Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Донка

Що е благост и благосклонност

Recommended Posts

Благостта е един от плодовете на Духа.

Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном, 5:22).

Галатяни 5

Учителят много често изпозва в беседите си думата благост.

Благостта е едно здравословно състояние. Не съжаление към някакъв слаб човек, но изобщо човек има еднакви отношения към всичките хора.

в лицето на благия човек има една веселост, отвореност. Той е като Слънцето, което изгрява. Милостивият човек е като Месечината, която изгрява.

Един страдащ свят милостта го оправя. В един свят на нов живот, който иде, благостта е, която оправя. Та казвам: Според вашия стар живот трябва да бъдете милостиви спрямо себе си, а към новия живот трябва да бъдете благи. Благостта е за новото, което иде.

Кой човек може да бъде благ? – Любещият.

Двата принципа

Идеята за тази тема ми се заформи при четенето на беседата Любовта. В нея Учителя определя търпението и благосклонността като "ръцете на Любовта":

И Любовта казва същото: „Вашата стая е на север – нехигиенична, трябва да влезете да живеете в южна стая, дето Слънцето може да ви огрее.“ Сиреч тя иска да каже: „Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни.“ Тя казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя – те са ръцете на Любовта.“ И знаете ли колко струват тия две ръце? Неоценими богатства. Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко да работите.

благосклонност – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате да издържите известен товар. Благосклонността е Любов, готова да гради, да направи услуга някому, комуто и да е. Срещнете един просяк, иска да му направите известна услуга – направете я. Един ваш приятел има благородни черти, иска да му направите известна услуга – направете му я, макар той и да не е от вашето убеждение и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него; ехото на това говорене един ден ще се чуе, защото каквото човек посее, това и ще пожъне – ако посее ябълка, ябълки ще събере; ако посее тръни, тръни ще пожъне.

Виждате ли разлика в понятията "благост" и "благосклонност"?

Благостта вродено качество ли е или се постига съзнателно?

Как се проявява благостта и как благосклонността в ежедневието - в поведението, взаимоотношенията?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Всички качества се изначално присъщи в човешката монада. Човек не може да развие нищо което не е вложено в него в началото на съответния космически период.

Според мене благостта е по-безличностна, ако мога да се изразя по този начин. Също така благосклонността изразява предразположеност, една възможност която може още да не се е проявила, докато благостта е вече проявена и утвърдена. Благостта се отнася до всички. Не може да си благ към един, а да не си благ към някой друг. Благосклонността е винаги отношение между двама.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако благостта е плод на Духа, то тя се постига осъзнато. Тя ни съпровожда по Пътя и ни учи да бъдем себе си, но и да бъдем клетката от вселената, която ни е създала. Тя стои в нас, но ние сме тези, които я избираме за свое състояние. Усещам го като чистота - да живеем в благостта означава да почистваме редовно ума и сърцето си.

Оставим ли облаците на желанията, праха на очакванията, калта на твърдите правила за добро и зло да съжителстват със слънцето на благостта, ражда се сянката на омразата, погнусата....

Как да ги излекуваме ?- като почистим благостта си.

Благосклонността в ежедневието ни - можете ли да дадете примери за случаи, в които вие или друг човек до вас сте проявили благосклонност?

Различаваме ли я от съжалението, снизхождението, безразличието, угаждането....? Как?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И така, когато дойдат във вас добри желания, не отлагайте, за да си свършите другата работа, а веднага ги посейте. Ако започнете да питате как да ги посеете, означава, че се занимавате с това какво ви е направил този или онзи. Остави всичко настрана, посей това добро желание!

Простотата (Беседи пред Сестрите, 31.05.1917 Четвъртък, София)

Днес дойде при мене едно младо момиче и ми поиска 70 стотинки, защото не му стигали за билет до Поморие. Ако беше дошло преди 2 месеца, щях да си помисля, че е някаква наркоманка, която ходи от човек на човек и проси пари за наркотици и нямаше да му дам. Въпросът не е в сумата, нали, тя не е много . Въпросът е в това....как възприемаме ситуацията.

