Jump to content
Порталът към съзнателен живот
zorito30

Къде е границата на търпението?

Recommended Posts

selsal

Истинското търпение в същността си е ирационално, или по-точно метарационално.

... то е радост, а не състояние, което понякога едва понасям.

И понеже сме в света на светлосенките, да добавя, че и радостта е нещо, което понякога, а може би доста често дори... човек едва понася.

Поради граници. Нормално е. И твърде човешко. :)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Силвия: В самата мисъл за победа над смъртта стои поражение. Когато човек осъзнае с всяка една своя фибра величието на смъртта - осмислянето на живота чрез нея, когато проумее, че смърт и живот е едно и също, той престава да се страхува, че ще умре някой ден. Тоест, избавил се е от суетата си. А това ако не е победа над "личното страдание и мрак", какво ли е.

Аорхама, не си ли срещал човек, който не се страхува ей сега да си умре, който дори предизвиква смъртта, не само не бяга от нея, а търси я?

Моля!

Изпитвам леко неудобство, че е необхидимо да се изясня: изобщо не говоря за физическа смърт.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

да и аз го приемам като положително качество, когато стане зловредно и непоносимо то какво търпение е това?? бих го нарекла с други имена - глупост, инерция, липса на себеуважение... Вие бихте ли намерили имена на това понятие в отрицателния му аспект?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

да и аз го приемам като положително качество, когато стане зловредно и непоносимо то какво търпение е това?? бих го нарекла с други имена - глупост, инерция, липса на себеуважение... Вие бихте ли намерили имена на това понятие в отрицателния му аспект?

... да добавя и слабост.

В една друга тема имаше хубаво припомняне, та ми се иска да попита според вас, Исус трябваше ли да бъде търпелив в храма сред търговците?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Зори, тези, които са се изказали малко преди теб, имат съвсем друго предвид.

Истинското търпение няма отрицателни аспекти.

Друг е въпроса, доколко е по силите ни да го проявяваме това качество. Аз не познавам нито един човек, който да го владее на 100%. Само един от хората, които познавам го проявява в голяма степен в живота си и се старая да се уча от нея.

А това, за което говориш ти, мисля че е по-добре да го наречем изтърпяване; то пък, не съм сигурна въобще, има ли положителни аспекти?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В момента, който у мен се надигне чувството, че търпението ми губи смисъл, аз знам, че съм се смалил и не мога да обхвана действителното значение на търпеливостта, понеже съм се поддал напрежението в актуалната ситуация.

Истинското търпение в същността си е ирационално, или по-точно метарационално (което в крайна сметка е едно и също). И както казва Силвия, то е радост, а не състояние, което понякога едва понасям.

:3d_022:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

mvm

Когато човек не се страхува от смъртта, той просто не мисли, че някога ще умре, той живее така, сякаш ще живее вечно.

Напротив. Когато човек не се страхува от смъртта, той живее така, сякаш всеки миг е последен и всичко, което прави в него, е като за последно. И като на игра. Мислейки, че умира в тази игра, точно в този миг, когато си го мисли, човекът оживява.

aorhama

Изпитвам леко неудобство, че е необхидимо да се изясня: изобщо не говоря за физическа смърт

Стремежът към яснота ли предизвиква неудобството или споменаването на физическата смърт?

Самата смърт е границата на човешкото търпение. А когато търпението се изчерпа... когато свърши едно търпение, кое ли е това, което нахлува в човека и го превзема. Аз мисля - истината. Онази, която той, облечен в дрехи от търпение, не иска да сеща.

Често чувам да ми казват като укор - ти прескочи всякакви граници. И чакат да изпитам неудобство. Гледам моралистите спокойно право в очите с усмивка, дълго ги гледам там и съзирам скритото раздразнение, което издава съжаление, че не могат да прескочат и те отвъд. Съзирам страха им да прескочат. В подобни случаи нищо не казвам. Само ги гледам в очите. Моралните им очи. И добре възпитаните. И законните. Скрити в рамките на търпението.

В такива моменти се питам колко ли пъти съм умирала? Защото не ги броя.

А вие - обичате ли да прескачате граници? Или обичате да си ги създавате сами и да пребивавате за по-голяма сигурност и удобство в тях?

