи сънища (отново по Юнг), са именно архетипни съкровища и затова дали някой е роден в Афганистан, Зимбабве или Бразилия, няма да има съществена разлика. Както и това дали си изобщо цивилизован, ако си от някое племе по Амазонка или преподавател в Харвард...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

То, всъщност, май е обратното. Сънищата с тясно лична насоченост са трудни за разчитане, заради влиянието на Свръхаза, посредством силата на който Аза изтласква, изопачава (разцепва, преобръща, сгъстява и измества) изпитваните афекти и обектите, към които е насочен. Подобни сънища искат тънки разрези и още по-тънки шевове.

Архетипният сън, поради своята универсалност, е мозайка, която се подрежда, щом я отнесем към общочовешката култура. Затова и архетипни сънища могат да се тълкуват и от достатъчно умни хора, без те да притежават детайлните психологически познания на теорията. В тоя смисъл "големите" сънища искат по-малко усилие в прочита.

И затова много по-лесно се смесват архетипа с клишето (колективното несъзнавано с колективното съзнавано).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

То, всъщност, май е обратното. Сънищата с тясно лична насоченост са трудни за разчитане, заради влиянието на Свръхаза, посредством силата на който Аза изтласква, изопачава (разцепва, преобръща, сгъстява и измества) изпитваните афекти и обектите, към които е насочен. Подобни сънища искат тънки разрези и още по-тънки шевове.

Зависи от това накъде е насочен погледа на четящия сънищата. Тези сънища (на личното несъзнавано), винаги са свързани с определен проблем на сънуващия или тези сънища са "естествена реакция на саморегулиращата се психична система." (Юнг) Затова и са небходиими доста записани сънища, които самият сънуващ трябва да се опита да тълкува от гледна точка на своя осъзнат Аз (разум) - ако един сън се състои предимно от личен материал, то и личните асоциации, са задължителни за тълкуването му.

Архетипният сън, поради своята универсалност, е мозайка, която се подрежда, щом я отнесем към общочовешката култура. Затова и архетипни сънища могат да се тълкуват и от достатъчно умни хора, без те да притежават детайлните психологически познания на теорията. В тоя смисъл "големите" сънища искат по-малко усилие в прочита.

И затова много по-лесно се смесват архетипа с клишето (колективното несъзнавано с колективното съзнавано).

Архетипният сън има митологическа структура, една сериозна разлика. Универсалният език, на който говори, може и да се разтълкува от "умни" хора, но, както знаем, умът не е достатъчен. Много често, а е и наложително, при архетипни сънища е добре да се използва метода на нарисуването им - когато символът придобие и реален образ, тълкуването значително се улеснява.

Показателни в това отношение са сънищата и после рисунките на шизфорениците, в които има едно тотално разцепване на Аз-а.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Записът на поредица от сънища е нужен при терапия, а най-вече при терапия отнасяща се до архетипни сънища. То е така, защото терапията изисква запознаване с патологичните прояви на една душевност, при това на една не своя, на чужда душевност, а архетипните сънища, поради асоциативните затруднения на терапевтирания, изискват количество на сънищата и индивидуализиране на символа от архетипа, за да се подпомогне прочита на универсалността им.

Извън терапията нещата стоят инак. В един духовен контекст сънят спира да бъде изразител (на патология или на някакво ежедневно желание). И всичко се преобръща, понеже ролята да бъде изразител се поема от обичайната действителност, от дневните занимания и факти. Те стават изразители на самия сън. И тълкуването намира своя нов предмет. Ние четем съня, не отнасяйки го към деня, а виждайки как денят се опитва да се отнесе към съня, осветлявайки го.

Умението да се чете съновидението няма нищо общо с терапиите. Винаги съм се учудвал на терапевти, врачки и сензитиви. Тяхната "помощ" към слабите в нужда е продиктувана от желание да заеме позиция на "помагащи" и да се натрупа авторитет, щото няма помагащ, който да не се окопава в авторитетна позиция. Целта на това занимание е прозаична - да се положи като презумпция здравата позиция на авторитета и нуждаещата се от оздравяване позиция на подпомагания.

