Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Креми (късметче)

С какво не сме съгласни в българското училище

Recommended Posts

Предлагам тук кратко и сбито да изброим проблемните точки в образованието, да които сме се докоснали лично.

Конкретен повод -

статия за учебниците.

Отдавна наблюдавам с тревога, че полезният текст в тях прогресивно намалява, а теглото се увеличава. Не съм против илюстрациите, но при главоломното развитие на техниката едва ли е необходимо децата ни да ги мъкнат на гръб напред-назад всеки ден.

Всеки е вземал в ръка речник от чуждо издателство, знаете колко са леки въпреки огромния обем. Редно е да заявим като родители, че държим на подобна по качество хартия за цените, които плащаме. Не е задължително всички страници да са еднакво дебели. Ако 2/3 от учебника е текст, тези страници могат да бъдат тънки.

А статистиката на гръбначните изкривявания ще посочи кое се налага като приоритет!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласна това да се случва:

"Около 20 хиляди ученици годишно отпадат от системата на средното образование... В България образование имат 44,2 процента от населението при средно за ЕС 57,5 процента" Източник. Много от децата отпадат защото няма никакъв контрол и не виждат смисъл в това, което учат.

Не съм съгласна и с насилието в училищата. Агресивността на децата с всеки изминат ден става все по-голяма и силно изразена, макар че 'уж' има охрана в тях.

Не съм съгласна и с ниските заплати на учителите, които за да водят един приличен живот са принудени да търчат, освен в училището, и в някоя школа след това. Знам, че има алтернатива - да напуснат системата. Но това няма да реши проблема.

За случващото се в образованието ни в момента причините са много дълбоки и не знам как бихме могли да ги разрешим.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласна с делегираните бюджети на училищата. Незнам кой "вишист" ги е измислил, но са тъпи и целта им е да забият родното училище ооще по-надълбоко в земята. Парите сега стигат едва за заплатите на учителите. Дори няма за осигуровките. Училищата започнаха да правят акции за събиране на вторични суровини, с надеждата да съберат някой допълнителен лев.

Друг е въпроса, че акциите им се провалят поради несериозно отношение от страна на родители и ученици

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да , делегираните бюджети тъкмо за това са предназначени , за да спомогнат за "оптимизирането", "преструктурирането"

"структурните реформи " в образованието от Даниел Вълчев ,с други думи просто да се самозакриват училища. Естествен подбор на конкуренцията ,тези които не направят добър прием , паднат им паралелки , автоматически съкращават педагогическата си част и персонал и малко по- малко се затриват .

Първо изгониха младите хора от България , второ тези , които останаха в България ,много трудно създават семейства ,трето средното образование се разпада и изобщо няма да бъде това , което било досега. Критериите ще се снижат до един основен средностатичстически минимум .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз мисля, че делегираните бюджети са нещо, което много отдавна беше хубаво да се въведе.

Правила съм разчети (нали мечтата ми е, ако не сега, то след време, да направя училище, в което да са залегнали доста по-различни неща от това, което виждам в момента у нас) и установих, че при годишна държавна издръжка от около 1150лв на ученик, едно училище, в което всеки клас да има по 12 деца е напълно възможно да се издържа финансово и да дава една заплата около 700-800лева на учителите. Това е обаче, ако персоналът и вс. останали разходи са оптимизирани.

За съжаление повечето директори нямат никакъв мениджърски опит, а далеч не всеки човек е способен да управлява една сравнително голяма организация със сравнително голям бюджет - повечето хора около мен дори семейния си бюджет управляват твърде неефективно (не казвам, че всички са на червено с парите, а просто наистина неефективно).

За мен единствено неразумно ми се вижда предписанието директорът да е учител по професия (на практика се излъчва измежду учителите) и дори да има, макар и занижен, норматив учебни часове. Това за мен е една недомислица. Също както управители на болниците са лекари. Те също доклкото знам "чудесно" се справят с бюджетите си.

Вярно е, че е добре мениджърът да познава основно дейността, която управлява, но същевременно са му нужни и много други знания и качества, които се придобиват и с натрупан опит, за да упражнява добре такава дейност.

При наличието на делегирани бюджети всеки директор на училище ще бъде силно заинтересован да има само добри кадри, защото иначе родителите няма да искат да записват децата си при тях. В момента много младежи влизат в педагогически ВУЗ-ове само поради това, че не могат да влязат в друго висше училище, много момичета - под родителски натиск и т.н., а поради това нито им е приятно, нито се научават и след това на практика са напълно непригодни да изпълняват тази професия.

