Jump to content
Порталът към съзнателен живот
mvm

Не прави непоискано добро

Recommended Posts

Надроби непоискано зло, за да не си го получиш

Ако ще правиш зло- прави непоискано зло, щото задължително ще ти бъде заплатено с добро- както казва народа "Всяко зло- за добро"...

Мда, това обрисува доста добре безумието на крайностите.

"Прави", "Не прави" .....

Мдаа.. и аз така мисля. "Прави", "Не прави"..... само Безплътен и Безгрешен може да си го позволи.

Да попитам:

Някой да иска актуални примери за непоискано зло, пък да чака добро? При това и този/тези от евентуалните примери и той/те плът хранят и те посещават WC-то... . За непоисканото зло се сещат много бързичко, но за непоисканото добро .... ще...ще...ще... трай сегичка, че имам малко работа.

По така описателния пост на Кристиян силно подозирам, че има такива примери.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

"Не прави непоискано добро. То задължително ще ти бъде заплатено със зло" и "Твори само поискано добро, за да го получиш" - не съм съгласна с тези "закони"

Аз съм за това Когато правиш добро не трябва да искаш и да очакваш нещо в замяна.Въпросът наистина е в това какво е ДОБРО, за различните хора то е различно. Една и съща проява може да се тълкува различно,за едни ще е безценна необходимост а за други същото ще е обикновено и очаквано дори излишно.

За мен Добро е малкият жест,но може и да е и нещо различно.Понякога когато вършиш добро нямаш време да твориш,правиш го инстинктивно,а друг път мислиш с дни не дали да го направиш а как.За мен по безценни са малките,ежедневни добрини,тези които предизвикват усмивка и радост.Това да правиш добро не значи непременно да помогнеш с нещо материално.Вярно е,че има вероятност доброто дело да не бъде оценено на момента,понякога са нужни месеци да не кажа и години,но винаги то се връща("помниш ли преди време ти ми помогна със съвет,направи това и това..." като чуеш това не се ли чувстваш по добре?)

Усмихнат ден !smile.gif

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Кристиян

Надроби непоискано зло, за да не си го получиш

Ако ще правиш зло- прави непоискано зло, щото задължително ще ти бъде заплатено с добро- както казва народа "Всяко зло- за добро"...

Мда, това обрисува доста добре безумието на крайностите.

"Прави", "Не прави" .....

Мдаа.. и аз така мисля. "Прави", "Не прави"..... само Безплътен и Безгрешен може да си го позволи.

Да попитам:

Някой да иска актуални примери за непоискано зло, пък да чака добро? При това и този/тези от евентуалните примери и той/те плът хранят и те посещават WC-то... . За непоисканото зло се сещат много бързичко, но за непоисканото добро .... ще...ще...ще... трай сегичка, че имам малко работа.

По така описателния пост на Кристиян силно подозирам, че има такива примери.

Виж сега Ян,

Темата по принцип е за онези вселенски закони, за които Алена получила внезапно прозрение (тип уайърлес) не от кои да е тибетски учители, ами точно от нейните. Та, според така зададената "устаноФка", единствения читаФ извод е, че въпросните закони се отнасят до вселената на Алена- т.е. онази вселена, която петте сетива на Алена са в състояние да прожектират върху екрана на съзнанието й. В моята вселена законите са други, а учителите ми са транстибетски, ултрасибирски дори, та баш чукотски...Който не е черпил от чукотската мъдрост- чукча-учителите имат фунии, с които наливат вселенски закони в главата на своите ученици, и на всеки му според размера на "шапката"...

Но, понеже мама ме е родила с глава ХХХL-размер, поне дотолкова, че да побере последната бета-версия на транстибетската, ултрасибирската, турбочукотската вселенска мъдрост под формата на:

-аксиоми; леми; теореми; закони; постулати; крилати фрази и т.н.

Общия брой закони, които моя Транстибетски Ултрасибирски Турбочукотски Учител (за по-кратко ТУТУ, като граматичната и фонетичната прилика с Тот, Тат, Кофу и т.н. никак не е случайна) не ми е позволен да назова, но специално за потребителите и гостите на форумите на Порталът, ми бе дадено да споделя един от тези вселенски закони:

Ако бяла мечка те помоли да й свършиш някое добро- смееш ли да й откажеш?! - Да, и аз се зачудих как тъй уж вселенски закон, пък звучи някак си хем въпросително, хем и донякъде заплашително...НО- кой съм аз та да се питам може ли закон да звучи едновременно въпросително и в същото време сплашващо, а?!

Хайде до скоро, че всичките мечки на остров Врангел ме помолиха да им сторя няколко стандартни сезонни добринки...