И наопаки, умението да се чете съновидението иде с рефлексията, че моят ден (моята социална авторитетност) подлежи на преоценка и то именно от моя сън. Затова, от една страна, си мисля, че водещ елемент във филологията на съня е разпознаването на моят ден и на всичките ми социални отреагирвания като клишета. А от друга страна, тия клишета най-вярно се разбиват когато умът (който без рисунка може, но няма рисунка, която без него да може) се насочи към несъответствието в съня. Разбира се, несъответствията в съня са несъответствия в контекста на това, че ние приемаме за база нашите дневни разбирания. Така че щом открием това несъответствие, да смогнем да извършим енантиодромия (да се задвижим срещу течението, да сторим обрат) като приемем всичко несъответстващо на несъответствието за действително несъответно и затова подлежащо на тълкуване (тия несъответстващи на съновните несъответствия неща са клишетата).

Прочитът на съня от първия пост в тая тема следва тоя подход и аз съм сигурен, че нито една негова страна не може да бъде открита някъде другаде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Умението да се чете съновидението няма нищо общо с терапиите. Винаги съм се учудвал на терапевти, врачки и сензитиви. Тяхната "помощ" към слабите в нужда е продиктувана от желание да заеме позиция на "помагащи" и да се натрупа авторитет, щото няма помагащ, който да не се окопава в авторитетна позиция. Целта на това занимание е прозаична - да се положи като презумпция здравата позиция на авторитета и нуждаещата се от оздравяване позиция на подпомагания.

Къде в България има терапевти, които се ангажират сериозно с тълкуване на сънищата с цел - терапевтично лечение?

На мнение съм, че тълкуването на сънищата е задължително при всяко едно лечение на психиката - от най-невинната невроза до тежките шизофрении, макар, че там би имало повече статистическа стойност, не терапевтична.

Всеки адекватен психотерапевт не би тръгнал да помага ex catedra, ако има поне средно ниво на емпaтия към пациента си.

Умението да четеш едно съновидение е по презумпция вече терапевтичен и лечителски акт - неслучайно, ако се върнем хилядолетия назад в историята, всеки управник е имал и личен гадател на сънища... Защото едно успешно раз-тълкуване на сънища е и спасително - както за нормалния, но объркан човек, така и за вече обремения психически, човек.

И понеже говориш за врачки - някои баби, у които все още властва митологическото мислене, много по-добре биха тълкували сънища, отколкото някои мастити психотерапевти. И по-добре биха го разчели.

Сънят е просто един текст, към който е добре да се подходи лингвистично. Да се научат отделните думи (фрагменти) от текста на съня и да бъдат преведени от и на езика на сънувалия.

Може би, научавайки за един сън, трябва да си кажем - "аз не разбирам нищо от това", може би защото всеки един сън, колкото и да сме чели, си остава една tabula rasa.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Умението да се чете съновидението има в основата си апофатическа стойност (значение на откровение), което води не до лечение, а до спасение в метафизичен план. А между социално излекуване и метафизическо спасение има разлика. Поради твърде много просмукана у нас социалност, идеята за лекуването се е загнездила в душите ни. Духовната нагласа по никакъв начин не се интересува от лечението, защото за нея социалността в корена си е патологична, така че за духовността няма социално здраве, което се постига с лечение.

Не сънят е текстът, сънят е откровението, с което се чете текста на деня. Казано по друг начин - не духовното е подчинено на общественото, а духовното е пътят, посредством който разпознаваме илюзорността на общественото.

Всеки терапевт, Мона, по съдържание тълкува сънища. Защо? Защото, както ти самата, от своя страна, така и всеки терапевт (български или не) гледа на предложения от пациента материал като текстуалност, тоест като нещо, което не е първично, като нещо, което подлежи на разплитане на базата дневната фактологична действителност. Това дали ще интерпретираш конкретен сън или когнитивните неизправности на определен човек е едно и също нещо. И в двата случая се смята, че една въображаема представа е нарушила реалния поглед на човека, че терапевтираният е в сън.

Отношението терапевт-пациент, изхождайки от психологията на позиционирания като терапевт, е несъзнавано желание чрез терапията (и емпатията, щото няма лекуващ да не огласява света, че не се тресе от емпатия) на друг човек, да не се предприеме пътя по собственото преображение.

В контраст на отношението терапевт-пациент стои друга връзка. Тя напомня на онова, което ти каза, че всеки управник си има гадател, но целта на "гадаенето" не е спасение от обърканост (туй напомня връзката терапевт-пациент). Спасението е спасението, ако е спасение изобщо. Такава връзка (действително спасителна) е като тая между Мойсей и Арон или между Мохамед и Али. Единият е осенен от откровение, другият извлича смисълът на откровението, като се подчинява целият света на смисъла в това откровение (а не обратното, както става при терапията).