Също така, който не става за нищо друго и е пълен аутсайдер спрямо това, което е учил, изкарва една педагогическа правоспосбност и хоп, става учител и започва да учи нашите деца на това, което той не знае, не разбира и не може да упражнява като професия - говоря за преподавателите в средния курс на т.нар. професионални гимназии. Да не говорим, че дори и да е перфектен специалист, той може да няма нужните качества да бъде педагог.

Делегираните бюджети ще накарат училищата да се поразмърдат малко, а не да карат по инерция не само по отношение на кадрите, но и като организация на учебния процес, въвеждане на допълнителни услуги в помощ на деца и родители, въвеждане на паралелки с нужните за съответния регион и съвременни условия специалности, а не такива, като от преди 50 години и т.н.

Проблемите на всички бюджетни организации са едни и същи - и на редовите служители, и на началниците им е все тая, доколко добре функционира организацията, в която работят. Заплатите са ниски, но редовни :D . И да се стараеш да работиш по-добре и почти да не работиш, няма разлика. :thumb down: Не случайно всички сме недоволни от чиновниците.

Училищата функционират по същия начин. В училището, където учат моите деца има няколко учителки, които просто не са за тази професия, ама направо са вредни, дори децата недоволстват. Когато споделих своите наблюдения, ми отговориха така: "Ама, тя, горката, й остават само 5-6 години до пенсия, да я изгоним ли, кой ще я вземе на работа?!". Директорката е напълно наясно, че са непригодни и им формира норматива от такива часове като физическо възпитание, дом. бит и техника, рисуване - т.е които й се струват, че не са толкова важни и съществени. За мен и за децата обаче това не е така. Искаме да имат пълноценни часове по физическо, а не само да ги строяват и цял ден да ги командват мирно, равнис, на ляво; да ги научат наистина на физическа култура, а не без обяснение и демонстрация да им се карат, че нямат добра техника на скачане (а самата учителка също не е наясно, каква е техниката на скачане на дълъг скок например). В същото време млади преподавтели, специално по физкултура стоят безработни.

Лошото е, че доколкото познавам българската народопсихология, вместо да се вземат мерки за по-добро управление, ще се направи по-лесното: ще съставят едни големи паралелки от по 30 и повече деца, за да се вливат повече пари в бюджета им, качеството на обучение поне в началото ще стане още по-ниско и чак след известно време ще заработи конкуренцията между училищата и едва тогава ще тръгнем да се отлепяме от дъното :(

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм сигурна, че само мениджърски опит им липсва на директорите. Имам добра позната, на която мъжа и е дългогодишен директор. Жената разказва, откакто въведоха делегираните бюджети, мъжа ми не спи нощем, съвсем оплешивя от притеснения, както и да ги върти тея пари, не стигат и не стигат до никъде.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В условията на България и българското общество , делегираните бюджети ще бъдат просто една масова гилотина за всички гимназии и сферата средно образование .

За професионалните гимназии няма да коментирам, имам прекрасни наблюдения в тази посока и вече 2 годишен опит .

Има неща , които изобщо не приемам и никога ни бих намерила за приемливи там.

Нито от страна на колективите и директорите , нито от страна на МОН и начина , по който в момента са устроени нещата в една професионална гимназия . Програмите са толкова недомислени , така профанизирано е всичко , че направо е живо самоубийство за който и да е специалист да работи там .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ето една добра стъпка:

http://standartnews.com/bg/article.php?d=2...;article=232052

Какво мислите вие?

........оценка за поведение...........

трябва да е отделна, но за нея да има специална графа в бележника, смятат експертите. Тя ще замести страниците за забележки, които обикновено се пълнят с излияния от типа "дъвче дъвка в час" и "бяга от клас".

