Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов


Recommended Posts

Иронията е в това, че всеки счита себе си за прав до ... момента, в който животът не му поднесе нещо, което би го накарало да преосмисли своя светоглед. Преди този момент е безсмислено да се спори, убеждава ...

Форумите са хубави с това, че много хора могат да споделят свои мисли, чувства, преживявания и много хора могат да почерпят от споделеното, да натрупат задочни впечатления, информация за размисъл и т.н., които в подходящ момент да им послужат.

Линк към коментар
Share on other sites

  • Отговори 149
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

По време на живота си , човек извършва много постъпки. Някои са съзнателни , други несъзнателни .Човек живее в различни светове , въпреки , че много хора си мислят , че на Земята се живее на чисто материален план . НЕ ,през цялото време материалното е в контакт с духовното , затова има принципи и закони , които трябва да се спазват , за да се поддържа този баланс. Наруши ли се той , се появяват страданията , това е и причината за физическите и психичните заболявания.

Учители през различните епохи е имало много .И какво ги е отличавало от основната маса хора ?

Има една съществена разлика -НИВОТО НА СЪЗНАНИЕТО.

Вие г-н Тодоров като психолог говорите , за съзнателно , подсъзнателно и отчасти за несъзнателно ниво , но не може да кажете нищо за свръхсъзнанието , защото за това е нужен личен контакт , опитност , пряко знание.Да изучаваш свръхсъзнанието от писание , е все едно да строиш пясъчна кула на брега на морето.Учителите са черпели знанието от свръхсъзвателното , затова и хората са ги следвали , защото са им отговаряли пряко на отговорите и проблемите им , без заобиколки , без анализ , без изследвания .

Линк към коментар
Share on other sites

Внимателно прочетох мненията на господин Тодоров. Не знам кой го е убедил в това, че е успешен психотерапевт.... Словесната еквилибристика вече трудно би впечатлила мислещите свободни хора.

Един психолог дори знае, че най-важното в неговата професия е да слуша и наблюдава - и в никакъв случай да не прави предположения. Особено пък да отговаря сам на собствените си въпроси вместо хората, на които той самият ги задава. Още повече да запушва устите на събеседниците си с: "не ми отговаряйте"....

За протокола - с баща ми съм в отлични отношения. И винаги съм била. Със съпруга си също. В много голяма степен дължа тези отношения именно на прочетеното и - внимание! - на приложеното от беседите на Учителя Петър Дънов.

Доколкото познавам свободолюбивия си характер, трудно ще откриете човек, който стои по-далеч от идолопоклонничеството. Това е и причината да съм тук.

:dancing yes:

И все пак замислих се над прочетеното...и имам няколко въпроса;

- Кое по-точно в този форум може да даде основание на някого да си направи извода, че сме идолопоклонници и смятаме Учителя за свой Бог? Или за свой Баща?

- Какво в споделеното от нас и в разговорите ни би могло да изглежда / звучи като някаква зависимост - наркомания, свързана с авторитета на Учителя?

- Ние наистина сме избрали свободно учението, което следваме. Къде, обаче, сме твърдяли, че Учителя няма заслуга за това? Имаме стотици дори теми, в които съвсем ясно посочваме кое точно в Учението ни е привлякло и прилагането на кое ни е помагало да се справяме сами и свободни с житейските си уроци.

Все пак благодаря на г-н Тодоров, че от своята позиция за пореден път показа колко силно психотерапевтично влияние има Учението. Колкото до резултатите от тази дистанционна във времето психотерапия - всеки изпитал я, ги познава добре. Тези, които не са я изпитали - нямат представа за нея.

Линк към коментар
Share on other sites

Постът на Донка ме накара да споделя мои наблюдения по този въпрос. Доста години съм се занимавал с подбор на хора. Подборът беше на базата на много критерии, включително и стандартизирано психологично интервю. Постепенно един от най-важните въпроси от това интервю, от който можеше да се съди за евентуалните бъдещи конфликти и проблеми, стана въпроса за отношението към родителите. Пряко видях как хората, които отговаряха, че са в конфликт с родителите си и не признаваха техния авторитет, особено на бащата, веднага пренасяха този конфликт на работното си място с началниците си. Така разбрах, че човек, който не се е научил още в ранните си години да уважава родителите си, трудно ще го направи на каквато и да е възраст, ще отхвърля всички авторитети като колкото по-голям е даден авторитет, толкова повече той ще се стреми да го отхвърли. Така той се опитва да докаже себе си. В случая Учителят и Бог са на върха на пирамидата и оттам нататък.....

За протокола: На 50 години съм и съм бил винаги в добри отношения с родителите си. Те са ме научили да приемам спокойно авторитети и мнения на хора, различни от моето. Това е и в основата на цялото ми обучение и като лекар, и като психотерапевт.

Редактирано от hip
Линк към коментар
Share on other sites

Моето мнение по въпроса за влиянието на родителите и отношението към тях върху отношенията на работното място не съвпада с това на hip.

