Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Диана Илиева

Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?

Recommended Posts

И аз така.

Ти може да си така, ама аз не съм. Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си

Всеки е можел :) аз също ,но живота не се състои само в това ,ситуациите са многобройни и многопластови.

Сигурна съм че ако се замисли в дълбочина всеки ще открие грешната крачка ,ако не успее :) ....ок,аз не познавам такъв човек.

Ако не си себе си, тогава коя си?Аз?!Тя?!

Не по правилата, поставени от някого,

по своите собствени правила живей,

не пречи на никого,

Но задължително бъди себе си!

Ако живееш само по своите собствени правила и следваш само своите идеи и идеали на всяка цена ,дали няма да пречиш на никого?

Според мен е неизбежно.

Значи идва и момента в който трябва да нарушиш принципите си за да не пречиш на някого,понякога на приятел,понякога на семейството си ,дори на детето си.И пак можеш да бъдеш себе си дори в това пристъпване на идеите и принципите си.

Нашия живот е изтъкан от правила :) които много често нарушават принципите ни и ние искаме или не се Налага да ги спазваме и колкото и да не ни се иска се налага да потиснем това наше "аз" заради правилата определени от някого.

Най -често това е в работната среда ,после в соца,и най-накрая и най-рядко у дома,защото все пак там сме си Ние.

Така че да говорим че навсякъде и по всяко време сме си Ние ми звучи малко несериозно.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз така.

Ти може да си така, ама аз не съм. Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си

Браво!

Значи можеш "да хвърлиш първа камък".

Аз не мога.

Още греша.

Дали не се самозаблуждаваш? Или пък(което е по-добре) се опитваш да заблудиш нас?

Няма безгрешни хора на земята! Колкото и стремящи се към безгрешност да има! Да твърди някой противното е или лъжа или самозаблуда. И двете са от суета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти може да си така, ама аз не съм. Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си

А дали наистина си можела?

Понякога си мислим, че имаме избор, че реализираме правото си да избираме.. а всъщност постъпваме по единствения възможен за нас начин - този който съответства на истинското ни Аз.

Аз веднъж в живота си се опитах да наруша принципите си, да заглуша вътрешния глас - и доста бързо бях вкарана отново в правия път :) По най-трудния начин. Не мисля, че някога отново ще ми хрумне да опитам. Не мисля, че можем да имаме повече свобода от тази, която ни е дадена.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Това което е по-трудно да се преодолее са навиците и моделите на мислене, реагиране и поведение (особено някои които са толкова дълбоко свързани с нас, че отстраняването им си е направо болезнено и може да се отрази и на физическото здраве). Следването на определени принципи е по-лесно, което не го прави по-малко важно. Когато имаш материална изгода и я отхвърлиш за да запазиш принципите си, означава че материалното и социално положение нямат такова значение за тебе, каквото имат за другите. Това откъдето и да го погледнеш си е постижение. Всяко утвърждаване в живота на принципите, които един човек е решил да прилага е ценно, както и справянето с всеки задържащ развитието ни навик или модел на реакция към определени събития.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

мдааа, направихте ми разбор набързо :D . Дали това, дали онова. Дали можело или неможело. Кой както иска да го възприема. Като опит да заблудя вас или себе си или като нещо друго. Това, че не разбирате нещо, не значи, че то не съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислям се все повече над израза "Да бъдем себе си."

А дали е добре винаги да бъдем себе си.Не е ли доста голяма доза самочувствие ,че това наше "себе си" е най-доброто и винаги перфектно.

А ако съзнаваме че да бъдем себе си не е добре?

И нормите и идеалите които ни поставя обществото всъщност са "пътен знак за препоръчителна скорост".

Стремежа да бъдем тези добри идеали е по- важен.

Не винаги човек може да направи това което иначе е убеден че е по-доброто и правилното.

Има житейски ситуации и падове в които човек просто потъва и знаейки че не пристъпва принципите си просто му се налага.

Не винаги това е лицемерие ,може би слабост ,обикновенна човешка и много често срещана ,но не мисля че би трябвало да бъде осъждана.

Важен е стремежа.

Стремежа към доброто ,към поправката.

Аз лично бих казала не успявам да живея винаги според идеалите си,притиска ме живота на моменти повече ,на моменти по малко ,борбен човек съм и отстоявам до край на това мое "себе си",но все по- често разбирам ,че не винаги трябва да бъде така.

