Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов


Recommended Posts

"Та казвам: човек какво трябва да направи? Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Един човек, който има очи, как ще го ограничиш, как ще му кажеш да не гледа? Ще гледа той. Злото и доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава, в дадения случай, че е зло и добро. Човек показва, че е добър, като поддържа доброто, показва, че е лош, като поддържа злото, но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища, които показват пътищата на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави една разлика между добро и зло. Най-първо, трябва да разглеждате вашите мисли. Вие някой път ще се уплашите от мислите си. Дошла някоя лоша мисъл и в дадения случай вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая кибритената клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката. Той трябва да знае, че с нея клечка в едно направление може да направи зло, а в друго направление – добро. Може някой да се спре върху философията: "Не може ли по друг начин?" Може, но в дадения случай в този път какво трябва да се прави?"

18 лекция на Общия окултен клас 22 януари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта, София, Изгрев

...................

Учителят в тази си мисъл дава отговори, които отдавна ме занимават! Споменава няколко пъти за това кой е Човекът! Човекът - онзи съзнаващ мислите, чувствата, тялото, съзнаващият самото съзнаване. Тихият зрител. Онзи метакогнитивен наблюдател, който заживява все по-интензивно в ежедневието след години практика на молитва и съзерцание, подходящ начин на живот. Онази Божественост, за която дори свръхсъзнанието се явява само поле за проява. Учителят след това споменава 'добрите" и "лошите' мисли и относителността на семантичната наситеност на тези понятия. Споменава базисната дихотомия на този свят. Есенцията на това изказване, което грабна вниманието ми, е въпросът за 'лошите" мисли и работата с тях! Като помощник на човешките души ежедневно се сблъсквам с проблеми като натрапчиво мислене за остри предмети и насилие, тревожни мисли, наситени със страх от смъртта, от полудяване, нараняване, болести и т.н. Ето ги "лошите' мисли. Популярните автори, пропагандиращи позитивното мислене, съветват нежеланите мисли просто да бъдат гонени, а вниманието да бъде фокусирано изключително върху позитивните. Звучи резонно - каквото подхранваш, това и расте, каквото посееш, това и жънеш... Но, не е толкова просто. Понякога "лошите" мисли са изключително интрузивни, силни и нахални. Ето, Учителят казва, че от избора на свободната воля на човека зависи как да употреби пламъка на дошлите мисли. Казва и че не можем да ги ограничим насила - и е прав. Последното е психичен факт - колкото повече се бориш и изтласкваш дадени нежелани когниции, толкова повече те се нагнетяват в несъзнаваното и се връщат през перверзии, невротична симптоматика или психосоматгика. Пропагандаторите на позитивното мислене обаче масово не са психолози и през невежеството си свръхопростяват нещата, като така нанасят много повече вреда, отколкото полза. Понякога се шегувам, че трябва да плащам процент от печалбата си на създателите на филма и книгата "тайната" или на западния гуру Кехоу, защото прочитането на такива книги довежда хората при мен за терапия... Не че са лоши - има истини в тях, но има и неразбиране именно на цялостната работа на ума. Освен съзнание, имаме и свръхсъзнание, неразработен мозъчен потенциал. Имаме и подсъзнание, стари мозъчни структури, които имат поддържаща и защитна роля. Когато моралът започне неразбиращо да отхвърля нормалната работа на подсъзнанието (суперегото да се бори с 'то"), неминуемо се поражда невротично напрежение. Еволюционната парадигма твърди, че старите мозъчни структури, когато са провокирани от тревожност, проектират в съзнанието на човека именно това, от което той изпитва страх. Тревожността, комбинирана с нагона за самосъхранение или с обичта към близък човек раждат нормални защитни мисли. Примерно майка, обичаща детето си, вижда как го хвърля от балкона. Или любяща съпруга вижда как намушква обичания си мъж и т.н. Това са абсолютно нормални мисли дотогава, докато моралът не започне битката си срещу тях, в несъзнаваното се натрупа напрежение и се породи натрапчивото им завръщане. Същият е механизмът при интрузивните мисли при здравна тревожност. Моралът на човека ги тълкува като ужасни, като "лоши", вярва, че щом ги мисли, ще станат реалност и започва да ги потиска и гони... В резултат те се увековечават и засилват. Наивният и невеж позитивизъм може да послужи като отправна точка на невротизиране, защото разбиранията му се приемат от морала (суперегото), който започва отчаяна борба срещу сянката си (подсъзнанието, процесирането на старите мозъчни структури, "то"). Нека пак видим случая с жената с натрапчивите мисли за остри предмети и насилие към мъжа си. Тя обича мъжа си. Но дълбоко в себе си не си вярва. Неувереност, която компенсира с твърдия си борбен морал (употребявам тази дума в широк смисъл). Когато по някаква причина тревожността в нея е покачена, любовта към мъжа и, комбинирана със собствената и неувереност в себе си и нормалната защитна функция на подсъзнанието ражда споменатите мисли. Дотук те са нормални от позицията на цялостната ни психика. Стават обсесивни едва когато моралът на жената (евентуално подкрепен от книги с наивен позитивизъм) започне да ги отхвърля. Същият е механизмът при споменатия пример за майката с мисълта за хвърляне на бебето от балкона. Тя го обича -силно и отдадено! Но в момент на повишена тревожност подсъзнанието и проектира на екрана на съзнанието нормална защитна мисъл - това, от което майката изпитва страх - за живота на детето. Дотук добре - както казва народът ни "да не се случва каквото ти мисли майка ти, а каквото ти мисли любовницата ти!". Огънят на "клечката-мисъл' е припламнал, както казва Учителят. От човека зависи как ще го употреби. Ако майката осъзнае нормалността на идващата 'лоша' мисъл и си позволи да приеме цялостната работа на психиката си, смекчавайки морала си, тревожността пораждаща мисълта, ще се стопи! Още повече с помощта на едно цялостно вглеждане и реструктуриране, което прави психотерапията! Учителят добре е онагледи процеса: "Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката." Ако знаеш как да употребиш огъня на "клечката" на "лошата" мисъл, можеш да впрегнеш естествената работа на подсъзнанието си така, че с неговата сила да добруваш в живота си! А можеш и да запалиш "плевнята" на собствената си и на околните психики с невротизирането си при неправилната употреба на огъня на мисълта!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...
  • Отговори 149
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

