Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иво

ХОМЕОПАТИЯ - Споделете своите първи впечатления

Recommended Posts

Нека споделя! 

Аз съм доста уморена, дотолкова, че още не смея да се зарадвам на новото си здравословно състояние и съответно, трудно се насърчих да напиша нещичко тук. Но от сърце!

Имам си едно прекрасно дете, което беше съвършено здраво до навършване на три години. Да уточня, че е кърмена 7 месеца. Разболя се, а довършителната и усложняваща причина, беше лекарско недочуване на слушалката. Озовахме се  в болницата с бронхопневмония. Беше повече от ужасно......включително и надменното поведение на завеждащ, който си позволи да отправи критика към мен, как можело видимо интелигентна майка на вид, а детето в такова ЗАПУСНАТО СЪСТОЯНИЕ. Ще речеш, че всеки пациент е длъжен да има медицински познания........:)))) Това отмина. Но след време, започнаха чести ларингити, с тежко и внезапно настъпващо през нощта състояние на детето, което продължи около две години. Цитирам педиатърът на детето: Това е нормално и ще бъде така, до навършване на 7 годишна възраст. Аз не съм лекар, но в 21 век, някак вътрешно не бих се съгласила, че нещо хронично може да бъде нормално според ЛЕКАР? 

Междувременно, детето започна да посещава детско заведение и тогава, при мен се появи или по-скоро изостри един мноооого "симпатичен" проблем. От безсъние и тревога, спрях да се храня и рухнах. Та за въпросната картина.... вагинит плюс адски дискомфорт в областта на ануса, въздуха не ми достигаше......и тръгнах по доктори. Първият който посетих, предположи че имам Ентеробиоза (Острици). Да, обаче, лабораторното изследване отхвърли тази диагноза. Последваха натривка за трихомони и бактерии, микробиология на вагинален секрет, нищо сериозно. Смених Доктора, който реши, че вместо да ме излекува, е по-редно да се подиграе на предположението за острици в тялото ми. Бях стигнала до лудост. Нервната ми система бе разбита. Не можех да се позная. ДВЕ ГОДИНИ МЕ МОТАХА. Вдигнах ръце и започнах да чета денонощно. Търсих информация за всичко. Изпихме куп билки, хранителни добавки, Цитросепти,.......позакрепихме състоянието си, но ТЛЕЕЩО И В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ЗАДОВОЛИТЕЛНО. Започнах да чета за Хомеопатията. Отново се разболях от тревога и търсене на решение на проблема. Открих в интернет името Александър. С достатъчно за мен добри отзиви от негови пациенти. Лечението започна миналата година октомври месец. Твърдо убедена, че ме изяждат бактерии........един истински омагьосан кръг. Запознах се предварително каква е разликата между Хомеопатия и Класическа Хомеопатия. Разбира се, така стигнах, до нашият КЛАСИЧЕСКИ ХОМЕОПАТ. Всеки месец, лекувахме по нещо, цялото семейство, а аз почти до последно, бях силно убедена, че основният ни проблем е адска бактерия която ще ни съсипе всички. За паразитите и пакостите които творят в едно човешко тяло, дори не подозирах. Всеки път се чудех, защо ме чисти от паразит, а не от бактерия........е, вече разбрах защо. Бавно, елегантно, меко без особена криза.....изплувахме. Миналият месец, вагинитът ми изчезна напълно. И то точно след лечението на ОСТРИЦИТЕ......последното нещо, което мислех, че може да е причина за моята МЪКА. Изчезна дългогодишното ми главоболие съпроводено от повръщане. Изчезна нощното ми изпотяване....всяка сутрин години наред ставах вир вода, без значение с къс ръкав ли спя, и каква е температурата в стаята. Изчезнаха ми болките в яйчниците, таза, паренето при уриниране. Изчезна виенето на свят, което ме преследваше от ученичка. Нервните ми изблици, гнева......започнах да спя нормално и дори се чудя, как така аз съм спокойна? ДЕТЕТО МИ Е ЗДРАВО. Съпругът ми също. Бог да ни пази! Хомеопатията за мен е истинско чудо!

