Jump to content
Порталът към съзнателен живот
diex_

За самотата, любовта и изгубения смисъл

Recommended Posts

Guest pavletA

Интересна е темата за самотата, тя е неизменен спътник в живота на всеки от нас, без момент на самоосъзнаване все едно не правим нищо, не работим върху себе си.Иисус е бил много самотна личност, тревожна дълбоко в себе си , всепрощаваща и обичаща всички.Не ни е лесно в земен план и на нас , но това е пътят да израстнем духовно.Нормално е това състояние и то за осъзнатите личности, а който не осъзнава само се измъчва.Самотата е качество на хора, които се издигат в духовен план , те не са разбирани от ближните и е нормално, защото всеки е на различно духовно ниво.Но едва ли не това е цената да се израства.За любовта може да приема , че не е земно чувство , а осъзната волева дейност на индивида да израства и да се грижи за духовното израстване и на човека до него, разбирам го като силно чувство между две независими личности, свобода на избор да живееш съвместно и да си поемаш отговорностите.Изгубен смисъл е субективно понятие, осъзнаваш ,че си стигнал до дъното, но изборът да живееш  е над всичко и трябва да изплуваш. Това е функция на съзнанието, а в подсъзнанието това не съществува- трябва да се премахнат преградите в съзнанието на човека или отново да се работи върху себе си.Трудно е , но това е истинската работа и смисъл на живота.Приемам за емоционалността, че много силна в някои моменти , но трябва да я възпитаваме и да мислим правилно, за да са оптимални житейските ни решения.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

A имало ли е жена, която по някакъв начин да е проявила интерес или желание към твоята компания, но ти да си се отдръпнал, защото тя не е била по твой вкус или не си я харесал за нещо или... нещо такова?

А има ли вероятност някоя жена да е проявявала интерес към теб, (и да проявява0, но ти да не си я забелязвал (и да не забелязваш в момента) , защото си "гледал (гледаш)" в друга посока, и да е останала зад гърба ти?

Имаш ли някакви макар и елемнтарни очкавания каква да бъде жената до теб? Аз, например, до възраст 5 г. над твоята смятах, че не мога да приема до себе си мъж, по нисък от 1.75 .

Имало е многократно жени,които са проявявали интерес към мен и всичките съм ги харесвал,били са ми по вкус....Само да уточня че не рубувам на някакви стереотипи за идеалната жена ,възраст,височина...Но искам да добавя че в една жена ценя освен нейната външна красота,но и неината вътрешна-неиният характер,нейните качества ,да е мила и нежна,ителигентна,да бъде истинска дама.....Аз по принцип с ъм с добро сърце-раздавал съм се към другите,правил съм подаръци.Умеел съм добре да изслушвам,да разбирам жените.Имал съм много симпатий към мен от различни колежки (на различно работно място)до преди 5г.....Но само симпатий....Какво да ти кажа Донка-И в момента никого до себе си нямам-няма и на кого къде да обърнеш внимание.....Дните ми минават доста мъчително.А на 20 ноември си загубих работата си....и до сега се мъча да изплувам(да си намеря работа).Но най жестоко от всичко в момента липсата на приятелка до себе си......това което никога,не съм го имал.....

Какво се е случвало, което да е попречили на развитието на някакво приятелство между теб и тези жени? Тези жени споделяли ли са с теб защо не желаят да станат твои приятелки? А какви са твоите предположения?

На жените, с които сте се харесвали взаимно, споделял ли си колко депресиран се чувстваш, защото си сам и колко много искаш да имаш някого до себе си?

В какво се е състояло общуването между теб и жените които са те харесвали и ти си харесвал тях?