"В окултната наука се изискват от учениците няколко условия, сили. Най-първо той трябва да има не само силна воля, но и благородна, устойчива и разумна воля. Защо му е такава воля? – Няма ли такава воля, той не ще може правилно да прояви силите, с които действа; има ли тази воля, всяка сила, която ще прояви той, ще представлява един чук, употребен разумно на своето място и време. А вие знаете, че всеки чук може да произведе своя ефект само в една разумна и силна ръка. Иначе някой може да вземе този чук от ръката ти и с него да ти разбие главата. Чукът или каква да е сила в ръката на слабия човек е в негов ущърб. Ние виждаме това нещо и в съвременната култура. Мнозина хора, на които умовете не са приготвени, като добият малко знания, не могат да ги използват и това знание вече е в техен ущърб. Ето защо вие трябва да се стремите да разширявате съзнанието си и чрез него да калите волята си – да бъде силна, устойчива и разумна. Имате ли такава воля, вие ще я прилагате за изправяне на своите минали погрешки. Всички имате погрешки, лични и наследствени, които трябва да изправите. Някои от тия погрешки се виждат, някои не се виждат; някои се знаят, някои не се знаят. Вие трябва постоянно да работите върху себе си с волята си, както един скулптор постоянно работи върху своята статуя, защото от тази работа зависи благото на вашия живот. За да прекарате един разумен живот на Земята, за да бъдете по възможност щастливи, трябва да имате силна воля. Силна воля пък е разумната воля.

...

Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си?“ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка. За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и дума, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви. Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава.

После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си. Прави такива умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх.

Трети опит. Вие се гневите много. Как ще въздействате върху този гняв? Ще си представите мислено, че дохожда някой у дома ви и ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Тия упражнения, тия маневри са много приятни. Вие ще ги правите, когато нямате друга работа. След като сте учили днес два-три часа и сте се уморили, ще иждивите двадесет минути или половин час най-много за такова едно упражнение. След това ще се почувствате освежен, като че сте придобили нещо. Препоръчвам тия упражнения на всички, защото те са много ефикасни. И без това в живота ви ще се явят много спънки и мъчнотии, а по този начин поне ще ги посрещнете по-спокойно. С тия маневри ще бъдете подготвени, та като дойдат тия случаи в живота ви, ще знаете как да постъпвате.

Четвърти опит. Да кажем, че ви е страх от змия. Как ще премахнете този страх? – Ще намерите някъде една умряла змия и ще я хванете с ръка. Ще я подържите малко, ще я погладите, докато свикнете с нея. След това ще се опитате да уловите някоя жива змия. По този начин ще добиете известна опитност.

Въпрос: Ами ако ни ухапе?

Вие ще вземете един чатал, ще я натиснете с него по главата, ще я погладите по тялото и после ще я пуснете. Ще Ă кажете: „Аз съм малко страхлива, искам да се каля в страха, затова правя този опит.“ Тъй ще каже ученичката, която иска да се калява, но същото ще каже и ученикът – и той ще признае, че е страхлив. Този опит ще направите първо умствено, защото когато човек дойде до положителните опити, трябва да бъде много внимателен, за да не пострада. Змиите са много пъргави, затова и човек трябва да бъде много сръчен, за да се запази от тях. Змиите са хитри, но не дотолкова, колкото вие си мислите.

Тия упражнения, които ви давам, действат благотворно върху човека и служат за каляване на мисълта. Някои от вас се плашите от паяк, други – от мишка, трети – от жаба, и т.н. Правете тия маневри, за да надвиете страха. Дойде ли ви някоя отрицателна мисъл, правете тия упражнения.

...

Казвам: вие трябва да правите разлика между вашето естество и вашето съзнание, т.е. вашето Аз. В естеството на човека има много неорганизирана материя, т.е. много сили, управлението на които не зависи от вас. Има някои прояви, които са волеви и зависят от вас; има обаче някои действия във вашия организъм, които не са волеви и не зависят от вас. Как се наричат тия действия?

Отговор: Автономни.

Например биенето на сърцето не е волеви акт. Та когато кажем, че можем да направим някои неща, подразбираме, че те са волеви действия, а когато кажем за някои неща, че не можем да ги направим, подразбираме действия, които не са волеви. Например, ако ви кажа да пренесете Витоша от едно място на друго или да прехвръкнете от Земята на Месечината, тия неща са невъзможни за вас. Но в даден случай има неща, възможни за вас. При сегашните условия, когато говорим за воля, трябва да знаем, че има един кръг на действия, които са възможни – значи те са волеви движения. Но има и един външен кръг на действия, които засега са условни и не зависят от нас – те не са волеви движения. Тъй щото, когато говорим за волеви действия, разбираме тия, които са под контрола на нашата воля. А тия, които не са волеви действия, те са под контрола на чужда воля, под контрола на чужди същества, които седят по-високо от нас – и те от своя страна се подчиняват на други същества. Ангелите например, които седят по-високо от нас, разбират законите на растителното царство, но не разбират живота и законите на животинското царство. Един ангел не може да направи една коза например. Туй изкуство владеят архангелите. Тъй щото, всички същества имат свой район на действие според своята разумност и възможност. Разбира се, дейността на ангелите във връзка с тази на човека е по-обширна, но в сравнение с тази на по-висши от тях Същества е ограничена. Следователно, като завладеем всички волеви действия, всички сили, които са вложени в нашето естество, тогава ще пристъпим и към възможностите на външния кръг. В окултната наука съществуват ред разумни методи за проява на волевата сила у човека.

Направление на енергиите, МОК, 4 януари 1925 г. "

Тези думи на Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият сблъсък с най-страхувани ситуации в терапията се нарича систематична десензитизация. Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво. Колко преки аналогии могат да бъдат намерени в думите на Учителя. А ги е казал още в зората на съвременната психотерапия, при това не като резултат от обучение в психотерапия, а на базата личен опит и жива мъдрост!

Линк към коментар
Share on other sites

"Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни.

Най-важното "

Има съвременна школа в психотерапията, при това една от най-научно обоснованите и уважавани школи, рационално-емотивна психотерапия. Авторът и, Албърт Елис твърди, че емоционалните невротични преживявания се дължат на липса на здрава логична връзка с твърдата реалност. В психотерапията се работи за възстановяване на тази връзка чрез осъзнаване и промяна на вътрешния диалог така, че да съдържа здрава логика. Премахват се когнитивните изкривявания, осъзнават се и се променят дотогава несъзнавано случващите се защитни механизми. Подобно, в невро лингвистичното програмиране съществува т.н. мета модел, който по същество представлява премахване на когнитивните грешки, вторична печалба и т.н., примерно чрез сократови въпроси/ диалог. Виждаме, че тези методи съществуват от римско и елинско време в западния свят. На изток в индуизма и будизма има изключително силен акцент върху логиката в пътя на обучение. Докато ученикът не докаже силна способност за следване на логически връзки, високо ниво на интелект и визия, не се допуска до медитативните стъпала на духовната си линия. Виждам пряка и пълна аналогия между думите на Учителя и съвременните психологични методи!

