Jump to content
Порталът към съзнателен живот
diex_

За самотата, любовта и изгубения смисъл

Recommended Posts

При мене дойде един анархист, когато бях в Русе, млад момък, предполагам на 23 – 24 години: „ Влюбих се в една мома и в тази мома видях Бога, повярвах, че има Господ. Когато залюбих, в моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувам всичко, да работя за човечеството. Но дойде един прелом и тя се изгуби. Изгуби се тя и останаха черни петна в моята душа, изгубих силата си.” Черни петна останали. „Когато изчезна любовта, на местата, дето е била светлината, забелязах, черни петна останаха в душата ми.” Той отишъл по – далече. Казва: „Виждам, че Христовото учение е нещо повече. Ако моята душа и сърце бяха толкова широки, щях да любя всичките хора, и не щях да претърпя тази криза. Но понеже сърцето ми е малко, като изгубих една от овците, съкруших се. Желая сега душата ми да се разшири, че да обичам всичките, както нея обичах.” Тъй всички трябва да обичаме.

„Практично приложение на музиката”, 2 школна лекция, ООК, 12.10.1922 год

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

При мене дойде един анархист, когато бях в Русе, млад момък, предполагам на 23 – 24 години: „ Влюбих се в една мома и в тази мома видях Бога, повярвах, че има Господ. Когато залюбих, в моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувам всичко, да работя за човечеството. Но дойде един прелом и тя се изгуби. Изгуби се тя и останаха черни петна в моята душа, изгубих силата си.” Черни петна останали. „Когато изчезна любовта, на местата, дето е била светлината, забелязах, черни петна останаха в душата ми.” Той отишъл по – далече. Казва: „Виждам, че Христовото учение е нещо повече. Ако моята душа и сърце бяха толкова широки, щях да любя всичките хора, и не щях да претърпя тази криза. Но понеже сърцето ми е малко, като изгубих една от овците, съкруших се. Желая сега душата ми да се разшири, че да обичам всичките, както нея обичах.” Тъй всички трябва да обичаме.

„Практично приложение на музиката”, 2 школна лекция, ООК, 12.10.1922 год

Това все пак остава в сферата на пожеланията :) Човек много път трябва да извърви, за да се научи да обича всички по еднакъв начин. От мястото, на което съм аз днес, направо си ми изглежда невъзможно, признавам :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И на мен, Маги.Навярно защото сърцата ни са още мънички, това е само едно пожелание, отправено към бъдещето.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз си мисля че не е толкова невъзможно да обичаш еднакво всички, ако не през цялото време, то поне за кратко. И с времето тези моменти ще стават все по-чести, по-продължителни и това състояние на съзнанието по-лесно достижимо. Важното е да се научим да забелязваме тези моменти и да не ги отхвърляме в последствие, след като се завърнем към обичайното си мислене. В крайна сметка да обичаш божественото в човека, означава да се свържеш с това божествено, да подкрепиш всичко добро, чисто и красиво в другия, да повярваш, че то ще добие сила, ще израстне и ще се развие. Тогава тъмнината, заблудите и илюзиите в този човек, колкото и да изглеждат силни, ще отстъпят и на тяхно място ще се прояви истинската му човешка същност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз си мисля че не е толкова невъзможно да обичаш еднакво всички, ако не през цялото време, то поне за кратко. И с времето тези моменти ще стават все по-чести, по-продължителни и това състояние на съзнанието по-лесно достижимо.

Не смятам, че можем да обичаме всички по еднакъв начин. Това значи всъщност да изпитваме еднакво равно чувство към всички и всичко, защото и в човека, и в животното, и в растението, и в камъка има божествена частица. И когато човек в даден момент не изпитва другата, човешката любов - тази, за която говорим аз и Оля, тогава няма проблем да обича всички по приблизително еднакъв начин.

Не знам защо съществува тенденция да се отрича тази любов. Тя е част от пътя, тя е есенцията на живота за някои хора - етап, до който много други не са стигнали и който много други са отминали. Не можем да поставяме хората под един знаменател - всеки е различен и изживява емоциите си по свой, уникален начин. Ако трябва да дам пример със себе си - с моя асцендент Лъв и Луна в първи дом в Лъв, със Скорпион и Стрелец в 5 дом и Нептун и Северен възел там, аз съм много емоционален човек, любовта е нещото, без което не мога да живея в този живот. Когато не съм влюбена, се чувствам като умряла в живота - истински жива съм, когато обичам. Едва ли мога да се надявам да достигна нивото на унифицирана любов... Всичко е възможно, но е твърде малко вероятно :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не знам защо съществува тенденция да се отрича тази любов.