И, о, сънят не е "tabula rasa", той е именно самата непосредствена действителност, но се изпразва от съдържание и се оголва като дялана дъска, когато социалната представа заеме човешкото съзнание с миражите си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Сънувам интензивно повтарящи се сънища ала "Дейвид Линч" от доста време. С психоанализа не се занимавам. Не ща. Вероятно защото в един от сънищата си видях същите тези сънища "преведени" на земен език от оригинала, бяха дава учебника по висша математика - йероглифна писменост, но вместо йероглифи имаше цветя, по-точно рози. Да, розите ми говореха с езика на Бах - и всичко разбирах.

Извод - Словото оживява във всяка една човешка душа, когато тя се осмели да го допусне със смелост по-страшна от Смъртта.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Умението да се чете съновидението има в основата си апофатическа стойност (значение на откровение), което води не до лечение, а до спасение в метафизичен план. А между социално излекуване и метафизическо спасение има разлика. Поради твърде много просмукана у нас социалност, идеята за лекуването се е загнездила в душите ни. Духовната нагласа по никакъв начин не се интересува от лечението, защото за нея социалността в корена си е патологична, така че за духовността няма социално здраве, което се постига с лечение.

Освен апофатическа стойност, лечението има и телеологическа (т.е. ориентирано е към целта), а целта е ясна - осъзнаването на нещо неясно досега, което е и всъщност лечението. Отвъд социалният контекст на думата лечение, далече съм от просмукването със социалност - впрочем това е една твърде западна религия на социалното или във вярата, че духът (ако и значи рацио), е лечителен за патологичното архетипно мислене. В този контекст, разликата между западната представа за лечителя и източната, е показателна. Социалното, доколкото е някакъв испостас на Аз-а е в коренна агония с несъзнаваното, което е и бунт спрямо същото социално. За мен, образ и арена на този бунт (духовен), са именно сънищата.

Не сънят е текстът, сънят е откровението, с което се чете текста на деня. Казано по друг начин - не духовното е подчинено на общественото, а духовното е пътят, посредством който разпознаваме илюзорността на общественото.

Неслучайно се казва - текстът на Откровението; отново говориш за илюзорността на общественото, което пък възприемам като илюзорност на Аз-а или може да се каже и с други думи, че в сънищата работим с един маскиран от комплекси на племето Аз или разум, все едно.

И, о, сънят не е "tabula rasa", той е именно самата непосредствена действителност, но се изпразва от съдържание и се оголва като дялана дъска, когато социалната представа заеме човешкото съзнание с миражите си.

И все пак, не бих надценявала толкова значимостта на социалността на сънищата, колкото и да са пропити от социалност. За да се оттървем от миражите си, какво ни е нужно - свобода, свобода от готови възприятия за добро и за зло; да разчупим оковите на един контролиращ Аз - от оковите на племето, което пък ми напомня за много архетипни сънища, в които сънуващият е или Дракон, или Герой (митът за Гилгамеш), или Спасител... всеки един такъв сън освобождава мощна енергия и най-вече ни отдалечева от еднотипната представа за другите хора като един враждебен свят и ни връща към онова състояние на първоначалност, към зората на света, когато времето е било само митологично и е нямало механични часовници...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сутринта по радиото чух едно момиченце , което описваше в гатанки! онова, от което се бои. Това било негов начин да престане, да се страхува! Страхувайки се от въображаемото, детето е като в сън наяве.

Стори ми се тъй естествен този опит със заложено очакване за разгадаване/помощ, направен от дете.

Жалко, че не помня казаното, но ми се струва, че то! :) пишейки/изнамирайки/ думата, се опитваше да пре-даде/ формира, въ-образи/ "прочетеното" несъзнавано, което е без-образно. Страхът е усетен, но от какво се страхуваше детето! Какво ли беше замаскирало с образа на баба Яга?! И дали някога този страх би изчезнал или ще се прояви под друг образ!? Сякаш освен образа има още едно заключване и чрез думите.

Освен кавичките :)добавям:Сънят е като че ли :) закодирано отношение, отколкото преразказ.

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Неслучайно се казва - текстът на Откровението - Мона

Така казва историографията. За нея няма низпозлание, тоест "слово на откровението", а единствено ординерна текстуалност. Именно текстуализирането на съня или сънищата на яве (откровенията) отнема от телеологията, щото имаме ли текст, имаме произход, но не и цел. А откровението, щото е апокалипсис (на гръцки), полага една не каква да е цел, а апокалиптична цел (свършека на света).

