Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Атлантида

Жестокост. Какво може да се направи?

Recommended Posts

Попаднах на много тежки кадри и буквално ми стана зле от тях. Защо на Земята най-жестоките зверове са хората и кое ражда този садизъм в душите човешки? Защо има толкова много хора, които не знаят милост? Нямам предвид само войната в Ирак, а по принцип.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Преди повече от година в една от темите Кристиян ме репликира, че дори и на педофилите (това за мен бяха най-големите изверги) не може да им се търси "сметка". Защото хората са отговорни за действията си след 5 (7 не помня) духовни години.

Рабрах го чак след една година.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Вчера и аз попаднах на жестоки кадри.Да, бяха във филм, но какво от това...Та нали филмите отразяват житейски проблеми.

Мисля, че свръх Аза, желанието на всяка цена да се придобие власт, страхът, липсата на любов са в основата на това чувство. Но е отвратително, защото животното убива, за да се нахрани, за да съществува, а човекът убива, ранява, смазва поради липсата на морал и изкривена ценностна система.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Жестокост имаме в следствие на безчуственост. Това е по-нисшия тип жестокост. Тогава съзнанието по принцип е по-слабо развито и не може да се осъзнае ефекта който действията ни имат върху останалите. Другия тип жестокост е свързан с добре развит интелект, осъзнаване на резултатите от действията. Разбира се жестокостта и в двата случая е показател за силно развит егоизъм и тотална липса на състрадателност. На невъзможност да се поставим в позицията на другия. Всъщност в повечето случаи на жестокост, съзнанието на извършителя е в обскурация. То е лишено от светлина и от воля. После самият човек може да се чуди как е бил способен на такова нещо. Пример за съпоставка е гневът. Докато човек е в това състояние, той не вижда нищо друго освен своя гняв, освен ако не се издигне над нещата и не погледна на ситуацията отстрани (а ако е развил състрадателност и от позицията на другия).

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

На жестокост е способен слабия и малодушния човек. Той иначе не може да измисли начин да покаже силата си, защото няма такава. И в жестокостите доказва пред себе си, колко е велик. Това е болест на ума и на душата. Имаше теории, че жестокости проявяват хора, които са били малтретирани като малки от близките си, били са подценявани и потъпквани. И затова, като пораснат проявяват жестокост към другите, за да се докажат. Аз не съм много съгласна с тези теории. Поне не смятам, че са верни за всички случаи.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря на всички, които са писали. Може би, събрани заедно, малките късчета любов и състрадание от горните мнения ще имат силата да преминат през най-гъстата и черна материя и да докоснат поне една изстрадала душа, нали всеки момент на земята някой се ражда,някой умира,а някой страда от жестокостта на други...

Цитати от умни и светли души, свързани с тази ужасно тежка тема:

“Човешкото същество е част от цялото, наричано от нас „Вселена” – част, ограничена във времето и пространството. Той преживява самия себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалото – но това е нещо като оптическа заблуда на неговото съзнание. Тази заблуда е вид затвор за нас, ограничаващ ни до нашите лични желания и до обич и привързаност към един малък брой хора, които са ни най-близки. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширяваме кръга на своето състрадание, така че той да обхване всички живи същества и цялата природа в нейната красота. Никой не е в състояние да постигне това напълно, но стремежът към подобно постижение е сам по себе си част от освобождението и основа за вътрешно спокойствие.”

Алберт Айнщайн

Не се стремете да премахвате злото, а увеличете доброто в себе си.” Беинсá Дунó

“Паметникът на един велик човек не е от гранит, или от мрамор, или от бронз. Той е съставен от неговата доброта, неговите дела, неговата любов и неговото състрадание.”

Алфред Монтаперт

"Ето защо в сегашните времена напредналите същества се въплътяват именно между бедни, прости хора. Туй не е абсолютно така, но в повечето случаи се забелязва това нещо, защото по този начин невидимият свят иска да повдигне слабите,сиромасите и простите хора в света."

Беинсá Дунó

Редактирано от Атлантида

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Писано е ''Страхливият не осенен от любовта''.За съжаление по духовните са склонни на по голямо насилие.Гогато осъзнаем че всичко е едно тогава предполагам поне при нас няма да го има.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites
Guest Еси

Писано е ''Страхливият не осенен от любовта''.За съжаление по духовните са склонни на по голямо насилие.Гогато осъзнаем че всичко е едно тогава предполагам поне при нас няма да го има.

Защо според теб? и могат ли да се нарекат духовни?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Точно тези дни след поредната нападка от едни хора осъзнах, че желая смъртта им. Естествена реакция на дълго преследвано животно. Усетих как при това потъвам в тъмнина и как осиротявам. Благодаря, че открих тази жестокост в себе си. Трябва да я изчистя.

