Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте!Аз също искам да споделя,че баща ми също почина внезапно на 63 години от инфаркт.Тежко е когато загубиш близък човек.Само че аз не мога да приема,че той е мъртъв,разбирате ли ме?Аз го чувствам,че е жив!Незнам защо е така,но така го чувствам.Искам да повярвам,а не мога.

Моите съболезнования! Напълно те разбиеам , защото и моя баща така внезапно почина. Това където чувстваш , че той е жив не е само твое чувство, а това наистина е така, само , че тои се намира с астралното си тяло в духовния свят , а ти си в материалния. Любовта и връзката между вас , тя винаги ще остане , тя съществува и в двата свята едновременно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте!Аз също искам да споделя,че баща ми също почина внезапно на 63 години от инфаркт.Тежко е когато загубиш близък човек.Само че аз не мога да приема,че той е мъртъв,разбирате ли ме?Аз го чувствам,че е жив!Незнам защо е така,но така го чувствам.Искам да повярвам,а не мога.

Приеми и моите най-искренни съболезнования! Мир на духа му и вечна светлина по пътя му! Преди повече от месец от този свят внезапно си замина една много близка до сърцето ми сродна душа - беше млад, чист и прекрасен Човек. Опитвам се да приема този факт, но ми е много трудно. Днес обаче една сестра ми каза нещо, което за първи път малко ме успокои : Дай свобода на тази душа.Ако наистина я обичаш - остави я да полети свободна като птица. Любовта е непреривна връзка между душите - никога няма да престанем да обичаме близките, които са си заминали, но постепенно трябва да им дадем свободата, която заслужават за да продължат своята еволюция. Моли се за него. Пожелавам ти Бог да бъде с теб в изпитанието и да те дари с много светлина, любов, мъдрост и сила . смъртта на земята е раждане на небето. Амин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Здравейте!Аз също искам да споделя,че баща ми също почина внезапно на 63 години от инфаркт.Тежко е когато загубиш близък човек.Само че аз не мога да приема,че той е мъртъв,разбирате ли ме?Аз го чувствам,че е жив!Незнам защо е така,но така го чувствам.Искам да повярвам,а не мога.

Не е мъртъв, жив е и аз така усещам татко вече цели 4 - години и си правя вътрешна връзка с него. Дори сега ми е още по-близък като душа. Прегръдки и въпреки че това не е място за музикални поздрави искам да те поздравя с нещо много красиво. Да, защото понякога тъгата има много красиво лице.

Monster - Un Amore Grande :3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Тъгата - спомен на човешката душа по нещо изгубено, което Тя болезнено ЗНАЕ, че й Е изначално присъщо.

Като в танго!

Тъга - вторично, романтично, неосмислимо понятие, състояние, път и начин на себевъзприемане и себепревъзмогване - начин на живот, все някъде по света. Приемане или Бягство.

Неоценената, жадувана (отдавна някога) любов към собственото ни/ти/ми/ви естество.

Всеки един от нас.

Мъка, тъга, болка, носталгия, оптимизъм, път, верую, ненавист, залез, изгрев, ново слънце ... и ...

П.П. Човекът наистина прилича на "шушляк", не споря.

Но може!

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Има много лица човешката тъга. За тях повече, или по- малко,по- бързо, или по- бавно, намират се някакви лекове. Но има една единствена Тъга. Нищо оттук не може да я излекува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъгата също е познание за цвят...

и ражда свои собствени дъги

но дали ще бъде в тях познат

цветът, обагрил "Аз и Ти"

тъгата път е, но и отказ

и все е дрехата на празнина

би могла да е и лодка

водеща отвъд света

тъгата е и скъп приятел

в нуждата до теб е само тя

но точно нуждата насам я прати

нуждата от нечия душа

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Господи, такива прекрасни теми изплуват в този форум... И да, тъга и болка има при загуба на близък на душата ни човек, тъга има когато се чувстваш сам или неразбран, когато мисълта ти среща несъответствие, когато копнежите остават неосъществени, когато си предаден, когато срещнеш чуждата болка, когато видиш тъмнина, когато чуеш или видиш прекрасно сървореното от Бог или човешката същност,...но има и тъга която идва неканена, безпричинна, която залива тялото и духа с мрежеща, лигава прегръдка и не знаеш откъде е произлязла. Тя идва при мен неканена и нежелана, още с утрото и не си отива, залива ме и ме обзема настъпателно. Не зная откъде приижда, но ми е като другар . Трудно е да се боря с нея, защото не е основана на конкретика, която да се поддава на доводи. И все пак се преживява....Идва и си отива сама, така както е дошла.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъгата също е познание за цвят

и ражда свои собствени дъги

но дали ще бъде в тях познат

цветът, обагрил "Аз и Ти"

тъгата път е, но и отказ

и все е дрехата на празнина

би могла да е и лодка

водеща отвъд света

тъгата е и скъп приятел

в нуждата до теб е само тя

но точно нуждата насам я прати

нуждата от нечия душа

:thumbsup:

Не зная откъде приижда, но ми е като другар . Трудно е да се боря с нея, защото не е основана на конкретика, която да се поддава на доводи. И все пак се преживява....Идва и си отива сама, така както е дошла.