Линк към коментар
Share on other sites

Човек живее в стрес, живее под диктовката на Фалшивия Аз, увеличава стреса, разболява се психически.

А може да се освободи от стреса като следва истинския начин за вземане на решения за живота си. А този начин е показан от Учителя. Коментирано е в темата http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13548&hl= ("Центрове на осъзнаване. "Ако решава само умът, задачата не е решена правилно")

Е, не е дадено детайлно как става това, но времената се менят и този метод е вече достъпен за тези, чиято карма им позволява да си го позволят.

Истински начин за вземане на решения за себе си --> Разкриване на Истинския Аз --> Няма ги причините за стрес и психически заболявания.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

Има смисъл да съзнава човек, че не е придобил нещо, но ако веднага започне да работи. Ако е нетърпелив, той прилича на празен параход, който се люшка от вълните на морето. Какво трябва да направи човек, за да преодолее своето нетърпение? Да се натовари малко, за да добие по-голям стабилитет. Ако е нервен, неразположен или недоволен, нека си представи добре наредена трапеза, с вкусни яденета, и мислено да си хапне, да се успокои. Някой е недоволен от положението си, счита се сиромах. За да се справи с мисълта за сиромашията, той трябва да сложи в ума си точно противоположна мисъл, че е богат, че е княз или цар, който разполага с големи богатства. Ще кажете, че не можете да си представите това, което не сте. Как може актьорът да играе на сцената ролята на цар, на княз, без да е такъв в действителност? Ако човек може да играе на сцената фиктивна роля, защо и в живота да не играе такава роля, която ще го спаси от тежките състояния на мисълта му?
И тъй, докато не се научи да вярва в невъзможните неща, човек нищо не може да постигне. Невъзможните неща са реални, а възможните – нереални.

 

Доброто име

Линк към коментар
Share on other sites

  • 9 months later...

И психотерапията,и учението на Учителя са основа и ориентир.Допирните точки са много,зависят от виждането--кой с какво гледа;с очите,с ума,с душата.Когато си се изгубил или не можеш да вървиш,те ти казват къде да търсиш и какво.Дали  ще ги приемеш за авторитет или не,дават ти свобода да решиш сам.И точно тази свобода след време ти дава възможност да прилагаш по собствен начин наученото;както казва Ерих Фром--продуктивно творчество,мотивирано от любов.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 weeks later...

= шизофрения

 

Хората, които страдат от психични заболявания имат нужда от работа и цели в живота, които да постигнат, а не от ученията на които и да е било. Това са хора с лабилна психика. Имат нужда от отрезвяване, а да не говорим, че много от тях никога не се съвземат. На кого е нужно да се задълбава още повече в това. Стига вече. Къде е помощта? Къде е? 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 5 months later...

" Мъдростта излиза от Любовта. Мъдростта е едно състояние на Любовта – нищо повече."

Учителят Петър Дънов

Учителят често говори за трите качества на Божественото - любов, мъдрост, истина. Понякога човек се опитва да ги разбере и преживее през егото си - невъзможно е. Само когато то се смири, любовта протича. Но тя не е на човека - надперсонална е, божествена е. Когато това смирение присъства, любовта съдържа в себе си светлината на мъдростта, на едно директно, недуално познание и свободата на истината, на волята. Воля, но не его напъните, спирачки на ината, а волността на божествената природа. Тази волност, по преживяването ми, също е състояние на любовта и произлиза от нея. Волим - обичам... Съпреживявам тези истини и споделям във връзка с вътрешната работа по трансформация на невротичността - където няма любов, има само механика и съответно, мижави резултати. Ако при тревожните състояния любовта е антипод на страха, то при зависимостите, само тя истински може да "отлепи" от привързаността. Само мъдрата, изпълнена с волята на Бога любов, протичаща през смирението, има силата устойчиво да преобразува една зависимост в свобода.

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

= шизофрения

 

Хората, които страдат от психични заболявания имат нужда от работа и цели в живота, които да постигнат, а не от ученията на които и да е било. Това са хора с лабилна психика. Имат нужда от отрезвяване, а да не говорим, че много от тях никога не се съвземат. На кого е нужно да се задълбава още повече в това. Стига вече. Къде е помощта? Къде е? 

Всички хора имаме нужда от работа и цели в живота си .Поради тази нужда правим ежедневни упражнения , независимо какви , фитнес , медитации .Натренираността на телата ни е второстепенно .Основно е ритмичността и навиците ,те успокояват ума .

Линк към коментар
Share on other sites

  • 4 months later...

"Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно. Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си, той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш идеал, с който да се сравняваш. Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие. Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар." (Беинса Дуно)

 

В психотерапията често говорим за здравия, добър егоизъм. За това, че за да дадеш на другия, е нужно първо да дадеш на себе си. И това е така. Но, най-здравият егоизъм, това е алтруизмът. Защото когато егото смирено притихне пред мъдростта на Живота, на Бога, тогава цялата Любов, Богатство от щастие, смисъл и сила протичат през теб. Даваш, защото преливаш от имане. Малка клетка си от голямото тяло на Бога и работиш в хармония с цялото.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

 Днес е разпети петък. затова именно в тази тема, свързана с великото, езотерично християнско учение на Учителя, ми се иска да отправя пожеланието си.

 

Нека умеем съзнателно да разпваме малките си човешки страсти на кръста на ученето си, за да възкресяваме духа си. Нека имаме силата да живеем сърцато, така че бинарните уроци на земното разпятие да преминат в живота на вечните ни същности! Това е смисълът на земния живот - да превърнеш кръста на осъзнатото страдание в пътя на обуздаването на материята, във възкресение в тялото на любовта! Месията го направи за три дни. Нека на нас този живот ни е достатъчен!

 

Темата е за учението на Учителя и мощната му наситеност с психотерапевтични принципи. Преди време имаше дискусии дали словото на Мъдреца представлява езотерично християнство, или е над всякакви човешки религиозни системи - чист извор, източник и изразител на законите на Битието. По скромното ми мнение, двете позиции не си противоречат, но погледнати през една цялостна (холистична) и висока визия, са част от една по-голяма перспектива. В когнитивната наука се ползват понятията отдолу - нагоре (bottom up) и отгоре - надолу (top - down), като обозначаващи процесите за естествено появяване на нови форми, познавателни структури и процеси, на принципа на естественото съчетаване на по-прости елементи (отдолу-нагоре, индукция), водещо до образуването на новост, надхвърляща по качеството си количествената сума от съставляващите я елементи (гещалт принцип) и на принципа на главни понятийни аксиоми и факти, служещи като основа за по-прости конкретни изводи и действия (отгоре-надолу, дедукция). 

