Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Аделаида

Вегетарианството - част 2

Recommended Posts

По-добре според мен разбира се е, човек да е вегетарианец, въпреки че не е задължително.

Станимир, какво значи по-добре ? :)

Сами разбирате, че ако беше задължително за всички да са вегетарианци, за да напредват в духовното развитие, то самото духовно развитие се обезмисля, поради крайността на приложената мярка - вегетарианството.

Вегетарианството не е крайност. Вегетарианството означава, че човек се е отказал да яде животински продукти и нищо повече. Някой може да се е отказал от алкохола, друг от гнева, трети от играенето на тото – това крайности ли са?

Самото определяне на вегетарианството - само това е добро означава противопоставяне на нещо, което е зло (?!). Означава разделяне и поддържане на конфронтация, нецялостност, конфликти и страдания.

В случая това разделение и противопоставяне го правиш ти. Разбира се има и вегетарианци, които го правят, но то няма нищо с вегетарианството.

Оттам се сещаш, че квалификации като по-добре или по-зле са безмислени, защото макар и привидно неутрални пак носят желанието за конфронтация.

Квалификации като по-добро не са безсмислени, а необходими за да се различат примерно две неща, които не могат да се определят като лоши. Желанието за противопоставяне може да дойде от желанието за превъзходство, т.е. да държиш ти да се идентифицираш с по-доброто или по някакъв начин да се обиждаш, че не си в тази позиция.

Лично аз не разбирам как можеш да усетиш хармонията след като си отхвърлил част от света, настървено придържайки се към вегетарианството :)

Това заключение е доста произволно и показва единствено твоята пристрастност.

В крайна сметка стигам до заключението, че цялото ти мнение се върти около въпроса: Защо мислиш (мислите), че вегетарианството е по-добро? Въпрос който обаче ти така и не зададе. Все пак ще отговоря (не днес), ако никой друг не го направи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest НиколаДамянов

Вегетарианството не е задължително в духовният път, поради простата причина, че Пътищата са много.

Доколкото знам от различни източници, вегетарианството е задължително през определен етап на духовния път. На предшестващите етапи не е задължително. На следващите е ненужно (просто защото самото физическо хранене става ненужно). Честно казано не мисля, че аз или някой от тук пишещите е на етап когато вегетарианството да е задължително за духовното му развитие, но кой знае. По-добре според мен разбира се е, човек да е вегетарианец, въпреки че не е задължително.

Станимир, мисля, че няма момент, в който при пребиваването на Душата във своя Храм (човешкото тяло), "физическото хранене става ненужно"... Поне аз не мога да си го представя такъв момент. Храненето може да бъде намалено, ограничено, здравословно, "всеядно", суровоядство, вегетарианско,...но ненужно не мога да си го представя.

Идеята (окултният замисъл) на храненето е да се генерира (възпроизвежда) САМОСТОЯТЕЛНА енергия за Храма, който трябва да е до известна степен в изправност (жив :) ), за да може да се провежда "обучението"...

Няма храна - настъпва разруха - няма смисъл...

В този смисъл, подобни разсъждения перфектно пасват и на Вселенските закони, за запазване на енергията, ...връзват се и с "въртене" на колелото на кармата, ...и редица други закони.

Все пак да поясня, че в мнението си под "задължително" аз нямах предвид толкова някакво фиксиране на някакво духовно ниво... По-скоро не ми се връзва, човек който смята себе си за духовно напреднал и раздава съвети наляво надясно как трябва да се прави "добро", ...обяснява висши светове и йерархии на Души, ...говори и проповядва Любов и милосърдие,...да се прибере в къщи и да удари ножа на агнето. :)

Ако не лицемерно, то поне подобно поведение и думи ми се струват измислени и ...как да кажа смешни.

Все едно един канибал, да ти проповядва и да ти разказва голямата ползата от зеленчука, като не доуточнява, че последния го ползва когато си хапват вкусни деца от съседното племе, които са много изостанали в развитието си и за това ги оползотворяват по този практичен начин...

Не ми се връзват нещо нещата (от съвременна гледна точка в епохата, в която живеем), но аз не отричам подобен род "проповедници"... Просто не ги вземам на сериозно, подминавам мненията им и не мисля, че може да се вземат качествени идеи от тях.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир,

Аз прекрасно знам защо вегетарианството е по-добро в смисъла, който ти влагаш на по-добро.

Моето хранене обикновено е без месо, без млечни, без яйца, без риба, абе без животински продукти.

Но не съм си казал, че това твърдо мога да ям, а животински продукти не. Ако се наложи или случи, ще ям животински продукти без никакво угризение :)

Идеята ми е, че ако се поставя вегетарианство на пиедестал и се казва, че то е истината,доста се ограничаваме. Все едно сме рабрали абсолютната истина и край това е. Няма нещо такова. Всичко е временни, вкл. и истините, в които сме убедени в момента и трябва да сме готови всеки момент да ги променим коренно. И няма такова нещо като абсолютна истина на нашето физическо ниво. Всичко трябва да си има някаква среда, различна за конкретния човек. Наистина може да се окаже, че за някои хора придържането строго към вегетарианството е единствения път. Но за други?!