С РЪКА НА СЪРЦЕ! Благодаря Александър!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 16.04.2008 г. at 15:20, Иво каза:

 

Здравейте!
Аз съм момиче на 20г. и искам да споделя моята история за болезнения проблем с акнето което имах на лицето си преди месеци. От тинейджърска възраст бяха започнали да ми излизат пъпки по лицето, започнах да ходя на дерматолог, изписваха ми какви ли не кремове, лосиони да третирам и нищо не ми помагаше. В последствие ставаше по зле и този проблем. Търсех най-добрите специалисти които могат да ми помогнат, но уви оставах безкрайно разочарована от лечението което ми изписваха и не ми помагаше, а само влошаваше моето състояние. Миналата година имах много тежък период тъй като се  разделих с бившия ми приятел и това също допълнително повлия и на моят проблем. Аз бях в окаяно състояние лицето ми беше в големи гнойни пъпки, сърбеше и болеше... една върху една излизаха и не спираха да се разпространяват по цялото ми лице, имах и на гърба и рамене. Психически ми се отрази всичко това много лошо тъй като аз не исках да ходя на университет и да ме гледат с отвращение колегите ми, спрях да ходя на работа тъй като не можех да говоря с клиентите си и загубих всякаква увереност и самочувствие в себе си. Плачех много, бях разстроена постоянно и не се хранех, не спях спокойно, това ме тормозеше всеки ден. Опитвах се да прикрия с какви ли не кремове,фон дьо тени и какво ли още не.. но без успех. 
Един ден сестра ми съобщи за един д-р хомеопат и предложи да отида и да опитам. Аз бях скептично настроена, но ми беше и последната надежда. Отидох за първи път при него през ноември месец и започнах лечение с този сериозен проблем. Стриктно спазвах всяка рецепта която ми изписваше. След 3 месеца лечение няма ги тези пъпки, аз се чувствам много добре, повече от прекрасно бих казала, уверена, със самочувствие, пълноценна във всяко едно отношение и НАЙ-ВЕЧЕ ЩАСТЛИВА! Хомеопатията оправда всичките ми съмнения и вярвам в нея!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ -  Александър!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

През 2014 г. мъжът ми направи тежък инсулт на 46 години. Моя позната веднага ме посъветва да се свържа с класически хомеопат, тя ме увери, че хомеопатията може да помага успоредно с основното лечение. Тъй като лекарите не бяха успели да подобрят тежкото му състояние, веднага се съгласих. Много се страхувах, тръпнех от ужас, когато невролога през 15 мин. проверяваше зениците на очите дали имат реакция или не! По указание на хомеопата купих хомеопатичните лекарства, които редувах както ми кажеше. И чудото стана, мъжът ми се подобряваше от час на час и оцеля. Сега пак си работи, живее си живота и... пуши като комин! Дъщеря ми е с аутизъм и епи от 11 години започнахме и нея да лекуваме с хомеопатия (от антибиотик или нурофен повръщаше). От семейството ни: Огромно Ви благодаря, Александър!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, нека и аз да споделя ходенето ми по мъките