Родителите ми се разведоха когато бях на 12 години.Отгледа ме майка ми.Баща ми никога не съм го уважавала и до ден днешен съм в конфликт с него.

Независимо от това,аз съм човек,който приема чуждото мнение,уважава хората и тяхното достойнство,не влиза в конфликти на работното си място,не отхвърля авторитети.

Не мисля,че човек трябва да доказва себе си и своите знания и умения на всяка цена и пред всеки.

Едва ли съм изключение.

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря, че споделяте лична информация все пак. Добри отношения обаче, не изчерпва съдържанието им, както и ако не са били добри. Но това е по-важно за терапевтичният процес, а не за дискусията. Все пак в нашето общество, след падането на завесата липсва бащината институция, като такава. Това социолозите го отчитат. Просто такава е нашата социална схема.

Иначе за останалите въпроси да кажа няколко мои думи. Прочетох няколко лекции на г-н Дънов. Добре са оформени, добре са изказани, но те са обяснителни. Аз нямам нужда, някой да ми обяснява какъв е света, или какво е добро. Аз си имам моята си философия по тези въпроси. Т.е. имам формирани представи за абстракциите любов, смърт, доброта и т.н. Задавам си въпроса защо обаче, някои хора нямат такива и следват чуждите възгледи за света, та дори и ги приемат за свои. Не че са неверни или верни. Аз на това няма да се спирам. Но те идват отвън, а трябва да идват от вътре. Когато едно дете формира тези възгледи, само тогава те идват от вън, от хората които са връзката му с реалността - неговите родители, или настойници. Ако това липсва тези празноти трябва да се запънят с нещо, иначе, както казвате човек колкото и да му е добре ще усети, че му липсва нещо. Това е липсата на контакт с бащата. Говоря за по-широкия смисъл на контакт. В тоя ред на мисли религията е много ценна за такива хора, където те имат възможността да запълнят своите липси, за които времето отдавна е отминало да бъдат запълнени. Но да се върна на това, каква е разликата между психотерапия и учението на г-н Дънов, както и на други подобни учения. Психотерапията, или психотерапевта търси философията на всеки свой клиент и работи с неговата философия. Психотерапевта не помага, това е илюзия. Той работи по посока клиента сам да си помогне, т.е. да разбере, кое в неговата лична философия за света му пречи и как той самия да я промени. При приемането на чужда философия, идваща от вън, дори и по съвсем доброволен начин, по-горният процес е обречен. Това не е психотерапия, защото не е насочена в посока клиента да си изработи собствена фолософия, а му се привнася друга. Тук няма значение дали е правилна или не, дали е доказуема или не ... Същественото е, че едното търси ресурса в човека, а другото му "подава" ресурса от вън. И вместо човек да каже "аз успях", казва "помогна ми учението на еди кой си".

Разбира се, че не ви смятам за някакви фанатици. Понякога засилвам израза за да се получи по-ясен контраст за нещата, за които говоря. Първия показател, че не сте ревностни поклонници на "Идола" е факта, че сте толерантни към моето мнение, което не е много във вашата догма.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз споделям напълно мнението на Иво.Препоръчвам на г-н Тодоров да прочете поне 50 от беседите на Петър Дънов и после да вземе отношение.Иначе някак не върви,хем "не съм запознат с идеите на Дънов,но пък смея да твърдя,че вие сте идолопоклонници".Желая здраве на всички!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз нямам нужда, някой да ми обяснява какъв е света, или какво е добро. Аз си имам моята си философия по тези въпроси. Т.е. имам формирани представи за абстракциите любов, смърт, доброта и т.н. Задавам си въпроса защо обаче, някои хора нямат такива и следват чуждите възгледи за света, та дори и ги приемат за свои. Не че са неверни или верни. Аз на това няма да се спирам. Но те идват отвън, а трябва да идват от вътре. Когато едно дете формира тези възгледи, само тогава те идват от вън, от хората които са връзката му с реалността - неговите родители, или настойници.

Едва ли има човек,който да няма формирани от неговото битие представи за любов,смърт,доброта и т.н.!

Съвсем нормално е,на даден етап от развитието си човек да пожелае да разшири познанията си и да попадне на философия,учение или религия,които да му дадат отговор на много въпроси които си е задавал,но не е могъл да си отговори по ред причини,една от които е формирани грешни представи за абстракциите любов,смърт,доброта и т.н.Тогава човек осмисляйки новите възгледи ги приема ,т.е. те в никакъв случай не са му натрапени.

Всички идеи идват отвън - човек само ги осмисля, и или ги приема или отхвърля.

Аз съм прочела твърде малко от Учителя,но съм получила много,т.е намерила съм това,от което съм имала нужда.

При друг може и да не е така - все пак хората са различни!

Линк към коментар
Share on other sites

... Психотерапията, или психотерапевта търси философията на всеки свой клиент и работи с неговата философия. Психотерапевта не помага, това е илюзия. Той работи по посока клиента сам да си помогне, т.е. да разбере, кое в неговата лична философия за света му пречи и как той самия да я промени. При приемането на чужда философия, идваща от вън, дори и по съвсем доброволен начин, по-горният процес е обречен. Това не е психотерапия, защото не е насочена в посока клиента да си изработи собствена фолософия, а му се привнася друга. ...