Понякога дори си мисля дали вегетарианството не е мода напоследък или хората наистина изпадат в "прозрение" за него :)

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, мисля, че няма момент, в който при пребиваването на Душата във своя Храм (човешкото тяло), "физическото хранене става ненужно"... Поне аз не мога да си го представя такъв момент. Храненето може да бъде намалено, ограничено, здравословно, "всеядно", суровоядство, вегетарианско,...но ненужно не мога да си го представя.

...

Ами когато физическото тяло стане ненужно и храненето му отпада. Иначе всичко се храни. Душата също. Но с това предполагам си наясно. Колкото до физическото тяло то през следващите хилядолетия ще става все по-фино и „нематериално“. Тогава хората ще се хранят с прана. Но и в този си фин вид физическото тяло просто в един момент няма да е повече необходимо на човека.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Станимир, мисля, че няма момент, в който при пребиваването на Душата във своя Храм (човешкото тяло), "физическото хранене става ненужно"... Поне аз не мога да си го представя такъв момент. Храненето може да бъде намалено, ограничено, здравословно, "всеядно", суровоядство, вегетарианско,...но ненужно не мога да си го представя.

...

Ами когато физическото тяло стане ненужно и храненето му отпада. Иначе всичко се храни. Душата също. Но с това предполагам си наясно. Колкото до физическото тяло то през следващите хилядолетия ще става все по-фино и „нематериално“. Тогава хората ще се хранят с прана. Но и в този си фин вид физическото тяло просто в един момент няма да е повече необходимо на човека.

Станимир, ако физическото тяло стане ненужно за няколко хилядолетия, то планетарния дух ще черпи всички останали с амброзия :):3d_116:

Ще мине много време, докато излезем от физическото си тяло, а това ще означава и преместване на друга планета и смърт за Земята. Докато сме тук, физическото тяло е чат от нашата кармична задача. Мърдане от него няма!

Защо Буда се е върнал на Земята, за да помага на хората? Да, верно може да е можел да си остане в нирвана.

Но всеки, независимо от нивото си на духовно развитие, ще се преражда във физическо тяло, докато цялото човечество е говото за селдващия етап, когато физическо тяло няма да има.

П.С. Е, ще се прераждаш много по-рядко от другите хора, но пак във физическо тяло подобно на другите...

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вегетарианство -добро решение за всеки,който стигне по своя път до него.

От както се помня не съм голям фен на месото за разлика от всички останали членове на семейството ми,които са категорично месоядни.Т.е според мен понякога си идваме с това предпочитание.Толерантни родители,които не ме насилват и аз ям месо наистина много рядко.

В годините след 35 тата ми годишнина,спонатанно започнах да правя периоди на съзнателно въздържане от консумация на месо.После изключвах и храните от животински произход.Използвах календара на христианските пости за целта.Защо го правех?Времето на двата големи поста е най-натоварения от години период в работата ми.Усетих,че трябва да поддържам себе си по някакъв начин ,за да минавам успешно през големите и доста стресови работни натоварвания.Установих на база на опита си,че когато постя се чувствувам добре в това отношение.Сякаш освобождавах енергия за други нужди.

След миналогодишния Коледен пост реших да продължа без да включвам месото след поста.Изкарах си до Гергъовден без никакъв проблем.На Гергъовден тая година опитах месо.Организма ми реагира толкова отрицателно на това действие,че окончателно се убедих в потребността да бъда вегетарианка.Нищо драматично не се е случило в здравословен план.Просто не ми беше вкусно даже малкото количество,което приех за опит.

Сега обаче си мисля дали и доколко плодовете и зеленчуците ,които слагаме на трапезата си ,са добра храна.Понеже нямам собствени такива ,а купувам ,със съжаление установявам каква разлика във вкуса има напоследък.Все по изкуствен е тоя вкус на пазарските зелени и други веге храни.Онзи ден бях изненадана от едно грухано жито,което купих и запарих.Стана много меко ,като преварено,а изобщо не съм го варила.На вкус беше като овкусено и дори ароматизирано.Не ми се беше случвало досега,но очевидно е минало през някаква обаработка.Ще продължа да пробвам,а май се мотивирам да започна и сама да си произвеждам зеленчуци,които обичам повече от плодовете.Странно е колко сме различни в това отношение.Имам познати,за които дори и един ден без месо е катастрофа.

Хубав ден.

Редактирано от Klaudia

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

След миналогодишния Коледен пост реших да продължа без да включвам месото след поста.Изкарах си до Гергъовден без никакъв проблем.На Гергъовден тая година опитах месо.Организма ми реагира толкова отрицателно на това действие,че окончателно се убедих в потребността да бъда вегетарианка.Нищо драматично не се е случило в здравословен план.Просто не ми беше вкусно даже малкото количество,което приех за опит.