Духовни... В стремежа си да бъдем добри, обръщаме гръб на злото в нас. То обаче си живее, докато в някой момент ни изненада с реалното си присъствие. Да, грозничко е. По-лошо е да му обърнем гръб отново, отколкото да направим усилие да го разберем и "нахраним". Зная два начина за това. Първият е да му се поддадем и сами ние да влезем в тъмнината. Това е страшно, понеже губим Божието благоволение към нас. Вторият начин е да осветим този проблем, да разберем защо съществува, да простим на себе си и на другите и да запазим чистотата си.

Колкото и голямо да е усилието, си заслужава. На всичко съм готова да не загубя Любовта.

Любов+Светлина+Мир+Радост

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Атлантида

Защо има толкова много хора, които не знаят милост?

Въпросът ти съдържа отговора.

Латина! Браво за поста ти!

Духовни... В стремежа си да бъдем добри, обръщаме гръб на злото в нас. То обаче си живее, докато в някой момент ни изненада с реалното си присъствие. Да, грозничко е. По-лошо е да му обърнем гръб отново, отколкото да направим усилие да го разберем и "нахраним". Зная два начина за това. Първият е да му се поддадем и сами ние да влезем в тъмнината. Това е страшно, понеже губим Божието благоволение към нас. Вторият начин е да осветим този проблем, да разберем защо съществува, да простим на себе си и на другите и да запазим чистотата си.

Колкото и голямо да е усилието, си заслужава.

Съгласна съм донякъде. Само, това с прошката малко ме смути. Кое да си прощавам - това, че съм човек ли?

Когато се приемем истински, заедно с несъвършенствата си, тогава нуждата от прошка и към нас самите, и към околния свят отпада от самосебе си. Защото приемайки себе си такива, каквито в действителност сме, приемаме и света такъв, какъвто е безболезнено. Болката е само докато стигнем до това.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да показваш само добрата страна от същността си е като някаква маска. Затова искам да благодаря за споделеното от Latina. Осъзнавайки на какво си способен, започваш да правиш някои неща заради другите, поставяш тях пред себе си. Всъщност, мислейки за тяхното добро ставаш "добър", спасявайки ги от себе си. Това не е нещо като да си играеш на добър "вижте ме колко съм добър, бъдете като мен", и да започнеш да ги "съветваш", да бъдат добри колкото теб. Да спасяваш другите от себе си за мен е израз на дълбоко вкоренената в сърцето Божествена любов.

Колкото до прошката сугестирал съм следния текст: "Прощавам ти за това, че не си бил такъв, какъвто аз съм искал да бъдеш. Прощавам ти и те освобождавам."

Това е нещо като да дадеш правото на хората да бъдат каквито си поискат, а ти да сключиш договор в сърцето си приемайки ги да се въздържаш да ги нараняваш. Текста е от книгата на Луиз Хей "Излекувай живота си". Сугестията помага да простиш и на себе си, защото възможно е да си имаш "култове на съвършенство", на които да не може да отговориш.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Да, прошка е нужна там, където има осъждане.

Били сме под осъждане, трябва да прощаваме. И не трябва да съдим никого, а да се променим в правилната посока, в Истинната посока, там, където е по-добре за всички. Когато погубваме някой друг в душата си, погубваме себе си.

Кое да си прощавам - това, че съм човек ли?

Когато се приемем истински, заедно с несъвършенствата си, тогава нуждата от прошка и към нас самите, и към околния свят отпада от самосебе си. Защото приемайки себе си такива, каквито в действителност сме, приемаме и света такъв, какъвто е безболезнено. Болката е само докато стигнем до това.

Точно по тази причина не ме е срам вече да видя грешките си и да си ги призная. По-голям срам и грешка ще е, ако ги крия.

Лука 6:37 Отношението към ближния

(Мат. 7:1-5)

Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъждани; прощавайте и ще бъдете простени;

Лука 7:40-48 40. А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.

41. Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият - петдесет.

42. И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?

43. Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.

44. И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.

45. Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

46. Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.

47. Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.

48. И й каза: Прощават ти се греховете.

Матей 9:2-8 2. И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус, като видя вярата им, каза на парализирания човек: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

3. И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.

4. А Исус, като знаеше мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си?

5. Защото кое е по-лесно да кажа: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани и ходи?

6. Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни постелката си и иди у дома си.

7. И той стана и отиде у дома си.

8. А множествата, като видяха това, обзе ги страх и прославиха Бога, Който беше дал такава власт на човеците.