Каква е разликата между телеологическия прочит и прочитът, изхождащ от причините (редукционисткия прочит)? При редукцията за база се приема причината, тя дава смисъл на всички последици, а при телеологията "краят на всички краища" има обратно действие и осмисля всичко по съвсем нов начин.

Когато се чете сън (и отнасяйки се към него телеологически) ние ще знаем, че в него се съдържа една цел, един специфичен край, едно Означаващо (имайки предвид Лакан), което излъчва светлината на нещо бъдно, като тая светлина озарява единствено чрез съня (несъзнаваното), и никога от деня (обичайното съзнание). Това Означаващо, дето осмисля живота по съвсем нов начин, е тъй радикално, че не би било Означаващо, ако не извръщаше всички смисли, които до него момент са били залагани в живота. Тая радикалност е апофатиката (едно отрицание на целия позитив, който деня вменява). Всяка религия апофатизира (отрицава досегашното), а апокалипсисът е отрицание от най-чист вид.

Сънувам интензивно повтарящи се сънища ала "Дейвид Линч" от доста време. - aorhama

Ето! Дейвид Линч е пример за радикално нов поглед над света. Тоя поглед извръща представите, не оставя нищо от типичната им форма, апофатизира ги. Когато човешката душа се настрои към допускане на архетипни излъчвания в себе си (Юнг нарича това "трансцендентна функция"), сънят добива водещо място в живота. И това не е мечтателност или идеализъм, а естественото религиозно чувство, което е най-съществената страна в душата.

Сънят е като че ли закодирано отношение, отколкото преразказ. - shelter

Някои твои думи са тъй оригинални. Но що се отнася до това изречение, поне аз мисля обратното. Сънят нито е преразказ, нито е код. Нашето отношение към съня го закодира и води до преразказването му. Несъзнаваното не само не е без-образно, то е раз-образно, то е една преобразност, която не бива да се рамкира от дневната клишираност, а да й се позволи (на преобразността) да разцъфне без цензура. Несъзнаваното се изрича само, несъзнаваното е най-лесното за изричане нещо, но човешките псевдо-съзнания намират начин да възпрепятстват това изричане.

Цветето на безсмъртието, което Гилгамеш донася от дъното на океана, е тая изреченост на несъзнаваното. Но дори Гилгамеш заспива (поддава се на клишетата) и така змията открадва неговото цвете.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

selsal

Сънят нито е преразказ, нито е код. Нашето отношение към съня го закодира и води до преразказването му. Несъзнаваното не само не е без-образно, то е раз-образно, то е една преобразност, която не бива да се рамкира от дневната клишираност, а да й се позволи (на преобразността) да разцъфне без цензура. Несъзнаваното се изрича само, несъзнаваното е най-лесното за изричане нещо, но човешките псевдо-съзнания намират начин да възпрепятстват това изричане.

Имам усещането за най-недействителна действителност, винаги, когато те чета. Но тук вече съвсем ме довършваш. :D

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Несъзнаваното се изрича само, несъзнаваното е най-лесното за изричане нещо, но човешките псевдо-съзнания намират начин да възпрепятстват това изричане.

Цветето на безсмъртието, което Гилгамеш донася от дъното на океана, е тая изреченост на несъзнаваното. Но дори Гилгамеш заспива (поддава се на клишетата) и така змията открадва неговото цвете.

Да, съгласна съм. Несъзнаваното се изрича само. И не само. Понякога думите ми изглеждат като алотропни модификации. Може би, затова много трудно се справям с думи, които са без- или раз - образени. За да изразя отношения се нуждая от стойности, заемащи позиция- образ.Т.е. не мога да се "намирам"/откривам, разбирам/ без ориентир.

Снощи си мислих :)- ами, ако реалността!?, в която съм!? е моя/ на несъзнаваното ми/ синхроничност!?

Сякаш "виждам" вън от мен вариант на, но и единствено на, което е в мен.

Като че ли структурата ми е вариантна/многопосочна/, но валидизацията ограничена.

Страшничко!:)

Ха!Намерих си грешка!:)

Защо за да се "прочете" несъзнаваното е нужно да се повтори четенето!?:)

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва сега разбирам допълването в/чрез/ съня! Като събиране на съответстващи части, едната винаги скрита!