Вероятно защото нейното отрицание говори за страха от нея. И е много по-лесно да отричаш тази любов, отколкото да бъдеш наранен и уязвен. Любовта ни оголва. И това е най-ценното й качество за мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

..., аз съм много емоционален човек, любовта е нещото, без което не мога да живея в този живот. Когато не съм влюбена, се чувствам като умряла в живота - истински жива съм, когато обичам.

Не знам защо съществува тенденция да се отрича тази любов.

Вероятно защото нейното отрицание говори за страха от нея. И е много по-лесно да отричаш тази любов, отколкото да бъдеш наранен и уязвен. Любовта ни оголва. И това е най-ценното й качество за мен.

Не че няма какво да кажа, но не искам, защото ще е предпоставка за скандал и разправии.

Може би само това, че твърде много вярвате на звездите и много малко на себе си. Да се чувстваш жив само като си влюбен, извинете, но за мен е проявление на слаба воля и слаб характер, и за още нещо, но ще го премълча. Надявам се, все пак поне малко да се чувстваш жива и когато няма мъж до теб

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Кажи всичко, което мислиш, мвм, тук сме, за да си говорим. Аз приемам, че хората са различни и приемам всякакви логични доводи. Иначе изглежда малко като онази басня за киселото грозде..

Надявам се, все пак поне малко да се чувстваш жива и когато няма мъж до теб
Не зная, не ми се е случвало от много години. Предполагам, че ще се справя въпреки слябия си характер :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не, не отричам любовта към определен човек, но просто считам че другата е по-пълна, по-истинска (ако мога да използвам подобни подвеждащи думи). На любовта може да се гледа и като на сходство между двама души - физическо, емоционално, умствено, душевно; т.е. хармоничност на вибрациите между различните им тела, между техните характери или стремежи. И в колкото повече от изброените показатели има сходство, толкова и чувството за свързаност с другия ще е по-силно и любовта по-пълна. Колкото сходството обхваща по-финни тела в двамата партньори, толкова и любовта им ще е по-одухотворена, а няма да е само груба, физическа, както когато имаме съответствие между двама, единствено на физическо и нисше астрално равнище.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На любовта може да се гледа и като на сходство между двама души - физическо, емоционално, умствено, душевно; т.е. хармоничност на вибрациите между различните им тела, между техните характери или стремежи. И в колкото повече от изброените показатели има сходство, толкова и чувството за свързаност с другия ще е по-силно и любовта по-пълна. Колкото сходството обхваща по-финни тела в двамата партньори, толкова и любовта им ще е по-одухотворена, а няма да е само груба, физическа, както когато имаме съответствие между двама, единствено на физическо и нисше астрално равнище.

За такава любов говорим. Много рядка и много трудна, защото загубата й оставя огромни празнини - усещането, че си намерил част от себе си и си загубил част от себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Има различна човешка любов.

Едната отделя любимия човек от другите и го издига над всичко останало. Чувстваме се толкова силно привлечени към него, че полето ни се деформира и започваме да пренебрегваме присъствието на всичко останало около нас. Променя се "картата" на света, по която определяме отношението и поведението си. Присъствието и дори самата мисъл за любимия човек предизвикват еуфория и благост. Най-същественият белег на тази човешка любов е болката, страданието, която изпитваме, дори само при мисълта, че обектът на любовта ни може по някакъв начин да изчезне или да промени отношението си към нас - т.е. да го изгубим. В тази човешка любов липсва свободата, но нас не ни боли от тази липса - напротив, копнеем да бъдем нейни роби...

Това е нормална човешка любов-зависимост, която много често се възпява в изкуството и е станала модел за "истинска" любов между мъж и жена. Моето поколение израсна с тези ценности... Не ги отричам, до своята 45-та година живях с тази любов - - нужна е тази болка на човека, за да прозре разликата...