 

Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им. 

Линк към коментар
Share on other sites

Когато учението на великия Учител Беинса Дуно (1) бъде погледнато отдолу-нагоре, то спокойно може да се нарече езотерично християнско. Петър Дънов е бил протестантски богослов, баща му е бил ортодоксален свещеник, в словото му основният източник на цитати е не Бхагавад Гита, Ведите, Упанишадите, будистките сутри или джайнистките проповеди на Махавира, а именно библията! Основен символ, обозначаващ семантично разумната основа на Битието, е Христос. Учителят ползва както основни понятия, аксиоми, принципи, така и методи и техники от изтока, от теософията, от йога - но все пак основната идейна и практическа локализация на принципите и методологията му се базират основно на христовите слова. Тук ми се иска да отбележа една главна демаркационна линия - Учителят Беинса Дуно ползва словата на библията, но прави ясно разграничение между църковността и истинната духовност. Така, погледнато през когнитивения принцип отдолу-нагоре, учението на братството може да бъде наречено езотерично християнско. Това обаче по никакъв начин не го свързва с институционализираните църковни деноминации. Свързва го с ядрено - същинския дух на Христовото учение!

 

По такъв начин размишлявайки, двете гледни точки образуват трета, холистична перспектива. Учението на братството може да бъде наречено езотерично - християнско, но не в догматично - институционализиран и църковен, а в изначалния смисъл на христовото слово дух. Този същият дух присъства в основата на съзерцателното сливане с Браман на хиндуиста толкова, колкото и в молитвено - сърдечния устрем на бого-преживяването на християнина или в медитативното преживяване на шунята на будиста. Присъства и в творческия, чисто медитативен пробив в познанието на учена на високо ниво.Твърдя го! 

 

 

 

.................................................................................................................................................................................

(1) Разбира се, това е само популярен изказ. Учителят ни представя принципи и битийни закономерности, които не са негови, а на божествения живот.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно)

 

Велика мисъл, наситена с психотерапевтичен заряд от ключови принципи! Не се бори със себе си! Учителят казва ясно и простичко: "колцина са се преборили със себе си, когато насила са решавали да се променят?" Никой. Защото дори и да бъде приложена такава псевдо воля (а всъщност невротичен инат), въпросната симптоматика, тревожност или навик не са решени, а единствено потиснати, което от позицията на отричането им в несъзнаваното, ги прави многократно по-силни! В процеса на справяне определено е нужна воля. Но, любяща и наситена с мъдро смирение воля, не и насилнически инат, пълен с изкривявания и невротични механизми. Нужна е здрава воля, добронамерена и спокойна решимост, здрава твърдост във възнамеряването за промяна - но с разбиране, смирена жертва, приемаща неизбежното страдание в процеса на справяне като благословия по израстване и ... обич! Когато преодоляваш дадена тревожна и зависима проблематика, първата стъпка е да поразсъждаваш в точната посока, да анализираш и си извадиш поуките към какво те води състоянието ти. Погледнато така, то винаги е добър път към добра характерова промяна и съзряване в посока синхрон със законите на Живота. Няма жестока битка, няма само-изнасилване, няма борба или бягство. Има мъдрост, смирено и любящо волево усилие в разумната посока, вече присъстваща в посланията на неслучайните симптоми на тревожното или зависимо състояние или пък на неадаптивните характерови процеси, вчерняващи живота. Защото през йарактера си пречупваме възприятието на живота си, през него мислим, чувстваме, действаме - тоест, оказва се, че дълбоко гравираните в характера ни убеждения (програми, интроекти) определят, градят, но и когато са осъзнати и интенционално променяни, преизграждат съдбата на човека! 

 

Ето, някой получава панически атаки или е постоянно тревожен (генерализирана тревожност). Започне ли да се бори със състоянието, сякаш е нещо външно нему, сякаш е жертва на сляпа случайност, автоматично страховете биват потискани и така увековечавани невротично, ако ще и да се залива с психофармация човека... Ако обаче човек осъзнае смисъла на случващото се, това че то иде неслучайно и че е точна закономерност, водеща го към характерова хармонизация със законите на Битието, тогава се променя всичко. Появява се една по-широка визия, в чийто мироглед вече живее доверие в случващите се уроци, Отношението към ставащото се променя в благодарно и смирено приемащо. Случва се сприятеляване с мъдростта, скрита в привидно тежките житейски уроци. Човек се превръща в съзнателен творец на живота си! 

 
Линк към коментар
Share on other sites

Орлине, много хубави неща си написал. Аз не успях наистна да усетя празника, именно защото не съм на ясно спрямо позицията си към Исус Христос и религията като цяло. Винаги съм се радвала на този празник преди сектата и сега това ми липсва. Чувствам се отделена от цялото. Но се и чудех хората на какво точно се радват преминавайки под маси и килими в църквата под обредите на пеещите попове, на които им е било платено да напяват различни имена на хора. Четох изказвания на Дънов относно Исус Христос, и той говори за прераждане там, и всъщност намерих доста сходни схванщания със сектата. Сега разбирам защо се го обявили за сектант от официалната православна църква. 

 

“Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание се свеждат към това – да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.” Тоест да бъде завоювано спасението, казано на езика на Църквата.

 

 Сякаш в това с изразява мисията на човечеството. Ами къде остава смисълът Бог е в нас и божествената частица. Излиза пак, че всичко се върти около Исус Христос, според Дънов??? И още:

 

"Казано е в Писанието: “Който не носи Христовия Дух в себе си, не е Негов.” Значи дето е Духът, там е Христос. Под “не е Негов” разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в себе си. Без Христовия Дух не можеш да имаш стремеж към възвишеното. Без Христовия Дух не можеш да имаш никакви блага. Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко. Не е така. Вярата ви трябва да бъде непреривна и всеки момент да се увеличава. Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод – не е истинска.(69, с. 89)"

 

Така, означава ли това, че хората от другите религии нямат път към възвишеното? Означава ли това , че те не са намерили път към Бога, само защото не са запознати с Хирстово учение, или това е пречупване на сектата? Или в другите религии има някакъв еквивалент на Христовото учение? Защото от тук следва изключване и отричане на др. религии. Преди 14 години питах същите въпроси там и отговорите им бяха завоалирани и целта беше да ме объркат.

 

Въобще цялата статия е много интересна : http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b19/Uchitelia%20za%20Bibliata%20-%20tom%202.pdf

 

Ще се радвам да чуя мнението ти по тази така болна за мен тема.