Точно. Психотерапията помага човек да намери себе си без значение дали философията му е "е правилна или не, дали е доказуема или не" (ваш цитат) и затова не е никаква наука според съвременното разбиране за наука. Как науката би приела нещо за вярно, ако не е нужно то да е "правилно"?! Честито. Вие не сте учен :)

Ако това липсва тези празноти трябва да се запънят с нещо, иначе, както казвате човек колкото и да му е добре ще усети, че му липсва нещо. Това е липсата на контакт с бащата....

Всеки пациент, което означава и всеки психотерапевт по вашите схващания, има своята обсебеност. Виждам, че вашата обсебеност е свързана с бащината фигура. Сега вие ще кажете, че съм доста груб или изнервен от "успешните" ви обяснения за безмислието на вярата, но вашата оббсебеност от отношенията на бащината фигура е толкоова очевидна, че е въпрос на време да я осъзнаете. Затова е и вашето отношение към Бог и вярата - заради грандиозацията на бащината фигура във вас. Вярата в бащината фигура "е начин човек да се спаси от собствената си тревожност"

Но това, както сам казвате, си е ваш проблем, ние само можем да извлечем изводи за себе си :)

.... . Психотерапията, или психотерапевта търси философията на всеки свой клиент и работи с неговата философия. Психотерапевта не помага, това е илюзия. Той работи по посока клиента сам да си помогне, т.е. да разбере, кое в неговата лична философия за света му пречи и как той самия да я промени. При приемането на чужда философия, идваща от вън, дори и по съвсем доброволен начин, по-горният процес е обречен. Това не е психотерапия, защото не е насочена в посока клиента да си изработи собствена фолософия, а му се привнася друга. Тук няма значение дали е правилна или не, дали е доказуема или не ... Същественото е, че едното търси ресурса в човека, а другото му "подава" ресурса от вън. И вместо човек да каже "аз успях", казва "помогна ми учението на еди кой си". ...

Ето тук не сте разбрали учението. Дънов говори как да намериш истината вътре в себе си. Вие казвате, че имате своя философия, която сте си изградили сам. Мисля, че яко си противоречите. Говороте за важността на башината фигура, което означава, че приемате философия от нея, а едновременно с това се заблуждавате, че имате своя философия :) Ако имахте изцяло своя философия, то бащината фигура не би имала никакво значение за вас и за изграждането ви като личност.

Редактирано от БожидарЗим
Линк към коментар
Share on other sites

"Вие г-н Тодоров като психолог говорите , за съзнателно , подсъзнателно и отчасти за несъзнателно ниво , но не може да кажете нищо за свръхсъзнанието..."

Аз не зная какво съдържание влагате в понятието "свръхсъзнание"., но от опит знам, че има ли нещо, което да е "свръх", то е за да компенсира друго нещо, диаметрално различно, което също е "свръх". Какво искам да кажа. Нуждата от съществуване на нещо "свръх" от къде ли е породена? Както и вие и аз зная равновесието, баланса е желаното състояние за да се изпита субективното усещане за щастие например. Този баланс е различен, както и на кантара на пазара. Ако на едната везна има свъх-тегло и на другата трябва да се противодейства със свръх-тегло за да се балансират. Баланс на какво тогава се явява вярата в свръхсъзнание? Какво има на другата везна е въпроса. По пътя на логиката трябва да има свръхнесъзнание :rolleyes: И за да избягам от тази терминология, защото малко ми куца аз ще използвам други конструкти. Както знаем несъзнаваното е животинската част на психиката. Там няма социални закони, няма правила, етика, морал, религия, а има само желания, които трябва да се задоволят. Естествено при хората това няма как да стане, няма как да се задоволят първичните желания, както животните го правят. Тогава какво да ги правим? Еволюцията създава следващата част от психиката, която има за цел да въведе малко правила в тези безконечни желания, които напират да се задоволят, но с това застрашават живота в общност. Така съзнанието се явява тази балансираща част от психиката, която се заема да противодейства за общото благо. В психологията се нарича Свръх-Аз. По-скоро в аналитичната теория. Как обаче един сегашен човек формира тази структура, за да може да възпира импулсите от безсъзнаваното? Взема защитни мерки и налага цензура. Как обаче тази структура научава кое е социално и кое не, кое е приемливо и кое не? Детето няма такава структура в психиката си, сиреч има способността да я развие, но я няма като съдържание. Тази структура започва да се пълни от родителските изисквания, правила, норми и т.н. по определен начин. Така когато детето успее да я "напълни" със съдържания вече няма нужда да се внася от родителите му. Тогава детето става възрастен. Това означава че вътрешният Свръх-Аз е репрезентация на родителите ни, на обществото, на законите, морала, изискваните поведения в мястото и епохата, в която живеем. Ако нашите родители са били много строги ние ще имаме много импулси, които не са стигнали до удовлетворение и са били върнати там, от където са дошли, с различни защитни мерки, които Свръх-Аз-а е предприел. Тези импулси обаче освен със съдържание са изпълнени и с енергия за да се удовлетвори това съдържание. И колкото повече импулси са били върнати, толкова с по-голяма енергия те напират отново и отново да излязат. Това обаче не бива да става, защото ако се допуснат до съзнанието ще настъпи вреда, когато се задоволят /поне така пресмята ситуацията Свръх-Аз-а, в ролята си на техен пазач/. Както казахме по-горе за да има баланс трябва на другата везна да се сложи същата противотежест. Вярата в "свръхсъзнание" наистина уравновесява везната и води до баланс. И така, човек засилва своят Свъх-Аз с още морални и други принципи и философии, като по този начин балансира вътрепсихичната си ситуация. Тук обаче изниква един въпрос: Трябва ли да товарим другата везна с повече противотежест, или е по-добре да разтоварим първата? Така не би трябвал толкова силен Свръх-Аз от една страна, а от друга импулсите, които толкова отдавна "искат" да излязат ще го направят частично. Обаче какви са тия импулси, че срещу тях се предприемат такива сериозни мерки? Ще ви кажа, много е просто :rolleyes: Това което е от другата страна на везната е точно обратното. Те са аморални. Точно тези пороци, които религиите и различни учения заклеймяват искат да си пробият път. И колкото повече го искат - толкова повече вяра трябва в точно обратното за да се противодейства. Така един вид всяко едно учение се явява помощник на нашият слаб Свръх-Аз, за да се справи с аморалните желания и импулси, които могат да нахлуят.