Сега обаче си мисля дали и доколко плодовете и зеленчуците ,които слагаме на трапезата си ,са добра храна.Понеже нямам собствени такива ,а купувам ,със съжаление установявам каква разлика във вкуса има напоследък.Все по изкуствен е тоя вкус на пазарските зелени и други веге храни.Онзи ден бях изненадана от едно грухано жито,което купих и запарих.Стана много меко ,като преварено,а изобщо не съм го варила.На вкус беше като овкусено и дори ароматизирано.Не ми се беше случвало досега,но очевидно е минало през някаква обаработка.Ще продължа да пробвам,а май се мотивирам да започна и сама да си произвеждам зеленчуци,които обичам повече от плодовете.

Пристрастеността към месо по някои показатели е подобна на тази към други храни и към наркотиците. Хем е трудно за някои да се откажат, хем е неочаквано лесно, ако човек наистина го направи. А това, че често е трудно да се намери качествена растителна храна, не означава че тогава е по-добре да се яде и месо. Все пак и от тази гл.т. повече токсини има в неекологичното месо, отколкото в неекологичните зеленчуци. Всъщност, най-сериозните отрови са не толкова тежките метали (някои от които са опасни, но не са толкова масово с твърде колеми концентрации). най-опасни са пестицидите и изкуствените хормони, които наистина масово присъстват за съжаление не само в месните, но и в млечните мазнини...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Сърдечен поздрав към всички, които четат тази тема. :)

Имам конктретни въпроси към вегетарианците с опит.

Особено към тези , които живеят с невегетарианци.

Как се чувствате, ако се налага да готвите ястие с месо?

Как се чуствате, когато влезете в кухня, където се готви месо?

Как се чувствате, ако ядете храна, попаднала по някакъв начин в контакт с месо - например запържена в същата мазнина, или ако е ползван нож, с който е рязано месо?

Как се чувствате, ако сте в близък контакт с хора, консумирали съвсем скоро месо?

П.П. Подобни въпроси ме вълнуват донякъде и за концентрирания алкохол. :(

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късметче,

Честно казано в началото се бях вманиачил и дори се връзвах на това какво е готвено в тенджерата преди и доколко добре е измита в миялната машина :) Бях си купил тенджера, в която можеше да се готви само вегетарианско.

После се усетих, че това е фанатизъм. Хем привързване, хем прекалено голямо значение отдавано на яденето, хем разфокусиране на вниманието, хем загуба на енергия, хем неусетно започваш да отхвърляш други хора.

Като се усетих, че е фанатизим си казах още веднъж, че няма единствен правилен път и не може да се счита, че вегетарианството е единствения правилен път. И като си казах това нещо се промени и отношението ми към другите хора към по-добро. Все пак, ако толко трябва да ни стресира общуването с невегетарианци, то това е отхвърляне на правото им на свободна воля. Да не забравяме, че и Исус е общувал с невегетарианци и не е не ги е отхвърлял, а ги е обичал не по-малко от другите хора.

А и си представи, ако готвиш и в процеса постоянно мислиш дали това има досег с животиски продукти, с кой ще го ядеш на една маса, дали другите ще ядат месо и т.н., то това те стресира и храната пострадва енергийно най-малкото :) Или пък ядеш и вместо да се концентрираш върху храненето мислиш как ще ти се отрази това, че човека до теб набива мръвки ....и верно ти се отразява зле :)

Лично мене по-ме впечатлвяват хора по улицата, които като ги погледна ме стресират с лошотията си. Колкото и да е тъжно, хем има такива хора, хем ме стряскат все още, макар да знам, че и това в даден момент ще го приема.

А употребата на алкохол пак си зависи от човека. Той може да извади наяве всички лоши неща, които ги има вътре в човека. Ако няма толко

лоши неща, то може да се общува нормално и с него :)

Все пак живеем в този свят и нищо в него около нас не е случайно, всяка дреболия си има смисъл за пътя ни.

Редактирано от БожидарЗим

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Как се чувствате, когато влезете в кухня, където се готви месо?

Все пак зависи какво точно се готви, но общо взето ми е неприятно. Предпочитам да не се застоявам в кухнята при такива случаи. Не че не мога да остана и по-дълго, обаче не бих го направил без сериозна причина.

Как се чувствате, ако ядете храна, попаднала по някакъв начин в контакт с месо - например запържена в същата мазнина, или ако е ползван нож, с който е рязано месо?

Ако попадне парченце месо в храната ми бих го отстранил. Никой в къщи не ползва мазнина в която е пържено месо втори път, нито пък същия нож с който е рязано месо, без да го измие.