Но днес въобще не ми мина тази мисъл през главата, дадох му, и детето така се зарадва, десет пъти ми благодари...и ми каза, че инхалаторът му свършвал (това не ми е много ясно какво означава, но гърдите му хриптяха наистина като говореше). Ако го бях отпратила още в началото, нямаше да разбера за този инхалатор и наистина щях да остана с убеждението, че е наркоманка.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=4471

:thumbsup2: Прекрасен и много точен пример за благосклонност!

Не случайно думата съдържа "склонност"...

Когато ситуацията ни изправи пред избор, да се "наклоним" към благото - доброто, което тя носи в себе си и да посеем (реализираме) доброто желание - порив, което е поникнало в душата ни без да мислим за някакви причини или последствия...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако нещо напира в нас - някакво недоволство, осъждане.... дали търпението ще ни почисти от това?

Струва ми се, че благосклонността е решението. Да подходим с благосклонност според мен означава да преобърнем тази гледна точка, която ни е довела до изчерпване на търпението.

В примера с постъпката на mvm по-горе:

Ако беше дошло преди 2 месеца, щях да си помисля, че е някаква наркоманка, която ходи от човек на човек и проси пари за наркотици и нямаше да му дам
- и сигурно щеше да се излее справедливо някаква помия на презрение в ума и сърцето... и на осъждане.

Имаше и много по-лош вариант. Можеше да стисне зъби и да прояви насилено лицемерно търпение - да си мислис осъждане и презрение, че е наркоманка, но да и даде парите само заради търпението и за да нарече себе си благороден човек.

Въпросът е в това....как възприемаме ситуацията.

Ако ситуацията е извикала в сърцето и ума ни негативност и търпението ни е изчерпано, ред идва на благосклонността - т.е. да погледнам на ситуацията от тази страна, от която тя изглежда добра... и да слушаме каква е нашата роля - на какво да си дадем вниманието и времето....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Винаги съм мислил за любовта като ядро и всички хубави качества на душата,като нейни разклонения и като работиш за нейното разширение в теб,така развиваш и всичко останало-благост,благосклонност и т.н.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В основата на всичко са любовта, умът и волята. Трите следва да бъдат развивани в хармония. В противен случай нито една добродетел не може да бъде правилно проявена. Умът ни показва начина по който да стане това, волята ни дава силата да го направим, а любовта ни показва дали това, което правим е правилно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би благостта се освобождава в човека, когато той с ума и волята си успее да постигне състояние, в което никой и нищо по никакъв начин не са в състояние да ограничат вътрешната му свобода и да предизвикат затлачване на извора на любовта в него.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благостта е един от плодовете на Духа! Колкото повече човек се отваря за Духа, колкото повече Духът прониква в него, в толкова по - голяма степен се изпълва с благост. Чертите на лицето му, погледът, гласът, движенията придобиват мекота. От благообразното лице на такъв човек струи светлина, нежност, любов. Всъщност, ако ме накарат да определя какви са основните характеристики на Учителя Беинса Дуно, първата дума, която бих използвал като определение, е "благ". И Неговите действителни ученици също ги разпознавам по тази благост, която излъчват лицата им. Не случайно има песен "О, Учителю благати" и формула:"Учителю благи, помогни ми да изпълня закона ти". И Исус са го наричали "благ". И всички, у които е оживял Божият Дух, са благи.

А благосклонноста - за да бъде човек действително благосклонен, а не просто снизходителен ( в това последното откривам нюанс на високомерие), трябва да е изпълнен с благост, която във взаимоотношенията ни с другите се излива като благосклонност. Или, по друг начин казано, благостта влиза в действие като благосклонност. Благостта е качество, което притежаваш и което създава своеобразна - мека, нежна и любяща атмосфера около теб. А благосклонноста е вече отношение, което проявяваш спрямо някого в конкретна ситуация.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

... Всъщност, ако ме накарат да определя какви са основните характеристики на Учителя Беинса Дуно, първата дума, която бих използвал като определение, е "благ". И Неговите действителни ученици също ги разпознавам по тази благост, която излъчват лицата им. Не случайно има песен "О, Учителю благати" и формула:"Учителю благи, помогни ми да изпълня закона ти". И Исус са го наричали "благ". И всички, у които е оживял Божият Дух, са благи.