 

Поздрави

Линк към коментар
Share on other sites

И още нещо протича като мисъл през мен, мисъл, която е вечен конфликт- тъй като много от нещата говорят за великата мисия и как всичко друго на земята е маловажно, егото, то някак си не се ли получава един прекалено стерилен живот? Това е и което целеше сектата. Прегръщането на тези велики идеи на мен ми опонира със себезаявяването, с това какво аз искам да правя с моя живот. Разликата при сектата с приемането на този 'нов' живот, с това прераждане, когато откираваш Христос и го приемаш в сърцето си , е че трябва да зачеркнеш стария си жливот, да се отречеш от него да то низвергнеш, да скъсаш с него тотално като нещо мръсно и подло, щото виждаш ли сега си се спасил....  Лошото е , че понякога изпитвам страх да не би тази промяна да е наложена от Бог, не в прекия смисъл на думата, но да кажем тя започва да се случва в живота ти, и каквото и да правиш не можеш да я избегнеш, само ако ѝ се противопоставяш, още повече страдаш. Аз се противопставях на сектата толкова години и много страдах, като винаги в мен беше страха да не би да са прави. Знам ,че не  са били, но ако се очистим толкова много, то това ми звучи леко нее стетвено, тези думи са толкова грандиозни, толкова велики, че всяко друго човешко чувство с негативено естество, като завист, ревност и т.н те правят да се чувстваш нищожество, че си ги позволяваш да ги изпитваш. А точно с Дора това учим в момента, как да прегърна лошото си 'Аз' и да се науча да го обичам, не само да бягам към идеализирания си образ, и да го търся както в мен, така и в другите хора. Ето това разединение е основата на конфликта със сектата. Не моженето да бъдеш себе си заради ВЕЛИКАТА ИДЕЯ.

Линк към коментар
Share on other sites

И още продължавам да размишлявам. Това, коеот прочетох за Петър Дънов и неговото разбиране тази вечер, толкова ме върна в мисленето на сектата, че много се разочаровах. Е, няма ги заплахите за демони и тем подобни, но другото е същото. Исус Христос , тази огромна космическа сила, въплатена в един човек, и аз малкия, нищожен човечец, с моите малки нищожни пориви и чувства. И това, че приемането на Исус Христос в сърцето ще промени човек, ще го сближи с Бога. Ето тази уловка, кукичка на условие. Петър Дънов тук и Исус Христос се явяват големите авторитети за мен, разбира се, заради многото им последователи, а и заради хубавите неща,които казват. Освен това носят посланието на любовта, тази любов, кото на мен така ми липсва- още една кукичка. Също така носят посланието на перфектното, безгрешното, към което аз така съм пристрастена, а и затова може би  отричам останалото, което не ми позволява да живиея пълноценно. Опитвам се да задуша всички негативни чувства, емоции , пориви, защото са мръсни и те отдалечават от този благодат, който е описан от Петър Дънов по повод на Исус Христос и Божията любов. Това не ми харесва, това е стерилно. Тук някъде усещам, че се губя. Дали чета всичко това през призмата на сектата все още? Най-вероятно да. Обзема ме този страх, че преди сектата аз пак си вярвах в Бог и Исус Христос и си бях щастлива по моему.  В сектата говориха, че ти си избран да бъдше простветлен и това е твоят път, твоята съдба, Един вид не можеш да се противпоставяш, трябва да си прегърнеш кръста и да си го носиш. Та страхувам се, да не би Бог да не е бил доволен как вярвам в него и да е искал да ми покаже как трябва да вярвам, а пък на мен така не ми харесва, и аз се противапоставям на неговата воля, на всичко , което е негово и така страдам неимоверно. Но Бог в този образ е един деспотичен Бог, така че знам, че някъде бъркам, вероятно поради интроджекта на сектата.... не съм Аз в центъра на божественото, енергията, която протича през мен, Бог, който се изразява чрез мен и чрез другите милиарди души в света, а аз съм една нищожна, грешна флейка, която трябва да се прекланя пред величието на Исус Христос - това космическо същество.... това ме задушава, не ме освобождава по никакъв начин. И започва едно самообвинение и обвинение от друг страни, че аз не разбирам, че не съм дорасла, че не съм схванала цялата идея и трябва да се просвещавам още, и се започва едно четене на такава литература и просто си седя в един омагьосан кръг на мизерия, от където не мога да изляза. 

Лошото е, че поради величието на тези харктери, идеи, всичко останало ми се струва толкова незначително, че въобще няма смисъл, и няма смисъл да му обръщам внимание, а това всичко останало си е точно нашият реален , злобоневен живот, всичко което се случва докато аз съм в космоса - там, наблюдавайки и размишлявайки върху величието на Исус Христос. Всички световни постижения, войни, мъки и радости на света, те са маловажни, защото не са породени от Месията и неговот избавление. Не мога да се радвам на живота, такъв какъвто е - простичък, понякога хубав, понякога лош. Чувстваш се кастриран от собствените си чувства. Е, в този ад живея аз. Къде бъркам? 

От тук, от тази тапа, която са ми сложили, започва да идва и тревожността, неспособността да разчиташ на собствениете си чувства, били те добри или лоши да се справиш в дадена ситуация, дали няма да п остъпиш лошо, или да вземеш грешно решение и това да те отдалечи от Бога,, хииии.... ужас! По-добре да не мислиш, да не чувстваш, а пък ако си мисля, че в това скопено състояние съм близо до Бога, много се лъжа. Така се чувствам в един вакуум, където дори не мога да дишам, мъртва съм. Така се получава дисасоциацията, започвам да живея на автопилот. Трябва да се справям с нещата от ж ивота някак си... но отвътре не ги усещам, не ги чувствам, умъртвила съм ги... за да не се отдалеча от Бога....:((((((( тъжна история.... дори докато го пиша, осъзнавам колко съм обречена на страдание по този начин.  Разреших толкова много дилеми в себе си. Мисля, че ако разреша тази ще намеря вътрешния си мир, и ще сложа край на този абсурд, на тази мизерия, на това псевдо съществуване, което мразя.

Линк към коментар
Share on other sites

И още проъдлжавам да размишлявам, след час на малко измъчен сън, изпълнен с кошмари на безизходица. Ето това вече се превръча в натрапчива мисъл, а това винаги е била най-силната ми натрапчива мисъл откакто попаднах в сектата. Тя е толкова силна и всеобхватна, че се превръща във фобия, която започава да ме преследва във всяка крачка от живота ми, всяка мисъл, всяко чувство, не просто фобия от нещо определено. Тази фобия за превръща в злия демон, който ме мъчи толкова години. Разбира се, тази фобия е силна, и колкото повече се боря срещу този демон, толкова повече се изтощавам и с годините се изтощих много. Фобията наречена Исус Христос, секта, 'Божия любов', а сега и Петър Дънов, след като прочетох всичко това. Да спра да чета ми казват някои, да но в живота винаги се сблъскваме с тези теми, и дори да съм позабравила страха си за малко, пак се сблъсквам с него и той ме приковава. в тази фобия са ми идвали и мисли за самоубийство, от които още повече съм се страхувала, защото животът всеки ден ми се е струвал един безкраен ад, повече или по-малко обречен от предходния или следващия, изпълнен с телесни и душевни мъки. 