A може някой да я измества.

Светът когато грейне в пълнота

и звънне точно нашата дъга,

Тъгата, знам, ще се стопи

във сестринска прегръдка с Радостта. :angel:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

...Тя идва при мен неканена и нежелана, още с утрото и не си отива, залива ме и ме обзема настъпателно. Не зная откъде приижда, но ми е като другар . Трудно е да се боря с нея, защото не е основана на конкретика, която да се поддава на доводи. И все пак се преживява....Идва и си отива сама, така както е дошла.

Много добре ми е познато това което си описала.

Тази неканена тъга идва от хора, с които не съм се "разделила" и си "отива" с обич и молитва отправена към този човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Във всяка една тъга има едно семенце на радост, което трябва да открием. Дори и в това, което наричаме "духовна тъга", породена от несъвършенствата на света – от несъвършенствата на хората, на обществения порядък др. под., дори и в него, може да откриеме искрицата радост, защото тези несъвършенства са в реализацията, във външното проявление, във формата, а не във вътрешния потенциал и във възможностите. Всяка форма рано или късно бива преодолявана и заменяна с друга, която дава възможност на Живота за по-добро и по-пълно проявление.

Тъгата се поражда, когато има препятствия пред проявяването на нещо. Например, тъгата ще бъде егоистична, когато човек не може да прояви егоизма си, да осъществи личностните си желания и амбиции. В друг случай, когато един човек изпитва съчуствие и съжаление за това, че някой друг човек или хора не дават път на духовното в себе си, той също изпитва тъга, но тази тъга е по-възвишена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Има много лица човешката тъга. За тях повече, или по- малко,по- бързо, или по- бавно, намират се някакви лекове. Но има една единствена Тъга. Нищо оттук не може да я излекува.

" Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяяни, наскърбени сърца. Някои Ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от Моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата, това са живите хора, това са техните сърца."

Из*Живият Господ -НБ,изд.1948г. - София"стр.180

"...Душата само се е докоснала до Величието на Божия Замисъл и затова тя вечно го търси. Тя още не го познава, но малкото, което е видяла, е образувало Вечния стремеж."

Изт." В храма на Учителя" - Из Словото на Учителя Беинса Дуно* Елеазар Хараш

За тази Тъга си мисля аз, за празното местенце което с нищо друго не може да бъде изпълнено освен с Бог и за Вечният стремеж/жажда на Душата по Бога, по завръщането у дома. Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

http://www.youtube.com/watch?v=8UGrAgUdUv4

Нещо и от мен!На което не мога да не плача....с една и тиха и дълбока тъга

Редактирано от Impulsa

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъгата ме съпътства през церият ми живот и непомня и ден без да е имало нещо,което да не ме разстрои поне малко... :(

Миличка, няма да е все така (каза ми го това слънчево мече от аватара ти ;) )!

А сега сериозно - сигурна съм, нещата при теб са започнали да се променят. Усмихвай се по-често, тъгата, вярно бавно, но си отива вече!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъгата ме съпътства през церият ми живот и непомня и ден без да е имало нещо,което да не ме разстрои поне малко... :(

Когато ти е тъжно си кажи:

Всеки миг е чудесен,

всеки ден е прекрасен,

усмивка озарява лицето,

радост изпълва сърцето,

щастие огрява душата,

неусетно си отива тъгата,

в небето изгрява дъгата

и носи радост на децата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря ще се си го казвам дано да има резултат .смисъл поне малко в такива моменти да ми се подобри настроението. :)

Да ще има резултат , защото ми се даде да го напиша специално за теб. Освен това в моменти на тъга е много хубаво да си попееш. Има песни от Учителя, които в такива моменти вършат вълшебства и трансформират тъгата в РАДОСТ. Например "Ще се развеселя", "Благост","Скръбта си ти кажи" и "Сила жива".

Пожелавам ти Светлина и много Вдъхновение! Нека Радостта извира от душата ти! :):):)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъга - скръб.

Къде е границата между едното и другото?

Дори не виждам общото помежду им...

Ето ти малко:

тъга

Ех, че е хубава тази история, Венци! Тъгата и усмивката се нуждаят една от друга. :(:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тъга - скръб.

Къде е границата между едното и другото?

Не знам... Ако трябва задължително да се търси някаква разлика... скръбта си я представям по-скоро като нещо чуждо; по-точно не чуждо, но свързано с всичко съществуващо и с всички. Тъгата е индивидуално настроение. Тъгата е по-конкретна, скръбта – по-обобщаваща. Скръбта я усещам като нещо, което изпитваш заради другите. Примерно от престъпността, бедността или непълноправието на хората по принцип.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каква хубава история наситина.. Благодаря за линка!

Колкото са хората по света, толкова и определения за тъгата има сигурно. Често е гост и в моя свят, но всеки път си казвам, че благодарение на тъгата аз се уча и раста. А и, ако я нямаше тъгата, дали бих оценила не-тъжните моменти иситински ?..

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×