" Учителю Благи, учи ме на вечния смисъл на живота" - това е формула която си казвам от години, но не мога да дам източник защото съм я научила от един посветен. Всъщност само споделям, поздрави :3d_043::3d_064::3d_122:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Може би благостта се освобождава в човека, когато той с ума и волята си успее да постигне състояние, в което никой и нищо по никакъв начин не са в състояние да ограничат вътрешната му свобода и да предизвикат затлачване на извора на любовта в него.

Да, а водата от този извор да бъде поддържана чиста през целия път на потока, за да може да има полза от нея.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля ,че от благостта и благосклонността ,винаги има полза ,и то на Универсално ,на Вселенско ниво .

Независимо ,докъде човек ще издържи да бъде благ и благосклонен ,всяка една опитност на духа ,като благост и доброта ,носят единствено ползи и инвестиции от Космически порядък .

Един единствен път човек да е проявил добро той е осъществил Светлината ,той е работил за Бог .

Бог е всеопрощаващ към всичката незрялост на Човек ,Бог продължава да дарява част от Себе си в душата и духа на всеки един човек. Затова и сме вечни същества.Далеч съм от мисълта ,че ще бъдем разпределени в ада и рая след смъртта си . Затова и сме творци,защото Бог е вложил една Божествена искра във всеки един човек.Доколко човек ще работи за удвояването на Божествения огън в него и за финото си превъплащение и еволюционно развитие ,зависи от личното творчество на всяка една Божествена искра. :3d_053::3d_047:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_022: Ина!

Доколко човек ще работи за удвояването на Божествения огън в него и за финото си превъплъщение и еволюционно развитие ,зависи от личното творчество на всяка една Божествена искра.

Точно - благостта е вложена в нас от Твореца, но от нас зависи (не от средата ни) дали ще го проявим Божествения огън...

Жестокостта поражда единствено жестокост и това е един порочен кръг. Отстрани е лесно да се говори, но как реално се излиза от него?

Преместих въпроса в тази тема, защото определено смятам, че тя съдържа отговорите. (Докато се опитвах да напиша този пост, Силвия го подкрепи с много красноречив пример! - Благодаря! :feel happy: )

Според мен жестокостта е симптом на "подпушена" благост и благосклонност. Какво би могло да я подпуши -т.е. блокира? Страхът и Гордостта, мисля. Също твърдостта на принципите и мерките за добро и зло и обявяването им за приоритет в живота. Всички те блокират приемането на човека до нас, естествената мекота в отношенията ни и оттам проявяването, реализацията на благостта и благосклонността. Подпуши ли се изворът на благостта и благосклонността, страхът отключва негативните емоции и реакции.

И както сполучливо е реагирала Силвия - лекарството в такива случаи е отново благостта и благосклонността, които тя е преляла от себе си в момчето, за да го върне към реалността и истинското му аз. За да е способен човек на тази реакция, той трябва да е овладял механизмите на прошката и благодарността.

И все пак прелятата благост и благосклонност са като прелятата кръв - те спасяват човека само в критични случаи. Това преливане не приключва, а започва процеса на лечение на страха и жестокостта.

Ако същият човек някак остане с впечатлението, че ще му преливат този "елексир" всеки ден без да е необходимо той самият да почисти своя извор, елексирът би се превърнал в храна за жестокостта и в усещането "винаги когато съм жесток, следва порция благост към мен"..... т.е. в отрова.

Сложно е.... и много отговорно.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

...

Подпуши ли се изворът на благостта и благосклонността, страхът отключва негативните емоции и реакции.

... лекарството в такива случаи е отново благостта и благосклонността...

И все пак прелятата благост и благосклонност са като прелятата кръв - те спасяват човека само в критични случаи. Това преливане не приключва, а започва процеса на лечение на страха и жестокостта.

Ако същият човек някак остане с впечатлението, че ще му преливат този "елексир" всеки ден без да е необходимо той самият да почисти своя извор, елексирът би се превърнал в храна за жестокостта и в усещането "винаги когато съм жесток, следва порция благост към мен"..... т.е. в отрова.