Впрочем като родител нямам нищо против такива "излияния", защото дават точна информация. А ако думите не се харесват, какво да кажем за действията, които са причина за тях? Повече ми харесва точно и кратко описание от една цифра, която ще ме остави в недоумение и в ролята на Шерлок Холмс.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това няма да помогне, защото нещата са толкова прогнили из основи, че няма накъде повече. Вчера говорих с едно момче, от 7 клас. Снитезирам отговорите му на мои въпроси. То каза: "Само аз слушам в училище, целия клас има средна оценка двойка за поведение. Учителите си слагат сенки, червило, пият си кафе и си говорят то джиесемите по време на час. Не ни предават уроци. Продиктуват ни 3 изречения и край. После ни подаряват оценките. Никой не слуша и те не предават уроци."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това е Базовото училище. То е в нашия квартал и всички деца се изреждат да учат там, още от моето поколение. То е основно училище. Изумих се от това, което разказа момчето. Нали имам някакъв плах малък опит от неотдавна и никак не е било така в моите часове, а пак се оплаквах. Значи можело и по-зле.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По-зле винаги може да стане.Въпросът е как да стане по-добре.Защото днес в педагогическите специалности се влиза с най-нисък бал.Те на практика са последната спирка за всички, изпуснали влака.А лекарят, учителят и артистът се раждат; тях или ги носиш, или не.Учителят едновременно трябва да е ерудит, психолог (и то безпогрешен) и добър артист.Защото всеки час е един спектакъл, няма еднакви часове, всичко зависи от публиката и умението на артиста да я овладее, да я поведе.

А по въпроса за несъгласието, май трябва въпросът да е "с какво сте съгласни?".Не съм съгласна с учебниците, с начина на излагане на материала, с липсата на избор в някои училища, с некачествените преподаватели в много от тях, с агресията, с липсата на разбиране и толерантност сред учениците, с прогнилата учебна система.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

С този резултат не съм съгласна. Но как да го променим?

в-к Стандарт:

СРЯДА, 14 Май 2008

Тийнейджърите: Искаме пачки и да ни е споко

76% от младите българи нямат цел и посока

Юлиана ОНЧЕВА

"Уф", "Тъпо ми е", "Де да знам к'во искам" и "Остави ме на мира". Това са четирите посоки на света, сред които протича животът на 76 на сто от младите българи. Над три четвърти от момчетата и момичетата у нас между 16 и 20 години не могат да се самоопределят, сочат данните от изследване на Института по психология към БАН. Проучването, представено от ст.н.с. Антоанета Христова и Маргарита Бакрачева, разкрива още, че 51% от младежите отричат априори всичко, предложено от родителите им, но не знаят с какво да го заместят. 14 на сто тънат в пълно неведение по въпроса какво да правят със себе си, а 16% реализират стремленията и очакванията на възрастните си близки. Въпроси от типа какво искаш да правиш, каква цел преследваш, за какво се бориш и т.н. срещат празен поглед, отговорите са вариации на "Споко, има време да реша".

Причината - обърканата ценностна система по време на прехода е довела до пълен хаос в главите на младите, обяснява Христова. При това дъното на кризата, в която се гърчи обществото ни, още не е достигнато.

Водещи ценности отпреди 1989 г. от типа на спазване на социалните норми и правила, почтеност, учтивост, самодисциплина и т.н., днес са на опашката на класацията.

Пари, престиж и "никой да не ми се бърка" са новите култови критерии за "раят слезе на земята".

Българското образование създава хора, които научават факти, но не и как да решават проблеми, каквато е философията на западното образование. Когато тези знаещи личности попаднат в сложна социална ситуация, те могат да изживеят сериозен проблем. Според психолога не е случайно, че през 60-те филмите на Холивуд, който е следвал политиката на САЩ, са завършвали с хепиенд - така американците са насърчавани да се борят и да побеждават. Резултатът - обърканите млади хора в западните общества са два пъти по-малко от връстниците си у нас. Добрата новина обаче е, че в нашата страна по-лесно се преглъща явлението жена-шеф, отколкото на Запад.

Психолози, социолози, антрополози можем да помогнем за намаляване на стреса, по-доброто справяне с житейските предизвикателства и приспособяването към новите условия в страната ни, каза още Христова, директор на стартиралата трета национална школа за докторанти и млади изследователи "Социалните науки за запазване и развитие на националната общност". По думите й общият брой на учените у нас намалява, а науката все повече се феминизира, тъй като заплатите в сектора остават ниски.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Най-големият проблем на всяка образователна система е липсата на ориентир по посока Вътрешния свят на човека - себепознание. По това училището прилича на църквата с нейните догми, твърде различни от принципите на Вселената. Състезателният подход в образованието, насаждането на амбиции, по-скоро служат като "Разделяй и владей", отколкото да сплотяват и да създават чувство на Общност и това всички да действат като едно, да са полезни на хората до тях със своята уникалност. Елиминационният принцип допълнително разкъсва така необходимите хармония и единство.