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Какво нещо е търпението? Търпението издържа всички неволи в света. Да кажем, дойде сиромашията, да може да я претърпиш; дойде болестта, да може да я претърпиш; слаб си, изнудват те навсякъде, да може да претърпиш – навсякъде да имаш търпение.

То е едната страна, слабата страна. Търпиш, когато си слаб. Но и силния когато бият, и той търпи. Той е силен, може и да не търпи. Защото слабият, и да иска да се покаже, че е смел, пак ще го бият. Силният търпи. Два вида търпение има: едното наричам неволя. Слабият търпи, но то е неволя; казва: „Да стана силен, тогава ще им покажа. Сега съм слаб, затова го понасям.“ Силният търпи, но друго определение на търпението дава, друго значение, казва: „Аз съм силен, може и да не търпя, но се въздържам.“

Търпеливият човек е, когото никой не може да го отмести от мястото. Имаш едно убеждение: каквото и да ти казват, да издържаш.

източник

Та така, много добре го е казал човекът. Има два вида търпение, едното е осъзнато и контролируемо, а другото е неволя. Това е ненужното търпение, безсмисленото, но което човек понася, защото няма сили да се освободи от него и да се промени.

Така че, Станимир, колкото и да не им се иска на някои е прав

Търпението свързвам с някаква причина поради която го проявяваме; някаква цел, която следваме. Въпросът според мене е доколко целта оправдава средствата. Възможно е в един момент търпението, дори и безгранично, да се окаже неразумно. Това за мене не е истинско търпение.

Неразумното търпение е всъщност неволята. И не е необходимо човек да търпи нещо, което не му харесва, в което не вижда смисъл, само защото трябва да проявява търпение. И не да си мисли, че се е смалил, и не може да обхване действителността. Напротив, той много добре даже си я обхваща, но няма сили и смелост да я промени.

По-добре е да намери начин да промени нещата, в това се проявява и силата на характера и на духа...а не да търпим нетърпимото и да се самоуспокоява

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А когато търпението се изчерпа... когато свърши едно търпение, кое ли е това, което нахлува в човека и го превзема. Аз мисля - истината. Онази, която той, облечен в дрехи от търпение, не иска да сеща.

Не бях прочела това, но си помислих: Може би!? търпелив е оня, който промени отсрещното безразличие.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

B)

Прочетох някъде тук, 4е търпението било компромисен вариант.

Добре, да кажем, 4е има стойност това твардение.

Но..колко често и дали е мотивирано/добре подплътено/спрямо самите нас,

защото дефакто, правим компромис ТОЧНО със самите НАС, а не с отсрещния.

Така че, колко 4есто да играем с бумеранг , ще решим от "свободното време и интереса" към тая игра все пак ;)!?!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
:dancing yes: Истинското търпение няма нищо общо нито със самонавреждането, нито с ефекта на "бумеранга" във взаимоотношенията. Всъщност тези проблеми се изявяват много по-често при прибързване, а търпението цели да се вземе най-правилното решение, без човек да е възпрепятстван от замъгляващи афекти. Ако това решение е компромисно - ок, но много често то не е такова. В смисъл, че ако правилното решение изисква оттегляне или енергично действие в самата ситуация, тези неща могат да не бъдат желани също и от отсрещната страна. А в най-добрия случай вместо компромис може да се постигне единодействие!

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

8)

Добромир, уважам мнението ти и ТЕБ като опонент, но щеше да е хубаво да се отбележе,4е аз наблегнах на думата "компромис", а не цялостно на темататика-"търпението"защото то4но тая ФРАЗА не ми се понрави--> КОМПРОМИС

в отношения!

Приемам дискусия, изясняване на ситуация и даден шанс за ново на4ало или продължение, но думата компромис-определено -НЕ!

Редактирано от Watcher

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

Неизвестната величина, наричана търпение, е откриваема и осъзнаваема, когато човек е притиснат до стената от екстремни обстоятелства и/или фактори.

В момента решавам в личен план именно този казус.

Знам, че имам да уча още много за търпението.

