Хомосексуалност и морал

[Йордан Анов]

Една от любимите тези на анти-хомосексуалната пропаганда е, че хомосексуалното поведение е неморално и следователно „хомосексуалността е неприемлива за обществото“. Нека да обясним какви са основите на това твърдение и доколко то е истина. В крайна сметка това е един изключително важен проблем, тъй като от тая позиция се хвърля едно ужасно звучащо обвинение към цяла една малцинствена група от хора. До колко този своеобразен остракизъм е основателен и издържан в морално отношение!?

За да изпълним поставената задача ние най-напред ще трябва да дадем определение за понятието морал, да очертаем неговите граници и респективно да установим границите и същността на това, което не е морално, тоест противостои на морала.

Според мен тука имаме налице една лексикална грешка. Определението на хомосексуалността като неморална е резултат от заместване на понятие, което или отсъства в речта на говорещия или значението му е непознато. Когато казват, че хомосексуалността е неморална, мисля, по-скоро имат предвид, че не е нравствена. За разликата между морал и нравственост ще поговорим след малко. Нека все пак кажем що е то морал.

В рамките на една кратка бележка, като настоящата, е трудно да се отговори на този въпрос. Съществуват много и все хубави определения на морала, но ние тук няма да боравим с тежки и отвлечени понятия, а ще се опитаме да дадем едно по-учебникарско, сиреч по-опростено определение.

Понятието морал днес има две основни значения — по-тясно и по-широко. По-тясното определя морала като добродетел, като съзидателно добро деяние. Второто, по-широко определение, определя морала като онова въображаемо пространство, което обхваща понятията добро и зло, т.е. добродетелите и пороците. В рамките на това второ разбиране за морала се намира всеки един човек, който посредством своята свободна воля прави своя свободен избор между добро и зло, т.е. избор в рамките на морала. За да бъдем максимално обобщителни тук ще вземем за база второто значение.

В рамките на морала, при това положение, ние имаме категории (добродетели и пороци), ценности, принципи и правила на поведение. Чрез тях се оценяват различните човешки постъпки. Те могат да бъдат добри или лоши, положителни и отрицателни. И след като светът на моралът е съставен от такива дихотомии, противопоставя приемливи и неприемливи постъпки, то ние непременно трябва да си изясним на какви морални ценности, принципи и правила почива дадено понятие за морала, за да разберем защо дадена постъпка се определя като морална или неморална.

Преди да си отговорим на този въпрос ще направим обещаното — ще определим що е то нравственост. Самата етимология на думата на първо място трябва да ни покаже значението й. Нравственост изхожда от думата „нрав“, която означава освен характерът на човека, така също обичаите, традициите и обществените навици. В този смисъл нравствеността е устойчивият морален характер на човека, неговите морални навици. Те обикновено се формират неусетно и постепенно в процеса на изграждане на личността. Влияние върху този процес оказват множество външни въздействия — семейството и възпитанието, което то дава на детето, приятелите и компанията, другарите по идеи, настроенията в социалната среда и пр.

Нравствеността, в този смисъл на устойчивост и традиция, е нещо трудно променимо. И дори когато някакъв интензивен обществен процес наложи определени промени в нравствеността на обществото, то почти винаги остават някакви реликтни конструкции от иначе отминалите нравствени ценности. Така например християнската култура е оставила множество светогледни шаблони в културата ни и те все още имат сила да оказват влияние върху възгледите и мирогледа дори на иначе атеистично настроени люде. Не е случайна народната мъдрост „Вълкът козината си мени, но нрава си не.”

Тук е мястото да се върнем към морала и неговото значение. Има една същностна разлика между морала и нравствеността. В живота на всеки от нас, може би, има моменти, в които нравствеността се оказва безсилна в отсъждането между добро и лошо. Става дума за постъпки и прояви в междуличностните отношения, които не се вместват в рамките на общоприетото, които са нетрадиционни, както в отношението към Другия, така и в разбирането на характера на това отношение. Това са моменти, в които образците на ценностната традиция не помагат: не са убедителни, не са категорични в извода, до който водят и пр. Тогава ние се обръщаме към моралното чувство. То е като сетиво за моралното, което ни помага тогава, когато знанието и образците са неадекватни на ситуацията, в която сме попаднали.

В този смисъл моралът означава една по-висша от вече достигнатата степен на човешкото като ценност. Ситуациите породени извън общоприетата нравственост често пъти влизат в конфликт с нея. Това обаче далеч не значи, че те са опит да се разклати върховенството на човешкото. Напротив даже. Затова нравствеността се носи от хората и е институционализирана в законите, бидейки утвърдената традиция. Морала обаче често пъти достига по-висши ценности и в този смисъл той е достижение на малцина. Ето защо проявата му води до конфликт с утвърденото, с традиционното и узаконеното. Това е и причината моралните хора често пъти да са схващани като безнравствени и формално това е съвсем вярно. Морала е като проблясък в човешката душевност и поради тая причина често пъти надскача своето време. Някои достижения на морала се преобразуват в нравственост десетилетия, дори може би векове след като са се появили като идея.