Майка съм на две деца, но проблема е че едното боледува много често и съм много притеснена за това. В продължение на 4-5 години съм изпробвала какво ли не. Изпили сме различни лекарства, влачила съм детето пред какви ли не различни  кабинети, изпитваха ни главно антибиотици, но полза от тях нямаше,и преживяхме  тежки влошавания на състоянието на детето.  Моя приятелка има същия сходен проблем кото моя с нейните  деца.  Тя ми  сподели че са намерили  класически хомеопат от София, който за няколко месеца е решил проблема на децата.   Свързах се и аз с този хомеопат, записах час и  след няколко месечно лечение  детето ми сега е здраво и жизнерадостно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте. От доста време аз и дъщеря ми се лекуваме с хомеопатия. Тя е на 6 години и когато Д-р Александров ни каза, че тя има токсоплазмоза /опасен котешки паразит /и тя е в очите и,ми се стори малко вероятно при все,че нямаше никакви признаци на зараза,но му се доверих и започнах да давам лекарството. На третия ден, както пазаруваме в един магазин, изведнъж я поглеждам и виждам очите и червени и населени.Докато се приберем вече от тях се изливаха реки от сълзи.Нокога не бях виждала толкова обилно сълзене.В един момент сълзите помътняха и се превърнаха в мътна, гъста течност като боза.Толкова се изплаших,че вида ми притесни и детето. Всичко стана в рамките на 10-15мин.След това очичките и бяха зачервени и се оправиха на другия ден.Доктора каза,че сме избили паразитите и са излезли през очите и.Преди това тя често ги търкаше и и сълзяха от всичко. Сега нищо от това не остана и нямам думи да изразя благодарността си и за пореден път да се убедя в ефективноста на хомеопатията.

 

Редактирано от Alexander
грешка, токсоплазма е паразит, а не бактерия

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте, ще Ви разкажа и аз моите първи впечатления с класическата хомеопатия.

Синът ми е на 2 години. В края на февруари лежахме в болница с диагноза бронхиолит. Беше голям стрес и за двама ни, даваха му антибиотик, сироп, урбазон и чести инхалации с вентолин и пулмикорт. Точно преди един месец започна да кашля без никакви други симптоми, казаха ни, че от задна хрема кашля и дишането е чисто. Ходихме често да го преглеждат, тъй като  ни беше страх да не слезнат надолу секретите. Само да уточня, че по същия начин започна и т. нар. бронхиолит. И въпреки честото му проследяване, за една нощ се влоши. Като чух същата диагноза се върнах назад няколко месеца и си представих как пак ще се изтормозим и ще го натъпчат с какво ли не... и тогава си казах, че трябва да предприема нещо. Странно ми се стори, че по един и същи начин се развива болестта два пъти. Моя приятелка се лекува от известно време при класически хомеопат и е много доволна. Започнах и аз да чета форуми и така попаднах и на този. Няма да забравя как след като чух диагнозата, излезнах от кабинета и взех да ровя в телефона си и намерих телефона на Александър. Тук е момента да му благодаря сърдечно, че се отзова много бързо и ни показа в едно много тежко състояние на детето как действа хомеопатията. След приема на точното лекарство,за една нощ дишането на детето  видимо се стабилизира. В момента аз и моят мъж също се лекуваме с хомеопатия и сме с положителна нагласа, че резултатите няма да закъснеят.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 6.10.2016 г. at 10:42, ЕлиНик каза:

Здравейте! Аз освен, че искам да споделя първите си впечатления от чудото хомеопатия, искам и да се обърна с призив към всички, които се двоумят дали да прибягнат до лечение с нея. 

Не се страхувайте! Намерете точния хомеопат и не се страхувайте! Няма по-нежно и щадящо организма лечение от хомеопатията! 

Аз съм майка на две деца с много голяма разлика(двадесет и една години) във възрастта. Голямото ми дете растеше във времето, когато нищо не се знаеше за хомеопатията. През седмица беше с гнойни ангини и на антибиотици. Това в продължение на една година и се стигна до изваждане и на трите сливици. Беше с непрекъснати обриви по тялото, които третирахме с кортикостероиди. Като "подарък" от това сега е с алергия към почти всички плодове и сурови зеленчуци. 