Психотерапията винаги работи и в двете посоки. От една страна се опитва да поизвади "малко" импулси и желания, та дори и аморали, цинични и неиздържани социално и от друга страна да намали санкциите, които Свръх-Аз-а е предприел към тях. /в случаите, когато Свръх-Аз-а е слаб и има нужда от друг такъв от вън, например "Учителя", се работи по посока засилване на собствения Свръх-Аз - диаметрално различно поведение, спрямо различните учения, които опитват да го въвеждат от вън, от "извора", от "водача" и т.н/.

Както виждате аз не случайно казах, че уповаването в религията, или някаква философия от вън е нищо друго освен запълване на собственият Свръх-Аз, поради липса на хармонична връзка с бащината инстанция, която е трябвало да го направи в детството. Психотерапията основно разработва тези механизми и разхлабва тези "обтегнати" вътрепсихични структури. Това е възможно в различна степен. Както виждате вярата в Бог или друг "Учител" е точно вярата в Бащата, която така и не се е осъществила. Има обаче един много важен момент. Религията опитва да даде обяснения на необясними абстракции и понятия. Днес бях на траурна церемония и отново видях как благодарение на думите, които попът говореше вдъхваше надежда на близките и им даваше "храна" наготово точно в момент, в който имаха нужда от това, а не можеха да си я доставят. Илюзията, която попът с такава лекота създаваше щеше да им помогне да преработят събитието и мъката си в реалността. Точно тази илюзия е необходима за да може да се справи човек в такива моменти, с реалността, т.е. ето полезността на религията в случая. Макар да се говори за рай там на небето /какъвто рай още не е открит/ и да се знае че това едва ли го има, никой в този момент не го подлагаше на съмнение. Тази благородна "лъжа" помагаше.

Линк към коментар
Share on other sites

" Вие казвате, че имате своя философия, която сте си изградили сам."

Не съм казвал подобно нещо. Казах че имам моя философия, но тя започва да се изгражда много много рано в детството.

Относно бащата аз всъщност перефразирам доста сериозни автори. Това не е мое мнение. Иначе доста съм работил по отношение на аргесиите си и към майка си, и към баща си, и към "несправедливия" свят в личната си терапия. Точно онези импулси, за които говоря в горният пост, неморалните нечовешките и животинските бяха на дневен ред с години.

" Дънов говори как да намериш истината вътре в себе си." - е да де. Защо той да ми казва как? Аз не трябва ли да си имам начини? Именно за това говоря.

"Говороте за важността на башината фигура, което означава, че приемате философия от нея, а едновременно с това се заблуждавате, че имате своя философия :)"

Естествено :rolleyes: Всяко малко момче иска да стане като баща си. В това нещо учудва ли ви? Естествено има и бащи, чиито синове да кажем искат да не са като тях примерно защото същият този бащин модел не е бил "забелязан" като такъв който да бъде следван. И така детето е в ситуация да няма модел който да иска да следва. Но нещата в живота никога не са толкова черно-бели и децата по един, или друг начин заместват тази липса. Но когато изискванията на реалността станат по-големи отколкото вече възрастният може да посрещне му трябва този модел, който той като дете е заместил по един или друг начин. Точно този модел предлагат религиите. "Следвай ме и няма да сбъркаш..." Точно това е липсвало на това дете, да следва някого. И то, детето в този възрастен го приема и го следва.

Линк към коментар
Share on other sites

" Вие казвате, че имате своя философия, която сте си изградили сам."

