Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  
Диана Илиева

Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?

Recommended Posts

Забелязах, но изходих от презумпцията, че всеки с делата си отстоява своята духовна убеденост - иначе кому са нужни едни трактати без реално съдържание и покритие в реалния живот. Аз например изповядвам определени ценности, идеи, идеали ако щеш, но щом твърдя, че са мои аз от само себе си ги прилагам и живея според тях а ти какво правиш тогава?

Здравейте!

Направи ми впечатление този пост от една друга тема и се замислих ...

Наистина, всеки от нас има свои: мироглед, съвкупност от ценности, идеи, идеали; всеки за себе си е убеден, как би било добре да живее, кое е полезно, а кое - не и т.н.

НО!

Спазвате ли и прилагате ли реално в живота си всичко това, което знаете чисто теоретично?

Аз за себе си мога да кажа, че ми се случва да правя компромиси - е, далеч не с всичко, има принципи, от които много трудно бих отстъпила. Но за други неща - например що се отнася до собствения ми здравословен начин на живот - там съм на приливи и отливи, ту започвам по-старателно да прилагам това, за което съм убедена, че е добре да правя, ту ме домързява ... и въобще някак не ми се получава "от само себе си", както се твърди в горния цитат.

А вие какво ще кажете? Ако успявате да прилагате в реалния живот всички ваши духовни убеждения, за мен ще е полезно да споделите как.

Редактирано от Диана Илиева

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз лично винаги се стремя да се самонаблюдавам. Когато се отклоня от идеалите които следвам, винаги да го забелязвам, признавам пред себе си и приемам. Това разбира се не винаги става веднага. После търся причината за "грешката", как и защо съм я допуснал, как е било правилно да постъпя (последното считам за особенно важно). Опитвам се да не се обвинявам, нито да се оправдавам.

В ежедневието си винаги се опитвам да погледна от позицията на другите (и пак понякога това става със закъснение), да се съобразя с нея, стига това да е в границите на разумното. Да ги разбера, да разбера как се чувстват, какви са желанията и мотивите им.

Опитвам се да различа и проследя действията на Божествените закони доколкото ги разбирам, в хората и събитията, които се случват около мене. Опитвам се да открия смисъла на всичко което се случва, да открия мястото и значението на всяко нещо.

Стремя се да съм с положителна нагласа през цялото време, да поддържам съзнателно ума си насочен към духовното, независимо от обстоятелствата. Това може би ми е най-трудно.

Важно е да не се прави разграничение на важни и второстепенни неща, на малки и големи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Мона

Идеали и принципи - не е ли едно и също, питам се.

Единственият принцип, който спазвам стриктно е да бъда себе си, а ако видя, че това мое себе си понякога ми пречи да бъда себе си - значи, вглеждам се в другите хора и се уча да живея. Т. е. - човек трябва да е склонен да променя принципите си, иначе ще се стерилизира, ще се капсулира, а душата му ще онемее.

Редактирано от Мона

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Трудна работа. Неотдавна, когато участвах на семинар в София по линия на Изкуството да живееш имаше много ценни процеси, един от които беше конструктивната критика - един по един излизаш пред цялата група и те критикуват, показват ти слабостите, които са забелязали в теб. На един му казаха, че не поздравява; на друг че иска да привлече вниманието върху себе си на всяка цена, а в същото време няма ресурса да оправдае инициативата, която е поел; на трети че иска да покаже колко много знае... Към мен критиката беше от няколко човека, но все в една и съща насока и гласеше следното: "Ти имаш много дълбочина, много знания, чистота, идеалистична нагласа, но в същото време не можеш да ги претвориш в живота и действията си. Те остават само като познания в ума, но не ги проявяваш в действията. Оставаш в рамките, които сам си слагаш. Не можеш да ги разчупиш." Ами това е, и е вярно, и сам го знам. Полезно беше. Това е що се отнася до отношенията с другите хора, иначе което мога да върша насаме със себе си, няма проблем да го изпълнявам и да няма разрез с идеалите.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А вие какво ще кажете? Ако успявате да прилагате в реалния живот всички ваши духовни убеждения, за мен ще е полезно да споделите как.