За малкото си дете взех категорично решение, че до традиционната медицина няма да прибягвам освен ако не е животоспасяващо. На три години и половина е и от две години се лекуваме (включително и аз) само с хомеопатия. Кой може да излекува гнойна ангина за два дни, само с един прием на точното лекарство? Или бронхит за един ден? А болките от дискова херния без нито една инжекция или болкоуспокояващи, които на едно "помагат ", а сто развалят? Сина ми е хиперактивен, което е пречка за на временното проговаряне при децата. Не ми се мисли през какви мъки (посещения при логопеди, дори и изписване на лекарства за нервната система) щяхме да минем, ако не беше хомеопатията. Вече не му спира устата! :3d_163:Огромни благодарности на нашия хомеопат Александър за грижите, които полага за нас! Да ни е жив и здрав! 

Не се страхувайте от нежното чудо - хомеопатия! 

Пак ще пиша. Не мога да не пиша. Трябва да се знае и нека повече хора се обърнат към хомеопатията. Гледам датата на първото ми постване, една година от тогава. Ние продължаваме да се лекуваме с хомеопатия, цялото семейство. През тази изминала година минахме през няколко вирусчета, които не знам дали са били наистина леки, но ние ги изкарвахме, само с хомеопатия, за по ден, два, най - много три, без да се залежаваме (въпреки температурата), без загуба на апетит (въпреки стомашно чревните разстройства) и в настроение, особено детето ми, което за мен си беше цяло чудо на фона, на това, което ми е минало през главата за тези 43 години, като майка и на по-голямо дете лекувано изцяло с химия. Не искам да си спомням в какъв омагьосан кръг сме се въртяли на времето с лекарствата от аптеките и няма, и няма оздравяване. 

Причината да пиша сега е, че преди месец малкия го "тръшна" мононуклеоза. Вируса (с който не се бях сблъсквала до тогава и знаех за него само от интернет ) започна с видимо подути лимфни възли, там където са сливиците. Случайно ги забелязах, когато го къпах. Температура нямаше, беше си весел и игрив. Нищо не говореше за болест, но нещо ме жегна и цяла вечер се чудех да го водя ли на лекар или не. Сутринта все пак отидохме. Педиатъра каза червено гърло, подути сливици и.., дали да Ви изпиша антибиотик.., или пък не.. Излезнахме от кабинета с рецепта за антибиотик, но вътрешното ми чувство за нещо нередно не ми даваше мира. Отидохме при специалист УНГ. Нищо му няма, не е за антибиотик. И вече съвсем се обърках. Реших, че ще звънна и на хомеопата ни (той не живее в нашия град, което малко затруднява комуникацията, но никога не е било пречка за адекватно лечение) да му обясня какво се случва. Още на първите думи, с които му описах състоянието на детето попита : "Докторите не говорят ли за мононуклеоза?" Казах, не,  и се ядосах, че ни поставя такава "страшна" диагноза. Повече не му се обадих. Вечерта започнах антибиотика. На другия ден детето вдигна температура, на по-следващия се наду още повече, чак до ухото. Уплашена, хукнах пак при педиатъра ни. Питам :" Абе, да не е мононуклеоза?" А! Кой ти каза такова нещо?, бяха думите и следващите : За болница сте. Вече има и гной на сливиците. 

Приеха ни в болница и започнаха лечение с антибиотик +урбазон, калциев глюконат и глюкоза.  На другия ден късно следобед излезнаха резултатите - мононуклеоза. Включиха и изопринозин. За три дни детето ми стана "парцал". Отпусна се, не искаше да се храни, спря и вода да пие, не можеше да диша, да говори,не можеше да спи,  и трите сливици трета степен надути и раздразнително, много раздразнително. Никога не съм го виждала такъв. Звъннах пак на хомеопата ни и потвърдих неговата диагноза. Добре, че човекът се отзова веднага (сигурно никога няма да можем да му се отблагодарим за всички грижи, които е положил за нас  през годините), изпрати ни лекарство за вируса и.., Хора, вярвате ли, че на втория прием от лекарството (в рамките на около четири часа), детето ми започна да диша по-леко и поиска да яде, а след това се и усмихна. Температурата спадна и вечерта спахме много по-спокойно и двамата. За два дни отока спадна и лекарите в болницата бяха удивени как бързо подействаха техните лекарства.  Не се впуснах да им обяснявам въпреки, че ми се искаше, те все пак правят това, което знаят, за което са учили и нямат вина, че в повечето случаи лекарствата им не лекуват. На петия ден ни изписаха с прибрани сливици, без гной по тях. От тогава детето ми е добре. Имахме м/у временно една среща с хомеопата ни, лекарството за вируса го спряхме и започнахме да чистим урбазона, с който го бяха наблъскали. Другия месец сме на изследвания и ако трябва пак ще пиша. Сигурна съм, че всичко ще е наред. Детето ми е жизнено и весело, което е най-съществения показател! Благодаря на Господ и на хомеопатията! 