Причина за това според мен е началната отправна точка. Има и голяма доза "лицемерие", ако мога да го нарека така, изрезяващо се в това, че учителите не споделят своите вътрешни преживявания - а това е най-ценното, за него се иска кураж за себеразкритие. Много често учителите са престанали да учат доста отдавна и са си останали само в тяхната добре отъпкана сфера. В подкрепа на думите си, ще си позволя да препредам думи от Учителя, според който, ако някой се е научил на нещо, то значи той се е научил от себе си. Имал го е отвътре и е намерил път към него.

Ето защо на мен никак не ми харесва липсата на проучване на личността от страна на преподавателя спрямо ученика. По време на изпит се поставят общи задачи, вместо решаване на конкретни казуси, като често ненужните подробности - понякога рядко приложими вземат връх при определянето на оценката. Изобщо не знам дали има образователна система, при която да се съблюдават резултатите на човека в зависимост от условията при които е поставен извън училище.

Не ми харесва това, че Българското образование нито пести енергията на децата, нито я канализира. Не занм друга държава от ЕС да иска предварителни кандидат-студентски изпити. Не знам също да се правят и кандидат-гимназиални изпити, по-скоро те приемат на базата на общия ти успех. Приемат те каквото искаш, ако след първата година не успееш, опитваш друго. При нас неуспехът първата година те кара да се вклиниш още по-здраво към същата специалност, защото си положил усилия, за да те приемат. Ами ако не е подходящата? Надали скоро в средното ни образование ще има учебен център от психолози, който да се занимава с това да насочи децата към най-подходящата за тях кариера, за да бъде тя съзнателно планирана и добре преценена от всички страни. В частните ВУЗ-ове има бегли опити за това.

Липсата на тестове и алтернативни форми за проверка на знанията по време на обучението също не ми допадат. Знам, че в Канада например, успехът се формира от три съставообразуващи оценки - Работа през срока/семестъра, работа по проект, изпит. Тези форми са много по-леки, стават неусетно и освобождават от стрес, че всичко зависи от крайния резултат в деня на изпита - трудно може да се побере в един единствен изпит направеното през цялата година. Това е и вид гаранция за ученика, че не всичко е изгубено, ако се получи объркване, от което никой не е застрахован.

Слаби пунктове са профилните паралелки, балообразуването, оценяването, което не е в проценти и в подкатегории, това че няма индивидуален график на ученика/студента. Мисля, че не се използват достатъчно добре и достиженията на техниката. Ако беше така, всяка една научно-техническа промяна би довела до нов период, дори нова ера в образованието, докато системата, такава каквато я имаме сега, не е мръднала особено поколения наред!

Една от най-слабите стрени на образованието ни е липсата на Методология при формирането на колектив. Член съм ан една студентска, неправителствена организация, където всеки миг е изпълнен с интензивна дейност, подхранвана от множеството Ролеви игри. Преимуществото от това е, че има по-малко умора и повече настроение. Всеки участник може да смени по няколко роли и да се проследи индивидуалният му напредък, това в коя дейност се справя най-добре. За отбелязване е и практиката всеки да си има личен треньор. Посредством това раздробяване на отговорните функции, се достига до по-бързо разрешаване на проблемите и по-ефективна обратна връзка с ръководителите.

Мисля, че е време на учениците, които наистина желаят да направят нещо със себе си, да им се даде нужната Свобода. За останалите ролята на училището е по-скоро в това да им покаже колко е важно да намерят себе си и ползата от достиженията на науката, да ги води и да им съдейства как да направят своя избор.

Защото всичко е въпрос на Себепознание и на правилен избор - приложение на това познание!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Не съм съгласна с отношението на нашето правителство към образованието. Но то е закономерно следствие от други неща.

От това отношение идват невероятните учебни програми, при които материалът при всяка промяна се структурира така, че да се минимизира възможността да разбереш и запомниш каквото и да е (пример- по математика да учиш десетични дроби преди обикновени...), при това с колкото се може повече тормоз.

От това отношение идват реализации на най- странни идеи- например- проект "Топло мляко", който научи децата да изхвърлят храна, или да се хранят системно и целенасочено нездравословни; Да се въведе делегиран бюджет в една абсолютно неподготвена за тях среда (както от страна на повечето общински ръководства, така и от страна на ръководствата на училищата), но най- потресаващите са финансовите рамки- по условие и очевадно недостатъчни, но за сметка на това натоварени с огромна отговорност. (може да се помисли, че главния враг на нашето правителство е българският учител, но евентуално- още по- голям враг- директоръг на българското училище)

Агресията в българското училище е една плоска проекция на агресията спрямо целия български народ. И на изтичащия пясък от пясъчния часовник на света като цяло. Не съм съгласна с нея, но какво от това?