Пример за високо морална личност, приемана от мнозинството си съвременници за безнравствена и престъпна, е Иисус Христос. За членовете на синедриона той е бил безнравствен тип, който осквернява Божието име; днес Иисус обаче е един от еталоните за висши морални ценности.

Тая същностна разлика между тия две понятия ме кара да мисля, че тези, които определят хомосексуалността като неморална, всъщност правят лексикална грешка. Те употребяват думата морал в случая с неточен смисъл.

Но, нека игнорираме това и хипотетично приемем, че хомосексуалността наистина е неморална. Какво значи това?

Етиката, науката за морала, дял от философията, разпознава три състояния на морала и моралния свят на личността. Първото от тях е аморала. Аморалният човек е този, който съществува в някакво доморално битие, който няма понятие за морал. Такива са били например Адам и Ева до мига, в който са яли от плода на познанието. Такова е и малкото бебе, което върши някаква беля, без да съзнава смисъла от действията си. Такова е и кучето, което хапе стопанина си, без да има възможност да даде морална оценка на действието си. Такъв е и човека, пред чиято кола е изскочило изневиделица дете и той го е блъснал, без да има възможност да реагира навреме. Този човек е физически убиец на детето, но носи ли той морална отговорност? Мисля схванахте добре що е то аморалност.

Когато Адам и Ева отхапали от плода „за познаване на доброто и злото“ и когато малкото дете започне да се възпитава от родителите си и навлезе в стадият на конкретните мисловни операции, те всички прекрачват в света на морала. Те са морални личности, защото притежават понятие за морал, и са способни да вършат морални (добри) дела. Но имат свободен избор да вършат и други, противоположни на моралните.

Противоположно на моралното деяние е неморалното. Разликата между аморала и неморала е в това, че при първият няма никакво понятие за морал и извършителя на дадено действие често пъти не съзнава смисъла му, а при вторият личността има понятие за морал и съзнание, способно да преценява и оценява дадена ситуация, поведение и пр. Ето защо неморалното поведение е отрицание на моралното — защото е съзнателно и целенасочено. В основата на морала е свободата, посредством която човек избира в коя посока да върви — към доброто или към злото. Но за да направи избора си той трябва да има възможност за него. Там където няма възможност за избор, няма и етичен проблем. Поставеният в такава ситуация се намира в света на аморала. Той не се ръководи от законите на етиката.

Ето как стигнахме до същината на въпроса и ще му турим края още преди да сме се усетили. Сега, когато вече имаме понятие за това що е то морал и при какви условия възниква, ще си зададем следния фундаментален въпрос: Морален проблем ли е хомосексуалността? И отговорът е едно съвършено НЕ. Сексуалната ориентация на човека не е плод на съзнателен избор, а представлява част от конструкцията на съзнанието му. Това се отнася и до хетеросексуалната, и до хомосексуалната, и до бисексуалната ориентация. Следователно, тъй като отсъства условието за свободна воля, (хомо)сексуалната ориентация на човека не може да представлява етичен проблем. Твърдението, че хомосексуалните престъпват законите на морала е лъжа.

[Йордан Анов]

Хомосексуалност и нравственост или защо хомосексуалността се приема като заплаха за „традиционните ценности”

Действително хомосексуалността престъпва установената морална традиция, т.е. тя е безнравствена, но само дотолкова, доколкото представлява външен за моралната традиция проблем. Както вече показахме обаче, тя е проблем външен не само за нравствеността, но и за етиката въобще. Ако тук все пак трябва да разгледаме хипотетично хомосексуалността като проблем на моралната традиция, ще е добре да проследим от къде изхожда тая традиция и доколко е актуална за нашата действителност.

Основната морална традиция, която прекрачва хомосексуалността, е идеята за интимната любов и съюза. Според нравствеността те са допустими само за разнополови двойки и дори в конституцията на Република България, чл. 46, пише: „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.” Следва уточнението, че „Законен е само гражданският брак.” Това е важно, защото при църковния брак е на практика недопустим съюзът между еднополови двойки, въпреки, че съществуват сведения това да е практикувано в отминали времена. Хомосексуалността е грях според религията и няма как да се осъществи като съюз. Макар да не съм специалист обаче, мисля, че няма разумна причина за подобно изискване от страна на гражданското право. Аз считам, че съществуването на такова изискване в нашата конституция е плод на религиозно, а не правно разбиране на съюзът между двама души, от което се губи обективната позиция на правната формулировка.