Редактирано от aorhama

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

В темата май понятията "търпение" и "търпимост" малко се смесиха. Търпението е свързано с понятията време, срокове и др. (които не е тук мястото да обсъждаме). Когато говорим за човешки взаимоотношения правилното понятие е "търпимост". Именно липсата на компромиси поражда нетърпимостта. Човек жертва едно нещо, за да получи друго - равносметката всеки сам си я прави.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest aorhama

В темата май понятията "търпение" и "търпимост" малко се смесиха. Търпението е свързано с понятията време, срокове и др. (които не е тук мястото да обсъждаме). Когато говорим за човешки взаимоотношения правилното понятие е "търпимост". Именно липсата на компромиси поражда нетърпимостта. Човек жертва едно нещо, за да получи друго - равносметката всеки сам си я прави.

Толерантността е функция (т.е. следстивие) на търпението. Най-нетолерантните хора не могат сами себе си да траят и си го изкарват на околните.

Да, пред равносметката си всеки е сам.

В търпението има смисъл и цел.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:3d_098: Компромисът е по-ниската октава на оптималното сътрудничество. При компромиса все едно всеки се свежда до половинка, за да се образува заедно с още една половинка от другия една единица. При оптималното сътрудничество двамата се запазват като "единица" и като сума се получава вече 2... ако не и повече! :)

Несъмнено оптималното сътрудничество (също разглеждано и по-общо, не само в близките отношения) е много пъти за предпочитане пред компромиса. Но дали е винаги възможно? Далеч не винаги според мен; и когато не е, не е толкова просто да се реши какво да се прави. При липса на вълшебни алтернативи, компромисът не е за пренебрегване като възможност; разбира се, тук имам предвид не "фатален" компромис, който ще доведе до тежки негативи за двамата, единия, децата и т.н., а частичен компромис с някои отделни обстоятелства на живот, черти или хобита на партньора и т.н. :dancing yes:

Имам усещането, че хората, които не приемат каквито и да било компромиси, все още не са се опитали да се поставят на мястото на другия, да го разберат, да му простят... Като съществува и противовесното положение, че който приема всякакви компромиси, няма необходимата устойчивост и смелост в живота, а оттам произлизат друга група от нежелателни последствия. :yinyang:

Редактирано от Добромир

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! :)

Много интересни мнения прочетох по темата.

Но не пропускаме ли нещо? Не мислите ли, че залогът за това търпение играе огромна роля в очертаването на границите му? Със сигурност има хора, които са си търпеливи по природа, но тези, които се учат на тази добродетел дали не проявяват търпение, понякога безгранично, само защото смятат, че си заслужава? :rolleyes:

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, безспорно това е възможен вариант. Друга възможност е някои хора да прикриват зад думата "търпение" страха от промяна, инертността и закостенялостта си.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Здравейте! :)

Много интересни мнения прочетох по темата.

Но не пропускаме ли нещо? Не мислите ли, че залогът за това търпение играе огромна роля в очертаването на границите му? Със сигурност има хора, които са си търпеливи по природа, но тези, които се учат на тази добродетел дали не проявяват търпение, понякога безгранично, само защото смятат, че си заслужава? :rolleyes:

Търпението за мен е част от двойка качества заедно с бързата и точна реакция - способността да се реагира правилно на момента, дори и той да е неочакван.

И търпениетo, и бързата реакция са инструменти за постигане на цел, затова имат своя смисъл само ,ако имаме ясна визия за целта. Така , както един майстор няма да направи желания продукт само с инструменти, а без чертеж.

Добре култивирани, тези качества винаги са от полза и в този смисъл положителни. Резултатът от тяхното прилагане може да бъде за добро или за зло само в зависиост от съответната насоченост на целта - за добро или зло ( но като се знае колко относителни са последните 2 понятия, навлизаме в много дълбоки води.)

Тези 2 качества са необходими, за да уцелиш за определено действие най-добрата ситуация, най-доброто стечение на обстоятелствата, с цел - постигане на оптимален резултат.

Малко хора ги притежават по рождение или от ранна възраст.

При всички те се култивират с времето и опита.

При тези, които повече разсъждават и по-малко се осланят на интуицията, е по-трудно.

Давам си сметка, че аз в детските и младежките години повече съм действала по интуиция и добре се е получавало. Колкото повече ме учеха да разсъждавам върху нещата, да минавам през анализ и синтез, толкова повече време се губеше за едно правилно решение. И винаги оставаше въпросът: Дали няма да дойде по-подходящ момент/ ситуация от сегашните?

Сега си позволявам да разсъждавам за детайлите, но за крайния резултат никога не игнорирам интуицията, а и тя е по-друга от детската. :)

Редактирано от късметче

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×