Не съм казвал подобно нещо. Казах че имам моя философия, но тя започва да се изгражда много много рано в детството.

Относно бащата аз всъщност перефразирам доста сериозни автори. Това не е мое мнение. Иначе доста съм работил по отношение на аргесиите си и към майка си, и към баща си, и към "несправедливия" свят в личната си терапия. Точно онези импулси, за които говоря в горният пост, неморалните нечовешките и животинските бяха на дневен ред с години.

" Дънов говори как да намериш истината вътре в себе си." - е да де. Защо той да ми казва как? Аз не трябва ли да си имам начини? Именно за това говоря.

"Говороте за важността на башината фигура, което означава, че приемате философия от нея, а едновременно с това се заблуждавате, че имате своя философия :)"

Естествено :rolleyes: Всяко малко момче иска да стане като баща си. В това нещо учудва ли ви? Естествено има и бащи, чиито синове да кажем искат да не са като тях примерно защото същият този бащин модел не е бил "забелязан" като такъв който да бъде следван. И така детето е в ситуация да няма модел който да иска да следва. Но нещата в живота никога не са толкова черно-бели и децата по един, или друг начин заместват тази липса. Но когато изискванията на реалността станат по-големи отколкото вече възрастният може да посрещне му трябва този модел, който той като дете е заместил по един или друг начин. Точно този модел предлагат религиите. "Следвай ме и няма да сбъркаш..." Точно това е липсвало на това дете, да следва някого. И то, детето в този възрастен го приема и го следва.

Ами значи изграждате философията си въз основа на връзката с бащата, но тогава тя не е лична ваша и само ваша, а е продукт и на баща ви. най-вече на баща ви :) Предпочитате баща вместо религия, разбира се, както вие разбирате религиите:)

Нещата не са винаги крайни и подлежащи на дефиниция. Сам знаете, че за психиката на човека най-вредни могат да бъдат и дефинициите :)

Линк към коментар
Share on other sites

С думата свръхсъзнание се обозначава ниво на съзнанието , до което имат достъп малко хора. Това понятие не е единствено има и много други синоними и никой не би спорил кой от тях го отразява най-добре . Няма защо да го поставяме на везни , за да се уравновесява . Съществуването му , само по себе си , не изиска създаването на дефиниции и еднотипни словесни наименувания .

" Както знаем несъзнаваното е животинската част на психиката. Там няма социални закони, няма правила, етика, морал, религия, а има само желания, които трябва да се задоволят. Естествено при хората това няма как да стане, няма как да се задоволят първичните желания, както животните го правят. "

Не е вярно.Някои хора живеят по този начин задоволявайки първичните си желания . Нима ще кажете за изнасилвачите и убийците , че не задоволяват първични желания ?

За да не се случва това , човек трябва да разшири съзнанието си , да види цялото , да се приеме като част от него , не да го унищожава като някакъв страничен обект .За такъв тип хора морално-етичните закони нямат никаква стойност .На такива хора никаква религия не може да им вмени , че трябва да следват предписанията .

Разширявайки съзнанието си човек осъзнава , че нанасяйки вреда на другите вреди и на себе си.Не признаването на вселенски закони , не прекъсва действието им .

Щом не потискат импулси , които рушат и причиняват страдание , то тогава цялото се освобождава от тях . Гнилата част се премахва от здравата и за това има безброй начини .

Ние не приемаме това за което са говорили Учителите и Пророците от хилядолетия насам , но не искаме и да видим взаимната връзка между човешките действия и следващите ги събития .

" Както виждате вярата в Бог или друг "Учител" е точно вярата в Бащата, която така и не се е осъществила."

Какво бихте казали за тези , които почитат Бог във женки вид , във формата на майка ?

Линк към коментар
Share on other sites

Сега започнах да осъзнавам, че най-съществената психотерапия в учението на Петър Дънов се състои в това, че помага човек постепенно да се освободи от оковите на чувството за "пълна чаша", т.е. "нека аз ви обясня - вие не разбирате". Не познавам по-осакатяващо живота състояние от това да се усеща човек "пълна чаша".

Линк към коментар
Share on other sites

Да много сте прав! Изнасилвачите и другите асоциални личности не са успели да обуздаят своята първичност, така както останалите. Но това винаги се знае, поради какви причини се е случило, ако се проследи биографията на въпросната асоциална личност.

Иначе въпроса за боговете жени наистина е много интересен. Поради психологически нужди са правени изследвания на различни племена. В едните властва патриархата и култа е към Бога-Баща, а в други властва матриархата и култа е към Бог-Жена. Първо се забелязват различни типове социални организации в тези общества. Там където е патриархат нещата протичат по мъжки тип - ред, правила, жестокост и т.н. Там където е матриархат нещата не са толкова структурирани и вървят чисто по женски тип. Оказва се дори че това е достатъчно за да се наблюдават различни отклонения у едните и у другите.

