Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Ася_И

08. Сънищата на Йосифа

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва - молитва, Господи, изпрати ми един ангел - формула, Давай, давай - песен.

Беседа: Сънищата на Йосифа, 20.07.1914 г., Неделя

Молитвен наряд за край: Господнята молитва

„Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее. Характерът – това е човешкият дом.”

„Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот; и тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение: за да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича Вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими – те са горивото, това е вашият пътен билет. Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек в пълния смисъл на думата. Всеки обаче, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен на тях, той е умен човек.”

„Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването – този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие. Той е необходим, докато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички Знания и всичката Доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати Своята Благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, Той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.”

Из Сънищата на Йосифа, 20.07.1914 г., Неделя

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Много интересна беседа. Доста неща са засегнати, но на мен ми се струва,че акцентът е върху изграждането на характера на човека. Ето някои откъси, които ми направиха впечатление:

Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее. Характерът – това е човешкият дом.

............

Всичкият наш стремеж в Живота трябва да бъде насочен към това – да развием нашия характер. Как? Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили

..................

Силен по ум може да бъде човек само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всичките Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите. Тогава неговият силен, мощен характер може да направи всичко, понеже всички същества му съдействат. Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в Живота.

.......................

Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло – това е нашата задача на Земята.

..........................

За да може Господ да живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце да се намират в съгласие, да са уравновесени. Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас.

.............

За да бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце – каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще си създадете, такива прозорци ще имате на нея. Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце да измени външното свое обществено положение – от сиромах да стане богат, но ще го измени само когато спазва Божествените закони.

................

..., ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива да му отмерваме със същата мяра. Да мислиш зло, да си отмъщаваш, да одумваш – това не е характер. Характер е да прощаваш – само така може да се издигнеш до степен на благородство. И този пример ние виждаме в Христа: когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?“..

..................

Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? – Своя характер – той е нашето богатство.

В беседата има още доста интересни неща, като например що е грях, допустими ли са всички удоволствия, какъв принцип представят мъжът и жената..., но оставям за някой друг. :)

Иначе ще станат доста цитатите в това мнение. B)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39-а, а именно: понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска да се удоволства, но той ̀и казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен теб, ти си негова собственост, негово право и аз не мога да сторя тоя грях пред Бога.“

Сега, кое е това царство и тази жена? Египет е царството, в което ние живеем, а жената на царедвореца, която ни изкушава, е светът. Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет и жената на този царедворец ви предлага да се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава. Не е зле човек да се удоволства, но има неща забранени.

Светът е жена, която не принадлежи нам – утре, като си направи удоволствието, тя може да ви захвърли. Вашата външна красота е, от която тя се привлича към вас. Съвременното заблуждение лежи в следното нещо: когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства.

Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може да дадат мир на човека и той да има по този начин благоволението на Бога.

Какво би означавало да приемем предложението на жената - света? Да се подчиним на ценностите на някакви авторитети, на силни на деня, за да спечелим облаги или да избегнем отхвърляне. Или да поласкаем суетата и гордостта си.

Светът ни се предлага и ни желае, но само ако му се подичним, ако се обвържем с него и му дадем това, което иска. Ако изберем да запазим като приоритет Бог - т.е. вътрешното и устойчивото в себе си - ще пострадаме, но от страданието ще придобием повече отколкото от временните облаги, платени с продаденото себе си.

Защо продажбата на своята душа на света е грях?

В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях.

Всяко действие, което не носи Живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествената енергия.

Защо да желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер? Всинца трябва да се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени. Например вземете едно момче и момиче, които играят на кончета и на кукли – тия неща им принасят известни удоволствия, а от друга страна са и възпитателни – приготвят ги за други служби. Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат да ги ползват; обаче има и удоволствия, които всякога носят със себе си разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение.

Спасението седи в организирането на нашия ум, на нашето сърце и на нашето тяло – това е нашата задача на Земята.

Мъдростта и Знанието, които можете да имате във вашия ум, Добротата, която можете да имате във вашето сърце – само те могат да ви помогнат.

Първото нещо за това е да не се боите и безпокоите. Трябва да имате смелост и решителност, да не сте страхливи – страхът трябва да отстъпи място на благоразумието.

Ако продадем на света правото да организира ума, сърцето и тялото ни срещу временно издигане, ще станем пленници и така ще прахосаме Божествената енергия и характерът ни - онова, за което сме дошли на Земята ще бъде само играчка, пионка в ръката на светските капризи.....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тия хора добри приятели. – „Ама, казват някои, хората са грешни.“ От тия грешници именно си създайте приятели – в тях има благородни души.

Това наистина може да се превърне в проблем....

Дори не умишлено, по влечение на душата ние търсим хора със сродни нагласи, интереси, начин на мислене. С тях се чувстваме и проявяваме себе си. Нищо лошо дотук.

Проблемът започва, когато подсъзнателно (или съзнателно) започнем да отхвърляме останалите - хората, които са на различна вълна. Например - отбягваме или търпим с вътрешно осъждане пушач, или му четем лекции за вредата от цигарите - физическа и духовна...

Ако приемем човек с различни от нашите идеи, имаме усещането, че сме направили компромис ...

На теория осъзнаваме, че във всеки човек можем да намерим благородното, но на практика предпочитаме да го виждаме и усещаме, отколкото да полагаме усилие да го търсим.

Като предпазна мярка от време на време хапвам месо или вкусвам алкохол, макар и да мога и без тях. Така лесно приемам хора, които имат навици и предпочитания съвсем различни от моите....

Имате ли приятели, които не споделят вашите идеи или дори имат противоположни на тях принципи? Какъв е начинът да превърнем "чужденеца" в добър приятел?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега
Sign in to follow this  

×