Има и друга човешка любов. Има! :) Тя не може да се загуби, ако веднъж се постигне съзнателно... Тя не зависи от любимия и обстоятелствата, а от това, което носим вътре в себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За видовете човешка любов:

Сексуалното свързване между два индивида, които се посвещават един на друг като двойка, обикновено под формата на брак, е предпоставка за раждане и следователно - за създаване на семейна карма. Обикновено това става по пет различни начина:

Двойки, свързани от минала карма. Това са хора, които се събират, несъзнателно следвайки кармата, създадена от своя предишна връзка. Тъй като отношенията им са основани на привързаност към егото, атмосферата между тях често е наситена с проблеми и нещастие. Всъщност открих, че много проблемни брачни двойки в минали прераждания са били не любовници, а врагове. В някои крайни случаи единият партньор е убил другия. Друг вид двойки, свързани с отрицателна карма, са онези, които и в минали прераждания са имали брак, често изпълнен с прелюбодейства и омраза. Те се срещат, оженват се и проблемите им започват отново. Имат склонността да продължават безплодните си, безкрайни битки, които често обхващат много прераждания. Външните наблюдатели се чудят какво изобщо ги задържа заедно.В тази брачна категория са и много щастливи двойки, които са свързани от създадена в миналото добра карма. Веднага щом отново се намерят, започват да им се случват хубави неща, в смисъл че получават каквото желаят. Такива двойки имат дълга, положителна връзка.

Двойки, свързани в причинното измерение. Те са налице, когато хората са в състояние да се свържат в причинното измерение чрез своите висши същности. Връзката между двама души на това ниво е чиста и положителна. Дори само присъствието на такава двойка действа успокояващо и отпускащо: тяхното добро чувство има силата да укротява отрицателните вибрации около тях. Тези двойки са склонни да се женят отново и отново в много прераждания.

Двойки като божествено проявление. Едно обединено същество от божественото измерение (над причинното) може да слезе на земята като два индивида, които да изразят връзката си по множество начини, например учител и ученик или родител и дете. Най-често обаче се свързват като мъж и жена. Такива хора наистина са родени един за друг.

Двойки, свързани от физическа страст. Двама души се свързват на чисто физическа основа. Такива двойки нямат карма от минали животи, която да им влияе да се женят тук, на земята. Тях ги събира сексуалната, физическата страст - най-материалистичната от човешките характеристики. Физическата връзка е временна, понеже в нея липсват духовната, умствената и кармичната основа на другите видове връзки.

Двойки, свързани от вярата. Те се срещат рядко, но са от голямо значение, понеже представляват още един - макар и положителен - пример за свързване без наличие на карма. Ако има двама индивиди, които живеят в състояние на дълбока вяра, Бог може да се намеси и да ги събере. Това може да стане дори без да са кармично свързани - вярата е единственото общо между тях.

"Карма и прераждане", Хироши Мотояма

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А при мен е пьлен хаос Цял живот се клатушкам между да и не Понякога се вчуствам от духовно кьм физическо усещане и обикновенно не става нищо друк пьт обратно от чисто физ дори животински усещания се стремя но пак не се получава огьня

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,колеги от форума.Относно самотата,любовта и и изгубения смисъл.Моят случай е много тежък-при мен от години не може да се получи да си имам приятелка,да стане това взаимно привличане,да се получи любовна връзка....така и не изпитах това велико нещо-Любов.Само мъка и разочоравание съм натрупал.Имал съм 2-3 случая на работното място на несподелена,неизживяна любов...Имал съм и други случаи на на други места на несполучливо запознанство...2 пъти и на запознанство в автобус-и после жената да не дойде на среща....Да си пиша с момиче в интернет, в саит за запознанства,когато ни съвпадаха всички интереси-и така внезапно да се откаже от мен...Опитвам и с агенции за запознанства...Не виждам изход...А липсата на приятелка(любима)-отдавна вече ми се отразява на здравето ми(на душата ми)-не мога да спя добре,сърцето ме стяга някои път...Самотата ме съсипва жестоко...А иначе съм съмпатичен,не се чувствам притеснителен...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ivaylo

Самотата може да бъде проблем само ако човек я представи пред себе си като такъв.

Случва се понякога цял живот "някой да не намери някой", понякога го наричат съдба, понякога карма, за мен е факт.

В този случай е хубаво да не се концентрира цялата сила и енергия точно в тази посока.Явно има друго призвание което трябва да се открие, отпуши, използва и то обикновенно е вътре в самия човек.

