Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ваня

Какво всъщност е човекът?

Recommended Posts

СЪЩИНАТА НА ЧОВЕКА

съборна беседа от Учителя, държана на 24 август 1941 г.

"...

Днес всички хора се запитват какво всъщност е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за същината на човека, но малцина имат ясна представа за себе си. Много определения са дадени за човека, за неговото предназначение, но всички са временни, преходни. Те не изнасят нещо съществено. Някои казват, че човек е същество, което мисли. Нима другите същества не мислят? Не е само човекът, който мисли. Според мене няма същество, което да е свързано толкова тясно с материята, както човекът. В този смисъл човек емост, който свързва материалния свят с духовния...

Всеки човек се стреми да придобие щастието, понеже то съдържа благата на трите свята: на физическия, на духовния и на умствения или Божествения. Значи ние придобиваме благата на живота чрез ума, сърцето и волята. Чрез тези елементи, именно, човек взима участие във всяка Божествена дейност. Чрез тях Бог се проявява по Божествен начин. Значи човек е същество, чрез което Бог се проявява по особен начин...

Какво е предназначението на сегашния човек? – Да бъде мост, връзка за минаване на Любовта. Радвайте се, че сте мост за Божията Любов, защото вашият живот ще се осмисли. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това? Да се изяви Божията любов чрез вас! ...

В бъдеще и най-възвишените същества ще слизат на земята, да видят какво нещо е Любовта. Те ще изучават Любовта от проявите на хората. "

Човекът е мост, чрез който Бог се проявява. Щастието, познанието на Бога и пълнотата на живота са възможни само на земята. :)

(Да се замислят тези, които се стремят към "висши" светове...)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ваня, би ли обяснила какво имаш предвид под "висши" светове?

Освен това съм готов да поспорим за това, че

Човекът е мост, чрез който Бог се проявява

Човекът не е нещо отделно от Бога, каквото е мостът. Човек е частица от Бог, Негово проявление. А това, че сме толкова различни и, в повечето случаи, не приемаме начина на живот на другите, за мен означава вариабелност, очевидно (щом съществува) необходима. Учителят говори за мост на любовта, но любовта далеч не винаги е светло, приятно и спокойно състояние. Едва ли е необходимо да казвам това на жена... :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нямам намерение да споря за очевидни неща. :) Учителят много точно си го е казал!

За висши светове и той говори, но има и други учения, които наблягат именно на живота във висшите светове, например Щайнер.

Но те не са реални... ;)

Сега, щом трябва, ще повторя за моста. Това е пълнотата на живота.

Ти на теория и интелектуално може да знаеш, че всички сме едно, но дали го живееш?

Хората се мятат между тези два свята - на материята и духа, на доброто и злото и т.н.

Когато човек направи себе си проводник на божествената Любов, той става жив мост, проявление на Бога.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей Петър,

Напротив, любовта е точно такова състояние. Друг е въпроса ние доколко пребиваваме в него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Искам да ви кажа какво значат тези " висши светове " - това са светове, в които самата материя е на доста по-ефирно ниво от нашата. Там съответно и чувствата са различни поради различната вибраторност на населяващите ги същества. Вярно е, че те са съвсем недостъпни да нашите възприятия, но любовта е универсално чувство и с изказвания, обвързващи я с хората - само я ограничаваме, а това е немислимо!!!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Според Бл. Паскал човекът е "мислеща тръстика", но едва ли е имал предвид буквалния смисъл на използавото сравнение. В крайна сметка не се акцентира върху формата на съществуване, а на крайния продукт - колко "мисъл" може да се извади от едно тръстиково стебло след преработка? Отговора на този въпрос следва да осмисли целта на живота в триизмерния свят на формите - любовта в този свят на форми се проявява като закон, който, ако се приложи правилно, оказва влияние върху целта - излизане от триизмерния свят и навлизане в свят с нови измерения; при това ясно проличава, че в четвъртото измерение единствената форма, която би могла да се задържи там трайно е "сладостта" в "мисълта", отделена след преработката на тръстиката на физическо ниво - едно горчиво зрънце да се намери отнякъде и...бива изплюто всичко...и отново живот във форма...на тръстика.