Да ! Живея. Защо? Трудно ли е да се живее според принципите си и убежденията си? Според мене е по-лесно, а по трудното е да се живее, като се правят компромиси.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте и от мен. :3d_046: Искам да благодаря на Диана за темата, която формулира по едно мое изказване. Радвам се, че този въпрос се конкретизира в тема на разговор, защото е лицемерно и неоправдано според мен да изповядваш определени теоретични принципи - няма значение дали вярата в себе си или в нещо извън теб, в норми или учения - но това трйбва да е подплатено с действия, с линия на поведение, с "материализация" на убежденията ти.

Далеч съм от мисълта за едно догматично и фанатично придържане в права линия към духовните ни убеждения.. ако това беше възможно нямаше да сме "ученици на живота",но ако искаме да се наречем верни на себе си, последователни и наистина "изповядваме" определени принципни положения е повече от желателно те да имат допирателна с реалността ни.

За себе си мога да кажа, че и аз като Мона държа да бъда себе си, да не се орезелявам в собствените си очи с едно или друго свое действие - като това уточнявам - не кореспондира с морализаторки аспект.

Убедена съм, че има нещо "болестотворно" и деградивно в това да изповядваш и заявяваш определени тези и духовни убеждения - а те да нямат никакво покрития в действителността.

Реалността е мерило за нашите помисли и духовни убеждения - каква полза от фалшива добродетелност щом тя не се реализира в обективност.? Колегата Боян какво ли би казал по въпроса?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спазвате ли и прилагате ли реално в живота си всичко това, което знаете чисто теоретично?

Ако успявате да прилагате в реалния живот всички ваши духовни убеждения, за мен ще е полезно да споделите как.

Всъщност това, което знам не е съвсем теоретично - няма как да бъде заради прагматизма на настройката ми за възприемане на идеите. Не мога да приема идея, докато не видя как тя може да се приложи в ежедневието ми. Затова при мен на дневен ред е по-скоро прилагането отколкото спазването.

Дали успявам?- с различен успех и по различен начин, но се стремя да съм будна за прилагането.

Не бих заявила, че имам някакви принципи - по-скоро е основна идея - за приоритета на безусловната любов над всички останали идеи за добро. Прилагам я, когато усетя в себе си нещо негативно като емоция или мисъл, или отношение... Будността се изразява за мен лично във волята да не се поддам на вълната на негативността и да си дам време за осмисляне и прилагане на безусловното положително отношение към всичко. То не е външно, лицемерно и маска на негативността, а убеденост в "Всичко, което се случва е за мое и на другите добро".

В контекста на това безусловно добро се опитвам да намеря урока, избора и мястото си...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?

Ценна мисъл за деня:

Когато питаме: „Дали следвам път със сърце?", откриваме, че никой не може да ни даде определение какъв точно трябва да бъде пътят ни. Вместо това трябва да позволим на мистерията и красотата на този въпрос да намери отклик вътре в нас. Тогава някъде изотвътре ще дойде отговорът и ще се породи разбиране. Ако утихнем и се вслушаме задълбочено дори само за момент, ще научим дали следваме път със сърце. (Джек Корнфиилд)

:feel happy: Ето го отговора :) По - добре от това не мога да го кажа :thumbsup: В някои учения това се нарича слово "Рема". Поздрави + приятен и вълшебен ден от мен :3d_046:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

''Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?''

Мисля, че често се получават разминавания.

Старая са да са по-малко, пък и нямам кой знае какви възвишени идеали

да следвам и да изповядвам, просто се придържам към

по-простичките, достижими и реални неща.

Вярно е наистина -> ''Бъди себе си !''

:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?