 

 

Редактирано от ЕлиНик

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 Здравейте,

отдавна не съм влизала в този форум, но ето че пак имам причина да съм тук.Доволна съм, не мога да го скрия. Отново ни помогна хомеопатията. Дъщеря ми имаше болки в коремната област около пъпа с множество газове, постоянно й къркореше корема, беше нещо страшно. Не можеше да се храни нормално. Посетихме гастроентеролог, назначиха куп изследвания, при което резултата за мен беше никакъв, всичко в норма няма нищо притеснително, а коремът не спира да я боли. И хомеопатията отново ни помогна, нашият лекар откри куп паразити в коремчето на детето, каза и причината поради която са се оказали там. В близост до училището където учим оставили малки кученца, бездомни. Децата /не само мойто/ често ходели там да си играят с тях. Ииииииии резултата куп бацили в коремът на детето /включително и страшната кучешка тения/, но вече сме добре, не сме на диета, хапваме си каквото си пожелаем, вървим към пълното оздравяване.

Благодарна съм, че я има хомеопатията и изключително съм благодарна на доктора, който не спира да ни помага.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 17.04.2008 г. at 12:25, Аделаида каза:

Аз лично съм много доволна от хомеопатичното - rhus toxicodendron - няма значение от разреждането. Препоръчва се когато човек се усети, че е болен, при настинка или грип, но се приема още веднага в началото при първите симптоми. При мен до края на деня или най-много до следващия ден ме е пресекло и се оправям много бързо. Много е ефикасно и много ми помога. Просто е като вълшебна пръчица. Взимала съм още -cantaris - за лечение на цистит, но за съжаление нямаше много голям ефект при мен лично. Също много съм доволна от arnicata - когато ходя по планините и при мускулна треска ми повлиява добре. Общо взето това е опитът ми с хомеопатията. Сега приемам и sislicea, за подсилване на имунната система, като ми е даден прием от по 10 гр. веднъж седмично за поне 3 месеца, може и до 6, но съм още в началото и не мога да кажа за ефекта. Ще пиша пак.

При кой хомеопат ходите?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Хомеопатичното предписване, не е като в конвенциалната медицина, по медицински диагнози. При хомеопатията всичко е индивидуално. Например е възможно два еднояйчни близнаци с една и съща медицинска диагноза да имат нужда от различни хомеопатични лекарства.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте,

  Нямам търпение да споделя моята среща с Александър Папанчев и това което преживях... Сина ни от дълго време има болки в корема, къркорене и понякога подуване. А нощем скърца със зъби. Бях скептична, когато той преглеждайки сина ми, заключи - Ехинокок! Скептична защото ние нямаме куче, но Свекито има и с което малкия много се забавлява. И така започнах лечението и следях всичко... и изненада,  на втория ден усетих неприятна миризма от акото му и вглеждайки се видях странна слуз и нещо полупрозрачно, продълговато и като че беше накъсано. Изплаших се, но Александър ме успокои че всичко е наред. Това продължи още около седмица докато постепенно намаля и изчезна. Вече не му се подува корема, не го боли и не е  толкова гладен вечер. По жизнен е и сутрин се буди бодър. Да не забравя, че спря да скърца със зъби докато спи. Благодаря Ви от сърце Александър!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×