Най-редовно се случва когато се храня, другите да употребяват месо. Не обръщам внимание на това. По принцип предпочитам да се храня сам. Това вечерта няма как да се случи де. В някои съвсем редки случаи предпочитам да изчакам другите докато свършат с вечерята и тогава вечерям аз. Ако има сготвено агнешко например и в някои подобни случаи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравей, Късметче :3d_046:

Ще споделя житейската си позиция от женска гледна точка, т.к. при нас жените все някой има очаквания да участваме в нещата, за които питаш. ;)

Родителите ми винаги са били толерантни и макар у дома винаги да е имало книги на Учителя и за храненето - те не бяха вегетарианци. Аз, обаче, така се родих. Майка ми опитваше да ме приучи да ям от гозбите й, но след отпора и твърдоглавството ми - се отказа. Тази свобода на избора, който имах - се оказа важен фактор за формирането на собствената ми толерантност към околните. Оттогава спря да ми прави впечатление кой какво яде, а както да прави впечатление на околните какво ям аз.

Впоследствие, имайки предвид, че човек е социално същество, "странностите" ми правеха първоначално впечатление на съучениците ми, приятелите ми, колегите ми... до момента, когато установяха, че няма нищо странно в това. А това установяване беше следствие от извода им, че моето поведение и отношение към тях е съвсем нормално и добронамерено. Така никога не съм имала проблеми с чуждото неприемане.

Стана и така, че всичките ми най-близки приятели също станаха вегетарианци (не задължително по окултни причини) и това съвсем улеснява общото ни съ-битуване.

Аз, обаче, съм и суровоядец. Това също не създава проблем на никого.

Когато съм във Варна, съм при баща ми. Той живее сам (загубих майка си преди 20 години). По своя инициатива му готвя, ако имам желание - без да влагам лично отношение, без да мърморя или недоволствам. Той също няма очаквания или изисквания от мен.

Животните, с които общувам, също са месоядни - и за тях се налага да готвя.

Така, приемам тези различия с другите за нормални за тях. А те приемат за нормално за мен това, че не съм като тях.

Някак по естествен начин, следствие на съвместното ни общуване и това, че открито съм делегирала интересите си, убежденията си, дори и това, че навсякъде около мен има книги и показатели за това каква съм аз - близките ми "прихващат" по естествен начин една промяна в собствените си нагласи.

Изводите, които съм направила за себе си, следствие личната си опитност в това отношение, са следните: Ключът е във взаимното приемане на различията ни, толерантността, ненамесата и свободата на избора. И когато пръв даваш на другите тези неща - те по естествен начин ще последват примера ти. Така няма да се формират изисквания и очаквания, а всеки ще бъде благодарен на това, което получава от другия по негов собствен избор.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря за добронамерените отговори до момента.

Мислех да изчакам още ,но виждам едно основно разминаване - явно не съм обяснила добре.

Четири въпроса , и всички започват с "как се чувствате", а не "какво мислите" . В нашата цивилизация имаме навика да минаваме всичко през ситото на мозъка, ума, мисълта.

Не, не е това.

Забравете разсъдъччността, менталността, личното мнение.

Въпросът ми дори би трябвало да бъде

Какво чувствате, ... Имате ли някакви физически усещания, когато ... и още повече - след като ...

Не става въпрос въобще за мнението и отношението ми към не-вегетарианците. Аз самата съм отново веге от 3 години - кратък срок. И обичам с цялото си сърце все месоядни наоколо , вкл. котарака. :) Близките ми също са изключително толерантни и разбиращи.

За този кратък срок съм разбрала доста за взаимодействията с месото , много други неща за храните от енергийна гл. точка, които обаче едва ли ще бъдат разбрани в широк форум, мога да ги споделя на лични.

Става въпрос за сетивата - когато те подадат сигнал независимо от ума, зает в момента с нещо съвсем различно.

Представете си, че работите в градината, мислите си за градинската работа, разсади, почва , тор, сечива и т.н. И чак когато ви се схване вратът и гърбът, се усетите, че сте се простудили или преуморили - ето за такова нещо става въпрос.

Става въпрос за нашите си простички пет сетива и най-вече за това, което наричаме Болка.

Чебурашка, със сигурност си много благодарна на родителите си за толерантността. И аз съм била като тебе, но бях Научена да ям месо.

Доста сходства има между нас - и градовете, и дом. животни, суровоядството .... все "съвпадения".

Божидар Зим, позицията ти ще е още по-полезна, ако се знае от колко години си вегетарианец.

До момента Станимир най-добре ме е разбрал и деликатно е отговорил:

" Предпочитам да не се застоявам ... не бих го направил без сериозна причина."

Стан, твоето поведение в ежедневието съвпада с моето, вероятно и на повечето от нас. Това не създава проблеми. Но вчера имах изненадващо преживяване. Ще пиша пак.

Благодаря още веднъж. :)

Ще се радвам на още споделени преживявания.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Късметче, благодаря за уточнението - сега разбрах какво имаш предвид.

Права си, психичната нагласа е едно, а усещанията друго.