Йоан 12:40-50 40. "Ослепил е очите им и закоравил сърцата им,

да не би с очи да видят и със сърца да разберат,

за да се обърнат и да ги изцеля."

41. Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.

42. Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43. защото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

44. А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

45. И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46. Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

47. и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49. Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

50. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

Нямам време да намеря примера от Библията, който ми е нужен, но ще го направя довечера.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

latina

Точно по тази причина не ме е срам вече да видя грешките си и да си ги призная. По-голям срам и грешка ще е, ако ги крия.

А според мен, самата идея, че грешиш и трябва да си поправяш грешките, признавайки си ги, щото иначе било по-голям срам, е вид себеосъждане.

Което сочи неспособност за себеприемане.

mecholari

... започваш да правиш някои неща заради другите, поставяш тях пред себе си...

Да спасяваш другите от себе си за мен е израз на дълбоко вкоренената в сърцето Божествена любов.

А за мен не е. За мен това е бягство от себе си и разиграване ролята на жертва. Защо ще поставяш другите пред себе си? Нима така се изживяваш като добър?

Казано е - "Да обичаш ближния като себе си." Нито повече, нито по-малко. А като себе си. Ако помислиш върху това, ще разбереш защо.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

latina

Точно по тази причина не ме е срам вече да видя грешките си и да си ги призная. По-голям срам и грешка ще е, ако ги крия.

А според мен, самата идея, че грешиш и трябва да си поправяш грешките, признавайки си ги, щото иначе било по-голям срам, е вид себеосъждане.

Което сочи неспособност за себеприемане.

mecholari

... започваш да правиш някои неща заради другите, поставяш тях пред себе си...

Да спасяваш другите от себе си за мен е израз на дълбоко вкоренената в сърцето Божествена любов.

А за мен не е. За мен това е бягство от себе си и разиграване ролята на жертва. Защо ще поставяш другите пред себе си? Нима така се изживяваш като добър?

Казано е - "Да обичаш ближния като себе си." Нито повече, нито по-малко. А като себе си. Ако помислиш върху това, ще разбереш защо.

А на мен ми прави впечатление, че не правиш разлика между минало и сегашно време. Всъщност, не жертва а хищник. Темата е свързана с понятието жестокост, Силве. Това е нещо като да подгониш двама трима човека, които преди това са те пребили и да ги гониш със счупена бутилка в ръката, желаейки да ги убиеш. А те добре, че могат бързо да избягат, спасявайки се в страх...

Може би предпочиташ да не "бягам" от себе си така. Е моли се тогава другите да бягат бързо, ако си "добра".

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

:) Хе. Не, всъщност, аз ти предложих друг вариант - да не се пренебрегваш. А ти, ако желаеш, бягай си, няма лошо. :D

Всъщност, аз обичам много себе си. И ти благодаря за предложението да се променя.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Тук става въпрос за жестокостта на отмъщението, породено от чувството за дълбока болка и гняв, граничещ с ярост.Но ако само миг преди това си задазеш въпроса "Защо този човек постъпи така?" и се опиташ да разбереш мотивите му, ще предотвратиш много неща.Не става въпрос да приемеш деянието, а да разбереш мотивите за него.И ако направиш още само една крачка, ако простиш, освобождавайки го от вина, ще освободиш всъщност самия себе си.И тогава няма да има нужда да бягаш.Това не е вървене срещу себе си, напротив, правиш го именно за себе си.Но е много, много трудно.Затова и аз самата не винаги успявам да го постигна.Защото съм човек - земен и грешен.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

latina

Точно по тази причина не ме е срам вече да видя грешките си и да си ги призная. По-голям срам и грешка ще е, ако ги крия.

А според мен, самата идея, че грешиш и трябва да си поправяш грешките, признавайки си ги, щото иначе било по-голям срам, е вид себеосъждане.

Което сочи неспособност за себеприемане.

Себеприемам се, но искам да съм още по-доволна от себе си. :D

Що се отнася до жестокостта и други отрицателни мисли и чувства, стремя се да се освобождавам от тях, дори и да не ги разбирам докрай. Достатъчно ми е, че са отрицателни и неизменния "лакмус", че докато ги изпитвам, губя мира, светлината и радостта си. Искам да ми е леко на душата и махам всичко, което ми тежи.

Имах предвид да не крия грешките си от себе си. Не се чувствам длъжна да ги признавам публично. Аз не разговарям толкова с хората, колкото със съвестта си, с Бог, ако щете. От Него бих се срамувала - без друго нищо не остава скрито и е голяма глупост човек да прави опити да се скрие. Човешкото мнение не ме засяга. Никой човек не е Господ над мене. Лично от Него не съм се чувствала осъждана, а обичана и приемана.