Сега е време да прегърна този страх, и да го преработя, точно както сме учили, затова се нуждая от помощ. ПОМОЩ!!!

Линк към коментар
Share on other sites

И психотерапията,и учението на Учителя са основа и ориентир.Допирните точки са много,зависят от виждането--кой с какво гледа;с очите,с ума,с душата.Когато си се изгубил или не можеш да вървиш,те ти казват къде да търсиш и какво.Дали  ще ги приемеш за авторитет или не,дават ти свобода да решиш сам.И точно тази свобода след време ти дава възможност да прилагаш по собствен начин наученото;както казва Ерих Фром--продуктивно творчество,мотивирано от любов.

И ако не ги приемеш за авторитет, тогава какво?? Други ли търсиш?? Или се чувстваш смачкан и виновен?? Нали си се изгубил, как можеш да прецениш дали този свободен избор е правилен??

Линк към коментар
Share on other sites

Божидар Цендов-БожидарЗим, on 18 Aug 2012 - 16:02, said:snapback.png

Първо, искам да благодаря на Учителя. Ама много да Му благодаря.

Цитатите са от "Принципи, закони, сили и форми".

У човека има няколко центъра на осъзнаване Освен ума това са стомах, далак, слънчев сплит и сърце.

От тях умът е най-ненадежден за вземане на решения за себе си. Или да цитирам Учителя: "Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно"

"...Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувстваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството.Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух...."

"...Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100% вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав..." Забележете, взема се решение на базата на физическо усещане в слънчевия сплит  :)

"...Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път..." (Интуицията е свързана и с далака и втора чакра)

"...стомаха. Някои смесват стомаха с търбуха. Те се коренно различават. Търбухът мисли само за ядене и пиене, той не разбира живота. .... Затова, именно, мисълта се проявява чрез мозъка, а чувствата – чрез стомашния мозък, където има много ганглии. Често се говори за слънчевия възел, но той е само част от стомашния мозък..."

И пак: "Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно".


Разбира се, Учителя само е загатнал какви са начините за вземането на правилните решения. Тогава не му е било времето да обяснява подробно за това.....а може би го е обяснил само на някои ученици...Само да кажа, че за различните хора важни за вземането на правилни решения са различни центрове на осъзнаване, но не и умът. И това е във възможностите на всеки един човек.

 

Станимир, on 18 Aug 2012 - 21:08, said:snapback.png

Поне на мен връзката между интуицията и далака ми се струва доста необоснована. Също така е добре да се изясни коя чакра е втора. Откъде ги броиш: отгоре-надолу или обратно? Друго, което не мога да приема е свързването на слънчевия сплит с чувствата. С емоциите и астралното тяло - да, но не мога да се съглася за чувствата. Чувствата могат да се свържат със сърцето. Не знам как така може да се свежда интуицията до едно физическо усещане. Наистина ние имаме определени усещания в слънчевия сплит при по-силни емоционални състояния, особено тревога и притеснение, но интуицията е по-скоро една вътрешна увереност, която не е съпътствана от емоционални или физически усещания. Другото са вид предчувствия изявяващи се в автоматична и несъзнателна реакция на организма и могат да се свържат по-скоро с нисшия психизъм. Същият принцип е валиден и когато например някои хора усещат кога ще вали по болките си в ставите или други признаци. Тук няма никаква интуиция.

В отговор на централната тема и на коментара, на мен връзката между интуиция и вътрешни органи ми се струва добра, защото аз винаги разчитам на моята интуиция, се обаче идва проблемът, ако си бил в секта и са ти промили мозъка, че тази интуиция ти я имаш и можеш да я запазиш, само ако изпълняваш волята на Бога, за да си близо до него трябва да се откажеш от всичко земно, за да не се отдалечиш от него чрез лошите си човешки мисли, да не го изгубиш. Трябва да се откажеш от себе си!!! И така ти се отнема едно от най-съкровените неща - интуицията, а ти не искайки да се откажеш от себе си, си се прилепил към сянката на този , който си бил, преди да ти изпият мозъка, но се оказва, че това вече не си ти. Тогава си изгубен напълно.

Линк към коментар
Share on other sites

holyvalentine ,

Публикувано: Днес, 00:45

Орлине, много хубави неща си написал. Аз не успях наистна да усетя празника, именно защото не съм на ясно спрямо позицията си към Исус Христос и религията като цяло. Винаги съм се радвала на този празник преди сектата и сега това ми липсва. Чувствам се отделена от цялото. Но се и чудех хората на какво точно се радват преминавайки под маси и килими в църквата под обредите на пеещите попове, на които им е било платено да напяват различни имена на хора.

--------------------------------------------------------

Dobyr den   :)------------------Говориш за интуиция . Всеки празник от календара се усеща , не с мисленето . Ако ми е самотно , излизам на вън .Достатъчно е да срещна  един двама . Достатъчно е да ги погледна и се усеща разликата от обикновения ден .Най малко е в спокойствието и липсата на агресивност . За да почувстваш радоста  , трябва да я потърсиш , да я пожелаеш .

пп

Относно мисленето .Каквото и да научим то е временно . После ще научим нещо ново , което ще смени старото .Това си е нормално .Но да научим нещо с цялото си тяло ,  трябва да локализираме страха и съмнението .Те се пораждат в ума като страничен продукт .Поне аз така ги виждам .За да научиш нещо за любовта , трябва да ограничиш мисленето .То служи само за определяне посоката , създаване на формите . Научаването съдържа целия достъпен спектър на чувствата , миризмите , звуците , докосването .Значи е добре да ги използваш , да търсиш с усещанията . Но първото условие за всяко постижение или учене , е посоката на желанията . И тя  е единствено в себеутвърждаването , на човешката същност .

За да промениш настроението послушай музика .Без да разбираш думите , просто се отпусни на мелодията .  http://simeonsimeonov-tenor.org/bul/diskographiaBul.htm

пп

Авторитета е ориентир . Просто гаранция че няма да си загубя времето да проверявам нещо , което да се окаже невярно .При авторитета има повече верни неща ....Относно примането на авторитета или за вярата . За да науча нещо . каквото и да било , го взимам в мисълта си и го поставям пред мен .Това е приемане .А вярата е условие .Вярвам че нещо го има там , където търся . След което започва самото търсене , на истината .