Сложно е.... и много отговорно.

А когато някой крие собствения си страх зад маската на премерената благосклонност, това се нарича рафинирана жестокост. По-добре никога да не се прелива такава заразена с подпушена благост кръв, която лишава още повече човека от доверието, което всеки един заслужава да му бъде гласувано. И пред подобна лицемерна предпазливост, с която разиграваме алъш-вериш с кръвта си, откровената жестокост е за предпочитане.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Философското многословието не е мое качество, затова ви предлагам да прочетете думите на две песни от Учителя, които според мен дават най-точно определение на думите "благост" и "благосклонност".

Поздрави :)

Благост

Благост,благост, благост, носи, носи Светлината, Светлината, Светлината.

Радост носи за Живота, Радост носи за Живота, радост носи за Живота, за Живота тя, за Живота тя, за Живота тя.

Стари вдига, млади вдига от леглото тя, от леглото тя, от леглото тя, от леглото тя.

Болни милва, здрави радва, болни милва здрави радва, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя.

И реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя.

Блага дума

Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата, на сърцата, на сърцата, туй е ключът на сърцата.

Мили поглед на очите, туй език е на душите, на душите, на душите, туй език е на душите.

Нежно чувство проявено, всяко зло е разтопено,разтопено, радтопено, всяко зло е разтопено.

Силна воля увенчава всяко дело и проява, и проява, и проява, всяко дело и проява.

Любовта със тях съгражда тоз Живот що тук се ражда, ражда, ражда, тоз живот що тук се ражда.

Тоз живот що тук се ражда, тоз Живот що тук се ражда, тоз живот що тук се ражда, тоз Живот що тук се ражда.

Източник:"Песни от Учителя", изд. ББ, 2006

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ще се опитам да завърша мисълта си от предишното си мнение - нямах достатъчно време и тезата от края му остана доста неясна с възможности за противоречиви тълкувания.

И все пак прелятата благост и благосклонност са като прелятата кръв - те спасяват човека само в критични случаи. Това преливане не приключва, а започва процеса на лечение на страха и жестокостта.

Ако същият човек някак остане с впечатлението, че ще му преливат този "елексир" всеки ден без да е необходимо той самият да почисти своя извор, елексирът би се превърнал в храна за жестокостта и в усещането "винаги когато съм жесток, следва порция благост към мен"..... т.е. в отрова.

Сложно е.... и много отговорно.

Благостта и благосклонността са вътрешно състояние - външно те могат да имат безкрайно много и различни до противоположност материализации. Всичко зависи от ситуацията и участниците в нея.

Пример: Ако в един случай благосклонност означава да оставим човека свободен да прояви своята воля, то в друг, това означава да не позволим това. Примерът на Силвия е много точен в това отношение. Проявявайки благосклонност и разбиране към състоянието и божествената същност на агресивно настроеното момче, тя го възпира с "мека сила" - Любов - от реализирането на неговата свободна воля - т.е. ограничава "тъмнината" като налива своята светлина.

В друга ситуация благосклонност означава да оставим свободната воля на човека да се прояви и съответно умът, който я ръководи да изследва причинно-следствената връзка. В педагогиката и психологията наричаме това "усвояване на опит по пътя на опити и грешки". Върви се по-бавно, но опитът е личен и затова много ефективен. Разбира се, този тип благосклонност се проявява докато свободната воля не застраши фатално свободата и живота на опитващия и на друг участник в ситуацията. Като в приказката за адепта и змията.

В такъв случай говорим за разумна благосклонност.

За личен опит:

Дълги години проявявах "благост и благосклонност" като позволявах на човека, с когото живеех да си мисли, че съм зависима от него и че ревността и претенциите му са за мен доказателство за неговата любов и уважение. По-късно разбрах, че това не е било благост - това беше обратното.

Сега мисля, че в подобен случай разумната благост и благосклонност означава да се покаже честно и спокойно на човека какво е нашето отношение към ситуацията и взаимоотношенията. После да се даде достатъчно, но не прекалено много време за корекции от двете страни. Ако времето покаже драстична разлика в понятията - такава, която нарушава равновесието и любовта и в двамата, да се даде свободата на другия да бъде себе си и да живее своя живот по своя начин, да намери и избере друг човек, с когото са хармонични и щастливи дори и ако хармонията им на нас ни изглежда дисхармония.