Бащата не е само родителят от мъжки пол. Това е по-широко понятие. Бащината структура в едно семейство може да се внесе и от майката. Как протича грубо човешкото развитие. До две години детето е близо до майката, като до първата е почти едно цяло с нея. От него не се изисква нищо. Не е необходимо да се подчинява на някакви социални изисквания. Това се нарича райската фаза. Около 2-рата година това постепенно започва да се променя и от детето започва да се изисква да се държи по определен начин. Тази вторичност е първата наченка, която започва да създава у него самоконтрол, т.е. Свръх-Аз. Той винаги е репрезентазия на родителските изисквания, после на социалните изисквания и така докато се формира изцяло в зряла възраст. Но неговият самоконтрол е уникален, защото опита и преживяванията, които има детето също формират тази структура, а те са уникални за всеки, така че тя не е точно копие на родителската, но скелета е създаден от тях. Това е факт и няма смисъл да се спирам на фактите. Има образователна литература по този въпрос. Ако детето не разпознае бащата като бащина институция, която е носител на ред, точност, справедливост, пробивност, стабилност и т.н. прибягва до други стратегии. Този период е сравнително кратък и чак в пубертета започва да се усеща липсата на родителския модел. Такива хора обикновено започват да се интегрират в различни групи, банди и т.н. в своето тийнейджърство, обикновено нарушават закона и правилата, но за да успеят да доизградят липсващата им рамка. Така, когато възпитателното поощрение и наказание на родителите е липсвало за да изгради рамката, това прави реалността, която също е въвела различни санкции за определен тип поведение. В другата крайност, ако детето няма подходяща родителска фигура, с която да се идентифицира в детството, то тази липса се запълва. Тук вече става още по-сложно ако детето е момче или момиче, ако замества липсата на майчина, или бащина инстанция... Различните зависимости например заместват липсата на майчина инстанция. Не липсата на майка, или баща по принцип, а липса, или объркано ролево съдържание. Но в религиите по принцип Бог-а е Бащата. Така че е нормално обяснението да в изместена нужда от възхищение към него. Ако общата рамка не беше религия, или учения, аз нямаше да наблягам на това.

"Разширявайки съзнанието си човек осъзнава , че нанасяйки вреда на другите вреди и на себе си." - спор няма, така е.

"Не признаването на вселенски закони , не прекъсва действието им " - законите във вселената се анализират от астрономията и физиката. Не ми е ясно за какви точно закони говорите. Кой ги е написал, в полза на кого, как е стигнал до тях, или ги е доказал ... Може би искате да кажете за някакви вярвания за съществуването на някакви закони. Но те са си ваши, не мои. Аз имам други вярвания. Но тук вярванията на този или онзи нищо не значат. Всеки сам си определя, в какво да вярва.

Линк към коментар
Share on other sites

Това, че вярата в Бог отец или небесна Майка има пряка връзка с проекцията на родителските интроекти, си е вярно! Но само погледнато през позицията на вярата в някакъв външен закрилник, бога с бялата брада на облаците... Това е само един външен и повърхностен поглед! Интроспективно, родителските интроекти могат да бъдат пряк път към оцялостяване и себеактуализация на цялостната ни личност. Започващи от импринтите на бащиния и майчин комплекси, пътят на вътрешния ни "герой" преминава през нивата на анима и анимус, сливайки се в единство! Не е задължително този процес да бъде изразяван само през терминологията на Юнг. Той е бил само негов преводач. Самият процес е известен в пътя на всички вътрешни учения през вековете! Учителят Беинса Дуно говори за свръхсъзнанието. Но не само той. Роберто Асаджоли го прави, както и много други. Ако инякой има основателни критики към трансперсоналната психология, а е привърженик на тесни дялове от психодинамичниоте системи, същите тези критики лесно могат да бъдат отнесени към тези системи...

Ако става дума за понятието Бог, то може да бъде погледнато и през други призми. Тодор, има доста резон в думите ти. Но ведно с това даваш ясно да се видят характеровите ти особености. Не искам да коментирам от уважение. Не виждам ти да го проявяваш към духа на толерантност и интегрални разбирания, който цари в този форум! Пробвай да видиш нещата извън коловозите си, свали капаците си, опитай поне! Разбрахме, че психодинамиката е това или онова, поне в твоя ум..., чухме вече. Радвам се, че си прегърнал някакви идеи. Никой не ти ги отхвърля, поне ако не бъдат проявявани фанатично... Защо не пробваш да резонираш малко с тези на това нет пространство?! Иначе спамиш - просто нямаш синхрон, прекалено нарцистично и авторитарно се държиш в думите си, сякаш галактиката се върти около собствените ти "правоверни" разбирания...

Линк към коментар
Share on other sites

Интересното е, че до сега рядко съм изказал свое мнение, или оценка. Просто правя обзор и то доста повърхностен за да е разбираем за всички, на някои теоритични постановки от психологията. А иначе не зная, какво да разширя в тема психотерапия и г-н Дънов. Няма транспорсонална психотерапия, която да е призната от някоя психотерапевтична огранизация като научен метод, за разлика от почти всички психодинамични школи. Дали аз я приемам, или не, няма никакво значение нито за вас нито за мен.