Чрез любовта и чрез осъзнаване на божественото човек е способен да преработи (чрез любовта) всичко постъпващо и изхождащо във формата по такъв начин, че след прекратяване на съществуването на формата (чрез осъзнаване на божественото) да е налице достатъчно "Сладост" в "мислите", която да ни гарантира пребиваване в другото измерение, защото там се обединява сладостта на цялата тръстикова нива, преминала естествено през съответно рафиниране...но май не трябва толкова много да философствам :hmmmmm: или растна в нива, подложена на философско течение :whistling: ?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Под думата "човекъ" или "человекъ" на български език се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, "човекъ" има друго значение - значи Исус, Човекът, който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво търси тук богатството?" - Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим."

из Ето Човекът, Беинса Дуно

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз мисля, че Петър споменавайки за любовта, я вижда само в човешката и проява, тъй както я разбира сегашното ("падналото"- цитат) човечество. Но ако се приложи любовта като принцип, тогава няма и не може да има мъжка любов, женска любов, детска, бащина, родителска и други названия.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Човекът е самоосъзната форма на живот. Живота има две измирения на съществуване - физическо и духовно. Физическият свят е видим чрез материалните ни възприятия, духовният свят е невидим. В него пребивава съзнанието. В физическият свят се появява и изчезва тялото. Човечеството е най-бедното от материална гледна точка същество. То не притежава нищо. Нищо не е създало и няма да създаде. Този, който е сътворил физическият свят той може да го променя. Човешкото съзнание може да възприема и опознава създаденото, да го чувства и наблюдава. Когато пожелае нещо то го губи. Желанията погубват. Нежеланията обогатяват. Духовният свят създава. Материалът от, който се създава физическия свят е неуловим. Най-малката градивна единица, от която е създадено всичко е Нищото. Духът мисли и твори. Човекът осъзнава сътвореното. Духът не е нито човешки, нито животински. Той е един. Няма материални доказателства за съществуването на Духа. Човешките сетива усещата създаденото, но не и създаващия.

Горко му на Създатела, ако Го видим ...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще ви дам един цитат от Дънов, който казва какво НЕ Е човекът.

За да си направим изводи.:)

"Някой човек казва: :Аз говоря така, аз мисля така." Не, никой човек в света не може да говори; никой човек не може да мисли. В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на великата Божия мъдрост. Тя се излива чрез тях. И всеки човек, който заграбва Божественото и казва, че е негово, не е човек."

"Пътят на ученика"

Съборни беседи

19.08.1927г.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не знам Ваня дали ще се съгласиш с мен, но моят извод от този цитат е, че става дума за черното брадство и Дявола, за който Учителя говори в друга своя лекция, че Деница - един от най-приближените до Бога, след като се огледъл и видял образа си възкликнал "ах колко съм красив" и от този ден започнал да потъмнява и не е ли точно това конкретния израз, без заобикалки, на античовечността, на липсата на човешкото, на НЕ-човека в човешки образ, който иначе е незабележим в тълпата и спокойно се качва в самолета за да го завладее в последствие и взриви в небостъргача пълен с хора, или да натисне бутона на мобилния телефон и да взриви четири влака пълни пак просто с хора, или да завладее училище и да стреля срещу деца с ясното намерение да ги убие.

През времето когато е бил на Земята Учителят не е имало толкова силно изразено коварство в човекомразието, или са били единични случаи. Не знам какво е мнението ти за подобни брутални и явни прояви на НЕ-човека в наше време, защото времената се менят и ми се струва, че е нужно да се помисли за определянето и разпознаването на новите форми на античовека - антихриста, за което учението на Учителя дава основи, но конкретно за нашето време то би трябвало да се актуализира.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля, че Дънов не е имал предвид това, за което говориш.

Той не е делил хората на добри и лоши, паднали и извисени. Той казва в същата беседа: "Във всички материални свтове грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност."

Вярно, че по-нататък в беседата споменава за Деница, падналия ангел:

"Един от най-великите духове на на първата създадена Вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: "Това съм аз!" Но от момента, в който казал "Това съм аз", започнал да потъмнява, да губи красотата си. Защо? - Тази красота не е била негова. Ние наричаме този дух Деница."

Смисъла е, че целия свят е потънал в материята, всички сме паднали богове. Кой сега не казва: Аз мога това, аз мога онова? Кой не мисли, че той е, който действа и решава; който мисли и чувства? (вие също).

В този смисъл Антихриста е във всеки човек. Малцина са тези, които са се събудили и са разбрали истинската същност на човека (че е само инструмент, на който Бог свири ). И Дънов е един от тях.