Но да се върнем към моралната традиция. Идеята, че само съюзът между мъж и жена е допустим, е пряко следствие на патриархалната ценностна система и мироглед. Що е то патриархат и защо поставя това изискване, тази морална догма? Най-общо казано патриархатът представлява структура на обществото, базирана на членовете на семейството, в която бащата има главна отговорност и власт над тези членове. Класически пример за такова общество например са описаните в Библията отношения между обществените единици. Конструкциите, действащи в рамките на този тип общество, имат защитен, „консервативен” характер, който се стреми да запази общността от вредни външни влияния. Общността най-често е етническа общност. Ето защо много от патриархалните ценности всъщност са етнически по характер и имат главно етноконсолидираща и етносъхраняваща цел. Такива ценности са кръвта, земята и вярата. Това са базисните етнически ценности, които могат да бъдат открити и в мирогледа на редица подчертано патриархални религии. По-конкретно такива ще споменем по-късно.

Тези три ценности представляват базисния модел на обществото векове наред. Достатъчно е до погледнем народното творчество на различни народи по света, за да разберем това. В миналото войната е била нещо обичайно и по правило е била конфликт между етноси. В тези условия е необходим такъв обществен строй, който да поддържа редовно обезкървяваната общност и да осигури оцеляването, както на нея самата, така и на вярата, която тя носи. Защото вярата е представлявала белег на общността и като такъв, тя е била проява културната идентичност на етноса. Ето защо кръвта (продължението на родовата линия) и вярата са представлявали ценности. Още повече — у някои общества вярата с времето сама е израствала до етносъхраняващ патриархален механизъм, който е постановявал вътрешния ред и законите на общността.

Когато говорим за патриархат и матриархат (при вторият тип обществен строй водеща роля има жената) не трябва да забравяме условния характер на тези понятия. Много автори подчертават, че либералното отношение към жените и тяхното относително по-привилегировано положение в някои общности все още не е белег за матриархат. Редица етнолози и антрополози днес отричат съществуването на матриархат в смисъла на общество с ръководна роля в полза на жената. Тук обаче трябва да подчертаем, че тези две понятия се отнасят не толкова до цялостното обществено положение и роля съответно на мъжа или жената, а по-скоро до техните общественовъзпроизводствени роли.

В този смисъл хомосексуалността е враг на патриархата. Причината е, че като сексуално поведение тя не е репродуктивна. Ето защо е възприемана като „противоестествена” и „развратна”, застъпвайки като полова функция само сексуалното удоволствие, но не и възпроизводството. Във времена, когато науката е била достижение само за малцина, а за понятия като психология, биология и хомосексуалност и дума не е можело да става, в съзнанието на обикновения човек еднополовото сексуално поведение е представлявало не психично явление, компонент на психиката, а поведение, сексуална практика, при това ненужна и дори потенциално опасна. Ето защо със зората на християнската култура се ражда и мита, че хомосексуалността е сексуално поведение, което може да развращава и да отвръща хората от естественото им полово поведение. Тази заблуда, породена от невежество, е и една от причините инквизицията да проявява сериозен ентусиазъм в изтреблението на хомосексуалните, наред с вещиците и еретиците. Хомосексуалността е възприемана като „лоша постъпка”. Ето защо тя е обявена за грях — там където невежеството кара хората да интерпретират фактите погрешно, те намират свои, често погрешни обяснения за природата на нещата. В този смисъл хомосексуалността е безнравствена, т.е. противоречаща на моралната традиция на патриархалното общество.

Днес не живеем в условията на патриархат. Действително в нашата култура са останали реликти от моралния мироглед на тоя тип общество, запазени главно чрез религиозните системи. Пример за подчертано патриархално ориентирани религиозни системи са авраамическите религии — юдаизъм, християнство и ислям. Това обяснява в голяма степен и позициите на тези религии спрямо хомосексуалността дори днес. По-важното е, че през отминалия век бе наблюдаван постепенният упадък на патриархалният ред. Той започна още с появата на по-големите градски общности и утвърждаването на нов тип социални взаимоотношения. Свидетелства за този процес има и в родната ни литература, като най-ярък пример за това е повестта „Гераците” на Елин Пелин, която разкрива упадъка на старите патриархални взаимоотношения и утвърждаването на новата социална динамика, която отчуждава рода и къса нишката на една от основните етнически ценности — кръвта.

През отминалия век се утвърди движението за права на жените и в голяма степен мизогинния автократичен обръч на патриархата беше разкъсан. Днес обаче носители на неговите ялови и сексистки ценности продължават да изповядват мизогинната му доктрина, този път насочвайки активизма и агресията си главно към хомосексуалните. Те атакуват нехетеросексуалните малцинства с разнородни тези, в устрема да намерят някакъв стабилен аргумент срещу тях. Една от тях е, че тези малцинства са „развратни”, „неморални” и поведението им е „противоестествено”, въпреки, че нито едно от тези неща няма доказателство.