Разбира се, че религията е необятна тема и когато става въпрос за гледни точни може да има с хиляди.

Линк към коментар
Share on other sites

Частно казано не виждам никакъв смисъл в разговора, който се води в темата последните дни. С това не искам да кажа, че той не трябва да се води, а просто, че аз не намирам смисъл в него. Тези опити да се обясни как за повечето вярващи вярата в Бог е опит да се замести бащата, дори и в голяма степен основани на истина, в действителност ми приличат на опитите на едно пет годишно дете да покаже на останалите деца колко много е пораснало. Често се случва при децата.

Учението на Петър Дънов... Ще се изразя така: той описва един пейзаж – един връх и пътя към него. Сега, наистина повечето хора не правят много повече от това просто да се наслаждават на така описания пейзаж и да възхваляват художника. Това което се изисква от ученика е не просто да познава нарисуваното, но да положи индивидуални усилия да изкачи изобразения връх, който е реално-съществуващ. Тук Петър Дънов не може да направи нищо повече по въпроса. С Бог нещата стоят по подобен начин. Психотерапията си е налице. Тя присъства в учението на Петър Дънов, но с усилия само от едната страна нищо съществено не може да се постигне. Значи проблемът наистина е в пациентите. Тук искам да задам един въпрос към t.todorov: Пишейки последните си мнения, замислял ли си се над това, че осъществявайки психотерапия терапевта всъщност влиза в ролята на бащата, учителя, Бог? Или с други думи, мненията ти не са ли насочени към нещо, което всъщност използваш в практиката си? Всъщност в търсенето на бащата в лицето на някое същество (човек, духовен учител, Бог и т.н.), което е постигнало в по-голяма степен от нас самите това, към което се стремим, няма нищо лошо. Проблемът е когато превърнем това в заместител на индивидуалните усилия, които е необходимо самите ние да положим за да реализираме стремежите си.

Линк към коментар
Share on other sites

Да разбира се. Аз не определям тези феномени, като добри, или лоши. Това дебело подчертавам няколко пъти. И да, към психотерапевта също има пренесени такива очаквания. И точно по това той може да открие липсите на клиента си. Дори терапевта трябва да създаде предпоставки за това клиента да пренесе върху него или майка си или баща си грубо казано. Но терапевта не става "Баща" или "Майка" на клиента си, а работи с неговата проекция, за да достигне до тази негова проблематика. Къде е съществената разлика? В процеса на психотерапия клиента се "връща" там, където тези липси са създадени и от ролята си на вече възрастен човек първо придобива яснота за тези липси и второ ги запълва по нов начин, но запълва първоначалната липса, т.е. опитва да интегрира липсващият образ, дали на Бащата или Майката няма значение. Ние използваме неговият личен опит и преживявания в този процес. Така той няма нужда в последствие да проектира тези образи и да зависи от тази проекция за да се чувства пълноценен. В ученията се случва точно обратното - човек не се връща към първоизточника на своята липса, а просто я замества, със своята проекция, която прави. Но само първия вариант може да се нарече психотерапия, защото клиента преработва проблематиката си, докато при втория, той я измества, макар и това изместване да му помага да функционира. Искам да кажа, че аз не виждам нищо лошо, някой да вярва в Бог, или учението на г-н Дънов, както и каквото и да е учение, което проповядва социални добродетели. Но това е компенсация на проблематиката, а психотерапията се стреми към разрешаване на проблематиката. Това е разликата според мен между психотерапия и учение. Именно за това, колкото и обширно да е понятието психотерапия, то трябва да изпълни определени изисквания, за да се нарече такова.

Редактирано от t.todorov
Линк към коментар
Share on other sites

Господин Тодоров, чудя се какво търсите тук?

Учението на Дънов е било преди вас и... ще остане след вас.

Психотерапия е имало преди вас... ще я има и след вас.

Колкото до вярата....”Учителят идва, когато ученикът е готов”

На вас явно ви е рано и мястото ви не е тук.

Линк към коментар
Share on other sites

Аз не зная какво е това място "тук"? В тема, която е "психотерапия" и "учението на г-н Дънов" смятам е от полза да се изказват, както терапевти, така и Дъновисти. Колкото повече гледни точни, още по-добре. Но проблема явно е, че моите убеждения са различни, а това различие не се приема "тук". Но аз мислех, че това е отворено пространство за дискусии. Ако се изисква от мен, или да пиша с определени убеждения, или изобщо да не пиша, нещата вече са съвсем различни, напомнящи на тоталитаризъм.

”Учителят идва, когато ученикът е готов” - много правилна източна мъдрост и аз съм съгласен с нея. Аз бях готов отдавна и благодарение на моите учители успях да развия "Учителя" в себе си, а не да го почитам извън себе си.

Линк към коментар
Share on other sites

Не е много по-темата, но не мога да се стърпя и не го пусна-

Да не си полудял?!

Веднъж при Рамакришна дошъл един човек, който се скъсал да го хвали, да му се кланя и накрая казал:

Вие сте направо велик отрекли сте се от света. Вие сте такъв велик човек. От колко много сте се отрекли! Рамакришна слушал, засмял се и казал:

Чакай! Отиваш прекалено далече, истината е точно обратната.