Имам приятелка с подобен проблем, нейните връзки обаче(винаги с доста по големи мъже, което си има друго обяснение)винаги завършват безмислено, песперспективно и усещането за самота е неизбежно.Тя откри пътуването, намери начин с който да е с много и различни хора , на различни места сама, но не и самотна, обичана , но не от един човек, а от много, без собствено дете ,но с много деца край себе си.

Смисълът на живота не винаги е там къде си мислим, че трябва да го намерим.

Животът е много хубав, когато е споделен особено с близък на душата ни човек, но това съвсем не е задължително, може би има дела в професионален или личен план, с които да постигнеш удовлетворение и лична реализация, а може би тръгването към тях, е пътя към твоята любима.

Скоро мой познат(който е на 37 год и не е имал приятелка или интимна връзка) ми сподели, че така очаква да се запознае с бъдещата си приятелка, а тя все не се появява.Само че той,например, не прави нищо от това, което правиш ти :) , неговите представи за запознанство са различни.Затова ще му се наложи да изживее промените в себе си, за да стигне евентуално до своята любима.

Който търси- намира, въпрос на време, място и шанс.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Те тези неща не стават по поръчка. Това е магия. Не бива да се концентрират всички надежди само върху партньор. Тогава се оказваш нещастен, ако не успееш да го намериш. Никой не е умрял от това, че не е намерил "половинка". И това може да се случи, и не е само то в живота важно. Самият аз бях сам до 34 г. възраст, до съвсем скоро. Но никога не съм търсил трескаво. Дори изобщо не съм търсил някого през всичките тези години. Но не ми е липсвало нищо. Не съм се чувствал самотен в този смисъл. Тази тема изобщо не съществуваше за мен, акцентирах на други неща. И оставих вратата ако има нещо да се случва, нека се случи когато трябва, аз никога не форсирах нищо и не се намесвах в развоя на събитията. Е, случи се. Вече не съм сам. Но не мога да кажа, че не ми е било добре и сам. И че евентуално няма някой ден пак да се окажа сам. И едното и другото е еднакво хубаво според мен. Важното е да умееш да се чувстваш удобно когато си сам, и да се чувстваш удобно когато имаш "половинка". :thumbsup: Висшата сила най-добре знае в кой момент от живота ти е по-добре да си сам, и в кой период да си с любим човек. Мой приятел също търси, търси с години, накрая нищо не ставаше и спря да очаква и да търси трескаво. В момента който спря да търси, съвсем "случайно" се запозна с днешната си жена, от която има и дете. И то на сватбата на техни общи приятели се запознали. Ако трябва да се случи, то ще се случи точно в момента, в който е най-подходящо, дори без да очакваш. Поне така мисля аз.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей ivaylo

Самотата може да бъде проблем само ако човек я представи пред себе си като такъв.

Случва се понякога цял живот "някой да не намери някой", понякога го наричат съдба, понякога карма, за мен е факт.

В този случай е хубаво да не се концентрира цялата сила и енергия точно в тази посока.Явно има друго призвание което трябва да се открие, отпуши, използва и то обикновенно е вътре в самия човек.

Имам приятелка с подобен проблем, нейните връзки обаче(винаги с доста по големи мъже, което си има друго обяснение)винаги завършват безмислено, песперспективно и усещането за самота е неизбежно.Тя откри пътуването, намери начин с който да е с много и различни хора , на различни места сама, но не и самотна, обичана , но не от един човек, а от много, без собствено дете ,но с много деца край себе си.

Смисълът на живота не винаги е там къде си мислим, че трябва да го намерим.

Животът е много хубав, когато е споделен особено с близък на душата ни човек, но това съвсем не е задължително, може би има дела в професионален или личен план, с които да постигнеш удовлетворение и лична реализация, а може би тръгването към тях, е пътя към твоята любима.

Скоро мой познат(който е на 37 год и не е имал приятелка или интимна връзка) ми сподели, че така очаква да се запознае с бъдещата си приятелка, а тя все не се появява.Само че той,например, не прави нищо от това, което правиш ти smile.gif , неговите представи за запознанство са различни.Затова ще му се наложи да изживее промените в себе си, за да стигне евентуално до своята любима.

Който търси- намира, въпрос на време, място и шанс.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За самотата, любовта и изгубения смисъл

Човек сам може да намери смисъла, и то само в истинските, непреходни, вечни неща.

Вече дори и сам, той не е самотен.

След това в него се появява едно вътрешно сияние, спокойствие, красота, разбиране към хората и света.