Идеята за равни социални права на хомосексуалните, изразени в правото на брак с партньор от собствения пол и в правото за осиновяване, се отхвърля категорично, главно защото „свещената институция на брака е само между мъж и жена и друго би било обида пред лицето на Бога” (възможни са и други варианти на тази теза, но това е общата идея). Анти-хомосексуалните активисти системно манипулират общественото мнение, поднасяйки на слушателите си наготово тезата за „неморалната хомосексалност”, „опасността”, която тя носи за „традиционните ценности” (да се разбира „патриархалните”) и за това, че брака е свещен съюз пред Бога, въпреки, че хомосексуалните се борят за граждански права и респективно за право на граждански, а не църковен брак, тъй като гражданският е единственият законен брак в повечето страни по света. Гражданският брак представлява правен съюз между двама души пред лицето на закона и държавата и няма нищо общо с Бог, поне не в държавите, които правят разлика между гражданско и религиозно право. Анти-хомосексуалните гвардейци обаче съзнателно изопачават този факт, говорейки почти само за „свещена институция пред лицето на Бога” и „неморалност” до такава степен, че промиват жестоко и трайно общественото съзнание, втълпявайки му заучени анти-хомосексуални настроения. И наистина — по традиция у нас мнозинството се отнася към хомосексуалността в най-добрия случай с ирония, подигравка или пренебрежение. Масовото съзнание успешно е усвоило готовите формули на радетелите за традиционно общество до такава степен, че дори хора, принципно несъгласни с идеите и възгледите им (дори заклети атеисти), засвидетелстват един активен и интензивен хетеросексизъм и дори хомофобия. Рядко се намират такива, които действително да се замислят върху това, което им се казва и представя като истина, която ще спаси обществото от „поквара”. Което, трябва да призная, е един невероятно забележителен гол от страна на анти-гей активистите, които с демагогията си са поразили еднакво успешно и трайно както неуки и слабо образовани хора, така и такива с висок образователен ценз, културни и обществени дейци, „интелектуалци”. Това какви са опасностите от подобно овчедушно пригласяне оставям на размишленията на читателя, който е исторически грамотен.

Ето до къде стигнахме, замисляйки се най-просто върху смисъла на това, което ни се казва като готова максима. Всъщност хомосексуалността не е неморална. Хомосексуалността не е и опасна. Там където битува здравият разум няма място за евтини словесни еквилибристики. Но, уви, ето че те успяват не само да се промъкнат, но и да се настанят в общественото съзнание. Това е причината да съществуват организации за равни права на хомосексуалните и антидискриминационни закони: понякога се налага глупостта да се третира с по-малко обяснения и повече действия. България има да изкачи още много стъпала по пътя към зрялото демократично мислене. Можем само да си пожелаем успех.

Източник: Stalik blog

Редактирано Май 3, 2008 от Вендор

[Орлин Баев]

Преди време имаше някъде тук из форума тема за хомосексуалността или си говорехме за нея като офтопик - забравих вече. Спомням си, че бях доста краен тогава. Може би защото нравствените м иценности, тоест традиционното ми възпитание е било насочено против хомосексуализма. Напоследък омекнах доста по тая тема, в смисъл, че ставам по-толерантен към хомосексуалистите. Всеки има право на живот, ако не пречи на другия. А сексуалността и при хомо и хетеро вариантите може да се преживява на много нива, като по-висшите са си чиста духовност.

За всички има място под слънцето и може би не половата ориентация е това, което ни определя като качествени индивиди.

[Атлантида]

"...много хора намират начин да оправдаят омразата си и я систематизират в теории за „правилния житейски ред”. Не бива да забравяме обаче, че без оглед на мотивите, желанието да причиниш вреда на другиго (дори само по отношение на достойнството или самочувствието му) е неморално."

Съвсем случайно попаднах на горния материал, буквално минути преди да прочета тази тема.Така че, давам линка.

цялата статия

Редактирано Май 3, 2008 от Атлантида

[mvm]

Хомосексуалността е вид психическо заболяване у някои хора. То може да е морално, но не е нормално.

Сношението между мъжът и жената има за цел продължаване на вида, което при хомосексуалността не е възможно. При това положение хомосекуализмът е отклонение, което колкото и да опитват да защитават и признават демократично, то не е нормалното състояние на хората.

Да сте чували за животни , при които има обособени два пола, да има хомосексуалисти?!?!?!

Просто защото животните действат повече инстинктивно и и затова -правилно.

А на човекът е даден разум....понякога се чудя за к'ъв му е въобще

[Атлантида]

Проявява се и при животните, да.

[Максим]

mvm

Хомосексуалността не е заболяване! Няма нищо общо с психическите заболявания. Тези хора са напълно нормални. Те не се отличават с нищо от останалите, освен с предпочитанията си по отношение на пол. Тези предпочитания са вродени, а не са избор или прищявка. В този смисъл хомосексуалността е точно толкова нормална за тях, колкото и хетеросексуалността за другите. Чудно как хората не могат да проумеят тази простичка истина. Няма никаква разлика в чувствата на хетеро и на хомосексуалните. Щом няма разлика в чувствата, значи няма разлика и в действията, значи и действията трябва да бъдат под един и същ знаменател.

