Jump to content
Порталът към съзнателен живот
zorito30

Къде е границата на търпението?

Recommended Posts

Често в партньорските отношения се стига до разриви. Интересува ме вашето мнение относно нивото на търпимост и компромисите, които сме способни да направим - в ситуации, със себе си.. Къде е границата? Има ли такава? Дайте примери от вашия опит в житейски ситуации...

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен човек трябва да проявява търпение и да прави компромиси, но да не се стига да му се качват на главата.

В смисъл не получаваш ли отсреща същото просто по-добре да теглиш чертата и всичко отначало т.е на чисто :))

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е да де, но въпросът е именно коя е тази граница? За всеки е различно "качването на главата" - аз търся подробностите, осмислеността на този акт

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Според мен търпението е пробният камък за любовта. Истинската любов е дълготърпелива, както казва апостол Павел. Май тук е разликата между любов и обич.

Става дума за отношенията не само между мъж и жена, а изобщо. Замислих се за тази граница в по-широк аспект тъй като търпението ми е голям проблем. ;)

Редактирано от Ани

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е да де, но въпросът е именно коя е тази граница? За всеки е различно "качването на главата" - аз търся подробностите, осмислеността на този акт

Трудно е да се прецени сигурно е според човека и отношенията при всички случаи нещата са взаимносвързани с отсрещната страна(мъж-жена).

Има една поговорка ''веднъж стомна за вода втори път стомна за вода на третия път се чупи''.

Според мен границата на търпението всеки сам си я определя дали ще се счупи на третия или десетия път ''стомната'' .

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Истинската любов е дълготърпелива, както казва апостол Павел.

Да, обаче истинската любов допуска и възможността една връзка да бъде прекъсната, и пак любовта към другия да продължи да си съществува. Формите на проявление на любовта за неизброими и когато една форма се окаже неудачна е хубаво да се смени или коригира.

А иначе конкретно, къде е границата на търпението при партньорските взаимоотношения, добре е да се проследи дали компромисите се правят едностранно (ако въобще се правят) или са взаимни. Добре е и да се изясни кой какво точно търси във връзката, какво очаква от партньора си. Тези неща се променят с течение на времето и това е добре да се има предвид. Мисля че това са най-съществените показатели които при по-сериозно разминаване правят една връзка невъзможна.

Редактирано от Станимир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Дали понякога не слагаме равенство между търпение и бездействие?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За търпението съдя по собствения си опит. Когато имам високо ниво на вътрешна сила прагът на раздразнение автоматично се вдига високо. И обратното. Вторият ми коз при търпението е емоционалната сублимация - влагането на емоцията на гняв във вътрешния център, в свръхсъзнанието - работи само при добро ниво на вътрешна сила и известна опитност в сублимацията. Третият ми коз е анализът на ситуацията, на човека който дразни, вербален анализ на ситуацията и личността на дразнещия заедно с него - това погасява с добро или понякога малко по-грубичко несъзнаваните мотиви на човека да дразни!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

За търпението съдя по собствения си опит. Когато имам високо ниво на вътрешна сила прагът на раздразнение автоматично се вдига високо. И обратното. Вторият ми коз при търпението е емоционалната сублимация - влагането на емоцията на гняв във вътрешния център, в свръхсъзнанието - работи само при добро ниво на вътрешна сила и известна опитност в сублимацията. Третият ми коз е анализът на ситуацията, на човека който дразни, вербален анализ на ситуацията и личността на дразнещия заедно с него - това погасява с добро или понякога малко по-грубичко несъзнаваните мотиви на човека да дразни!

Орлине, както винаги изчерпателен и конкретен - чудесно си го формулирал...за себе си мога да кажа същото.. но я да видим нещата през плоскостта на повторяемостта, защото тук все пак става дума за търпение и компромиси, а това води към "повторяемост" на ситуации с един и същ човек.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Донка, какво попадение- много често, някои хора замаскират бездействието си квалифицирайки се като търпеливи, дори влизат в ролята на страдалци.. Колко ли хора живеят замаскирайки действията или бездействието си с някаква добродетел

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

АКо човекът постоянно умишлено или не дразни, вероятно става дума за характеропатия (личностово разстройство) и наистина не е лесно с такъв човек. Можеш да избереш да седиш с него, да развиваш търпението и толерантността си, като дразненето му да се превърне в тласкащ стимул за себеразвитието ти. Можеш да пробваш да сядаш ежедневно с него и да го анализираш и помагаш в собственото му осъзнаване. Можеш спокойно да му заявиш, че докато се държи така, се дистанцираш емоционално и до известно растояние физически от него -охладняваш умишлено и поставяш известни физически граници на дистанция. АКо е мъж и сте в интимни отношения, преставаш да спиш с нег овременно, за да го накараш така да се замисли, че нещо става и да положи усилия. Но във всички случаи е нужно колкото се може повече спокойствие иинтелигентно, а не емоционално отношение. Обикновено натрапчивит едразнители несъзнавано именно от раздразнението се хранят. Впримчват вниманието ти с тон, поведение, думи - по по-евтин или по-изкусен начин и си "хапват" раздразнението ти...