Искам да Го радвам, не да Го огорчавам - толкова Го обичам!

Ето го и обещания цитат:

Йоан 8:

1. А Исус отиде на Елеонския хълм.

2. И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.

3. И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха:

4. Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.

5. Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?

6. И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

7. Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея.

8. И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

9. А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.

10. И когато се изправи, Исус й каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?

11. И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.

"И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече".

"Не съгрешавай вече"

Та, често "праведниците" са по-жестоки от "грешниците".

Когато се приемем истински, заедно с несъвършенствата си, тогава нуждата от прошка и към нас самите, и към околния свят отпада от самосебе си. Защото приемайки себе си такива, каквито в действителност сме, приемаме и света такъв, какъвто е безболезнено. Болката е само докато стигнем до това.

Съгласна съм с казаното, но не ми е достатъчно. Силвия, интересно ми е в такъв случай виждаш ли нужда и смисъл да се променяме? В частност, би ли се отказала от жестокостта в себе си и защо?

Редактирано от latina

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Преди повече от година в една от темите Кристиян ме репликира, че дори и на педофилите (това за мен бяха най-големите изверги) не може да им се търси "сметка". Защото хората са отговорни за действията си след 5 (7 не помня) духовни години.

Рабрах го чак след една година.

Какво искаш да кажеш Еси? Какво разбра след една година?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

latina

Силвия, интересно ми е в такъв случай виждаш ли нужда и смисъл да се променяме? В частност, би ли се отказала от жестокостта в себе си и защо?

Не. Не бих се отказала. Отказът от нещо сочи само невъзможност то да се приеме.

Не бих се отказала от жестокостта в себе си. Аз само мога да я осветя добре и да я прегърна.

Тогава тя сама се стопява. В прегръдката ми.

А това да искаш да радваш нещо или някого е отново суета. Суетата да ставаш/бъдеш по-добър в собствените си очи. Амбицията. Която щом човек я прилага спрямо себе си, ще я прилага и към другите несъзнателно. Ще се стреми несъзнато да ги променя. И ще нарича това любов.

Не искам да ставам по-добра.

Обичам си се такава, каквато съм. Добре ми е със себе си. А ако някой не ме харесва, то значи само едно - той не харесва себе си. А това не е мой проблем. Негов е.

Редактирано от Силвия СД

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

А ако някой не ме харесва, то значи само едно - той не харесва себе си.

Хм, не че се заяждам, но не мислиш ли, че е много крайно:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

latina

Силвия, интересно ми е в такъв случай виждаш ли нужда и смисъл да се променяме? В частност, би ли се отказала от жестокостта в себе си и защо?

Не. Не бих се отказала. Отказът от нещо сочи само невъзможност то да се приеме.

Не бих се отказала от жестокостта в себе си. Аз само мога да я осветя добре и да я прегърна.

Тогава тя сама се стопява. В прегръдката ми.

А това да искаш да радваш нещо или някого е отново суета. Суетата да ставаш/бъдеш по-добър в собствените си очи. Амбицията. Която щом човек я прилага спрямо себе си, ще я прилага и към другите несъзнателно. Ще се стреми несъзнато да ги променя. И ще нарича това любов.

Не искам да ставам по-добра.

Обичам си се такава, каквато съм. Добре ми е със себе си. А ако някой не ме харесва, то значи само едно - той не харесва себе си. А това не е мой проблем. Негов е.

Не бих казала, че ако някой не възприема или не харесва някого, това означава, че не харесва себе си.Напротив, неговите световъзприятия явно са в конфликт с тези, на човека, когото не възприема.А фактът, че го отхвърля, говори за липса дори на желание да разбере отсрещния.

Далеч не смятам, че желанието да радваш хората е проява на суета.Да приемеш себе си такъв, какъвто си е едно.Но да не желаш промяна към по-добро, това означава, че не желаеш да се развиваш, защото вече си достигнал съвършенството.А това едва ли е така.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Ти кажи.

Ще ти кажа. Подкрепям Оля в първите й две изречения, и аз така мисля, това, че някой не те харесва, не значи непременно и само, че не харесва и себе си. Дори бих казала, че е обратното. Той харесва себе си, и ти понеже не се вписваш в неговите разбирания, затова не те харесва.

Повече ми направи впечателние думите "може да значи само едно". Това ми звучи малко като: който не е с мен е против мен. Или пък "аз съм перфектния Бог, и който не ме разбира,,значи не може да мисли"

В заключение да кажа, че едва ли мислиш по начина, по който си го написала:) Следващият ти отговор към Оля го доказва:)

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Моля регистрирайте се, за да коментирате

Вие можете да публикувате коментар след като влезете в акаунта си



Влизане Сега

×