 

Редактирано от АлександърТ.А.
Линк към коментар
Share on other sites

И още продължавам да размишлявам. Това, коеот прочетох за Петър Дънов и неговото разбиране тази вечер, толкова ме върна в мисленето на сектата, че много се разочаровах. Е, няма ги заплахите за демони и тем подобни, но другото е същото. Исус Христос , тази огромна космическа сила, въплатена в един човек, и аз малкия, нищожен човечец, с моите малки нищожни пориви и чувства. И това, че приемането на Исус Христос в сърцето ще промени човек, ще го сближи с Бога. Ето тази уловка, кукичка на условие. Петър Дънов тук и Исус Христос се явяват големите авторитети за мен, разбира се, заради многото им последователи, а и заради хубавите неща,които казват. Освен това носят посланието на любовта, тази любов, кото на мен така ми липсва- още една кукичка. Също така носят посланието на перфектното, безгрешното, към което аз така съм пристрастена, а и затова може би  отричам останалото, което не ми позволява да живиея пълноценно. Опитвам се да задуша всички негативни чувства, емоции , пориви, защото са мръсни и те отдалечават от този благодат, който е описан от Петър Дънов по повод на Исус Христос и Божията любов. Това не ми харесва, това е стерилно. Тук някъде усещам, че се губя. Дали чета всичко това през призмата на сектата все още? Най-вероятно да. Обзема ме този страх, че преди сектата аз пак си вярвах в Бог и Исус Христос и си бях щастлива по моему. .....

Здравей и добре дошла при нас holyvalentine :) 

Ти съдиш за това, което казва Учителя Дънов по това, което си прочела в тези тема, или по това, което си прочела от  САМИЯ  Петър Дънов? 

Учителя е известен с това, че той не принуждава никого, нито поставя условия, нито притиска - точно обратното, от него съм се научила да се отнасям с любов към грешките и заблудите си, да се приемам каквато съм и същото да правя с другите, да си давам свободата да опитвам и прилагам, но и честно да си поемам последствията... 

Къде в писаното и казаното от Учителя ти си прочела "посланието за перфектното и безгрешното", за задушаването на негативните чувства, защото те са "мръсни"? Точно обратното:

 

Ако се окаляте, не се смущавайте – ще се очистите. Ако се намокрите, ще се изсушите. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите живота си. Всичко друго се изправя лесно. Лошите мисли и желания ще минат през вас, ще отнемат мира ви, но това да не ви смущава. Дръжте мисълта си будна, да не прекъсвате връзката си, откъдето иде Божествената светлина. Че ще минете през мрак и тъмнина, това е неизбежно. В края на краищата светлината ще победи. Носете страданията геройски, с вяра и упование в Божествения Промисъл. Каквото преживеете, всичко е за добро. От страданията и изпитанията вие трябва да се учите, да станете силни. 

 

В Ниневия

 И с благодарност към Орлин, че запази мисълта от 11 април:

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно)

 

 

Закон за внушение и закон за равновесие

 

 

Ако наистина желаеш да се върнеш към онова състояние на чиста по детски вяра в Христос и любовта, за които говориш, но и да преосмислиш и да се отърсиш от наслоеното в сектата, искрено препоръчвам Извора на доброто и беседите в нашата библиотека. Ако имаш афинитет към мислите, препоръчвам специалните ни секции във форума и уики. И от личен опит - пий от извора... 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Холи. ключовото объркване е във виждането на Христос като външен, като различен от Теб, както в църквата, була тя петдесятна или "право"славна. Езотеричното разбиране обаче приема Христос като собствения дух, самата ти висша същност. Няма външно кланяне на авторитети, няма авторитети въобще, има личен допир до Любовта, която дава ориентирите, съдържа закономерностите на Битието (Дхарма), насища със смисъл, призвание и път в този земен чертог. Аз лично не съм привърженик на перфекционизма, както и знаеш, че споделям виждането, че истинското смирено доверие, прошка и обич са различни от примиреното, мазохистично себенараняване. Вчера писах за това: 

 

„Мнозина страдат от проблема, който аз наричам „евтината прошка“. При първото си идване при терапевта заявяват: „Знам, че детството ми не беше идеално, но родителите ми направиха всичко, което им беше по силите, и аз им прощавам.“ Но когато терапевтът ги поопознае, открива, че изобщо не са простили на родителите си. Просто са си внушили, че са го сторили.
При тези хора първата част от терапията се състои в това да изправят родителите си на съд. Това изисква много труд. Изисква подготовка на обвинението, подготовка на защитата, после обжалвания и контраобжалвания, докато накрая се произнесе присъдата. Тъй като този процес е много трудоемък, повечето хора избират варианта с евтината прошка. Но работата по истинската прошка може да започне само след произнасянето на присъдата „виновен“: „Не, родителите ми не направиха всичко, което им беше по силите. Можеха да се справят по-добре. Те извършиха престъпление спрямо мен.“
Не можеш да простиш на някого за престъпление, което не е извършил. Само след като бъде обявен за виновен, може да има опрощение.“ Морган Скот Пек

 

Можеш да простиш истински, когато си се заявил. Защото не заявяваш егото, а любовта, която тече през теб. Често смирената прошка се бърка с примиреното, мазохистично себепотъпкване. Но, както казва Морган, това е евтина, плитка прошка. Когато човек погледне в дълбочината си, открива преглътнат автоагресивно гняв. Когато този гняв бъде изявен по градивни начини в здраво себезаявяване, само тогава прошката е дълбока и истинска. Тогава, в даден момент, себезаявяването и смирената прошка се сливат в единна проява на потока на любовта. За това говорят и християнството, и будизма и индуизма... Когато обаче пътят към тази дълбинна, смирено себезаявяваща се прошка не е конкретно познаван, се случва автоматичното и бъркане с мазохистичното примирение. Тук идва на помощ психотерапията, черпеща познание както от съвременната наука, така и от извечните системи за себе/ бого познание!

 

Знаеш, че отношението към Бога се корени в отношението към родителските, интернализирани модели. Няма ТРЯБВА, няма перфекционизъм, който те кара мазохистично да се самотъпчеш - няма подобни виждания в учението на всемирното братство на виделината. То не е човешко само учение, на живота, на цялата йерархия на светлината е. Просто проектираш собствените си интроекти и насложените върху тях преживявания в църквата, в която си членувала, в прочетеното от теб от Учителя, ни повече, ни по-малко.