А това привлича хората към него.

Появяват се нови приятели.

След това се появява и партньор.

Една връзка е голямо изпитание по търпение, толерантност, гъвкавост, дипломация .... и много др....

Не вярвам, че има само една сродна душа, която чакаме или търсим.

Има много хора, с които можем да изградим хармонична връзка, стига да сме готови да работим за преодоляване на слабостите си, както и да имаме търпение да устоим по време на буря (емоционална) и да изчакаме слънцето (на разума) да изгрее.

Всеки винаги има следващ шанс!!!!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам Диди как да ти споделя колко жестоко е това за мен-не ти го пожелавам да го изпиташ.Да не си имала никога любим до себе си,да нямаш никаква любов.Няма и да разбереш и за всичките рожденни дни ,за всичките Коледи и Нови години които съм прекарал сам,за всеки един ден от живота си който съм бил винаги сам,когато се прибираш от работа и няма кой да прегърнеш ,целунеш,...когато си легнеш...да няма никой до теб....Да споделиш оня прекрасен миг от животати-наречено Любов....Да си прегърнал някого,да ходите излизате заедно....Уви,Диди аз това -Никога не съм го имал...Ти Диди навярно си имала любов,но едва ли ще ме разбереш колко много ми е тежко....Аз съм на 39г..Вмомета ме мъчи жестока депресия....Правя си рейки и медитация,но мъката в мен е ужасна....Не виждам изход,смиъл от живота ми.......

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A имало ли е жена, която по някакъв начин да е проявила интерес или желание към твоята компания, но ти да си се отдръпнал, защото тя не е била по твой вкус или не си я харесал за нещо или... нещо такова?

А има ли вероятност някоя жена да е проявявала интерес към теб, (и да проявява0, но ти да не си я забелязвал (и да не забелязваш в момента) , защото си "гледал (гледаш)" в друга посока, и да е останала зад гърба ти?

Имаш ли някакви макар и елемнтарни очкавания каква да бъде жената до теб? Аз, например, до възраст 5 г. над твоята смятах, че не мога да приема до себе си мъж, по нисък от 1.75 .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам Диди как да ти споделя колко жестоко е това за мен-не ти го пожелавам да го изпиташ.Да не си имала никога любим до себе си,да нямаш никаква любов.Няма и да разбереш и за всичките рожденни дни ,за всичките Коледи и Нови години които съм прекарал сам,за всеки един ден от живота си който съм бил винаги сам,когато се прибираш от работа и няма кой да прегърнеш ,целунеш,...когато си легнеш...да няма никой до теб....Да споделиш оня прекрасен миг от животати-наречено Любов....Да си прегърнал някого,да ходите излизате заедно....Уви,Диди аз това -Никога не съм го имал...Ти Диди навярно си имала любов,но едва ли ще ме разбереш колко много ми е тежко....Аз съм на 39г..Вмомета ме мъчи жестока депресия....Правя си рейки и медитация,но мъката в мен е ужасна....Не виждам изход,смиъл от живота ми.......

Изхода от живота си по- добре да не го виждаш, там ще отидеш само след като те повика този който те е пуснал на входа.

А смисълът .... той е дълбоко заложен в теб.Той е твоето духовно ДНК и е единствен и неповторим само за теб.И въпреки че не го виждаш това не означава, че не съществува.

Най- добрият антидепресант е усещането за любов и обич, но не искането и търсенето на такава, а нейното даване.

Дали няма наистина на кого и какво да отдадеш любовта си?Огледай се...... , но не искай, само давай.

Липсва ти интимност.... прав си трудно ми е да се поставя в твоето положение, защото моите уроци са други, не по- леки, но различни.

Решението е в промяната, дълбоката вътрешна промяна.

А на тази възраст ти си на прага на голям нов период в живота си, доста хора точно на тази възраст, започват голямо ново начало.

Вероятно всичко е стигнало до този критичен душевен момент, защото си на последното стъпало на отминаващ период.

Избора често се поставя в ръцете на хората, дали ще прекрачиш следващото стъпало и ще влезеш в новото или ще наведеш глава и ще заслизаш пораженчески обратно, е въпрос на смелост, решителност и вяра в себе си.

"Изхвърли" всичко старо, явно не ти е свършило добра работа щом се чувстваш по този начин."Измии" чувствата, мислите и емоциите си.

"Облечи" новото и те нещата сами ще се подредят.