Човекът казал:

Какво искате да кажете? Рамакришна казал:

От нищо не съм се отрекъл ти си се отрекъл. Ти си велик човек.

Човекът казал:

Не се ли шегувате? Аз да съм се отрекъл. Та аз съм светски човек отдал съм се на нещата, имам хиляди страсти. Много съм амбициозен, много обичам парите. Как може да бъда наречен велик? Не, не вие трябва да се шегувате.

А Рамакришна отговорил:

Не. Пред мене съществуват две възможности, две са възможностите и пред тебе. Ти си избрал света и си се отрекъл от Бога: аз съм избрал Бога и съм се отрекъл от света. Кой наистина се отрича? Ти си се отрекъл от по-великото, по-значимото и си избрал безсмисленото. А аз съм се отрекъл от безсмисленото и съм избрал ценното. Ако пред нас има голям диамант и обикновен камък, ти си избрал камъка и си се отказал от диаманта; аз съм избрал диаманта и съм се отказал от камъка и ти ме наричаш велик мъж великият мъж на отричането? Да не си полудял?!

Линк към коментар
Share on other sites

Аз мисля, че е точно по темата всъщност. Тази притча, само потвърждава моята гледна точка, за което ви благодаря.Отричането от реалността и влизането в друга, фантазна реалност, е много показателно. Именно това избягва да прави психотерапията. Тя не отрича реалността, а я приема с всичките и несъвършенства, които са и присъщи. Това отричане на реалността, такава каквато е, в своята крайна форма, се проявява в психичната болест. До колкото разбрах сте лекар, предполагам психиатър и сте по-запознат от мен за психичната болест.

Линк към коментар
Share on other sites

".....Искам да кажа, че аз не виждам нищо лошо, някой да вярва в Бог, или учението на г-н Дънов, както и каквото и да е учение, което проповядва социални добродетели. Но това е компенсация на проблематиката, а психотерапията се стреми към разрешаване на проблематиката. Това е разликата според мен между психотерапия и учение. Именно за това, колкото и обширно да е понятието психотерапия, то трябва да изпълни определени изисквания, за да се нарече такова."

Много правилно сте отбелязали, че за "оправянето" на пациента трябва да се използва неговата философия, без да се грижим за това тя дали е правилна или неправилна. В такъв случай може да използваме вашата критичност към вярата и да я насочим към вярването ви, че няма Бог. Но тъй като няма значение дали това вярване е правилно или невилно, то не е нужно да го оборваме, а трябва да се погрижим за проблемите, които то очевидно ви създава: учестяване на сърдечната дейност, разпаленост и навлизане в конфликти, губене на време по форуми. В такъв случай вашата критичност трябва да ви подкаже здравословната мисъл "възможно е да има Бог, но мен няма да ме притеснява нито това, че има, нито това, че няма". След приемането на тази здравословна мисъл след няколко седмици ще усетите благотворно освобождение :)

Относно това, че смятате, че учението на Петър Дънов проповядва социални добродетели и смятате това за основна негова характеристика. Ами верно трябва да попрочетете повечко. Това учение и което и да е друго бяло окултно учение не третират въпросите за добро, зло и добродетел така, както ги третират повечето хора. За това учение злото и страданието може да е не по-малко добро от това, което хората приемат за добро. Казахте, че сте запознат с религите, както се изразихте, едва ли не повече от всички тука. Ако беше така, щяхте да знаетем, че за окултните щколи добро и зло няма, има само правилно и неправилно действие.

Линк към коментар
Share on other sites

" ...разпаленост и навлизане в конфликти"

О, аз нямам проблем с това, все пак работата ми е да работя с конфликтни съдържания, както своите, така и на моите клиенти. Но защо да е конфликт различието в гледните точки? Аз мисля че това е пълнота, а вие го премайте както желаете, това си е ваше право.

Да, аз наистина съм се занимавал с по-сериозните световни религии. Няма да бъде пресилено ако кажа, че както законите в една страна помагат да се спазва някаква общоприета рамка, така и религиозните повели, закони и вярвания налагат духовна, морална и т.н. рамка. Ако човек няма собствена, може да се уповава на тяхната и така да запълни празнотата си.

Аз правя разлика между окултни учения и световни религии обаче. За окултните учения сте прав, че съм много бос. Но по света има много учения и едва ли един живот ще ми стигне да се запозная в дълбочина с тях, а това беше мой страничен интерес извън практиката ми. Макар че, нашата работа изисква и много странични познания.

" ...има само правилно и неправилно действие"

А кой държи правата за това, да преценява кое е правилно и кое не? Според чии морални норми се стига до тия критерии за оценка? Това е характерно за власт, основана на тоталитаризъм. Това ли е окултизма? Определя правилните и неправилните неща и упражнява това определение към последователите. Религиите в това отношение са доста по-отворени към индивидуално-различното, въпреки, че също определят някакви норми и изискват тяхното спазване.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...