При теб какъв е случаят по-точно?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Аз съм нетърпелива към себе си и собствения си живот .Искам , ей така всичко веднага да се случва .Всичко наведнъж да постигна ,но не става.

За дълготърпението трябва много по - дълбоко се разровя . :3d_016:

Търпението е особено настроение на ума ,едно по - широко възприемане на света .

В отношенията изобщо не мога да кажа ,че съм търпелива . Дори струва ми се ,че с възрастта вместо да ставам по търпелива ,се получава точно обратното .

Добре ,че хората около мен проявяват повече търпение . :3d_053:

:3d_103:

Някъде прочетох ,че колкото по -търпелив е един човек ,повече опитности има ,повече пъти се е прераждал и е видял повече завършени цикли на живот и смърт от останалите .

:3d_122: Търпеливият човек знае ,че е вечно същество ,че понятието време е различно от това на земята .

Човешкият живот ,казват старите хора е като едно отваряне на врата . Докато се осъзнаеш и ето ти си на прага на следващия си живот .

:3d_085::3d_061::3d_025:

Търпеливото пътуване през реалността на духа ,за там трябва вечно търпение .

Защото духовната реалност е различна от земната . Животът на духа се измерва с реални постигнати духовни успехи с развитието в еволюционната спирала . :3d_123:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

е да де, но въпросът е именно коя е тази граница? За всеки е различно "качването на главата" - аз търся подробностите, осмислеността на този акт

За всеки е различно, така е, и е различно във взаимоотношението ни с различните хора. Към едни проявяваме безкрайно търпение, към други не можем да сме така всеотдайни. Зависи какво ни свързва в отделните случаи

Как очакваш някой да ти даде готова формула? Няма такава

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Така е, прагът на търпение е различен при различните индивиди.Склонността към компромиси - също.И зависи към кого се проявява.

Защото спрямо хората, които обичаме, проявяваме много повече толерантност.Но като всяко нещо, и търпението има граница.Бездънни стомни няма.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си отива или си отиде любовта, тогава възниква въпросът за границите на търпението. Преди това подобен въпрос не съществува.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Когато имам високо ниво на вътрешна сила прагът на раздразнение автоматично се вдига високо.

При мен е точно обратното.

Бездънни стомни няма.

Има, много. Очите им са празни. И пълнят моите... задълго.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Когато си отива или си отиде любовта, тогава възниква въпросът за границите на търпението. Преди това подобен въпрос не съществува.

:thumbsup:

Търпението няма граници, когато в сърцето и ума ни приоритет има любовта. Търпението и благосклонността са двете и "ръце". Докато пропускаме любовта през себе си - търпението и благосклонността са безгранични. Изчезне ли едното, любовта си е отишла.

Любовта

Граници имат периодите, в които поддържаме определено поведение и позиция. Когато старият подход и позиция са станали неадекватни за ситуацията и човека, възникват негативните емоции - имаме усещането,ч е търпението ни свършва. Всъщност негативните емоции ни дават сигнал за промяна на нещо в себе си - гледна точка, стратегия на поведение, позиции, ценности... След като ги променим, се променят нашите реакции на ситуациите и съответно изходът от тях, после и средата ни...

Ако след неуспешни опити да общуваме мирно с определен човек, ние променим нивото на близост с него, това не означава, че сме преминали границата на търпението. Ние не променяме отношението си към него, а само начина си на общуване....

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Търпението... е ключово изпитание в този ми живот,в ролята ми на рогат инатест понякога телец,в ролята ми на майка на различно дете.

Търпение ,търпение,търпение....не знам къде е границата,но знам ,че всеки следващ опит да бъда по-търпелива (макар предходния да е претърпял провал понякога)ме кара да вървя напред по тая толкова трудна пътека -ТЪРПЕНИЕТО.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Ако трябва да търпя нещо, просто насочвам активността си друга посока, смирявайки се откъм първата (ако щете). Така не губя време и енергия. Няма неща, които да зависят в достатъчна степен от мен и които да не мога да преодолея. Бях писал някъде, че толерантност, мога да проявявам до безпринципност (освен за 'светая светих"), което може да се нарече и търпимост, но търпение в себе си, не си позволявам - то ме орабва откъм смисъл. Дори в казармата, където търпението е начин на живот, намирах начин да го трансформирам (не всеки миг , разбира се) във вътрешно удоволствие. Човека е нещо многопластово, там научих - що е свобода. Не с отсъствието и, а с неизменността и в мен. Да търпя, не е сила, а липса на идеи.