Ценна мисъл за деня:

Когато питаме: „Дали следвам път със сърце?", откриваме, че никой не може да ни даде определение какъв точно трябва да бъде пътят ни. Вместо това трябва да позволим на мистерията и красотата на този въпрос да намери отклик вътре в нас. Тогава някъде изотвътре ще дойде отговорът и ще се породи разбиране. Ако утихнем и се вслушаме задълбочено дори само за момент, ще научим дали следваме път със сърце. (Джек Корнфиилд)

:feel happy: Ето го отговора :) По - добре от това не мога да го кажа :thumbsup: В някои учения това се нарича слово "Рема". Поздрави + приятен и вълшебен ден от мен :3d_046:

Но, Fut, ето това, което пишеш, а и някои постове по-горе - все са в сферата на добрите пожелания или в смисъл - да, добре е именно това да правим. Аз не попитах това.

Разбира се, че е хубаво човек да живее своите убеждения и идеали, да ги прилага плътно в живота си.

Въпросът ми беше успявате ли и ако да, как?

Ще дам един елементарен пример, защото като кажем идеали, всеки си мисли за кой знае какви сериозни и възвишени неща, но то и съвсем дребните и ежедневни неща си имат своето значение. Аз съм убедена, че е добре да си лягам не по-късно от 22.00 часа, обаче не го спазвам; за известно време го правя, но много по-често се оттеглям в кревата поне 2 часа след това. Това означава, че не живея според своите убеждения.

А както казва Донка, това ми убеждение дори не е чисто теоретично - т.е лягала съм си през известни периоди от време около 22.00часа и ми се е отразявало добре.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Самонаблюдавам се и следвам себе си. Избирам пътя на най-малкото съпротивление и се оставям на върешното ръководство. Когато съм в мир и хармония със себе си значи всичко е ОК. С времето съм се научила, че не всякога плановете които си правя и рамките които се опитвам да си поставя са добри затова съм будна и интуитивна. Някои неща от плана за деня се променят от само себе си и става прекрасно и вдъхновяващо :) ...

Редактирано от Fut

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Мисля че за часа на лягане не е толкова съществено. По-важно е да не се разминаваш кардинално с основните си убеждения. Да речем.... за мен е важна верността в интимните отношения. А в същото това време да изневерявам "на всяка крачка.."..би било меко казано очудващо. Или майка ми твърди, че мрази лъжата от все сърце, а в същото това време манипулира редовно семейството - с цел да се налага - което когато изопачава или допълва дадени неща отново си е лъжа за мен. Да говориш че си търпелив а всъщност да си просто пасивен и бездействен - това което каза донка е същото

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз така разбрах темата като Зорито30. Кога си лягаме и кога какво ядем ,и дали го ядем по някакви правила не е толкова важно, и аз тук не виждам никакви принципи.

Принципите и нормите са в нашето поведение по-мащабно, във взаимоотношения с другите, в отношение към природата.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спазвам принципите си, живея според тях.Иначе просто не бих била себе си.Същото важи и за духовните норми - няма нужда от фалшиви етикети.Но не за фанатични принципи, граничещи със стоицизъм говоря, а за човешки - неподправени и лишени от лицемерие.

Те разбира се, не са константна величина.След като човек се променя, корекция тъпрят и принципите.Същественото е да не се допуска да бъдеш в конфликт със себе си, със собствените си идеали и светоусещане.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Колкото и да се опитваме старанието си да бъдем добри ученици, стигаме до една граница, която не мажем да преминем - това е биологично обусловено от животинското ни тяло и...съзнание. Човек в това положение е описан в "Откровението"

на Йоан от о. Патмос като "ефесянин". Толкова можем - до там. Задържаме се извесно време...и пропадаме отново.

Освен ако не дойде помощ.

Затова обръщаме поглед нагоре, към Свещената Планина.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Наистина, всеки от нас има свои: мироглед, съвкупност от ценности, идеи, идеали; всеки за себе си е убеден, как би било добре да живее, кое е полезно, а кое - не и т.н.

А вие какво ще кажете? Ако успявате да прилагате в реалния живот всички ваши духовни убеждения, за мен ще е полезно да споделите как.

Мисля, че просто не е възможно да живеем против собствените си убеждения и ценности. Истинският въпрос е кои са истинските ни убеждения - а отговорът е, че са онези, за които не се питаме дали спазваме или не, за които дори не се замисляме в ежедневния живот. Ако човек не може да убие животно, това е негово вътрешно убеждение; ако човек е убивал и в един момент осъзнае, че не трябва да убива животни - това е убеждение, което малко или повече е чуждо на човека, което той ще трябва вторично да възпита у себе си, с цената на повишено внимание към себе си, осъзнатост, желание и воля.