И ако взема та случайно се издъня, понеже само ти ме разбираш Ян, да знаеш, че съм те препоръчал на белите мечки...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Не прави непоискано добро.“ Тук има едно малко противоречие, което пречи на правилното разбиране, и на което искам да обърна внимание. Под „непоискано“, аз разбирам такова, нарушаващо свободната воля на човека, към който е насочено. Значи, не става въпрос да искаме някакво позволение от някого за да му направим добро, а да вземем под внимание волята му. Между двете има разлика и то немалка. Противоречието е там, че действие, нарушаващо свободната воля на човека към когото е насочено, в никакъв случай не бива да наричаме „добро“, защото то не е такова. От това идват и много от различията в начина по който се разбира фразата. Аз бих изразил правилото така: В стремежа си да направиш някому добро, не нарушавай неговата свободна воля. Дори и така, правилото не е пълно, но пък е крайно време да се научим, четейки нещо да извличаме от написаното това, което авторът е имал предвид, дори и да не облечено с най-подходящите думи.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

„Не прави непоискано добро.“ Тук наистина има едно малко противоречие, което пречи на ясното разбиране.

Когато правиш нещо, което изрязява насочено въздействие върху друг човек, задължително трябва да се вземе предвид волята на човека. Но волята си, човекът насочва чрез избора си, а насочеността му се обуславя от нивото на невежество. Съзнателен избор се прави, независимо дали осъзнаваме напълно мотивацията ни. 

Същността на "доброто" сме приели като човечество да е в смисъла на "градивното", това което ще е ползотворно за човека в живота му.

Тогава въпросът за "непоисканото добро"  се свежда до два аспекта.

Единият е мотивацията ни "да правим добро" и доколко е обективна оценката ни за това кое е "добро", кое е "зло". Дори като цяло темата е "заплетена" в Моралният релативизъм, които мъчи доста хора, вкл. и мен - иначе нямаше да влагам енергия в писане във форум. В това кое е "правилно" и кое не.

А вторият аспект на въпроса е доколко действията ни, които оценяваме като "добро", спомагат за преодоляване на невежеството,  т.е. доколко спомагат за по-ясна представа на човека насреща да осъзнава между какви варианти избира да насочва волята си(която не е изцяло негова, а е споделен дар).

Съответно синтезът между двата аспекта, според мен, се състои в това, че трябва да изразяваме себе си чрез действия(  напр. споделяне на мнението), а как това ще бъде прието от другите си е индивидуален въпрос на личностно развитие( или по-дълбокото - "ниво на съзнание"). Съответно реципрочната реакция, "Огледалото", пък е инструментът за самоизследване и повишаване на личната опитност. В т.ч. и "неприятната опитност". 

На горното се основава и мнението ми по въпроса дали "да правим непоискано добро". Много ясно, че трябва да се прави добро, независимо дали е поискано или не!!! Така изразяваме себе си и споделяме опитността ни - ставаме "проводници"! Тънкостта на този "принцип на споделяне" е да е в разумни граници и да е лично проверено/изживяно. Защото в природата няма отрови - има дози!

 Дали на този човек, на който споделяш мнението си, ще му помогнеш да прояви по-голяма свобода в интерпретирането на събитията от живота му, е въпрос на негово "узряване", а това да е възможно е въпрос и на собствената ни "зрелост". "Можеш да водиш дотам, докъдето ти си стигнал".

Но, когато действията ни са "водени" от споделени от други хора "закони", то ние сме роби на обществото. А това е пътят на конформизмът(страхът да бъдем), за да сме част от обществото. Пътят на "стадото", на "Бягството от свободата" за проявяване, изразяване на собствената ни индивидуалност, който има най-голям потенциал за личностно развитие, но е "трънлив и самотен" и за това рядко бива "вървян"

А нещата са прости! Няма закони - има универсални Принципи! Законите са "продукт" на човешките ни интерпретации. Те са думи, базирани и формулирани съобразно нивото на осъзнаването ни на Природните принципи.

Пък и Дънов прочетох, че казва, че каквото и да се прави трябва да е съобразено с това да има ефективност и ефикастност. Народната мъдрост също се е изказала - "Може и малко да е, но навреме!"

В това се състои и дълбокия смисъл на "Не прави непоискано добро". Защото "непоискано" е това, което човека не е узрял да разбере и няма да има градивен ефект от действията ни, а не дали с егото си да даваме оценки какво можем "да дадем". Едва ли не то е НАШЕ.

А ако "не дадеш - няма да получиш" касае, че ако не действаш, няма да имаш опитност, с която да проявяваш последващи адекватни на средата действия(адаптация и развитие). Все пак се "учим" в реална среда, в която или сме в хармония или изпитваме дисхармония.  Един приятел често казва: "Животът е прост, но ние си "умираме" да го усложняваме!".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
В 25.09.2019 г. at 14:03, kipenzov каза:

Защото "непоискано" е това, което човека не е узрял да разбере и няма да има градивен ефект от действията ни,

Много точно определение! Благодаря! И аз много съм размишлявала и още размишлявам над това. Всъщност ако някой не е узрял за определено "добро", то може да му навреди, или да му забави и дори спре процеса на узряване. В момента съм свидетел отстрани на такова добро. Намират работа на човека, защото той няма нужните му финансови средства. Работата е съвсем подходяща, но... човекът я отхвърля, защото нещо не му "допада". Самият той не си търси работа, защото смята себе си "над" работните места, които има шанса да му бъдат дадени... Как, според вас, може да се направи в този случай непоисканото добро. Всъщност то на пръв поглед е "поискано", но по-скоро за да се докаже, че подходящи работни места за този човек няма... 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, според мен в случая става въпрос за две житейски истории. И не трябва да се идентифицираме с нито едната, за да може да се ,,оформи адекватна" позиция.