Така че идеалите и идеите според мен са хубаво нещо ,хубаво е да ги има и да се следват ,но не винаги и не на всяка цена.

didi_ts - чудесна мисъл. Толкова си права. Разбирам разсъжденията ти. Съгласна съм и с това, че не винаги успяваме да вървим по пътя на разбиранията си за "добро" - живота е многопластов, сложен и често ни поднася необичайни ситуации в които реагираме адекватно съобразно момента. Вероятно обръщайки се назад - виждаме, че сме постъпили необичайно, дори понякога в разрез с нашето "Аз" - но да не забравяме, че става въпрос за извънредни ситуации на мобилизация на собствения ни ресурс за оцеляване - и щом са извънредни, то и реакциите ни логично са били такива. Важното е да имаш желанието и силата, да се върнеш към ценностите, да ги отстояваш въпреки падението...и да продължиш да вярваш в тях, прилагайки ги в живота си. Човек не бива да се отрича от постъпките си - да може и да не сме били прави, да сме огорчили, да сме ощетили, но нали в крайна сметка сме дали това, на което сме били способни в дадената ситуация. Всеки прави това, което му диктува живота и неговото "Аз" - кой по добре, кой по зле. Важното е да се развиваш, да се себеусъвършенстваш..да знаеш, че правиш това което трябва.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Аз като християнка моят идеал е Христос.

Да кажа, че живея според идеала си, би било грозна и нелепа лъжа.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на albatross_bg за пост №23 - просто е обяснил по-добре от мен това, което аз исках да попитам :)

От всичко писано до тук, на мен лично ми правят впечатление две неща.

Едното е, че сме склонни да делим нещата на големи и малки или съществени и несъществени. Много хора казаха: "Аз съществените неща спазвам на 100%, а другите, несъществените нямат значение." Не мисля така. Оставям настрана въпросът, дали наистина съумяват да спазват "съществените" неща или просто се изхвърлят (didi_ts много добре го е казала в пост №20). Но от друга страна кое е важно/съществено и кое е дреболия/несъществено е много относително, а мен животът ме е убедил, че няма дребни и несъществени неща - всичко ни се отразява, доста често по невидим и непряк начин, понякога не веднага, но абсолютно всяко нещо е свързано и води (да не кажа влачи :) след себе си) до друго нещо ... дори това какво ядем, как спим и т.н.

Изкушавам се да използвам като аргумент един пост на Добромир от друга тема:

Например, как една промяна в храненето или добавяне на дефицитен минерал (в днешно време най-често магнезий) променя т.нар. установен характер; как ограничаването на компютърно-мобифонното прекарване на времето при децата за сметка на пребиваването на открито ги прави по-сговорчиви и по-малко капризни; как спирането на 10-те кафета променя една абсолютно нетърпима делова жена в грижовна и приятна към партньора си и т.н. Че то ако човек не иска да вземе най-елементарни мерки на т.нар. физическо равнище за себе си и другите, какъв е шансът приказките му за енергийни, психологични и духовни равнища да бъдат подплатени и с реални трансформации?! Според мен поне, в такива случаи това в над 99,99% си остават само приказки и намерения.

Второто е рефренът "Бъди себе си!".

Ами да, добре звучи, особено написано в ученически лексикон, обаче ... Какво точно означава? Някой замисля ли се? Да бъдеш себе си, това на първо място означава много добре да познаваш себе си! Едва след това можеш да бъдеш наистина себе си. Ако искаш. Защото като познаеш себе си, може вече и да не гориш от желание да бъдеш себе си, а да се усили стремежът да се промениш ... Имахме тук една тема за себепознанието ... и май-май в нея стигнахме до извода, че това не ни е от най-силните страни. За сега.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

"Преподреди се... и пак ще си си Ти" - трябват ориентири.

*

Там където Истина и Красота се единеят.

... не винаги виждам върха, (понякога облаците са ниски и гъсти, понякога задашащи), но винаги знам посоката. Не смея да "знам", какво е на върха, не аз съм върха, по-скоро буца пръст, назаем взета.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Нещо интересно свързано с приоритетите... може би по-скоро фиолософско отколкото духовно... и отговаря на въпроса "къде" и може би "как" могат да се прилагат всички наши духовни убеждения в реалния живот (много хубав въпрос на Диана)...

Добра философия

Професор стоял пред студентите си и имал няколко книги пред себе си.

Когато лекцията започнала, той взел един много голям празен буркан от майoнеза

и го запълнил с топки за голф. След това питал студентите си дали бурканът е пълен ?

Те се съгласили че той е пълен. След това професорът взел кутия с чакъл

и я изсипал в буркана. Той разтресал буркана леко.

Камъните, разбира се, се наместили в пространството м/у топките за голф.

Тогава питал отново студентите дали бурканът е пълен. Те се съгласили че е пълен.

Професорът взел кутия с пясък и я изсипал в буркана.

Естествено, пясъкът се наместил навсякъде. Тогава отново питал дали бурканът е пълен.

Студентите отвърнали с единодушно – да.

Професорът тогава извадил изпод катедрата си две кутии бира

и продължил успешно да запълва празното пространство между песъчинките.