Радвам се на прогреса в отношението на Орлин. Все пак той е психолог и за него е задължително да бъде разбиращ и толерантен, защото сигурно ще се сблъсква в практиката си с такива хора.

[Olq3]

Поздравления за темата, Вендор!Истината е, че отричането на хомосексуализма датира от дълбока древност и е обвързано с религията.В Библията е записано "ако си мъж, да не лягаш с мъж" и "ако си жена, да не лягаш с жена" (цитирам по памет).Целта безспорно е възпроизводството, което по очевидни причини няма как да стане при една хомосексуална двойка.А в миналото, когато войните и смъртоносните болести са били често срещано явление, възпроизводството е било нещо твърде важно за оцеляването на една нация.

Далеч съм от мисълта, че Църквата би позволила един хомосекуален брак, но не виждам причините, поради които и гражданското право също го отхвърля.Например при една двойка от две партньорки, в която едната жена ражда, другата не е родител, няма право да осинови детето, а го отглежда редом с майката.И ако с майката се случи нещо, другата партньорка няма право дори да даде съгласието си операция на детето.Обществото ни също е доста консервативно настроено, то не приема "различните", а в същото време говорим за демокрация и "равни права на всички граждани".И мисля, че точно остатъците от патриархалното минало са причина за това.Защото в хомосексуализма няма нищо неморално, така както и в хетеросексуализма.Сексуалната ориентация е заложена в индивида още в мига на неговото оплождане.Астрологията дава обосновка за това.Обществото ни определено трябва да промени мисленето и настройката си, да приеме и тази своя част, а не да я отхвърля и заклеймява.Защото разглеждането на хомосексуализма като нещо неморално говори за непознаване на биологията, на етиката, а оттам и за ограниченост в мисленето.А всички искаме съвременно общество, с адекватни схващания. За това обаче, е нужно време, много време, защото мисленето си човек променя най-трудно.

[Станимир]

По въпроса за морала може да се поразсъждава и от гледна точка на това какви енергии, чувства и емоции се проявяват. Това важи не само за хомосексуалните но и за всички останали отношения. Всичко, което се извършва единствено на физическо и на низше астрално равнище може да се разглежда като неморално. Когато в едно отношение бъдат събудени чисти и духовни чувства, то може да се разглежда като морално. Дали става въпрос за хомосексуалисти или не, няма значение, ако това бъде постигнато. Отделен е въпроса до каква степен това е възможно да бъде постигнато при хомосексуалистите. Разглеждайки нещата от тази гледна точка изравняваме критериите за моралност при хомосексуалистите и тези които не са такива. А ако говорим за истински морал, май трябва да се откажем от секса (изключвайки разбира се възпроизводствената му функция). Ама недейте да бързате, защото който бърза...

[Максим]

Сношението между мъжът и жената има за цел продължаване на вида, което при хомосексуалността не е възможно.

Хайде да не ставаме смешни. Ти колко деца имаш/смяташ да имаш и колко пъти си правила/смяташ да правиш секс? 1-2 пъти за цял живот, за да имаш 1-2 деца? Или смяташ и покрай тези 1-2 пъти пак да си правиш удоволствието??? Не ми говори за цел продължаване на рода, след като 100% от хетеросексуалните двойки го правят постоянно! С какво тогава всичките тези контакти безплодни!, са по-различни от хомосексуалните сношения?

[Olq3]

По въпроса за морала може да се поразсъждава и от гледна точка на това какви енергии, чувства и емоции се проявяват. Това важи не само за хомосексуалните но и за всички останали отношения. Всичко, което се извършва единствено на физическо и на низше астрално равнище може да се разглежда като неморално. Когато в едно отношение бъдат събудени чисти и духовни чувства, то може да се разглежда като морално. Дали става въпрос за хомосексуалисти или не, няма значение, ако това бъде постигнато. Отделен е въпроса до каква степен това е възможно да бъде постигнато при хомосексуалистите. Разглеждайки нещата от тази гледна точка изравняваме критериите за моралност при хомосексуалистите и тези които не са такива. А ако говорим за истински морал, май трябва да се откажем от секса (изключвайки разбира се възпроизводствената му функция). Ама недейте да бързате, защото който бърза...

Хомосексуалистите също са способни да обичат, да страдат, да изживяват силни и дълбоки чувства точно толкова, колкото и хетеросексуалните.С други думи, те също преживяват любовта, а тя включва и секса.Само че те дълго време крият предпочитанията си, страхувайки се от присмех и отхвърляне.И не виждам защо, с какво един хетеросексуален индивид превъзхожда хомосексуалния.Представете си едно малко провинциално градче и момче/ момиче с хомосексуална ориентация, живеещо в него.Представете си през каква вътрешна драма трябва да премине този индивид, в много от случаите има и отхвърляне от семейството.И трябва ли да бъде така, с какво тази личност наранява обществото?Какво е нейното престъпление, за да има отхвърляне от него?!