 

Питаш дали Христос може да се прояви само през индивидите, лингвистично и поведенчески поставящи себе си в ментална графа християнин?! Не, може да се прояви през всеки чист и истински сърцат човек, независимо към коя религиозна или светска, расова, етническа деноминация, система и учение или църква се числи външно социално. Един чист и искрено практикуващ будист или индуист нерядко е много по-християнин, в духа на разбирането на Христос като принцип, отколкото мнозина наричащи се християни. Обратното също е вярно. Един дълбоко живеещ християнските принципи човек може да е много по-будист или хиндуист от много външно наричащи се такива. И в двата случая в такива дълбоко резониращи със законите на Битието хора се проявява Христовият принцип/ съзнание, в една или друга степен. Отвъд външните разлики в теологиите, някой би го нарекъл Буда природа, друг Христово съзнание, трети Богопознание, четвърти хармония с Дао - на дело, в живота, в малките неща се проявява Христовата Любов...

 

 

Благодаря ти и сърдечни поздрави!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

"Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение."

Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе

 

Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.

 

При психопатиите такава его гордост се явява компенсация на дълбоки травми и страхове. Компенсация, израяваща се в това, че сянката окупира, завладява, залива и сякаш "изяжда" его структурата и моралните/ нравствени (суперего) стремежи и ориентири за смисъл и качество на живота. Визирам основно нарцистичното, параноидно и социопатно личностови разстройства (наричани преди време в психиатрията психопатии/ характеропатии). Въпросното обсебване на сенчестата страна и настаняването и във вътрепсихичния и социален живот на егото и личността, присъства и при другите личностови разстройства, но при тези трите, в особено поразяващ вид. Човек губи Човека, прерязва връзката с душата си. Прави го поради (1) дълбоки вътрешни травми, (2) стремежа към преодоляването им, както и (3) под влияние на внушенията на преобърнатата нравствена, социална и религиозна ценностни системи в социума. По правило, личностните разстройства рядко се срещат в чист вид. По-често се преливат от едно към друго. Поради дълбоки емоционални травми, човек става параноичен, в стремежа към справяне с ужаса си, се превръща в нарцистично социопатен иднивид, неспособен на вина, съчувствие, сърдечна емпатия и истинска близост. Дълбоко в такъв откъснал се от Същността си човек се е свило едно мъничко, ужасено детенце, мъничък треперещ аз, дълбоко потиснат под външния стремеж към социална сила и власт. Развива се властова психопатия. Култ към силата - мускули, интелект, власт, социален статус, пари, вещи и имоти, влияние, контрол - огромна гордост! Великият Учител казва: "...когато си мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност!". При описваната психодиманика угрозата вече е превърната в реален факт - човекът е загубил ... Себе си. Защото, "...какво те ползва, ако имаш целия свят, ако загубиш душата си?", пита юдейският пророк. Психопатът се е превърнал в раково образувание в присъствието си в социалния организъм. Отвътре празен, се стреми чрез външните власт, сила и контрол да насити бездната от ужас и безсмислие извътре си. Уви, това е кауза пердута, което прави стремежа му към властта на всяка цена, оправдаваща всяко средство за постигането и поддържането си, ненаситна. Като в криво, черно огледало, загубените човешки добродетели се превръщат в изкривените им сенчести противоолюси. Любовта се првръща в похотливо прелюбодейство, смирението и подвигът в името на светлината, в гордостта на безмерната алчност. Безкористието на себеотречената. подвижническа жертва ("Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби..."),  носеща сливане с вечната Същност на Богоприсъствието, се превръща в тщеславен, незадоволим нарцисизъм, искащ още и още признание и внимание. Когато не бъдат получавани, психопатът прилича на малко дете, което чрез бели и опакост, все пак получава липсващото му внимание. В бездушието си, когато е в социално властова позиция, на принципа на проективната идентификация*, повлича и масите в оскотялата си деградация. 

 

* Проективна идентификация - проекция на собствени психоналичности в другите и идентификацията им с тях. 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.

 

Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?! Какво разбиране е това, в което виждаш себе си като нещастна и случайна жертва, недoвиждайки, че именно жертва на малките ти его компенсации е нужна, за да преобразуваш страховете си до силата на любовта. Жертвата на гордия, невротичен свръхконтрол, в огъня на доверието на неслучайната закономерност в преживяваната трудност. Гордост, изразена в натрапливо и черногледо мислене, състояние на нащрек, неразбираща битка с и бягство от страховете ти, сякаш от малката ти социална личност, пречупен външен образ на вътрешното ти величие, зависят всички фактори в живота и съдбата ти. Не, от Теб зависят - а, за да се познаеш, е нужно да минеш по пътя на героя, да спасиш принцесата на Любовта си, освобождавайки я от дракона на страховете си, чрез меча на любоволието си. Когато си позволиш да спреш бягството в невротичните механизми на интелектуализацията, катастрофизацията, проекциите на собствените нежелани наличности в света и другите и формирането на реакции против сламките в очите на другите, невиждайки гредите в собствените си очи - тогава заставаш лице в лице и очи в очи със страховете си. Не е лесно, има страдание в процеса - но, кой казва, че само меко и леко има в живота? Страхуваш се, трудно е, страдаш - докато осъзнаеш, че страхът в теб не е нищо друго, освен плачът на едно мъничко, уплашено бебче, твоята собствена, дълбока емоционална природа. Когато с великодушното си и пълно със смирено разбиране търпение се научиш да го прегръщаш, страхът се стапя, както бебчо се успокоява, сляло се с майчината гърда на любовта. Любовта, която в смиреното си приемане на даваното ти житейско предизвикателство, провеждаш все по-пълноводно и естествено. Тогава, в теб се ражда виделина, която се учи от страданието и го приема с разтворени обятия, като стъпала на растежа по стълбата на съзнанието ти. Виделина,която приема и удоволствието от малките житейски благини и в тях също намира проява на божествената любов, без обаче да прилепва към него. Страдание и удоволствие. Ден и нощ, мъж и жена, единица и нула. Когато видиш противоположностите през третата, надхвърляща ги позиция на диалектичния наблюдател на душата си, тогава се учиш и от едното и от другото, знаейки, че са само предметни уроци в земното училище. В даден миг започваш да осъзнаваш, че страхът е най-добрият ти приятел, когато се довериш на уроците, вложени в него. Зад външната му, груба, изкривена и бодлива маска, започват да прозират чертите на ангел, на водач в пътя на целостта ти. Тогава знаеш, че няма нужда да потискаш и по този начин, да препораждаш страховите си програми, когато можеш с обятията на същностната си пророда да ги прегърнеш с благостта на мъдрото си сърце! 

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

  • 3 months later...

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави...