Jump to content
Порталът към съзнателен живот
diex_

За самотата, любовта и изгубения смисъл

Recommended Posts

Човешката любов е идентична със зависимостите, например с пристрастяването към хероина. - Орлин

При мъжа любовта се разпознава като зависимост, когато госпожицата у него (анимата) го ревнува от жената до него.

----

(Хей, ти наистина ли поставяш равенство между любовта и хормоналната активност?)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не е ли по-добре да бъдем посточнно свързани с източника на тази любов в себе си? Тогава и връзките ни ще протичат хармонично - но без да се хващаме за благоволението на някое мъжленце или женичка като удавник за сламка, за да се почустваме в досег с любовта.

Как става това на практика? За един средно-статистически човек?

Например чрез медитация, дихателни методи -средно статистически такива и достъпни за всеки. Както и чрез анализ воден от терапевт или самоанализ в самия живот - чрез осъзнаване на психичните си наличности и процеси и преместване на фокуса на житейската цел във висините на душата си.

Човешката любов е идентична със зависимостите, например с пристрастяването към хероина.

Тогава би било добре да се измисли и любовен метадон за лечение на любовната зависмост.

:3d_139:

Ами не е лоша идеята ... :):):)

Човешката любов е идентична със зависимостите, например с пристрастяването към хероина. - Орлин

----

(Хей, ти наистина ли поставяш равенство между любовта и хормоналната активност?)

За човешката любов, да - напълно! А и т.н. божествена не бих казал че се случва без биологичен и биохимичен субстрат. Във всеки случай, докато сме в тялото си, зад всяко чувство, мисъл и настроение стои дадена мозъчна физиология, невронни мрежи, невромедиаторен процес от точно определено естество при дадено състояние. Това са факти, в които когнитивната наука и по-специалн окогнитивната невронаука все по-тясно навлиза!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не е ли обратно - всяка мисъл, чувство, настроение предизвиква съответната физиология?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не мислите ли, че истинската, великата Любов се изживява само веднъж, а всички останали са само бледи нейни копия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не е ли обратно - всяка мисъл, чувство, настроение предизвиква съответната физиология?

Кокошката или яйцето?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Имало един "клиент", който си мислел, че е царевично зърно и петелът ще го изяде.

Когнитивният терапевт му казал, че невярно възприема себе си и за нуждите по изправяне на възприятието, многократно го карал да гледа веднъж отражението си и веднъж едно царевично зърно. Само след половин месец "клиентът" вече не бил клиент. Убеден бил, че не е царевично зърно. Терапевтът съвсем заслужено заприходил половинмесечния си труд, но миг пред да се раздели с бившия си клиент, човекът се обърнал към терапевта и казал: цялата ми когнитивност е в ред, уважаеми, о, аз знам, че не съм царевично зърно, но... дали и петелът го знае.

----

За теб, Орлине, ей тоя петел е първопричината (а не кокошката или яйцето). Хормоните си знаят работата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Например чрез медитация, дихателни методи -средно статистически такива и достъпни за всеки. Както и чрез анализ воден от терапевт или самоанализ в самия живот - чрез осъзнаване на психичните си наличности и процеси и преместване на фокуса на житейската цел във висините на душата си.

Аз не случайно използвах думата "средно-статистически". Медитацията, дихателните и другите практики не са достъпни за всички. Повечето хора през живота си не са се и замисляли за тези неща, свързват ги с монасите в Тибет и йогите и съсвсем не с реалния си живот; за тях тези практики са отнесени, сектантски, в най-добрия случай безмислени. Един средно-статистически човек ще гълта хапчета, ще пие алкохол и през ум няма да му мине за постоянния източник на любов в себе си. Просто защото за средно-статистическия човек любовта е равна на взаимна любов с любимия човек.

При някои хора това състояние може да доведе до скок в духовното развитие и, търсейки изход от болката, тези хора могат да намерят пътя към себе си. Тогава могат и да стигнат до идеята за духовни практики - но няма начин в такъв момент, едва в началото, да изпитат удовлетворение от това развитие, заместващо удовлетворението от загубената им любов. Тези практики могат леко да облекчат състоянието им, да им дадат друго разбиране за живота и друг поглед към връзката им, към любовта. Само толкова. Тези първи стъпки по пътя на духовното развитие, на фона на загубена любов, са свързани с преустройство на психиката на човека и това е една извънредно стресова ситуация.