[mvm]

Не очаквах някой да се съгласи с мене, дори обратното.

Не било психическо заболяване. Защо тогава гейовете си личат от километри, че са такива. Айде моля ви се, направо им е изписано на ..............навсякъде.

Нормални били. Забележете как се облича един гей, каква походка има, какъв поглед, какви маниери, как говори, с какъв глас и по какъв начин. Това за вас нормално ли е? За мене не е.

Редактирано Май 4, 2008 от mvm

[Максим]

Не очаквах някой да се съгласи с мене, дори обратното.

Не било психическо заболяване. Защо тогава гейовете си личат от километри, че са такива. Айде моля ви се, направо им е изписано на ..............навсякъде.

Нормални били. Забележете как се облича един гей, каква походка има, какъв поглед, какви маниери, как говори, с какъв глас и по какъв начин. Това за вас нормално ли е? За мене не е.

Защо, повечето хора смятат като теб. Как ще си личат? Личат си травеститите. Те се обличат странно, имат странна походка и глас. Те се чувстват хора от противоположния пол. На хомосексуалистите съвсем не е задължително да им личи. Може да не откриеш никакъв външен признак, колкото и да си наблюдателен. По правило те не се чувстват жени (за разлика от травеститите), чувстват се комфортно в мъжко тяло и мъжки дрехи.

[Орлин Баев]

Я да поканим Румен Бостанджиев да го питаме за секс идентичност и джендър (условно преведени сексуална и полова) идентичността. Как се формират и щой туй чуду? Бях на един семинар. организиран от юнгианците преди време, но беше психоаналитичен - за половата идентичност. Та тоя Румен беше там и спореже с лекторката Мери Хитзоу. Доколкото мога да конструирам някави паметови следи със стария си мозъчен процесор, секс идентичността е биологичната принадлежност към единия или другия пол - органите, биохимията, мозъчните различия... При травеститите и тя си е различна. Но при хомосексуалистите секс идентичността си е нормална. И имат разлика само в половата(джендър) идентичността, тоест в психическите си предпочитания към даден пол. И като се замисля, при голяма част от тях си е вродена (имаше изследания на хромозомно ниво). А при тези при които не е, просто са предпочели да бъдат такива по причини социални и характерови. Психоанализата твърди, че всеки човек е бисексуален например!

Мисля си, че и хетеро и хомо предпочитанията са горе долу равнопоставени - като изключим размножаването, което очевадно понастоящем идва в повечко за планетата ни. Същите страсти, същите базови нагони, преживявани по-грубо или по-фино. Има обаче ниво на преживяванме на секса, което е отвъд секса - тогава всяко действие или когнитивен процес в живота се насища с тази сексуална сила, която иначе се отделя за минутен или часов акт.

[Guest Кристиян]

Всъщност, моралът какво общо има със сексуалната ориентация на човека...

Сексът не съществува заради размножаването. Размножаването не е нито най-важната, нито единствената причина за съществуване на секса. Сексът съществува най-вече поради това, че доставя удоволствие и наслаждение...но, откакто човмечеството боледува от морал, то всъщност само се е ощетило откъм сексуалността, с която разполага...

Кое е нормално и кое не е- това всъщност никой не може да каже, но във всички случаи хомосексуалността не е нещо болестно. Сред хетеросексуалните хора същестгвува много повече патология на сексуална основа отколкото при хомосексуалните...а в общества, в които доминира със сила хетеросексуалния "морал" е напълно естествено хомосексуалните хора да си личат от километри. Всъщност, сексът и сексуалността са най-успешните средства за манипулиране на другите- който иска да се убеди в това, добре е първо да започне с изследване на своето сексуално поведение...

Нямам нищо против моралЪт, стига да не се забърква в области, в които няма приложение. В природата всички правят секс и имаме много да я догонваме по отношение на осъзнаването и ползването на сексуалността ни, но в природата морал няма...

[Ани]

Всъщност, моралът какво общо има със сексуалната ориентация на човека...

Кое е нормално и кое не е- това всъщност никой не може да каже, но във всички случаи хомосексуалността не е нещо болестно. Сред хетеросексуалните хора същестгвува много повече патология на сексуална основа отколкото при хомосексуалните...

Моралът наистино няма общо със сексуалната ориентация. Наистина, че патологията на сексуална основа се среща както сред хомо, така и сред хетеро сексуалните хора.

Добротата или лошотията на един човек не зависи от сексуалната му ориентация.

Сексът не съществува заради размножаването. Размножаването не е нито най-важната, нито единствената причина за съществуване на секса. Сексът съществува най-вече поради това, че доставя удоволствие и наслаждение...но, откакто човмечеството боледува от морал, то всъщност само се е ощетило откъм сексуалността, с която разполага...