ЦитатКогато имам високо ниво на вътрешна сила прагът на раздразнение автоматично се вдига високо.

При мен е точно обратното.

Точно вътрешната хармония, налива жива сила, която съм готов да излея във (първоначално) всякаква посока. Раздразнение не съществува, ако гледам нещата в дълбочина. Ако бъда допуснат, дълбочитата често ми носи неща, за които първо си казвам, че не бих си ги причинил пак. Но... времето е добър вълшебник. То носи покой, а (пак бях писал) покоят е блаженство, само ако е в истина заченат. А истината е в нас, ако не ни се свиди. Каквато - такава. Най-сетне, защо не ми се налага да търпя дърветата, цветята... или снега и дъжда? Ами защото те не лъжат и не се пестят. Може да ме прасне по главата, да ми е мокро или студено, но - те са си те. Ти ги разбираш и точно за това не се дразниш.

Редактирано от бяса

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А аз имам точно такава лична ситуация - от доста време се чудя - "търпелива ли съм или бездействена","уроците",които уж се опитвам да “давам” и “уча” едновременно - правилните ли са и,ако не са - как и кога да разбера,че не е въпрос на търпение...Търпение има наистина,когато това,което понасяш не те наранява,не те изчерпва откъм енергия,а те кара да мислиш по какъв друг начин можеш да накараш човека да се замисли...Обратното,когато започва много да натежава,предизвиква те да реагираш по начин,неприсъщ на теб самия,прави те неадекватен,изкарва те от релси - мисля,че това са типични признаци на "границата",на "преливането"...

Веднага щом прочетох темата,асоциирах с филма Къщата на духовете.(ако имате програми-торент,тегленето става бързо),по едноименния роман на Исабел Алиенде.Естебан (Джерами Айрънс) и Карла (Мерил Стрийп) се женят с много любов и желание.През цялото време Естебан се изявява като изключително трудолюбив и амбициозен,но и много раздразнителен и груб човек,силен и властен.Единствено Карла успява да успокои необуздания му характер,но един ден…Няма да разказвам филма,за да не разваля удоволствието на онези,които не са го гледали,а биха искали.Само ще акцентирам на сцената, в която Естебан проявява грубостта си и към Карла,а причината е,че не е по силите му да застави дъщеря си да НЕ обича избраника си.От този момент Карла му обещава,че няма да му говори до края на живота си и се изнася в собственото си жилище.Но,както самата героиня споделя с дъщеря си,това не означава,че не го обича повече.Грубостта на Естебан издигна такава преграда между тях,каквато едва ли може да бъде преодоляна с времето на един човешки живот,но за съжаление много хора не си дават сметка за тези неща навреме…А Карла,с присъщата и вродена интуиция точно усети границата,която Естебан прекрачи и завинаги разруши семейната им идилия,и не се поколеба за миг при взимането и изпълняването на решението си.За съжаление, в реалния ни живот,границата на търпението не е очертана така ясно,както във филмите,но затова пък е и стремежът ни към будно съзнание…

Редактирано от Моника13

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моника, примерът ти с филма "Къщата на духовете", фактически ми даде отговор на въпроса, който си зададох, прочитайки това мнение на Станимир:

Да, обаче истинската любов допуска и възможността една връзка да бъде прекъсната, и пак любовта към другия да продължи да си съществува. Формите на проявление на любовта за неизброими и когато една форма се окаже неудачна е хубаво да се смени или коригира.

Това беше отговор на моето виждане, че любовта е дълготърпелива и може да понесе всичко. B)

------------------------------

Между другото преглеждайки постовете към тази тема, ми направи впечатление, че всички говорим за границите на нашето търпение към другите. А някой поставял ли си е въпроса в обратната посока-"Как и дали близките ни търпят"? :hmmmmm:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest бяса

Между другото преглеждайки постовете към тази тема, ми направи впечатление, че всички говорим за границите на нашето търпение към другите. А някой поставял ли си е въпроса в обратната посока-"Как и дали близките ни търпят"? :hmmmmm:

Това не е моя отговорност. Никой не е длъжен ... нито да ме обича, нито да ме търпи. Моя отговорност е да направя възможното (или допустимото) да съм наясно - но пак опирам до съдействие + време. А после да съм щастлив или ненатрапчив, за което не ми е нужно съдействие. :D По-скоро и в двата случая благодарност.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

"Как и дали близките ни търпят"?

Това ми прилича на вменяване на вина :)

Аз не участвам на това "хоро".

Ако някой ме търпи то той има проблеми със себе си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×