Студентите се разсмяли. “Cега”, казал професорът, след като смехът утихнал,

“искам да разберете, че този буркан представлява живота ви“.

Топките за голф са важните неща – семейството ви, съпругата/съпругът ви,

здравето ви, децата ви, приятелите ви, любимите ви страсти –

неща които ако всичко друго е загубено и ако останат,

вашият живот все още ще е пълен“.

„Камъните са другите неща които имат значение, като работата ви, къщата ви, колата ви.

Пясъкът е навсякъде другаде – дребните неща.

„Ако сложите пъсъка първо в буркана“, продължил той,

„няма да има място за камъните или за топките за голф. Същото важи за вашия живот.

Ако използвате всичкото си време и енергия за дребните неща,

никога няма да имате място за нещата които са важни за вас“.

Обръщайте внимание на нещата които са важни за щастието ви.

Играйте с децата си. Отделяйте време за медицински прегледи.

Излезте със съпругата/съпруга си да танцувате. Бъдете отново на 18.

Винаги ще има време да отидете на работа, да почистите къщата,

да приготвите вечеря и да почистите.

„Първо се грижете за топките за голф. – Нещата които наистина имат значение.

Сложете си приоритети. Останалото е просто пясък“.

Един от студентите вдигнал ръка и питал какво означава бирата.

Професорът се усмихнал, “Радвам се че питахте.

Тя просто показва че колкото и пълен да ви е животът, винаги има място за няколко бири“.

(тук да допълня че на пазара има и безалкохолна бира :P )

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любо :thumbsup2: много ми хареса лекцията на професора! Аз бих казала дори не просто философия, ами направо мъдрост, поднесена с приятно чувство за хумор!

И все пак това се отнася наистина само и единствено до приоритетите.

Т.е ние можем да обръщаме по-малко внимание на някои неща, можем да им отделяме съвсем малко от времето си или дори въобще да не ги правим, НО не и да ги правим в разрез с идеалите си.

Всички неща, които сме направили, са важни и оказват влияние на живота ни.

А ако си представим, че вместо пясък беше сипал катран, тогава?! :rolleyes: Всичко ще се оплеска, нали?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Любо, поздравления и от мен! :thumbsup: Именно приоритетите са важни, те трябва да определят движението на нещата.От тях трябва да се ръководим при взимане на решения - от топките за голф и камъните.

Може да се живее според собствените правила, didi ts, но зависи от правилата, от схващанията, от ценностите, от светоусещането.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако някой живее според идеите (идеалите), които проповядва, думите му придобиват огромна сила. Не е задължително той да е виртуозен оратор или велик писател... Може да говори и да пише много обикновено, простичко ,семпличко, но изреченото (написаното) от него да достига и да отеква в сърцата на хората. Защото, за да бъде почувствана една изложена истина, този, който я е изложил, трябва и да я е преживял. Иначе думите му може да са много красиви, поетични, добре подредени, но... в тях да няма живот, да не докосват сърцето ти. Това, което единствено може да вдъхне живот на думите и да ги направи въздействащи, е единството между идеалите, които изповядваме, и нашите дела! Разминаването между думи и дела ражда фалша на лицемерието, който разрушава вътрешния Център - Центъра на Силата. Хората може да не го виждат пряко, но със сърцата си усещат фалша или това, което идва от сърцето - думите, които не са просто думи, а живот! И само словата, изречени от такъв човек, имат действителна стойност и притежават градивна, възраждаща и преобразяваща сила.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Ако някой живее според идеите (идеалите), които проповядва, думите му придобиват огромна сила. Не е задължително той да е виртуозен оратор или велик писател... Може да говори и да пише много обикновено, простичко ,семпличко, но изреченото (написаното) от него да достига и да отеква в сърцата на хората. Защото, за да бъде почувствана една изложена истина, този, който я е изложил, трябва и да я е преживял. Иначе думите му може да са много красиви, поетични, добре подредени, но... в тях да няма живот, да не докосват сърцето ти. Това, което единствено може да вдъхне живот на думите и да ги направи въздействащи, е единството между идеалите, които изповядваме, и нашите дела! Разминаването между думи и дела ражда фалша на лицемерието, който разрушава вътрешния Център - Центъра на Силата. Хората може да не го виждат пряко, но със сърцата си усещат фалша или това, което идва от сърцето - думите, които не са просто думи, а живот! И само словата, изречени от такъв човек, имат действителна стойност и притежават градивна, възраждаща и преобразяваща сила.

Напълно подкрепям думите ти, точно така мисля и аз. Ще се отклоня за мъничко от темата, за да кажа че това мнение отива директно в темата: " Ценни мисли от Портала". Поздрави!

:3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×