Едната е на ,,Детето, реещо се в облаците, с недотам обективна оценка на реалността".

Другата е на ,,Родителя, влагащ напрежение под формата на прекомерна загриженост и ,,чертане" на чужд път, спрямо мерките на самия родител".

И двете истории могат да бъдат ,,оценени" позитивно и негативно, водени от емоциите ни, но отвъд това има обективен принцип, на основата на който се е стигнало до описваната ситуация. Принципът на недооценяването.

От една страна недооценяването на какво се дължи материалната обезпеченост, осигуряваща множеството възможности за избор и мечтаене.

От другата страна пък не се оценява нуждата от свобода и диференциране, лично пространство.

А всъщност общото, което ,,свързва" и родителя и детето е прекалената егоцентричност. Проявяват я в динамиката на взаимооотношенията им - полярно.

В предното е достатъчно да приключи анализа на ситуацията.

Адекватни действия:

- според мен, основавайки се на народната мъдрост, най-целесъобразно е ,,Като си строши главата, ке му дойде акъло!";

- от това произтича следващото действие - да се даде възможност само да се справи, "да види със собствени очи откъде изгрява Слънцето";

- това действие е възможно след ограничаването на материалния ресурс, "да се спре кранчето". Това подсигуряване на екзистенцията не е оценявано към момента, а свободната енергия на волята е насочвана към мечти, които са другата полярност на кошмарите. Колкото по-дълго се стои в ,,полярността на мечтите", толкова по-силно ще се изживее ,,полярността на кошмарите", когато Махалото поеме обратния си, балансиращ ход. Потенциалът за достигане до ПР и дори ОКР при детето е доста висок, да не кажа неизбежно...;

- последващо действие е, в този процес, от родителя да се окаже емоционална подкрепа, но да няма финансово ангажиране отвъд ,,наем за квартира". Ако детето няма куража да напусне ,,семейното гнездо", то не винаги това е точно така. Често е и неосъзнато ,,готованство", ,,търтейство", но "заслугата" е взаимна, защото това е невъзможно без родителя-"пчеличка", който носи ,,мед", но не иска да осъзнае силното си желание за контрол и привързване, което го мотивира, и зад което стои Страхът от самота и изоставяне. Последното май се нарича ,,Родителски комплекс";

Горе-долу това са действията, спорен мен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

,,Непотърсеното добро" в случая ще се изрази в два различни аспекта. И двата ще са свързани с болка и страдание.

Единият ще е болката и страданието от ,,отбиването от родителската цицка".

Другият ще е болката и страданието от ,,разделянето с изцяло положителната роля", която ни се иска да ,,играем" цял живот.

И тук вече можем да цитираме народни мъдрости, резониращо. ,,Всяко зло, за добро!"

Може и ,,Целта оправдава средствата!". Ала без да ,,го чукнеш", "няма да се спука"! Без радикална промяна в подхода, няма да има качествена промяна на резултата. "Да минеш между капките", често води до това да ,,Остана на сухо"!

Когато крайният резултат е съзнателен индивид, по-свободен в избора си(с премахната или силно редуцирана родителска зависимост), то средствата са оправдани.

Пък и родителя, като неизбежен източник на генериращите действия, ще постигне по-дълбоко осъзнаване на смисъла на Саможертвата (която в случая ще е загуба/пожертване на Его-удобната ,,зона на комфорт")

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Е, определено ме ,,боцна" настоящата ,,мисъл на деня":

Последователност се иска от човека, да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася.

 В случая ще трябва да добавя, че има и "по-обща" перспектива, от която гореописаното ,,непоискано добро", което предложих като възможност, има и "по-дълбоко" значение.

Тези действия биха довели и Детето и Родителя до съдбовни избори, характерни за различните етапи на човешкия ни живот. Аз си ги наричам предизвикателства, но е въпрос на лична интерпретация. Спокойно могат да се именуват и ,,дълбоки противоречия, от които да се развиваме".

Но, поне от моя опит и наблюдения върху съдбите на други хора, независимо как ще ги наречем, подобни преживявания носят след себе си някаква дълбока промяна, разширение. Един вид катарзис.

А подобни ,,предизвикателства" не са кой знай колко в живота ни. И колкото повече Избираме да ги ,,отложим" напред във времето, толкова повече кумулиран психичен заряд се трупа като "напрежение" в подсъзнанието ни. Като тенджера под налягане без изпускателен клапан, ;).

Дори има и една интересна за мен мисъл, която ще парафразирам:

Ако има някакъв рекламен слоган за ,,Земното преживяване", то той ще е - "Елате да опитате незабравимото преживяване на предизвикателството да ..."

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×