Редактирано от Багира

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup1::thumbsup2: аратрон!!!Точно вчера си мислих,че като се прибера в България,бих работила като учителка,по-скоро бих работила за каузата - промени в образованието и акцентите и предложенията,които даваш,са били част и от моите идеи.Но,като си помисля,че мога да ударя на камък,настръхвам!Мисля си,че ако има все пак повече учители,които дават своя личен пример,разчупвайки рамките на закостенелите шаблони,ежедневно,тихо,ненатрапващо се,с много любов да "пестят енергията на децата и да я канализират",ако ...

Докато пишех поста си,прочетох мнението на Багира и ентусиазмът ми спадна тутакси. :( Нали учителят е също човек и той самият трябва да се чувства мотивиран,за да мотивира и учениците...Обратно в омагьосания кръг...

И все пак,ако най-важният концерт на цигуларя ще е онзи,в който той

ще разсее неразположението на един човек или ще събуди у слушателите си желание да бъдат добри, благородни, да обичат, да имат Любов към Бога.
,си мисля и че най-добрият учител ще е онзи,който въпреки всички проблеми на образователната ни система,ще създава интерес към предмета си,ще мотивира учениците си да го изучават,ще им бъде "Учител" не само по този предмет...

Безредиците в образованието ни,масовия тормоз на учителите от учениците и родителите(имам предвид случките от миналия месец) са зловещи симптоми,но нали и най-старшните заболявания се лекуват с любов!И понеже е видно,че промените няма да настъпят от "горе",може би трябва да се опитаме всеки да даде своя дял поотделно...

Съзнавам,че в момента говоря от позицията на непрактикуващ и далеч от България човек,не бих искала да бъда обвинена в празнодумство,без реално покритие!Ясно ми е,че с идеи и идеали не се хранят деца(тези на учителите),но за себе си наистина не виждам как по друг начин да се промъкнат промените... :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Говорим за училището, говорим за учителите, говорим за учебната програма, говорим за учащите, а къде е мястото на родителите, на семейството в целия този пъзел?И не е ли 7-годишното дете (а и след това) до голяма степен прокция на семейството и отношенията в него?И как да бъде адекватно едно дете, чийто родител се възмущава, че в училището има дете-инвалид, което според него (родителя) провокирало у детето му стрес и го травмирало?Да, говоря за поведение, но и то е част от учебния процес.

Колкото до себеразкриването на учителя, и това е добро предложение; лошото е, че изисква време.А МОН нехае за него, спускат се програми, които за да се изпълнят осакатяват до голяма степен комуникацията учител-ученик.Или по-точно се свежда само до такава.Липсват разговорите на човешки теми или се провеждат само в часа на класа.Истина е, че при нас "фунията" е обърната обратно-би трябвало да влизат всички, имащи желание и мислещи, че ще се справят с материала.Но до изхода да стигат само тези, които докажат това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Каквито са идолите-такива ще ни бъдат и децата.А кои са те:Азис,Иван и Андрей,Евгени Минчев,Нова телевизия показа в господари на ефира един господар на света който е като всички средновековни чорбаджии в България без интелект , умни и зли.Трябват ни нови идоли.Всеки е отговорен който ги лансира ще си плати.Затова е тази агресия в училищата.Да си силен,прост и с власт е върха на сладоледа.При нас хората казват който има пари той е умен.На практика е така

Редактирано от mihailo

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup1::thumbsup2: аратрон!!!Точно вчера си мислих,че като се прибера в България,бих работила като учителка,по-скоро бих работила за каузата - промени в образованието и акцентите и предложенията,които даваш,са били част и от моите идеи.Но,като си помисля,че мога да ударя на камък,настръхвам!Мисля си,че ако има все пак повече учители,които дават своя личен пример,разчупвайки рамките на закостенелите шаблони,ежедневно,тихо,ненатрапващо се,с много любов да "пестят енергията на децата и да я канализират",ако ...

Докато пишех поста си,прочетох мнението на Багира и ентусиазмът ми спадна тутакси. :( Нали учителят е също човек и той самият трябва да се чувства мотивиран,за да мотивира и учениците...Обратно в омагьосания кръг...