Не ми пречи да приема другите каквито са и да нямам претенции относно това как те приемат мен. Обаче, вегетарианството (и въздаржанието като цяло) - развиват сетивата и усещанията. Така неминуемо се стига до фазата всичко да започне да ти "мирише по особен начин". Не е задължително това да е точно физическо усещане, дори може и да не знаеш как да го опишеш с думи и усещането да е извънсетивно. Но е факт.

То поражда и желание за физическа дистанция. Вътрешно си свързан, а външно някак не си.

Тук не говорим за усещането за някаква физическа нечистоплътност у другите, напротив. Трудно ми е точно да го опиша, но знам, че ме разбираш..

Не ми е проблем да прегърна някого, да гушкам с удоволствие любимците си и т.н. Но, дистанцията я има, усещането за "мириз" - също.

Споделям го с другите, за да обясня тази своя нужда от дистанция. И те го приемат когато разберат, че желанието ми е породено от лична нужда на външен, а не на вътрешен план. Приемат го, но го разбира само този, който сам го е изпитал.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Не мислите ли, че прекомерното взиране във вегетатарианството не замества някакви други липси?

И какво значи дистанция? Както и какво значи, ако някъде се готви месо в някаква неведома кухня, някой да изчезне оттам възмутен или да избяга, спасявайки измислената си духовност?

Интересен е фактът, че повечето от вас са пресни вегетарианци, а съвестно се борят и намират начини метафорично да замесват невегарианството в измислени сюжети - на какво ми мирише и какво ни е усещането, ако общуваме с месоядци???? Горе-долу така го разбирам и намирам това за абсурд.

Аз отдавна съм разбрала, че нито вегатарианството, нито друго -анство и -изъм могат да доведат до осмисляне на безсмислено битие.

Това може да направи само душата - ако я има. А ако я няма или като полусъществува, то тя неумолимо ще търси собствената си персона и ще се идентифицира с нея. Ала това вече е от компетенцията на психотерапията.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Чебурашка, вероятно при всеки е различно. При мен няма такова нещо, което да оприлича с обоняние / миризма.

Обаче съм забелязала ,как в компании, където се консумира алкохол, опиянението на околните ми въздейства. В началото беше, все едно и аз съм пила. ( на това му се казва безплатен алкохолизъм ;) ).По-късно просто се чувствах зле. Затова мисля, че първият тласък се дава от сетивата. Не

вегетарианството (и въздържанието като цяло) - развиват сетивата и усещанията.

а обратно - по-фините сетива се противят на определени физически дадености и налагат свои изисквания, оттам пък още се развиват и така - като перпетуум мобиле.

Конкретно за месото - оказва се, че правя разлика между видовете месни продукти.

Тъй като напоследък не готвя месо, домочадието си купува кремвирши ( които не възприемам като повече от 15 - 20 % месо и не ми пречат),

салами и луканки ( около30 - 60 %) и мляна скара за печене ( около 60 % месо от недобро качество).

Вчера обаче бяха на пазар за "качествено" месо и са купили кайма от прясно, повече свинско, без много соеви примеси в нея. Вероятно затова реакцията ми беше с адско главоболие, което прерасна в безсънна нощ. Имаше значение дали съм близо до човека, консумирал месо. При отдалечаване намалява и болката.

Пиша това, за да знаят други хора, ако им се случи.

Също така има значение дали месото е замразявано - тогава вероятно промяната на водната структура малко го неутрализира.

Имаше по-горе една реплика, че пътищата са различни и всички са верни.

Да, всички са верни.

Защото са отсечки от един и същи път.

Почти всички хора сега не биха убили саморъчно животно, за да го ядат. Много хора не предпочитат месното ястие с кокали, жили и др. особености, които напомнят животинския му произход. По-естетично е, ако е оформено в овал и красиво гарнирано. ( Защо не предпочитаме ябълките в някаква фантазна форма и украсени със стърчащи костици?). Голяма част от децата свикват с месото, като ядат предимно колбаси, кюфтета и най-много бяло месо от пиле.Известна част въобще не харесват месо и не биха го възприемали като храна, ако не е натискът на родителите. Те стават вегетарианци - рано или късно.

След вегетарианството идва суровоядството, после веганството, а после енергийното неутрализиране на вредността в храните и голяма независимост. Това е съпровождащото тротоарче на други промени, които са Главният Път. За всеки тротоарчето е различно изявено - по-широко или по-тясно, но посоката е една.

Така поне го виждам аз.

По-здрави! :)

П.П. Мила Мона, не бих нарекла непоносимо главоболие с часове + безсънна нощ с такива класификации като:

"прекомерно взиране", "осмисляне на безсмислено битие" , "полусъществуваща душа" :) Става въпрос за нормална сетивност.

Всеки от нас има своите проблеми, на всяко стъпало. Всеки от нас се радва на живота такъв, какъвто е. Бъди щастлива.

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Означава разделяне и поддържане на конфронтация, нецялостност, конфликти и страдания.