Психотерапията като метод на избор в такъв момент не желая да коментирам. От помощ може да бъде само опитен специалист, а не всеки дипломиран психолог е такъв, така че - не зная доколко може да бъде вариант това.

Друг много важен момент е интензитетът на любовта. Слагаме всички любови под един знаменател, а те далеч не са. Не мога да приравня първата си любов с последната си любов. Не зная как е при другите хора, но при мен всяка следваща любов е все по-пълноценна, на все по-високо ниво. Ако първия мъж, който съм обичала, съм обичала заради новото за мен чувство - да бъда обичана, нещо, което съм можела да изпитам с много други мъже, то мъжът, който обичам сега, е всичко онова, което дори в най-смелите си мечти не съм вярвала, че ще ми се случи - реализация на моя идеал в душевно, интелектуално и физическо отношение. Един партньор, който приблизително ни удовлетворява, може да бъде "прежален" и заменен с друг след време. Но има връзки, които са на различно ниво. Аз знаех, че ще го срещна 8 месеца по-рано. Запознахме се в интернет и аз се влюбих в него след 3-4 часа разговор, без да зная името му дори, без да го бях видяла. Душите ни се познаха. Пълно съответствие на интелектуално ниво. Пълно покриване на идеалите за физическа красота. Телепатична връзка. Такава връзка не може да се замени с друга. И няма понятие човешка любов - любовта е божествена. Когато човек изпита това, което аз изпитах, усеща божественото с цялото си същество - любовта мужду хората идва от Бог и има цел да ни върне към Бог. Точно в тези моменти човек усеща единението си с цялата Вселена - когато душите се срещат. Сред моите познати няма човек, на който да се е случвала такава любов - със сигурност е нещо рядко, Божи дар е. Имала съм достатъчно много и сериозни, продължителни връзки - и бурни, и хармонични, и романтични, и страстни, и не мога да приравня тази моя любов с нито една от другите, въпреки че по своему те се били силни. И когато човек загуби такава любов, вярвай ми - доста труд коства на нашите ангели-пазители, за да ни задържат в живота. Защото тук загубата не се отнася до друг човек, а до част от самия теб - част от душата ти остава при другия и част от неговата - при теб. Такава връзка не може да бъде прекъсната.

На фона на тези усещания, физиологичните субстрати на мозъчната дейност мен като лекар спряха да ме вълнуват. Изпитах много неща, които науката не може да обясни, така че спрях да търся отговори там. Любовта е много повече от физиология. Ако ти приравняваш любовта със зависимост и загубата й отдаваш на абстиненция, мога само да не се съглася с теб. Както вече казах, за мен всяка любов е божествена - тя идва, случва се, свързва ни с коренно противоположни хора, въвежда ни в невероятни ситуации, кара ни да положим всякакви усилия и да изтърпим всякаква болка в нейно име - просто любовта е начина, по който Бог ни направлява. Любовта е единственото чувство, което може да пречупи егото ни и още повече - да ни накара доброволно да се откажем от него. Любовта, независимо от възрастта ни, ни кара да се чувстаме винаги така, както сме се чувствали при първото ни влюбване в 4 клас - малки, беззащитни, несигурни, като не ни оставя друг избор, освен да се преборим със страховете и комплексите си и да вървим по единствения възможен път - към любимия човек, жертвайки всичко останало. Да се отворим към него с ясното съзнание, че този човек може да ни нарани, да ни направи на пух и прах. Да се открием напълно. И който не е обичал така, значи просто още не е обичал.

Всяко сравнение със зависимост смятам за напълно неуместно. Хероиновата зависимост е човешко дело. Любовта я е имало и преди хората и ще я има и след тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет на всички!

Дайте някакъв ориентир, затова колко време е допустимо човек да потъгува след раздяла.Знам, че е индивидуално, но все пак!При мен продължава година и 5 месеца.Още немога да преодолея нещата.Приемам ги, но мисълта за този човек не ме напуска. :(

Редактирано от Сингониум

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не мислите ли, че истинската, великата Любов се изживява само веднъж, а всички останали са само бледи нейни копия

Aз си мисля, че истинската Любов е състояние на духа, а не едно конкретно изживяване.