Благостта и благосклонността в случая се съдържат в запазването на любовта и уважението към личността, свободата и щастието, разбиранията и на двамата. Да останем приятели и да се обичаме независимо дали сме заедно или си даваме свобода един на друг, отдалечавайки се. Това е искрената, честната благосклонност.

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благостта и благосклонността в случая се съдържат в запазването на любовта и уважението към личността, свободата и щастието, разбиранията и на двамата. Да останем приятели и да се обичаме независимо дали сме заедно или си даваме свобода един на друг, отдалечавайки се.

:thumbsup2: Мога да добавя: раздялата често е тест, за да се види дали наистина притежаваме тези качества. Те придават една далеч по-голяма зрялост и стабилност на вътрешния ни свят и на въздействието му върху околните. Защото, другото е до болка познатото от сериалите и от живота край нас (цитирам една широко известна преди 20-30 г. песен): "няма среда в любовта, няма среда в любовта - бяхме най-близки, затуй отсега нататък ще сме най-чужди в света..." Чудя се, каква ли е тази любов, до такава крайна степен лишена от благост?! :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Напоследък си мисля как водата ни учи на благост и благосклонност.

Когато тежки пясъчни частици не могат да я следват, тя им позволява да се утаят и да направят нейното дъно.

Когато скали препречат пътя и, тя ги заобикаля, милва ги и ги отнся бавно песъчинка по песъчинка със себе си, в себе си - към морето...

Попива мълчаливо в земята, опознава я и после изважда мъдростта на недрата и като извор.

Когато слънцето я нагрее, олеква, издига се, пречиства се и отново пада на земята....

Измива натрупания прах...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благост

Благост,благост, благост, носи, носи Светлината, Светлината, Светлината.

Радост носи за Живота, Радост носи за Живота, радост носи за Живота, за Живота тя, за Живота тя, за Живота тя.

Стари вдига, млади вдига от леглото тя, от леглото тя, от леглото тя, от леглото тя.

Болни милва, здрави радва, болни милва здрави радва, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя.

И реки текат обилно, и цветя цъфтят красиво, кога иде тя, кога иде тя, кога иде тя.

Блага дума

Блага дума на устата, туй е ключът на сърцата, на сърцата, на сърцата, туй е ключът на сърцата.

Мили поглед на очите, туй език е на душите, на душите, на душите, туй език е на душите.

Нежно чувство проявено, всяко зло е разтопено,разтопено, радтопено, всяко зло е разтопено.

Силна воля увенчава всяко дело и проява, и проява, и проява, всяко дело и проява.

Любовта със тях съгражда тоз Живот що тук се ражда, ражда, ражда, тоз живот що тук се ражда.

Тоз живот що тук се ражда, тоз Живот що тук се ражда, тоз живот що тук се ражда, тоз Живот що тук се ражда.

Източник:"Песни от Учителя", изд. ББ, 2006

Благо-даря за песните, Таня :)

"Блага дума на устата" - изглежда просто и лесно, но май не е толкова... Колко по-лесно е да "изобличим", да "извадим кирливите ризи", да "оголим истината", да лепнем етикет "грубиян, простак".... само защото начинът на живот и разбиранията на друг човек не отговарят на нашите собствени стандарти...

Случвало ли ви се е след като умът лепне такъв етикет на някого, после да опознаете човека по-отблизо и да разберете, че под кората на простака се крие красива нежна душа и истински приятел? Или никога не давате шанс на един "простак"?

Ако сте давали все пак шанс и това се е случвало в живота ви, какво е необходимо, за да открием диаманта под черния слой?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

По повод друга тема ми мина през ум още една проява на благосклонност... - да умее човек да приема всичко, изречено и направено от друг човек като проява на вътрешните качества и състояние на този човек в момента.

Границата - ако аз усетя негативно отношение към тази проява, то това, което усещам вече е моето собствено отражение...

Редактирано от Донка

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×