Лично аз не разбирам как можеш да усетиш хармонията след като си отхвърлил част от света, настървено придържайки се към вегетарианството :)

Конфронтация, нецялостност, конфликти и страдания... Много добре си го казал Зим... :)

Всичко това е описание на месото, на убийството и на гаврата с природата... Гениално!

Явно в твоето съзнание убийството е хармония... Но всеки си е башка луд, и има път на избор...

А относно усещането за ХАРМОНИЯТА, отхвърляйки "част от света" - т.е. убийството, "Конфронтация, нецялостност, конфликти и страдания" ЩЕ СЕ ПРИДЪРЖАМ КЪМ ВЕГЕТАРИАНСТВОТО...

Поздрави

Редактирано от bulgaro

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

1.Никъде не се твърди изрично, че за духовния път необходимост е да си вегетарианец.

2.Според мен неправилно е да се смята, че вегетарианството води директно към духовно израстване.

По-скоро вегетарианството е признак за някакво духовно израстване и едно от възможните следствия от него.

3.И всъщност духовните качества довели до вегетарианството спомагат за предпазване от болести, а не толко вегетарианство само за себе си.

...

БожидарЗим, интересни теми за размисъл предизвикваш със своите тези, които звучат "проверени и истински", с категоричната им заявеност, а всъщност могат да създадат немалко объркване и двусмислие ... :)

За да е по-ясно и конкретно маркирах точки,...за които ще предложа коментар.

1. Вегетарианството не е задължително в духовният път, поради простата причина, че Пътищата са много. Което значи, че докато научиш магарето да медитира и да живее духовно, то ще вземе да умре... Какъв е смисъла от това тогава? То трябва да върви по собствения си Път на развитие и когато "узрее", само ще стигне от необходимостта... В противен случай всичко е насилие и има обратен ефект.

От друга страна при определени духовни нива на развитие, вегетарианството е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. Защо тази категоричност? - защото не можеш да се смяташ за духовно напреднал и да разбираш от окултни работи, Души, ...невидими йерархии и светове и в същият момент да изядеш едно агънце например... Това по-скоро го свързвам с канибализъм, ако анализираме през очите на един духовно напреднал човек. От тук могат да се направят и много съществени изводи за илюзиите, в/с които живеят някой хора...(друга тема)

2.Вегетарианството, действително не води до директно духовно израстване... По-скоро то подпомага един съзнателен живот и го осмисля от практична гледна точка (опит).

Ще дам пример със себе си... Аз не съм вегетарианец по рождение и нямам вегетарианци в рода си ... Мога да кажа, че и не съм постил, ...каквото ни сложат на масата - това ядем. Дойде един момент обаче, при който аз попаднах на някаква окултна книжка за астрални светове и една позната (религиозна) сподели нещо от рода "то това, което го правят християните не е пост, трябва просто да не се яде нищо 3-и дни". Идваше Великден и аз си останах в къщи за да пробвам дали ще издържа... Майка, баща, роднини, близки се събират традиционно на печено агне...Първият ден без закуска, обед и вечера едвам изкарах...Никога не съм се лишавал от храна! Минаваха ми мисли, че "ей сега и направо умирам"... На другия ден, реших да се поразходя по баирите и стана голяма трансформация в мен... Хубаво ми, спокойно, не ми се яде, ...а от вътре душата ми пее ли пее... Върховно изживяване. Взех решение. Изкарвам си първият пост и повече никакво месо. Не знам защо, но го реших. Прибират се роднините ми и ми носят агнешко, а аз казвам, че вече месо не ям. "Ха-хаааа" изненада! :) "Нищо ще погладува и като му огладнее дупето, ще прояде всичко!" - "ДА, да - ама НЕ". Минаха се седмици, а аз си ядях само хляб, нещо постно (ако има) , и не само че не ми се прияждаше, но се чувствах още по силен, жизнен, здрав... Постепенно майка ми (с майчиния си инстинкт) да не ми навреди, започна да проба с вегетариански манджи, първо уж само за мен, после започнаха всички да ги ядат и харесват, после и тя стана вегетарианка,...след нея и други познати хора,...и така - дълга история.

Ключовият момент е обаче, че аз станах по убеждение вегетарианец след месеци, когато се запознах с Учението ( писах за това в друго мнение) Много съм благодарен на Учителя, че можах да осмисля това свое решение.

Като извод от целия опит мога да кажа, че най-добре е човек да е "узрял" за вегетарианството. Ако аз не го бях преосмислил чрез помоща на Учителя, сигурно материалното месомелачка и изкушенията около мен в онзи етап щяха да смажат моето решение за вегетарианство. В този ред на мисли трябва да се внимава много с деца, чийто родител просто решават те да не ядат месо. Момента е доста деликатен и могат да се "осакатят" така доста деца. (друга тема!)