П.П. Това обаче май не се включва в средностатистическите разбирания за любовта. :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Привет на всички!

Дайте някакъв ориентир, затова колко време е допустимо човек да потъгува след раздяла.Знам, че е индивидуално, но все пак!При мен продължава година и 5 месеца.Още немога да преодолея нещата.Приемам ги, но мисълта за този човек не ме напуска. :(

Зависи за коя Любов става дума.Ако говорим за Любовта, описана от maggee, болката по нея по всяка вероятност ще е до последния дъх.Защото при тази Любов губиш не само човека до теб, но и част от себе си.Права си, Маги, и аз се съмням, че всеки ще преживее тази Любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си дал част от себе си в нещо ,няма как да не бъде безвъзвратно загубено с края на неговото съществуване.

Някои хора дават голяма част от себе си и дълго след това не могат да компенсират липсите ,за да съберат сили да се раздадт отново.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не мислите ли, че истинската, великата Любов се изживява само веднъж, а всички останали са само бледи нейни копия

Aз си мисля, че истинската Любов е състояние на духа, а не едно конкретно изживяване.

П.П. Това обаче май не се включва в средностатистическите разбирания за любовта. :rolleyes:

Да, права си. :)

Аз имах предвид любовта към конкретен човек, мъж в случая, щото аз съм жена.

Не знам защо, обаче винаги съм имала усещането, че Любовта по принцип като състояния на духа и любовта към мъж, са две различни изживявания. Вероятно второто не е правилно да се нарича любов, или първото трябва да се нарича по друг начин..не се сещам какъв. Така се получава объркване и смесване на двата вида любов.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, получва се объркване; а и всяка дума/понятие неминуемо "орязва" малко или много назованото.

В някои езици има по няколко думи за любов - например в гръцкия: ерос, агапе и т.н.

Имаме си и тук една подобна тема, не се сещам точно - примерно "Каква е разликата между любов и обич?". Или наричаме едното Любов, а другото любов ...

Любовта към мъж казваш - а аз защо ли съм съгласна с maggee, didi_ts и с теб едновременно? Вие казвате едно и също, просто погледното от друг ъгъл и изречено с различен темперамент :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не мислите ли, че истинската, великата Любов се изживява само веднъж, а всички останали са само бледи нейни копия

Не мисля, сигурна съм в това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А не мислите ли, че истинската, великата Любов се изживява само веднъж, а всички останали са само бледи нейни копия

Не мисля, сигурна съм в това.

Дано не си права!Само времето ще покаже......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След няколко връзки се освободих от зависимостта по човешки. Когато Бог се изгуби, тогава ще изгубя Любовта и Смисъла, тогава ще бъда самотна. Тоест, никога.

За да не звучи съвсем отвлечено, ще допълня, че никой човек не е съвършен, никой не е единствен. Винаги съм била вярна в живота и ще продължа да бъда себе си. Благословение и рядко щастие е да се свържеш със сродна душа и дано такова щастие никога да не си отива. Но ако дойде и си отиде, ще бъда благодарна, че е било и ще вярвам, че може да се случи отново - със същия човек или с друг.

Щастието не иде от човек, иде от Бога /чрез човек понякога/.

Според мене.

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта не си отива сама. Хората я прокуждат.

Любовта си отива в момента, когато човек си помисли, че я притежава.

Изгубва се нещо, което си мислиш, че имаш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А има и такива, които се страхуват от любовта и сами бягат. Аха, да се задълбочат нещата и "Беж, Лиске, да бягаме!"

ПП. Извинявам се, че постът ми отново е заземителен, то е от претенция за обективност. Иначе съм напълно съгласна, че Любовта е свободна птица и в клетка не стои. Аз лично съм пробвала да я хвана, правила съм няколко опита... е, не нарочно...

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът за самотата, любовта и изгубения смисъл възниква тогава, когато в любовта ни има известна нечистота, користен елемент - желание за притежание, за обсебване, ревност, претенции... Тогава в процеса на взаимопроникване един в друг на фино ниво не може да се избегне преплитането на етерните двойници. И колкото е по - голяма дълбочината на взаимопроникване, толкова възелът става по - сложен и съответно по - труден, респ. болезнен, за разплитане. За това няма общо правило колко ще продължи болката и тъгата на един човек след раздялата му с друг - дали три дни, три месеца, три години или пък цял живот. А понякога се случва и да ти струва живота...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не за зависимост говоря, не за връзки и любови.А за онази, голямата, която те спохожда само веднъж.