Колко различна съм будна и сънуваща!

PS Три удивителни.:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

От 5 дена не съм се виждала с човека, когото обичам, но той не знае какво изпитвам към него. По принцип излизаме всяка вечер- в една компания сме. Искам и той да ме харесва обаче не мога да разбера какво изпитва. Като се виждаме се държи по-мило към мен, отколкото към другите(поне така ми се струва, когато се смеем и говорим).Проблема е, че никога не ме е търсил да излизаме някъде.Всяка нощ го сънувам, че ме търси по телефона за да излезем и му е приятно с мен. Приятелите ме успокояват, че момчетата по принцип не търсят момичетата.(аз не мисля, че е нормално).Имах един сън в началото след като си го харесах, в който той ми казва директно, че не съм негов тип, а след този сън почнах да сънувам това, което искам да е в действителност. Според тези сънища има ли шанс и в действителност да е така , както го сънувам?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мимка,

от няколко месеца насам непрекъснато срещам хора, които, като теб, търсят сигурност в сънища, карти Таро, астрологични карти, числа, знаци на съдбата, предопределености... за да направят реална стъпка в живота си.

Какво означават сънищата ти аз не зная (за всеки човек е индивидуално и никой не може да ти отговори на този въпрос точно), но едно нещо мога да ти кажа - докато чакаш знаци, съновидения и инициатива от друга страна, пропускаш реални моменти, в които ти сама можеш да реализираш любовта си. Когато аз обичам един човек, намирам начин да му го кажа ясно. Ако той изпитва същото, следва развитие на отношенията ни. Ако не - приемам ситуацията, каквато е, обикновено продължаваме отношенията си като приятели и всичко е ясно.

Така че, ако мога изобщо да ти дам някакъв съвет, той е - излез от сънищата си в реалния свят :) Освен ако любовта в съня не ти е достатъчна, разбира се.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Едва сега разбирам допълването в/чрез/ съня! Като събиране на съответстващи части, едната винаги скрита!

Колко различна съм будна и сънуваща!

PS Три удивителни.:)

Тази сутрин ми се струва:), че може би е не толкова да "прочетеш" съня, колкото да го оставиш, да проговори.

Сякаш думите са, които събират сънуваното с будността. Прилича на преразказ по картина.:) Картината е като магнит, извличащ обговарянето на действителни събития. Най-странното обаче е, че разказвайки съня разказвам и друго. И то съвсем буквално, пряко. Сънят/мисля :)/ е тежко ядро, което "завихря", извлича подобията си от будността.

Търсейки несъответствията се натъквам на "еднаквостта".

Редактирано от shelter

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

от известно време си налагам (с голям зор) да си записвам сънищата веднага след като се събудя, оказа се, че записвам поне два съня, които изобщо не си спомням след като съм се разсънила съвсем. Понякога обаче са доста противоречиви. Например снощи сънувах 2 съня, единият беше свързан със заминаване в чужбина - сън, който уж трябва да е по-така ...ведър, обаче напротив - бях ужасно объркана, закъснявах и ми беше много притеснено, другият сън беше как разкопавам гроб, в много мрачно гробище, обаче въпреки обстановката, съня ми беше някак позитивен и аз се чувствах страшно уверена - все едно изнасях открит урок пред група хора. Не може да е случайно такова "огледално" разминаване между усещането за съня и самата сцена :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Можеби първият ти сън ти подсказва,че имаш нужда от промяна.Заминаването във чужбина..лошото усещане ти се страхуваш от такава промяна..Вторият сън със разкопаването на гроб мисля,че ти човъркаш във душата си.

Там е мрачно защото можеби има проблеми за "разкопаване" да се стигне до корена им,но все пак трябва да си внимателна.

Приятното усещане е това,че все пак работиш по проблема.

Незнам имам някакъв странен начин на тълкуване,който се вписва само в моята си интуиция. ;):huh::rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мисля 4е,първия ти сън показва мнението което имаш за себеси.а следващите сънища показват колко си обсебена от идеята да бъдеш с него.мисля 4е,трябва да се вгледаш в себеси и да откриеш колко хубав и добър човек си ти,трябва да правиш неща за себеси които да те накарат да се почувстваш добре,да се отпуснеш и да се усмихваш повече.така мисля 4е,ще ти е по-лесно да бъдеш себеси и мечтата ти да бадеш с него ще се сбадне от самосебеси. :) това е моето мнение за значението на сънищата ти.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×