3. Да. Основно духовните качества довеждат до предпазване от болести. Тук може да се повтори, че вегетарианството е просто помощно средства. Но въпроса е можеш ли да придобиеш достатъчно читави духовни качества, без вегетарианство??? От съвременна гледна точка и времената в които живеем, това е много трудно постижима,... дори невъзможна бих казал задача. Може би има подобни примери, но аз не съм срещал такива. Който иска да подскаже в тази насока...

"Силния по дух яде всичко, а слабия по дух яде зеле" :D

Трябва да стане по естествен начин, да не се насилства върху организма. Не примрно да ти се яде месо, и да се въздържаш :D Няма смисъл от това...

Аз отвикнах от месото покрай дъщеря ми. Тя не следва някакъв специален духовен път, но от малка не обичаше месото. И аз покрай нея без да искам и аз отвикнах да го ям. Случвало се е, вляза в магазина и ми се яде примерно салам... заставам пред щанда с колбасите и... стоя сума ти време там и мисля: да си купя ли, или не?...Накрая решавам че няма да си купя и си тръгвам, не знам защо.

Дрг път се случва, яде ми се пак месо и си купувам...И като хапна ми се повдига... и го изхвърлям :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:thumbsup2: shining_star! И при мен е същото.

За отношението към околните, които ядат месо - на мен не ми пречат, осъзнавам и усещам, че те имат нужда от него точно толкова и така, както аз имам нужда от варените ми картофи, от броколите и плодовете... и от зелето :D Тъй като съм в много добро физическо състояние откакто престанах естествено да ям месо, не ме закачат и не ме убеждават да хапна, за да не умра от глад. Не смятам вегетарианството като признак на духовно развитие. Познавам веганка, която носи в себе си толкова скрита зад усмивката агресия, че получавам главоболие, когато е близо до мен.

Не чувствам глад или недостиг на енергия - напротив! Дори преди не можех да заставя себе си да спра докато още не съм се усетила "пълна". Сега не си го налагам. Просто спирам, защото се сещам за нещо друго полезно за вършене и ставам от масата, или защото дъвча бавно и се наслаждавам на хапката в устата си.

Започнах да забелязвам и силно привличане към естествените вкусове и аромат на храните. Преди си мислех, че трябва да се смесят, за да се получи вкусно ястие. Сега напротив - харесват ми точно, когато не са смесени и нямат подправки.

Един въпрос: През зимния период редовно си хапвам суров праз и чесън, но заради остротата съм принудена да ям хляб или поне картофи. Вие как ги комбинирате, за да издържате на паренето?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вегетарианството не е задължително, но е силно пожелателно.

Всеки сам да си реши.

Наистина вегетарианството води до развитие на по-силни сетива.

Имала съм познати, които могат да подушат конкретните подправки и химикали в колбасите отдалече в магазина, а една приятелка докато бе бременна стана с нюх като на куче.

Развиват и усет към болестите на хората, потта, емоциите. Поне един такъв човек не издържа да "лепва" всички болести, мисли и миризми и реши да се "заземи" - с риба, кафе, черен чай, после и малко пилешко май започна да яде. Ами омръзна му от супер сензитивност...

Важно е човек да има Любов в душата.

Аз съм вегетарианка от май около 17 години (вече престанах да ги броя) и не искам да се заричам, но едва ли има нещо, което ще ме накара да проям месо отново. Скоро обаче ме замериха (ама буквално) със следното - според Фройд всички вегетарианци били ужасно агресивни хора, защото подтискали естественото желание на човека да яде месо ...ПОДТИСКАНЕ НА ЖЕЛАНИЕТО =>АГРЕСИЯ! Какво мислите за това?

Принципно Фройд може и да е прав, но не винаги.

Не е добре да си мисли човек, че е компетентен по всички въпроси..

Как му казваха фройдистите? - проекция! ... А не е ли това негова проекция????

Той като е поощрявал хората да си изпуснат инстинктите без за дръжки,

защо тогава се е отказал официално от секс (с жена си) само на 41г.???

И след като е много освободен от ограничения и комплекси, защо не е пращял от енергия,

а е пушил цигара след цигара като комин,

и е заболял от изключителна рядка болест - рак на устата и гърлото (като Ленин).

Поради голямата болка е помолил да му вкарат силна доза опиат = ефтаназия, т.е. поискал е да умре. А последните му тетрадки са все още засекретени от семейството му. А по слухове от учениците му - той се е разкайвал за думите си и за насоката, в която е тласнал хората.

Не е ли това отговор на Бога за всички думи, които той е изказал ???

Нищо не е случайно, нали???

Редактирано от Viki3

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз също съм вегитерианка :) Преди около 2 месеца се срещнах със приятелка на майка ми , която е вегитерианка и бях силно заинтригувана.В момента отказвам да ям месо,но родителите ми постоянно се опитват да ми го наврът в устата.Доста съм информирана по отношиние на вегитерианството,но не успявам да ги обедя..Може ли съвет,какво да правя :( ?