А годините ... те нямат никакво значение, никога не е късно за среща с любимия човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A имало ли е жена, която по някакъв начин да е проявила интерес или желание към твоята компания, но ти да си се отдръпнал, защото тя не е била по твой вкус или не си я харесал за нещо или... нещо такова?

А има ли вероятност някоя жена да е проявявала интерес към теб, (и да проявява0, но ти да не си я забелязвал (и да не забелязваш в момента) , защото си "гледал (гледаш)" в друга посока, и да е останала зад гърба ти?

Имаш ли някакви макар и елемнтарни очкавания каква да бъде жената до теб? Аз, например, до възраст 5 г. над твоята смятах, че не мога да приема до себе си мъж, по нисък от 1.75 .

Имало е многократно жени,които са проявявали интерес към мен и всичките съм ги харесвал,били са ми по вкус....Само да уточня че не рубувам на някакви стереотипи за идеалната жена ,възраст,височина...Но искам да добавя че в една жена ценя освен нейната външна красота,но и неината вътрешна-неиният характер,нейните качества ,да е мила и нежна,ителигентна,да бъде истинска дама.....Аз по принцип с ъм с добро сърце-раздавал съм се към другите,правил съм подаръци.Умеел съм добре да изслушвам,да разбирам жените.Имал съм много симпатий към мен от различни колежки (на различно работно място)до преди 5г.....Но само симпатий....Какво да ти кажа Донка-И в момента никого до себе си нямам-няма и на кого къде да обърнеш внимание.....Дните ми минават доста мъчително.А на 20 ноември си загубих работата си....и до сега се мъча да изплувам(да си намеря работа).Но най жестоко от всичко в момента липсата на приятелка до себе си......това което никога,не съм го имал.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За самотата, любовта и изгубения смисъл

Човек сам може да намери смисъла, и то само в истинските, непреходни, вечни неща.

Вече дори и сам, той не е самотен.

След това в него се появява едно вътрешно сияние, спокойствие, красота, разбиране към хората и света.

А това привлича хората към него.

Появяват се нови приятели.

След това се появява и партньор.

Една връзка е голямо изпитание по търпение, толерантност, гъвкавост, дипломация .... и много др....

Не вярвам, че има само една сродна душа, която чакаме или търсим.

Има много хора, с които можем да изградим хармонична връзка, стига да сме готови да работим за преодоляване на слабостите си, както и да имаме търпение да устоим по време на буря (емоционална) и да изчакаме слънцето (на разума) да изгрее.

Всеки винаги има следващ шанс!!!!!!

Благодаря ти Вики и на теб за подкрепата.Но както и да гледам филосовски на живота,при мен го няма този вътрешен уют,хармония,спокоиствие.Нямам ги тези щастливи мигове когато съм с любима на сърцето ми....Ти навярно си имаш някого до себе си или си имала щастливи мигове когато си била с любимия до себе си....Аз не знам още колко мога да издържа така...Не мога да си помогна вече....Това че съм отдавал някога много старание в работата си,печелил съм пари,имал съм успехи,не ми е носило никакво щастие,радост-пред това да си имаш някоя любима на сърцето си-да излизате заедно,да сте прегърнати,да споделяте всички момента от живота си заедно,взимно да да споделяте Любовта помеждуси.....Трудно ми е да опиша какво мие,колко мъка и разочорования съм имал....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивайло, чета ти последните мнения и... Това твоето е фиксидея. Внушил си си, че щастието ти зависи от това, да имаш човек до себе си, който да обичаш, да те обича и споделяте живота си. Но това означава, че ограничаваш щастието, ограничаваш възможностите му. Дори и да постигнеш мечтата си, която толкова упорито преследваш, това не означава, че ще бъдеш щастлив. Не, щастието не зависи от това. Ти трябва да се научиш да бъдеш щастлив и в единия случай, и, ако ти се отдаде възможност, в другия. Самозалъгвайки се, че щастието ти зависи от реализирането на една твоя мечта, ти всъщност няма как да бъдеш щастлив, дори и тя да се случи. Така само създаваш в себе си едно много силно желание, от което си станал зависим и което си позволил да окаже сериозно негативно влияние върху живота ти. Открий къде точно е корена на проблема и нещата ще си дойдат на мястото. Това, за което пишеш е само негово отражение. Проблемът е другаде, но ти сам трябва да го откриеш.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×