Все пак ми се струва, че сексът първоначално е възникнал в природата с цел размножаване? След това се е обособил като удоволствие.

Бракът между двама души също има за цел създаване и отглеждане на потомство. Поне такава е била неговата функция от древността до скоро. Сега нещата нещо започнаха да се променят...

Не знам дали в древните Атина и Спарта, където на хомосексуалната любов се е гледало с по-добро око, отколкото на хетеросексуалната, бракът между двама мъже е бил разрешен?

[Olq3]

Мисля че децата са плод на любовта, а не на брака.И след като в природата се срещат хомосексуални индивиди, а човечеството е част от нея, е крайно време да приеме и тази своя част.Спокойно и с разбиране, а не с присмех и отхвърляне.

[Guest Кристиян]

Темата е за хомосексуалност и морал, не за брак Имаше преди време друга тема относно сексуалността, но не помня дали бракът беше набъркан или не.

Всъщност, размножаването е вторична функция Първото нещо, което може да се зароди е желанието за наслаждение, и едва след него може да се зароди желание за създаване на потомство. Защото потомството първоначално не се е създавало чрез секс..поне такова е моето мнение. Сексуалното размножаване се появява след т.нар. грехопадение, т.е. след избора на човека да развие свойството егоизъм и да заживее като ин-дивид (в-разделение). И днес потомство може да се създава без секс, всъщност- винаги при човека тази опция е съществувала, но днес вероятно погледът ще се насочи към оплождане инвитро и др. подобни методи в тази посока, но има една доста голяма разлика между плодене и множене, но това е далече извън границите на темата и не бих дискутирал в подобна посока.

Контекстът на темата е ясен по отношение на посоката на дискусията, и в този контекст, хомосексуалността може да бъде опора на т.нар. морални ценности, и дори да ги издигне до ново, по-високо ниво- в това е била идеята на хората от античните времена, и всъщност- постигнали са големи резултати, които всъщност изграждат всичко което наричаме европейска култура- с все наука, изкуства, хуманитарност, философия и т.н.

Дори може да се твърди, че моралът и етиката- като идеали, възгледи и систематизирани житейски ценности са се появили чрез хомосексуалността и за хомосексуаността. Все пак, хетеросексуалните хора са били приемани за простолюдие, имащо стадно съзнание...Интересното е това, как моралът, етиката, естетиката и т.н. са прегърнати от "стадото"...но и това е друга тема...

[Inatari]

Хората са свободни да избират половата си ориентация ,а вече и полова идентичност .

Дали това се конфронтира със социалните модели на обществото и религиозните убеждения на социални групи , това е отделен въпрос.

Според мен хомосексуалните хора ,трябва да имат пълната свобода и право на живот и любов като всички останали живи същества.

Има толкова гениални хомосексуални хора ,че не бива останалите да ревнуват от този факт .)))

Модерния свят ,модерното общество отдавна е отворило вратите си за всички хора с хомосексуална ориентация .

Поне през последните 50,60 години , като че ли това стана ежедневие ,не би трябвало да притеснява никой .

Имала съм приятели ,които са хомосексуални и това по никакъв начин не ги прави недостойни за моето приятелство или за да намерят мястото си в обществото.

Вярно ,че България все - още не е достатъчно модерна и развиваща се държава ,но малко по малко и тук хората ще намерят по - широкото мислене и по - глобален мироглед за нещата от живота и обществото.

Унисекс поколението ,метросексуалността на мъжете ,а в крайна сметка и хомосексуалността на двата пола бяха едно от социалните явления и самоопределения на хората от 20 век . Вече сме 21 век ,така ,че време е според мен да разширим възгледите си .

Мисля ,че от изключително значение за нашата планета Земя и за нашата цивилизация е истината за това дали живеем по законите на любовта ,самите ние дали произвеждаме любов и светлина в отношенията си .Това е от първостепенно значение . Всеки трябва да има свободата и възможността да дава и получава любов в живота си ,а не да бъде осакатяван от обществото ,заради някакви социални модели или щампи и образци на съществуване .

Всеки е уникален в същността си и в начина по който живее ,в начина по - който отдава любовта си.

Не можем да направим една рамка за модел на човек и вътре да напъхаме всички . Това е античовешко и нехуманно.

И е против законите на любовта .

Така ,че аз вярвам в свободата и личния избор на всеки човек за съществуване и любов .

[Диана Илиева]

Темата е за хомосексуалност и морал, не за брак Имаше преди време друга тема относно сексуалността, но не помня дали бракът беше набъркан или не.