Редактирано от gabka(mj)_vegiterian4eto

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest hrisko_89

" Честно казано не мисля, че аз или някой от тук пишещите е на етап когато вегетарианството да е задължително за духовното му развитие, но кой знае." - Станимире, а кога се разбира че е задължително ?:) И трябва ли ако Не е задължително, човекът да се отказва от желанието си за вегетарианство, в случай че няма фактор който тотално да го отблъсква от месото ?:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

" Честно казано не мисля, че аз или някой от тук пишещите е на етап когато вегетарианството да е задължително за духовното му развитие, но кой знае." - Станимире, а кога се разбира че е задължително ?:) И трябва ли ако Не е задължително, човекът да се отказва от желанието си за вегетарианство, в случай че няма фактор който тотално да го отблъсква от месото ?:)

Човек сам си преценя и в двата случая, които споменаваш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Съжалявам. Хората не ядат хищници а само животни, консумиращи растителна и /или минерална храна. Против съм да се убиват диви видове. Но от хилядолетия хората отглеждат животни и птици, консумиращи растителна или/ и минерална храна, за да се хранят от тях. Млякото, сиренето, кашкавала и яйцата са плод на преработени растителни и минерални култури. Организмът, който е преработил тези култури е опитомяван в течение на хилядолетия с цел да храни хората.

Така че принципът на Учителя да не се убиват животни не е нарушен. Аз само апелирам да не се убивет диви тревопасни и летящи немесоядни видове.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Христо6

Animal Liberation Front (ALF) или на български - "Фронт за освобождение на животните" е име използвано по целия свят от радикални активисти, които предприемат пряко действие в защита на животните. То може да включва освобождение на животни от кожарски ферми или лаборатории, саботаж, палежи и атаки на частна собственост и техника използвани за вивисекция или други свързани с жестокост към животните индустрии.

A.L.F. не е организация и няма членове, а представлява децентрализирана мрежа работеща на анархистки - нейерархичен принцип. Фронтът се състои от малки (между 1 и 10 души) тайни автономни групи от хора по цял свят, като между групите няма никаква координация и работят напълно независимо и тайно, не можеш по никакъв начин да разбереш дали един човек е част от ALF. Една клетка може да се състои само от един човек. Робин Уеб, които държи Animal Liberation Press Office (независима медия, отразяваща дейноста на фронта във Великобритания) казва за този модел на активизъм: "A.L.F. не може да бъде победен, не може да бъде ефективно инфилтриран, не може да бъде спрян.". Това им помага да не бъдат разкрити и арестувани, тъй като няма централна организация или ръководител на членския състав, при извършване на акции, хората са водени от единствено от тяхното съзнание или колективно взети решения чрез консенсус.

Поради структурата си наподобяваща на терористична мрежа ALF в САЩ е обявен от ФБР за "най-опасната домашна терористична заплаха на територията на САЩ", като се нарежда в списъка с терористични групи редом до Ал Кайда. А стотици тайни агенти се опитват да се инфилтрират в ALF. Активистите обаче не се смятат за терорсти, а наричат терористи тези, които убиват невинни животи и подкрепят индустрията на смъртта, страданието и жестокостта. Директивите на ALF категорично забраняват насилието срещу каквото и да било живо същество, в акциите на ALF не трябва да пострада нито едно животно, нито един човек, дори и той да е отговорен за страданието на животните. Никой не е защитен от чувството на състрадание към животните. Дори работниците в индустриите, нараняващи животни се отвращават и повече не могат да понесат гледката на страдащите животни. Понякога ALF активисти се опитват да започнат работа в някоя от тези индустрии, за да могат да заснемат материали със скрита камера и да получат необходимата им информация как да се промъкнат незабелязано в дебрите на нощта и да освободят животните затворени там. Всяко деяние от човек, който е вегетарианец/веган и се придържа към строгите ненасилствени принципи на ALF, може да се счита за действие на фронта. Такива са както икономическите саботажи и разрушение на имущество, така и директното освобождение, намиране на ветеринарна помощ и подслон за освободените животни.

Краткосрочните планове на ALF са да спасява колкото се може повече животни от жестоките индустрии и пряко да саботира тези практики. В дългосрочен план ALF се стреми да сложи край на насилието над животни, като изкара от бизнеса всички компании, експлоатиращи животни.

Принципи на ALF:

- Да освобождава животни от места, където те са били наранявани (лаборатории, промишлени ферми, ферми за кожи, козина и пр.), да ги оставя на места, където биха изживели живота си по естествен начин.

- Да нанася икономически щети на тези, които печелят за сметка на експлоатацията и страданието на животни.

- Чрез ненасилствени преки действия и освобождения да разкрива и показва на обществото ужаса и зверствата извършени срещу животните, затворени зад дебелите стени на индустриите печелещи от тези жестокости.

- Да предприема всички необходими ненасилствени мерки срещу нараняването на животните.

- Да анализира възможните последици от всички действия, които възнамерява да извърши и никога да не прибягва до генерализации, когато има на разположение конкретна информация.

Редактирано от Христо6

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×