И си права, Латина, наистина е голямо благословение да я срещнеш.

Но този, който я изпита, никога няма да я прокуди.Именно, защото знае, че тя е дар, а не притежание.

В този смисъл въпросът за самотата, тук не съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любовта е състояние на духа. Сливане на две личности намерили се в хорския хаос...Не знам дали има само една голяма любов -такава на която казват "Истинската", "Голямата любов".Лично на мен ми се е случвало вече 2 пъти да попадна в това "сливане" и честно казано не мога да кажа, че едното е по-неистинско или "неГолямо" - не зная. Вероятно човек едва след като изживее живота си може да твърди със сигурност коя е голямата му любов. И била ли е само една.?... Мисля, че за онези, които са убедени че са се разминали вече с нея и не вярват, че отново ще я изживеят повторно е много жалко...те са като безкрили птици...толкова е жалко..Трябва да се вярва в бъдещето и в шанса. Трябва

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Проблемът за самотата, любовта и изгубения смисъл възниква тогава, когато в любовта ни има известна нечистота, користен елемент - желание за притежание, за обсебване, ревност, претенции... Тогава в процеса на взаимопроникване един в друг на фино ниво не може да се избегне преплитането на етерните двойници. И колкото е по - голяма дълбочината на взаимопроникване, толкова възелът става по - сложен и съответно по - труден, респ. болезнен, за разплитане. За това няма общо правило колко ще продължи болката и тъгата на един човек след раздялата му с друг - дали три дни, три месеца, три години или пък цял живот. А понякога се случва и да ти струва живота...

Съгласна съм с теб.

Но човешкият елемент в нашите отношения е неизбежен - защото сме хора. Не съм сигурна, че един човек може да изпитва абсолютно чиста божествена любов - тя винаги ще е примесена с човешки чувства, с нашите чувства. Ако можехме да изпитваме само любов, нямаше да сме тук, в тези човешки тела. Желанието да бъдем с любимия човек може да се приеме като желание за притежание в някаква степен, но то е човешко.

Аз също мисля, че няма единствена любов - има много и различни и са като стъпалата на стълба - едва преодолели предизвикателствата на едната любов идва следващата, която ни изправя пред нови по-големи, предизвикателства - и колкото повече нарастват възможностите ни, толкова по-големи стават и предизвикателствата. В този смисъл опитът ни до момента не се оказва достатъчен, за да преодолеем леко новата ситуация - всяка следваща любов ни поставя отново и отново на границата на възможностите ни. Ако сме преодолели една зависимост в дадена степен, нямаме гаранция, че новата ни любов няма да ни накара да преодолеем същата тази зависимост в много по-висока степен или друга зависимост, чието преодоляване е много по-трудно за нас. Общо взето, на дневен ред излизат най-наболелите ни проблеми. И мисля, че който има усещането, че се е справил с всички зависимости, значи просто към момента е успял "да закрепи положението". Една критична ситуация вади на повърхността неща, които дори не подозираме, че носим в себе си.

Всяка нова любов си е по своему силна и истинска и често идва, когато най-малко я очакваме. В една друга тема говорихме за това, че всъщност никога не преставаме да обичаме хората, които наистина сме обичали. Страстта отминава, отношенията се променят, но любовта, ако я е имало, не си отива, поне при мен е така. Сякаш всяка душа, която сме обичали, оставя отпечатък върху нашата душа, който времето не успява да изтрие.

Olq3,

аз мисля, че животът винаги може да ни изненада с нещо отново :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че може да ни изненада, че можегат да бъдат преживени много любови и всяка от тях е стойностна, защото ни дава своя урок.Но не мисля, че може да има повече от един човек, който да бъде "твоята половинка".Ако срещнеш тази Любов, тя никога няма да си отиде.Което прави невъзможна срещата на нова любов.Защото както писах в съседна тема, едно цяло има две, не три половинки.Третият е излишен.И ако си преживяла 2 пъти това сливане, Зори, то значи едно от тях не е голямата любов.Знаеш добре какво имам предвид.

Редактирано от Olq3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×