Дънов тълкува Библията не като църковниците. Христос няма да дойде във външния свят. Второто пришествие на Христа тлябва да се случи в съзнанието на всеки човек. Това е вътрешната борба и пътя на ученика.

Колко пъти Дънов повтаря, в смисъл: Не чакайте да дойде Христос да ви спаси. Втори път той няма да дойде. Той вече дойде веднъж, за да ни покаже Пътя, как да намерим в себе си Христовото Съзнание. :hypocrite:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да Ваня, права си съгласен съм с теб, но исках да стане въпрос за нещо друго за което често говори Учителя в учението - за сянката и разпознаването и:

"Ние трябва да знаем точно тези, с които се срещаме, наши приятели ли са или не, мислят ли като нас или не, мислят ли право или не. ........

Сега трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между евангелистите, между католиците, и между нас ги има. Навсякъде те действат по принципа: "Разделяй и владей!". Навсякъде искат да внасят смутове. Често те ви заблуждават. .... Те са съвършенни в тяхната обхода, много са умни много са учтиви. Не мислете, че тъй лесно може да се борите, да се разминете с тях. Те са много умни, знания има в тях, те могат да ви измамят, те могат да ви спънат във вашия път. Те са от черното братство.

Не ви казвам туй да се плашите и да мислите, че когото срещнете, когото видите, е от черното братство. Бъдете спокойни, няма какво да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, турени в своята еволюция, те изпълняват своята мисия, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. .... "

Та за това "разпознаване" ми е думата, как да става и как да разберем къде ни е мястото и каква задачата, че да може да изпълним казаното от Учителя:

"Всеки един да стои на мястото си и като срещнем такъв брат, ще му кажем: "Твоето движение е друго, нашето движение - друго, посоката, в която ние отиваме, е права, и посоката, в която вие отивате е също права.""

:yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Независимо дали ни харесва или не, думите "Ето Човекът" са изречени от Пилат, и то не случайно...тези думи излизат от неговата уста (на еврейски буквата Айн означава око, което се управлява от Сатурн, и е инструмент на Дявола- разбирайте в смисъл на егото, зрението е специфично за всеки един човек, така, че реалността на битието е различна за всички...), когато вижда Христос - с морава дреха, с трънен венец на главата, носещ сам кръста си...в лекцията на Учителя се изяснява какво точно представлява това състояние- тук егото липсва, следователно под "Ето човека" следва да се разбира лишения от его човек, отдал всичко що има на Един, който знае как да използва неговото имане по най-добрия начин. Сред множеството, Пилат изрича тези думи, които се отнасят единствено и само до Христос. Пилат е свидетелствал за истината, т.е. от позицията си на "лошите" е видял Един Единствен човек сред себеподобните си....поеме ли по този път, всеки един от нас ще срещне по един Пилат, който ще даде свидетелство за това, че в нашето лице вижда човек, тогава, когато се лишим от Егото си, оставяйки само една глава неприкована, т.е. от сферата на Основанието или Йесод, зоната на егото, наречена тъмно огледало, и сравнявана с еврейския патриарх Йосиф, който поради специалното отношение на баща си Иаков и подарената му шарена дрешка (его), бива продаден в робство и попада в Египет- сферата на материалния човек, интелектуалеца, който почита своя интелект, като нещо възникнало само по себе си. Това състояние в пророците се описва и като риба-кит, стояща в реката си, която е построила само за себе си....та над тази сфера на Егото- Йесод, по средата, между двете колони на строгостта и на милосърдието (двамата разбойници, разпнати от ляво и дясно на Христос) се получава издигане до сферата на Красотата и Хармонията, наречена Тиферет, свързана със Слънцето, и имаща номер 6 от сферите на Дървото на Живота. Това е състоянието, наречено Израел, Яков става Израел по начин, който знаете - бори се той, голяма борба води с ВЪТРЕШНИЯ АЗ, или Божествения Аз и не се отказа, докато не го накара да го благослови...Тази сфера представлява долната точка от триадата на Душата или Нешама, и в същото време се явява горна точка от триадата на Разума, затова главата не е прикована, за да се издигне до Тиферет, след което да се образува и триадата на душата...или това е Шестия ден от Сътворението...предпоследната стъпка от новораждането...тогава Бог сътвори Човека (Този, за когото Пилат свидетелства), мъж и жена Ги сътвори, т.е. в състояние на Израел, обединяващо мъжкия и женския аспект в себе си, тогава Човека е все още незавършен...нещо му липсва, и то е пълнолетието и Бащината Благословия, даваща Му самостоятелност. Това става на седмия ден. Тогава последва още едно издигане от Тиферет до Кетер (Корона, Единство, Единен Дух Божи), с което Сътворението е завършено, октавата е завършена, изсвирено е горното ДО и Човека е пълноценно, свободно и завършено Творение, в което се проявява Цялото Сътворение, без недостатък, и Този Човек е Образ и Подобие на Създателя Си.