От опит върху себе си и близки хора мога да кажа, че можем да се чувстваме добре, в хармония, само когато си позволим да бъдем себе си - такива каквито сме. Да бъдеш себе си е и лесно, и трудно - предполагам, в много голяма степен зависи от характера. Но това са хората, които - дори и много различни от нас - винаги печелят уважението ни. Има и други хора, волни или неволни имитатори, които сякаш имат нужда да подражават на някого. Те копират нечии действия, думи, начин на изразяване, дори възприемат начина му на мислене - но никога не получават уважението, на което се радва човека, на когото подражават. Ужасно страдат от това, не разбират, озлобяват се и отблъскват всички от себе си, защото хората интуитивно усещат какво се крие зад "фасадата" и доколко то й съответства. Така, както не бихме вярвали на човек, който сме хванали в безброй лъжи, така не можем да приемем и измамното поведение на хората, които не могат да си позволят да бъдат себе си (вероятно защото не се оценяват достатъчно високо по скалата на собствените идеали). По броя на тези хора около нас можем да преценим и доколко успяваме да бъдем себе си.

Вселената не толерира страхът да бъдеш себе си - понякога си мисля, че това е един от най-големите грехове (условно използвам тази дума, доколкото грехът е свързан с наказание). Винаги, когато съм опитвала да постъпя по необичаен за убежденията ми начин, проблемите не са закъснявали. Друг е въпросът, че всички ние сме в различно положение и по собствения ни път има неща, които са ни позволени, и други, които не са. Научаваме интуитивно кое и доколко ни е позволено още в детството. Така например веднъж в 5 клас се опитах да препиша и веднага ме хванаха :-) Най-добрият ми приятел изкара по този начин и училището, и университета. И на двама ни беше ясно, че преписването на него е позволено (по някакави причини), а на мен не. Аз прекарвах времето си в четене, той - в приготвяне на "пищови". И тук няма прави и грешни - просто даденост, съдба.

Следвайки чужди идеали, човек може само да страда - дали защото е отричане от себе си, не зная, но е факт. Ако си позволим да бъдем себе си, показвайки истинското си лице, се заобикаляме от хора, които са подобни на нас, с които общуването е лесно. Попадаме в ситуации, където нещата се развиват спонтанно и по най-лесния път. В този смисъл, собственото ни усещане за това кога и с кого се чувстваме добре, е най-точният ни ориентир за това дали следваме принципите си. Аз наистина не мисля, че човек може да живее по друг начин.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз защо все си мисля, че ние сме планината и това, че се разграничаваме от нея всъщност е най-голямата ни грешка. Защо да чакаме да ни спаси нещо отгоре, когато просто можем да бъдем това нещо?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest valentinus

Аз защо все си мисля, че ние сме планината и това, че се разграничаваме от нея всъщност е най-голямата ни грешка. Защо да чакаме да ни спаси нещо отгоре, когато просто можем да бъдем това нещо?

Е, всеки с идеите си

И всеки с Пътя си :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме? Да :feel happy: как го правя аз си знам, готови рецепти не мога да дам :) Поздрави!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Замислям се все повече над израза "Да бъдем себе си."

А дали е добре винаги да бъдем себе си.Не е ли доста голяма доза самочувствие ,че това наше "себе си" е най-доброто и винаги перфектно.

А ако съзнаваме че да бъдем себе си не е добре?

И нормите и идеалите които ни поставя обществото всъщност са "пътен знак за препоръчителна скорост".

Стремежа да бъдем тези добри идеали е по- важен.

Не винаги човек може да направи това което иначе е убеден че е по-доброто и правилното.

Има житейски ситуации и падове в които човек просто потъва и знаейки че не пристъпва принципите си просто му се налага.

Не винаги това е лицемерие ,може би слабост ,обикновенна човешка и много често срещана ,но не мисля че би трябвало да бъде осъждана.