Всъщност, размножаването е вторична функция Първото нещо, което може да се зароди е желанието за наслаждение, и едва след него може да се зароди желание за създаване на потомство. Защото потомството първоначално не се е създавало чрез секс..поне такова е моето мнение. Сексуалното размножаване се появява след т.нар. грехопадение, т.е. след избора на човека да развие свойството егоизъм и да заживее като ин-дивид (в-разделение). И днес потомство може да се създава без секс, всъщност- винаги при човека тази опция е съществувала, но днес вероятно погледът ще се насочи към оплождане инвитро и др. подобни методи в тази посока, но има една доста голяма разлика между плодене и множене, но това е далече извън границите на темата и не бих дискутирал в подобна посока.

Контекстът на темата е ясен по отношение на посоката на дискусията, и в този контекст, хомосексуалността може да бъде опора на т.нар. морални ценности, и дори да ги издигне до ново, по-високо ниво- в това е била идеята на хората от античните времена, и всъщност- постигнали са големи резултати, които всъщност изграждат всичко което наричаме европейска култура- с все наука, изкуства, хуманитарност, философия и т.н.

Дори може да се твърди, че моралът и етиката- като идеали, възгледи и систематизирани житейски ценности са се появили чрез хомосексуалността и за хомосексуаността. Все пак, хетеросексуалните хора са били приемани за простолюдие, имащо стадно съзнание...Интересното е това, как моралът, етиката, естетиката и т.н. са прегърнати от "стадото"...но и това е друга тема...

Кристияне, това което пишеш е много интересно. Аз също мисля, че първоначално потомството не се е създавало със секс. Това и според мен е започнало да става след "грехопадението". Мога да допусна и че първата функция на секса е удоволствието, а размножаването е вторична такава. Обаче кога в такъв случай се е появил секса според теб?

Колкото до природата - не съм ботаник/зоолог, но и да има такива растения или животни, които да правят секс за удоволствие, то те никак не са много. Дори напротив - за по-голямата част от флората и фауната периодите на оплождане при растенията и съешаване при животните са доста кратки; през останалото време не правят секс.

А последния абзац ме накара да се замисля. Разсъжденията в тази насока според мен биха били много ценни и полезни. Ако ти се струва, че се излиза извън рамките на тази тема, може би да се отвори нова, която да осветли това, което си загатнал ...

[Роси Б.]

Хомосексуалните са различни. А обществото като цяло не приема различните. Говоря за общественото мнение. Не мисля, че само църквата е изиграла роля за това мнение. Просто "нормалното" поведение е това на мнозинството. Всеки, който се държи по различен начин, било и в друго направление( различен начин на мислене) не се приема. Между другото, има го и при животните. Те също не приемат различните и се държат агресивно с тях. Знае ли някой, може да ни е останало от тях. Някакъв вид инстинкт.

Разговаряйки тук на тази тема, мисля че всеки просто се определя в отношението си към тези хора- различните. Били те хомосексуални или не. Въпросът за мен стои така: Приемам ли различните от мен? И отговорът, който ми звучи най-човешки е: Да. Да, ако това не ме заплашва мен самата с нещо.(тук вече имам предвид не само хомосексуалните)

[Станимир]

Сексуалната енергия е една от формите на творческата/психическата енергия. Целта на тази енергия никога не е била доставянето на удоволствие. Последното може да се разглежда по-скоро като следствие. Човек може да изпита състояния на екстаз на много по-висши нива от физическото/сексуалното, но за това трябва да има сливане между мъжкия и женския принцип на съответното ниво. Например между душите на двама души, съпътствано от сливане на менталните, емоционалните и физическите им тела и после издигане на обединената енергия отново към душите. Или при отделния човек може да имаме аналогичен пренос на енергия от положителната му душа към отрицателната личност и обратно. . Втория вариант при разглеждането на хомосексуалните контакти не ни влияе, но в първия вариант няма как да бъде постигната пълнота и то заради физическите тела. На останалите нива може да се получи нужното взаимодействие и това наистина ще е за предпочитане пред голяма част от хетеросексуалните връзки, но е ограничение, което не може да бъде преодоляно в една хомосексуална връзка, докато при хетеросексуалната съществува такава възможност. Тези неща ги казвам не за да отхвърля хомосексуалността, а за да покажа, че на нея не може да се гледа по същия начин, както на една хетеросексуална връзка. И пак повтарям имам предвид разграничаване на съответните отношения (хомосексуелни и хетеросексуални), а не на хората участващи в тях.

А колкото до разделението на половете, то наистина е временно.

И не знам докога хората ще продължаваме да се учим от животните. Не трябваше ли да е обратното?

[mvm]

А какво ще кажете за содомията, и садо-мазо секса? И те са форми на секс, които доставят удоволствие на тези, които ги практикуват. И тях ли да защитаваме и да приемаме демократично?

[bee_bg]

Нали казвате, че човешкта душа няма пол... тази тема ''Хомосексуалност и морал''

ми се струва по-скоро като провокация

[Йордан Анов]

Темата е ясно и точно формулирана, добре ще е първо да се прочете изложението в началото, след което да се правят коментари, а не говорене наизуст.