Методите за постигане на това състояние са различни, зависи от изходното ниво на всеки един от нас, а също и не без значение е расата, националността, държавата, в която живее, наред с пичните му характеристики.

Универсалността на Учението се състои в това, че не е канонизирано, то е отворено, и постоянно може да бъде адаптирано към условията на живот. Повече от естествено е, един учен вместо да смята и да си прави анализите на ръка, да ползва компютър, това се отнася и за Учението, което Учителя ни завеща. То е уникално както по отношение на методите, в него са съчетани както принципите на западноевропейския окултизъм и кабала от европейски тип, така и редица полезни методи от източната духовна практика, което има за цел да развие и Творчеството, което всеки от нас трябва да прояви в своята работа, имаща за цел от Индивид да ни направи Човек. :v:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Цяла енциклопедия си.:)

Кажи тогава, щом за този процес е най-важното отхвърлянето на егото, как става това?

Та нали все се опитваме и опитваме.. и усъвършенстваме..с различни методи - източни и западни.. Но колкото и изтънчено и възвишено да става, егото си остава?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Егото е несъществуваща абстракция. Ние се бориме да премахнем несъществуващото. Борбата за премахване на егото е обречена на неуспух. Според мен усилията трябва да се насочат към осъзнаване на неговата нереалност. :yinyang:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Егото е несъществуваща абстракция. Ние се бориме да премахнем несъществуващото. Борбата за премахване на егото е обречена на неуспух. Според мен усилията трябва да се насочат към осъзнаване на неговата нереалност.  :yinyang:

:thumbsup:

Да, това е ясно.

Но нали, това е също начин да се пребориш с егото - като осъзнаеш, че то е само илюзия, каквато си и ти и аз.

Значи все пак, винаги има победител в борбата за премахването му!

Не остана друго, освен да кажа - хайде!

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Но колкото и изтънчено и възвишено да става, егото си остава?
Може егото да бъде направено 0. Аз съм имал това преживяване

неколкократно.

но

Частната собственост върху средствата за производство [тяло]

ражда капитализъм [его] ежедневно, ежечасно и в масов масщаб

Маркс

навик на осъзнаване че нищо не ни принадлежи

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Здравейте, приятели!

навик на осъзнаване че нищо не ни принадлежи
така си е...нищо не ни принадлежи...вечно променливо е, но има едно НО...тук и сега са ни дадени Тела + Таланти....и си имаме ясни ориентири КАКВО + ЗАЩО + КОГА + КОЛКО + КАК...

и още едно...така си е...

Може егото да бъде направено 0. Аз съм имал това преживяване

неколкократно.

тънкия момент е това да не е неколкократно, а постоянно нулево да е...мисля си даже, че си скромничък...като че си го задържал...нулевото де...поздравления :thumbsup2:

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вярно, че по-нататък в беседата споменава за Деница, падналия ангел:

"Един от най-великите духове на първата създадена Вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: "Това съм аз!" Но от момента, в който казал "Това съм аз", започнал да потъмнява, да губи красотата си. Защо? - Тази красота не е била негова. Ние наричаме този дух Деница."

Смисъла е, че целия свят е потънал в материята, всички сме паднали богове. Кой сега не казва: Аз мога това, аз мога онова? Кой не мисли, че той е, който действа и решава; който мисли и чувства? (вие също).

В този смисъл Антихриста е във всеки човек. Малцина са тези, които са се събудили и са разбрали истинската същност на човека (че е само инструмент, на който Бог свири ). И Дънов е един от тях.

:thumbsup:

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Деница...легендата за т.н."паднал ангел"... Луцифер...е само частица от дълбочината на Замисъла.....имало друга истина една...за Божията Воля за т.н. "падане" :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост :feel happy:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да!

:yinyang:

В източните учения се казва:

Това е забавлението на Бог през вечността.

Това е вечната, Негова игра - на падане и себепознаване!

:smarty::yinyang::smarty:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×