Важен е стремежа.

Стремежа към доброто ,към поправката.

Аз лично бих казала не успявам да живея винаги според идеалите си,притиска ме живота на моменти повече ,на моменти по малко ,борбен човек съм и отстоявам до край на това мое "себе си",но все по- често разбирам ,че не винаги трябва да бъде така.

Така че идеалите и идеите според мен са хубаво нещо ,хубаво е да ги има и да се следват ,но не винаги и не на всяка цена.

Редактирано от didi_ts

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Спазвам принципите си, живея според тях.Иначе просто не бих била себе си.Същото важи и за духовните норми - няма нужда от фалшиви етикети.Но не за фанатични принципи, граничещи със стоицизъм говоря, а за човешки - неподправени и лишени от лицемерие.

Те разбира се, не са константна величина.След като човек се променя, корекция тъпрят и принципите.Същественото е да не се допуска да бъдеш в конфликт със себе си, със собствените си идеали и светоусещане.

:3d_139::3d_096:

Без идеите си не мога . Събуждам се и аз имам идея за деня си .

Идеалите са онези превъзходни идеи ,които ме съпътвстват повече от един ден .По - непреходни са тъкмо идеалите.

Прекрачвала съм ги повече от веднъж,трябва да призная ,в моменти когато съм била много далеч от себе си .

Завръщането идва ,когато възвърна белите си мисли ,здравите ,умните идеали .

Тези ,които ще издържат в моето човешко ежедневие ,тези които няма да се страхувам да имам и спазвам.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ако не си себе си, тогава коя си?Аз?!Тя?!

Не по правилата, поставени от някого,

по своите собствени правила живей,

не пречи на никого,

Но задължително бъди себе си!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Браво за темата!

Иначе казано: Едно е да знаеш, второ да можеш , а трето и четвърто да го направиш!

Всеки от нас може всичко - това е заложено при сътворението ни.

Друг е въпроса доколко знаем какво правим и дали то е правилното нещо.

А дали винаги успяваме да правим онова, което вярваме че е правилно? Май за това точно иде реч в тази тема. голяма част от нещата , които вършим ги вършим без участие на волята и без да ги осъзнаваме - това са нашите навици, привички и пр. влияния на семейната среда, обществото ... И за тези неща не става дума в темата май. Мисля че истинския въпрос е дали и доколко успяваме в стремежа си към идеала(поведенчески, морален, житейски и пр.), който сме си изградили. (Моля психолозите да се включат с правилната терминология...)

Доколко успяваме? Едва ли в голяма степен! Иначе нямаше да сме в училището на живота - щяхме да сме се дипломирали вече! Суета е да казваме че се придържаме винаги и напълно към "принципите" си. Нали се сещате какво е казал Исус на тълпата, която е искала да отсъди за прелюбодейката(ако не ме лъже паметта - за прелюбодейство са наказвали със смърт с камъни) "Който смята че е безгрешен - пръв да хвърли камък!" им отвърнал и всички пуснали камъните.

Е, приятели? Аз мисля че няма сред нас някой, който да не е престъпвал "принципите" си. И аз го правя. Стремя се дя не е често. Още по-малко съзнателно. Но се случва.

Като разрешим един свой проблем, като превъзмогнем някой свой недостатък(превърнем го в достатък) на дневен ред идва следващия, който да преодоляваме... и пак не успяваме известно време, после почваме да го контролираме, после на свой ред бива овладян, и излиза от "програмата" - вече е усвоено... като в училище - всяка научена теорема води към следващата, по трудна, но не непреодолима. колко е две и две? За никого от васне е проблем тая задача нали? Но сте грешали често 8х7 докато го запомните. Сега всеки от вас вероятно греши на задачите, които са му нови. Не на 2 и 2. Но все пак греши. Нарушава "принципите" си.

И аз така.

докато сме в това училище...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

И аз така.

Ти може да си така, ама аз не съм. Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Fut

Можех да бъда на друго място , в много по-добро материално положение, на много по-висок пост, много по-известна...но не съм, защото не наруших принципите си

:3d_043:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
Sign in to follow this  

×