Ясно ми е,че с идеи и идеали не се хранят деца(тези на учителите),но за себе си наистина не виждам как по друг начин да се промъкнат промените... :hmmmmm:

И аз мислех като теб. И аз исках да помогна в училище, да работя за каузата...но много скоро бях смазан в тези си намерения. Направо си ударих на камък. Един човек в цяло училище, един час седмично с един клас, при ученици които са на по 16-17 години и на които никой ама абсолютно никой не е давал съответния пример. Оставаш глас в пустиня. Учителите трупат стрес и пак стрес, сигурен съм че има много които искат да направят добрата промяна в училище, но бързо биват смлени от системата. На този етап аз в училище няма да се върна. Не виждам нито полза, нито удовлетворение, нито достойно възнаграждение, нито нищо. Знам, че ще имам опоненти, че съм слабоволев и т.н., не ме интересува какво ще си помислите, аз бях, видях, преживях, ударих се като в стена и повече благодаря. Обстановката не е нормална и всички учители го знаят. Остават на работа само за да има с какво да си хранят семействата, по принуда.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Докато пишех поста си,прочетох мнението на Багира и ентусиазмът ми спадна тутакси. :( Нали учителят е също човек и той самият трябва да се чувства мотивиран,за да мотивира и учениците...Обратно в омагьосания кръг...

Съзнавам,че в момента говоря от позицията на непрактикуващ и далеч от България човек,не бих искала да бъда обвинена в празнодумство,без реално покритие!Ясно ми е,че с идеи и идеали не се хранят деца(тези на учителите),но за себе си наистина не виждам как по друг начин да се промъкнат промените... :hmmmmm:

Нали темата е "С какво не сме съгласни в българското училище"? Все пак не е "Защо не искам да работя в българското училище?"

Картината в българското училище е още по- трагична от това, което описвам, просто писах строго по темата, а и

думите са малко и са слаби. Но... "нека това ви вдъхнови за нови подвизи!"

Практикувайте! Но знаейки какво става, въоръжени с каквото трябва!

Промените първо трябва да се промъкнат в нас. Защото няма време, децата най- добре го знаят и все по- малко понасят ерзац.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Стига сте плюли по българското училище. Много си е добре, който иска да учи, ще учи. Има и много всеотдайни учители.

Проблемът е в децата и техните родители, не в училището.

Как може................учителят разговаря с един баща, за лошото поведение на синчето му, а бащата се звери и иска да бие учителя.

Какво искате още? Каквито родителите, таккива и децата.....в училището. Все училището им виновно...и учителите

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нали темата е "С какво не сме съгласни в българското училище"? Все пак не е "Защо не искам да работя в българското училище?"

Картината в българското училище е още по- трагична от това, което описвам, просто писах строго по темата, а и

думите са малко и са слаби.

Да,това е темата и думите наистина са слаби,Багира,и аз в никакъв случай не съм искала да изразя нещо,което да те оспорва.По-скоро изразявах болката си,която намалява,докато мечтая,но се изостря,когато нещо ме върне към действителността - в случая това беше твоето изказване.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, проблемът е в обществото ни като цяло.

Защо се чудим какво ставало в училище?!

Ами каквото става навсякъде, това става и в училище.

Посред бял ден на улицата става някакво престъпление. Има достатъчно присъстващи, очевидци, част от които стоят и гледат сеир, а останалата част са забили поглед в земята и бързат да се изнесат от мястото на престъплението - никой не се намесва, дори с едно безплатно позвъняване на 166 (иначе в България имаме повече GSM-и на глава от населението отколкото в много други по-развити държави).

Шофьор неволно блъска човек, спира за момент, установява, че е жив и така да се каже не е много зле и ... го оставя на пътя и си продължава спокойно.

Да изброявам ли още? Само като си помисля за изгорелия наскоро влак ....

Ами тези деца са израстнали и възпитани именно в тази среда, от тези същите хора.

Аз не съм съгласна с много неща - не само в образованието, но и в здравеопазването например, и в правораздаването, който е по-навътре в нещата едва ли одобрява реформите в която и да било сфера - отбрана, МВР, земеделие, ...

И лечението, като всяко добро лечение, е нужно да е комплексно. За съжаление няма да стане и толкова бързо, колкото ни се иска, но ако всеки от нас допринесе дори с една мъничка частица за нещо, за което би могъл, ако поне изправи собствените си погрешки и отгледа добре децата си ... нещата ще започнат да се получават. И не само в българското училище, ами въобще в обществото, а следователно и в държавата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да. Така е. Това, което се случва в българското училище е същото, което се случва из цялото общество. Защото обществото е единно в изявите си. Тогава- какво да правим? Какво правим сред цялото това, което не ни харесва и не го приемаме?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×