И отново ще повторя един въпрос от предния си пост : Допускаш ли, че е имало и има някоя жена, която да те е харесвала или да те харесва в момента, но ти да не си забелязвал и да не забелязваш това, защото тя не го е показала по подходящ начин?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ивайло, разбирам те! Аз самия съм ревал пред някоя филмова сцена, където двама се държат за ръце, прегръщат се, обичат се. и освен секса ми липсваше именно взаимността, любовта. Бях страхлив до болка. Заеквах ужасно и пелтеченето ми от 5 годишен беше се явило като един садистичен тъпчещ ме родител, който разбиваше всичко в живота ми. Садостичен авторитет, който ме караше да мъчла, докато другите разпавяха вицове и се вплитаха социално в компании, да седа сам, докато тийн връстниьците ми си "хващаха" гаджета. Аз дълбоко вярвах, че не ги заслужавам. А исках безкрайно. същото време тренирах карате и си бях поставил маска на някакъв мъжага, а зад това беше пълен ъжас и кошмар. Огромна социална тревожност, многострахове, че не ставам, че се провалям, много вина, много борба, в която вечно се провалях. Така чак до след казармата. даже в поделението, докато другите ходеха нощем до циганската махала в съседство, за да "смажат пушката" с някоя циганка срещу консерва, аз си мислех: "Ами сега нали тя ще ме чуе, че ще заекна, ще ме види и ще ми се подиграе..!". И си стоях сам. След казармата се хванах с йога и инструкторът там изигра ролята на терапевт - след всяка йога сесия, за около час, че и повече говореше за живота, за опита си, за много неща. Лично ме "надъха', мотивира ме. Започнах съзнателно да се стремя да бъда по-напорист, по-нахален ако щеш, по-мачо и рискуващ. не че веднага успях, но ми беше нужно да го възнамеря. Започнах с гаджетата тогава. Интересното е, че сега аз съм в ролята на "измъкващ" от блатото на страховете момчета с подобни преживявания - и ги разбирам, защото съм бил същия като тях. Много дълго време поставях жените на пиедестал - струваха ми се богини. Когато другите бяха имали сестри, после активен контакт с гаджета, за мен те бяха нещо като лелеяни златни цветя, много желани, но недостижими. поради силната ми социална фобия и пелтеченето ми, което беше наистина огромно, поради неприемането му, битката ми с него, бях напълно блокиран. лично при мен механизмът беше социалната ми фобия и заекването ми. После със сблъсъците ми с живота и опита всичко се промени, повярвах си, зашочнах да се обичам и приемам, по-силен и спокоен. Тогава и пектеченето ми остана на ниво единствено неврология (защото наистина има такава) и стана поносими, та дори част от чара ми.

при теб сигурно е друго! Но онова чувство, за което говориш - познавам го, повярвай ми! Не те познавам, но на 39 години без жена, без топлота, та и уволнен - знам какво е. максим казва, че не му е липсвало - но той е изключение. За мен нуждата от жена до мен е въпиюща -не толкова секса, но сърцето и енергията... Отговори на въпросите по-горе... Какъв си по характер. Казваш, че си спокоен, не си плах. какво искаш от себе си, отживота си, от жената? РАЗКАЖИ ЗА СЕБЕ СИ КАТО ЧОВЕК, ХАРАКТЕР! КАКВО ПРАВИШ ЗА ЗАПОЗНАВАНЕ - САЙТОВЕТЕ И АГЕНЦИИТЕ СА СЛАБА ОПЦИЯ. нАЖИВО КАКВО ПРАВИШ И КОЛКО ЧЕСТО ГО ПРАВИШ? аЗ БИХ ТИ ПРЕПОРЪЧАЛ САЛСА ДАНСИНГ -НЕ ЗАРАДИ ЛАТИНО МЪРДАНЕТО НАПРЕД НАЗАД, Но защото много жени отиват там именно, за д анамерят партньор,л играе се по двойки, като група по психодрама е! Тук ти пиша като човек, извън ролята си на терапевт. В "психотерапия онлайн" обаче ти препоръчах курса на "емпатия" изкуството на любовта (съблазняване).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Ивайло,

думите ти сякаш са като излезли от устата на един мой познат.

Той е много чаровен, интелигентен, приятен мъж. И той бе изпаднал в един момент в тежка самота, даже и без работа остана.

И тогава реши, че Бог му дава знак да се посвети на някакви негови таланти, на хобита, на душата. Опитва какво ли не. Докато намери нещо, което го вдъхновява. Много добре му подействаха книгите на Дон Мигел Руиз, после се зачете книги по психология, философия,.. откри много неща за себе си.

Вече бе сам, но не и самотен.

И тогава като хепи енд се появи и Тя!

аЗ БИХ ТИ ПРЕПОРЪЧАЛ САЛСА ДАНСИНГ -НЕ ЗАРАДИ ЛАТИНО МЪРДАНЕТО НАПРЕД НАЗАД.

Но защото много жени отиват там именно, за да намерят партньор, играе се по двойки, като група по психодрама е!

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Салса клубовете са оживено и жизнерадостно място, където момичетата винаги са повече от момчетата.

Кавалери, вие винаги сте добре дошли там!

Сега си спомням с усмивка за времето,когато със съпруга ми танцувахме 4-5 вечери в седмицата.

Супер купон!!! Прекрасна терапия след тежък ден!!!

И мога да разкажа за много красиви и щастливи любови, които разцъфтяваха пред очите ни!!!

То и нашата едва ли би се развила така, ако не бе :rolleyes: салсата... (и Рила)...

:thumbsup2::thumbsup2::thumbsup2:

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×